Дизайнът на града Дънуол е як... но графиката си е много стара. Жалко, че са били хвърлени толкова усилия за създаването на красив игрален свят с толкова стар енджин. 
Звука в Dishonored ми хареса. Добри ефекти, гласова актьорска игра и саундтрак.
Първите часове пред Dishonored определено са интригуващи, като с кеф се потапяте в игралния свят. Както обаче се случва често напоследък, след това нещата стават прекалено еднообразни. 
Добра игра, но не и култова. В никой случай не бих казал, че е претендент за топ заглавие на годината. 
Играта Dishonored в момента има небивала популярност. Десетки валят отвсякъде за нея. Колко е креативна, каква атмосфера има, какво разнообразие, ала-бала. Съответно очаквах с пускането й да се потопя в нещо велико. Един вид Skyrim на 2013 година.Уви, Dishonored е много повече хайп, отколкото супер игра. Не, не казвам, че говорим за лошо заглавие. Напротив, този стелт шутър има сериозните си плюсове.
Но е под нивото на Deus Ex: Human Revolution. И под нивото на най-добрите Hitman игри, по мое мнение.
Просто защото в своята есенция, Dishonored не впечатлява. Има два огромни плюса – системата за креативни убийства и атмосферата на игралния свят (до известна степен, за това после). Като изключим тези два елемента... всичко останало е посредствено!
Къде се развива действието? Dishonored е един от преставителите на течението стиймпънк в научната фантастика. С други думи, игралният свят като цяло е моделиран според изгледа на 19 век ако говорим за архитектура, облекла, прически и т.н. С единствената разлика, че в тази алтернативна вселена някои научни области са се развили далеч повече, отколкото в историята.
Така в един момент можем да видим врагове с мечове и базови огнестрелни пушкала, а след 2 местра – електрически полета, захранвани от китова мас и огромни роботи, управлявани от хора!
Като цяло, Дъноул – градат, в който се развива цялото действие - изглежда добре като замисъл и атмосфера. Доста успешно са преплетени реалните исторически моменти с научнофантастичните и откровено фантастичните като използването на магии. Определено това е един от плюсовете на играта.
За нещастие, историята обаче е слаба. И клиширана. Вие поемате ролята на Корво Атано, бодигардът на емпетратрица Джесамин, владетелката на Дънуол. В самото начало на играта, тя бива екзекутирана от мистериозни убийци, като, разбира се, вие сте обвинени за смъртта й.
Съответно ви бутат в дрънголника, вие се измъквате благодарение на верни привърженици на Джесамин... и оттам нататък започвате вашето приключение като обезчестения отмъстител Сорво.
Общо взето, историята е скучна по много причини. Първо, че е банална, второ, че почти винаги се усещат драматичните, повратни моменти и трето...
...че персонажите в нея са просто скучни! И недоразвити. Ако трябва да направя сравнение с един Skyrim примерно, там в рамките на 1 куест можеш да се привържеш повече към второстепенен персонаж, отколкото към всички главни в Dishonored за цялата игра!
Просто психологията на героите изглежда претупана – въпреки че гласовата актьорска игра е на високо ниво. Явно не е било отделено достатъчно време за подобряване на този аспект в играта.
Но майната й на историята. Все пак това е игра, не сериал или филм. Важен е геймплеят. Как изглеждат нещата в Dishonored?
В своята есенция, виждаме един Deus Ex: Human Revolution или пък някоя игра от Hitman серията. „Препоръчителният” начин на игра е невидимостта – промъкване зад враговете и елиминирането им без никой да разбере. Също както в горепосочените игри, директен конфликт с група противници не е препоръчителен и почти често води до ваша смърт, особено на последната трудност.
Защо казвам „препоръчително”? Ами, първо, изкуственият интелект в играта е разработен за този стил на игра. Второ, нивата са достатъчно разчупени, за да ви позволят минаването по много алтернативни пътища. Трето... самият начин, по който са поставени моралните дилеми ви принуждава по-скоро да не убивате всеки срещнат.
