На високи детайли графиката е просто невероятна. Ако нямате достатъчно добра машина можете да видите за какво става дума в нета. На средно-високи детайли също изглежда много добре. Всичко това обаче тежи и то доста.
Звукът е безупречен - и откъм саундтрак, и откъм атмосфера на Нощния град. Определено е приятно да си сложите слушалките и да се потопите в атмосферата.
Въпреки проблемите в геймплея - най-вече сериозен дисбаланс на някои оръжия и някои неработещи умения - Cyberpunk 2077 предимно носи удоволствие.
Няма да си кривя душата - нямаше нищо достатъчно счупено при моите над 70 часа пред Cyberpunk 2077, че да дам различна от зелена оценка.
Колко ли добра игра щеше да бъде Cyberpunk 2077, ако беше завършен... по дяволите? Няма как да започна тази статия с думи, различни от тези. Дори и в настоящото си състояние играта ми хареса. Доста. Не съм сигурен дали бих я окачествил като най-силната в годината за мен... може би да. Най-запомнящите се елементи определено са историята и атмосферата (макар че за втората е почти задължително да играете на среден клас PC като минимум или новите конзоли, ако се намалят детайлите прекалено много доста от усещането на Cyberpunk 2077 се губи). Геймплеят, дори и в сегашния си вид, е достатъчно качествен, макар че има нужда от някои подобрения (най-вече ако говорим за баланс).
Всичко това се сумира до една повече от прилична игра, която искрено се надявам да бъде развита докрай. Но нещо ми подсказва, че след като оправят най-сериозните бъгове CD Projekt Red ще скочат директно на мултито. Което най-вероятно ще е някакъв клонинг на GTA Online. Така ми се струва, че Cyberpunk 2077 никога няма да реализира пълния си потенциал... макар че наистина се надявам тази моя прогноза да се окаже съвсем грешна.
Както и да е. Стига толкова с общите приказки и нека започна директно със слона в стаята. Бъговете. Колко сериозни са те и правят ли играта невъзможна за нормално цъкане? Отговорът тук е като цяло не. Мнението ми е за PC версията, като поне при мен не се случи нищо толкова сериозно. Крашове почти нямах. Може би бяха 5-6-7 за 70+ часа геймплей. А ако изключим тях - останалото не беше фрапантно. Не ми се случи да ми бъде спрян прогреса. Да ми се изпочупят сейв файловете (макар че и такива оплаквания имаше, вече поправени с пач). Да не мога да продължа кампанията и т.н. Имаше случаи, в които трябваше да рестартирам куестове - например когато важно NPC се заклещи и не мога да говоря с него (или да обера трупа му, ако има предмети, нужни за завършване на куест). Cyberpunk 2077 обаче, вероятно осъзнавайки своята счупеност, съхранява играта на всеки няколко минути (или дори по-често). В резултат дори и да трябва да заредите последния ви сейв - това не е краят на света. Губите две-три-пет минути в преиграване. Не е болка за умиране.
Мини игрички като тази при хакването ми допадаха
Какъв е проблемът тогава? Ами, гличовете и бъговете просто са колосално много. Или поне при мен беше така. Рядко се минаваха и 10 минути, без да има някакъв проблем. Обикновено малък. Понякога почти незабележим. Но играта крещеше - "аз не съм довършена".
Тук обаче изрично споменавам "при мен", защото някои хора изобщо не се оплакват от гличове. Или споменават, че с били няколко за цяла кампания, за 50-60 часа. Това е една от странностите на Cyberpunk 2077. При едни хора има сериозни технически проблеми, при други върви като цяло добре. При едни хора има гличове на всеки 10 минути, при други - не. Несъмнено причината е в некачественото/недостатъчно тестване на заглавието, но е редно да имате това наум, ако не сте го играли. Понеже има шанс да нямате практически никакви проблеми. Но и има шанс да се сблъскате с много такива.
А ако се случи вторият сценарий - гличове колкото
щеш. Противници, минаващи през разнообразни предмети в околната среда. Трупове на врагове, левитиращи над земята. Или чат-пат пропадащи в нея или в околната среда. Заклещени предмети, които не могат да се съберат. Умрели противници, които продължаваха да ми се заканват, че ще ме претрепят.
И какво ли не друго. Нерядко ми се случваше като се сблъскам с друга кола в трафика да се "слея" с нея, формирайки извратен футуристичен Fiat Multipla. В няколко момента умрях, скачайки от 2 метра (при положение, че персонажът ни спокойно може да падне и от над 10, без да умре, в крайна сметка е наполовина роботизиран...). Имаше случаи, в които се заклещвах между ограда и декоративен елемент тип тръба, което водеше до смъртта ми.
Друг забавен бъг, макар и случил се еднократно, беше безсмъртие на мен и противниците ми. Нито аз можех да загина, нито те - с което куп мисии ставаха невъзможни за минаване, включително и от главната кампания. За щастие в този момент играта ми крашна, а при рестарт всичко се оправи.
И тъй нататък. Едва ли има нужда да раздувам ревюто ненужно, но накратко - ако изключим ситуациите с повече диалози, имах поне по един глич на всеки 10 минути геймплей. Макар че и в кът сцените пак имах проблеми - например чаши, които са на 30 сантиметра встрани от ръката на персонаж и изглеждат така, все едно летят, когато той/тя отпива от тях...
...ама нали обещах, че приключвам дотук с бъговете? С две думи - възможно е да имате немалко гличове (но при мен не бяха достатъчно сериозни, че да драматизирам излишно в ревюто за тях), възможно е те да са сравнително малко. Както всичко друго в Cyberpunk 2077 това е хвърляне на монета.
И тъй. Нататък и по същество - историята.
Управлението на автомобилите е по-скоро дървено и неудобно, ама се свиква
Играта се развива петдесетина години напред в бъдещето в Нощния град. Това е футуристичен мегаполис в Калифорния, управляван от корпорации, в който се срещат два свята. Единият е на ултра богатите, качествено модифицирани хора, които могат да достигнат почти безсмъртие. Останалите са бедняците, които трябва да оцелеят раздираните от престъпност и корупция бедни квартали на футуристичното поселение.
Споменавайки модификации - в не толкова далечното бъдеще на играта хората могат да се ъпгрейдват по всевъзможни начини. Дали подсилвайки мускулите на тялото си, дали директно сменяйки цели крайници с изцяло роботизирани такива. Вариациите, които ще видите в Нощния град, са безброй. Някои "хора" са почти изцяло работи, подменяйки всичко по себе си. Други пък са общо взето неразличими от стандартни, модерни човеци.
В играта ние влизаме в ролята на Ви - дребна риба, която се опитва да се превърне в една от легендите на Нощния град. Имаме три произхода, които можем да изберем в началото на играта - номад (това са група хора, живеещи непосредствено извън Нощния в град в огромната пустиня отвъд него), корпо (корпоративен плъх) и дете от улицата. Имайте предвид, че разликите между трите не са огромни. Няма да усетите играта по някакъв различен начин. Основната история си е на 99% същата. Ако не и практически на 100%. Различните произходи са дотолкова смислени, доколкото разясняват различни аспекти на виртуалния свят. Ако примерно изберете корпо (както аз на първо изиграване), тогава героят ни знае всичко за корпорациите, дърпащи конците в Нощния град и детайлите, които ни биват споделяни по този начин, са интересни. Втория път цъках с номад, който пък имаше поглед върху съвсем различна култура от Cyberpunk 2077. Несъмнено ще е интересно да видя и гледната точка на street kid - кореняците от Нощния град, знаещи всичко за него.
Може да прочетете някои критики, че в историята на Cyberpunk 2077 решенията ви нямат голямо значение. На пръв поглед изглежда така, но при второ изиграване видях, че някои от опциите ми с корпо изобщо липсваха втория път като цъках с номад. В резултат на което в някои мисии трябваше да прибягвам до битки, които не видях да имам опция да избегна.
Да, в "големите" мисии от кампанията нямаме чак такива големи избори. В някои от тях можем да изберем или масова патаклама, или мирно разрешаване на ситуация. В други каквото и да правим - нещата се случват еднакво. С други думи нямаме някакво олдскул RPG разнообразие, но пък и от друга страна все пак трябва да внимаваме, понеже има вариации. На второ изиграване, където минавах доста от диалозите, които бях чел вече, по диагонал, успявах да разгневя хора, които и мислех, че не мога да изнервя (и с които не мога да се сбия).
