За Darkest Dungeon вече има едно ревю в сайта – тук. Него написах преди година време, когато играта още беше в Early Access. Но все пак май за първи път ще прасна и едно второ ревю за същото заглавие, когато обаче то вече е съвсем завършено откъм съдържание. И да, както бихте се уверили нещата не са се променили особено. Отново Darkest Dungeon е в рубриката ънхейтабъл и аз пак бих казал – заглавието си заслужава при всички положения!

Но нека започна това ревю така на чисто – сякаш преди година не съм писал каквото и да е. Ако трябва да бъда честен поне аз съм забравил старата си статия, пък и като за дебютен втори голям материал за една и съща игра още не съм сигурен какъв трябва да е крайният резултат.

Та, Darkest Dungeon. Играта представлява двуизмерна походова тактическа игра, сериозно вдъхновена от творчеството на Хауърд Лъвкрафт. Несъмнено снимките, които видите в статията моментално ще ви покажат дали визуалният стил на Darkest Dungeon ще ви се понрави или напротив. Поне за мен отговорът – отново – е абсолютно положителен. Играта изглежда страхотно!

Вашите противници са какви ли не уродливи гротески – криви, наполовина разложени, безоки, осакатени, че понякога и с излизащи от стомаха им вътрешности. Гадовете ви нападат по какви ли гнусни начини, плюещи, пискащи, ритащи и хапещи, а вашите герои трябва да покажат невероятна сила на характера, че да оцелеят.

Атмосферата на Darkest Dungeon се допълва страхотно от съвсем минималистичната история. Понеже интрото ми харесва толкова много и ми е трудно да го пропусна, стартирайки играта, то го приложих и във видеото горе. Накратко – вие сте отрочето на богат аристократ, който от „скуката на конвенционалната екстравагантност“ решава да разбере дали под неговото имение наистина има портал към друг свят, водещ до невероятна сила. И това се оказва самата истина. Но в случая силата е под формата на безкрайни орди злокобни демони, чиято единствена цел е да убият всичко, което срещнат.

Вашият герой не бива показан по никакъв начин – вие сте блудният син (или дъщеря), завръщащ се да спаси семейната част. Вашият баща междувременно си е теглил куршума, загубил своя разсъдък, но това не му пречи да служи като разказвача в Darkest Dungeon. И дали актьорът зад този персонаж не се справя страхотно!

[caption id="attachment_59963" align="aligncenter" width="525"] Подобни моменти обикновено биват съпътствани с множество псувни[/caption]

Именно разказвачът е едно от най-яките неща в Darkest Dungeon, което ви вкарва автоматично в атмосферата. Апатичен и мрачен, дори и при най-големите ви постижения той ви предупреждава да не се отпускате и ставате прекалено самоуверени. След всяка мисия, особено по-важните такива с убиване босове има и кратки обяснения как богатата ви фамилия е пропаднала и загубила цвета си.

Както споменах вашият герой по никакъв начин не се вижда – вие влизате в ролята на неназован пълководец. Но за сметка на това вие имате голям набор от персонажи, които да управлявате в битка. Към момента те възлизат на 14 бройки, което е точно с 4 повече от предишното ми ревю за Darkest Dungeon.

Доколкото числото може и да не звучи прекалено впечатляващо, то е редно да се отбележи, че всеки от героите предлага достатъчно разнообразен геймплей. Наистина повечето си имат дадена роля, около която се въртят уменията им. Персонажи като Arbalest-а и Highwayman нанасят сериозни щети. Герои като Crusader-а и Leper-а пък могат ефективно да танкват и т.н. Интересното е обаче, че уменията на вашите хора им позволяват да създавате и доста разчупени билдове.

[caption id="attachment_59953" align="aligncenter" width="525"] Вашето имение, чиито ъпгрейди са от ключова важност за успешно завършване на Darkest Dungeon[/caption]

Всеки герой в Darkest Dungeon има 7 умения, но само 4 могат да се използват в един и същи момент, когато влезем в подземие. Така например Vestal-ката – която е монахиня-боец, е еднакво ефективна и в последните редове на вашия отряд като лечител, и из предните редове като debuffer благодарение на два нейни скила, намаляващи съответно щетите на противник или шансът му да избегне ваша атака.

Класът Man-At-Arms например пък може да бъде ползван както като боец с нелош офанзивен потенциал, така и като спомагателен персонаж, даващ buff-ове на вашите хора.

