Макар и в Steam Early Access - което ще рече недовършена игра - Darkest Dungeon определено прави страхотни впечатления и се усеща като изцяло завършен продукт. Ако си падате по 2D roguelike жанра, то почти сигурно и тук ви очакват куп положителни емоции. Доста игри биха избрали пикселизирания визуален стил, но в Darkest Dungeon е била търсена красотата, освен нестандартността и нещата са наистина страхотни. Всъщност мненията за графиката на заглавието не са еднакви, но аз съм от онези, които я харесват. Звукът си пасва идеално на атмосферата. Не е на преден план - но е достатъчно чат-пат да чуете някой красък или да чуете саркастичния разказвач, за да се потопите изцяло в духа на Darkest Dungeon. Darkest Dungeon е не само добра игра заради хитри свои механики, но и заради своята висока трудност и голямо количество геймплей. Неща, които винаги съм уважавал във всеки гейм продукт. Макар и в Steam Early Access, спокойно мога да кажа, че Darkest Dungeon е игра, която си струва. Изцяло. В последно време забелязвам, че все по-често независимите игри успяват да спечелят вниманието ми за куп часове, докато големите хитове в гейминга ме разочароват. Защо ли? Обикновено по-непретенциозните заглавия предлагат голямо количество интересен геймплей и предлагат иновации, докато тъй наречените AAA продукти се чудят как да си запълнят 6-те часа сингъл кампания и как да плеснат някакво кухо мулти, колкото да отбият номера и да си вземат 60-те евро.

Както бихте се досетили, в тази статия ще говоря за игра от първия тип – а именно Darkest Dungeon. Доста вероятно е да не сте чели нищо за тази цъкалка – и не е изненадващо. Говорим за поредния независим продукт в Steam Early Access. Бих могъл да кажа обаче, че определено съм впечатлен от Darkest Dungeon – не само заради приятния, нестандартен визуален стил, но и интересният тактически геймплей.

Но нека карам по същество – какво ни предлага играта?

Типично за независимите продукти, особен сюжет няма. Началното интро ни разкрива какво се случва съвсем лаконично – богат аристократ, скучаещ от охолния си живот решава да изследва митове за мистериозна сила, намираща се под имението му. Той успява да я намери, заровена дълбока под земята... но в процеса губи цялото си състояние, а заедно с това и своя разсъдък. Като за капак куп гротескни същества нападат имението, изпълвайки безкрайните му подземия. Така аристократът призовава последния си наследник да се завърне, за да възвърне някогашната семейна чест. Разбира се, това сте вие.

Започвайки нова кампания, вие се завръщате в имението си. Оттам нататък вие ще разкривате куп подземия, като няма да видите разни кът сцени, особено количество диалози и т.н. Напротив, след началната кът сцена, всичко е... геймплей. (Редно е да спомена още тук, че в играта нямате "свой герой", вие сте под формата на невидим наставник на куп наемници.)

Откъм геймплей, Darkest Dungeon е класически представител на roguelike жанра. Това са игри, предлагащи висока трудност, в които провалът е заложен като основна геймплей механика. Още началният екран ви казва, че героите ви ще умират, че куестовете ви ще се провалят. Вие трябва да прецените дали си струва да рискувате в дадена ситуация, опитвайки се да докарате цяла мисия до нейния край или просто да избягате, връщайки се с нови сили след време.

Бидейки тактическа игра, Darkest Dungeon е разделен на два класически елемента. Първият е стратегически – вие се намирате във вашето полуразрушено имение, като планирате как да процедирате нататък. Вторият е тактически – самите битки. Те са походови, като имате на разположение 4 героя, с които да се справят с вашите врагове.

[caption id="attachment_44566" align="aligncenter" width="525"] Това е вашето имение... различните сгради се активират като натиснете на тях[/caption]

Най-интересното нещо, което ще забележите когато стартира първата битка е факторът... стрес. Именно това е един от водещите елементи на Darkest Dungeon. В повечето игри нашите герои са безчувствени машини за убиване и окото им не мигва, когато виждат изроди от всякакъв калибър. Не и в Darkest Dungeon. Вашите герои са... просто хора. Нещата, които се случват постоянно им влияят, а стигне ли стресът до числото 100 – тогава идва и пречупването.

