Преди няколко дни върнах тестовата бройка на Dragon Age: Inquisition, а с впечатленията за мултиплейър елемента на играта бях готов доста преди това. Но в интерес на истината не ми се занимаваше особено да пиша за нея – просто защото тази секция се оказа прекалено скучна. И все пак за да бъда изцяло коректен и да напиша едно „пълно“ ревю на Inquisition, който вече спечели и първата си GOTY награда от изложението VGX 2014, то нека да карам направо.

Как изглежда мултито на Dragon Age: Inquisition? И дали си струва то, ще ви накара ли да отделите много часове в него след приключване на сингъл кампанията на играта или напротив?

Отговорът ми засега е... почти сигурно не. Нямам идея в коя рубрика да сложа това мини ревю – нека да е ънхейтабъл. Може би защото до някаква степен мултито на Dragon Age: Inquisition ми предложи предимно положителни емоции. Но крайното ми мнение е, че то просто е прекалено посредствено и едва ли е нещо, което ще ви задържи интереса за дълго.

И така, по каналния ред. Как изглежда този режим на RPG-то?

Мултито на Dragon Age: Inquisition е кооперативка за четирима души. Концепцията е доста проста – ходите напред, убивате куп противници, а в края на всяко ниво ви очаква и мощен бос. Докато достигнете до него имате опцията да отворите някои тайни стаи с ковчежета – част от тях охранявани от силни противници, а други пък – не.

И това е. Търчите напред, убивате боса и после – пак същото отначало. Нивата не са особено дълги – завършват за около 10-20 минути в общия случай. Понякога може и да се проточат, особено ако сте в по-слаб отбор и трябва постоянно да съживявате някого. Също така някои босове са по-тегави за убиване и отнемат немалко време. Но като цяло 15-на минути стигат.

Лично аз съм окей с това. Харесвам идеята за къси мачове, а не да кисна пред компютъра един час, без да мога да ида до тоалетната или да си сипя вино, докато свърши даден рейд. Това е хубаво. Лошото?

Нивата са прекалено еднообразни. И само три на брой! Да, точно така – има три карти към момента. Прилични по размер, наистина. Но след 5-6 часа вече ги знаете като петте си пръста. И тогава скуката започва да ви облива. Минавате по един и същи път всеки път. Убивате едни и същи противници. Пак и пак, че да дойде накрая един от няколкото алтернативни боса.

И после рестарт.

След неособено много часове виждате, че мултито на Dragon Age: Inquisition всъщност е основано единствено на безмозъчното фармене и няма особено много неща за вършене. Да, окей, като си пуснете някоя от по-високите трудности ви трябва повече отборна игра. Да не кажа доста. Как да се подходи към дадена ситуация, кой да привлече гадовете към себе си... как да се защитят по-чупливите класове отзад, ако им скочи някой дебел rogue да ги мушка отзад и т.н. Самите битки понякога могат да са напрегнати. И наистина са.

Но лошото е, че еднообразието е прекалено сериозно. Всяко ниво е същото като предишното... всеки път. Има прекалено малко разлики в случващото се и след кратко време осъзнавате, че просто... циклите.

А за разлика от Diablo II например, където съм правил рънове на Мефисто или Бейл стотици пъти, то тук няма достатъчно явен елемент на изненада. Нивата не се променят - еднакви са си. Също и противниците. Десетина часа ви стигат, за да научите всичко налично в Dragon Age: Inquisition наизуст.

Окей, може и EA да добави още карти. Като DLC или безплатно – предстои да видим. Но какво има да се прави в момента? Имаме MMORPG в най-грозния му вид. Геймплеят на мултито е следният:

-фармите, за да вдигате нива;
-фармите, за да събирате злато и да отключвате по-добри предмети на случаен принцип;
-когато съберете по-хубави предмети на случаен принцип можете да играете същите нива на по-висока трудност;
-на нея фармите същите противници, за да съберете още пари, за да отключите или крафтнете още по-хубави предмети;

И това е. Не видях да е налична някаква по-дълбока система, която да ви осигурява награди. Отваряте ковчеже => получавате предмет или определено количество злато => продължавате напред™. И всичко е базирано на случайността.