Примерно в Hitman, вие сте наемен убиец и най-често убивате различни видове престъпници. От морална гледна точка е все тая дали ще убиете някого, понеже хем вашият герой е безскрупулен и влизате в неговите обувки, хем и лошите си го заслужават.
В Dishonored вие сте в ролята „на добрия”, а много често из играта се казва, че различните гардове из улиците не са сторили нищо лошо, че да ги колите наред. Просто си вършат работата. Освен това, ако избивате яко хора, това се отразява много сериозно в завършека на играта. С други думи, всичко е наклонено към това да сте добрички.
Това добре. Но ето как идват и нелогичните моменти. Видно е, че основният елемент в Dishonored е промъкването... но същевременно, голяма част от активните и пасивните ви умения са за убиване на противници. Освен това, един от огромните плюсове в играта е системата за креативни убийства... която пак подсказва, че трябва да избивате наред.
И това е странното. Примерно в Bulletstorm, същата тази система (да, Dishonored не е първата игра с мотото kill with skill…) си пасва идеално. Защо ли? Защото играта е просто безмозъчен кютек и нищо повече.
В Dishonored наистина е яко да призовете множество плъхове, да закачите взривен капан върху един от тях и накрая да се вселите в същия гризач и да откъснете краката на група врагове... или пък да спрете времето и да преместите някой ваш противник на пътя на собствените му сачми или стрели, което води до своеобразно самоубийство...
...но като цяло, поне аз усещам противоречие между цялостния изглед и този елемент. Да, ясно е, че е бил направен опит играта да се хареса на всички – и на стелт феновете, и на тези, които обичат просто да хванат едно пушкало и да колят наред. Но не се получава.
Най-вече заради факта, че AI-то просто е направено като за стелт игра. Както споменах по-горе. Какво ще рече това? Ами много просто – когато гадовете разкрият къде сте, просто се скупчват на линийка пред вас и започват да се бият. Без каквато и да е идея за тактика, за криене по ъгли и т.н. Идеята е ясна – ако прецакате невидимостта си и целите да минете мисията невидими, ще рестартирате.
Да, обаче ако искате просто да избивате противниците си и се подготвите за всичко това... просто ги правите на пихтия. Убивате един, всички се скупчват около него, спирате времето и бам бам бам няколко хедшота за норматив... и край.
Или пък можете просто да се качите на някой покрив с умението си за телепортиране и от майната си да снайпите с хедшоти. Каквото и да решите, повечето ви противници са тотално неподготвени за директни конфликти.
Да, ако ви разкрият изненадващо и моментално изскочат 5 гарда от 3 страни, нерядко просто нямате време да реагирате адекватно и те ви убиват бързо. Но пък ако целта ви е да изтребвате противниците си... те са беззащитни!
Аз лично почнах Dishonored на стелт и се изкефих. По едно време нататък реших да пробвам какво ще е, ако просто започна да опуцвам всичко наред. Скука. Адска скука. Малко ми напомня на серията Hitman – там преди години един авер ми беше казал – „Това е ебаси малоумната игра”... аз го гледам тъпо и викам – „Що, бе”, понеже съм си фен на Агент 47. „Ми”, казва моя авер, „хващам и ги избивам всички наред и всичко е супер лесно и изкуственият интелект е мега зле”.
Тогава се замислих, че аз всъщност съм играл Hitman само с промъкване – цялата игра беше създадена за това. Но беше възможно да избиеш всичко наред... което хем е скучно, хем е зле изпълнено като елемент.
Положението в Dishonored е идентично. И за разлика от Deus Ex: Human Revolution например, където директният сблъсък е сериозно предизвикателство и изкуственият интелект на противниците ви е оптимизиран за него, то в тази игра това не е така!
Но нека се насочим към стелта и забравим, че има екшън елемент – как изглежда той? Като цяло доста добре.
Приятно е да прелитате от балкон до балкон с телепортацията, да причкате някой гард да отиде да се изпикае и да го приспите, а след това да скриете тялото му в ъгъла. Също е яко да следите отдалеч движенията на пазачите по 2-3 минути и след това с няколко хирургически движения да се промъкнете край тях.
