Очакванията ми за Dragon Age: Inquisition бяха много високи, но в крайна сметка бях до известна степен разочарован. Да, играта не успява да те отблъсне, не те изнервя до крайност, не те погнусява. Не ме кара да я сложа в хейт ревюта. Но въпреки това проблемите са прекалено много и е трудно човек да си затвори очите за тях. Ако не вземем под внимание техническите проблеми за PC - които са адски много - графиката е хубава. Включително и за предходното конзолно поколение. Нека бъде оценка зелено заради цялостното музикално оформление. Въпреки че кът сцените са прекалено мелодраматични откъм мелодии, а пък гласовата актьорска игра варира от посредствена до лоша в общия случай. В една част от времето Dragon Age: Inquisition успява да те зариби. Да те потопи в света. Да те накара да си се шляеш и да правиш каквото ти падне. Да затваряш дупки в небето, от които изскачат демони или пък да гърбиш грубички бандити. Или диви зверове. Или тук-таме малко darkspawn, който се включва тук-таме, за да ни припомни кой ни беше основният противник в миналите Dragon Age заглавия. Но когато опростената бойна система покаже грозното си лице, тогава нещата стават лоши. А още по-зле, някои MMORPG елементи като изискването да грайндите прекалено много може да отблъсне немалко хора... Добра игра ли е Dragon Age: Inquisition? Да. Но не бих я препоръчал току-тъй и ако не сте сигурни дали да си я вземете, може и да изчакате нейната цена да падне. Кой ли пък знае - може и да бъдат поправени доста от техническите проблеми до този момент? Очакванията ми към Dragon Age: Inquisition бяха високи. Всъщност ми се струваше, че ролевата игра на BioWare има пълният потенциал да се превърне в заглавието на годината – или GOTY. Всичко от трейлърите изглеждаше интересно. Разнообразието на виртуалния свят. Битките. Множеството различни неща за правене.

В крайна сметка след известно време, прекарано пред сингъла на Dragon Age: Inqusition мога да кажа следното – не съм особено впечатлен. Доколкото се вижда огромната претенция на BioWare да направи нещо голямо, мащабно и качествено, в голямата си част тя се разбива по лице. Да, наистина Inquisition е добра игра. Тук не трябва да има спор, не трябва да има съмнения. Една от най-добрите за годината. Но едва ли ще влезе в златните страници на историята на BioWare. И едно е сигурно - далеч е от класата на Dragon Age Origins.

Причината? Просто липсва едно нещо, за което много често обичам да говоря - магията. Един елемент, който трудно може да се опише с думи. Чувството на това да се зарибиш, да навлезеш в дадено заглавие... да се потопиш на 100% в него. Да забравиш за работа, за време, за социални контакти, за... всичко.

Е, поне при мен Dragon Age: Inquisition не успя да постигне този ефект. За разлика от култовия си предшественик Origins. Бих поспорил дори дали и Dragon Age II не е по-добър в дадени аспекти – бих казал да. Специално ако говорим за темпо, с което се развива действието и баланс между диалози/битки. Нещо, което е особено зле изпълнено в Inqusition.

Но за всичко това – нататък. Нека започна ревюто по каналния ред – с историята.

Която е учудващо куха, тъпа и скучна. Всъщност в последно време BioWare са далеч от нивото, което достигаха и през 2009 година с Dragon Age Origins, и преди декада и половина с велики класики като Baldur’s Gate. Вместо това в Inquisition имаме сюжет, който по всичко изглежда е писан от гимназисти като част от оценката им за края на годината.

Както винаги виртуалният свят е обзет от катаклизъм – мистериозни цепнатини в пространството, през които нахлуват всякакви демони. Всички живи същества се борят отаяно с тях, докато не се появява Избраният.

Да, това сте вие. Естествено, че сте вие.

