Civilization VI е добра игра. Самият факт, че прекарах толкова часове пред нея е показателен. И изиграх три кампании на нея, две от които цели (а едната спрях в ендгейма поради липса на реални изгледи за победа). И все пак... има прекалено много минуси, някои от които драстични. Заради които Civilization VI по-скоро оставя смесени впечатления. Не само графиката не изглежда особено подобрена, но и в доста моменти се усеща мързеливост. Например една от артилериите в играта няма анимация за атака на земни единици и изстрелва снаряд в нищото. Детайл, да. Но подобни има много в Civilization VI. Особено при битките, които изглеждат антични. Не само това, но играта има тенденцията да се влачи технически, а също така изисква и прекалено много ресурси за онова, което предлага. Бога ми, пуснах си един Titanfall 2 вече и с прилични детайли гони 60 кадъра, докато Цивилизацията в началото върви нормално, но в ендгейма се усеща тотална липса на оптимизация. Не мисля, че звукът е особено впечатляващ, но е достатъчно добър за оценка зелено. Изцяло в каноните на серията началната песничка е страхотна... но в самата игра нивото е някак малко над посредственото. В един момент ми втръсна да слушам ремикса на Калинка за хиляден път (а и никак не ми се връзваше с норвежците, но както и да е). Ефектите не са лоши, звукът е достатъчно добър за зелено. Всяка нова игра започва страхотно. Почти сигурен съм, че първите 5-6 часа, които прекарате пред играта ще са положителни. Но защо... винаги във втората си половина игрите на Civilization VI започват да се бавят толкова? А като добавим безумното AI и останалите проблеми, за които ще стане дума надолу... то оценката няма как да не е сиво. Civilization VI вероятно ще се понрави на феновете на серията. Но едва ли мнозина ще бъдат издухани от играта. Докато някога се впечатлявах колко добра може да е дипломацията например... сега ползвам Цивилизацията колкото да насиля AI-то и толкоз. Civilization VI остави в мен противоречиви впечатления. Каквото всъщност се случва при голямо количество от модерните игри. С всяка нова кампания, която започвах си казвах – „Еми, може би не съм прав с всички критики, които имам да изпиша за заглавието, все пак ми е интересно“. Но навляза ли във втората половина на всяка кампания се случва едно и също. Стартира една значителна скука.

Лоша игра ли е Civlization VI? Със сигурност не. Но някак не мога да кажа, че е на нивото и на някои свои култови предшественици. Например любимата ми Civilization III. Да, през годините видяхме подобрение на куп елементи от серията. Няма да си кривя душата. Никога не съм бил фен на масивните армии, при които в едно поле се събират... общо взето безброй единици. И още доста други неща. Но бих казал, че с времето наред с подобренията, които трябваше да дойдат... дойдоха и множество опростявания, най-вече на AI-то, които никак не стоят добре.

Но нека карам поред – какво ново в Civilization VI? Разлики има и те в интерес на истината не са никак малко. В доста аспекти от играта.

[caption id="attachment_68325" align="aligncenter" width="525"] Анимационният стил в дипломацията не се нрави на всеки... на мен включително[/caption]

Вече например имаме официално две дървета за изследване, наред с марковите за серията технологии. Едното използва ресурса наука, а другото – култура. Технологиите в огромна степен са онова, което познаваме открай време – отключват болшинството от новите ни сгради, фактически всички военни единици, късни ресурси тип петрол, алуминий и тъй нататък, които не са показани със стартиране на кампания. Чудите се какво има обаче във второто дърво – Civics?

Като цяло то е посветено на културата и правителствата. Чрез Civics вие ще можете да отключвате всички онези сгради, които не са налични в технологиите. Става дума за театри, университети, чудеса на света... всъщност болшинството ли казах горе? Ако се замисля сградите може и да са наравно в Civics и Technology. С други думи не си мислете, че можете да игнорирате едното дърво... при всички положения ви трябва инвестиция и в наука, и в култура, за да вървите балансирано. Според стила ви на игра можете и да занемарите едно от двете... но като цяло не е добра идея.

Например на мен ми идва някак отвътре да инвестирам малко в култура... кой ли знае, сигурно съм профан и заради това. Да, обаче в Civics има нещо екстремално важно – системите на управление и политиките в тях. Именно това е една от интересните нови механики в Civilization VI, за която си струва да се говори известно време. Ще се зачудите за какво иде реч?

[caption id="attachment_68307" align="aligncenter" width="525"] Към космическата победа![/caption]

В заглавието имате 10 системи на управление. Най-интересното при тях е, че всички имат слотове за политики. Първата – Chiefdom, притежава само два – за една военна и една цивилна. С течение на времето отключвате системи с повече такива – последните са демокрация, комунизъм и фашизъм. В зависимост от стила ви на игра можете да предпочетете управление с акцент на военните политики, на цивилните или на международните отношения.

Дотук хубаво. Но какво представляват самите политики? Ами, следното: при военните може да екипирате бонус при производство на единици (с 50% до 100%, което както бихте се уверили е колосално число). Или пък намалена издръжка. Или увеличена ефективност в защита или атака.

Цивилните политики могат да дават бонус на производство на определени чудеса. Увеличени приходи за търговия. По-голям добив на храна, наука, култура. И тъй нататък.

Реално погледнато и в старите Цивилизации виждахме всичко това, но избирайки система взимахме нейните плюсове и минуси без право на обжалване. Сега можем да си изберем демокрацията например, но да интегрираме политики от комунизма и фашизма. Или с други думи – да създадем система така, както на нас ни харесва.

