Имах големи съмнения каква оценка да дам на графиката. На ниски детайли прилича на пълен кенеф. Тъй като смених видеокарти, докато тествах Dark Souls III и успях да го пусна на max след това... играта буквално е се прероди. За пореден път From Software се справят идеално и откъм визуален стил... макар и гротеската да е силно занижена. 
И тук традиционно нещата са добри. И откъм ефекти, и откъм саундтрак - който чат-пат сякаш изчезва, но се завръща точно в най-важните моменти. 
След прекалено много прекарани пред Dark Souls III часове разбрах какво харесват хората в него. Но въпреки това не ме кефи. Удоволствието почти липсваше... играта ни убива прекалено евтино прекалено често. Заедно с това за пореден път виждаме повече от същото в серията, която вече започна силно да се изхабява. 
Dark Souls III е прехвален. Нека феновете му припадат от кеф. За мен е средна ръка. Изисква се прекалено голяма инвестиция от време, че да ни стане сравнително приятен и дори тогава не е сигурно дали подобно нещо ще се случи. 
Dark Souls III се появи в продажба и отново получи оценки 10/10. Всъщност най-зле в серията сред критиката се котираше двойката, която получи едва страхотни отзиви, но не и отлични. И първата част можеше да се похвали с доста хубави оценки. Моето мнение е традиционно – Dark Souls е прехвален франчайз. Може би просто защото не съм фен. Но погледнато от друг ъгъл – ако слушаме единствено отзивите на маниаците по дадена тема какво ще излезе? Че няма лоша игра, филм, музикално парче и прочее, нали така?Dark Souls III е игра, на която само фен може да даде 10/10. Не съм сигурен дали не е редно да използвам и думата „заслепен“, но айде, нека я спестя, че да не се обиди някой. Но защо ще се запитате?
Защото първо, Dark Souls III не включва нищо ново като формула – нещо, което направи Bloodborne и заради което написах толкова положително ревю за него... и второ – босовете на моменти са по-нечестни от всякога, а пък количеството оптимални билдове не е никак внушително. Уж имате много магии, брони, оръжия – но реално се въртите все в един и същи кръг, който може да направи Dark Souls III… чисто и просто еднообразен в един момент. А, да, също и по традиция вие никога не ставате добри откъм умения в заглавия от серията... единствената тайна е да научите всичко наизуст. Тогава от плюнки, които биват изнасилвани на длъж и на шир се превръщате в едва ли не голямата работа... поне аз за всички часове, които прекарах пред Dark Souls III и за момент не усетих, че ставам наистина добър. Просто знаех и на сън какво ще се случи във всеки момент – кога трябва да тичам, кога трябва да остана в битка, къде са всички чекпойнти и т.н.
Но така и не дойде момента, в който да почувствам особено удоволствие от Dark Souls III.
Макар че може би тази дума е разковничето в тази статия. Удоволствие. Понеже от първите 20-30 часа, които прекарах пред играта бях спокойно готов да я вкарам в хейт ревюта. След това поцъках още, направих втори (и по-ефективен) герой. Ще се запитате защо? Исках, даеба, да видя какво толкова намират феновете в Dark Souls III. Е, някак може би успях. Не съм сто процента сигурен. Но поне мнението ми се промени достатъчно, че да вкарам заглавието в ънхейтабъл. Но само толкова. Няма да се напикавам от кеф и да хвърлям суперлативи.
Но понеже за геймплея ще може да се говори нататък - и то доста – нека карам с класическите редове за сюжета. Действието се развива в кралството Лодрик – едно парченце земя, от което зависи бъдещето на целия виртуален свят в Dark Souls III. Някога петима могъщи Lords of Cinder са заемали своите престоли, с което са били проводници на вечния огън, поддържащ светлината навсякъде. Те обаче изоставят троновете си... и въпреки че дори биват вдигнати от мъртвите, за да продължат службата си, те нямат никакво подобно намерение.
За щастие не е нужно пичовете доброволно да се завърнат на местата си живи. И праховете им са напълно достатъчни... където се намесва вашият герой. Типично по японски вашата цел е съвсем скромна – да спасите света. В процеса трябва да се справите с четири Lords of Cinder, тъй като един от тях е ваше аверче и приятелско NPC. Естествено в Dark Souls III ни очакват и куп второстепенни босове освен големите батки.
При сюжета на играта е редно да се отбележи, че в началото е направо... слънчев. Ще е силно да кажа жизнерадостен, понеже уродливи същества при настъпващия с пълна сила мрак има на всеки метър. Но за сметка на това адски често виждаме красиви, мащабни пейзажи и озарявани от слънцето паланки – нещо, което не фигурираше в Dark Souls досега... а за супер мрачния Bloodborne пък хич не говорим.
Дали атмосферата тук ми се нрави? Не съм сигурен. Определено е добра – From Software са успели да създадат един свят на границата на разрушението, в който обаче все още има някаква красота. От друга страна... гротеската е на осезателно по-ниско ниво. И при босове, и при противници. Сигурно е, че Bloodborne и оригиналния Dark Souls ще помня дълго (двойката се опитвам да затрия от съзнанието както мога), но тройката – едва ли. Всъщност като споменах противници – толкова много време отнема да се бием с глупави скелети, кучета, духове, рицари и тям подобни клишета от ролевите игри, че когато изскочат истинските уроди, с които From Software набраха популярност човек си казва – „Ееее, даеба, най-накрая, колко време ще ви чакам, бе“... сякаш ти носят ракия, а не целят да те стреснат и пребият от бой.
Тъй или инак – всичко е въпрос на лично мнение. Поне на мен нещо не ми се вписа атмосферата, без да я наричам конкретно „лоша“. А и ако раздуя още малко за сюжета – интересно е, че в Dark Souls III не е супер минималистичен. Имаме немалко NPC-та... всъщност не знам дали и не са в пъти повее. По принцип в игрите на From Software няма много приятелски герои или пък опции за диалози с тях, но тук е различно. Даже са налични и някои NPC-та, за които можем да изпълняваме странични серии куестове, влияещи на случващото се в играта. Което си е яко.
[caption id="attachment_62581" align="aligncenter" width="525"]
Soul Transposition ви позволява да ползвате душите на убитите от вас босове за крафтинг на по-хубави оръжия[/caption]
Заедно с това From Software са вкарали стотици препратки към предишните две Dark Souls игри – откъм оръжия, герои, локации и т.н. Което несъмнено ще се понрави отново на феновете. Виждаме една своеобразна лебедова песен за серията... тъй като от японското студио многократно обявиха, че не се канят да правят следващи игри във франчайза. Не и скоро.
Но стига толкова за сюжета. Какво имаме откъм геймплей?
Есенцията си остава все същата. Нашият герой е проклето същество, което няма лукса да умре наистина. Никога. Всеки път, когато ни хлопнат фатално и ние почти загиваме, но парче живец остава. Колкото да се въздигнем от гроба. Есенцията на живота ни обаче – душите, които носим – падат на земята и ако умрем пак биват изгубени завинаги. Именно това са точките опит в Dark Souls III, като се ползват за всичко – вдигане на нива, ъпгрейд на екипировка и купуване на нова. Ценният ресурс обаче се губи лесно и е важно да го инвестираме навреме, преди да тръгнем да странстваме из виртуалния свят.