Въпросният Избран има възможността да затваря цепнатините в пространството, което дава възможност на всички, борещи се с тях да си поемат глътка въздух. Разбира се за около 1 игрален час вие се превръщате от разбойник, чакащ смъртната си присъда до богопомазано същество, на което всички се възхищават и припадат по вас само като се появите.

Не само супер баналната история е проблемът. Нерядко сме виждали банална сюжетна нишка, гарнирана с интересни обрати, интриги, отношения между героите и т.н. Всъщност може би в тази категория влиза и Dragon Age Origins. В нея пак имаме надигане на кръвожадно зло, целящо да завладее целия свят. Но за сметка на това персонажите, атмосферата, начинът, по който се развиваше кампанията – те бяха прекрасни.

Не и в Dragon Age: Inquisition. Трудно мога да отлича и едно нещо, което да ме впечатли в кампанията. Или нека го кажа по различен начин – да ме накара да не разбия монитора.

Първо, вашият главен герой е трагично озвучен. Поне мъжкият персонаж има два гласа – еднакво бездушни и нелепи. В повечето случаи отговаря като дете, което взима първите си театрални уроци – с насилени емоции според отговора, който сте задали. Лично за мен това беше адски дразнещо. Никак не ми помогна да навляза в играта.

Второ, кампанията се развива сладникаво и изцяло в духа на сапунените опери. Случи ли се нещо голямо – тогава ви очакват дълги и протяжни кът сцени, оформени по възможно най-баналния и мелодраматичен начин. От всяка подобна струеше не силна, автентична емоция, а крайна некадърност.

О, в колко ли филми не съм гледал сцената, в която всички са депресирани и някой започва да пее песен и един по един хората се присъединяват и да пеят заедно и станат щастливи. В колко ли филми, игри и сериали не сме гледали сцената, в която уж печелите битката срещу злото още в самото начало, всички стоят, радват се и пеят, а пък вашият персонаж стои в далечината, замислен, към него се присъединява друг и изръсва – „It was easy… too easy”.

Даеба.

Не мога да ви опиша колко гадно сладникави са кът сцените в играта. И диалозите – също. Тук-таме има някое силно попадение, но в 90% от времето всичко беше посредствено. Ако преди примерно 5 години някой ми беше дал тази игра и ми беше казал – познай кой е разработчик... не, нямаше да позная, че става дума за BioWare. Просто е далеч от нивото на компанията. Ако след сливането с EA изобщо има някакво „ниво“.

И третото, най-важно и дразнещо – персонажите. Те дърпат сингъл кампанията доста назад. Лично аз не намерих нито един, който да ме изкефи особено. Е, окей, Варик е достатъчно силен. Не съм му голям фен, за мен е по-слаб от почти всички герои в Dragon Age Origins. Но за сметка на това в Inquisition е сред най-интересните. Макар и мнозина да не се кефят на Касандра, на мен ми хареса до една степен. Силен е и изцяло гей персонажът Дориан.

Но натам? Нищо интересно. Измъчено и мрънкащо свръхестествено същество, огромно бисексуално теле, грозен и крайно скучен елф с вид на извънземно. Това са част от персонажите, а пък останалите няколко също не впечатляват. Нито откъм диалози, нито откъм озвучаване, нито откъм характер, нито пък откъм... каквото и да е.

Реално никой от героите в Dragon Age: Inquisition не е никак интересен. По дяволите, още помня в детайл всички персонажи на Baldur’s Gate. Кой от кой по-силен, по-запомнящ се. Помня им мотивите, разговорите. Помня кой с кого не се понасяше и как тук-таме се сбиваха, включително и по време на много напрегнати ситуации. А колко отдавна играх това заглавие!

В Inquisition просто имате една тълпа телета, които ви следва. Тук-таме пускат някакви лафчета и на скандално малко места можете да ги включите в диалозите, колкото да ги превърнете в нещо по-различно от декорация край главния ви герой. И това е всичко.

