Графиката ми допада, макар че при нея е повече от очевидно, че има един огромен фактор - дали си падате по аниме или не. Но пък ако не сте аниме фенове, то едва ли ще имате какъвто и да е интерес към това заглавие.

За звука няма какво толкова да кажа - като цяло е окей и толкоз.

В концепцията на Captain Tsubasa има хляб, но геймплеят омръзва прекалено бързо.

В настоящия си вид Captain Tsubasa е по-скоро еднодневка, за която можете да се замислите единствено ако цената падне наполовина.

Ако трябва да съм честен, не съм особен фен на аниметата по Captain Tsubasa. Помня, че ги даваха по някаква телевизия едно време, когато бях малък – но дори и тогава ми се струваха прекалено детински. От друга страна Captain Tsubasa: Rise of New Champions привлече вниманието ми – аркадният геймплей ми изглеждаше забавен, а освен това футболните игри са едни от първите, до които съм се докосвал изобщо в „кариерата“ си на геймър. Рядко пропускам нови заглавия, посветени на спорта, и нямаше как Captain Tsubasa да мине покрай мен.

Истината е обаче, че макар и заглавието да има своите положителни моменти, то геймплеят е прекалено опростен и не след толкова дълго омръзва. Не е нужно да си гений, за да осъзнаеш, че Captain Tsubasa ще се върти почти изцяло около специалните движения, това беше очевидно още от трейлърите – но при тях разнообразието не е достатъчно голямо. Заедно с това тактически елемент почти няма – рядко усещате, че играете нещо, напомнящо дори далечно на истински футбол. Вместо това имаме една абсолютна аркада, която 5-6-7 часа е забавна... и в един момент става скучна.

Но за геймплея ще говоря след малко, понеже започвам по каналния ред... с историята. Какво имаме в Captain Tsubasa?

Както бихте се уверили по названието, играта се върти около Цубаса Озора, един от най-добрите младежки футболисти в света. Започвайки заглавието той вече се е установил като най-добрият в Япония, но му предстои турнир, в който да се срещне и с елита от други държави. Именно тук започва играта.

Историята е разделена на две части. В първата, своеобразния увод, поемаме контрола над Цубаса. В нея научаваме как се играе Captain Tsubasa, като същевременно биваме запознати с една част от персонажите.

Когато приключим с тази част от заглавието преминаваме към по-интересната част. В нея можем да създадем свой собствен футболист, който в началото е по-скоро посредствен, но с всеки следващ мач развива уменията си. Да, нашето геройче е като цяло безлично, защото акцентът все пак е върху Цубаса и останалите персонажи от мангата/аниметата. Но все пак имаме играч, който да „построим“ по желания от нас начин. Освен това има и допълнителна тръпка в мачовете – колкото по-добре се представяме, толкова повече се вдигат основните умения на футболиста ни. Става дума за статистики като скорост, сила, атака, защита, техника – а отвреме-навреме получаваме и специални супер движения, които можем да екипираме.

Камерата в мачовете е малко... странна и неудобна

В режима със създаване на футболист очевидно идеята е да играем няколко пъти, защото само от едно минаване няма как да отключим всички умения, налични в играта. Най-малкото защото част от тях изискват да изберем различни пътища в ключови моменти. Има и система, при която можем да увеличаваме отношенията си с различни футболисти (и наши съотборници, и противници, уважаващи нашите умения). И при нея имаме ограничен брой играчи, с които можем да се сприятелим достатъчно. С което се отваря полето за преиграване.

Скоростта, с която пък се подобряват отношенията ни с някого зависят от това на какво ниво е даден футболист. Което пък ниво се вдига с отваряне на тестета от карти. Да, и в Captain Tsubasa има подобен елемент. Който е реализиран малко странно и типично по японски – но нека кажа едно, нямаме микроплащания. С цъкане на играта получаваме виртуална валута, която можем да инвестираме в тестета с карти. От тези тестета се отварят или футболисти, или различни предмети за еднократно ползване. Те обаче се ползват единствено в сингъл режима, в който създаваме свой футболист. Самите играчи уж са „карти“, но не става дума за нещо от рода на Ultimate Team. Всъщност картите единствено ни показват колко бързо можем да подобрим отношенията си с даден футболист. Еднократните предмети пък се ползват, за да увеличат някоя от статистиките ни в мач.

В мултито нито картите, нито еднократните предмети имат каквато и да е роля. Там всички са общо взето на равни начала – можеш да направиш какъвто отбор прецениш, без никакви ограничения. Интересното е обаче, че трябва да играеш историята, за да се отключат за ползване повечето международни футболисти. Част от които са супер силни, направо задължителни за ползване. Така няма как просто да се скочи в мултито в Captain Tsubasa.