Естествено и нашите противници нямат лукса да умрат завинаги. И те се въздигат от гроба, когато ги погубим – отново при наша почивка на bonfire. В резултат не можем да изчистим някоя част от Dark Souls III и да се надяваме след това да минем на парад през нея – все същите гадове ни чакат на своите постове (макар че някои от тях – босовете и шепа специални противници – пукват завинаги).
Всъщност ако тегля чертата играта се състои от съвсем обичайните три компонента. Първо, отключване на следващия чекпойнт. Което обикновено не е лесна задача, особено ако не знаете какво правите. Второ, тичане до бос, умиране на него десетки и много псуване. И трето – фармене. Това е горе-долу целият Dark Souls III. И геймплеят не мисля, че се е променил особено от години.
Първо, чекпойнтите. Традиционно те са доста разредени. Не си представяйте думата в контекста на модерните конзолни игри, в които и преди да влезе в кенефа нашият герой има опцията да сейвне – ако случайно нещо драматично се случи там и му се продъни задника от лоша диария. Тук си е цяло предизвикателство да отключите следващия чекпойнт. Под което се има предвид бавно тътрене като костенурка и внимателно убиване на всеки следващ противник, че да не ви взима много точки кръв. Причината? За разлика от куп ролеви игри в Dark Souls и Bloodborne не можете да ползвате безкрай отвари за кръв. Flask-овете имат ограничен брой ползвания и трябва да ги пестите. Да, могат да се напълнят на bonfire, но „цената“ на това е да рестартирате виртуалния свят, тоест всички гадове да се върнат на позициите си.
В резултат предполагам, че на първо изиграване ще правите горе-долу следното: първо ходите като костенурки и се чудите къде е пътят. И си правите „карта“ на Dark Souls III в главата. Интересно е, че играта е доста по-линейна от своите предшественици - в резултат пътят се намира по-лесно. Бога ми, една шибана гора в Bloodborne ме накара да се изгубя толкова много пъти, че най-накрая трябваше да гледам гайд с пряк път в YouTube и да го запомня до мозъка на костите си. В Dark Souls III това липсва. Което... не знам дали е точно плюс или минус. От една страна лабиринтите на старите игри са страхотни, но е прекалено лесно да се изгуби, обезкуражи и изнерви човек. А и по-нататък нещата стават с една идея по-объркани. Като цяло може би имаме добър баланс в Dark Souls III. Поне откъм архитектура.
[caption id="attachment_62592" align="aligncenter" width="525"]
Не това не е моят герой... всъщност е там, отзад, изглеждаш така, сякаш го клецат отзад[/caption]
Тъй като и този път ни очакват огромен брой сладникави засади и ситуации, в които почти задължително умираме. Dark Souls III ни бута в дупките, гадовете ни заклещват в стените без шанс да се спасим и какво ли не друго. Абе, забавна работа. И под забавна имам предвид нещо, в което няма нищо забавно.
В резултат коя е най-ефективната тактика ще се запитате? След като горе-долу сте научили пътя бичите един спринт към края му, изпускайки първите няколко моба. Обикновено противниците в даден момент се отказват да ви гонят, с което можете да ползвате вашите ценни Flask-ове, за да докретате до следващия bonfire. Макар че реално ако сте превъртели вече един път Dark Souls III знаете добре накъде ходите и предполагам, че ситуацията ще започне да изглежда като спийдрън. Реално при първо изиграване прекарах в Lodric Castle и Undead Settlement – първите две зони – над 10 часа. Или нещо такова. При трето за час и половина бях отворил чекпойнтите в третата зона, бях се позиционирал на любимата ми точка за фармене и бях готов след това бързо да се справя с лесните босове The Crystal Sage и Deacons of the Deep. Знаейки какво да правите Dark Souls III става доста по-лесен... и бърз за прогресиране. Но не, не си мислете, че в даден момент почти ще спрете да псувате! Умира се. Винаги. И много!
В интерес на истината светът не е точно зле реализиран. Най-вече защото почти всички смислени предмети се намират из него – най-често под формата на труп на приключенец. В магазина чат-пат се появяват нелоши неща за купуване, но сравнително рядко. Почти всичко трябва да си намерите. Така цъкането под формата на своеобразен спийдрън може и да навреди. Но от друга страна – докато целта в Dark Souls III явно е да ни накара да се борим за предметите и да убиваме силни мобове противници, то често можем просто да изтичаме до тях (или направим куп кълба) и да си ги съберем. И да ни убият – все тая, стига да сме вдигнали онова, което ни е нужно...
А, да, нещо друго – карта под каквато и да е форма отново липсва, тъй че трябва да помним всичко в Dark Souls III. Макар че нищо не ни пречи и просто да видим някой видео гайд къде се намира този или онзи предмет... аз го правех без капка срам – осъдете ме! (То всъщност нерядко и с гайд е трудно да се намерят някои неща...)
Тъй или инак светът на Dark Souls III ще ви се стори тегав... ако не знаете какво да правите. И решите, че всеки път трябва да продължавате напред, убивайки всичко наред. Не. Убеден съм, че основната концепция на From Software е включвала и... тактически отстъпления. Тоест плюете си на чепиците и търчите за живота си.
Другото нещо, което е интегрална част от Dark Souls III – и то за пореден път всъщност в серията – е фарменето. Ако случайно сте някой азиатски про геймър е възможно да минете играта и без да прибягвате особено до подобен елемент. Но сега е моментът да претърсите чекмеджетата у вас. Виждате ли случайно професионален договор с някой отбор от електронните спортове? Не? Почти сигурно ще трябва да фармите, че да сте достатъчно адекватни за по-силните противници нататък.
Как се случва това? Намирате си някой чекпойнт, близо до който има моб противници и започвате да ги колите, след това се връщате, почивате... и пак, пак, пак. Освен за души можете да изпълнявате процеса и в търсене на някое специално оръжие – якото в Dark Souls III е, че гадовете си имат определена екипировка и пускат конкретно нея при смърт. Тоест някой черен рицар няма да пусне дрипите на магьосник, ами своята тежка ризница. Така ако ви е нужно нещо... често трябва да си го изфармите. Същото важи и за различните съставки, нужни за ъпгрейд на оръжията
[caption id="attachment_62588" align="aligncenter" width="525"]
Firelink Shrine служи като главната ни база - доста подобно на Hunter's Dream от Bloodborne[/caption]
Едва ли има нужда да казвам, че не си падам особено по подобен елемент в игрите. Особено ако са с такъв сингъл акцент като Dark Souls III. От друга страна ако бързате прекалено много ще осъзнаете, че босовете ви убиват... наистина бързо и трябва да правите промени в действие. А, да, споменах ли, че в Dark Souls III качването първо на точките кръв е от ключова важност? И че всичко останало горе-долу идва на второ място? Не? Е, казвам го.
Но за билдовете и новостите в Dark Souls III ще говоря малко по-нататък. Нека карам директно към онова, което е в основата на заглавието. Босовете.
