This War of Mine определено е една от най-добрите игри на изминалата 2014 година и със сигурност заслужава вашето внимание. Не, играта не може да се похвали с извънземно ниво на детайлите или невиждани красоти. За сметка на това визуалната част прави точно тоав, което се очаква от нея... вкарва ви в атмосферата. Цялостното художествено оформление е на ниво и в резултат оценката е зелено. Четох някои ревюта, в които се казва, че This War of Mine се усеща като независима игра именно заради липсата на озвучаване на героите и малкото ефекти като цяло. Според мен всичко това е умишлено. Няма нужда от ревове, плачове, драми и т.н. Няма нужда от професионално озвучаване, за да разберем какво искат да ни представят разработчиците. Напротив. Често минималистичността е онова, което му трябва на човек, а в This War of Mine е налице. Геймплеят на This War of Mine всъщност е учудващо зарибяващ. Бързо ще схванете идеята, но ще ви трябват доста часове, докато овладеете играта... и докато достигнете до успешното излизане от войната. Една от страхотните игри на 2014 година. Това е, което може да се каже накратко в случая. Нямам идея дали вече не съм прекалено стар или съм станал хипи, но истината е, че нямам желание да бъда облъчван от мрачни развлекателни продукти. Толерансът ми за прекалено „тъмни“ филми отдавна премина – може би в момента, в който животът ми предлагаше достатъчно лайна, че да имам нужда от една изкуствена допълнителна доза такива. При игрите... тъмната атмосфера може и да ми се хареса, но стига да не е депресивна.

За This War of Mine четох доста положителни ревюта още миналата година, когато играта се появи в продажба. По една или друга причина останах с впечатлението, че заглавието ще е прекалено мрачно. Просто защото действието се развива по време на война – вдъхновена от обсадата на Сараево през 90-те години на миналия век. И защото трябваше да поемем ролята на група хора, които се опитват да оцелеят с цената на всичко. Това няма как да звучи като нещо, събуждащо положителни емоции, нали?

Играта ми изглеждаше прекалено мрачна и заради това забавих нейното ревю, но реших с началото на 2015-та да отделя време за онези заглавия, които по една или друга причина съм пропуснал през изминалата година. В рубриката 2015 минус 1... или с други думи да напиша сега онова, за което щеше да е хубаво да има статии минус една година в миналото.

Първата игра в тази супер мини рубрика е This War of Mine и мога да кажа, че това определено е едно от постиженията на 2014 година. Заглавие, което си струва да изпробвате, ако сте фенове на игрите с акцент на атмосферата. И на независимите такива – тъй като за пореден път се уверявам, че инди сцената е нещо, което трябва да следим с пълното си внимание. Именно там напоследък се раждат шедьоврите.

Но нека започна от самото начало – депресивна игра ли е This War of Mine? Това е първият и най-важен въпрос, който изисква отговор в това ревю.

Хм, нека да погледнем: вие поемате контрола над трима или четирима души, които се опитват да оцелеят по време на обсада. Място за луксове няма – хубави мебели, 90-инчови плазми, джакузита или топ клас надуваеми секс кукли. Напротив, храната е по-важен ресурс от куршумите, а пък антибиотиците и бинтовете – цяло съкровище! Героите, над които можете да поемете контрол се пречупват лесно от това, което се случва около тях – и никак неслучайно, те са във война. Подслонът, в който се намират бива нападан постоянно, болести и смърт дебнат отвсякъде. Всяко излизане за търсене на провизии може да доведе до потенциална смърт... А, да, също така арт оформлението на This War of Mine е едно такова сиво, сиво...

И тук вече си мислите – „Това е една депресивна игра, със сигурност“. Но отговорът е... не! Или поне аз не усетих така This War of Mine. Напротив, има един баланс. Между отчаянието и надеждата, между... започва ли да звучи позьорски това ревю?

Нека го кажа по друг начин – вижда се защо This War of Mine е игра, разработвана в Полша. А не някъде из САЩ да кажем. Усеща се не само европейската, но и славянската нишка в цялата работа. Не говоря за порутените панелки и прекалено народно звучащите имена. Говоря за цялостната атмосфера. Която е от типа – „Да, всичко си е ебало майката, ама ние ще се опитаме да пием една бутилка алкохол, да изпушим няколко цигари и да забравим за цялата помия“.

