Batman: Arkham Origins не е толкова слаба игра, колкото бива изкарвана в доста медии. Напротив, до известна степен си струва. Но със сигурност е под нивото на своите предшественици. Макар и да имам чувството, че графиката не е точно стъпка напред, едно е сигурно - енджинът е прекрасно оптимизиран! Нещо, което не виждаме много често в PC игри. В резултат дори и на по-стари конфигурации, играта просто лети. Като цяло силно изпълнение. Звукови ефекти, саундтрак, озвучаване на водещите персонажи в играта. Е, наистина можеше да се вложи повече труд във второстепенните герои. Някои от тях звучат откровено зле и развалят цялостното впечатление. Но като цяло, окей. Геймплеят е стъпка назад. Прекалено голяма част е от типа "повече от същото". Не само това, но и някои от традиционно силните елементи в Batman Arkham игрите са с по-лошо качество, като например бойната система.Batman: Arkham Origins не е помиярска игра. Но и не е особено силна. Някъде там, в средата е. И основният проблем не е този, че нвоите разработчици WB Montreal не са имали таланта... просто не им е била дадена възможността да го разгърнат. Като добавим към това и огромното количество бъгове, вероятно причинени от липсата на достатъчно време за изчистването им... се получава една посредствена игра. Видяла жабата, че подковават коня и тя подложила крак. Не виждам друго уводно изречение, което е по-подходящо за начало на това ревю. Тъй като именно това направиха Warner Bros. тази година – решиха да се направят на Ubisoft, Activision и др. Превръщайки популярната си Batman Arkham поредица в сапунка. Възлагайки на нова компания да разработи последната част Origins за възможно най-кратко време, колкото да излезе някаква игра тази есен.

Ход, който в голяма степен е неуспешен, глупав и зле премислен. Да, Batman: Arkham Origins е в рубриката ънхейтабъл. Тъй като все пак ми донесе повече положителни емоции, отколкото негативни. А и като цяло има някои много силни елементи в това заглавие.

Но истината е, че това е игра, която е стъпка назад за поредицата. И тук не визирам някои съвсем субективни неща като например как звучат новите гласове на Батман, Жокера и др. Не говоря за малко по-различния визуален стил – който всеки би възприел различно.

Става дума за съвсем обективни неща. Като например голямото количество бъгове. Както и влошената бойна система. Да, вероятно студиото WB Montreal, което разработва Origins не е виновно за тях. Може би се е случило обичайното – Warner Bros. са ги накарали да завършат играта възможно най-бързо. Но резултатите не са страхотни.

Но нека започна от самото начало – какво имаме като история? Подзаглавието на играта говори ясно за какво става дума – в Origins виждаме своеобразния пролог на другите две Batman Arkham игри. В които главният герой е по-млад и тепърва се впуска в едно от първите си големи приключения.

В резултат, мнозина от престъпниците в Готам си мислят, че такова нещо като Човека-прилеп не съществува. Че това е някаква градска легенда. Злодеите гледат с насмешка към вас, обикновените улични биячи ви се подиграват, че сте изрод, а пък полицията прави всичко възможно да ви бутне зад решетките.

Самият Брус Уейн – или Батман, когато сложи култовата си маска – е по-млад, по-безразсъден, по-ядосан и по-малко рутиниран. Което оставя различна нотка в Batman Arkham поредицата. В предишните игри, Човекът-прилеп беше по-зрял и хладнокръвен, за разлика от настоящата си по-млада версия.

Като цяло, аз съм доволен от смяната в темпото. Бих казал, че Роджър Крейг Смит – озвучил и Ецио Аудиторе в няколко поредни Assassin’s Creed игри – се справя много добре с младия и гневен Батман. Трой Бейкър, изиграл запомнящата се водеща роля на Джоел в The Last of Us, пък е перфектен алтернативен Жокер.

Всъщност, четох някои критики из нета в този аспект. Не съм съгласен с тях. Наистина второстепенните персонажи са зле озвучени – говоря за обикновените престъпници и жители на Готам. Има някакъв излишен мелодраматизъм в гласовете им и дебилни реплики в стил екшъните от 80-те. Но пък за сметка на това, всички водещи персонажи са на прилично до високо ниво.

Иначе, сюжетът на Arkham Origins също е на добро ниво. В началото на историята злодеят Black Mask поставя внушителна награда за главата на Батман. С което куп престъпници започват надпревара кой да я получи.