Понякога герой просто губи надежда и отказва да действа по време на ход, в други случаи щетите му намаляват сериозно, в трети става егоистичен и започва да действа сам, като вие губите контрола си над него/нея. В много редки случаи максимален стрес води и до положителен резултат – ваш персонаж се оказва лидер, опитващ се да спаси положението. Но винаги трябва да правите всичко възможно, за да не стигне стресът до чисълцето 100.

Но как се трупа този стрес ще се запитате? Преди да започне битка има реалновременен елемент в Darkest Dungeon – разкриване на куп подземия. Те крият както капани, така и други препятствия. Ако пред вас видите стена от боклук и решите да я разчистите с голи ръце – това увеличава стреса. Ако герой попадне в капан – не само ще изгуби част от кръвта си, но и ще му повлияе на психиката. Заедно с това има куп ковчежета, дънери, скринове и какви ли не неща, които можете да отворите. Понякога получавате предмети. Понякога - наренено тяло и увеличен стрес!

След всяка мисия не само можете, но е задължително да пратите героите ви да се разтоварят. Вариантите общо взето са два – да идат в църквата за молитви и медитация или пък в кръчмата – за алкохол, разврат и хазарт. В зависимост от това как е протекла всяка мисия, натрупаният стрес може да е съвсем скромен или огромен като количество – във втория случай героите ви са кажи-речи неизползваеми, докато не разпуснат.

Тази основна механика в Darkest Dungeon е определено интересно изпълнена. Дава ви се едно нещо, за което да мислите по всяко време. А пратите ли героите да почиват - те го правят за седмица. В резултат не просто е препоръчително, а задължително да имате повече от 4 героя в даден момент. Минимум 8 (тоест два екипа, които да редувате), въпреки че често е добре да са 10-11+.

Самите герои не ви струват абсолютно нищо, за да ги наемете – просто виждате какви са налични в даден момент и си ги взимате. Заедно с това, винаги можете да изхвърлите някой от тях „като използвана факла“ (както отбелязва мрачния разказвач на Darkest Dungeon, който е страхотна част от играта и несъмнено прибавя към атмосферата). От друга страна, наличието на „безплатни герои“ не е чак такъв плюс, какъвто изглежда на пръв поглед. Ще се запитате защо?

[caption id="attachment_44672" align="aligncenter" width="525"] Критичните атаки могат да ви донесат истинско щастие - като дете, получило близалка[/caption]

Първо, те са нулево ниво и са доста слаби в началото. С всеки левъл персонажите ви стават по-издръжливи на стрес, а новаците лесно се напикават от всяка гад пред тях. Второ, новопризованите герои имат произволно разпределени умения, които може и да не паснат на конкретен ваш билд. И трето екипировката на тези пишман приключенци е на кофти ниво.

Така вие трябва да изгубите време и още по-важното – злато - за да направите нещо читаво от героите си. А ако те загинат в битка... всичко отива по дяволите!

Всъщност именно това е едно от най-важните неща в Darkest Dungeon – кои са основните ви герои. И дали си струва да провалите цяла мисия, за да спасите кожите им. На мен често ми се налагаше това – ако единственият ми качествен лечител беше на 1 удар, то трябваше да бягам. Или пък прекрасно развития ми DPS персонаж, получил 2-3 критикала поред и застанал пред Свети Петър, опитващ се да се завърне към живите.

А като теглите чертата – отнема доста мисии и още повече злато, докато се сдобиете с няколко герои на високо ниво. И трябва задължително да им пазите кожите!

[caption id="attachment_44677" align="aligncenter" width="525"] ...и обратното - дори да получите жалки щети, критична атака по вашите хора увеличава стреса им[/caption]

Иначе като стана дума за героите – към момента има 10 класа. Те са интересно и разнообразно изпълнени – например Grave Robber (която мацка е подобна на rogue, но пък има и кирка, с която може да лупа лошковите). Друга своеобразна разновидност на същия клас е Jester-ът, който има както куп коварни умения, които карат противниците ви да кървят през рундовете, така и такива, вдигащи духа и намаляващи стреса на вашите хора. Имаме и други класове като магьосници, стрелец, различни меле бойци и т.н.

