Перфектна игра ли е Bloodborne? Не, не е по никакъв начин. Прехвалена ли е? Определено - до небето. И все пак говорим за едно добро екшън RPG - вероятно най-добрата ексклузивка за PS4 към днешна дата. Визуалният стил ми харесва. Атмосферата - също. Нормално бих дал зелено на този тип игри. Но досадно дългото време за зареждане и най-вече - продължаващите проблеми с фреймрейта на игрите от страна на From Software няма как да не бъдат разкритикувани. Bloodborne не може стабилно да задържи дори 30 кадъра в секунда... и това не е похвално. Уж на next-gen конзолен хардуер и то без да изглежда феноменално...Звукът е идеален. Вкарва ви перфектно в атмосферата. Чат-пат ефектите може да са прекалено... пронизващи ушите ви, тъй да се каже, но като цяло - страхотна работа. Не съм особен фен на Dark Souls, но промените в геймплея на Bloodborne ми се нравят. Нещата, които не харесвах са премахнати и балансът ми се нрави. Бих казал, че говорим за една трудна, но за разлика от преди - справедлива хардкор игра. А това е най-важното. Не, няма да кажа, че Bloodborne е 10/10. Не е чак толкова добър. Струва си. Успя да ме зариби. Заради което го слагам в тази рубрика. И въпреки това има своите кусури. Bloodborne се появи в продажба в края на март и получи феноменални отзиви. Самият аз очаквах с нетърпение играта – изглеждаше на теория като една от най-силните ексклузивки за PlayStation 4. Или всъщност и за Xbox One - настоящото конзолно поколение разочарова в този аспект.

Но дали играта заслужава 10/10? Или е просто едно прилично заглавие? Вероятно това е въпросът, който трябва да бъде отговорен в самото начало на тази статия. И нека го кажа по този начин - Bloodborne е добра игра, но няма да прочетете попикаване колко е велик и неповторим. Напротив. Както винаги слаби страни са налични и това екшън RPG далеч не е перфектно.

От друга страна си признавам чистокръвно, че все пак Bloodborne ме зариби. Завладя. И искам да играя още! Което не можеше да се каже за двата Dark Souls-а, отново дело на студиото From Software. Всъщност първата от тези игри ми хареса и я сложих в хейт ревюта само заради нейната прехваленост. Втората обаче хич не ми се понрави.

Е, все пак Bloodborne е доста добра, да не кажа и страхотна игра. Много елементи от успешната Dark Souls формула са променени... на някои вероятно ще им се стори, че нещата са отишли към по-лошо, на други – по-добро. Аз съм от вторите. Като цяло мога да кажа следното – Bloodborne е игра с много положителни страни и въпреки че има потенциала да ви скърши нервите на моменти, то просто си... струва.

С условието, че не е игра за всеки, разбира се! Което няма как да не посоча още в самото начало! Също както и Dark Souls/Demon’s Souls, тук трудността е сериозна, на моменти удряте такава стена, че ви иде да разбиете нещо от гняв. Когато преигравате и преигравате... 20, 30, 40 пъти. Псувате, минавате през всички нива на отчаянието. Първо сте гневни, след това го приемате... и накрая идва някаква нова надежда, която ви позволява да минете някоя екстремално трудна секция в Bloodborne. А такива – бол. В които противниците ви кършат с по няколко удара, убиват ви постоянно, прошка няма, намалена трудност пак няма... просто секс, див, анален, без вазелин и то връз вас.

Да, Bloodborne не е игра за всеки и това не го казвам с идеята да прозвучи като „тя е предназначена само за най-добрите, за хардкор геймърите, не за онези, които бързо се отказват“ и бла-бла-бла. Защото не е така. Bloodbone на моменти става прекалено садистичен, също както и Dark Souls. Доста вероятно е понякога да не ви донесе и грам удоволствие. Уж целта на всяка една игра. Така че имайте предвид, че ако гледате на игрите по-скоро като развлечение, отколкото на нещо, което да ви удря нон-стоп в ташаците, то и Bloodborne може да не ви се хареса. И все пак, трудността е далеч по-честна и добре балансирана от тази в Dark Souls. Което разширява потенциалната аудитория за Bloodborne.