Нека обаче се върна към сюжета. Независимо от това кой произход изберем, някъде към 15-тата минута или нещо от рода Cyberpunk 2077 става "еднакъв" - тогава с нашия приятел Джаки се опитваме да направим "големия удар". Нещата, естествено, не се развиват по план... но ще спра да говоря тук, тъй като рискувам да ви спойлерирам. (Наистина говорим за първите час-два на играта, но в зависимост от стила ви на игра, ако решите да разкривате повече в началото, можете да минете първата основна мисия и някъде на третия, четвъртия час.
Няма и да ви казвам как се "запознавате" с Джони Силвърхенд, персонажът, изигран от Киану Рийвс. Нека да кажа обаче, че неговата роля в кампанията е централна. Не става дума само за някакво голямо холивудско име, което е зашито, колкото да влезе в маркетинга на Cyberpunk 2077.
За самия персонаж на Рийвс съм малко на кантар. В едни моменти е изигран прекрасно, но в други ми се струва, че Киану малко е претупал работата си. Иронично е, че най-голямото и известно име в Cyberpunk 2077 се справя най-посредствено, защото практически всички други основни герои са чук, особено Ви (говоря само за мъжкия глас, женският не знам как е, понеже не играх с женската версия). Но това обикновено е рискът на големите имена в електронни игри. Все пак ролята на Рийвс, особено в ключовите моменти, е достатъчно добра (макар че все пак сценаристите леко са се престарали в опитите си да го направят прекалено "куул пич").
Откъм истории в Нощния град, играта има значително количество такива. Четох някои критики за дизайна на отворения свят, в които се казва, че Cyberpunk 2077 в своята есенция включва "отиди някъде и изпълни мисията на това място". Което нерядко е така. Но пък самите мисии имат някаква история. Която си струва да се прочете. Дали ще е рекет, дали ще са отвличания, за да бъдат събрани кибернетичните подобрения на жертвата. Дали ще са провалили се сенчести сделки или някой войник, полудял и започнал да избива хора. Дали ще е борба за влияние между различни корпорации и провокации между тях. Вложено е старание, за да има някаква история и тази история да развива виртуалния свят. А не нещо от рода на Far Cry - "отиди там и избий някого си" без да знаеш защо.
Бих казал, че Cyberpunk 2077 има стотици часове истории. Но от друга страна хубавото е, че играта потенциално не е колосално дълга! И да, това вече ще е нещо, което ще отразявам всеки път като плюс след брутално разтегления Assassin's Creed Valhalla.
Основната история е може би 15-20 часа. Тук говорим нормално разцъкване, ако я ръшвате (примерно на второ изиграване ако превъртите повечето диалози, в които знаете какво става) играта се съкращава още повече. Както казах в ревюто на Валхалата - това за мен е перфектна дължина на основен сюжет. С прилично обикаляне на отворения свят ще цъкате едно 40-45 часа. Ако не бързате за никъде, можете да откарате и 70-80 часа, и нагоре. Има достатъчно съдържание и за това.
Cyberpunk 2077 ви дава опциите. Може да го минете за 30 часа, и за 50, и за 70. Дали обаче има поле за преиграване?
Бих казал да. От гледна точка на сюжета различните произходи дават приятна дълбочина на света. Има и друго нещо, поне за моя стил на игра - аз далеч не съм човек, който минава всичко на 100%. Играя няколко часа в отворения свят, втръсва ми и се връщам към кампанията. В този контекст на първо изиграване минах само част от мисиите в отворения свят. Може би третина или нещо такова. Така на второ изиграване, обикаляйки на произволен принцип, откривах много "нови" мисии, които преди това бях изпуснал. И играта пак ми беше интересна толкова, колкото и първия път. Защото откривах още нови неща в нея.
Луут системата си е... повече от компетентна
Какво обаче е положението откъм геймплей?
В първите 5-6-7 часа ми се стори, че Cyberpunk 2077 е по-скоро екшън-приключенска игра и не толкова RPG. Все пак бих казал, че билдовете в заглавието имат прилично значение. Няма достатъчно точки, за да можете да развиете едва ли не всичко налично като в Assassin's Creed Valhalla. Така трябва да мислите на какво да акцентирате.
Основните възможности са няколко. Една от тях е хакването, което на мен ми хареса много. В един изцяло дигитализиран свят, в който и хората са наполовина машини, добрият хакер (или тъй наречен нетрънър) е изключително ценен. А ако решите да залагате на подобен билд - то ще можете да премазвате противниците си отдалеч, без да влизате в престрелки. Можете да ги инфектирате с вируси или дори да прегаряте електронните им системи, с което да сваляте враговете в безсъзнание или изцяло да ги елиминирате.
Към края на играта с изцяло развито хакване ставате тотални машини за убиване, като е забавно да стоите отдалеч и гледате как противниците ви се гърчат, неосъзнавайки кой ги стопява от дистанция.
Системата с уменията за развиване на нетрънърите за мен е най-завършеното нещо в Cyberpunk 2077, вероятно заради това ми допадна толкова много. Също така хакването си пасва идеално и с кибернетичните подобрения, много подобни на тези от Deus Ex заглавията.
Други два стила на игра са залагането на битки от меле дистанция и стрелба отдалеч. Пуцалката е реализирана по възможно най-класическия начин и не мисля, че се отличава с нещо особено. Дървета със скилове за оръжията са стандартни, няма нищо любопитно в тях. Даже бих казал, че са леко претупани. По-бързо презареждане, малко повече шанс за критична атака и т.н. Предимно статистики, нищо разчупено.
Интересни са обаче меле битките. Там скиловете са по-яки, най-вече защото включват и мениджмънт на вашата издръжливост. Е, не говорим баш за Souls игра, но определено трябва да внимаваме, защото в Cyberpunk 2077 ако спрем да се движим, биейки се от меле дистанция - това означава почти сигурна смърт. Особено забавно е, когато се екипирате с някоя катана например - тогава се превръщате в абсолютни нинджи, разсичащи брутално противниците.
И да, Cyberpunk 2077 не е игра за деца! Късане на глави, ръце, крака, разчленявания - има колкото щете. Да, това е абсолютен плюс - в един момент игрите започнаха да стават малко цензурирани, но със заглавия като това е кеф да разцепваш враговете.
Освен тези опции в битка има и специализация, наречена Technical Ability, в която влиза и крафтинг дървото, а също и Cool - специализацията за промъкване. Интересно е, че докато последното е по-скоро второстепенно, то същото не важи за техническия аспект. Защо ли? Защото в същата категория влизат и тъй наречените инженерни скилове. Те ни дават бонуси при ползването на технологичните оръжия. Това са пушкала, които имат специални възможности - например самонасочващи се куршуми или такива, минаващи през стени. С тях е забавно да се играе – понякога си изглежда като своеобразен хак. Харесва ми също, че с технологичната специализация човек може да залага на крафтинга като основен билд – за разлика от много игри, в които създаването на собствени предмети е оставено по-скоро в периферията.
С хакването можем да пробием системите на всички противници наоколо
Самият крафтинг е… окей направен. Има някои минуси, както и много други неща в Cyberpunk 2077 – най-вече колосалния грайнд, за да се стигне до максималните нива. Трябва да строшите нечовешки голямо количество оръжия, за да стигнете до тях. Аз, признавам си, използвах един от гличовете след 10 ниво, за да натрупам точки. Иначе трябваше да чакам цяла вечност. Но дори и с глич отнемаше супер дълго, докато се вдигнат нива, представям си как щеше да е без него!
Самият крафтинг в началото не изглежда много смислен. Като стигнете по-високи нива обаче може да ви служи и като добър начин да печелите пари (без да гличвате, говоря), и за подобряване на екипировката. Лошото е, че няма как крафтингът да е второстепенен – трябва ви по-солидна инвестиция в него, за да има смисъл. На ранните си нива е по-скоро безполезен. Освен за да си крафтнете някой и друг пълнител за оръжията или пък граната.
Що се отнася до последната специализация - Cool, тя е почти изцяло второстепенна (или поне на мен ми се струва така). В нея е включено дървото за стелт плюс още едно, наречено Cold Blooded. Промъкването е ясно - куп скилове, които ви правят трудни за виждане, увеличават щетите ви, ако свалите противник, който не го очаква и т.н. Що се отнася до cold blooded, това е нещо интересно. Ако вземете първото умение в дървото (носещо същото име), след всяко елиминиране на противник получавате бъф. Той става все по-мощен, колкото повече скилове отключвате от дървото - давайки ви по-висока скорост, още броня, ускорено регенериране на кръв и други. Поне аз не виждам как Cold Blooded може да ви е основната специализация, по-скоро е нещо второстепенно, което да вдигате след като вкарате повече точки в основното си дърво.