В началото вие просто започвате да преследвате този бандит, докато получите отговор какво се случва. Но сюжетната нишка започва да се завързва все повече с течение на времето, правейки ви удоволствие да я следите. Както обикновено, особено яка е ролята на Жокера в цялата схема...

Като цяло, новата обстановка и историята на Batman: Arkham Origins ми харесаха. Но когато започнете да се потапяте в геймплея ще се уверите... че някак нещата не са същите.

Първата ми, основна и водеща критика е към бойната система. Онова нещо, с което Batman Arkham игрите добиха сериозна популярност. За съжаление, в Origins, нещата са прецакани.

Защо? Нямам идея. Дали WB Montreal не са имали достатъчно време да се запознаят с новия енджин? Или причината е друга?

Не знам. Но в момента Batman: Arkham Origins прилича на един от множеството клонинги на тази серия. Поне ако говорим за бойната система. И не си личи много ясно, че това е оригиналът. Чудите се защо?

Ако не сте играли тази поредица, възможно е битките да ви изглеждат хаотични. За сметка на това, всеки запознат с Batman Arkham игрите знае, че се изисква сериозна концентрация, премереност и умения, за да се справите добре. Особено на високите трудности.

От Rocksteady - създателите на първите две Batman Arkham игри - бяха направили всичко възможно главният герой да тръгва винаги към точно този противник, който вие искате. Случваха се нещата, които всеки от нас планира в главата си. А ако нещо се провали, то човек си замисля и си казва - "Ами, тука трябваше да натисна друго копче, да използвам друго движение, вината е моя". Оставаше се чувството, че контролът принадлежи изцяло на вас. Ако направите яката комбинация, причината е във вас. Но същото може да се каже, ако се провалите с гръм и трясък...

Е, това вече не е така. Прекалено често Батман не прави това, което аз искам. И удря грешен противник с движение, предназначено за друг. В началото на играта това не прави особено впечатление. Но към средата и края, когато във всяко меле има гадове с различни умения, брони, оръжия и т.н., това става досадно. Опитвате се да направите правилното нещо, насочвате добре своя герой... но играта отказва да приеме командата.

Същото важи и за най-важното нещо в бойната система – контрирането. Едно от нещата, с които Batman Arkham игрите станаха известни.В много случаи натисках прилежно втория бутон на мишката в точния момент, ама греда – Батман не реагира! В един момент взех да се чудя дали нещо се е прецакало самото копче. Но уви, мишката ми си работи идеално!

И това не е всичко. В много случаи когато двама противници ви нападнат наведнъж и натиснете контрирането... Батман не ги сваля едновременно! Което е много, много дразнещо!

За сравнение, в миналите игри битките бяха програмирани по такъв начин, че нападнат ли ви двама човека, в 100% от случаите имате шанс да ги повалите и двамата. В противен случай ви атакуваше само един човек. Идеята е ясна – да няма несправедливост, да не ви атакуват по 3-4 души, които няма как да избегнете.

Е, в Arkham Origins явно битките не са програмирани толкова добре. И прекалено често се случва да нямам шанс при съвместна атака от двама врагове в един момент. Което е разочароващо.

Все пак, ще отбележа, че битките не са изцяло лоши. Не във всички моменти влизат в действие всички проблеми, които описах. Напротив. В някои ситуации не става нищо дразнещо. А и като цяло, Batman: Arkham Origins все пак е по-добра като геймплей от мнозинството игри, излезли тази година.

Но все пак съм разочарован. Защото миналите две игри бяха близо перфектни откъм бойна система. Изпипани до най-малките детайли. Докато тук... не е така. Бъговете са прекалено монго, за съжаление.

Честно казано, нямам идея защо положението е такова. Мисля, че WB Montreal не са имали достатъчно време да завършат играта. Може би им е трябвала още година. Но това едва ли е от значение – ние, геймърите, не трябва да търсим оправдания. Все пак си даваме парите за тези игри! Трябва да са възможно най-добре изпълнени.

А Batman: Arkham Origins е по-скоро посредствен. По една или друга причина.

Ето например отворения свят. По мое мнение е по-зле от този в Arkham Origins. Не само атмосферата е някак по-различна, не толкова мрачна, типично за Готам. А и заедно с това, страничните мисии са горе-долу еднакви като преди. Че даже и самите пъзели.

Тук-таме има някоя новост, но играта прилича повече на римейк, отколкото нещо ново. Наистина в началото е интересно човек да си хвърчи из готам и да се млати с групи противници. Не се минава дълго време, преди нещата да станат много скучни...