В This War of Mine никога няма прекалено драматични сцени. Не ви се набива нищо в очите. „Ау, някой умря, сега започва тъжна музика и много драма“. Или „Вие убихте цивилен, сега тук трябва да ви посочим колко зле сте постъпили“. Не. Нещата в This War of Mine се случват малко по-деликатно. Вашите оцеляващи постепенно изпадат в депресия след куп... морални противоречиви да кажем... решения. Трябва да следите дали имат нужда от някоя цигара или дори едно горещо кафе.

Играта никога не светва с тежки послания, както се случва в западната култура. Всичко да ви се смели и сервира наготово. Вие решавате дали да оберете възрастни мъж и жена от последната им храна и лекарства, когато вашите оцеляващи са на прага на смъртта...

Но може би се престаравам с празните приказки като увод. Нека съм по-конкретен – що е то This War of Mine? Когато започнете нова игра, пред вас изскача един надпис – Day 1. Или Ден 1. След това бавно се визуализира една сграда, в която ще се развива цялото действие, а в нея има няколко души. Това е цялото интро. Без драматични сцени на кървави тела, обяснения за какъв конфликт става дума и т.н. Хвърлят ви се трима или четирима души, получавате кратко обяснение как те се познават и оттам нататък започвате да... оцелявате.

Стриктно казано, сюжет в This War of Mine няма. Трябва да оцелеете определено количество дни, преди войната да завърши (не, няма да ви кажа колко, това е значителен спойлер...). Единият ден не се отличава особено от другият. Нещата са все същите – трябва да останете живи. И толкоз. Да, всеки от вашите герои има свой профил. Всяко ваше решение оказва влияние – за добро или лошо. Убийството на невинен може да ги подтикне към тъга и депресия. Спасяването на гладуващи деца – да им вдигне настроението.

Но няма скриптирана история. Няма кът сцени. Просто дните отминават. А вашите персонажи помнят единствено събитията в тях. Може и доста дни да няма нищо травмиращо. А може и за няколко да се случат неща, които да подтикнат някого към самоубийство. Трябва да видите какво мислят вашите герои в профилите им... ако ли не, няма нужда да се чудите защо изведнъж са залитнали към тежката депресия.

Вероятно вече е време да говоря за геймплея, за да вкарам малко нещата в контекст?

В This War of Mine поемате контрола над няколко души. В началото на играта са трима или четирима – а нататък можете да увеличите числото им. Запознанството е съвсем лаконично в рамките на няколко изречения, макар че с течение на времето научавате повече за героите.

Типично за много игри, всеки персонаж има своите силни страни – способност да се пазари, бързина, сила, бойни умения и т.н. Немалко от тях имат и своите пороци – често пристрастеност към кофеин и цигари. С началото на всяка игра на случаен принцип се сдобивате с определена конфигурация оцеляващи (използвам тази дума умишлено – колкото и пъти да рестартирате играта в началото ще видите, че винаги ще ви се паднат едни и същи начални герои – не се надявайте на „изцяло звезден“ състав в началото).

Героите в This War of Mine са точно дузина на брой, като има... може би 7-8 различни техни конфигурации в началото на играта. Нека да кажа още в самото начало на ревюто, че някои от тях (Антон, Цвета) изглеждат кажи-речи непотребни. Могат да носят малко провизии, нямат умения за самозащита, пазарене и т.н. Но това, което им липсва като специални умения...  се компенсира от психическа издръжливост. А именно – каквото и да се случва, те двамата трудно изпадат в депресия. А това е нещо адски важно в This War of Mine – здравият дух.

[caption id="attachment_41976" align="aligncenter" width="525"] Понякога нещата не се развиват по план[/caption]

Самият геймплей е разделен на две основни части. През деня вие се намирате във вашия подслон, където можете да строите различни подобрения по него. Перспективата е 2D, като контролът се случва чрез избиране на герой и кликване върху екрана (тоест крайно опростена е).

Нощно време пък обсадата над измисления град Погорен бива олекотена, като под прикритието на мрака можете да посетите определени локации в търсене на провизии. Без тях шансът ви да оцелеете в света на This War of Mine… е точно нулев.

Като цяло двете фази на играта са балансирани страхотно. През деня вие строите каквото ви е нужно... всъщност винаги всичко ви е нужно. Особено в началото. Подслонът ви няма легла, отопление, печка за готвене... вие трябва да построите всичко базово. Два капана за малки животни, които да хванете и след това изядете могат да са разликата между оцеляването и тежкия глад. Без вода също сте за никъде – трябва да си осигурите и този ресурс.

Сдобиете ли си всичко базово е добре да се замислите и за други неща – например уреди за дестилиране на алкохол, който вашите герои могат да употребяват за излизане от депресията или просто да бъде търгуван. Задължително е да се замислите и за оръжия за самозащита – Погорен е далеч от най-сигурното място в света.