Доста е важно да прецените какви са плюсовете и минусите на четирите героя, които ще вкарате в битка – именно толкова имате на разположение, влизайки в подземие. Вариациите за оформяне на отрядите ви са изключително много, а нещата, за които трябва да мислите са доста.

Например какви са враговете във всяко от подземията? Вашият Plague Doctor е адски ефективен срещу гадове с ниска резистентност към отрова, но когато скочите да се биете с множеството смрадливи прасета в друга зона, ситуацията е съвсем различна. В подобно положение е и Jester-ът, чиито скилове пък водят до кървене. Срещу споменатите свине уменията му са супер ефективни, но пък срещу скелети – не. Тъй като те нямат телесна маса, която да кърви...

[caption id="attachment_59959" align="aligncenter" width="525"] Abomination е един от новите класове, като може да се превърне в чудовище със значителни щети в битка[/caption]

Спецификите на гадовете във всяка от четирите зони ви карат да мислите внимателно с каква конфигурация герои да влезете при тях. И да, не си мислете, че ще имате възможността да направите един божествен отряд, с който да мачкате всичко наред. Според ситуацията дадени герои са полезни, а други – никак даже. А пък от това колко сте запознати с противниците в дадена зона зависи дали ще ги избиете като пилци или вашите герои ще трябва да избягат с подвити опашки. Или загинат.

Адски приятно е в Darkest Dungeon, когато формирате конфигурация от персонажи, които чисто и просто изорават дадена зона. Особено пък ако в нейния край има и бос. От друга страна нерядко се случва да решите да се направите на експериментатори и някое съвсем лесно подземие да ви накара да избягате в срам. Тъкмо преди да почна това ревю им се случи подобно нещо. След десетина супер успешни конфигурации герои си казах: „Ей го, голяма съм звезда, схванах тука логиката и няма какво да осера“. И на 11-ия път в средата на подземието героите ми бяха на прага на истерията и реших, че е най-добре да си замина, вместо да рискувам те да полудеят.

А, да. Лудостта. Именно тя играе основна роля в Darkest Dungeon. Вашите герои имат индикатор за кръв – естествено. Но под него е включен и такъв за стрес. Всичко, което се случва в подземията на Darkest Dungeon има пълния потенциал да докара персонажите ви до лудост.

[caption id="attachment_59949" align="aligncenter" width="525"] Не липсват достатъчно уродливи босове[/caption]

Получавате критична атака? Стресът се увеличава. Някой настъпва капан? Пак същото. Ваш персонаж загива? Тогава ситуацията може да стане и нетърпима. Не само това, но и много врагове имат атаки, които директно повишават вашия стрес. А стигне ли до числъцето 100... всичко е възможно.

При преминаване на прага от сто точки стрес волята на ваш герой бива тествана. В редки случаи пичът или пичката се оказват лидери, които отказват да бъде пречупени. По-често обаче ви очакват съвсем различни резултати. Героите ви се полудяват, повишавайки и стреса на другарчетата си. Отказват да спазват командите ви в битка и какво ли не друго. Стигне ли стресът до 200 точки, ваш герой получава инфаркт и има немалък шанс да си умре на място.

Управлението на този изключително важен ресурс е нещо, за което винаги трябва да мислите. Най-често преди да влезете в някое подземие. Дадени герои например се случва да се страхуват от някой тип противници или от дадена зона като цяло. Очевидно те няма да са подходящи за по-дълги кампании в същите подземия. Заедно с това има и немалко умения, които редуцират стреса – добре е да ги обмисляте... за всеки случай. Или ако нямате такива – то е добре да сте сигурни, че персонажите ви имат методи за справяне с враговете от задните редици. Именно те почти винаги атакуват директно стреса на вашите герои.

Но вече няколко пъти казвам „редици“. Какво е това може би се питате?

Уменията на всеки герой могат да се ползват единствено когато се намира в дадена позиция – първа, втора, трета или четвърта. Заедно с това скиловете му атакуват противници от даден ред. Шепа са уменията в Darkest Dungeon, които могат да се ползват от всяка и да атакуват всяка позиция. Напротив, трябва внимателно да обмислите какви са вашите възможности.

И не, това не е всичко. Възможно е в битка позициите на вашите герои да бъдат разменени. Така ако случайно вашият лекуващ Vestel се окаже на първия ред, то общо взето не може да направи почти нищо. Подобна е ситуацията и за някой танк да кажем – иде ли последен и ефективността му отива към нулата.

Размяната на редовете може да се случи ако противниците ви изненадат... или благодарение на някое умение. Имайте предвид, че и вашите герои имат доста такива. Така можете да дръпнете някой вражески маг на първия ред, за да го пребият вашите герои с високи щети. Ако пък бутнете назад някой противник със силни атаки от първа позиция ще намалите значително ефективността му.