Cybeprunk 2077 някак ви мотивира да залагате на две специализации. Максималното ви ниво е 50-то, като аз превъртях играта първия път на 27-о или нещо такова. Във всяка специализация можете да налеете максимум 20 точки (като всяка започва от 3, а в началото на играта имате май 6 точки, които първоначално да разпределите). Всъщност излиза, че можете да развиете добре три от петте специализации, но все пак говоря за „билдове“, защото в значителна част от времето ще имате една или две по-развити. А пък ако не прекарате чак толкова време в отворения свят е доста вероятно да превъртите играта някъде на 30-35 ниво.
Дотук всичко е прекрасно, нали? Да, но доколкото уменията в играта са окей по мое мнение, а също и дърветата - Cyberpunk 2077 ме мотивира да го играя и втори път, то има един голям минус. Изкуственият интелект. Който е просто зле. Всичко онова, което ви описах горе, различните стилове, не ги правите, за да превъзмогнете някакъв умен компютър. Напротив - вие избирате различен начин да се гаврите с него! Просто защото AI-то е много тъпо!
С хакването можете да избиете куп хора от дистанция и те почти да не се усетят. Нито компютърът тръгва да патрулира в по-широк периметър, нито нищо - гледа как неговите приятелчета падат като круши и си стои в същия регион и се оглежда тъпо. Понякога ако AI-то има хакер (нетрънър) ви разкрива локацията, но дори и тогава повечето ви противници си кесят на едно място, чакайки да ги изгърмите като бушони. Вместо да се втурнат ударно към вас от всички страни.
Ако се биете от меле ситуацията е не по-малко странна. Много често противниците зад прикритие реагират супер бавно на вашите блиц атаки, все едно не ви виждат. В много случаи се опитват да ви бият от меле, въпреки че имат някое тежко оръжие в ръце и ще е по-добре да ви разстрелят. Забавно е и когато се опитват да правят отклони, с които се пребиват комично в някоя стена – тогава става още по-лесно да ги премажете (макар че пребиванията може и да са част от гличовете в заглавието).
Другото странно в меле битките е, че много често противниците пропускат повечето си атаки без някаква очевидна причина. Случваше ми се – и то нерядко – някой с помпа да застане до мен, да гръмне 3, 4 пъти и нито една сачма да не влезе в тялото ми! Не знам каква е причината – уж има някаква evasion механика, но аз не съм специализиран в нея и имам примерно 1% шанс да избегна атака. На моменти ми се струва, че играта нарочно кара противниците да изпускат, ако се бием в меле, за да има някакъв баланс. За сметка на това ако решат да са точни – лошковците не изпускат и поне на Hard могат да свалят кръвта ви екстремално бързо (като има и още една трудност – Very Hard).
Някои дървета с умения са интересно реализирани като тези за хакването, други са по-скоро скучни
Но нека се върна на AI-то. Можете да се гаврите и по още един начин с него – ако цъкате с технологични оръжия. Някои от тях могат да стрелят през стени, както споменах – което означава, че е възможно да застанете зад някой ъгъл и да пукате хедшоти на килограм. Тогава противниците пак си стоят чинно зад прикритията и не нападат (ако изключим онези с помпи и меле оръжия, които винаги идват на спринт към нас).
Такива неща като тактика, опити да бъдете нападнати синхронизирано – няма. Всъщност в някои мисии AI-то откровено се бъгва и не функционира изобщо, дори и в своя супер намален капацитет! Като цяло говорим за едно от счупените неща в Cybeprunk 2077... които да, не са малко.
Нека съм честен обаче – има един стил на игра, който кара AI-то на заглавието да изглежда добре. Той всъщност не е никак непопулярен – този на класическия ковър шутър. Ако решите да не сте мега агресивни и да се опитвате да изнесете противниците с разсичането им отблизо, атакуването им отгоре, прострелването ги през стени или чрез хакване, ами си заставате методично зад всяко високо метър препятствие пред вас, чакате лошите да спрат да стрелят, покажете се и ги гръмнете вие – тогава Cybeprunk 2077 се справя прилично. Вразите често сменят позициите си, стрелят на сляпо, хвърлят гранати към вас и т.н. Тогава играта може да ви изглежда и прилична откъм изкуствен интелект, а пък някои хора да се чудят откъде идват критиките. Просто AI-то не реагира добре на супер агресия.
Да, нека съм честен тук - задачата за CD Projekt Red при AI-то не е била лесна. Cyberpunk 2077 не е просто ковър шутър. Има и меле система, има и хакване, и промъкване, има и "умни" оръжия. Които съответно изискват още по-интелигентни противници. Задачата за поляците е била много трудна... но все пак ми се струваше, че можеше да бъде и по-добре. Всъщност си мисля, че при AI-то може да се направи само едно нещо – то да ви напада по-агресивно, когато го стреляте зад стени или когато го хаквате. Тогава всички противници трябва да се втурнат към вас (ако знаят позицията ви), а не просто да си стоят зад укритията и да ви чакат. Само с това изкуственият интелект щеше да изглежда много по-приличен. Е, да, при промъкването и меле битките само това няма да подобри ситуацията, де.
Физиката в играта нерядко се държи странно и противниците загиват в неособено възможни пози
Но ако оставя битките - играта има и лошо AI на отворения свят. Трафикът на Нощния град е изключително базов - ако паркирате кола в средата на пътя, никой не се сеща да я заобиколи. Всичко стоят и чакат тя да мръдне (дори и да не е заела всички платна, ами само едно от тях). Автомобилите не се интересуват особено от пешеходците и най-вече - от нас, играчите. Нерядко и да има солидна дистанция между нас и автомобил, той просто ни гази, когато пресичаме. Е, да, понякога има куртоазията да ни свирне. Но дори и да ни вижда от метри, почти никога не спира! Още по-забавно е, че ако викнем нашия личен автомобил и се приближим прекалено близо, той също има навика да ни блъска (защото сме имали неразумността да направим 5 крачки към него, докато го чакаме да дойде, а той си е задал определени координати и трябва да стигне до тях!).
Да, това са детайли. Рядко ще ме видите да пиша за подобни неща в ревюта. Проблемите в Cyberpunk 2077 обаче са толкова много и така се наслагват, че започват да ми се набиват на очи и по-малки неща.
Например NPC-тата в града, които буквално изчезват, дори и пред очите ви, когато настане битка! Автомобилите, които се сменят, когато се преобърнете на 360 градуса! Да, не се ебавам. Тръгвам да пресека пътя, ама понеже ме газят постоянно – оглеждам се. Гледам зад мен автомобил от един тип. Правя 5 крачки, оглеждам се пак да видя дали ще ме трепят – колата вече е съвсем различна. След 5 крачки е трета!
Полицията също е ташак и половина. Ако просто се прицелите в някой мирен жител – тя телепатично осъзнава това и е възможно да прати някой да ви гони. Но как се случва това? Ами, с телепортация. Да, точно така! Полицията в Cybeprunk 2077 се телепортира около нас (често и пред очите ви), когато я ядосаме. Няма такова нещо като преследвания, да дойдат полицейски автомобили, хеликоптери. Нарушим ли закона ни обграждат отвсякъде. Макар че е забавно, че можем да направим засада на телепортиращите се полицаи, избивайки мирни хора в някоя малка стая. Тогава всички идват на редичка пред нас и можем да ги изтрепем, обирайки им плячката. След 3-4 вълни на телепортация куките се отказват, а пък нашите престъпления срещу човечеството очевидно биват опростени, тъй като звездите, които указват, че ни търсят, спират да мигат след минута-две. И после никой не ни закача!
Крафтинг системата изглежда безсмислена в началото, но ако специализирате в нея ще ви се отблагодари
Не, няма да тръгна да казвам, че GTA V е толкова по-як в този си аспект. Защото и там AI-то на отворения свят има доста трески за дялане. Ама полицията в Cybeprunk 2077 е прекалено комична. Някак откъм атмосфера – като обикаляме вечер из Нощния град и сложим слушалките – чуваме отвсякъде сирени, престрелки, шум, звучи си като истинско, живо място. Но като се загледаме с очите си – полицията никога не реагира така, както трябва. Реално в момента е интегрирана наполовина, като отбиване на номера, колкото да има нещо.
Дори и когато започнем престрелка в средата на града например. За над 70 часа геймплей ми се случи един-единствен път да ме убият полицаи, защото кайтвах супер трудни противници и без да искам навлязох в съседната улица, някакво мирно NPC се размрънка и полицията се телепортира след 3 секунди зад мен. Освен това обаче – ходя си по улицата, гледам някаква банда – някакви пичове си лежат и си чилват, аз вадя гоуемия револвер и почвам да им късам ръце, крака и глави. Няма полиция, няма гявол. Като чуят стрелба - мирните граждани просто се изпаравят от региона на битката. Аз изтрепвам всичко, обирам си плячката и си заминавам.
