И така, да започваме. Какво точно представлява Blackguards 2?

Играта всъщност е част от един жанр, който става все по-популярен напоследък. А именно – този на походовите ролеви игри. Едва ли геймплеят има нужда от подробни обяснения – накратко може да се раздели на два основни елемента. Първият е тактически – стоите в своя лагер и обмисляте следващия си ход. В него можете да развивате своите умения, говорите с различните персонажи и купувате/екипирате нови предмети. Когато всичко това свърши започват походовите битки – цялата карта е разделено на класически шестоъгълници, като вашите единици имат определен брой действия, които могат да осъществят за всеки от тях.

Общо взето, класическото. За разлика от Divinity: Original Sin и Wasteland 2 обаче, то не е наличен реалновременен елемент – вашият лагер представлява статичен екран, като при натискане върху някой герой можете да започнете диалог, търговия и т.н. Като цяло това е жанр игри, който много ми се нрави, а пък Blackguards 2 е поредният добър представител.

Може би и заради историята – една истинска глътка свеж въздух. По много параграфи. Първият и най-важен – вие поемате контролът над луда, обезобразена физически жена. Да, точно така. В гейминга сме свикнали ако имаме главна героиня, тя да е супер секси и с големи бомби (подобно на грешната Мадона), а също така и да показва класическия рамбовски характер. Не и в Blackguards 2.

В началото на играта виждате как главната героиня Касия бива хвърлена в дълбока тъмница от обезумелия си съпруг. Подземието е обитавано от свещени паяци, чиято отрова има два ефекта – или може да убие човек, или да го докара до лудост. Именно второто става с Касия, която прекарва години в тъмницата, губи разсъдъка си и бива обезформена физически. В крайна сметка единственото й утешение е книга със съвети как трябва да се управлява, които прокарват една мисъл в нейната глава – просто да е владетел. Защо? Няма нужда от „защо“! (Това е една от редовните реплики на Касия).

Сценката, която ви описах горе е първият половин час на Blackguards 2, който служи и като увод в играта и съветник как да водите битките. В края на тези учебни мисии, когато видях обезформената, луда и говореща си сама Касия бях абсолютно убеден, че тя няма как да е моята главна героиня. Че например ще се превърне в злодея на играта или нещо подобно. Прекалено... изненадан бях от главния герой, който разработчиците Daedalic ми връчват. Но не, именно това предлага Blackguards 2. Луда, обезобразена главна героиня.

[caption id="attachment_42778" align="aligncenter" width="525"] Кой ще е следващият нападнат от вас град?[/caption]

И да, това е страхотно.

В повечето случаи Касия няма никаква собствена морална ценностна система. За разлика от много игри, в които биваме „подтиквани“ чрез различни прийоми да бъдем добри, ако има подобен избор, в Blackguards 2 нещата са доста по-яки. Някой от вашите кръвожадни наемници иска да избие цяло село невинни хора, защото неговият бог искал това? Опцията да приемете клането е „Вдигане на рамене“ – буквално това избирате в полето за диалози. „Епа щом искаш – убивай, на мен ми е все тая“, сякаш това казва Касия.

Куп други подобни решения биват представяни по подобен начин. Още по-хубавото е, че самата Касия добре знае, че е луда. Наясно е, че щом свещените паяци не са я убили с отровата си – тя е загубила своя разум. Един персонаж, с който Касия се среща й казва – „Ти си луда“, а спокойният отговор е – „На теория“.

Диалозите и начина, по който се развива историята са доста добре оформени. Най-малкото фактът, че главната ви героиня е с неясен разсъдък отваря много врати за забавни и крайно нестандартни диалози. Но и останалите персонажи не й отстъпват – самопровъзгласил се за бог сред хората гладиатор, мързелив и деморализиран магьосник, а също така и... е, джудже. Което си е изпълнено в стандартните канони на жанра. Към тях може да бъде добавен и лидера на банда кръвожадни наемници Фарамуд, следващ своя бог на войната, изискващ чести кръвопролития... независимо дали на невинни хора или войници.

Комуникацията ви с всички тези – и доста други – персонажи е доста интересно направена. Диалозите като цяло са добри и най-вече – нестандартни. А хубавото е, че героите ви са многопластови. С течение на приключението научавате различни неща за тях, виждате, че не са точно това, което са ви представили в началото. Както всеки човек, те си слагат паравани, а ако сте достатъчно внимателни – можете да погледнете зад тях.