Като цяло богатството на билдове е сериозно, като влизайки в различно подземие е подходящо да използвате различни конфигурации. Понякога е добре да имате двама лечители за максимално ефективно възвръщане на загубените точки кръв. В други случаи един ви е достатъчен – а останалите могат да са нанасящи щети класове. Важно е да мислите и дали са ви нужни герои с AoE умения или пък такива, нанасящи високи щети на единични цели.

Е, за мен някои класове бяха сравнително безсмислени. Но пък дори и след 20-на часа игра виждах, че съм подценил някой от тях, а всъщност е изключително полезен.

И така, може би е време да отделя малко време за самите битки? Както споменах, те са походови, като четири ваши героя се изправят срещу до 4-ма противници. Повече от 8 участници в битка няма да видите в Darkest Dungeon. И тук идва моментът за една интересна механика, която е редно да спомена.

[caption id="attachment_44567" align="aligncenter" width="525"] Развиването на доста умения дава малки бонуси, но те могат да имат драстично влияние в битка[/caption]

Вашите герои могат да са на първа, втора, трета и четвърта позиция. Това не е подредба просто за красота. Всяко умение може да удря противник, който се намира на съответната позиция! Заедно с това, задължително и вие да сте на определено място, за да можете да ползвате даден скил.

Така например стандартната атака на Leper-а може да се изпълни от първа и втора позиция, като е възможно да нанесе щети на враг на същите две места. Но не и на останалите. Hellion-ът (варварката) пък има скил, който от челна позиция може да удари последен противник (обикновено това е магьосник).

Тази интересна механика ви кара да мислите за две неща. Първо, как да наредите своите герои преди дадена битка. И второ, какво се случва по време на нея. Ако например вашата групичка бъде стресната – тя си сменя местата! И е възможно лечителят ви да се окаже отпред, а пък танкът – последен. Да, можете да местите с по 1 позиция вашите герои, но това им изхабява хода, а в тежка битка нямате лукса просто да се местите наляво-надясно без последствия.

Интересно е обаче, че и вие с някои умения можете да сменяте позициите на враг! Ако дръпнете някой магьосник на първа позиция – то той/тя не може да ползва основните си умения! Същото важи и ако бутнете някой меле боец назад.

[caption id="attachment_44564" align="aligncenter" width="525"] Правилното екипиране преди влизане в подземие е от ключова важност[/caption]

Като цяло позицията на героите из бойното поле е нещо, което е от ключова важност. Да, отнема известно време, докато се свикне с механиката, но овладеете ли я... става доста забавно!

Иначе самите битки са си класически. Вашите герои имат определен шанс да ударят противник. С развиване на уменията шансът се увеличава, а също и така шанса за critical hit. При успех му взимате определено количество кръв и така – докато го гътнете. Налични са възможности да отровите, да разкърваите някого, за да му взимате щети през рундовете. Има и възможности за дебъфове, зашеметяване и т.н. – класически за тактическите игри.

Интересно нещо, което е редно да се отбележи за битките обаче е фактът, че и при тях стресът играе голямо значение. Ако ваш герой получи критичен удар – той/тя се стресира! Че понякога и околните – също. Някои противници имат умения, които нанасят скромни щети, но вдигат стреса ви. Така те често трябва да бъдат убити възможно най-рано, тъй като влияят пряко на шанса ви да минете дадено подземие. А повечето включват 4, 5, 6 и повече битки! И това – кратките подземия!

[caption id="attachment_44682" align="aligncenter" width="525"] Ако противниците ви изненадат, бойната формация ви се променя, а това има драстично значение в Darkest Dungeon[/caption]

Общо взето, битките и разкриването на нивата – които се генерират на случаен принцип – са адски добре направени. Хем простички (когато схванете основните концепции), хем и адски зарибяващи. Прекарал съм стабилно над 20 часа, може би и 30-на станаха на Darkest Dungeon – и все още като вляза „за едно подземие“ откарвам няколко часа! Толкова е добра играта. И винаги както всичко върви идеално е възможно 2-3 критични удара и лека липса на късмет да докара най-силния ви герой до гроба. В който момент можете да усетите направо физическа болка. Или да ударите полусчупеното ви бюро и пълната ви с чаша вино да се разлее по отвратителен начин навсякъде.