Самите нива спомагат за доброто промъкване – винаги има по няколко алтернативни пътя. Трябва да стигнете до главния офис на цел, която трябва да бъде убита? Можете да минете през перваза на сградата, може пък и да се промъкнете през задния вход и да пребродите всички вътрешни коридори. Винаги има задни алеи, канали, покриви и т.н.
От друга страна, минус е, че има разнообразие единствено на алтернативни пътища... но няма различни за разрешаване пъзели из нивата. Какво имам превдид?
В Deus Ex: Human Revolution, можете да минете по някоя шахта, можете да хакнете врата, можете да откраднете ключ или пък можете да убедите някой да ви пусне в дадена сграда с разговор. В Hitman, можете да откраднете тайния код на някого за секретно помещение, да се преоблечете в чужди дрехи и т.н.
В Dishonored, нещата в почти всички случаи се изчерпват до открадване на някой ключ. Тук-таме може да се заобиколи някоя заключена врата, но дотам. С други думи, стелт елементът може да е добър и приятно направен, най-вече заради специалните умения на Корво... но е под нивото на Hitman и Deus Ex: Human Revolution при всички положения! Тъй като имате 3 различни начина да стигнете до дадена врата, но в крайна сметка тя спира прогреса ви и трябва просто да намерите ключа за нея! Иначе не става!
А, да, нещо се унесох и забравих да спомена за скиловете в играта. Корво има всичко на всичко 10 умения с по 2 нива... което си е нисичко число. Особено като имаме предвид, че няколко от тях са пасивни и ви дават повече кръв и т.н.
В началото, уменията в играта са интересни. Дават нужното разнообразие и е забавно да изпробвате пълния им потенциал. Проблемът е, че след 4-5 часа, те омръзват сериозно. И като добавим, че са малко на брой, положението е още по-зле.
Освен магическите умения, имате възможност да ъпгрейдвате и героя си със злато (другите скилове се вдигат с намиране на мистериозни руни в игралния свят). Тези подобрения включват по-голяма точност на арбалетите ви, повече възможност при дуелите с мечове и т.н.
Общо взето, възможностите за развитие ми изглеждат доста ограничени и поне мен не ме впечатляват. Освен това в по-голямата част от времето са ви достатъчни уменията за телепортиране и за спиране на времето, за да се справите с почти всички ситуации. Така в много случаи не усещах нужда да ъпгрейдвам каквото и да е по Корво, при все, че с няколко базови умения героят си е доста силен.
Преди да премина към заключението, ще отделя традиционните редове за графиката и звука. По-горе писах, че Дънуол е един наистина красив град... което е така. Като архитектура и атмосфера. Но самата графика е много лоша! Използва се много ранна версия на Unreal Engine 3 и като цяло играта прилича на такава от 2006 година, не края на 2012-та! Грозни, дървени лица без почти никакви изражения на героите. Кофти текстури, анимации, които не впечатляват.
Което е жалко. С по-ново поколение на енджина – примерно това, което имаме в игри от рода на Batman: Arkham City, положението щеше да е наистина прекрасно. Но в момента, Dishonored е просто една реликва.
Що се отнася до звука, положението е добро. Гласовата актьорска игра си я бива, саундтракът също.
Заключението? Dishonored е поредната супер прехвалена игра в последните години. Просто става дума за една компилация от вече видяно, която на всичкото отгоре не е толкова добра. Система с креативни убийства? Видяхме я в Bulletstorm. Промъкването? Правено много пъти още от времената на Thief през Hitman до последния Deus Ex. И то по-добре.
Да, стелтът е забавен. Да, атмосферата е яка. Да, Dishonored е нещо, което ще ви зариби известно време. Но не е играта, която повечето ревюта представят. Не можем да говорим за класата на Skyrim. Не можем да говорим за игра на годината. Не можем да говорим за нещо незабравимо.
Още по темата
10167395