И така, нека започна по същество с историята.

Bloodborne се развива в един измислен готически свят – Иарнам. Легенди заобикалят това място, свързани с магическо лекарство, което може да ни облекчи от всички телесни травми, дори и най-сериозните. Именно и заради това мнозина приключенци го посещават. Но достигайки до него виждат, че върлува зловеща епидемия, превърнала всички живи същества – от хората, да чак до кучетата, плъховете и прасетата – в уродливи чудовища. Такива, които хич не мислят доброто на разни загубили се из Иарам приключенци.

Вие, естествено, поемате ролята на поредния от тях. Още в интрото на Bloodborne получавате... подарък. Бива ви прелята специалната кръв, намираща се в Иарнам, която всъщност е и въпросният пенкилер, лекуващ всички болести. Но, естествено, тя не идва и без своите негативни последствия... които могат да ви превърнат и в уродлив звяр.

„Каквото и да стане можеш да го приемеш за лош сън“, обаче ви казва един от основните герои в Bloodborne. И да, след интрото започва един... кошмар.

Всеки път щом умрете, вие се завръщате в собствения си сън – Hunter’s Dream. Това е общо взето единственото място, в което не сте застрашени от вашите врагове. Излезете ли от него ви очаква един кошмар – целият Иарнам. Типично за Dark Souls игрите, вие просто ходите напред с ясна или не чак толкова идея какво правите, същевременно намирайки причината за изконното зло, обхванало виртуалния свят.

Сюжетът на Bloodborne е изпълнен по много познат за From Software начин. Нещата са съвсем минималистични, няма стени от текст, няма дълги обяснения, мелодраматични кът сцени по 15 минути. Чат-пат ви бива разкрито нещо, но една част от нещата са оставени на въображението. И все пак историята е доста добра! Не е трудно човек да се потопи в нея и в страхотната атмосфера.

А, да, нека спомена също, че Bloodborne има и няколко различни финала... всеки от които адски запомнящ се! Което допълнително допълва добрите впечатления в този аспект.

А като споменах за атмосферата – тя наистина е прекрасна. Иарнам е съвсем нов свят... или да го кажа по друг начин – почти съвсем нов свят. В интерес на истината има някои зони – към няколко часа от средата на кампанията – които са кажи-речи едно към едно с такива от двата Dark Souls-а. Докато ги цъках бях адски критичен – реших, че Bloodborne започва оригинално, но след това пейзажите се завръщат с пълна сила към предишните игри. Оказах се в грешка, за щастие.

Почти целият свят на заглавието си е нов и оригинален. Да, има общи черти с Dark Souls и то немалко. Няма как да се избяга от това. Но мрачният готически и Иарнам е страхотно ново място. Гротеската е на адски високо ниво, а пък доста от чудовищата в Bloodborne изглеждат... супер. Особено някой добре облечен джентълмен с фрак и цилиндър, разхождащ се достолепно из улиците на Иарнам, под които обаче се крие грозно и извратено същество. Както винаги с течение на играта нещата стават по-драстични, че да дойде време и за финалните сцени, които са... абе, онова, което очакват феновете на Dark Souls и From Software като цяло.

[caption id="attachment_47468" align="aligncenter" width="525"] Иронично за игрите на From Software, колкото по-голям е даден противник, толкова по-лесен е[/caption]

Общо взето за сюжет и атмосфера – отлична оценка. Страхотно изпълнение. Но как стоят нещата откъм геймплей?

Основата на Bloodborne е същата като в Dark Souls. Враговете ви нанасят огромни щети, дори и обикновените гащници. В нито един момент не трябва да се отпускате – наистина. Дори и лесните гадове могат да ви претрепят бързо и лесно, ако не внимавате. Или пък ако се сбиете с няколко гада наведнъж – това обикновено е рецепта за сигурна гибел.