Едва ли има нужда да казвам, че репутации с различните фракции нямаме. В един момент правим куест за някоя от тях, в друг ги избиваме. После пак правим куест и никой не помни нищо. Това не спомага много за атмосферата - няма никаква дълбочина. Реално се оказва, че всички, които видим по улиците, са "лошите" - може би с изключение на полицията. Трепем ги и това е, без да ни дреме - последствия нулеви.
Определено щеше да е по-яко да има смислена полиция и смислена връзка при отношенията между жителите на града. Защото самите фракции са яко направени и не са малко на брой. Различни са визуално, имат свои специализации и в битка, и откъм неща, които се продават в кварталите им. А тези, които са базирани на чужди държави - японци, руснаци, латиноси, хаитяни - си говорят на собствените езици помежду си. Което е супер як детайл. Естествено има и някои ташаци от CD Projekt Red - как японците крещят "банзай" в битка, а пък руснаците - "ураааа".
Вижда се как е положен трудът за създаване на достатъчно разнообразни фракции. Но няма някаква система, която наистина да ги свърже дълбоко в света (и нас в него). Да, щяло е да бъде сложно. Далеч по-лесен е GTA подходът - всяка фракция си има квартал, ама никой не ни помни какви сме. Влизаме, убиваме хора, след 1 ден всички са ни забравили. Ама все пак - Cyberpunk 2077 щеше да е толкова по-як с една подобна система.
Поне аз в един момент започнах просто да избивам всички противници, които видя, че мога да убия. Някакви хора стоят и си пият бира, някой е нарушил закона с това, че се е изпикал на публично място и го търсят за това - аз идвам с револвера или помпата и го разчленявам. После си заминавам и това е - няма го усещането, че в този случай взимаме "грешното" решение. Просто убиваме безлични ботове. Като в Diablo II. За мен това си е загуба за Cyberpunk 2077.
Що се отнася до различните стилове на игра - имам още една критика, не толкова голяма, де - почти цялата прогресия се случва в контекста на битките. Ако направя едно сравнение с Deus Ex, от който Cyberpunk 2077 е вдъхновен в някои аспекти - там ако се промъкнем чисто някъде, получаваме още опит за промъкване. Тук обаче ситуацията не е такава. Ако се промъкнем, без да ни видят... не получаваме нищо! Понякога ако отворим врата, защото имаме високо техническо умение или много Body (една от петте специализации) получаваме допълнителни точки. Но в общия случай по начина, по който елиминираме противник, зависи как ще се развива героя ни. Ако го приспим в гръб или претрепем, без да ни види – ще получим опит в стелт дървото и в онова с оръжието, с което сме се справили. Но ако минем цяла голяма секция със стелт, без да вдигнем алармата, но и без да убием никого – често бонусите са нулеви.
Същото важи и за мисии в кампанията, в които имаме възможността да не избием всичко пред нас. Мирният подход не се отблагодарява особено – и откъм плячка, и откъм прогрес в дърветата ни с умения. Което е може би мъничък минус (няма да казвам голям, защото няма да е честно да правя сравнение между линейните Deus Ex-ове и Cyberpunk 2077, който е с отворен свят и много сблъсъци се случват в секции от града).
Иначе дърветата ни с умения се развиват чрез действие, точно както в Skyrim например. Тук имам критики за това, че в някои прогресът е или супер бавен, или счупен. Споменах горе крафтинга, но това не е всичко. Дървото за атлетичните ни способности (което е под Body) се вдига мега флегматично, особено ако не сме меле специалисти. Но дори и тогава е бавно (поне аз играх с тъпи меле оръжия; мисля, че с острите такива като ножове, мачетета и катани прогресът е по-бърз). Инженерното дърво, което на теория трябва да се развива с ползване на технологични оръжия, също се развива със скромна скорост.
Това не са големи драми, мисля, че в някой следващ пач ще бъдат оправени. Но е редно да се споменат. Всъщност ако тръгна да говоря за малките нещица, които не са окей в Cybeprunk 2077, сигурно ще трябва да напиша още едно ревю, дълго колкото това. Абсолютно убеден съм, че играта не е била тествана както трябва. Просто нещата от гледна точка на потребителско изживяване не са на високо ниво.
В крафтинга нямаме възможности да направим 10 неща наведнъж. Или 100. Или колкото решим. Вместо това трябва да задържаме копчето отново, отново, отново и отново. Когато трябва да си направим 20 гранати или 30 аптечки за лекуване, това може да отнеме няколко минути. И е брутално скучно! А е толкова очевидно UX нещо. Липсват детайли като това да заключим оръжие, за да не можем да го счупим погрешка и тъй нататък.
Ако оставя тези две неща настрана - а мога да извадя и още 20 – има по-големи проблеми. Някои от уменията изобщо не работят. Други неща също не функционират – например ако добавя два мода за 30% шанс за критична атака – тогава единият от тях не работи и не дава никакъв ефект! Не знам дали това е бъг или умишлена механика (да не можем да събираме прекалено много критичен шанс и увеличен демидж при критична атака) – вероятно първото.
Като крафтваме оръжия – те се създават без вградени модове, но пък като правим брони – те имат такива. Дали второто е умишлено или бъг? Нямам идея. И ей такива неща са безброй. Първоначално нямаше да бъда толкова критичен към Cybeprunk 2077, но истината е, че с всеки следващ час се откриват все повече подобни малки проблемчета.
Всъщност цялостният баланс е зле, да не кажа, че е почти никакъв. Някои оръжия като револверите са екстремално счупени и правят абсолютно нечовешки щети след средата на играта. Снайперите също са мега добри. Помпите според мен са тотал щета - хем трябва да се доближим близо до враг, хем не убиват достатъчно бързо (не толкова, колкото катаните и други меле оръжия, далеч не толкова добре, колкото револверите, които имат и далеч по-голяма ефективна дистанция). Автоматичните оръжия са... много средна ръка. Нито са добре, нито са зле, просто са безлични.
Между другото като поговорих за предметите – ще кажа няколко думи и за луут системата. Тя бива критикувана в интернет заради това, че ви обсипва с предмети. Според мен това не е проблем. Харесва ми, че в Cybeprunk 2077 всеки противник си има оръжие, което можем да съберем след това. Виждаме, че някой ни гърми с помп - след това от трупа му събираме помпа. Същото със снайпер и т.н. Така можем динамично да събираме различни оръжия и да изпробваме какво има да ни предложи играта. Нямаме някакви нелогични механик тип някой да се бие с меч с нас, а като плячка да ни пусне базука.
Заедно с това всяка фракция си има афинитет към оръжия. Японците имат куп смарт оръжия (и катани, очевидно). Руснаците си залагат на помпи и револвери, други фракции – на картечници и бухалки. Луут системата ни кара да усетим стила на противниците, които срещаме в даден момент. Това ми допада, а освен това можем да изберем какво да правим с плячката – да я продаваме или да я чупим, ако ще крафтваме. Всичко, което пада, има и значение за икономиката на Cyberpunk 2077.
Естествено аз като Diablo фен никога няма да скоча срещу луут система, така че нищо изненадващо тук.
Други критики към играта са покрай отворения свят и бомбардировката на героя ни от телефонни обаждания. Като вдигнем ниво и задължително телефонът ни звъни на пожар, сякаш дължим шестцифрена сума на всички различни фирми за събиране на вземания в България. Всякакви знайни и незнайни личности ни офертират всякакви „gig”-ове – което са поръчките в Cybeprunk 2077. Трябва да кажа, че в началото тази бомбардировка ми идваше много и е леко объркваща. В един момент обаче се свиква. И доколкото обикновено предпочитам сам да откривам нещата в игра с отворен свят, някак в Cyberpunk 2077 нямах нищо против картите да бъдат свалени пред мен по подобен начин.
Апропо имаше и критики за това, че историята била много объркана и т.н. Това вече е абсурд. Ако човек се опита да мине Cyberpunk 2077 като на спийдрън и не чете половината диалози – може и да му се стори така, защото е нужно да четете, за да разберете за какво иде реч. Но в случай, че си цъкате спокойно и лежерно – тогава всичко е ясно. И можете да се насладите на сюжета.
Системата с кибернетичните подобрения е като извадена от Deus Ex серията
Между другото почти забравих да говоря за едно изключително важно нещо – и то в една киберпънк игра. А именно – кибернетичните подобрения! При тях системата е изключително подобна на Deus Ex серията. Във виртуалния свят на случаен принцип можете да получите различни подобрения, с които да ъпгрейднете главния си персонаж. Това се случва сравнително рядко, обаче – най-често трябва да цакате солени суми на някой от тъй наречените „рипърдоктори“ (ripperdoc). Това са специалисти в кибернетичните подобрения, които ще ви ъпгрейднат за нула време.