Но тук вече можете да се запитате – след като доста пъти казах, че можете по всяко време да се откажете от дадена битка/подземие – „Какво губя тогава, защо не рестартирам до краен успех?“. Отговорът е простичък – пари.

Влизането в дадено подземие изисква няколко задължителни неща. Първо, това е храна. Второ, факли. И трето, лопати. Защо ще се запитате? Ако вашите герои огладнеят и няма храна – това значи -25% кръв и стрес. Ако нямат факли? Тогава ги обхваща тъмнина – това е равно на постоянно увеличаващ се стрес и голям шанс противниците да ви изненадат (което разменя позициите на героите ви на бойното поле – а по-рано казах до какво води това). Ако нямат лопати? Често в подземията има едно, две, понякога и повече места, преградени от боклуци. Можете да ги разбутате или с лопата – което не ви струва нищо – или с ръце. И да, това води отново до стрес и загубени точки жизненост.

Подготовката за влизане в подземие изисква пари, като ако е по-голяма мисия – трябва да инвестирате още средства. Откажете ли се от мисията – не взимате крайната награда, а героите ви се стресират допълнително. Това означава, че трябва да разпускат... а това струва още повече пари.

С други думи, една-единствена провалена мисия може да ви постави в неприятна ситуация. Тъй като кинтите почти винаги не стигат. Както винаги. А ако се прецакат две поред... ами, нещата стават адски тегави! Трябва да наемете нови, слаби, но свежи герои, да фармите лесни подземия, че да можете да осигурите малко парици за лекуване на стреса на вашите ветерани. Които пък да се впуснат в големите предизвикателства.

Липсата на пари – които се използват за всичко ­– е основното нещо, за което трябва да мислите в Darkest Dungeon. Рядко се случва да се въргаляте в съкровища, по-често имате някакви скромни кинти, които ви стигат да пратите героите от последната мисия да разпуснат, да купите някоя по-читава броня и меч на следващите (и да развиете уменията им).

Всъщност кажи-речи всичко, което се случва в Darkest Dungeon струва злато. Научаване на нови умения. Ъпгрейд на брони и оръжия. Разпускане от стреса. Купуване на специални предмети за героите ви. Дори и лекуването им в санаториума. Без злато сте обречени, а понякога трябва да правите сериозни жертви. Имаше битка с един бос – в нея ми умряха 3 героя от 4. Теглих чертата и реших, че проваля ли мисията – ще остана без никакви пари. А спечеля ли – ще съм богат. Е, рискувах. Останах с 1 герой, другите три ветерана – чао, чао. Но имах достатъчно пари, за да подготвя спокойно още по-силни бойци.

Като споменах, в горния пасаж, почти всичко изисква злато. Но не и ъпгрейдите на самите сгради. Те се случват с декоративни бюстове, щитове, портрети и грамоти – четирите типа „специални валути“ в Darkest Dungeon. Логиката е, че с тях възвръщате престижа на вашето имение, събирайки ги от подземията. Всеки от тези декоративни ресурси се събира в предимно даден тип нива – към момента има 3 такива, всяко от които с различен бос. В близко бъдеще се очаква играта да се сдобие с още 2 типа нива, включително и ултимативното с название Darkest Dungeon.

Както и всичко друго в заглавието, тези ресурси също са скромни като количество, като отнема немалко време, докато видите някоя сграда максимално ъпгрейдната.

Малко по-назад обаче споменах санаториума. Това е доста важно място, макар че луксът да го ползвате ще си позволите по-нататък в играта, когато имате достатъчно пари. За какво служи това място ли? Лекува менталните проблеми на вашите герои.