Още по забавно е, че в една или друга степен... вие сте лошите в Blackguards 2. Да, наистина трябва да детронирате обезумял за власт диктатор, разрушил куп градове в опити да я увеличи. Но както и в реалната война, обикновените хора искат просто... почивка. А Касия и нейната банда ренегати, всеки със своите собствени мотиви, изравняващи със земята всичко пред очите си далеч не са... класическите "добри".

Всъщност, историята на Blackguards 2 не е нещо невиждано. Реално водите поход срещу вашия бивш мъж с крайната цел да станете владетели. Тоест типичната история тип Нео от Матрицата. Но пък за пореден път се убеждавам, че дори и нещо банално може да стане интересно, ако бъде предложено нестандартно. То и реално в кино и гейминг въпросът е не каква ще е историята, а как ще бъде представена, за да ни е интересна. В случая – доста добре. А и най-важното – Blackguards 2 никога не изпада в словесна диария. Не започват да се роят безкрайни диалози, за да се запълни време. Напротив. Често героите ви са толкова лаконични, че за 5 минути между мисиите можете да им прочетете всички диалози и да карате напред.

И така, вече идва време за геймплея. Какво имаме при него?

[caption id="attachment_42768" align="aligncenter" width="525"] Немалко екрани изглеждат прекалено претрупани и хаотични[/caption]

Както споменах, Blackguards 2 няма елемент в реално време. Вашата главна база – или по-конкретно военен лагер – е един статичен екран. Кликвате на дадена позиция – в общия случай за три основни неща – диалози, търговия и развиване на умения. Има и елемент на разпити на заложници, който е хитро направен – трябва да четете внимателно и усетите дали са страхливи, дали са лесни за манипулиране или отворени към сделка с вас. Не ги ли „прочетете“ правилно – те диалогът свършва, а обикновено това означава липса на ключова информация или по-трудни обсади на градове.

Освен вашия лагер имате и една глобална карта, при която трябва да превземате селища, докато не достигнете до столицата. Колкото повече се приближавате – толкова по-трудни стават битките. Можете да се хвърлите още в началото директно към основния град, но е препоръчително да завладеете доста повече селища, за да се сдобиете с оптимална екипировка, набор от герои и др. Естествено и с повече завладени селища получавате още опит.

Иначе при самата ролева система, нещата са сравнително опростени. Има един-единствен ресурс – AP. С него се прави... всичко. Купувате си умения, вдигате си специализацията на дадено оръжие, взимате си пасивни умения и заклинания. Класически „опит“ в играта липсва, но реално AP-то е почти същото. Ресурсът, който героите ви трупат и с който можете да им купувате нови умения.

Тук е редно да отбележа, че в началото играта създава онзи олд скуул ефект. А именно – виждате един екран с примерно 20+ различни умения. И просто гледате с ококорени очи и се чудите кое, какво, как, защо. Дори и след 10-на часа ми се случва да си кажа – „Ох, по дяволите, ама аз вече съм развил скил, който може да ми помогне в тази битка“. Да, може би някои по-педантични геймъри ще прочетат всичко от самото начало и ще си оформят билд в главата. Аз... действах леко на сляпо. За добро или лошо. Но някак екранът с  умения, който дори не е сортиран по някакъв признат (тип офанзивни, дефанзивни и т.н.), а просто има една стена от скилове и толкоз.

Всъщност, като казах за „олд скуул“ усещането – за добро или лошо, то струи от Blackguards 2. Доста неща, включително и ключови елементи от интерфейса не са ясно обяснени. С течение на времето вие ще разберете кое какво е, как се случват нещата и т.н. Прекалено много неща са хаотични, дори и дразнещи. Нерядко трудно се разбира коя броня от кой комплект е, по-елитен клас от друга ли е или напротив... често липсва яснота, много неща са разхвърляни и неособено красиви. Но всичко това се преживява. Особено от феновете на този тип игри. Реално ако човек си пада по походови RPG-та, то трябва да има висок толеранс към подобни проблеми.

И така, идва време за самите битки. Тук като цяло могат да се кажат и добри, и лоши неща за Blackguards 2. Първо ще разкритикувам увода в играта, който... не е никак добър и вероятно предполага, че човек е играл оригиналното заглавие. Е, аз не бях. И навлизането в Blackguards 2 понякога включваше елемент на проба и грешка, който беше... досаден.