Бонусите са много. Те включват подобрения на количеството ви RAM например (нужно за хакерската специализация), мускулната ви сила, рефлекси, кръвоносна система (с което си възстановявате жизнеността по-бързо) и тъй нататък. Задължителни за мнозина са остриетата mantis blades, с които да колите всичко от близка дистанция – или пък gorilla hands, които могат да ви помогнат да станете световни боксови шампиони. Ако пък си падате по разрушенията можете просто да се ъпгрейднете с гранатомет. А, да, препоръчвам ви да съберете кинти и за краката, по-точно двойният скок. Аз отлагах адски дълго време, но след като си го купих се преродих. Мога да стигна куп високи места адски лесно, което ми отваря вратите към доста забавни засади.
Кибернетичните подобрения определено имат своята стойност и ви дават причина да фармите повече кинти. Не само това – допълнително можете да слагате модове в част от тях, с което да ги подсилите още. Същото важи и за оръжията и броните ви. Абе, ако се замисля Cyberpunk 2077 си има една съвсем стабилна луут система, по-добра от много игри в жанра, които уж се рекламират точно като такива. Единственият проблем е, че често е счупена и доста модове или не работят както трябва, или изобщо.
Наближава края на това ревю. Не съм сигурен дали след като не го препрочета, то няма се окаже, че има прекалено хейт нотка. А зелените оценки може да изглеждат някак странни на фона на всичко изписано дотук. Не трябва да си кривя душата – Cyberpunk 2077 има проблеми. И много недомислици. Не са фатални. Напротив, предимно малки са. Трябва да очаквате... всичко от играта, ако още се колебаете за него. Може да ви тръгне отлично, може да ви тръгне зле. Може да ви крашва и да е фрашкан с гличове, може и да е горе-долу окей.
И все пак, въпреки всичко това, играта е едно от заглавията на 2020 година. Нейният гръбнак е достатъчно добре реализиран. Нощният град не само е красив за наблюдаване, но и оформен безупречно откъм архитектура. Ако само обикаляте из него и го гледате, без да водите престрелки, без да се блъскате в автомобилите, без да провокирате полицията – гледките са страхотни. Не само ако говорим за гъзарските квартали, но и крайните промишлени зони, а също и безкрайната калифорнийска пустош отвъд Нощния град.
Музикалното оформление е прекрасно. Доколкото AI-то е минус за града на Cybeprunk 2077 и вреди на атмосферата, същото не може да се каже за звука. Напротив. Ако си сложите слушалките и си затворите очите, ще можете изцяло да се потопите в Нощния град и да си представите всичко, което се случва около вас. Било то „звукът на тишината“ в пустошта, работата на различни машини в промишлените зони, постоянните полицейски сирени и престрелки в крайните квартали, фешън музиката и префърцунени разговори в гъзарските части.
Отвореният свят има минимум сто часа съдържание. Има колосално количество куестове. Трудни, лесни. Някои се минават за 5 минути, други за 1, трети за половин час. Едни ви показват историите на персонажите и ни сближават с тях, други опират до „ходете и избийте малко киберпънкари“. Имате достатъчно неща за правене, независимо от настроението ви.
Понякога на мен ми е кеф просто да обикалям и да коля наред. В други случаи искам да мина някой сериозен куест. Cyberpunk 2077 дава по много и от двете. На теория можете да не правите никакви „несериозни“ куестове... или само да убивате случайни противници. И пак да сте достатъчно добре откъм екипировка и финансово благосъстояние. Което за мен е най-важното в една игра с отворен свят. Да не ни вкарва в коловози. Да не ни кара да играем по един или друг начин. Да можем да цъкаме точно както искаме. С каквото темпо искаме. С какъвто стил искаме.
Дори и за феновете на луут игрите Cyberpunk 2077 може да се приеме донякъде за представител на жанра. Има много плячка на случаен принцип, като ако ни се падне нещо яко, чувството е страхотно. Да, наистина, трудността на играта е малко хаотична, ту висока, ту ниска (особено към ендгейма), но определено се усеща, когато се напомпаме откъм оръжия и предмети. Та ако ви влекат подобни продукти – Cyberpunk 2077 има и по малко от това.
Всъщност към края на това ревю не знам как бих окачествил заглавието. Дали то е RPG? Не е. Но и не е чиста екшън-приключенска игра. Луут системата и билдовете имат реално отражение върху геймплея. Не са някаква козметика, хвърлена отгоре. Но пък играта не е чак толкова обърната към ролевия елемент, че да е нужно да сте RPG маниаци, че да се справите. Ако просто си взимате предметите с най-много броня и пушкалата с най-висок демидж пак ще сте окей. Няма да се стигне до момент, в който изведнъж да се окаже, че героят ви е зле развит и не можете да продължите нататък.
Откъм сюжета пак така. Хем не говорим за класическа линейна игра, понеже има приличен брой разклонения, хем и не става дума за някое олдскул RPG, защото кампанията все пак си върви общо взето в един коловоз.
Мисля, че CD Projekt Red са успели да направят едно от най-трудните неща – да съчетаят куп жанрове, но същевременно пазейки баланса. Различните хора могат да усетят Cyberpunk 2077 като представител на съвсем отделни жанрове. Самият факт, че в последните 10 часа го цъкам като луут шутър показва разнообразието.
Едно нещо е жалко – че разработчиците не са имали време да завършат Cybeprunk 2077. Тогава наистина щеше да е шедьовър. Особено ако имаше някаква карма система, някакви репутации с фракциите. Малко повечко дълбочина. Ако бъговете бяха по-малко и нямаше досадни неща като неработещи умения и пасивни бонуси.
Да, основата е повече от стабилна. Всъщност не е коректно да наричам Cybeprunk 2077 просто „основа“. Това си е пълнокръвна игра с много, много съдържание. Просто едни аспекти са изпълнени толкова добре и толкова дълбоко, а други – толкова повърхностно, че дисбалансът се набива на очи. Някак като видите всички фракции в играта – как са изпълнени визуално, до всеки детайл на облеклото, като история, като собствен език, който говорят – прилежно озвучен в оригинал... като видите как разни NPC-та свирят на китара и си хващат реалните акорди... щом видите тези детайли, а същевременно цели умения не работят, то човек започва да се чуди как е било позволено да се случи това. Един елемент да е брилянтен, друг да изглежда така, сякаш никога не е тестван.
Но дори и да изтеглите по-късата сламка - Cyberpunk 2077 пак си остава много добра игра. Задължителна? Да, когато я оправят. Сега задължително трябва да имате едно наум.
Още по темата
На 10тия час да обърнеш внимание на това, а на 20тия на съвсем друго. Например започнах да обръщам внимание на ъпгрейдите на оръжията съвсем късно и това решение не беше никак закъсняло или подранило и по никакъв начин не ми пречеше преди това. То просто разнообрази геймплея ми и просто реших да понамаля стелта и да взема най накрая да пробвам да пострелям. Мога няколко часа да играя без грам насилие, а после да стана обратното. Шофирането мен доста ме забавлява и нямам никакви критики.
Работата с Киану е там, че още миналата година мисля, че чух в някакъв стрийм май беше, някой представител на CDR спомена, че техните първоначални цели са били да сложат Джони като един side-mission персонаж, който да обогати света. В последствие дори и те са се изумили от хайп експлозията, когато са показали Джони Силвърхенд на Е3 2019 и са взели последващо решение да го направят доста по - интегрален в цялостната история. Късните им решения вероятно се дължат на факта защо има брилянтни включвания на персонажа и такива, които са просто пълнеж.
Очевидно ситуацията е неприятна с конзолните геймъри, но има и разглезени геймъри (независимо на каква машина играят), които се опитват да търсят под вола теле. Имам предвид, че има и хора, които технически могат да получат играема игра, но се взират непрекъснато в гличове, затваряйки си в същото време очите за дългогодишни резултати труд, каквито в много малко игри могат да се открият. Има и такива, които сякаш може би не са разбрали какво биха искали от подобна игра. След като цъкнах едно сравнение с някои GTA, гугъл алгоритъмът нали си знае работата, започна да ми предлага всякакви ютюб клипчета с малоумни заяждания, буквално заядливи сравнения с GTA игри и Киберпънк, след като Киберпънк наистина гони съвсем различни цели на геймплей.