Докато в остатъка от света се умира и то много често, ако сте наистина внимателни и добре екипирани – знаете какво да очаквате от гадовете – ще ви е доста лесно. Да не кажа тогава ситуацията става елементарна. Обикновените мобове в Dark Souls III разчитат на това да ни нападнат в големи количества, при която ситуация трудно можем да се справим с тях. Ако ще ги чистим – трябва да ги кайтнем един по един. Но се свиква и не мисля, че особено много хора ще имат трудности точно в тази част от Dark Souls III.
Но щете или не, при босовете ще мрете. Много. Защо ли? Някои от тях в Dark Souls III са изключително шибани и нечестни и е вероятно да направите... много десетки, ако не и стотина опита да ги минете. При които минават 3-4-5 часа в едно и също. Минута-две търчане към бос. Мелодрамтична смърт с бавна анимация. Зареждащ екран. Флегматично ставане на героя ви от поредния bonfire. И същото – отново. Отново и отново.
Реално като теглих чертата установих, че наистина ебаните босове в Dark Souls III не са чак толкова много. Вероятно се броят на пръстите на едната ръка... горе-долу. И всъщност има немалко такива, които са просто лесни. Вече споменах The Crystal Sage и Deacons of the Deep – бих добавил Yhorm the Giant (със системата умира от 5 удара, което е абсурдно за Dark Souls заглавие), Curse-Rotted Greatwood и High Lord Wolnir. С риск да вкарам спойлери няма да кажа защо последните три ми се струват елементарни – ще остава това на вас. И не, не казвам, че съм ги минал от раз... но реално ако умреш само към 5-10 пъти на бос в Dark Souls III и го минеш, то в съзнанието си смяташ, че едва ли не си наритал някое умряло псе.
Идеята ми е, че нещата доста варират откъм трудност. Някои не са особено тегави, други са тамън откъм баланс, но на трети... можете и да си скъсате нервите. Не знам дали заради някаква дупка в моите умения ядох толкова секс от Abyss Watchers и най-вече от Pontiff Sulyvahn… не знам дали не пробвах да ги мина прекалено рано на първо изиграване – може би. Но ме сцепиха. Да, вече знам абсолютно всяко тяхно движение наизуст, знам какво се очаква от мен кажи-речи във всяка ситуация. И все пак... специално при втория се усеща прекалено голяма бързина, фактът, че не ти дава и глътка почивка и най-вече – коварните комбинации от удари.
Ту може да направи комбо с 3-4 удара, ту с над 5-6 и то без да бъде показано ясно кое от двете ни очаква. Разгадаването на движенията и ефектното маневриране през тях може да е доста тегаво, а грешките естествено се наказват свирепо. Всъщност ни трябва отличен тайминг и за нещо елементарно като това да глътнем една отвара.
[caption id="attachment_62585" align="aligncenter" width="525"]
Pontiff Sulyvahn... копеленце мръсно[/caption]
Някои босове в Dark Souls III са прекалено бързи, ударите им – с прекалено голям обхват и прекалено много като комбинации. И нерядко с адски подобни анимации и трудни за разгадване, което ни поставя в много неудобна ситуация.
Най-важното при разучаването на гадовете е да разберем след кое движение със сигурност има кратка почивка, в която да нанесем 1-2-3 удара. Не си мислете, че ще имате време за още – ако случайно се „отпуснете“ ви очаква началото на следващата безкрайна канонада от босовете.
Изобщо не говоря за това, че в някои случаи могат да ни бъдат нанесени такива комбота, че не виждам особен начин за спасение. Например Aldrich да пусне облака от стрели към нас, а след това да изсере два пъти поред магията, която почти insta kill-ва. Само втората е трудна за избягване, а ако трябва да се спасяваме и от гонещия ни облак (с кълба), то става абсурдно. Едва ли има нужда да казвам, че в случая грешка е равно на смърт. Тъй като и стрелите убиват за кратко време, и другата магия...
Честно казано на моменти усетих, че не аз съм победил боса с умения, а играта просто го е направила по-малко агресивен при поредния ми опит да го претрепя. Интересно е, че както понякога виждаме безкраен порой от движения, така и друг път босовете са като депресирани. Правят комбо и 3-4 секунди след това почиват и просто ни гледат. Или пък спамят най-лесните си за избягване удари, които ни позволяват да им нанесем лесно по 3-4 тупаници.
Основната ми критика към босовете е тази, че нарочно са направени нечестни. Някои е възможно да ни вкарат комбинации от удари, от които общо взето няма спасение... освен ако не ги знаем наизуст и дори тогава пак ни трябват перфектни кълба, че да ги избегнем... също така движенията са нарочно направени прекалено еднакви на вид, колкото да се объркваме много пъти и умираме. Плюс комбинациите удари, които са... много, коварни и трудни за разгадване.
Някой ще каже – „Оо, ама това си е висока трудност, какво искаш“... бих могъл да се съглася донякъде. Но има разлика между добър дизайн и нещо, което е просто долно. Реално за повечето хора дори и при ясни комбинации и достатъчно различаващи се анимации ще е трудно да се справят ефективно с босовете. Понеже ударите им взимат много кръв, а кълбата в Dark Souls III са осезаемо по-трудни за перфектно изпълнение. Нужен ни е по-добър тайминг от миналите игри в серията и Bloodborne, че да избегнем удар. При това положение „добавената“ трудност на някои босове е просто досадна.
Точно така мога да я окачествя. И според мен ще има немалко хора, които чисто и просто ще се откажат в един момент. Дали заради целите на ревюто, дали поради друга причина не спирах, когато някой бос ме затрудняваше... с часове, докато не го науча наизуст и убия. Но едва ли всеки ще си причинява това. Тъй като няма нещо подобно на удоволствие, на разпускане. Напротив, нервите са опънати, а когато загинеш за пореден път единствено можеш да хвърлиш порой от псувни. Колкото да се чудят хората в непосредствена близост дали не е време вече да те пратят в лудница.
А като споменах за долност – няма как да не отбележа, че Dark Souls III нарочно не поставя чекпойнти близо до босовете. О, не. Винаги трябва да тичате около 1-2 минути до тях, като ви очакват и няколко моба противници по пътя. Които едва ли някой се занимава да убива... целта им е друга – чат-пат да ни вкарат по някой удар в гърба, докато минаваме край тях, колкото да се изнервим още повече. Тъй като колбите ни са малко... а изхабяването на някоя преди боса може да означава, че може да ни коства и цялата битка.
Цялото търчане и загубата на ~2-3 минути след всяка смърт (имаме мелодраматични, бавни дразнещи анимации плюс зареждащ екран всеки път като загинем) целят едно нещо – да ни разбият концентрацията. Напълно умишлено е направено всичко от From Software. Не стига, че някои босове са адски тегави, но и нямаме възможност да се „потопим“ в дуелите с тях. Тъкмо им схванем таймингите и хоп – още 2 минути тичане. Ние се опитваме да се концентрираме върху идващия бос, но не – някакъв обикновен сопол ни набива комбо от удари, взима ни 1/3 от кръвта, изнервяваме се, пием отвара... и стигайки боса сме на кота нула. Всичко се е „разместило“ в главите ни. И примерно единия път почти сме пребили гадта и е останал на един удар... но следващия ни премазва още в началото и хоп – пак трябва да търчим към него.