[caption id="attachment_68318" align="aligncenter" width="525"] Дърветата с умения са две... но нито едното не изглежда особено приятно за гледане[/caption]

Този елемент на Civilization VI не е никак козметичен. Не си мислете, че бонусите, които ви дават системите са минимални. Във военно време няколко допълнения към ефективността на армиите ви могат да донесат и победата в цяла война. Примерно избирането на олигархия в началото на играта е понякога задължително, тъй като дава +5 атака на единиците ви. При положение, че първите войници имат по 20-30 атака... то това е немалък бонус.

Същото важи и за доста цивилни политики. Един бонус от 100% за генерирането на култура е... нещо внушително. Направо и задължително. Но пък от друга страна слотовете ви са малко и трябва да внимавате кое, кога и как екипирате.

Системите на управление са страхотно интегрирани в Civilization VI. Особено политиките (които заемат прилична част от Civics дървото). Не съм обаче сигурен дали беше нужно да имаме две дървета в играта. Идеята може и да е добра, но бога ми – адски объркваща е!

Направих три кампании на Civilization VI. Които ми отнеха... прилично дълго време. Но още навигирам трудно между двете дървета. Не мога да се сетя от раз кое къде беше. И вероятно причината е, че разработчиците Firaxis просто са разделили „класическите“ дървета от Civilization серията на две. С което имаме повече неща за научаване като цяло... но всяка нова научна технология или културно развитие осигуряват доста по-малко попълнения за цивилизацията ни. Вярвайте ми – не само стартирайки Civilization VI, но и след като прекарате 30, 40+ часа пред играта още ще се чувствате като в лабиринт при вида на двете дървета!

Не съм сигурен дали проблемът е UI-то. За което ще говоря много. И ще има доста, доста, доста хейт за него. Но... можеше да бъде и по-добре.

Нека обаче се върна на новостите. В Civilization VI имаме тъй наречения Eureka момент. Какво е това? Ами, следното – шанс да научите разкриете 50% от нова технология моментално. И всъщност механиката е хитра. Ако например срещнете няколко цивилизации получавате бонуса за международни отношения. Ако пък сте на някое самотно островче... трябва да изследвате цялата технология сами. Същото важи и при армиите. Ако убиете противник с войниците, ползващи прашки – това е стъпка към разкриването на лъковете. Когато се научите да опитомявате коне сте наполовина готови да обучавате и войници върху тях.

Интересното е, че Eureka моментите са обвързани с куп събития. И разкриване на околната среда, и ползване на военни единици, и строене. Заедно с това е възможно да откриете по-бързо технология от едното дърво, след като сте разкрили такава от другото. Което също е добре. Не си мислете например, че няма взаимовръзки между Civics и научното дърво.

Наистина Eureka системата може да изглежда леко... хаотична на моменти. Поне аз често без да искам изследвах бързо нови технологии. На високите трудности обаче е важно да мислите с един ход напред. Там време за губене няма... и е по-лесно да направите един войник с прашка и да убиете варварин, отколкото да чакате цяла вечност за пълното изследване на стрелците с лък.

Продължавайки нататък с новостите имаме и... концепцията на районите в Civilization VI. Досега в серията можехме да строим всичко в столицата ни без да му мислим много. Ситуацията вече е различна. Имаме множество различни райони – те включват пристанище, религиозна част, научна, финансова и тъй нататък. Може би общо са 6-7 вида. Както бихте се досетили дадени сгради могат да се строят само в съответната област от града. Ако нямате отделен район за религия, то няма как да построите и елементарен храм.

За да е по-тегаво планирането районите се строят само при определен размер на града ви. Така в по-голямата част от времето няма да можете да построите всичко, защото ще ви е нужен внушителен мегаполис. Заедно с това всеки район заема и определено пространство, като има собствени изисквания. Например аз си бях направил 2-3 града близо до планини... което от една страна е страхотна защита. От друга – някои от непосредствените полета са неизползваеми. А доста области изискват да са точно до града.

Районите изискват определено свикване – особено и при тънки моменти като бонусите, които осигуряват, ако са близо до планини, до реки и тъй нататък. В един момент човек започва да планира за 50 хода напред още докато търчи със заселника към някоя планина. Което, между другото, е страхотно яко. В последната ми трета кампания, която изиграх видях една планинска област с потенциал за създаване на много мини, но храната не беше достатъчно. Направих все пак едно поселение там и след 200 хода вече към края на играта то беше едно от най-ефективните. Защото с търговия си набавих повече храна, а всички мини даваха висока производителност. Едва ли има нужда да казвам колко е приятно, когато планът ви се развие така, както сте се надявали след едно 10 часа игра.

Строенето на райони изисква планиране и е добра идея. Но... шибаният интерфейс. Обещах ви – за него после.

[caption id="attachment_68308" align="aligncenter" width="525"] Възможностите за персонализация при системите на управление са от силните моменти на Civilization VI[/caption]

Караме нататък с промените по работниците. За разлика от онова, което познаваме в Civilization – създаваме един пичага и след това 100 хода му задаваме да търчи наляво-надясно и да прави реновации – то сега е различно. Работниците (наричащи се всъщност builder-и, тоест строители) могат да се ползват няколко пъти... и толкоз. След това изчезват. Чудите се каква е идеята? В Civilization VI всяко подобрение се строи моментално.