Това е доста странно ревю между другото. Ако някой, който не е следял форума, го прочете сега, ще се зачуди защо си сложил цялата игра в зелено. Но наистина има един абзац най долу, който тежи повече от всичко друго - ритъмът. Просто играта поставя твърде много въпроси защо изглежда като почти съвършена и в същото време защо е твърде далече от съвършенството, заради недовършеностите й. Цялостните ми притеснения бяха други преди премиерата й и с облегчение установих, че са си поиграли върху детайли, каквито аз търсех.
Единствено върху саундтрака за повече автентичност би било готино да сложат повече синтуейв. Но това са бели кахъри. Много ме кефят тия киборзите Маелстром, независимо, че са повече лошковци и че са ги направили малко повече глупендери.
Изследователският момент е велик. Естетиката. Критика по този въпрос - поляците послъгнаха през ноември месец, че освен при опциите за произход, ще се усеща осезаемо с какви фракции дружим, показваха ни милитъри /причината, поради която тръгнах да играя с корпо, а после разбрах че е напразно/, пост-апокалиптични номади, кич, нео-кич, докато се оказа, че просто ще ги срещаме в играта и мисиите, без да се обвързваме сериозно.
Японският квартал е много хубав. Мисиите особено с фестивала и хвърчащите дракони над стотиците червени фенери, докато трябваше да елиминираме едни снайперисти и търсехме богатата щерка, носеше страхотен Ghost in the Shell полъх.
Очакваме живот и здраве в Киберпънк 2 един ден - въздушен сегмент. Не че подсказките и дъждовните пейзажи с Blade Runner не бяха малко, но в бъдеще, карайки и въздушни мобили, ще ни отвори и съвсем друга врата в изследването на света. Но едва ли ще стане скоро. Те си казаха, че започват нов Witcher с нов герой и история.
За Киану - интересно ми е дали първоначално е имало подобен персонаж, чиято роля е била "завладяна" от Рийвс или изобщо целият персонаж е вкаран впоследствие. Ако е второто - бих казал говорим за огромно постижение, защото поне за мен Джони Силвърхенд е в сърцето на кампанията (макар и ролята му да се лашка в между посредствено-слаба и много добра). Ако приемем, че става дума просто за някакъв глупав чип - това реално отрязва доста от най-яките моменти на кампанията. Де да знам, може би пак го е имало този персонаж, ама игран от някой друг? Понеже имаме кадри отпред година и половина, може би дори и две, които показват кадри от сравнително далеч в кампанията. Изглежда ми доста неща да са планирани отдавна.
А сравненията с GTA и всички сензационни клипчета - нормални са. Декември е, умрял месец, всички пият и преяждат, няма жива новина за писане. Няма нови премиери. Както излезе Cyberunk 2077 декември - всичко е свързано с него. Направиха му пълна дисекция. Декемврийска в този ред на мисли не е перфектна, защото всичко гледа в теб. Ако играта беше отлична - щеше да е добре, ама и CD Projekt Red даде много муниции на всеки, който иска да хейтне. Това си е тяхна вина в крайна сметка, поне аз няма да ги съжалявам. Дори и аз ако бях снимал всичко щях да имам мат'рял за едно дълго забавно видео, а при мен обикновено не се случва нищо интересно.
Между другото аз не мисля, че сравнение между GTA V и Cyberpunk 2077 е напълно неоправдано. Просто трябва да е обективно. Окей, има категория сандбокс, сандбоксът на GTA V е безспорно по-добър. Ама всичко останало? Мога спокойно да изкарам още 10 категории на геймплея, в които Cyberpunk 2077 бие GTA V солидно. От друга страна ако някой търси само сандбокс в игра, то може би е добре да бъде информиран, че той в Cyberpunk 2077 не е на ниво (а тук пак няма да оправдая поляците, те си рекламираха доста откровено и сандбокса).
От друга страна ме дразнеше непостоянното поведение на различните материали. В едни случаи мога да стрелям с технологичните оръжия през 2-3 бетонни/метални еднометрови стени, в други случаи не мога през някаква рехава скала. Като застана зад прикритие - понякога някоя щайга ме прави безсмъртен, в други случаи през някакви уж солидни материали тип стени от няколко метра куршумите си минават.
Но за мен тези детайли не са особено важни, приятно е да ги има, но не ми променят тотално мнението за игра. На фона на неработещи умения и модове за броните да искам гумите на колите да спадат ми се струва прекалено много.
Просто няма друга подобна игра с нози стил, или ако има е боклук, затова толкова изпъква киберпънк. Голям плюс е, че играта е дълга.
Псето като фен на cdpr я хвали накрая, но играта и тия неща с бъгавото AI няма да се оправят.
Все пак наистина е една от най-добрите игри, примерно в пъти по добра от новия дуумец,но не и за приза игра на годината. Ако такъв бъгав продукт и недовършен заслужава да е игра на годината, направо да закриват гейминга. Киберпънк 2, който едва ли ще има, съм сигурен, че ще е изцяло полиран.
Нет. Не, че можеш да ги сравняваш - но все пак не.
Това, че ти си прекалено слаб играч за Doom е друг проблем.
Иначе женският глас на В ме дразни много на моменти. Самият глас е много приятен и секси, но когато трябва да вкара някакъв лек драматизъм в гласа, определено преиграва. В тези ситуации звучи като кисела тийнейджърка, която говори нормално и изведнъж започва да писука като кокошка, без ситуацията да оправдава чак такава драма.
А лесбо-сцените са топ, много съм доволен, че избрах да играя с мацка
Единствената част, дет не съм съгласен, е частта дет казваш че чувстваш, че ще заебат всичко след кат оправят бъгове и ще скочат към мултито. Разработчиците там не се предават и не казват "Бе, то нема да стане, давай следващият проект, тва е неуспешно/ нема как да стане."*
* тва ме подсеща, че трябва да видя едни ревюта да ти ги пратя, че са пак на игри на CDPR (пък и не само де), ама пусто време все не остава да ги погледна/довърша.
"All delay problems, all software quality problems were coming from basically one source: constant changes by game designers.
When you keep asking modifications, but don't change milestone dates, the code suffers a lot (you have to make quick changes/fixes), so you get more bugs and they are harder to fix.
Game designers are the weakest link in game development. Their constant changes waste a lot of time."
Ако пък нещата се получат, мениджмънта си разделят тлъстите бонуси.
Малко като пролетариатска пропаганда се получи, но е така, нали?
Но тук спекулираме, не знаем дали тези "constant changes" не са точно най-яките неща в играта, които все пак ни задържат вътре, без които би била лайно и никой не би я пипнал. Човек на dev ниво няма цялата картинка и е лесно да реве срещу промени, но може точно те да са спасили играта.
А иначе хората отдолу рядко могат да видят цялата картинка. И аз съм бил в позицията да смятам, че дадено решение е грешно, а то да се окаже съвсем правилно. Заради това обикновено прегръщам позицията си на обикновено малко колелце и се опитвам да не мисля много-много. Върша си работата, пък кой е крив и кой - прав, това да го преценяват шефовете.
От това ревю не съм изненадан, не съм очаквал повече от човек, който прави ревю на RDR2 пълно с изрази от на полето и някои откровено неверни неща. Всичко мога да разбера, но тази игра да ми се изкара по- добра от Red Dead е отвъд несериозното.
Има само 2-3 игри със "жив" свят. И 2-3 с добра симулация. RDR 2 и GTA не са част от този клуб.
Хубаво, че искаш да се заядеш, ама можеш поне да си аргументираш мнението за Cyberpunk 2077. "Боевете са малоумни" не е никакъв аргумент. Най-малкото защото имаме и престрелка, и меле битки, и хакване. Че и промъкване. Не се сещам дали съм чел някой да каже, че меле сблъсъците са скапани - практически всеки се кефи да влезе с mantis blades или катаната и да насече противниците на парчета.
За RDR2 съм посочил едната гледна точка, бас държа, че над 50% от хората все още не са я преполовили, както беше и преди 2 години. Което показва, че играта наистина има проблеми с темпото и безкрайните конни преходи. На мен това са ми проблемите там. Дали имаше добри и интересни моменти - да. Дали исках да продължа да играя, пак да. Просто играта не ми даде тази възможност. Не съм виновен аз, че някоя тиква в Rockstar е решила, че Red Dead Redemption 2 не трябва да има адекватен fast travel. Също така съм споменал сигурно сто пъти, че това си е мой проблем пред играта - за другиго не е проблем, което е супер. На мен не ми е проблем, че не мога да си сменя муцуната на героя след началния екран в Cyberpunk 2077, но бих разбрал, ако е проблем за теб. По същия начин и ти би трябвало да разбереш защо безкрайните конни преходи в RDR2 може да са огромен проблем за някого.
Затова казах евентуално ако има втора част сигурно нещата ще са по изпипани.
Пуцалката в кибирпънка е на ниво бордерландс почти 1 към 1.