Да, подобрения на вашия подслон има много, но това, което липсва са ресурсите за тях. Те се набавят нощем, когато имате възможност да странствате из Погорен и претърсвате изоставени и разрушени сгради.

Само един от вашите хора може да бъде пратен на подобна мисия, докато за останалите давате команди – дали да спят или да охраняват подслона. При търсенето от ключово значение е колко провизии може да носи даден герой – шампион в това е Борис със 17 места в раницата си. Марко също е достатъчно ефективен със своите 15. Редно е да се има предвид, че други герои носят по-малко, но имат важни бонуси – бившият футболист Павле е адски бърз, а пък Арика се промъква страхотно и винаги остава невидима за своите противници. Те могат да се сдобият с по-добри ресурси, но пък трябва да правят повече курсове за сдобиване с тях...

[caption id="attachment_41963" align="aligncenter" width="525"] С напредването на играта се отключват повече локации, но и рисковете се увеличават[/caption]

Нещата, с които можете да се сдобиете са множество. Най-важни са храната и медикаментите, но дървото и различните чаркове се използват за подобрения по вашия подслон. Намирането на счупено оръжие ви позволява да го поправите и използвате за самозащита. Има и един куп съставки за изработване на цигари и медицина, отглеждане на зеленчуци или пък дестилиране на алкохол.

Редно е да се каже, че трябва да имате ясна идея какво вършите. Да се специализирате в една или две сфери на развитие. Тръгнете ли да правите от всичко по малко – най-вероятно е героите ви да загинат от глад. Така не е добра идея да събирате абсолютно всичко, което видите...

Що се отнася до самите локации, които посещавате нощем – те са най-различни. При едни от тях има сериозни рискове и огромен шанс да бъдете намерени и фатално простреляни. Други са изоставени и спокойно можете да ги претърсите. Наличието на оръжие в инвентара ви помага много, а пък немалко локации се достъпват след отварянето на залостена врата с щанга, изриването на куп боклуци с лопата и т.н. Често се случва да се върнете два пъти някъде – хубавите провизии обикновено са добре скрити!

Именно и по време на нощното странстване за ресурси можете да срещнете повечето морални решения в This War of Mine. В началото на играта ситуацията не е толкова тежка – вашите герои (в общия случай) са здрави и сити. С течение на времето ги спохождат различни болести по... всякакви възможни начини. Възможно е дори някой да се пореже сериозно, докато прави подобрение по имота ви. А в тази ситуация без бинт раната му може да се влоши драстично и дори да доведе до смърт.

В резултат понякога спешно ви трябва храна или медикаменти. Можете да ги откраднете от местната болница или пък от изпаднали в беда цивилни. Това обаче оказва влияние на вашите герои – те се натъжават и могат дори тежко да се депресират от подобни актове... особено ако са повечко.

[caption id="attachment_41974" align="aligncenter" width="525"] Търговията е адски важна част от This War of Mine, но е препоръчително да имате човек с умения да се пазари като Катя[/caption]

Имайте предвид, че решите ли да откраднете или пък да убиете някой цивилен, в чийто имот сте нахлули, това влияе на всички ваши персонажи. Макар и само един да излиза нощем, то неговите решения резонират и при останалите. Така ако свършите добро дело – всички са щастливи... но нещата са валидни и с обратен знак.

А в This War of Mine никога не знаете какво да очаквате. Можете да видите гладуващ човек – ако го игнорирате, вашите хора ще станат тъжни. Ако се върнете и му дадете една консерва храна, настроението им ще се подобри.

Заедно с това, всяка от локациите в This War of Mine има своя история, лаконично е описано какво се е случило във всяка от тях. Именно това спомага за атмосферата – не просто странствате из произволни руини.

Разбира се, през деня също се случват различни неща – макар и по-рядко. Тук-таме някой идва на вратата ви. Понякога са добри хора, които ви подаряват провизии или храна – но очакват вашата помощ в тежка ситуация. В други случаи някой търси вашата помощ. През няколко дни минава и търговец, с който можете да обменяте ресурси (в тази ситуация Катя е незаменима, тъй като се пазари страхотно). Все пак, болшинството събития се случват нощем.

Като цяло геймплеят е адски силен, понеже малко по малко ви потапя в себе си. Формулата на This War of Mine е проста, но оцеляването – адски сложно. Винаги нещо ви липсва. Храна или медикаменти, малко чаркове за ъпгрейд на уред в дома ви. Нямате ли достатъчно куршуми – не е сигурно дали ще отблъснете следващата атака нощем (тези събития се развиват извън вашия контрол – просто ви се сервира резултат дали сте се защитили успешно или напротив).