Не мога да опиша колко скучно, колко ужасно е всичко това. И накрая дали има удоволствие? Не, няма. Има облекчение. Че най-накрая ще можете да продължите напред. Да видите нещо повече от все същия пейзаж, пред който сте прекарали последните 3-4 часа от живота си. Ако не и повече. Да, може би в началото има „удоволствие“. Когато емоциите ви са в рамките на... хм, нормалното.
Но знаете ли, поне при мен точно на Pontiff Sulyvahn дойде един „момент на пречупване“, в който просто спрях да чувствам каквото и да е и с телешко примирение влизах отново и отново и отново при него. Оставям го на 1 удар и той ме убива? Умирам 10 пъти след това? Няма значение. Осъзнах, че Dark Souls III иска от мен да се изнервя и трябваше да направя точно обратното. Най-накрая след гибелта на копелето емоциите ми бяха... ами, никакви.
Несъмнено удоволствието е нещо различно за всекиго. Някои хора се кефят да се обличат в латекс по време на секс и да ги опикават, например. За мен Dark Souls III в огромната си част просто не е удоволствие. Всъщност едва на второто изиграване... започна да се прокрадва такова. След няколко десетки часа пред заглавието. В които го бях научил. Почти в детайли. Какво да очаквам от противниците, кои оръжия да ползвам, какво е ефективно... какво не е. Когато бях заучил босовете.
Едва тогава. Но колко от онези, които са фенове на Dark Souls ще инвестират толкова време?
Всъщност ако се замисля удоволствието от Souls игрите не идва от самите тях. Понеже аз продължавам да не виждам какво точно трябва да ми хареса на това да ме убиват за пореден път по най-сладникавия начин. А начинът да преодолея ситуацията е като съм умрял вече няколко пъти на дадено място и знам добре какво ще се случи... нещо като да ти разправят тъп виц за пореден път, но вече да знаеш кога се предполага, че трябва да се смееш.
Удоволствието на Souls игрите идва от това да си кажеш – „Виж, хората се мъчат, ама аз що-годе ефективно се справям и не ми е толкова трудно, сега нали умирам, ама съм станал толкова по-добър“. Чувстваш кеф от това, че някой хуйовец се оплаква в нета, но ти се справяш евентуално по-добре от него. Не от самата игра. Че си добър в нещо трудно, което би трябвало да показва, че имаш умения. Което всъщност не е истина. В общия случай Souls игрите не опират до умение, а до знание. Когато научиш кога точно трябва да атакуваш, какво ще направи всеки противник във всеки момент... става толкова по-лесно.
Но за мен това не е удоволствие. Да похабиш много време, за да научиш нещо, което е трудно за схващане. Защото е неясно. И в Dark Souls III е същото. Вероятно 80% от времето ми пред заглавието беше изпълнено с псувни и негативни емоции. Другите 20%... с нещо положително.
А Dark Souls III типично за серията е неясен. Ако вече сте чели и препрочели всичко за франчайза, ако сте фенове – ще имате представа какво се случва. Аз съм прекарвал немалко часове пред Souls игрите, но не толкова, че да не се чувствам изгубен при всяка следваща. Елементарни обяснения за почти всички механики, за това как действа нанасянето на bleed например, че дори и за шибаните ви основни атрибути – няма. Всичко е или проба и грешка... или четене на Dark Souls III Wiki-то. Което в последните седмици лагва като за световно заради количествата хора, които четат какво трябва да се прави.
Айде, не казвам, че трябва да има карта на виртуалния свят примерно. Ще се изгуби част от магията на Dark Souls. Но защо, по дяволите, всичко друго не е обяснено? Намирате пръстен, който казва – „Увеличава леко пиромансерските магии“. Какво означава това в числени стойности? Ходи гадай. И куп други неща. Намирате нещо, което си мислите, че ви върши работа – но докато не прочетете мнението на някой в Wiki-то, който е изхабил време да тества не можете да сте сигурни. Неяснотата в Dark Souls III е поголовна. До такова ниво, че може да се окаже, че сте играли 50 часа, а елементарни неща не са ви особено ясни...
Но това съм го критикувал и по-рано. Едва ли има нужда да раздувам особено. Общо взето трябва да се радваме, че имаме потребителски интерфейс и че поне е наличен един базов екран с информация за героя ни – сигурно и това можеше да липсва. Поне аз не виждам какво пречи да знаем какви са силните и слабите страни на босовете... примерно. Просто ще ни спести още 10 смърти в проби и грешки... но както споменах знанието е гръбнакът на Dark Souls III. Без него сте загубени, с него става лесно. И да, философски погледнато същото е и в реалния живот. Само дето това е игра, която трябва да ни носи удоволствие. И не е да кажеш, че Dark Souls III ще промени драстично качеството ми на живот, когато знам какво да правя в него...
Като се замисля говорих прекалено много... включително и за най-важните неща в заглавието - босовете. Но не съм споменал какви са новостите в него.
За първата вече стана дума покрай босовете – доста по-бързия геймплей. Едно очевидно вдъхновение от Bloodborne… което е интегрирано с варираща ефективност. От една страна – хубаво е бавните оръжия да не замахват мега флегматично, да можем да нанасяме по-бързи комбинации от удари. Stamina-та ни да не се хаби с извънземна скорост. Това – окей. Но в реалност Dark Souls III е някакъв извратен хибрид между предишните две игри и Bloodborne. Който на моменти идва странно. Най-вече защото болшинството противници са рециклирани.
В резултат имаме бързи и агресивни такива от Bloodborne… но и по-бавни от предишните Dark Souls игри. Ярък пример за гадовете с щитове и доста рицари, промени в чието AI поне аз не виждам, сравнено със старите игри от франчайза. При тях има повече чакане, отколкото кълба и опити от ваша страна да намерите прозорец, в който да нанесете 3-4 удара... и нерядко се случва нещо такова. Усещате, че Dark Souls III е парчета от два различни франчайза и рядко е едно цяло.
Друго лошо нещо е, че бързата бойна система ви принуждава да играете като в Bloodborne. С повече кълба. Докато щитовете в определени моменти са ефективни, то това далеч не е валидно за болшинството ситуации. Причината е, че агресивните гадове имат големи комбинации от удари, с които бързо свалят Stamina-та ви до ниски стойности (именно тя пада, когато блокираме ефективно). Също така ако станете прекалено тежки – с weight ratio над 70% - тогава правите толкова флегматични и скапани кълба, че ви затрудняват дори и най-обикновените гадове. Поради която причина в Dark Souls III ролевият елемент не е на особено високо ниво. Има достатъчно оръжия и брони... но заради по-бързия геймплей доста от тях са неизползваеми. И не, не говорим нещо да е по-малко ефективно от друго. Говорим за кенефи, с които горе-долу няма как да се играе.