В Bloodborne всяко движение трябва да е премислено, трябва да атакувате след противниците си... да примамвате лошковците в удобни за вас места. Тесни пространства или широки дворове - в зависимост от размера и атаките на изрода срещу вас. Безмозъчната агресия рядко води до нещо положително - винаги трябва да мислите какво правите.

Предполагам, че новаците в игрите на From Software ще имат някои затруднения с тази бойна система. Поне аз след всички потрошени нерви с Dark Souls нямах – но съм сигурен, че ако някой се хвърли веднага ще се почувства като в друго измерение на гейминга. И тук може би е добре да започна с разликите между Bloodborne и предишните игри на From Software.

Най-важното – нещата са опростени. В почти всички аспекти. Не говоря за самите противници или босове, които са толкова смъртоносни, колкото винаги са били в заглавията на японското студио. Говоря за... доста други елементи от геймплея.

Първо, броните. Каквито всъщност няма, а единствено „облекла“. Те са само един вид, който подобрява различни елементи на защитата ви – срещу отрова, магии, огън, меле оръжия и т.н. Няма тежки или леки брони, роби за магьосници... Очевидно липсва и познатото наказание за бързината, налично в Dark Souls. Да, точно така – в Bloodborne героят ви винаги се движи като котка, тъй като тежки метални брони липсват.

За някои всичко това може да звучи като минус. Особено и когато спомена, че реално облеклата са еднакви през цялото време. За разлика от типичните ролеви игри, в които имате броня с 1 защита в началото, а пък в края получавате такава с 1000 (например), то в Bloodborne началните ви дрехи са почти точно толкова ефективни, колкото и всичко друго, което ще срещнете напред в кампанията. Разликата е, че точките защита са разпределени по различен начин. Но като цяло общият им брой е що-годе еднакъв. Тоест имате различни варианти на облеклата с акцент на даден тип защита, но не и наистина по-добри такива.

И всичко това ми харесва. Да, в Dark Souls имаше разнообразие от билдове. Но и голямо поле да сгрешите и да се провалите с гръм и трясък! Което никога не ми е харесвало. Тези игри бяха достатъчно трудни, без да има и допълнителен риск от провал, ако човек тръгне да прави нещо грешно от самото начало. Макар и опростени, нещата в Bloodborne са достатъчно изчистени поне в този елемент. Да, при облеклата нещата по-скоро бият на екшън игра, отколкото на RPG. Но нямам голям проблем с тях! (Пък и имате и руни, които са пасивни умения, които намирате по време на играта - колкото по-напред сте, толкова по-добри са. С тях можете да специализирате в един или друг вид защита или да подобрите нещо, което е слаба страна на дадено ваше облекло.)

[caption id="attachment_47465" align="aligncenter" width="525"] Меланхоличната жива кукла Doll е определено запомнящ се, макар и типично за From Software минималистично изпълнен персонаж[/caption]

От друга страна, положението при оръжията може би е малко по-кофти. При тях също разнообразието е доста по-скромно. Не очаквайте значителното количество на Dark Souls. Отново в духа на екшън игрите, то няма да намираме по-силни оръжия с течение на играта. Просто се отключват нови такива. Но те не са особено по-различни като щети - подобно на броните, оръжията имат различни акценти - на бързина, разстояние, от което могат да ударят противник и т.н.

По-добри обаче няма! Не си мислете, че ще започнете с меч, който прави 10 щети и в края ще намерите вариант на същия меч, но подобрен, правещ 1000 щети. Имате десетина класа основни оръжия и малко по-малко второстепенни. И толкоз - по-добри или различни техни варианти няма да видите. Вместо вие ще трябва да ъпгрейдвате оръжията си - поне онези, с които смятате да играете.

В резултат дори и първата брадва, която си вземете в началото на Bloodborne може да ви служи не само до края на кампанията, но и в NG+ и нататък. Да, има камъни, които подобряват оръжията - и се намират все по-добри с течение на времето. Но след един момент нататък, когато ъпгрейднете даден меч, чук, брадва и т.н. на 10 ниво - това е всичко.