[caption id="attachment_59947" align="aligncenter" width="525"] Някои излизащи на случаен принцип междинни босове могат доста да затруднят преминаването ви на дадено подземие[/caption]

Несъмнено едно от нещата, за които нон-стоп се чудите е кой герой в коя позиция да бъде сложен. Наред и с това кои точно персонажи са най-подходящи и с какви умения. И можете да ми вярвате – възможностите в Darkest Dungeon са много. Ако видите 10 души да минават един и същи бос, вероятно ще видите 8 различни конфигурации герои/умения.

Доколкото всичко това звучи страхотно, то в някаква степен може би е минус фактът, че в Darkest Dungeon понякога минава прекалено много време, докато се готвите за влизане в дадено подземие. Не, че това е лошо като цяло. Напротив, подготовката във всички аспекти е от ключова важност. Колко лопати ще си вземете... за да можете бързо да разбутвате планини от боклуци, спиращи прогреса ви. Колко противоотрови ще имате, ако противниците ви са прекалено токсични. И най-вече – колко факли. Колкото по-светло, толкова по-добре... специално в игра с названието Darkest Dungeon.

Подготовката е яка, но понякога става досадна. Когато започнете да четете кой беше оня, дето се страхуваше от едното подземие. И другият, дето се напикваше от второто. Естествено е вероятно да забравите кои умения сте развивали при даден персонаж и за какъв билд сте го предвидили... с напредване на времето ще можете да отключите всичко на всички. Но по-често парите са ви толкова малко, че нямате подобни луксове.

[caption id="attachment_59951" align="aligncenter" width="525"] По-дългите подземия изискват и почивка за намаляване на стреса[/caption]

Така дори и за да влезете в някое кратко подземие, което се минава за 15 минути е възможно да се подготвяте пак толкова време! А най-често повечето ви герои са стресирани до някаква степен и трябва да им дадете възможност да разпуснат в града. Да отидат да се помолят в църквата или пък да опукат шише уиски в кръчмата. Тоест рядко се случва два пъти поред да имате на разположение едни и същи герои. А това означава, че след една мината мисия трябва пък да се чудите кои други персонажи какво имат и нямат откъм ментални проблеми и умения...

Реално най-често това ме караше да спирам Darkest Dungeon след маратон от няколко часа. Като си представях, че ме очакват 10-15 минути подготовка за следващото подземие. Не е голям минус... но си струва да се отбележи.

Що се отнася до града ви – по-скоро вашето пропаднало имение – това е стратегическата част в Darkest Dungeon извън битка. Имате куп сгради, които трябва да ъпгрейдвате. Едни от тях редуцират стреса на вашите герои – църквата, кръчмата, бардакът. Болницата може да излекува вашите герои от психическите и физически усложнения, които те несъмнено ще добиват по време на приключенията си. Сред които и вече споменатите фобии от дадени подземия, противници и т.н.

[caption id="attachment_59965" align="aligncenter" width="525"] Darkest Dungeon - така се казва най-тъмното подземие в Darkest Dungeon[/caption]

Заедно с това имаме и сгради, от които можете да развивате уменията на персонажите ви и да ги екипирате с по-добри брони и оръжия. От вас зависи кои елементи са с приоритет за ъпгрейд... а бъдете сигурни – ресурсите ви винаги са недостатъчно!

И тук може би идва момента да отделя няколко реда за промените в Darkest Dungeon. Първото, което е различно спрямо последното ми ревю е броят на героите. Те вече са 14 бройки, вместо наличните преди 10. Което е доста приличен скок. Особено и като се има предвид, че поне на мен почти всички нови герои ми допадат. Те включват Man-At-Arms – тежко теле, което има куп умения за подобряване на вашите герои (buff) и влошаване на вражеските (debuff). Arbalest – стрелец от последните редове с високи щети и възможност за самолечение в битка. Houndmaster – бивш служител на реда с вярното му куче, който има балансиран набор от скилове за атака и самозащита. И, естествено, моят фаворит Abomination – уродлив човек, който може да се превърне в подобно на върколак същество. Този клас не може да се ползва заедно с „религиозните“ такива – Vestal, Crusader и Leper. От друга страна Abomination-а може да ползва най-много умения в битка – всичките си седем. Три от тях са налични когато е във вид на човек и още три, когато се превърне в животно. Освен това Abomination-ът има и високи щети... но ставайки на звяр всяка битка донася допълнителен стрес на вашия отряд. Който очевидно предпочита да не гледа подобни картинки.