Всъщност лошото е, че сякаш всичко в мултито на Dragon Age: Inquisition е основано на фарменето. Най-вероятно защото има и опция за микроплащания. Да, точно така – налична е позната схема. Има ковчежета, които се отключват или с виртуални, или с реални пари. Те ви осигуряват отвари и предмети, с които да се справяте с противниците си. Да, наистина не е нужно да давате реални пари за каквото и да е. Нищо не е заключено зад "премиум" кредитите. Но виртуалното злато не се трупа толкова бързо, а играта има неприятния навик да ви дава супер скапани предмети в общия случай.

В резултат трябва да отворите много, много ковчежета, докато ви падне нещо смислено. Разбира се срещу определена сума можете да отворите куп такива на момента, без да фармите... класическата формула. Подобно на Fifa Ultimate Team примерно.

Едва ли има нужда да казвам, че наличието на микроплащания в игра, която струва 100/120 лева ме погнусява. Нужда от оправдания и лъжи няма – ясно се усеща, че всичко е балансирано по начин, целящ максимална печалба. А не максимално удоволствие за потребителите. Зле ли е това? Да, много зле е. И бих казал – с подобни решения EA няма да станат по-приятни на потребителите.

Но нека продължа нататък с нещо доста важно - класовете герои и екипировката.

Плюсът е, че имаме 12 броя – по четири за всеки от основните специализации в ролевите игри изобщо – магьосник, rogue и боец. Разликите между тях се крият в уменията, които притежават и съответно екипировката, която могат да носят.

Скиловете реално са същите като тези от сингъла на играта. Разликата е, че са разделени само 2 дървета, които обаче са по-големи като размер. В интернет имаше статии, че Dragon Age: Inquisition се е зародил като мултиплейър компонента, който е бил разширен и със сингъл. Не бих се изненадал.

Дърветата умения в мултито изглеждат по-добре оформени, по-балансирани. Хубавите скилове са съвсем накрая, по пътя към тях можете да изберете доста пасивки в зависимост от стила ви на игра. Заедно с това имате само 20 нива за вдигане – трябва доста да мислите в кои умения да инвестирате. А това наистина има значение.

Класовете ми харесват, защото като цяло се усещат различни един от друг. И като си пуснете някой алтернативен боец чувствате... отделен стил на игра. С Guardian-а държите яко на бой и трябва да отвлечете вниманието от вашите другарчета; Qunari-то няма толкова стабилна защита, но пък нанася добри щети, Templar-ът вдъхновява останалите хора от отбора и вдига статистиките им и т.н.

Всичко това звучи страхотно? Да. И е страхотно. Големият минус? Не можете да изберете в началото с кой клас да играете. Разбира се аз бях решил да започна с боец. И Guardian-ът всъщност не бе лоша идея – като изключим, че ненавиждам джуджета. Но преглътнах го. Освен това имате отключени още 2 класа от 12-те... и толкоз.

Всичко друго се отваря с фармене. Или късмет. За всички ковчежета, които отворих – и от главното меню (които се купуват със злато), и от играта – ми се отключи един-единствен клас. За мен това е прекалено малко. При положение, че има 9 заключени. Естествено можеш и да отвориш онова, което желаеш... с фармене.

А именно – създаваш „бронята на еди кой си клас“ и хоп, той се отключва. За да се създаде тази броня ти трябват съставки, за тях фармене на злато, с което да се купят предмети. И трябва да избирате дали да ъпгрейднете „основния“ си герой или пък да отключите и пробвате нов. Който е напълно вероятно и да не ви хареса. Заради което да ви стане гадно, че сте прахосали ресурсите си на вятъра. А те се трупат наистина бавно.