Рдр 2,залитат,падат стават, крака им хвърчат ако си с помпата, лазят гърчят се, да и в сиберпънка падат, но всичко е по дървено. Движенията в рдр2 мазни направо истински, моушън кепчаринг на световно ниво, ако ще и обикновен магазинер да говори.
Просто поляците обраха парите на балъците и си вкараха автогол, вече никоя тяхна следваща игра, няма да има резултатите на преордърите на кибърпънк.
На синематик мод, ти съкращава в пъти пътя и без фаст травел. За фаст травелите сме говорили многократно.
Просто това си беше кликбейт спонсорирано ревю в фб, за привличане на аудитория. Tlou 2 също беше спонсорирано в фб. Малко в стил вестник Шок, псето иска да вдигне трафика към сайта. За това не го съдя. Винаги трябва да има малко шоу и сеир, за да има интерес.
То затва и аз съм известен из гейм средите, за разлика от някакви други мъждукащи акаунтчета. Псето има стил, понякога залага на скандала, но ги има и тия похвати в играта, трябва понякога да се ползват всякакви средства
И не, на RDR2 не е по-добра пуцалката, щото труповете падат "по-реалистично" (по твое мнение). Усещането от самия шуутинг по мое мнение е много над в Cyberpunk, ама това може да го броим като субективно усещане(да също като твоето с "реалистичното" падане).
И само да те пробвам, макар че предварително знам фурнаджийската лопата играчкин как ще се завърти.
"Просто поляците обраха парите на балъците" ти гърмиш от няколко седмици, че си си взел "най-скъпия едишън"(пак беше разобличен в Мюнхаусенови преувеличения но както и да е). В задачата се пита - ти балък ли си или не?
Също ще дам шанс и на уичерец 3 като и изкарат пс5 ъпгрейда.
Аз преди години като му прочетох циничното ревю в hategame на Dark Souls 1 (на която съм мега фен) си казах, че това е сайта за мен. И не от мазохистични намерения, а защото видях пред мен тонове аргументи, кои субективни, кои обективни, но всичко сложено на масата, без да се налага мнение дали човек трябва да си купи дадена, да я играе или не.
Даже още ме боли за червеното ревю на Metal Gear Solid 5, но смея ли да кажа нещо и за недостатъците й пет години по - късно?
Но не знам защо това е лошо, Borderlands е доста призната поредица и битките ѝ никога не са били слабо звено.
@bojosan - забравям, да, даже понякога като минат 1-2 години помня игра по различен начин, някои ми се струват по-добри, отколкото като съм ги играл, а други - по-лоши. Аз заради това не обичам да лъжа, защото нямаше да си помня лъжите, та е по-добре да си вържа гащите и да казвам истината.
Ся ще вземе да извърти, че Сони Санта Моника не са успешни и т.н. и зтова не ги мразиш. При него има една специална играчкина логика. Сам виждаш горе - другите дето са я взели са балъци, той не е, щото щял да я играе на ps5...
Иначе други две мега дразнещи неща са: 1) като се припокрият 2 разговора по телефона или разговор по телефона с някакъв друг диалог и 2) взимането на предмети е адски зле направено, много често сочиш към предмет и не можеш да го вземеш; или пък искаш да вземеш някакъв shard, а до него има бутилки или храна, и тъпите бутилки/храна винаги имат приоритет и си пълниш инвентара с лайна.
Това за диалозите - някой като ти звъни не можеш да си ползваш половината неща и ако си в битка става интересно (примерно не мога да клекна, сега това е частен случай, ама ми се случи няколко пъти). Другото - ако има някое NPC в малка стая, то опциите за диалог с него ти "покриват" екрана и не можеш да събереш предмет наоколо; това се избягва, когато избереш някоя опция и накараш NPC-то да говори, като същевременно обикаляш и събираш неща.
П.С. Това умение за нетрънърите никога не съм го взимал май - на второ изиграване така или иначе виждах всичко през стените. Нетрънърите добре се виждаха как клечат зад ъглите и ме хакваха, само чакаха хедшота.
Как виждаш през стени? Трябва да си пингнал някоя джаджа, иначе не става...И пак е само за ограничено време.
Ама в тази игра има толкова неща, които не знам дали са умишлени или не, че дори не се опитвам да мисля по темата.
Тек револвера, примерно Burya ти ги показва през стените, както и тия помпи дето задържаш та да чарджнеш или пресижън пушките(12 патрона обикновено и пак задържаш та да чарджнеш) също ти ги показват през стените като се прицелваш с дясното. За снайпер не съм срещал такъв дето ти ги показва(нот обикновен автомат или смг в тоя ред на мисли).
Но абсолютно imba са тия оръжия, чак ми е жал и мисля да мина на последната трудност.
Иначе си прав, да, все едно играем различни игри
Вчера правих половинчасов рисърч на моя кейс дето стрелям през много стени и етажи със снайпер, който дори не е Tech. Оказа се, че много хора са го забелязали и никой не знае дали е бъг или е търсен ефект (нито каква точно комбинация от пъркове и оръжия го активира, ако е така). Общо взето 50:50 са мненията.
Доста е абсурдно това Без да искат, CDPR са направил играта забавна на толкова много levels
Ама тук само спекулираме. Кое е бъг и кое - фийчър, всеки си преценява сам. Както онова, което писах в ревюто - като крафтваш брони, понякога те имат вградени модове, а като крафтваш оръжия - не. Бъг ли е това или фийчър? Бъг ли е невъзмоността да стакваш критичен шанс/критични щети от модове на екипировка или е направено нарочно?
Иначе критичният шанс си се стаква при мен - имам панталони и обувки с по +30% и общият ми в Stats е +70, като разликата е от пъркове.
Иначе някои неща (различни от бъгове) определено имат нужда от още обяснение. Някакъв тултип или нещо такова. Или направо линк към някое wiki на играта - там така или иначе изглежда знят повече за механиките от CDPR
Имаш пълното право да не харесваш играта разбира се. Както се казва "вкус приятел няма". Но сериозно огледай се за Fast Travel, щото има наистина една камара точки за него из картата.
Не знам, аз не съм съгласен, че Джаки няма излъчване. Колкото до стриптийз бара, ми то това пак не е запазена марка на Деуса. Стриптийз барове и бордеи има в една камара игри от най-различни жанрове. Почвам да си мисля, че си тръгнал с нагласата не да играеш, а да се чудиш кое на какво ти прилича
Реакцията към MD беше, щото бяха отделили повече на това как да продават играта в една камара версии със stretch goals, отколкото да се фокусират върху самата игра. Играта почна силно и... Свърши. Не надгради и стабилно над HR, което може би хората очакваха. Но то псето и на Cyberpunk бая сипа(оправдано), коментираме и тук, а и в темата бъгове, недомислици и липсващи неща. Дори тия, които наистина я харесахме, никой не и е дал десетка да речем. Аз я разглеждам като много нешлифован диамант.
Точно и аз тръгнах да пиша, че мнението ми прозвуча като мнение на някой, който предварително очаква, че нещо няма да му хареса; да се намерят аргументи после е лесно
Tо и Псето храни играта солидно, но му е игра на годината. Аз дано успея да я изиграя, но едва ли Нямам и желание вече, честно..
А на псето ревюто има основателна храна, както и в твоето, но цялостната му оценка няма нищо общо с твоята, да не кажа, че е на противоположния край.
"Чак 3/10 не, графикатa е чудесна, войс актинга е добър, така че само от това стана едно 5/10 "
Ми то само с това ако го докарахме до 5, лесно ще добутаме до 7/10, което е доста близо до масовото 8.5/10 от колегите И ще стане малко като с ревюто на pseto на TLOU2 - тотално провалено и разочарование, но иначе му е някъде 7/10
Джаки ми е противен дори от малкото време, в което играх с Ви, Гералт по същия начин- герой без грам каризма и изключително дразнещо дублиран Хубаво е, че харесваме различни неща, ако харесвахме едно и също, единия от нас щеше да е безлична буква
Между другото за мен пуцалката е не по-лоша от тази в Дивизията и Borderlands, ама зависи на каква платформа играеш. За четворката ли я взе или цъкаш на PC? Или си взе петица (това стана като разпит малко ). На конзола може и да е доста по-зле пуцалката, не знам. Там е важно как ще се реализира auto aim-ът, че да се играе с пад добре. Съвсем възможно е една игра да е добре за PC с мишка и не толкова за конзола. Няма да е първото нещо, при което двама човека виждат съвсем различна игра в Cyberpunk 2077...
@Lyubohar
Не изглежда да е кой-знае колко RPG.
Не съм играл повече от 3 часа, чакам пачове.