[caption id="attachment_62595" align="aligncenter" width="525"]
Лъковете са полезни в не чак толкова широк набор от ситуации... но чат-пат можете да чийзнете с тяхна помощ, както правя аз в момента[/caption]
Макар и да почнах да говоря за новостите в Dark Souls III мисля да раздуя малко по тази тема. Разнообразието в билдове. Ами, особен баланс липсва. И тук имаме в титанична степен меле игра. Чисто и просто. Очевидно е, че куп противници и босове са направени именно с тази идея.
Магии? Почти всички от тях са патерица за меле героите. Само тези пиромансерските могат да са в основата на „чист“ маг, макар че по мое мнение това все пак прави Dark Souls III още по-труден, сравнено с това да се играе с герой от близка дистанция. За Sorceries едва ли има нужда да се говори – специално четох в нета/гледах в YouTube, за да видя дали някой е направил чист маг с тези скилове. Май не.
Лъкове? Уж са щели да бъдат ефективни, ама такова нещо като стрелец в Dark Souls III няма да видите. Докато щетите на някои от тях не са чак толкова ниски, то проблемът е, че стрелите са като изстреляни с пластмасов детски лък-играчка с тетива от ластик за гащи. Летят изключително бавно. И не само това – босовете имат навика да правят отклони и избягват доста от тях. С което лъковете са в огромна степен безсмислени. И то при положение, че тетивата се опъват за хипер бавно време. Забавно е как в YouTube има реални хора, които пускат 3 стрели за секунда и половина, а в Dark Souls III горе-долу толкова време отнема за една.
Да, някой би казал, че иначе ще е възможно босовете да бъдат по-лесно чийзвани. Но при положение, че горе-долу всеки от тях скъсява дистанцията за минимално време, то лъкът не е някаква мана небесна. Ако поне можехме да го ползваме чат-пат като помощно оръжие... щеше да е добре. Но уви. Дори и за такова не става в общия случай. Чат-пат е полезен... но не прекалено често.
Сравнително скромното количество билдове, въртящо се около всички възможни видове меле бойци и то не чак толкова тежки никак не ми се нрави. Докато при Bloodborne например всичко ни беше казано в прав текст – „Пистолетите са помощни, всичко е меле, няма тежки брони, кълбата са ти основната защита“, тук уж имаме поле за креативност, но всъщност то ни дава възможност единствено да се провалим и направим герой, който не става за нищо. И ще трябва да почваме отначало.
Но нека се върна към новостите в Dark Souls III. Освен по-бързия геймплей имаме Focus Points – чисто нов ресурс. Всъщност това си е маната в най-познатия ни от ролевите игри вид. Всяко заклинание струва определен брой точки, за да бъде пуснато. Припомням, че досега в Dark Souls магиите можехме да пускаме определен брой пъти между посещения на bonfire-и.
Мана системата като цяло не е лоша. Особено и при положение, че някои оръжия и предмети ни позволяват да я възстановяваме. Например при убийство на противник, при нанасяне на критични щети и т.н. Имаме и нови Estus Flask-ове – такива за мана. Интересно е, че те не са отделни от другите за кръв. Ние трябва да решим колко да разпределим за възстановяване на двата ресурса.
[caption id="attachment_62594" align="aligncenter" width="525"]
Красиви гледки... има[/caption]
Любопитно е, че маната не се ползва само от обичайните заподозрени – маговете. И меле бойците също се възползват от нея благодарение на новата механика – weapon skills. За какво става дума?
Всяко оръжие си идва със собствен набор специални движения. Разнообразието като цяло е значително. При някои говорим за бързи, внезапни атаки. Други могат да пробиват щитовете на противник. Трети пък ни позволяват да си пуснем бъфове, които временно да ни вдигнат щетите. И какво ли не друго.
Ползването на weapon skills всъщност не е задължително, но може да ни помогне доста в някои ситуации. И не само оръжията имат подобни. Същото важи и за щитовете, макар че при болшинството имаме две неща. Едното е парирането, а другото възможност да ползваме weapon skill на оръжие с екипиран в лявата ръка щит. (Имаме само един бутон за weapon skill, при който се ползва оръжие/щит в лявата ни ръка.)
Та тези специални движения изискват мана. Интересно е, че ако останем без такава доста скилове за оръжия могат да ползват и Stamina… но прекалено много. Което може да ни изправи в неприятна ситуация, тъй като типично за серията издръжливостта ни е от ключова важност. Свърши ли Stamina-та и има кратък период от време, в който „замръзваме“, а след това секунда-две можем само да ходим (макар и да е възможно да правим кълба). Непремерения разход на издръжливостта - особено при босове - може да ни вкара в доста неприятни ситуации...
И общо взето май-новостите в играта приключват дотук. Не е да кажеш, че говорим за нещо като Bloodborne – игра, усещаща се горе-долу като нещо ново в серията. Напротив. Маната – окей, ама не е нещо, което ролевите фенове не са виждали. Уменията на оръжията – биват като новост, но и Dark Souls III може да се мине без да ги ползваме изобщо. Буквално. Тъй че не са нещо особено.
Останалото си е познатото. Кълбо, кълбо, блок, силна атака, слаба атака. В зависимост от противниците можем да нанесем два-три-четири удара или само един, преди да се върнем в обичайния цикъл. Бойната система на Dark Souls III е отново безинтересна – по-лоша от тази в Bloodborne по мое мнение. Там поне имаше доста темпо. Тук прекалено често се потапяме във флегматичност тип „вдигам щита и чакам да се завъртя зад гърба на противник и да го пронижа там“ примерно.
Може би един-два реда трябва да се отделят и на системите за оръжията и броните. Ризниците не можем да ъпгрейдваме – те си остават с еднакви статистики през цялото време. В общия случай някои имат повече защита срещу магии, огън и т.н. – при съответните босове е редно да слагаме правилната екипировка. Която оказва влияние. Повечето брони се намират из виртуалния свят, макар че някои могат да се купят и от главната ни база – никак нелоши такива (но се отключват след побеждаване на някои босове).
Що се отнася до оръжията, всички от тях могат да се ъпгрейдват – позната механика за феновете на серията. Задължително е да подобрявате вашите мечове, брадви и прочее – в противен случай може да се окаже, че в даден момент щетите ви са прекалено ниски...
Освен ъпгрейди имате опцията за Infuse. При нея се добавя камък със специални свойства – добавящ огнени щети например или позволяващ оръжие да се скалира със сила или ловкост (щетите да се увеличават с нарастване на стойностите на тези две статистики). Камъните са около десетина, но уловката е, че не могат да се ползват във всички случаи. Някои специални оръжия са без опция за Infuse, понеже биха станали прекалено силни. Тя е налична само при обикновените такива.
Що се отнася до специалните оръжия – тях намираме или във виртуалния свят, или чрез създаването им от душите на босовете в играта. Докато можем да ги изконсумираме... което ни дава голямо количество опит. Но си е прахосване на действаме по такъв начин – оръжията, магиите и пръстените, които ни осигуряват предметите от душите на босовете в общия случай са доста добри.
Иначе адски важни в билдовете ни си остава едно нещо и в Dark Souls III. Пръстените. Можем да носим четири от тях, като разнообразието им в играта е сериозно. Броните например са си... просто брони и подобряват дефанзивните ни статистики. Нищо интересно. Оръжията също са предимно скучни. Но пръстените дават какви ли не подобрения – както пасивни – подсилващи определени наши статистики, така и други неща. Например да си връщаме кръв или мана, ако пронижем някого в гръб и т.н.