Иначе в самата игра имате контрол над четирима герои – Касия, Наурим, Зурбаран и Такате. Тяхната екипировка и умения можете свободно да сменяте, като представянето им в битка зависи от вашите решения. От всичките четирима единствено Касия няма никакъв предефиниран клас – можете да я развиете както пожелаете. В Blackguards 2 липсва „затворена“ ролева система, тоест не си избирате клас и после да учите умения в зависимост от него. По всяко време можете да си купувате каквито решите скилове и специализации... при мен Касия е меле боец с двурък меч, но има и няколко ключови магии.

Другите герои са до някаква степен развити. Джуджето Наурим е експерт в ползването на брадва и щит и има умения на боец, гладиаторът Такате е експерт с копие в ръка (тези два класа нямат опция да научават магии!), а пък магьосникът Зурбаран идва с куп заучени магически заклинания. Като цяло можете да смените леко концепцията на всеки от тези герои, но е добре да го правите в началото на играта (примерно да превърнете Такате в стрелец, а не боец с копие).

Интересно е обаче, че Blackguards 2 редовно имате повече от четири героя, с които да се биете. Чат-пат получавате контрол над наемника Фарамуд, чиито умения се развиват отвъд вашия контрол (играта си ги развива сама, като след превземане на някои ключови градове получавате ъпгрейд). Той има и собствена банда – копиеносци, мечоносци и стрелци с лък. Те обикновено действат като пушечно месо, въпреки че в доста битки са от ключова важност за успешния изход на мисията. Броят на наемници, които можете да вкарате в дадена битка варира – в масови обсади имате куп отключени позиции, но най-често става дума за 2-3 допълнителни единици.

[caption id="attachment_42775" align="aligncenter" width="525"] Когато не водите битка сте във военния лагер на Касия[/caption]

Освен това можете да се сдобивате и с услугите на още някои герои... нека ги наречем второстепенни. Подобно на наемниците, вие не можете да избирате/променяте пряко уменията и екипировката им. Те обаче са доста по-силни от обикновените стрелци, мечоносци и копиеносци. Минусът е обаче, че можете да призовете по един „второстепенен“ герой в битка (тоест при обсада не можете да наспамите 6-7 Battle Mage-а, тъй като имате наличен само една подобна единица).

И така след минаване на екрана за избор на войници е възможно да започне самата битка. И тук има „ту партс“, както би се изразил Христо Стоичков.

Първо ще започна с лошото – битките понякога отнемат цяла вечност. Не, наистина! Дори и когато играете само с основния квартет герои, нещата могат да се проточат (почти винаги се изправяте поне срещу 2 пъти повече врагове, тоест 8 души, а всеки си има свой ход, който отнема по 5-10 секунди). Някои по-масови битки преминават границата от 20, 30, че и 40+ минути. Когато имате и 4-5 наемници освен героите ви... трябва да мислите за пласирането им и всичко друго.

А като капак на цялата мудност... понякога играта има навика да ви го слага анално, което е адски досадно нещо. За какво говоря? Всъщност редовете отдолу са едновременно плюс и минус за Blackguards 2.

[caption id="attachment_42771" align="aligncenter" width="525"] Конкретно тази мисия ми скъса здраво нервите...[/caption]

А именно – всяко ниво е различно. Не говоря за това как са наредени шестоъгълниците из него, а нещо друго – има второстепенни цели за изпълнение. Те са под формата на лостове или интерактивни предмети, които... променят драстично изгледа на дадено ниво.

Един пример – в началото трябва да спасите герой от замък. Има врата, от която влизате. Имате 2 начина да спечелите – да спасите героя и да избягате или да избиете всичко живо. Вторият вариант е досаден, понеже в един момент започват да ви обстрелват 5-6 стрелци и трябва да имате герои с умения да се бият от дистанция. Да, но в един момент вратата, от която влизате се затваря и едната ви второстепенна цел отпада! Тоест трябва да избиете всички, за да свърши мисия.

Ей, богу, колко преигравах и псувах, докато не разбрах, че още като започне нивото мога да прережа въжетата на крепостната врата и тя да не се затвори! И това е само един от сценариите... често има лостове, затварящи врати, от които нахлуват нон-стоп противници... разнообразни капани и какво ли не друго. При някои битки с босове е напълно задължително да огледате внимателно околната среда за всички интерактивни предмети... един сблъсък толкова ме изнерви, че се канех да не пускам Blackguards 2 никога повече.