Аз не смятам и Witcher 3 за RPG. А ми е третата най-любима игра. Не разбирам, защо хората искат да е RPG ако нещото не е - жанра не е по-висш от шутърите. Аз бих се обидил ако някой би искал да направи примерно Serious Sam на RPG. Не ми докосвай шутъра с мръсните си DND ръце.
Подписано от Arcane Archer миимър
Шегата настрана, игрите имат RPG елементи но не смятам, че са истински RPGта. Играя NeverWinter Nights сега и ... ами това е RPG.
Реално никой. Маркетинга определя реалността май, поне е така с игрите като че ли.
Но се замисли за човек, който фен на Fallout 2 или Neverwinter или Arcanum именно заради развитите RPG елементи. Ако играе Witcher или Cyberpunk след това ще е огорчен защото тези елементи са изключително слаби в тези игри.
Lethian - играта не е СУПЕР в никакъв случай, просто ти не се опитвай да ни убедиш, че е най-голямото лайно в историята, защото така звучеше, поне в първите си мнения Постепенно от "краден отвсякъде, скучен миш-маш с непривлекателни образи" стигна до "бавно ми влизат в началото игрите на CDPR". Това са две съвсем различни претенции към една игра и не заслужават една и съща оценка.
Едно RPG не свършва само със заровете ...
В момента реално STALKER NLC 7 e по-близо до RPG от Witcher 3. А не иска дори да е RPG, играта е горд шутър.
https://gnd-tech.com/2017/07/which-rpgs-have-the-most-role-playing/
Да именно. Аз затова и смятам, че RPG жанра е реално по-мъртъв и от RTS/RTT.
Хората не искат RPGта. Те искат шутъри със скилове.
За мен играта е някъде в перфектната среда между екшън и RPG. Можеш да си представиш и че е едното, и че е другото. Ако си фен на ролевите игри - ще има какво да ти хареса, ако си фен на екшъните - пак ще има, защото не е нужно да задълбаваш прекалено много. Взимаш оръжието с най-високи чисълца, вкарваш там някакви точки някъде си, пуцаш си - едва ли ще стигнеш до момент, който не можеш да минеш.
За мен подобно нещо не е минус. Напротив, мисля, че CD Projekt Red са успели да намерят такъв баланс, че един да гледа на играта като на шутър и да я харесва, друг като на RPG да я харесва. Един да гледа на играта като заглавие с акцент на атмосфера и история да я харесва. Друг като на нещо с акцент на геймплея и да я харесва. Разбира се, че има хора, които ще кажат, че играта е ни рак, ни щука и мога да се съглася с това. Просто не е задължително всяка игра да завива в някоя крайност, за да е добра.
@Lethian - в Cyberpunk 2077 ако не те хваща атмосферата в началото и ако не ти допада геймплеят - просто не мисля, че нещо може да те хване толкова нататък. Поне за мен геймплеят беше по-скоро водещата сила, която ме дърпаше напред. Атмосферата след това. Ако те не те хванат - паркираш играта и евентуално ѝ даваш втори шанс след X време.
Затова ми е странно. Като че ли за геймърите титлата RPG = качество, а модерните "RPG" игри не са баш RPGта. За мен RPG = жанр, не качество.
Но трябва да призная, че са се постарали поляците в маркетинга- ще има безплатни DLC-та сега, ще си поправят всички бъгове и играта три години поред ще стане игра на годината. Книжката е уникална- с картички и т.н.
Нека я играят хората, не е моята игра това...
Не разбирам как ако игра има един по-добър елемент от друга(въпреки че другата има други елементи) това я прави автоматично по-добра, щото е по-стара. Примерно казваш Сан Андреас, но при Сан Андреас няма ролеви елементи, куест системата е съвсем различна. Адски линейна е(можеш да избираш коя мисия да започне, макар и не винаги, но изпълнението е без твой избор, правиш каквото ти кажат). В Киберпънка имам избор или поне възможност за избор в зависимост от билд, от решения по-рано. Куеста дето влизаш в бърлогата на онези най-тунингованите има 3-4 изхода според зависимост от билд, решения. Това, че Сан Андреас е с линейни куестове, прави ли я автоматично по-лоша игра, понеже Киберпънка я бие в това отношение?
Шуутинга в Киберпъна е на нива над New Vegas. Това прави ли автоматично New Vegas по-лоша игра?
Света на Киберпънк е много по-голям и детайлен от този на Deus Ex. Това прави ли я... абе мисля че ми схвана мисълта.
Няма игра която да е перфектна във всичко, такава по мое мнение просто не съществува. Ако ще разпарчетосваме компонентите на играта и ще ги сравняваме с 2, 3, 15 други игри, много ясно, че ще намерим някоя дето в нещо е по-добра.
Казвах го и на други места, имаш пълното право да не я харесваш. Просто мисля, че си подходил твърде хайпнат, опарил и отиваш в другата крайност. Играта не е страхотна, има една камара трески за дялане, това се вижда и от космоса. Има неща, които очевидно липсват и за това са виновни поляците. Просто имам чувството, че дялова се изкарва по-черен отколкото е.
Това, че са(и дали са) направили моушън кепчъринг, не значи, че ще е направен добре или че ще те удовлетвори. Но то е който каквото иска да види. На едни не им харесва поведението на колите, на други им е ок. Мен ме впечатляват детайлите по интериорите, поносимо ми е карането, но ме влудява минимапа. Но аз не съм очаквал да е перфектно всичко с колите, защото такова животно няма.
И да, има три фракции и почват различно. Друг е въпросът дали това ти променя значително играта нататък(тук при мен има разочарование). И пак казвам, не отричам, че неща липсват(макар че аз наистина не съм ги следил всичките, защото не се хайпвах с всички видеа).
Разбирам те, за оценката и за съображенията ти за goty. Както казах, аз не съм дал по-висока оценка на нищо. Реално от 2020 единствената игра, към която ще се върна е именно Cyberpunk - когато я закърпят и пуснат длс-та и т.н. Цушима я харесах, даже и направих всички ачийвмънти(не го отбелязвам като постижение, а че ми беше достатъчно фън да се занимавам), но имаше неща предимно в геймплея, които ме спряха да я оценя по-високо. Дуум подобно, макар че може би не съм честен, защото не играх длс-то, понеже чакам и второто.
Ще кажеш TLoU2. Нея почнах по Коледа(по нелепа ирония на съдбата ми беше подарък ). Но не мога да я харесам. Има неща които са ми ок, има неща които са страхотни(графика, пейзажи), но има и неща, които не харесвам.
И като тегля чертата варианите са - 2020 никоя игра не салгам в игра на годината(впрочем ако чакам 9/10 или 10/10 игра, едва ли някога ще я дочакам); или избирам за goty тази която ми е била над останалите. Предполагам, че и други, които са я класирали първа, втора или трета са имали подобно разсъждение. Това, че е моята игра на годината, не я прави перфекта или изумителен продукт. А нещото, към което ще се върна пак
Не че годината беше точно "слаба"... но нямаше нищо смазващо. Това е. "Тежката" артилерия в лицето и на Cyberpunk 2077, и на The Last of Us II, имаше своите сериозни проблеми. Останалото... ми, Цушимата беше добра, ама - еднодневка. Doom Eternal - просто продължение и то с тоя куц платформинг, който беше прекалено много. Валхалата - много раздута и небалансирана. Имах няколко големи пропуска - Hades, Wasteland 3. Можеше нещо от тях да е готито.
А дали Cyberpunk 2077 ще спечели някакви награди - кой знае. Западните медии много обичат да ритат някого, когато е на земята. Това е едно от много дразнещи неща при тях. Та е вероятно да набият и шутовете на Cyberpunk 2077 при разни награждавания.
Същото и за CB 2077.
За мен Doom Eternal си е безспорното GOTY на тази година. Ако The Ancient Gods Part 2 е по-хардкор от първата част може да ми стане втората най-любима игра и да замени Witcher 3 там. Ако добавят и SDK- ще детронира базовите STALKER версии за мен. Не знам как не те кефи PSe, играта е в пъти по-яка от (добрият) DOOM 2016. И играе много по-различно. Само тя ми спаси годината... ако пускат мап пакове за играта всеки 6 месеца на цената на пълна игра - давам парите и това е...
Мен примерно драйвинга ме кефи, шутинга също. На Първо изиграване си я играя като шутър, тук таме да хакна нещо, но супер рядко а и класа ми не е подходящ.
Давам й 8 на релси от 10,само заради тия неща майн куеста и сайд мисиите. Извън това в играта няма какво да се прави. И да имам 40 часа и чакам да видя януарския пач, сега си цъкам Валхалата.
Мое мнение.