Естествено в Dark Souls III се завръщат и познатите мулти елементи. Включително и възможността да нападаме чужди светове – PvP-то, както и множеството послания по земята, които можем да четем. Те са оставени от други геймъри, като или са тролски такива – тип „Скочете на вяра в дадена дупка“... само за да се окаже, че ще умрете заради това, така и доста полезни. Например – „Внимавайте, засада“. Една специфична и отново добре реализирана черта от Souls игрите.
Що се отнася до PvP-то, то си е все така познатото. Нахлувате в чужд свят и се опитвате да пребиете някого, докато той си изпълнява PvE задания. За целта и вие, и вашият противник трябва да сте на пълен Ember – тоест може и да изберете да се изключите от PvP-то, ако това не е така. (Ember-ът се губи, когато умрете - което рано или късно се случва в Dark Souls. Обикновено рано. В общия случай го възстановявате, ако се каните да влизате в PvP или се опитвате да минете труден бос, тъй като получавате още точки кръв.) Поне аз традиционно не прекарах особено време в тази част от Dark Souls III. Никога не ме е привличала, но пък феновете на PvP-то несъмнено ще го харесат. Заедно с това е възможно и да привикаме някого за помощ в опит да минем тегав бос... също ситуация, по която не съм си падал никога и винаги действам сам.
Но най-важното е – струва ли си Dark Souls III?
Да – ако сте фенове на серията. Но вие едва ли се колебаете дали да цъкате вече – несъмнено сте го направили. В продължение на десетки часове вече, тъй като ревюто ми се забави. Ако пък сте новаци и още се чудите – не бих казал, че Dark Souls III е заглавие за вас.
Първо, че за разлика от предишните две игри ви влиза директно с бутоните. Няма някаква уводна по-лесна част. Като оригиналната игра и втората част. Тук едва ли не се предполага, че сте фенове на франчайза. Ще бъдете чукани като пичове. Още в началото. Нататък сексът се увеличава прогресивно. Ако не си падате по това да умирате нечестно, тоест не сте свикнали с Dark Souls, то е доста вероятно в един момент просто да се откажете. Възможно е и доста рано. А и в крайна сметка не е за всеки да умира по 50-60-90 пъти на даден бос. Ако не трябваше да пиша ревю... отдавна щях да съм отебал Dark Souls III.
Някъде четох, че третата част била по-подходяща за новаци... с какво? С цялостната си неяснота, която сякаш ви казва – „Вижте ся, ако не сте запознати със серията... ами, да го духате“. Или пък с липсата на особена уводна секция? Напротив, изцяло си говорим за продукт към феновете. Ако сте новаци... ами, сигурно отзивите и оценките 10/10 ще ви крепят известно време, докато не дойде оня момент, в който ще забиете на даден бос и оттам нататък почти сигурно ще се случат две неща. Ще го минете след часове опити и ще се потопите изцяло в Dark Souls III. Или ще се откажете... и от него, и от играта.
Второ, в Dark Souls III не е направен никакъв опит да се балансират различните елементи. Някои са силни, други са скапани и това е ситуацията. От едни механики има голям смисъл, други са пълни кенефи. Примерно какво – отровата нанася по 3 щети на секунда. При бос, който има няколко хиляди точки кръв какво означава това? Че за минута и половина сме му взели 300 точки... колкото горе-долу нанася с единичен удар обикновено оръжие. В същото време bleed-а отнема над 30% от текущите точки кръв на противник моментално, когато се натрупа с последователни атаки. Нищо общо като ефективност, нали?
Много механики, много оръжия просто са скапани. Но трябва да го научите или емпирично, или ако просто се позовете на чужд опит. И всичко идва от мързеливия баланс в Dark Souls III.
И трето – играта се усеща като нещо без идентичност. Куп зони, куп противници са директно рециклирани от предишните две игри и Bloodborne. Виждам някакъв хибрид. Някаква смесица между двете. Но не и нещо като Bloodborne – една страхотна, пълна, завършена игра. В която всички елементи си бяха точно там, където трябваше. И откъм геймплей механики, и откъм атмосфера. Окей, Dark Souls III има стотици оръжия... и? Едната шепа в Bloodborne бяха доста по-интересни заради факта, че бяха много добре балансирани.
Дали мазохистичният стил на Dark Souls III ще ви се понрави? Трудно е да се каже. Както казах по-рано – според мен хората продължават да цъкат заради мисълта, че са по-добри от онези, които се отказват или смятат серията за невъзможно трудна. Но не и заради някакъв особен кеф от случващото се в играта. Която в един момент става прекалено монотонна с чат-пат някой момент, който да ви изнерви. Далеч не говорим за нещо, което дори се доближава до представата за забавление, нали?
За мен никога Dark Souls не е водел до приятна тръпка. И докато при тройката с известно количество инвестиция на време това се случи... то пак беше прекалено малко. В сравнение с негативните емоции. Мнения – бол, всеки има собствено. Моето е – Dark Souls III не е игра, което носи удоволствие. Нищо нямам против трудността, стига да е справедлива и честна спрямо геймърите. Бих си казал в прав текст – „Да, слаб съм, заради това спирам да играя“, но в Dark Souls III не е така. Нещо те бута в дупката, заклещват те в стената, става нещо шибано. Винаги чувстваш, че не си бил на равни начала с противника. Включително и когато видиш как гадовете правят комбинации от 7-8-10 удара за минимум време, а твоето човече замахва три пъти и му свършва Stamina-та.
Прилична игра? Да. За хората, на които им се понравят спецификите. 10/10? В никой случай. Една „истинска“ игра, претендираща за перфектност или почти перфектност е онази, в които дори и онези, които не я харесват казват – „Ами, не ми се нрави, ама не мога да отрека качествата й“. Dark Souls III е на светлинни години от това ниво.
Прекарах достатъчно време пред играта, за да видя какво харесват феновете в нея. Вече разбрах. Но само толкова. Удоволствието така и не дойде. Заради което мога да заключа статията с думите – шансът Dark Souls III да ви хареса е точно толкова голям, колкото и обратното. Презумпцията, че е яката работа и хардкор игра трябва да накара критиците да замлъкнат, защото едва ли не излиза, че са нубуве, които не стават за нищо, ако се изкажат негативно. Заради което оценките са толкова нереално надути. За мен? Dark Souls си остава прехвален. Отново.
Още по темата
За некои е предизвикателство за мен е тормоз.
Игратае за да ме забавлява и да ме кара да се чувствам като бог на смъртта а не да ме мачка.
Мразя и игрите с хиляди безполезни ъпгрейди,магийки,глупости като се почне от терличките и се стигне до не знам си кво.
На Фром съм превъртял само една игра- Ninja Blade.Хареса ми,въпреки че и там нямаше сейвки,и малко остана да и тегля и на нея една майна.
Всъщност в Dark Souls в един момент можеш да си достатъчно ефективен, че да не умираш по повече от примерно 10 пъти на бос, често са и 5-6. Но това е вече като си инвестирал скандално много време и знаеш всичко... което за мен са си потрошени на вятъра часове.