Застава строител на мината, натискате копчето за създаването й... готово! Вече можете да копате там каквото искате да копате. Което несъмнено е яко. Никога няма да забравя в старите Civilization игри как оставях един работник да си лупа камъни в планината и след 20 хода виждах готова шибаната мина! Понякога даже забравях какво съм задал...

Тази новост при работниците ми се нрави, но има един сериозен минус – пътищата! Вие нямате опция да строите подобни с работниците си. На пръв поглед това е контрирано от нещо друго – когато зададете търговски маршрут той автоматично строи път. Което звучи като добра компенсация и в началото на играта изглежда така. Но към средата виждате, че всъщност не е точно така. Защо ли?

В един момент почти сигурно ще имате 10, 12 или повече града. Поне според мен е най-добре търговските маршрути да се създават между най-ефективните ви поселения (тоест да има възможно най-висока търговия и храна от маршрута). Задължително ще имате някои градчета, които сте направили само за да лапнете 1-2 редки ресурса или за да блокирате пътя на противник. Тоест няма да имате мотивация да пращате маршрути към тях. Съответно няма да има и пътища. Ако обаче стане някоя война, то ще видите как армията ви лети до една точка на империята ви и изведнъж изпада в някое плато, сякаш говорим за победата на Калоян над рицарите (защо ми хрумна това сравнение – нямам идея, вероятно Civilization VI ме вкарва в историческо настроение).

Заедно с това става доста досадно, ако искате да направите пътища за бърза офанзива към противник. Да, търговските каравани създават една алейка из картата. Но не покриват всичко възможно. А за разлика от по-стари Цивилизации, в които можете да забиете безброй единици в едно поле и да ги пуснете в нишка да се точат по един път, то в шестицата всеки войник заема един шестоъгълник от глобалната карта. Тоест ако искате да се движите във формация, за да не ви изненадат... ви трябват повече пътища.

Наистина в старите Civilization-и масовката на работници ставаше малко... изродска. Но в конкретния случай предпочитам ръчните действия, а не автоматизацията... А и в един момент става супер досадно да правя поредните строители, тъй като се хабят доста бързо. Наистина има начини за увеличаване на "зарядите" им... но все пак.

Продължавайки нататък стигаме до религията. Тя се завръща с пълна сила... и като цяло системата е сравнително сложна. Не говорим за нещо изцяло козметично – когато си основем своя религия можем да персонализираме всички аспекти от нея. Включително и най-важното – какви бонуси да ни дава тя.

[caption id="attachment_68315" align="aligncenter" width="525"] В едната игра компютърът в продължение на може би 50 хода се разбиваше в стените на столиците ми и загуби десетки единици... типичен пример за безумното AI[/caption]

Което е забавно. Ако например решите да акцентирате на един тип сгради, то можете да си набавите липсващото чрез религията (макар че и самата тя също изисква определени постройки). Например увеличено щастие, по-голям растеж, повече наука или култура. Да, религията не компенсира изцяло тези и други аспекти, но помага сериозно.

Не си мислете обаче, че AI-то ще стои и ще ви гледа. Точно както в реалността религията се разпространява чрез духовници, които искат да се наложат. Така често се случва AI-то да обръща някой от градовете ви към друга вяра, с което губите бонусите от своята (естествено можете да изберете и да следвате вече основана религия, стига да получите нужната ви велика личност).

Честно казано аз по-скоро бях занемарил религията и в трите си кампании, понеже ми стана някак скучна. Макар че ако решите да акцентирате на нея ще бъдете възнаградени.

Споменавайки за великите личности и те се завръщат. За разлика от много други недомислени неща при интерфейса при тях ситуацията е достатъчно ясно описана. Създавайки различни сгради вие получавате бонуси към привличането на велика личност от определена категория. Театралният район логично ще се хареса на музиканти и скулптури. Научната част ще привлича инженери и откриватели. Ако имате солидни армии и военни академии логично ще се сдобиете и с генерали и тъй нататък.

Интересно е да се отбележи, че от всяка категория велики личности има по няколко различни човека. Всеки от които ви осигурява различни бонуси. Едни инженери ви дават възможност да завършвате бързо конкретно Space Race мисиите. Ако не се борите за такива... е безполезен. И тъй нататък. Освен това всяка велика личности си идва и във версии за съответните ери –  първият, който я докопа изпреварва останалите, които остават с пръст в уста.

Интересно е, че някои от политиките на правителството могат да се ползват за привличане на велики личности. Което добавя още повече дълбочина към играта. А великите личности, въпреки че няма едва ли не да ви спечелят някоя кампания... ви осигуряват прилично предимство в точния момент. Аз например бързо-бързо успях да заселя Марс с двама от правилните инженери на разположение. И да спечеля играта.

Вероятно това са основните новости и промени, за които се сещам при строенето в Civilization VI. Несъмнено има и повече, но и също така несъмнено ревюто ще стане още по-километрично от обичайното, ако реша да покрия всички аспекти на играта. Като цяло мога да кажа, че най-якото нещо и онова, което ми донесе пълно удоволствие от играта е строенето. Създаването на градове в точното място. Планиране как да ги развием. Как да надцакаме противниците за най-яките локации. А както винаги в Civlization VI трябва да се мисли в перспектива. Примерно ако видите някоя пустиня, то е логично да си кажете – „О, не, никакви градове там“, понеже храна няма и производството е скромно. Само че в един момент именно в нея има голям шанс да цъфне петрол.