Точно този ход конкретно също ми се нрави. Играта не ни принуждава да се чудим дали в даден момент имаме най-доброто оръжие или сме изпуснали да вземем нещо подобрено от магазина или сме го забравили в някое скришно място. Просто трябва да ъпгрейдваме своевременно оръжието, което сме си избрали в даден момент. И толкоз. Пък и някак ме радва идеята да изкарам всичките си приключения с едно-две оръжия, които нон-стоп подобрявам, вместо да ги сменям като носни кърпи през грипния сезон.

Друг елемент обаче е по-кофти – а именно, малкото разнообразие при билдове и стилове на игра. В Dark Souls можехме да сме магьосници, да акцентираме на стрелящите оръжия, да се бием в меле с щит и меч или пък да носим нещо двуръко. А в Bloodborne винаги се млатим в меле дистанция и толкоз.

Щитове няма – тоест има един, който обаче служи в ограничен набор от ситуации и като цяло не може да се използва постоянно. Стрелящи оръжия, поне основни такива, също няма. В лявата си ръка можете да екипирате огнестрелно пушкало, но то се ползва сравнително рядко и предимно в напрегнати моменти и срещу по-силни противници.

Магии в Bloodborne също липсват. Да, има няколко предмета, осигуряващи ви заклинания, но това е всичко. Далеч по-малко разнообразие от Dark Souls, където си имаше няколко школи магии, в които можехте да специализирате. Тук заклинанията са съвсем второстепенни. Не казвам, че не са ефективни в някои ситуации... но реално можете и да ги игнорирате напълно, ако решите.

Заедно с това, оръжията в лявата ви ръка винаги са поддържащи. Много от тях използват специалния ресурс, наречен Quicksilver Bullets, който се купува от магазина или ви пада от различни противници. Винаги можете да носите по максимално 20 QSB, което е сравнително малко и не трябва да се прахосва по обикновени гадове. Също така и заклинанията отново хабят Quicksilver Bullets... тоест това си е своеобразна мана, която трябва да се пази внимателно. Наистина QSB не е труден за намиране, но пък ако решите да го прахосвате за щяло и нещяло, то ресурсът ви ще свърши и или трябва да го фармите от слаби противници (което е досада), или да го купувате, което пак е резултат от фармене...

Или нека повторя накратко – в Bloodborne имате един стил на игра. Приближавате се и млатите вашите врагове от меле дистанция, като чат-пат използвате и някой поддържащ предмет и оръжието от лявата ръка. А може и тотално да го забравите. Ако натиснете L1, то вашето едноръко дясно оръжие се превръща в двуръко (заради това се нарича Trick Weapon). В резултат то има по-сериозна дистанция, от която удря и някои допълнителни атаки, но няма как да ползвате лявата си ръка. В интерес на истината аз почти през цялото време цъках по този начин.

Не съм сигурен дали намаленото разнообразие при оръжията е нещо яко или напротив. И Bloodborne, и Dark Souls са достатъчно трудни игри. А типично за серията, каквито и да е обяснения, Tutorial-и и тям подобни неща липсват. Пичовете от From Software просто ви оставят да си блъскате главата... или да четете в интернет какво да се прави.

Лично аз никога не съм обичал да чета гайдове за развитие на герой из нета. Но също така се дразня и да прекарам 20 часа пред дадена игра, а накрая да се окаже, че билдът ми е супер скапан просто защото не е имало никакви обяснения какво правя и дефакто се оказва, че трябва да почна отначало. От тази гледна точка съм окей с това Bloodborne да ми каже: „Пич, имаш един тип облекла, които е горе-долу все тая кои ще сложиш, имаш и еди колко си вида оръжия, като всяко си стои в дясната или лява ръка и нямаш избор кое къде да иде“. Може би е за по-добро. Може би не. Въпрос на лично мнение.

[caption id="attachment_47461" align="aligncenter" width="525"] Враговете в Bloodborne няма как да не будят респект - макар и изроди, те знаят как да се обличат[/caption]

И какъв е геймплеят оттам нататък? Вече го споменах – движите се бавно, бавно, когато разкривате нова зона. Умирате постоянно... връщате се в Съня на ловеца, говорите си с живата кукла Doll, която е супер як персонаж апропо, будите се отново в кошмара на Иарнам и продължавате приключението си.