Когато излизате нощем, често търсите нещо конкретно. Не е сигурно дали ще го намерите... и да, понякога се натъквате на своеобразни съкровища, понякога буквално не намирате нищо, освен куп дървесина.

Вашите герои също ви потапят в историите си. Виждате как малко по малко психическото и физическото им състояние се влошава. Особено ако не взимате най-добрите възможни решения. Вие трябва да намирате начини да ги задържите здрави... доста приятно е да видите как някой е ранен и болен, а след няколко дни успешно лечение вече е на крака и може да помага с каквото може в оцеляването. Обратното обаче е адски неприятно - някой да се разболее, а след това и подслонът ви да бъде нападнат и точно той/тя да получи тежки, почти фатални рани... всичко се случва бързо в This War of Mine. Както и във всяка война...

[caption id="attachment_41964" align="aligncenter" width="525"] В началото на играта повечето постройки, които посещавате са празни и няма опасности за вас, но нататък нещата се променят[/caption]

Имайте предвид, че оставите ли някой да загине, това оставя тежки следи в останалите... така прецените ли, че някой не ви е толкова нужен и не го лекувате, то смъртта му ще тласне другите към депресия.

В крайна сметка обаче играта постига онова, което се опитва. Да ви покаже войната по един различен начин. И се справя адски успешно – без да ви налага послания, без да драматизира излишно. Вие сами виждате какво има да видите... ако това изобщо ви се случи. А може и просто да избиете всичко живо край вас, да оцелеете... но за сметка на психическото здраве на вашите хора (да, има алтернативни завършеци на This War of Mine…).

Най-интересното нещо при играта обаче е фактът, че предлага доста часове гейпмлей. С изненада установих, че съм прекарал над 20 часа пред това независимо заглавие. В общия случай подобни игри наистина имат атмосфера, но не и толкова геймплей. При многото различни конфигурации оцеляващи обаче, развитието на дадена игра е съвсем различно. Особено и като сметнем куп случайни събития, които са извън вашия контрол... които няма да издавам, за да не развалям изненадата.

[caption id="attachment_41973" align="aligncenter" width="525"] Какво подобрение да се построи?[/caption]

Освен всичко друго, играта може да започне и в своеобразен Hard режим (или поне според мен е такъв!). А именно – когато вече е паднала тежка зима още от първия ден. В този случай ви трябват и куп печки за отопление на подслона ви, освен и обичайно нужните неща като храна, легла и др. Без тях вашите герои се разболяват доста бързо, което може да доведе и до фатални последствия...

И така, преди финалните думи – малко за графиката и звука.

Визуално This War of Mine изглежда страхотно. Атмосферата, която тази 2D игра е постигнала е точно това, което е търсено. Пейзажите, вашите герои – всичко е на ниво. Дори и снимките им са перфектно подбрани, за да покажат и характера им.

Откъм звук... нещата са минималистични. Няма да чувате ревове, писъци, драми. Това е абсолютно умишлено решение на разработчиците – да не ви вменяват някакво настроение изкуствено. Напротив, оставят ви да се потопите сами в This War of Mine. Разбира се, музиката е абсолютно подходяща, а пък експлозиите в далечината допълнително ви потапят в атмосферата.

И така, заключението. И аз бих препоръчал This War of Mine – както и мнозина други. Играта е просто страхотна. Не само заради своята атмосфера, но и заради немалкото си количество геймплей. Но най-важното е онова, което посочих в началото на това ревю – не говорим за депресивна игра. Напротив, разработчиците са направили всичко възможно да предложат качествена атмосфера... която не залита в сапунките, не залита в американската култура, която обича да сервира всичко наготово. Ако This War of Mine беше разработен в САЩ съм сигурен, че щеше да изглежда инак. Да има драми и писъци, ревящи и подсмърчащи хора. Да се акцентира на трагедията, сякаш разработчиците да кажат – „ВИЖДАТЕ ЛИ КОЛКО Е ГАДНА ВОЙНАТА, ВИЖДАТЕ ЛИ, А??“.

Това липсва в This War of Mine. Има го отчаянието, но ги има и малките радости в живота на персонажите ви. Да изпият едно кафе или изпушат една цигара. Да стегнат своя подслон, докато заприлича на техен дом. Та посвирят малко на китара, за да си вдигнат духа.

Именно и заради това This War of Mine е страхотен и една от най-добрите игри на 2014-та.