[caption id="attachment_68319" align="aligncenter" width="525"] При всички безумия на интерфейса поне религиите са ясно представени[/caption]

Този тип планиране в Civilization VI беше яко, но е време да започна да говоря за минусите. А огромните от тях са свързани с изкуствения интелект. Който... ами, просто е скапан. И не говорим за поведение покрай трудностите – трите ми кампании бяха съответно на петата, шестата и седмата от осем възможни. Фундаментални разлики няма. Доколкото четох в интернет на по-ниските трудности AI-то е супер пасивно. Тъй или инак обаче... то е реално лошо. Или по-конкретно казано – крайно хаотично.

И трите ми кампании в Civilization VI започнаха абсолютно идентично. Със задължителна ранна атака на AI-то, идваща по часовник около 60-ия ход. Горе-долу като сте построили първите си два града и още се чудите как да си стъпите на краката. Традиционно за серията (и  то ако играете на по-високите трудности) компютърът има по-бързо производство и повече ресурси от вас. Поради която причина рано-рано може да масира куп начални бойци, които задължително изтопорчва пред границата ви. Няма значение срещу коя расата играете. Какви е нейната Agend-а (своеобразна идеология, която нацията следва – примерно американците не искат войни на своя континент, ацтеките завиждат на всички с повече луксозни ресурси от тях и могат да започнат война заради това и т.н.). Дори и най-миролюбивите нации почти задължително ви нападат, ако се намирате близо до тях в началото на играта.

С което тъй или инак бавното ви начално развитие – традиционно за Civilization VI – се забавя повече. Тъй като трябва да строите войници, да си поправяте опожарените градове и прочее. Не пише тези редове в контекста на нещо от типа на „Не е възможно да се контрира AI-то“. Напротив, дори е сравнително лесно. Особено като знаете какво да очаквате. Минусът е друг – трябва да играете по макет. В третата кампания бях изцяло наясно какво ме очаква. Направих няколко единици предварително, събрах кинти за бързо купуване на нови и какво стана? Като по часовник – атака.

Оттам нататък може би до средата на играта от AI-то можете да очаквате буквално всичко. Няма значение приятели, неприятели. Всичко се крепи на пичи косъм и война може да започне почти винаги. Най-вече защото компютърът те мрази... за почти всичко възможно. Имаш много луксозни ресурси. Или малко. Системата ти на управление е различна. Водиш много войни. Не водиш много войни. Естествено всяка нация има различни мнения по доста въпроси (тоест няма да ви хейтят едновременно заради това, че водите войни и не водите). Но при положение, че имате 3-4 около вас, то е сигурно, че поне 1-2 винаги ще са ви намусени. Дори и да се опитвате да търгувате с тях, да им носите подаръци и т.н. А решат ли да започнат война – ще има такава. Дори и да сте в почти приятелски отношения – пак.

Лабилността на изкуственият интелект не важи само за вас. AI-то постоянно води войни с останалите си събратя, вероятно стартирали пак по някакви абсурдни причини. Алиансите, особено трайните такива в Civilization VI са рядкост...

Поради цялата непредсказуемост на изкуственият интелект се губи едно от основните удоволствия в серията – дипломацията. Която беше на топ ниво в стари представители, особено един Civilization III. Там човек трябваше да лавира като един същински реален политик. Сега... не знаеш дали ако даваш подаръци на някого и той уж ти е приятел няма да се обърне срещу теб безпричинно. А в Civilization VI наистина няма очевидно обяснение какво се случва.

Едва ли има нужда да говоря и за това, че в играта много по-рядко се случва да сте си приятелчета с някого примерно 150 хода и да не искате да го нападате в даден момент, дори и да е най-добрият вариант за вас. Просто защото някак сте се привързали към дадено AI. Образували сте истинско партньорство. Сега? Всеки поне един път ще ви препсува (и е изключително забавно как например водите кръвопролитна война, завземате нечия столица и след 3 хода той ви говори какви сте пичове и отношенията ви започват да се подобряват... сякаш нищо не е било).

В резултат най-добрата защита е да сте подготвени за война почти винаги. Специално в първата половина на играта. Защото в един момент... изкуственият интелект става супер пасивен! Какъвто беше в Civilization: Beyond Earth. И в трите ми кампании забелязах този феномен. Единствено в първата (която беше на петата трудност) към края едното AI реши да ме нападне, самоубивайки се в мен (тъй като имах танкове, а той – стрелци и средновековна кавалерия). В другите две игри на високите трудности – нищо. В последната си кампания на Civilization VI превзех няколко града на Рим (които, естествено, ме нападнаха 2 пъти изненадващо в самото начало) и оттам нататък никой не ми е казал и копче. Въпреки че не бях най-силната нация нито откъм точки, нито откъм технологии, нито откъм наука. И така – до края на играта. Civilization VI се превърна в нещо от рода на Cities: Skylines –заглавие със строене на градове, в което няма особена интрига. Стоиш си и лежерно си ъпгрейдваш всичко.