Естествено в последната година Darkest Dungeon се сдоби с още нови противници и предмети, като бяха отворени и финалните две крила подземия в играта. Едното включва куп рибоподобни уроди, а другото е всъщност ендгеймът. Иде реч за ниво с названието Darkest Dungeon, в което ви очакват куп супер мощни вариации на вече познатите ви уроди, които са предизвикателство и за най-добре екипираните герои.

[caption id="attachment_59952" align="aligncenter" width="525"] Ъпгрейдът на уменията е задължителен[/caption]

Освен завършеност като съдържание виждаме и други новости в геймплея. Основна от тях са труповете, които остават в битка. Както писах назад в Darkest Dungeon е от ключова важност на коя позиция се намират вашите герои. Преди година когато някой загинеше и просто изчезваше. Така вашите противници сменяха позициите си (първите редове никога не са празни – умре ли някой и мястото му се заема от друг). Сега обаче в Darkest Dungeon гадовете оставят трупове. В зависимост от ситуацията те могат да ви помагат – ако дадени ваши умения атакуват определени позиции. Тогава вие няма смисъл да премахвате труповете. В други ситуации обаче се случва магьосниците да си останат все така защитени от вече умрелите танкове пред тях, спокойно сипвайки ви стресиращи магии от дистанция. Тогава трябва да изчистите труповете – или със стандартни атаки, или с някои заклинания, които ги премахват.

Естествено всички промени в Darkest Dungeon не идват изведнъж. Всички, цъкали играта периодично миналата година са видели как еволюира. Но това са основните неща, които поне аз забелязвам от пръв поглед. Има и куп по-дребни разлики откъм умения на героите, но едва ли има смисъл да се навлиза чак там. Като цяло четох някои критики, че не е било добавено достатъчно съдържание в Darkest Dungeon – според мен ситуацията е окей. Четири нови героя, две нови подземия – които са общо пет вече, куп нови противници и предмети, които да носят вашите персонажи. Реално Darkest Dungeon беше игра, която препоръчах без да ми мигне окото и в Early Access вариант, защото осигуряваше внушително часове зарибяващ геймпей и тогава. Сега, с добавените новости, ще направя същото с пълна сила.

Но вероятно всеки от вас, който е чувал за Darkest Dungeon вече е отскочил до Steam. Поне аз задължително хвърлям едно око на ревютата там, преди да се сдобия с игра... и в случая има доста негативни такива. Най-вече за това колко нечестен е Darkest Dungeon.

Е, аз не бих се съгласил. Както споменах в началото говорим за roguelike игра – още първият екран ви предупреждава, че героите ви ще умират. Всяко подземие се генерира на случаен принцип и докато горе-долу имате идея какви ще са основните типове противници, то ви очакват и изненади. Никога не можете да знаете какво точно ще срещнете пред вас и не само това – възможно е да се наредят няколко трудни битки една след друга, които да вдигнат нивото на стрес на героите ви и да ви накарат да се замислите за бягство. Което значи липса на награда, хвърлени на вятъра пари за подготовка, неполучени точки опит и по-голям шанс героите ви да бъдат емоционално пречупени.

Но това не е всичко. На моменти малко лош късмет може тотално да обърне везните на някоя битка. Както си минавате през някакво подземие и газите всичко наред е възможно няколко пропуснати атаки и няколко критични удара от противник не само да оставят хората ви на по 20-30% кръв, но и дори да затрият някой от тях. И за някои хора това е „евтино“, „нечестно“ и т.н.

Няма да крия, че псувните извираха и от моята уста при подобни случаи. Точно когато най-тежкият противник на екрана успее да нацепи в задника лечителката ми в уж спечелена битка. Или когато по някаква причина при 90% шанс два пъти поред не влизат зашеметявания. Или някой хипер силен гад остава на 1 кръв, но не загива - само за да ви нацепи още някоя унищожителна атака.

[caption id="attachment_59958" align="aligncenter" width="525"] Вашите герои неизменно ще натрупат в един момент куп положителни... но и отрицателни quirk-ове[/caption]

Нека кажа обаче - тези ситуации, макар и неприятни, са по-скоро рядкост. В общия случай ако нещата тръгваха на зле се опитвах да погледна към себе си. Да се зачудя защо. И в повечето ситуации аз бях виновен.