Всичко това, очевидно, е положително и отрицателно. Първо, битките не са еднообразни. Просто защото на всяко ниво се случва нещо различно, изискват се алтернативни тактики и умения. Дори и в страхотни игри като XCOM, много често при създаване на перфектния ви екип, вие минавахте кажи-речи всяка мисия... по еднакъв начин. Е, в Blackguards 2 е потърсено разнообразието.

И докато нивата са разнообразни, понякога се изискват няколко проби и грешки, докато разберете как да ги минете. Да, не сте „заключени“ в един-единствен вариант (освен някои много шибани битки с босове). Винаги дадена мисия свършва с убиването на всички противници... така дори и да има начин да изключите прераждането им, то можете да изчакате дадена вълна и да я убиете с един премерен удар в 1 ход. Но понякога играта ви задължава да играете по нейната свирка.

А това, съчетано с наистина дългите и мудни битки... които освен това трябва да се преиграват от-до, тоест няма сейв по време на тях – може да е огромен минус. Някои хора с по-слаби нерви несъмнено ще се изнервят... всъщност навлезе ли се в подобни мудни преигравания, аз също съм на кантар на натисна Alt+F4.

От друга страна битките като цяло са интересни, има добър баланс в развитието им. Трябва да мислите, да ползвате околната среда. В някои случаи са наистина напрегнати – особено когато последният ви оцелял герой остане на 1 шамар и е въпрос на един удар да спечелите или загубите (персонажите ви не умират в битка, просто биват зашеметени и върнати към живота след това; няма и значение дали всички паднат пребити и един оцелял ви донесе победата или пък сте минали нивото перфектно - получавате еднакво злато и AP точки).

Като плюс за бойната система може да се посочат и приличното количество заклинания и ефекти... да, не са супер много, но и нямаме 3-4 умения на кръст. Освен това е важно и как развивате героите си... макар и разнообразието да е от значение (поне според мен), то е хубаво някой персонаж да държи малко повече на бой и да може да танква в тегави ситуации, друг да прави прилични щети и т.н.

Като цяло бих заключил за бойната система, че феновете на походовите игри бързо ще схванат за какво става дума и как трябва да се действа. Въпреки че доста неща са обяснени... с половин уста и трябва да ги научавате по трудния начин. Важното е, че успяваше да ми задържи интереса. Хем има предизвикателство, хем не изпадате в еднообразието, хем и не е абсурдно трудно и нечестно. Бих казало – добро цялостно ниво. С уговорката, че прекалено често битките са бавни...

Когато съчетаем походовия елемент с минималистично, но интересно представената кампания и хитро написани диалози, то Blackguards 2 се оформя като една доста нелоша ролева игра. Особено в слаби месеци, каквито традиционно са първите на всяка година.

И така, идва време за графиката и звука. Визуално, Blackguards 2 трудно може да се окачестви като красива игра. Напротив, по-скоро е грозна. Много се чудя между сиво и червено като оценки... нека да е средното ниво. Най-вече заради жанра – походова игра. Арт оформлението успява да ви вкара в нужното настроение, без да блести с нищичко. Ако обаче се вгледате в графичния детайл ще се уверите, че не е особено висок...

Звук... пак си е за сиво. Озвучаването е добро, на моменти доста. Струва ми се, че гласовите актьори са се старали, появили са страст. Без да са от холивудски калибър като талант. Реално нямам критики към този (много важен за мен в игрите) аспект. От друга страна, ефектите са откровено ужасни, а някоя проточваща се битка може да накара съседите да нахлуят с шутове у вас, ако сте забравили колонките увеличени. Саундтракът... не бих окачествил като добър.

Финалните думи – Blackguards 2 е стабилна походова ролева игра. Не блести с нищо, няма да стане GOTY. Няма да говорим за нея, както за Wasteland 2 и други подобни. Но за сметка на това оставя добри впечатления.

Бойната система е прилична – не блестяща, но изпълняваща всичко, което се очаква от нея. Историята е добра, а идеята за основен персонаж да имаме луда жена с обезформено лице е прекрасна. Диалозите и персонажите ми се понравиха. Бих ги поставил много по-високо от претенциозния Dragon Age: Inquisition, който може и да е в ънхейтабъл, но за мен персонажите и сценарият бяха пълна леш.

Дали Blackguards 2 си струва? Ако сте фенове на походовите RPG-та можете да дадете шанс на заглавието. Не е точно "задължително", но и не е никак лошо.