[caption id="attachment_68316" align="aligncenter" width="525"] Задължителната ранна война...[/caption]

Нямаше нужда да заселвам други континенти. Да правя военни единици. Или... всъщност нищо. Просто ей-така си строях всичко на самотек и най-накрая спечелих с научна победа. Ако ми беше зор можех да изнеса всички военно. Все тая. Преди средата на играта, когато си стъпих на краката (най-важното нещо в Civilization серията изобщо) нямаше грам интрига. И това беше в две от трите ми кампании. При едната... признавам, че почти сигурно нямаше да спечеля. Имаше една фракция на AI-то, която се беше назобила с огромно количество градове и то адски силни такива. Като добавим бонуса на ресурсите и строенето... през 17 век пичът вече беше пратил сателити в космоса и имаше последните армии в Civilization VI. Не знам кога и как се случва това. Предполагам ако AI-то реши да строи много градове. При което положение ви очаква секс. Понеже по някаква причина – дори и в края на играта – компютърът оставя доста свободни места. Просто отказва да застрои цялата карта! Което беше немислимо в старите Цивилизации. Там се строеше, докато и последната храчка земя беше заселена.

Естествено Civilization VI може би щеше да стане прекалено труден при това положение. Но може би трябва да се намери друг метод за баланс. Понеже AI-то просто не прави удоволствие. И дори проблемът не е толкова супер агресията в началото. Която става еднообразна и предсказуема, но поне е доста интересно да водите война примерно на 2 фронта, докато в същото време отвсякъде изскачат агресивни варвари. Кофти е, когато към края, когато уж трябва да дойде кулминацията на кампанията ви... вие просто натискате Next Turn до мозъчна смърт и толкоз. Не става нищо. В никой ход. Вие просто задавате по отдавна изготвен план какво да правят сградите ви и толкоз.

А, да, забравих ли да спомена като съм на тема критики, че няма Queue? Нямам идея защо тази ключова функционалност е премахната, но дори и да знам добре кои са следващите 3-4 сгради, които искам да направя ще трябва да избирам отново и отново това през няколко хода. Което става екстра досадно към края на играта.

Нека се върна на AI-то обаче. Не само воденето на дипломация с него е досадно заради цялостната непредсказуемост, но и сделките обикновено са от типа „кон за кокошка“. Освен ако компютърът не е дошъл при вас с определена сделка... то няма как да получите справедлива търговия. Нямам идея каква е логиката. Особено абсурдно е, когато се води война – в началото на хода компютърът ви предлага мир и ви предлага земята и небето. Пари, ресурси, градове даже. Ако вие откажете и веднага след това поискате... например единствено мир – няма да стане! Ще ви каже – „Не мога да приема сделката“. Въпреки че нищо не се е променило откъм баланс на силите. И вие пак сте му в територията с огромни армии, а той няма нищо!

В резултат не бях никак мотивиран да търгувам с AI-то. Поради която причина огромна част от магията на Civilization си отива.

А като споменах за войни... то компютърът не само е агресивен, но е и безмозъчен. Казах по-рано, че задължителната война в началото на играта не е толкова трудна. Чудите се защо? Просто AI-то ви праща една вълна бойци, която се разбива във ваш град. Дори и да нямате крепостни стени пак е почти сигурно, че ще успеете да спасите кожата. За разлика от по-стари игри в серията, когато компютърът нападаше с армия, предостатъчна да ви смачка, то сега не е така. Нерядко компютърът има нула шанс да ви пребори. Например ако сте навлезли в някоя от по-късните ери и градовете ви са се сдобили с автоматични (и то доста солидни) защити. А компютърът ви напада с кавалерия от средните векове или Ренесанса. И не, не си мислете, че това няма да го виждате и тук. Напротив.

Компютърът чат-пат прави от последните единици, но ако успеете да го надупите хубаво във война... ще започне да масира най-слабите такива. Мускетари срещу танкове и изтребители – класика. А за разлика от по-стари игри в серията тук старите технологии просто биват прегазени. Както и би трябвало.

Дори и да сте равностойни обаче компютърът не се държи особено адекватно. Прави едни такива странни маневри по бойното поле, оставя катапулти и стрелци оголени на предния ред, докато цялото му меле е отзад. И тъй нататък. Като цяло с лека тактическа мисъл можете да се справите с почти всичко.

Да, хубаво е да има действие. И няма да казвам, че не е приятно да мачкате компютъра. Дори и да е в ситуация танкове срещу рицари. Хубаво е, защото нещо се случва. Но AI-то просто е зле. То не ви осигурява някакво предизвикателство. Просто го има, колкото да е там. Реално на моменти варварите са по-опасни от вашите опоненти. За разлика от преди те се движат в групички по няколко, ако тръгнат да загиват – бягат надалеч към другарите си, а освен това ако не унищожите лагера им... не спират да прииждат. Доста хора твърдят, че варварите са прекалено трудни и че дори трябва да се изключат. Не мисля така. Освен някои случаи, в които нечестно идваха рицари, докато всички бяха с някакви бойци от античността... варварите са си окей. Предлагат прилично предизвикателство. Трябва да мислите за всички краища на империята си, дори и морето – не да изградите един преден вал, който да ви пази от (почти задължителни) ранни атаки на AI-то, а останалото да занемарите. А, да, освен това има и някои интересни тактики – например с духовник да обърнете варварите на ваша страна. Която при желание можете дори да експлоатирате за безплатни армии. Всъщност дори и да не ви е нужна някоя единица... можете просто да я disband-нете, което ви дава цената й в злато! В едната игра настана бунт в един от градовете ми и се родиха от нищото 3 танка плюс артилерия... и за див късмет имах един поп наблизо с умението да обръща варвари на моя страна (бунтовниците пак се водят за варвари). И хоп – четири яки единици от нищото! Даже си оставих попа за всеки случай, ако пак се разбунтува града веднага да се възползвам!