Още от самото си създаване играте от поредицата са правени да са трудни и наказващи.Или играй по техните правила или чупи диска.Честно казано като голям фен и ветеран играта ми се стори недовършена.Беше горе долу Souls Series:Greatest hits.Всички препратки и прочие.Все пак 5 игри горе долу играем една игра и се поизтърка.
Казваш че не можеш да се чувстваш като бог на смъртта в тази игра.Еми честно казано можеш ама преди това бая бой трябва да си изял,за да си се научил.
Честно казано не ми се стори трудна.Не е за хвалене-просто има няколко боса,които са мизерно трудни за трудността(Понтиф и Nameless King),някои RNG босове(Soul of cinder,aldrich,lothric) и естествено gimmick босовете и другото не е толкова трудно.Естествено разбирам чувството което идва след като си победил бос след около 50+ опита(за мен беше Nameless King).Не е кеф а просто въздишка и малко радост,че повече няма да го правя.Понтифа е мизерен кенеф-прав си но ако можеш да го парираш е лесен.Някакъв пич беше направил видео на ниво 60 с първото париране го уби-вкара му около 5к dmg.Естествено доста врътки и стакове на бъфове но факт.
За това че се крие информация-помня като деца играехме игри без да ги разбираме и да се чудим кои клавиши какво правят и пак да сме ги минавали - ако геймплеят те кефи,давай газ и толкова.
Souls поредицата никога не е била за всеки и това смятам е много силна страна.Всяка вид игра да си има ниша и да се специализира в нея.Това смятам че е по-добре от всичките кенефни заглавия напоследък
Дразни ме по-скоро това, че около Souls серията се оформя една аура, че едва ли не са голямата работа, който хайп идва от западните медии... и никъде не се описва достатъчно ясно какво те очаква точно. Което горе-долу се опитвам да направя в това ревю като неутрален геймър. И прекарах немалко време, че да изкарам ревюто до възможно най-обективния възможен тон, понеже както споменах след първите 20-на часа виждах нещата инак. 
Иначе да, реално играта не е толкова сложна, обикновените противници са лесни, просто някои смазващи босове променят мнението. Аз си признавам, че Nameless King като незадължителен бос не го карах, понеже щеше да ми счупи нервите допълнително... тъй че не мога да кажа, че съм се изправил срещу най-тегавото на Dark Souls III. Но... трудността идва нечестно. Както каза - няколко боса си RNG, като ти вкарат якото комбо и ходи в Япония, Китай и Корея да се учиш на гейминг, е да се спасяваш. Иначе Pontiff и аз го пробвах с париране, изкарах към 20-30 опита така, ама да си кажа честно - така и не можах да го правя ефективно. И в крайна сметка осъзнах, че на мен Понтиф ми е най-лесен с щит. Като се лепнеш пред него и пропуска към половината от ударите си в големите комбота, тоест не ти гърми стамината. Това за мен е най-лесният начин да биеш Pontiff, ама може би си зависи от личния стил на игра.
Ама като тегля чертата - и като помня първия ми досег с Dark Souls 1 - ами, нов човек в серията просто ще го чукат здраво. С опит си е друго, ама иначе си като в небрано лозе.
П.С. За мен Bloodborne си остава най-пълноценната игра - беше добре балансирана, нямаше никаква баластра, нищо излишно - изцяло изчистен геймплей, без да се губи нищо от оригиналната формула. И поне на мен най-допадащата ми атмосфера и сюжет в серията досега. Dark Souls III ми идва както ти го казваш... не знам дали думата е недовършен или прекалено хаотичен. Липсва емоцията на оригиналния Dark Souls или на Bloodborne, не го усещаш като пълноценна игра, ами... всъщност да, като компилация.
Моята теория, че не самият Dark Souls III води до положителни емоции, а самозаблудата, че си голяма работа, ако го играеш и си добър в него. А пък онези с опит в серията са на светлинни години пред новаците. Дори не мога да си представя какво трябваше да е, ако бях почнал от кота нула тук.
Ако тегля чертата наистина обикновените противници не са особено тегави и не помня да са ми правили някакви проблеми. А доста босове не са особено сложни. Някои са си откровено лесни. Тея, дето се бият по системи като в аркадите едно време. Може би ако няколко боса не ме бяха премазали така щях да съм на друго мнение, но то това ти остава като впечатление - как си умрял сигурно 60-70 пъти на едно място, а не как си минал почти всички останали с там "само" 5-6-7-8 смърти. Но поне пред Bloodborne нямаше чак такива стени, които да ударя, както в Dark Souls III... може би заради това ми се струва по-лесен. А може би просто ми допада повече като игра и наборът ми от умения е по-подходящ за нея... или съм се развил по-добре, кой знае.
Що се отнася до контролера - две от четирите игри в Souls серията (Demon's Souls не съм цъкал) съм играл с клавиатура, другите две с джойстик. Не мисля, че има чак такава разлика. Поне аз не усетих причина да пускам пада за Dark Souls III. Има ги традиционните проблеми с камерата, ама те не са зависими от метода на управление, а от самата игра. И на Bloodborne ги имаше. Естествено трябва да се променят част от настройките за клавиатура/мишка, де, стандартните са невъзможни. Пък е и бонус ако имаш мишка с допълнителни копчета...
Това което ме дразни в тази игра, е че наистина е невъзможна с магьосник...но това което ме побърква, е че ми искат още 50 лв. да ми отключат мултито в плейстейшъна и то при положение, че съм платил толкова пари за самата игра.
Ако трябва да дам оценка към момента тя би била 8/10 като имат шанс да я вдигнат при добро пачване (или да се срине при липсата на такова). Иначе харесвам, че са вкарали идеи от Bloodborne, като шорт кътовете.
А количеството бой което съм изял от The Pursuer в 2ката и от Orphan of Kos ми стига за лечение в специализирано заведение, нещо което тук не срещнах.
Поне за мен направо преобръща някои битки, защото едно е да знаеш, че си на 1 удар и ако тръгнеш да пиеш Estus и не прецениш момента за това си мъртвец, друго е да знаеш, че си на 2 удара. А и примерно не виждам голяма причина да инвестираш точки до 30 да кажем на сила или ловкост, преди тези за Vigor - кръвта ти е супер нужна винаги, а в началото си е друга ракия да имаш повече кръв (въпреки че е смешно как ти трябват два и половина Estus-а, че да се напълниш и то като имаш общо 5 ). Докато по-хубавите тежки оръжия се отключват по-нататък, а за тези с по-ниски изисквания трябва да инвестираш доста shard-ове или каквото искат за ъпгрейд, че да се подобри скалирането и да имаш дефакто далавера от повече точки в сила, ловкост и другите ресурси за скалиране. Това е лично мнение, де, а аз в никой случай не съм специалист по никакъв начин в Dark Souls серията. Пък и също играх доста време с малко Vigor - особено първия ми герой. Не е баш невъзможно да кажеш, нали... ама според мен си вкарваш ненужна висока трудност с това.