Така Arkham Origins се превръща в изцяло сингъл игра. При която просто следвате историята и толкоз.

Което не е изцяло зле. Като цяло не говорим за кратка игра, напротив. Сингълът е може би 20-на часа, вероятно и повече. Особено ако не бързате да го минете, ами тук-таме се лутате известно време из отворения свят.

Но проблемът е, че тъй или иначе повечето неща, които срещате в играта са вече известни. Ако сте играли Batman: Arkham City, то с един-единствен поглед ще решите почти всички пъзели. А и честно казано, според мен в Origins, загадките са по-малко хитри и далеч по-очевидни.

Така сингъл кампанията не е същото удоволствие като преди. В много ситуации нещата изглеждат така, сякаш са взети старите пъзели и са облечени в нови дрехи.

Като цяло, бих могъл да посоча една яка новост в Batman: Arkham Origins. Това са пресъздаванията на някоя сцена с престъпление, които ни бяха рекламирани и преди дебюта на играта.

Общо взето, нещата са следните: Батман отива на място, където е станало кърваво меле. Вади една от своите джаджи, сканира доказателствата и се опитва да разбере какво е станало.

Този момент е яко замислен и е страхотна нова екстра в играта. Наистина в тези моменти няма някаква трудност, не ви трябват умения, за да ги преминете. Но пък обогатяват сюжета в сингъла и разчупва темпото.

Всъщност, този елемент от Arkham Origins ме кара да си мисля, че ако на разработчиците WB Montreal им беше дадена повече свобода и време, щяха да направят доста по-добра алтернативна игра. Но такова е било желанието на Warner Bros.

В резултат, имаме силна и интересна сингъл кампания. Налични са нови Батман, Жокер и други познати злодеи от тази комикс вселена.

За сметка на това обаче, сингълът е копи и пейст на миналите Batman Arkham игри. И тогато това не е зле като идея... реализацията е лоша.

А както казах вече, именно любовта към детайла направи тези игри толкова популярни. Колко перфектно изглеждаше всичко. Сега бъговете са безброй.

Много често се случва да се заклещите в някоя стена, да пропаднете необяснимо някъде. Някои умения работят когато им падне. След битките се случват всякакви бъгове и гличове, в резултат на които противници се залепват за стените, хвърчат над земята и т.н.

Още по-лошо, с напредването на играта, проблемите реципрочно се увеличават. Очевидно не е имало каквото и да е време за поправката им. В началото положението е що-годе прилично, но след това става мазало. Така на някои моменти дори не сработват скриптовете, нужни да продължи действието. И трябва да рестартирате, чудейки се защо някоя врата не се отваря...

Като цяло, мога да кажа следното за сингъла – струва си да се изиграе. Добър е. Историята е интересна. Дори и в лошо състояние, една Batman Arkham игра си остава по-добра от мнозинството. Не мога да се съглася с хейтърските статии на много западни медии, които в същото време слагат 8-ци и 9-ки на Call of Duty.

Но все пак нещо липсва.

И така, нека отделя малко редове и на мултито. Голямата новост в Origins. Както може би помните, такъв елемент липсваше в предишните игри. Сега вече е наличен.

Предполагам вече сте чели как се развива действието в мултито. Вместо традиционните два отбора, в Origins имаме три такива. Конфигурацията на играчите е 3 на 3 на 2, в което число влизат двете банди на Жокера и Бейн, а също така и последен екип от Батман и Робин.

Интересното е, че супергероите имат по-добри умения, включително и тези от сингъла на играта. В което число влиза свободно движение по върховете на нивото, както и възможност за постоянно инфрачервено сканиране, което кажи-речи ви осигурява своеобразен легален мапхак. Тъй като виждате постоянно къде са вашите противници.

Въпреки че супергероите имат подобен арсенал от умения, при тях проблемът е, че трябва да ноукаутират противниците си от близка дистанция. И имат ограничени инструменти за атаки от разстояние. Докато двата отбора от по 3 души наемници имат бойни пушкала. И стига да ви видят, могат да ви разстрелят като кучета.

Якото е, че мазалото се допълва от факта, че бандите на Бейн и Жокера се бият помежду си, докато в същото време могат да убият Батман или Робин, ако случайно им попаднат в полезрението. Така не е препоръчително да гледате какво се случва из покривите на картата, ако сте обикновен войник... можете да бъдете изненадани от други противници с огнестрелни пушкала!