Да. Това е free-to-play от А до Я. Всички пътища водят до това човек да си купи „платина“ – виртуалната валута, която се купува с реални пари. Иначе ви чака много, много, много фармене.

А както казах, в общия случай играта е точно това. Виждаш някой човек на максимално 20-то ниво със супер добра екипировка. Който просто търчи напред, за да се мине дадено ниво възможно най-бързо на минималната трудност. Получава X пари, евентуално и някакви предмети ако има късмет. И после пак така. И пак, и пак.

...събери злато. Отвори ковчеже от главното меню. Почни нова игра. Повтори процеса.

А, да, забравих да говоря за предметите. При тях общо взето важи същият принцип като класовете. Броните, оръжията, медальоните и всичко друго – просто пада на случаен принцип. И като качество, и като количество. Каквото не ви трябва – чупите за ресурси. А от него си правите нещо ново.

Разбира се и ресурсите са с различно качество, което определя какъв ще е крайният резултат от даден предмет. Ако искате да се сдобиете с някой наистина як предмет чрез крафтинг, трябва да сте изфармили/счупили адски много неща.

Аз с много зор успях да си направя лейтенантската броня на Guardian-а и ми се падна по-хубаво оръжие от едното ковчеже. Да, беше яко да видя ъпгрейд на героя си. Но след това се сетих колко време ми трябваше за него.

Представих си колко време отнема да изфармиш нива за нов клас герои. Докато цъкаш все така познатите карти. И докато се сдобиеш и с екипировка за тях. Е, не играх особено от онзи момент нататък.

Най-лошото всъщност на системата в Dragon Age: Inquisition е това, че няма как да се сдобиеш с нещо, което ти трябва. Нещо конкретно. Във Fifa Ultimate Team пак се отварят тестета с футболисти, но човек ако реши може да събира злато и от трансферната листа да си купи директно някой играч.

Това го няма в Dragon Age: Inquisition. Няма опция да се продават предмети. Или купуват такива. И да, всичко друго е... шанс. И фармене.

И така, наближава краят на това своеобразно мини ревю. Което не стана толкова мини. Тук ще отделя малко време и за техническия аспект на Dragon Age: Inquisition.

Типично за повечето модерни игри, един човек хоства дадена игра, а другите се свързват към него. Това логично предполага много проблеми, ако някой има по-лоша връзка. И да, такива има. Често Inquisition лагва на ужас. А това е доста лошо на по-високите трудности, понеже гадовете ви убиват бързо и ако не си пуснете правилното дефанзивно умение в точния момент... можете дори и да умрете. Случваше ми се почти да ме премажат, докато уж трябва да танквам именно защото не мога да си активирам ключовите скилове.

Да, когато Dragon Age: Inquisition върви нормално, всичко е ток и жица. В половината от времето това не е така.

Заедно с това има солиден порцион гличове и бъгове. Не чак толкова много, че да ви скъсат нервите. Но реално когато цъкате към 20 минути, за да минете дадена карта и най-накрая не се отвори последната врата, понеже „трябва да убиете всички врагове“ – а такива няма... е дразнещо. Като се случи 3-4 пъти в една гейм сесия става още по-зле.

Заедно с това често хит детекшънът е доста подозрителен, да не кажа откровено лош. Редовно минавам буквално през модела на някой герой с умение, което се активира отдалеч и не го уцелвам. Като цяло, има какво да се поправя по това заглавие.

Финални думи?

Давам оценка зелено като цяло на Dragon Age: Inquisition в мулти частта. Осигури ми някакви часове нелош геймплей. Не размазващ. Не и скучен. Среден. Също както и пълната игра. Дали смятам, че това е нещо, което добавя много към Dragon Age: Inquisition като цяло? Не съм сигурен. И да липсваше това мулти, никой нямаше да разбере.

Пък и реално по начина, по който се акцентира здраво на микроплащанията... то излиза, че този режим е по-скоро „игра в играта“. Вероятно ще си има своите почитатели – аз не съм сред тях.