Но за играта с други хора ще раздуя след малко. Ще се върна на сингъла. Та в него има един огромен проблем – шибаното количество плънка, мамка му. Всеки два отделни мача са разделени от безброй сцени, които мога да сравня единствено с индийска сапунка. Първо имаме тренировка, после в съблекалнята се бие някакъв лаф, после преди мача, после между полувремената – още разговори. Лошото е обаче, че не говорим за нищо смислено. 90% е просто празен лаф. Цубаса нахъсва своите хора, всички казват тържествено „хай, хай, хай“, после същото, само че в противниковата съблекалня. Преди почти всеки мач репликите са горе-долу еднакви – „Ау, те са добри, но ние ще се справим“, другият отбор пак казва същото. Преди почти всяка среща лошковците са арогантни и ни се заканват, после като ги бием се приключва с респектиращи думи за нашите умения. Разбирам този спам да го имаше тук-таме, но не преди и след всеки шибан мач, мамка му.

След 3-4 часа ми втръсна всичко това и дори спрях да помпам копчето и да чета по диагонал. Започнах директно да пропускам кът сцените. Но дори и тогава имаше чакане! Трябваше да пропусна 3-4-5, само за да започне мача! После още 1-2 на полувремето и после още 3-4-5, докато стане време за следващия мач, а след всяко скипване – екран със зареждане! Аз искам просто да ритам виртуалната топка и да пускам магийки, мамка му, не ща този безкраен спам!

Разбирам, че играта е насочена към феновете на мангата и анимациите, аз не спадам задължително в тази категория. Но не съм сигурен, че това дълго чакане играе не само по моите нерви. Смятам, че Bandai Namco са преиграли с историята, която така или иначе не е нищо особено, то и какво може да бъде – детски сюжет на тема футбол. Не е да кажеш, че става дума за уредени мачове, ползване на стероди, чупене на капачки от мафията и Бате Венци да вкара Славия в поредната абсолютно случайна обръщалка. Което е сигурно единственият интересен сюжет на тема футбол, който бих могъл да си представя.

Както и да е. Говорейки за спам може би и аз изпаднах в същата позиция, говорейки прекалено много за историята. Нека премина към основното в Captain Tsubasa – геймплеят.

Несъмнено всеки, който е изгледал поне едно видео от играта е видял, че става дума за мега аркада. Аз нямах никакви съмнения, че заглавието ще представлява точно това и не съм очаквал нищо различно. Основният въпрос за мен беше един – колко бързо всичко това ще омръзне. Понеже при аркадите много често има един проблем – нерядко геймплеят им е зарибяващ за известно време, но липсва дълбочина и в един момент рязко втръсва.

И за съжаление ситуацията в Captain Tsubasa е точно такава. След не чак толкова дълго време ще сте видели повечето движения, голове и спасявания в заглавието. И от едни момент нататък мачовете стават... еднообразни и рутинни.

Каква е причината за това? Captain Tsubasa е прекалено аркаден и прекалено малко футболен. Да, на терена имаме 11 играчи. Гръбнакът на всяка футболна игра е на линия. Имаме къс пас, извеждащ пас, подаване по въздух, шут. С R1 спринтираме, с R2 изпълняваме специално движение, с което можем да преминем с финт противников футболист. Дотук всичко окей, нали?

Проблемът е, че сравнително рядко имаме такова нещо като реални футболни разигравания. Методите за отнемане на топката са два, обичайния шпагат по земя или изправено влизане рамо в рамо. Само че механиките в Captain Tsubasa са такива, че и двете движения имат гига огромен обхват и не е възможно например като видим, че някой тръгне да ни влиза – просто да го избегнем с правене на няколко крачки настрани, връщане малко назад и т.н. Като влезе в шпагат футболист, той се влачи по земята и се самонасочва към топката – съответно рядко можем „деликатно“ да се разминем. За да избегнем шпагат задължително трябва да ползваме спринта, а влизане с рамо – когато натиснем R2 за специалния ни финт.

Така елиминирането на противниковата защита е точно обратното на това, което виждаме в реалния спорт. Тук не трябва да я разрежем с прецизен пас – напротив. Трябва да преминем всички противникови играчи – или спринтирайки близо до тях (и избягвайки шпагатите им), или натискайки R2, за да ги преминем с финт, когато се опитват да ни връхлетят с рамо.

С изключение на някои важни за взимане решения не видях опциите в диалозите да имат някакъв особен смисъл, освен за да се отъждествим повече с нашето геройче

Ползването на финта е важно и поради друга причина – в Captain Tsubasa вкарването на гол 95% сигурно преминава през специално движение, които се правят със задържане на шута дълго време. Става дума за може би секунда и половина или дори две. Което е предостатъчно, за да ни връхлети противник и да ни отнеме топката. Когато минем някого с финт, той остава зашеметен за известно време, което ни дава нужното време да стреляме. Освен това ако минем двама души поред, то получаваме възможност да заредим по-бързо шута си до максимум.