Като цяло, този режим си е яко забавление. Наистина добра новост в серията. Трябва постоянно да следите какво се случва в околната среда. Например ако сте близо до някои елементи от нея, Батман или Робин могат да ви нокаутират с един бърз удар. И трябва да имате едно наум!

Естествено, още по-забавно става, когато на сцената излязат Жокера или Бейн. Това се случва в определен момент от играта, като един човек от вашия отбор може да ги призове... като неговият герой излиза временно от играта. И бива заменен от тези злодеи.

Жокера и Бейн са далеч по-силни от обикновените войници, като предлагат сериозно предизвикателство за Батман и Робин. Естествено, хубаво е да не пропилявате този... хъм, жокер. Понеже ако умрете прекалено бързо, докато контролирате тези злодеи... можете да наклоните везните в негативна посока за вашия отбор прекалено бързо!

За съжаление, не липват гличове и някои бъгове и в мултито. Но не бих казал, че положението беше толкова тегаво, колкото в сингъла. Където бяха наистина дразнещи.

От друга страна, в мултито на Batman: Arkham Origins има един режим и само четири нива... които най-вероятно ще омръзнат прекалено бързо. Да, идеята е хубава. Да, положен е труд по реализирането й. Но все пак... това е скромно съдържание! Макар че няма нищо чак толкова изненадващо... Warner Bros. се опитва да се прави на Ubisoft и Activision… а това несъмнено включва и малко количество карти в мултито. Сещате се – останалото ще е DLC!

А, да, за малко да забравя – в мултито отново има трупане на точки опит – нещо кажи-речи задължително за игрите в последните години. Те ви позволяват да отключвате по-хубави оръжия и подобрени джаджи, които да ви помогнат в битката срещу опонентите ви.

Като цяло, Batman: Arkham Origins е прилична игра. Сингълът е добре изпълнен, мултито също е хубаво. Но знаете ли какъв е проблемът?

Предшественикът Arkham City беше претендент за игра на годината. Origins не е. Няма как да бъде. Да, личното ми мнение е, че западните медии са се престарали с хейта за играта. Оценки от 3, 4, 5 по десетобалната система са абсурд. Заглавието не е толкова слабо. Напротив. Качествено изпълнено е.

Но има прекалено много досадни елементи. Бъгове. Гличове. Понижаване на нивото в иначе прекрасната бойна система на Batman Arkham игрите. Именно те оставят противоречивите впечатления.

Вече съм започнал да пиша своеобразното заключение. Но нека все пак отделя традиционните редове за графиката и звук преди това.

Визуално, някак си съм раздвоен. От една страна ми се струва, че графиката не е чак толкова добра, колкото на миналото издание. Или може би просто е променен визуалният стил и си въобразявам. Но все пак – Batman: Arkham Origins е красива игра. И нещо друго – адски оптимизирана!

На моето не чак толкова хубаво PC си вървеше със стабилни 80 кадъра, при положение, че бях издул всичко почти до край. Нямаше никакви спадове във фреймрейта, нищо. Стабилна, чиста работа! Бих казал, че дори и на посредствени PC-та, тази игра ще лети!

При звука... като цяло нещата са професионални. Ефекти, саундтрак, гласово озвучаване на всички водещи злодеи и Батман. Все пак, играта страда от това, че при второстепенните персонажи не е положен същият труд. Така имаме дебилни реплики на някои войници, озвучени почти комично... което е някак дразнещо. Това е сериозна, високобюджетна игра с претенции. Тъпо е някои неща да се претупват.

И така, заключението. Batman: Arkham Origins е игра, която остава противоречиви впечатления. Това е истината. Добра е. Не бих казал, че оценки от рода на 3, 4, 5 по десетобалната система са справедливи. Но и със сигурност Origins не е хит. Не оставя впечатленията от своите предшественици.

Дали си струва да си я купите? Да, защо не? В крайна сметка, има някои оферти из нета за по 30-на лева. Английската версия! Бих казал, че Arkham Origins си струва всеки един лев от тази сума!

Но въпреки всичко – Warner Bros. е добре да се замислят дали искат да тръгнат по пътя на големите компании, които всички ненавиждаме. Тъй като те правят именно това. При всички положения, Batman: Arkham Origins е недовършена игра. Не защото разработчиците са слаби, а защото не им е осигурено достатъчно време. А всяка голяма компания трябва да уважава своята интелектуална собственост. И да не я продава всяка вечер като проститутка на магистралата.

Защото в крайна сметка, критиките ще започнат да стават все повече. И е възможно Batman Arkham игрите да изпаднат в периферията само заради лошата стратегия на Warner Bros.