При липса на щитове и тежки брони, вашата опция в битка е единствено движението. Кръгът на вашия PS4 контролер ще се ползва толкова често, че е възможно да бъде изтъркан. Именно там е отклонът и да, трябва да бягате много често от враговете ви. И задължително да ги привличате един по един край вас, тъй като нападнат ли ви 4-5... обикновено се пече вашата смърт.

Ресурсът, който трупате, за да развивате точките си на сила, издръжливост, точки кръв и т.н. е... кръв. Или по-точно, Blood Echoes. Както споменах вече, Иарнам наистина е домът на магическа лечебна отвара. Всеки жител, независимо дали още в човешка форма или уродливо чудовище, има специална кръв. Убиете ли дадена гад – тя ви предава своите Blood Echoes. Очевидно големите босове имат доста повече, отколкото малките гащници. (Реално Blood Echoes е еквивалентът на душите от Demon’s Souls и Dark Souls.)

Типично за серията ако умрете един път, вашите Blood Echoes падат на земята, а обикновено някоя гад си ги „прибира“. Така вие трябва да я убиете в рамките на следващия си живот, а умрете ли – вашите кръвни ехота изчезват завинаги. Естествено, ако навлизате в нова зона или пък сте преди бос, то е доста препоръчително да отидете при Doll и да вдигнете някое ниво или да си купите оръжия и екипировка (отново с Blood Echoes), за да нямате какво да губите.

[caption id="attachment_47463" align="aligncenter" width="525"] По този начин другите живи хора в света на Bloodborne ви предупреждават какво можете да очаквате в дадена ситуация[/caption]

Както бихте се досетили, кръвта ви в битка също се регенерира от подобен ресурс. Това пък е т.нар. Blood Vial. Той възстановява част от жизнените ви точки, като стандартно носите по 20 колби в себе си. Редно е да спомена, че в Bloodborne още от самото начало сте отключили максималния брой, за разлика от Dark Souls, където трябваше постепенно – и доста тегаво – да ъпгрейдваме своите Estus Flasks.

И тук може да се каже, че говорим за опростяване, но аз съм напълно окей с него. Пък и за разлика от Dark Souls, където предметът ви за лекуване се самонапълваше край всеки всеки чекпойнт – или Bonfire – то тук не е така. Вашите Blood Vials трябва да се фармят, тъй като в някои зони враговете кажи-речи не ги пускат. А към края на играта става адски скъпи за купуване! С други думи, не говорим конкретно за опростяване - пак е препоръчително да не гълтате отвари за щяло и нещяло и е по-добре, ако не получавате почти никакви щети в битка.

А като стана дума за лекуване – в Bloodborne има една интересна нова механика. Когато някой противник ви удари, то не ви взима определено количество жизнени точки на момента. Вместо това имате прозорец от няколко секунди, в който можете да си ги възвърнете. Това е любопитен момент – най-вече защото в игрите на From Software не трябва да се напада сляпо. Нерядко минават 3-4-5 секунди, докато изчакате противник да е в подходящ момент, за да бъде ударен. Така възвръщането на кръвта ви е свързано с... приличен риск! Но пък реално ако успеете да се справите - даден удар, получен от противник е  бил "празен". (Бих казал, че тази механика е доста полезна, когато по-слаби противници, чиито движения знаем наизуст успеят да ни изненадат - можем да намалим щетите от някоя грешка, без да гълтаме отвари.)

От друга страна, тази нова механика увеличава дължината на вашите събуждания – можете да прекарате повече време, преди да се върнете в Съня на ловеца, за да се възстановите. Например в Dark Souls беше досадно, ако 2-3 пъти се ударите едновременно с лесни противници. Просто ви отнемаха прекалено много кръв малко по малко и ако ви чакаше бос след това беше по-добре направо да се самоубиете и да почнете отначало, тъй като сте похабили част от лекуването си ненужно. А винаги трябва да влизаме при босовете с максимално количество Estus Flasks/Blood Vials. В Bloodborne атаките в горе-долу един и същи момент ви дават възможност да си върнете кръвта веднага (макар че противникът трябва да ви удари първи!). Това ми харесва, пък и ви дава възможност да се изправите срещу няколко противника по-спокойно – дори и един-два да ви вземат малко щети, ако нанесете точна атака и на трима-четирима заедно, то веднага ще си възстановите кръвта.