Поради която причина почти целите мачове, независимо дали с компютъра или живи хора, изглеждат по един начин: ние помпаме R2 с надеждата да минем някого, а той от своя страна хвърля ези-тура дали ще ни влезе с шпагат или с рамо. Супер много мачове приличат яко на срещи от А група – в центъра на полето настава детмач, топката постоянно се отнема от единия отбор, след това от другия и така – докато случайно не се освободи малко място за шут. А, да, такова нещо като нарушения в Captain Tsubasa липсва.

Не ме разбирайте погрешно. Мелето и хаосът са яки. Постоянно някой футболист хвърчи пребит в някаква посока, играчи се засилват с рамена и ритници към противниците, виждаме всякакви аниме шпагати и тъй нататък. Всички анимации са половин секунда или по-малко, само най-фешън специалните движения отнемат повечко време, но те служат по-скоро като възможност да си поемем малко въздух, понеже иначе касапницата в средата на терена става дори изморителна за следене.

Съответно и когато стане дума за някой шут, той идва като кулминация на дадена атака – след 20 карамбола, рамена, шпагата, вие най-накрая сте успели да отправите удар и с удоволствие се наслаждавате как топката се криви, а пък даден играч активира специалната си магия, опитвайки да преодолее вратарят.

Не си мислете обаче, че с един шут всичко приключва. О, не. Вратарите далеч не пускат първата магия в мрежата си. Не и в общия случай. Трябват им поне няколко такива шута, за да бъдат пробити. Поради което някои мачове се превръщат в много кюскане и малко голове. Но как вратарите спират ударите?

Те имат определено количество издръжливост, което се възстановява с бавна скорост по време на мач. Всеки шут отнема определено количество от нея. Някои футболисти имат супер движения, които я свалят много (повече от половината). Други пък отнемат малко – една четвърт или една пета. Тоест в единия случай с 2 шута можеш да вкараш гол, а в други – с повече от 5.

Което е проблем в мултито. Има определени играчи, които просто са хипер нечестно силни и задължително трябва да играете с тях. Както споменах в Captain Tsubasa особено много тактика няма, надиграване също няма. Всичко опира до това дали ще решите да влезете с шпагат или с рамо в определен момент и какво направи противника ви - ако реши да спринтира, вероятно ще премине през шпагата ви; ако репи да пробва финт, ще премине през влизането ви с рамо; съответно и обратното е вярно – ако влезете с рамо, когато противник спринтира – почти сигурно му отнемате топката; ако пробвате шпагат, когато е натиснал копчето за финт – вероятно ще му отнемете. Така ако имате по-слаб вратар, то той лесно ще бъде пробит. При по-слаби нападатели – почти няма как да вкарате гол.

Да, по-рано писах – имате свободен избор на футболисти. Не говорим за Ultimate Team. Няма елемент на шанс или нечестност. Но лошото е, че просто едни футболисти са най-добрите на позициите си, други – не са, съответно оптималният състав общо взето изглежда по еднакъв начин. Същото важи и за стратегиите на игра (в които е ключово пренасищането на защитата и халфовата линия в играчи – най-важното е да има максимум тела между вратата и противниците, тактика, от която Моуриньо би се възгордял абсолютно).

В мултито се забелязва и друго – че играта е като цяло правена за сингъл. Нямаме „ръчен“ контрол към кой футболист да сменим, съответно играта настоява да ни „даде“ играч, който е прекалено назад и няма как да настигне противник. Понякога ничия топка се достига трудно – играч например се върти около нея, но не може да я „хване“. В цялостното управление липсва особена прецизност. Извеждащият пас също е като цяло нещо, което се случва на късмет, автоматично, както играта прецени. Един път се получава идеално, друг път топката се праща на майната си.

Такова нещо като построяване на атаки с прецизно раздаване на пасове и т.н. общо взето няма в Captain Tsubasa. Пасовете почти винаги автоматично намират целта си (дори и да не са под формата на супер движения). Играчите се движат хаотично и неособено футболно по терена. В неочаквани моменти футболисти се оказват на странни позиции по полето. Общо взето откъм тактика и т.н. играта е на базово ниво. Най-важното нещо ви е формацията, всичко останало... е от второстепенно значение.

Но най-лошото е, че в мултито има и всякакви експлойти, които стават досадни. Писах по-горе, че когато минете играч с R2, то след това той остава като зашеметен за момент, нали? Е, в мултито това може да се ползва. Как ще се запитате? Просто докато играч е зашеметен, противник може да се върне до него и да натисне R2 отново. С което пак да го мине (без да можем да реагираме). А след това да се възползва и да зареди бързо далечен шут.