А оставяйки компютърът настрана има и какво друго да се критикува.

Дърветата с умения например не ми харесват. Чисто по начина, по който са подредени и се развиват технологиите в тях. Някои са почти изцяло безсмислени и не са ви нужни за нищо. Хем на моменти изглежда, че има прекалено много стъпки, за да преминете от едно нещо към друго, хем и между най-базовия античен конник и рицаря няма нито една. Тоест можете сравнително рано да влезете в Средновековието (понеже откривайки само една технология от даден период активира следващата ера).

Реално в Civilization VI можете да стигнете и до модерната ера без да сте открили колелото. Говоря абсолютно буквално, не в преносен смисъл! Което е абсурдно. В старите Цивилизации трябваше да се изучат определен брой технологии от една ера, за да се премине в друга. Което е повече от логично. А не да имам ренесансови топове, но да не знам кръгло ли е колелото или квадратно.

Другият проблем е, че има прекалено много технологии. Реално погледнато числото им не е толкова внушително, но все пак имаме две дървета. С набухани множество малки иконки, които изглеждат еднакво. Трудно е да се следи и да се помни кое къде е било. Пак казвам – за три игри и бог знае колко потрошени часове още се губя из тези дървета!

Но дори и да оставим това – доста от технологиите можете просто да игнорирате. Защото не са особено читави. В зависимост от стила ви към 1/3 от двете дървета спокойно може да се забрави до ендгейма. Дърветата имат нужда от преосмисляне и ребалансиране. В момента сякаш се залага на количеството, заради което се губи удоволствието от предишните Civilization игри. Когато си беше голяма работа, когато преминеш от античната ера към средните векове... и когато откриването на всяка "голяма" технология означаване много.

Ако има обаче едно отвратително нещо, това несъмнено е интерфейсът. Който е... Содом и Гомор. Играя Civilization от двойката насам... с някои малки пропуски пропуски. Да, по-старите заглавия не бяха особено приветливи. Трябваше да се свиква дълго с тях. Ама Civilization VI хем не изглежда особено красиво, хем функционалността е далеч от истината.

Чак след като гледах някакво видео в интернет видях откъде да намеря списъка с единиците ми в даден момент. Който визуално не прилича на бутон, не прилича на нещо, от което ще се появи целия списък. Прилича... единствено на названието на активната в момента единица. Може би аз съм тъп, че не съм се сетил да натисна точно на него (въпреки че е малко и няма никакви визуални индикации, че отваря списък). Кой ли знае. Но подобни моменти са стотици в играта.

Тръгвате да строите нещо в града си. Тъй като вече и чудесата изискват да се случва на някое поле, то често е нужно да жертвате някое подобрение. Играта ви пише – „Като построите нещо тук ще изчезне гората“. Окей. Но какво ще загубя? Колко производство? Колко храна? Остава ли бонусът от определено поле или и той не се брои? Играта не казва. Всъщност всеки път, когато строите нещо, включително и райони, не разбирате дали ако го направите върху някое поле с 5 производство ще загубите всичко. Което реално си е доста...

Недоглежданията в интерфейса са от всякаква степен. Почти не се сещам за момент, в който Civilization VI да благоволи да направи сравнение за теб какво ще получиш. Ъпгрейд на единица например. Очаквате, че ще видите колко повече точки щети ще получи стрелец с лък, ако го превърнете в crossbowman? Надявайте се! Ако толкова ви е зор – влизате в Civilopedia-та, която пък се намира чрез една отвратително малка грозна въпросителна в горния десен ъгъл. Която със същия успех може да е някакъв Help тип показване на съветника.

Но не, дори и шибаната енциклопедия на играта не е ясна. В предишни издания като се зачетеш в нея и ти става ясно всичко. Сега често оставаш по-объркан, отколкото си бил преди.

Например как точно се строи Национален парк в Civilization VI. Пък трябва да е на такова и такова поле в рамките на град, ама да има такива подобрения, но не и другите подобрения и да е под формата на диамант. Не е показано каква е тая диамантена форма и аз поне дори не можах да си я представя. Пълно мазало...

Безумия да искаш. Например повечето единици си „показват“ къде трябва да бъдат. Като изберете велика личност ви светва къде трябва да я отведете, че да си вземете бонусите от нея. Дотук добре. Само че в други случаи – като ползвате археолог – не светва къде има руини. Може би това е умишлено... обаче в едната игра имах иконка, че в империята ми има нещо за изследване. В ендгейма при десетки чудеса, мини, райони, подобрения на околната среда... ходи търси подобен детайл. И всъщност аз имах едни руини, от които си изкопах реликви – нямам идея дали играта визира тях или имам някакви неоткрити.

Не можете да си представите в колко моменти няма и грам обяснение. Просто ръчкате нещо и се надявате на най-доброто. Нямам идея защо целият интерфейс на Civilization VI настоява всичко да е прикрито и неясно, но както и да е.

А естествено има и някакви драстични и безумни промени. Например е премахнат класическия екран, в който ни се показва градът с всичките детайли за него. Вместо това нужната ни информация излиза от едно меню, което се натиска в долния десен ъгъл. В резултат изскача лента в лявата част на екрана, която по възможно най-неудобния и невзрачен начин ни показва какво се случва в даден град. Всъщност дори не се събира всичко в нея. Лентата има три подменюта, всяко от които се изважда от почти невидима иконка, върху които трябва да кликнем.