Механиката е доста ефективна и при босове, като ви подтиква към повече агресия. Разбира се, добре е да не е безмозъчна...

А като споменах за тях – те както винаги са много, но и с варираща трудност. Не знам дали нещата опират до чисто моя стил на игра, но някои от тях ми бяха адски трудни, докато други – прекалено лесни. Още в началото Father Gascoigne ме разцепи, макар като гледам в интернет – не съм бил единствен. Много псувни, много нещо. Къде 20-30 пъти загинах, а може би и повече. Следващите 3-4 боса пък убих от втория път, без нито една псувня даже! Което е скандално за игра на From Software. А нататък трудността пак се вдигаше и спадаше... един от последните босове убих от първия път, просто ей-така. Чудех се как да му играя и той взе, че си умря.

Като цяло предизвикателство при босовете има, но е интересно, че в някои моменти обикновени противници ме разбиваха повече. Най-вече герои като вас - тъй наречените ловци. Това са хора, които не са се превърнали в зверове, които имат значителна скорост и арсенал от атаки, подобен на вашия... макар и с по-малко кръв, те нанасят сериозни щети и често спъваха прогреса ми сериозно.

Общо взето, дори и в един момент да си кажете – „Bloodborne е прекалено лесен“ – аз направих това на няколко пъти – то веднага играта намира начин да се върне с бутоните в лицето ви като футболист от В група. Тъй че имайте едно наум – никога не става истински елементарно. И тук говоря от позицията на Dark Soul ветеран все пак... и имам идея какво да очаквам. За новаците вероятно ще е по-тегаво.

Иначе нека спомена, че Bloodborne е доста дълга игра. Ако имате идея какво да правите, тоест сте я минали един път, ще ви отнеме по-малко време. Но в противен случай е... тегаво! Нивата са познатите ни лабиринти и няма как да не посоча, че архитектурата е страхотна! Традиционно за From Software трябва доста да обикаляме, колкото да отворим някой пряк път – обикновено под формата на заключена врата или пък асансьор. Винаги е добре да имаме едно наум и да си представим доколкото е възможно нивото в главата си – това улеснява навигацията през тези лабиринти.

Якото е обаче, че за разлика от Dark Souls, в Bloodborne имаме един-единствен път! Нещо, което много критикувах в предишни игри на From Software е премахнато - да се срещнете с абсурдно трудни противници и да се чудите дали това е част от дизайна или сте се объркали и сте попаднали в кофти махала прекалено рано. Някой може би ще каже отново - опростяване... ами, може би малките неща са ми пречели да харесам Dark Souls преди.

Като цяло за геймплея на Bloodborne мога да кажа едно – успя да ме зариби. Да ме кара да играя повече и повече. Удоволствието от играта беше много по-голямо от негативните моменти. Да, има такива и са много шибани. В които откровено се питах – „Струва ли си да цъкам нещо, което ми струва толкова нерви“. Но все пак след това Bloodborne ти дава да си поемеш малко въздух.

Трудността бих казал върви по-добре от Dark Souls. Няма толкова „евтини“ моменти – да не кажа почти никакви. Тип някой гад да падне от високо зад теб, докато ходиш по мостче с метър широчина и с една тупалка да те хвърли в дупката.

Имаше няколко момента, в които Bloodborne направи това. Ама някак ми се стори, че беше в стил самоирония, да каже – „Знаем, че това е много шибано нещо, знаем, че имаше критики за евтините смърти – е, те са по-малко тук, ама дай да те бутна в дупката, колкото да кажа ХАХАХА след това“.