Ако си мислите, че в Darkest Dungeon има само стрес, то се лъжете. Персонажите ви прихващат какви ли не странни неща при своите странствания. Фобия от зверове, хора или свръхестествени същества. Болести като сифилис или бяс, предавани ви от противници, които се бият с вас. Всякакви физически проблеми, намаляващи щетите ви... параноя... и какво ли не друго.

[caption id="attachment_44571" align="aligncenter" width="525"] Trinket-ите се падат рядко и обикновено носят и позитиви, и негативи на героите ви - но все пак си струват[/caption]

Забавно е, когато се сдобиете с герои почти максимално ниво да видите какъв е списъкът им с ментални проблеми. Докато те имат и куп плюсове – увереност, издръжливост, намален стрес – то и негативните са немалко! И трябва да ги лекувате по... нестандартни начини.

Разбира се, тази опция не е задължителна. За разлика от разпускането на стреса. Макар че в някои ситуации се случват... интересни неща. Например някой да има качество на характера „Плашещ се от бог“ – означава, че може да намалява стреса само докато се моли и медитира, а също така и друго – „Witness” – човек, видял ужасни неща из свещените места, заради които отказва да ги посещава. Така не премахнете ли едно от двете – няма как да разпуснете!

В крайна сметка се получи едно дълго ревю за... независима игра. Но реално Darkest Dungeon има своите иновации. Не говорим за някакъв претупан, набързо скалъпен продукт. Не иде реч за поредно копие, ама с по-нисък бюджет. Става дума за игра, която предлага новости. Е, вероятно някой ще даде пример и за други подобни продукти. Реално геймингът е индустрия, която не е никак нова и доста неща са измислени. Но цялостната комбинация е идеална.

Разкриването на подземия има психологически елемент – и то сериозен такъв. Героите ви са просто хора, виждате ги как малко по малко се пречупват. Всяко приключение оставя следа върху тях. А към края на играта списъкът им с негативни и положителни качества е сериозен.

[caption id="attachment_44681" align="aligncenter" width="525"] Реалновременният елемент в Darkest Dungeon се изчерпва до това да се движите наляво или надясно извън битка[/caption]

Цялостната атмосфера е страхотна, но и има адски много геймплей. Десетки часове! Да, наистина, има само 3 типа подземия. На някои това ще им се стори малко – но произволното генериране осигурява значително разнообразие. Въпреки еднаквите пейзажи.

Освен всичко други битките са интересни, десетте героя осигуряват разнообразие и прилично количество алтернативни билдове. Винаги, когато решите, че сте открили перфектния такъв... и виждате, че всъщност има още по-добри варианти.

Но освен всичко друго – играта е безскрупулна и няколко грешки ви карат да се върнете буквално с куп стъпки назад – оставайки без пари и качествени герои, вие трябва да минавате лесните подземия, за да можете обратно да се върнете към основните приключения.

Но сякаш написах вече финалните думи, без да съм покрил графиката и звука. Darkest Dungeon може да се отличи с прекрасен – поне за мен – визуален стил. Цялата игра е рисувана, като героите изглеждат страхотно. Същото може да се каже и за наличните към момента подземия и всякаквите гадове, които ги населяват.

[caption id="attachment_44680" align="aligncenter" width="525"] В момента това са трите налични зони в Darkest Dungeon - различните цветове показват нивото на трудност[/caption]

При звука положението също е добро. Изпълнението е минималистично, по-скоро се залага на звуците, чуващи се далечината в подземията. Саундтракът е добър и изцяло в духа на атмосферата, а пък разказвачът е идеален и чат-пат се включва с някоя реплика, предимно саркастична.

Заключението? Ако сте фенове на тактическите roguelike игри, вероятно е Darkest Dungeon да ви хареса. Трудно мога да намеря някоя истинска критика за това заглавие. Атмосферата е прекрасна. Има достатъчно новости в геймплея, някои от които адски добри. Но най-важното – играта е трудна. Може би на някои моменти нечестно – но в крайна сметка, по-добре е да избягате от битка понякога, вместо да си жертвате всички герои. Обикновено този елемент остава неразбран за негативните ревюта в Steam…

Но като цяло – Darkest Dungeon изглежда като една от най-приятните изненади на 2015 година... която тепърва започна!