П.С. При магиите - някои пиромансерски са доста качествени. За чист герой - не знам, но при хибрид са хипер полезни. Да не кажа, че немалко босове ги минаваш като в God Mode с някои магии. Great Chaos Fire Orb конкретно. Но пък Sorceries... доста от тях са ужас. Кастването е толкова тъжно бавно, щетите - толкова скромни, че си просиш побой при тях.
Иначе NG+ с рицар 103-то ниво върви много леко, до средата на Undead Settlement съм умрял 1 път и то защото паднах в дупка. Естествено предполагам в перспектива ще стане ужасно.
P.S. Чак пък евтино ни убова, да не би да остаряваме бавно, неусетно дори?
Но пък битките с босовете тук в тройката са ми доста забавни. Abyss Watchers ми напомниха за Artorias, но изобщо препратките с оригиналите са доста. Обожавам арта и саундтрака, мисля, че дори в това отношение сетивата ми уловиха най добрия Dark Souls. Иначе е най - линейната от всички, но това не изключваше факта, че от време на време трябваше да влизам в WIKI-то за някои жокери.
Мисля, че това, от което имам нужда са наистина един традиционно добри DLCта за поредицата, но не и нов Dark Souls. Ако Миазаки си спази обещанието и не дои поредицата, може и да я запази такава - те не се фукат да бъдат харесвани от всички, а се придържат към старото и изпипаното. Вместо да гледаме 20ти асасин и да ядем същата супа. Така, че Dark Souls 3 за мен е красива и много много добра игра и стига й толкова.
Хубаво е, че си намерил време да я поиграеш. Ти си имаш своите резерви към Souls-овете, но по добре човек да прочете такова мнение, поне от човек, който наистина е хвърлил някакво старание да види отвътре чистото съдържание. Пък и ти много добре знаеш, че който е маниак, няма да му промениш гледната точка
Иначе аз се потопих в един момент - да. Прекарах... много повече часове, отколкото очаквах. И в интерес на истината се случи много странно. Написах едно почти цялостно ревю за Dark Souls III, което беше много критично. Но все пак усетих, че не съм максимално обективен и реших да направя един втори герой (с опита, който натрупах от първия). Тогава естествено прогресът ми беше в множество пъти по-бърз, удоволствието беше повече и започнах... най-накрая да се потапям. Може би този преход на емоции опитвам да опиша в ревюто - след 20-на часа псувни започна да ми харесва играта, но тук въпросът е... а струва ли си да псуваш 20 часа, че нещо да ти хареса?
@Veluvian - ето ти забавни моменти, мен Понтиф ме начука, но пък Dragonslayer Shield ми беше доста по-удобен. Апропо този бос го минах от втория път с втория ми герой - хибрид между меле и пиромансер. С Great Chaos Fire Orb го стопяваш като стой та гледай и реално трябва да търчиш назад и да пазиш дистанция... и да му сереш огън в лицето. Въпрос на билд и това дали наборът движения на даден бос ти подхожда или не.
Имам чувството, че Dark Souls игрите се правят трудни просто заради самата трудност. И като казвам трудни, нямам предвид предизвикателни. От досега ми до две от игрите от серията (1 и 2), ми се струва че явно носят някакво мазохистично псевдо удоволствие, подхранено не толкова от самата игра, колкото от създалата се масово илюзия, че които превърти Dark Souls минава за "hardcore" играч. Ами не, не минава, sorry.
Aз пък имам чувството,че ги правят трудни само за да се ебават с мен.Затова не съм им купил нито една игра.
Две неща не мога да им простя:
Първото е иди-дойди,но би трябвало да има опция яза по ниска трудност.Който си е мазохист нека си го рендят по 50 пъти на бос,негова си работа,да си я играе на хард.Но има хора които не обичат да ядат бой,а и немат нерви да търпят.
И втората причина,за мен лично по важната - че нямам сейвки.Е нема по голема ебавка и гавра от това да се мъчиш камара време ,да си трошиш пада и здравето и накрая да те върнята на майка ти в задника.
Затова пичка и майчина на тъпата поредица и така.И никога стотинка за Фром.
Всъщност Bloodborne за мен има доста добър баланс за формулата между трудност и нечестност, само че не знам защо Dark Souls III е стъпка назад. Имам чувството, че просто не са имали достатъчно време да го направят и са претупали работата. Но сега ми е интересно какво ще покажат в бъдеще From Software, понеже казаха, че Souls игрите са станали прекалено много (което е самата истина) и ще правят нещо различно. Любопитно как ще е ако излязат от зоната на комфорта... немалко компании успяват да уцелят една формула, но малко правят нещо различно успешно след това.
@bojosan - всъщност босовете са сравнително близо до чекпойнт, проблемът е, че при много смърти чакането е екстремално изнервящо. А и всъщност по-ниска трудност обезсмисля Dark Souls... не мисля, че има файда от такава. Реално ако имаше ниска трудност щяха да се видят в пълна степен недъзите на играта, които се прикриват именно от трудността. И From Software щеше да получава по-лоши отзиви от настоящите. За мен решението им е правилно да има една трудност - ако ще правиш нещо, прави го както трябва. Именно отварянето на гейминга към абсолютно всяка аудитория е един от проблемите му днес. Dark Souls си е насочен към една аудитория хора, лошо няма, нечестен и гаден е, но ниска трудност в стил Activision/EA/Ubisoft щеше да е огромен минус (то всъщност на игрите на Ubisoft им трябва висока трудност в общия случай ).
Aaa не ! Тука категорично и абсАлютно НЕ съм съгласен с тебе.Не и не !
Веднага давам пример - вчера превъртях една супер игра на normal ,играта е Dead Space,не знам за кой пореден път я превъртам,но ми я дадоха без пари за One и затова се наех.Минах я и се изкефих на макс за не знам си кой пореден път вече.През цялото време ми доставяше огромно удоволствие да екзекутирам гадовете.С превъртането отключих и опция unposible .Хвърлихсе да я минава м и на ънпосъбъл ,ама още в началото върху ми наскочиха кажи речи два пъти повече гадове на едно място,отколкото преди на същото,да не говорим че и амунициите беха невъзможно да се намерят или бяха адски малко.Опитах 15 пъти да мина нивото и ме размазваха жестоко.Уби ми се ентусиазма и ищаха да я превъртам наново и и теглих една майна.
Ето това е пример ,че една игра може да те възхити,но може и да те накара да псуваш създателите и на майка.И да не си купиш втора серия.
Но ти си прав - Соулса е игра за една прослойка хора.Не за всички играчи.Те с това съм съгласен.И затова и просто нямам купена игра от поредицата.
Аз след като ядой много бой и я минах и видях как хората я минават за 1 час без да ги удари бос. И разбрах , че не че играта е много трудна просто аз не съм PRO.
То това заключение стигнах и аз. Каквото и да правиш резултата е един и същ. Bloodborne е не случайно ексклузивка, защото е много-добра игра. ДС3 трябва си някав гуру да знаеш всяко движение на боса и като добавим кофти управление и скапаната камера, която и тя един вид бос, направи ми иде да разбия конзолата на молекули.
От първия ми път с Souls игра съм Гуру явно
.
10167395