Но наистина – в двата Dark Souls-а сигурно 1/4 от смъртите ми бяха свързани с падане в шибана дупка. В Bloodborne... вероятно се брояха на пръстите на ръцете ми и в общия случай вината беше моя. Тоест не някой противник изскачаше от небето, колкото да ме прекатури в някой трап, ами самият аз правех някоя простотия и се самоубивах тъпашки.

Освен всичко друго, в Bloodborne темпото е доста по-бързо. И да, това е плюс. Може би това превръща заглавието в прекалено екшън игра. Може би спаменето на кълбото не е толкова в духа на Dark Souls (нека да спомена също, че издръжливостта винаги се регенерира толкова, че да можете да направите едно кълбо... много, много рядко се случва някой да ви удари, понеже не ви е останала Stamina). И все пак, бързината ми харесва. А също така и факта, че From Software са направили всичко възможно да имате достатъчно начини да поддържате точките си жизненост, за да изкарате дълго време, без да се връщате в Съня на ловеца. Докато в Dark Souls трябваше да се тътрите бавно-бавно, да се връщате нон-стоп при вашите Bonfire-и за пълнене на колбите ви за лекуване...

Това са сравнително малки неща, може би. И аз, от позицията си на човек, който не се попикава от Dark Souls, ги уважавам. Феновете на тези игри не знам какво имат да кажат.

Общо взето, за мен Bloodborne е Dark Souls играта, която исках да видя. Дали отново е шибано неясна и не ни разкрива нищичко? И дали не трябва да се чете адски много в интернет, например дори какво правят основните ни статистики? Да. Дали понякога чекпойнтите са прекалено далеч един от друг и се разцепваме от псувни, докато отключим следващата лампа (еквивалент на Bonfire)? Да. Дали на моменти не е дразнещо, когато трябва да фармим нещо – например Blood Vials, QSB, че и дори Blood Echoes, че да вдигнем нива за някоя по-трудна зона, тъй като нещата не се случват крайно плавно? Да. Дали разнообразието не е намалено – откъм билдове, оръжия, брони? Отново да.

И въпреки тази рецепта за хейт ревю, играта ме изкефи. Има достатъчно разлики от Dark Souls, за да не се нарече клонинг. Новото художествено оформление, противниците, цялостната атмосфера. И както вече споменах – по-балансираната, по-справедлива, но не и непременно намалена трудност. Всичко това е супер. Има го най-важното в една игра – да искаш да цъкаш още. Да се зарибиш. Рядко Dark Souls успяваше да ми „причини“ това – явно не бях достатъчно мазохистично настроен. Е, в Bloodborne положението не е такова. Пак говорим за доста трудна игра, но... улеснено и справедливо доста трудна игра.

Ако това изобщо ви говори нещо.

А, да, нека преди да премина и към мултито в Bloodborne да спомена още едно нещо – бойната система е доста дълбока, както винаги. Има трикови удари и комбинации, които е добре да заучите, ако искате да бъдете ефективни. Нещата не опират просто до лупане отпред и натискане на 1-2 бутона... има комбинации, опции за прекъсване на противник в движение, visceral атаки за значителни щети...

И така, караме нататък към мултито. Реално и тук нещата са абсолютно познати. Типично за игрите на From Software, из виртуалния свят нон-стоп ви чакат различни подсказки, оставени от други играчи. Тип „отпред има засада“, „кайтването е ефективна тактика“ и т.н. Така дори и да сте сами, то чувствате, че сте част от един жив свят с много други реални хора. И да, не е задължително някой да ви даде добър съвет – понякога има и хора, които само се опитват да ви подмамят да загинете!

Има обаче и някои по-интересни неща. Например кооперативката, при която с приятелче търчите заедно из света на Bloodborne. Тук не говорим само за босовете – можете да минавате и цялата игра с ваше аверче. Което до някаква степен намалява сериозната трудност... поне ако сте достатъчно координирани!