Защо ли? Говорим за заглавие, в което геймърите биват подстрекавани да са креативни. Няма един или няколко супер успешни билда, които разработчиците да „прокарват“ за вас. Не. Вие трябва да схванете механиките на играта и след това да ползвате по възможно най-ефективния начин наличните ви герои. Можете например да видите в YouTube как се минава някой тегав бос... окей. Но вие ще пресъздадете нещо, без да знаете защо го правите. Имам чувството, че някои хора се оплакват именно от това в Darkest Dungeon.

Ако схванете механиките и влизате достатъчно подготвени на моменти играта може да ви се стори дори и... лесна. Почти във всяка ситуация има решение. Почти всяка група противници може да бъде контрирана с висока ефективност. Което за мен е изключително важно. Играта не е нечестна... почти през цялото време. Случва се да ви го вкара, колкото да се присетите, че е roguelike. Но по-скоро бих повярвал, че става дума за шанс - лоша конфигурация от врагове в автоматично генерирано подземие. А не нещо умишлено.

[caption id="attachment_59950" align="aligncenter" width="525"] Дори отварянето на ковчеже крие риск от отравяне или порязване на някой от героите ви[/caption]

Най-важното е, че никога не се чувствах така, сякаш трябва да хвърля зар и да се надявам на най-доброто. Може и да извадите лош късмет понякога. Може да извадите добър късмет. Но най-често има баланс.

И все пак - Darkest Dungeon не е игра, в която лесно се навлиза. Което е другото нещо, което е редно да спомена. Не си мислете, че има лош tutorial или че говорим за нещо сложно – напротив. След 10 минути ще знаете какво трябва да правите и каква е идеята. Бързо можем да започнем да играем, но отнема достатъчно време, за да овладеем Darkest Dungeon. Да можем да се подготвяме по-ефективно за предизвикателствата. Да подбираме правилните герои, за да се справим с всички евентуални противници, които ще срещнем. Аз още помня как цъках първия път още в Early Access. Сигурно първите три-четири пъти не успях да мина и най-елементарното подземие. Героите ми изфирясваха от стреса. После се научих да нося достатъчно факли и лопати. Да си взимам по една-две бройки от превръзки, противоотрови и т.н., ако имам пари. И започна да става по-лесно.

С опита от Early Access версията на Darkest Dungeon влязох с „летящ старт“ в пълната игра. Но пък започнах да срещам нови противници, от което идваха и новите предизвикателства. Мисля обаче това е чарът на подобни игри. Все има какво да видиш и си мотивиран да цъкаш още и още. Да ставаш все по-ефективен и да се справяш по-бързо с противниците си.

Четох и някои други критики – например за голямото количество грайнд. До някаква степен има нещо такова. Парите са малко, както споменах. Ако някоя експедиция се провали – тоест развеете белия флаг и си плюете на петите – тогава често губите инвестицията си за нея. А понякога тя не е ниска.

Заедно с това постоянно ще трябва да развивате нови герои – дори и да не умират толкова често старите ви такива. Колкото повече напредвате в Darkest Dungeon, толкова повече се уверявате, че са ви нужни още персонажи, които трябва да развивате от нулево ниво. Няма механика, с която да си купувате ветерани например. А това означава минаване отново и отново на куп подземия.

Тук ви звучи като някакъв тотален грайнд, нали? Ами, не е точно така заради разнообразието. Никога не знаете какво да очаквате. Заедно с това новите герои по-лесно се поддават на стрес и ако сте играли дълго време с ветерани си припомняте, че и елементарни противници могат да ви затруднят. Именно това прави преиграването – или грайнденето – приятно. Защото винаги има тръпка. Никога не знаете какво ще се случи.

"Remind yourself that overconfidence is a slow and insidious killer", както мрачно би отбелязал разказвачът в Darkest Dungeon.

Именно това е хубавото. Винаги има тръпка и интрига. Дори и да вдигате нови герои, преигравайки лесни подземия...

Както казах по-рано в статията – ако има една критика към Darkest Dungeon от моя страна, това е досадната понякога подготовка за влизане в дадено подземия. Естествено можете и да действате на шанс. Тоест да не се загледате дали случайно хората, които пращате при скелетите не трупат допълнителен стрес от тях. Тогава обаче трудно Darkest Dungeon може да бъде обвинен, че е нечестен.

Всичко останало в играта е страхотно. И в резултат онова, което мога да кажа е същото като преди – ако си падате по тактическите походови игри и по някаква причина сте пропуснали Darkest Dungeon – можете да поправите грешката си. Шансът да ви хареса е сериозен. Стига да не ви притеснява наличното (балансирано) предизвикателство, разбира се.