Абсолютно безумие. За какво ми е на 2/3 от монитора да си гледам империята, когато искам да разбера защо в един град има бунт? Искам си стария екран – натискаш и всичко се вижда на целия ти монитор. Не някаква чикийска лента отстрани – ходи се взирай в нея. И да, не си мислете, че каквото и да е с достатъчно голям размер. Трябва ти лупа, за да видиш някои неща.

Изобщо и не говоря самите иконки колко мързеливо-отвратителни са. Не претендирам, че съм някакъв експерт на тема графичен дизайн... ама всичко е толкова малко и гадно и еднакво! Бутоните за купуване на ново поле от картата и за моментално взимане на единица със злато изглеждат почти едно към едно. До последно ги бърках! Куп от останалите иконки или са малки и почти невидими - чак в края на третата кампания разбрах, че едната червена къщичка до името на града ми означава, че нямам достатъчно капацитет за растеж в него. Даеба мама му! Защо няма зелена къщичка, когато всичко е окей, сива например, ако градът е в стагнация и червена, когато е минат капацитета? Толкова ли е трудно? Аз не измислям топлата вода тук. Това са неща, които по-умни хора от мен са открили и интегрирали, аз просто виждам, че ги няма. В Civilization VI има червена почти невидима иконка при недостатъчен лимит, но ако всичко е наред иконка липсва. Защо?

А, да, същото нещо е и с щастието. В предишни игри когато градът беше доволен имаше... шибана иконка, която го показваше. Но в Civilization VI такава... почти липсва. Да, имаше някаква едвам видима грозотия, но само толкова. И отново няма щастливо личице, когато всичко е наред. Ей-така, за да бъде объркан човек.

Което ми напомня - всъщност и щастието не се нарича така, ами Amenity. Нужно ни е определено количество при даден размер на града, за да са доволни хората. Абе общо взето същото с различно и по-тъпо име. Заедно с това щастието вече не е за цялата ви империя, ами е на локално ниво (моделът на Civilization IV). Което е добра идея – примерно ако водите война само най-близките до нея градове са силно нещастни, докато най-далечните си щракат с пръсти без грижа на света. От друга страна само градовете, които имат в границите си специални ресурси се радват на тях. Което ми напомня, че и за тази система имам въпроси и то пак към интерфейса... но предполагам, че схванахте идеята. Но вярвайте ми, мога да дам много, много, много примери. Направо ми е интересно как една толкова неясна игра е минала QA. Защото и това е работата на тестърите – да гледат за неща, които ще се сторят неясни на потребителите. А от такива Civilization VI изобилства.

Както и да е. Като може би последна голяма критика бих посочил цялостната флегматичност на играта. В един момент всичко започва да става шибано бавно! Може би умишлено. Като се замисля в последната си игра пратих совалка на Марс към 1945 година. Което, естествено, не е реалистично. Едва ли дори до 2045 година ще започне колонизация на планетата. Ако изобщо някога се случи. Но да кажем, че лунната мисия, която пратих 10-на игрални години преди това е що-годе окей. Няма толкова голямо разминаване с реалността.

Само дето първите танкове редовно се вадят в 17 век. Хеликоптерите – някъде към 18-ти. Понякога танкове имаме и в 1500 и някоя си година! Бронирани рицари сигурно могат да се извадят и преди новата ера и тъй нататък. Идеята, с която споменах флегматичността беше друга. Според мен нарочно Firaxis са направили ендгеймът бавен, за да се влезе в някакви реални години поне за края на играта. Но това е толкова скучно.

В един момент имате куп небостъргачи, високотехнологични лаборатории и каквото се сетите. Същевременно всичко отнема адски бавно за научаване (а имам повече наука от най-развитото AI). Така в един момент вече сте спечелили и чакате да литне совалката ви за Марс... и 20+ хода само натискате на Next Turn, Next Turn. Като всъщност същото сте правили и предишните 50. Никаква интрига, нищо. Империята ви е в своя зенит. AI-то не ви закача. Само чакате края.

Което всъщност ми напомни – в последната си играх имах 5 стрелеца, които си бях оставил на границата в антични времена да я пазят. До края на играта, когато останалите компютри извадиха танкове и всичко никой не благоволи да ме нападне. А щеше да бъде доста тегаво за мен с толкова... никаква защита. Но както казах – хаотично поведение, вариращо от безумна агресия до клинична депресия.

С думата „флегматичност“ бих могъл да окачествя и битките. Понеже всяка единица заема точно 1 шестоъгълниче от бойното поле, то дори и да има път... само един войник може да се движи по него. А вие трябва да запазите формация. Да не могат да минат иззад стрелците ви например. Ако се намесят и планините например, които винаги ви бавят... то минавате едно поле на ход. С което се влачите, влачите, влачите, докато стигнете противникова крепост. Там се започва една бавна, бавна обсада. Човек би казал – „Ама така е реалистично“ – хубаво. Но в някои случаи почти мъртъв опонент без никакви армии трябва да обсаждам и да му чупя стените толкова бавно, че всякаква тръпка изчезва. А после като си представя, че трябва пак така ужасяващо да се влача до следващия... и то дори не говоря за най-големите по размер карти. Там вероятно ще е умопомрачително положението. Особено ако трябва да се влачиш в положение на война и нон-стоп да гледаш дали някой заблудил се противник няма да ти се вреже в артилерията и да й вземе половината кръв. Което ако се случи с няколко различни единици може и да означава да останете няколко хода на място, за да се възстанови кръвта... бавно, бавно, бавно.