Е, аз си признавам, че не цъках чак толкова в кооперативка. Традиционно не съм фен на този режим и предпочитам да си блъскам главата сам и то без чужда помощ. Но пък чат-пат е яко просто да идете в играта на някой пичага и да му помогнете да мине някой прекалено шибан бос, на който и самите вие сте се мъчили сериозно! А това ви осигурява и допълнителен Insight (специален ресурс, който се трупа в течение на времето; с него можете да купувате някои по-хубави редки предмети; също така плащате с него, ако искате да привикате човек да ви помогне с някой бос; от друга страна ако натрупате прекалено много Insight и противниците ви стават по-трудни... имайте едно наум и за това).

Разбира се, в Bloodborne има и PvP – атакуване на света на друг играч. То е изключително забавно, като ви дава опцията да прекъснете приключенията на други хора и да ги избиете като кучета. Или те вас. Дуелите с други хора са адски забавни и ви помагат да се разтоварите от трудните изроди, които ви очакват навсякъде из Иарнам.

Именно заради доброто мулти Bloodborne може да бъде наречен игра в пълен пакет. Всичко, което ни трябва е налично. Буквално. Силен сингъл, но и възможност да играем с хора. Без да бъдем подтиквани към каквото и да е. Не говорим за „модерна кооперативна игра“, която ни казва в прав текст – „Тук трябва да се играе от повече хора, точка“. Напротив, баланс има.

А и при PvP-то, при което искате или не е напълно възможно някой да нахлуе във вашата игра, обикновено в неподходящ момент, то нещата стават още по-забавни. Мислите не само за разнообразните изроди на Иарнам, но и за други задници хора, които искат да ви сгърчат.

А, да, почти забравих, че играта има и тъй наречените Chalice подземия. Те са странична част от основната кампания, като са своеобразните dungeon-и в заглавието. И всъщност са друга нелоша добавка. Когато ви омръзне да мъчите основната кампания, то можете да се впуснете в тях.

Подземията са типични за MMO жанра – разделени са на различни нива, като всяко от тях има бос. Общо взето говорим за „мини лабиринти“, противно на сериозните такива в „обичайните“ нива на Bloodborne. Из тях се крият нелоши предмети, като предлагат приятно, но и някак разпускащо предизвикателство - можете да разцъкате няколко етажа и да си отидете, ако сметнете, че нещата стават прекалено трудни.

И така, достига времето за графиката и звука. Където ще има определено количество критики.

Визуално Bloodborne е красив - откъм атмосфера, откъм оформление на основния ви герой и противниците. За сметка на това, визуалният детайл... не е добър. Застанете ли прекалено близко до някоя стена ще видите колко е размазана. Чат-пат има проблеми с фреймрейта и то доста видими. И най-вече - зареждането при влизане/излизане от Съня на ловеца е към 1 минута, понякога и повече. Някой ще си каже - "Това не е фатално"... ами, е. Когато умрете 10 пъти в някоя секция, това бавене ви дразни. А когато тръгнете да фармите някой ресурс - отново ключова част от Bloodborne - то мудното зареждане също прави негативно впечатление. Общо взето макар и визуалният стил да е добър, то няма как да не посоча множеството технически проблеми. Специално тези с фреймрейта, налични в поредна игра на From Software са непростими...

Звук - тук нещата са страхотни. Ефекти и особено саундтрак. Идеално ви вкарват в атмосферата.

Заключението? Мога да се съглася, че Bloodborne е много добра игра. Няма да кажа перфектна, класика и тъй нататък. Няма да кажа 10/10. Има много дефекти, малки или по-големи. Но най-важното е, че успя да ме завладее. И че е доста по-честна и балансирана от Dark Souls. Някой може да каже, че е за по-лошо. Някой може да каже, че разнообразието е по-скромно. Да, така е. Но какво от това? На мен ми харесва този вариант за игрите на From Software. И да, те пак не са лесни. Пак един момент на разконцентриране води до смърт. Което в крайна сметка е най-важното. Трудността не е загубена... но има и справедливост.

Поне аз бих заключил, че Bloodborne е Dark Souls играта, която да ми хареса. Явно и за мнозина други. Дали я препоръчвам? Ако ви се цъка нещо хардкор - да.