Тъй като механиките на Captain Tsuabsa не са високи, те лесно могат да бъдат екслпойтвани. С което мултито, поне за мен, бързо стана досадно. Това едно на ръка, а другото – чакането за намиране на мач е безумно дълго на PS4. Освен това нерядко има и лагващи противници, с което изиграването на среща става трудна задача.

За мен обаче играта е по-скоро насочена към сингъла. При липса на друг реален човек, който прави всякакви странни непредвидими за AI-то неща, мачовете изглеждат някак по-добре с компютъра. Рядко ми се случва изкуствения интелект да ми е по-приятен опонент от жив човек, но в Captain Tsubasa ситуацията беше именно такава. Но тук идва и последната ми критика.

Разнообразието. Голът е кулминацията във футбола (Което ми напомня – в Captain Tsubasa по някаква причина головете са преведени на английски като... points, по дяволите, или точки! Що за безумие, мама му даеба, аз никога в живота си не съм виждал където и да е гол да бъде считан за точка! Някои от уменията например казват – „Ако губите с точка получавате бонус на нещо си“... пълна лудост, не знам как нещо такова може да се обърка в такъв тип игра). Е, голът може да е кулминацията, но в Captain Tsubasa тя е прекалено скучна. Анимациите при вкарване на гол са сравнително малко и ще ги научите доста бързо. А геймплеят е така направен, че нормални голове – освен ако не са резултат от бъгове, почти не падат. Ако не ползвате магии, вашите хора или нацелват гредата, или изкарват в аут. Има някои случаи, при които падат често голове – например от корнер в стил FIFA. Но като цяло целият ви геймплей опира до това да задържите копчето за шут достатъчно дълго. Така като видите повечко анимации – головете се превръщат в една скука. Когато ритате топката знаете какво ще стане. Тръпка няма.

Ни в клин, ни в ръкав тук се сещам за Goal 3. Или Kunio-kun no Nekketsu Soccer League, ако трябва да ползвам пълното название на играта. В нея пак имаше магически умения, които водеха до доста от головете, но същевременно имаше и куп начини за „нормално“ реализиране. Така като му омръзнеше на човек да вкарва с магии, някои от които бяха супер небалансирани, точно като в Captain Tsubasa, то можеше да пробва да реализира по различен начин. И се получаваше. Заради което тази аркадна игра можеше да се цъка десетки и стотици часове, без да омръзне. Именно това е едно от ключовите неща във футболно заглавие. Без това разнообразие... не е същото.

Е, в Captain Tsubasa липсата на „стандартни“ голове се усеща. Айде, при развитието на атаките – хубаво. Да кажем, че играта може би не е гонела непременно футболните фенове и там има супер аркадност. Съгласявам се. Но малкото разнообразие на голове просто убива заглавието.

И сякаш покрих всички точки, за които исках да поговоря, тъй че е време за заключението. Но преди това - малко за графика и звук.

Откъм ефекти и музика играта не е нищо особено. Бих казал, че си е абсолютно средна ръка. Няма да я запомня с нищо, но пък и няма какво особено да разкритикувам.

Визуално Captain Tsubasa ми допада. Повече от логично е, че ако не сте аниме любители, тук няма какво да ви хареса. Но поне на мен ми харесва абсолютно изчистения визуален стил (макар че за някои това е минуси, всичко опира до лично мнение). Специалните движения са направени яко, геймплеят също като цяло ми допада как изглежда.

Финалните думи? Captain Tsubasa не е лоша игра, но и не е запомняща се. Ако сте фенове на анимето и на футболните заглавия, то бих казал, че ще е най-добре да изчакате за някое намаление, ако искате да пробвате заглавието. За 100-120 лева не си струва. Може би 50-60 лева ще са прилична цена за това, което играта представлява в момента... но не и повече.

Геймплеят е забавен известно време, но бързо липсата на дълбочина в механиките се забелязва. Това определено пречи и в мултито, където се ползват единствено оптималните стратегии (а също така и доста откровени експлойти).

Макар че мачовете с AI-то са достатъчно интересни и в по-трудните срещи има предизвикателство, то тук се забелязва другият проблем – малкото разнообразие при головете. Като добавим и прекалено раздутия с мега излишни кът сцени режим за създаване на собствен футболист, то ми се струва, че Bandai Namco са изпуснали баланса между геймплей и история (и то с доста).

В крайна сметка Captain Tsubasa бих окачествил като поредната футболна игра, обречена на забрава. На теория с малко повече дълбочина, особено ако става дума за реализирането на голове, футболното заглавие можеше и да бъде нещо повече от това, което е в момента. Но в този си вид... едва ли ще помня Captain Tsubasa много дълго.