Битките винаги са интересни до един момент. Защото понякога става едно надхитряне. По-точно казано – прецакване на изкуствения интелект. Минете планина, през която стрелците не могат да стрелят. Да се измъкнете в последния момент. Да вкарате най-яката единица на противник в хитър капан, без да ви убие нищо. Но винаги, когато минете на контраатака всичко отива в кофата. Започва се една толкова бавна офанзива, че просто ви става скучно. Именно в тези моменти аз най-често прекъсвах маратонските си Civilization VI сесии.

И финално – самите раси. Които според мен не са особено добре балансирани. Някои от тях дават безумни бонуси, други... общо взето почти никакви. Малък пример – скитите. Когато убият противник, те си регенерират 50 точки от кръвта (всяка единица в играта има по 100). Само това умение щеше да е достатъчно, но не. Произвеждайки лека конница те получават 2 бройки, вместо една. С което добиваш могъщо преимущество в началото на играта. И не само, защото бонусът явно важи и за наследниците на кавалерията, включително и хеликоптерите! А, да, като за капак скитите имат и бонус щети срещу единици, които не са на пълна кръв.

От всичко това единствено регенерирането на кръвта е невероятен плюс. Като добавим и останалото... скитите се превръщат в животни в боен аспект. И то на всичкото отгоре специалната им единица е лек конник-стрелец, отключващ се точно в най-тегавите начални ходове. Която се движи страхотно по картата, може да атакува без страх от загуба на кръв и прочее. Абе изродска работа.

За сметка на това други раси изглеждат напълно скопени. С разни ирелевантни бонуси, които с доста въображение могат да бъдат сметнати за интересни.

Но пък... това няма особено значение!

Защото теглейки чертата стигнах до извода, че и трите игри, които направих бяха еднакви. Опитах се да направя нещо различно, но сякаш Civilization VI просто ме буташе в определен коловоз. Със задължителната ранна атака ти трябват едни технологии, след това към средата на играта пак е почти сигурно, че ще те нападнат. Тоест трябва да мисли за война. След това пък се започва едно откриване на технологии, към което трябва да се адаптирате, ако не решите просто да унищожите всичко наоколо. Всичките ми три игри бяха еднакви... не съм сигурен дали по-високите трудности не ограничават свободата на геймърите. Ама...

Именно и заради това казвам, че Civilization VI остави толкова противоречиви чувства у мен. Играта все пак е в ънхейтабъл, за разлика от Civilization: Beyond Earth, който беше съвсем безличен. Но въпреки това...

...всяка нова игра е толкова интересна. Наистина. Зарибяваш се. Опитваш се да вземеш най-доброто от новата нация, с която си се пуснал. Чудиш се как да спреш силната първа атака на AI-то... докато се биеш с варварите в тила ти... и същевременно се опитваш да създадеш и инфраструктура за ендгейма. Ходовете прелитат, когато направиш първите си 5-6 града и си стъпиш на краката се чувстваш толкова яко.

След това пък идва време за отмъщение, когато някой гад пак те нападне в гръб и колкото и да ти се моли ти не спираш, докато не превземеш столицата му. Барабар с останалите му градове.

И някъде в този кулминационен момент темпото започва да спада. Ходовете започват да отнемат много, много дълго. Къде заради скапания интерфейс, с който се борите нонстоп, къде заради флегматичното движение на... всичко, къде заради бавенето при зареждането. Империята ви се разраства, а удоволствието – намалява.

Докато несъмнено не се стигне до края. В който натискате Next Turn до безкрай и прекарвате 80% от времето си, гледайки как Civilization VI зарежда. Ако се опитвате да победите миролюбиво. В противен случай ви предстои изключително флегматична война, в която трябва да избиете безброй единици с две-три ери под вашите бойни машини. Тръпка няма. Удоволствие, когато видите екрана, оповестяващ, че сте спечелили – също.

Да, строителството е достатъчно интересно. Проблемът е, че освен него няма толкова много в Civilization VI, което да ви хване.

Под което не трябва да се разбира, че играта е лоша или скапана. Напротив. Както споменах многократно в ревюто я минах почти 3 пъти. Мотивация, която изцяло ми липсваше в Civilization: Beyond Earth. И реално заглавието ми осигури достатъчно интересни часове геймплей. А и дори в скучната половина от времето не ми беше чак толкова досадно, колкото в скапаните игри.

Но минуси има. Много. А не изглежда Firaxis да правят нещо, за да поправят безобразното AI например.

И може би тук време за края на ревюто. Ни в клин, ни в ръкав. Ако се чудите дали Civilization VI ще ви хареса... вероятно вие си задавате въпроса в позицията на фенове на серията под една или друга форма. При това положение отговорът е по-скоро положителен. Civilization VI вероятно ще ви хареса. Но и вероятно ще ви се стори някак разочароващ. Не точно онова, което помните от златните години на серията. Защото при всички подобрения... има и жертви. AI-то е скандално. Интерфейсът е толкова отвратителен, че успя изрично да ме изнерви. Може би сте забелязвали, че рядко говоря за този аспект в ревютата си. Просто защото не ми прави впечатление. Мога да свикна с всичко. Интерфейсът обикновено е детайл. Но в Civilization VI... ужас.

Или с други думи - имайте едно наум. А ако сте на кантар - можете и да изчакате, докато цената на Civilization VI падне...