Отделям толкова време за сюжета, понеже игрите на BioWare винаги са акцентирали на този аспект. Е, бих могъл да кажа, че ако имате малко по-високи претенции – предполагам, че и аз влизам в тази категория – то ще бъдете разочаровани от Dragon Age: Inquisition. Нищо в кампанията не е на особено високо ниво. Озвучаването е посредствено до слабо и в много редки моменти на адекватно ниво. Сценарият в огромната си част е лош, звучи като писан на килограм и то от не най-талантливите хора. Да не говорим, че в по-голямата част от времето бивате заливани от огромни, скучни, бавни, безкрайни диалози. Явно целящи да увеличат напълно изкуствено геймплей времето. Което и се получава.

Всъщност в този ред на мисли – онази вечер щях да си лягам, но бях минал тъкмо една от мелодраматичните мисии. Ей, богу, дали не чаках 30+ минути чупки, стойки, ревове, хълцания, възклицания, мокри кучешки погледи, екзалитрана радост и тъй нататък. Щях да заспя пред монитора. Не само защото играта не ми позволяваше да сейвна и ако бях изключил конзолата щях да чакам цялата тази помия да изтече отново. Но и защото самите сцени – както описах горе – са извадени директно от най-долнопробните филми и не носят абсолютно никаква добавена стойност към играта.

Но стига толкова относно този аспект. Нека давам към другата важна половина на Dragon Age: Inquisition. Която, естествено, е геймплеят. Какво има да се каже тук? Струва ли си играта или напротив?

Честно казано, тук мнението ми е доста по-противоречиво. За разлика от супер скучната сингъл кампания, тук нещата са някак по-трудни за описване. Понеже след горните редове статията за Dragon Age: Inquisition е добила нотка на хейт ревю, то нека да вкарам малко аргументи защо играта не е в точно тази категория.

[caption id="attachment_38723" align="aligncenter" width="525"] Това не е NPC, но вашият главен герой може да изглежда по подобен начин[/caption]

Първо, игралният свят. Да, наистина е голям и да, наистина е разнообразен. Можем да видим какви ли не зони – точно както на скрийншотовете, които бяха пускани в последните месеци. Огромни снежни планини, тучни зелени поляни, мрачни блата и пещери, сенчести гори... каквото се сетите – има го.

В прилична степен Dragon Age: Inquisition се конкурира дори и с титан като Skyrim. Е, да, The Elder Scrolls игрите имат едно велико нещо – в тях имаме един голям, хомогенен свят. И чувството, когато преминем плавно от една зона в друга е страхотно. Като контраст, в Dragon Age: Inquisition всичко е инстанции, до които пътувате от глобалната карта. Но все пак всяка от тях е наистина голяма и лично на мен ми харесва като изглед.

Не само това, но и всяка зона включва куп куестове, има и много неща за намиране, ако просто си странствате. Да, някои хора твърдят, че някои ковчежета са прекално хаотични пръснати. Няма нужда да споря с това – има подобен елемент. Но пък аз обичам нещата да са такива – когато почна просто да си обикалям за кеф... да има какво да видя. Какво да намеря. И това като цяло е налично в Dragon Age: Inquisition. От мен – един голям плюс за този елемент.

Друго нещо, което ми хареса, е наличието на много времегубки в играта. Странични мисии, които да пуснете важи хора да изпълняват от замъка ви. Малки задачки за вашата крепост, които да подобряват нейни елементи – включително привличането на разнообразни NPC-та, предлагащи определени услуги или бонуси. Хубава идея е възможността да взимате различни решения и издавате присъди – нещо, налично още в Baldur’s Gate II при една от мисиите по избор, в които се сдобивате със свой замък.

Всъщност възможността човек да има крепост винаги ми е харесвала, особено и когато след някоя мисия из отворения свят видите как тя се подобри очевидно. Можете и да намирате разни козметични добавки, които да направят крепостта ви още по-яка на вид.

Подобни възможности и повърхностната идея да изграждате армия, срещу която да се изправяте срещу големите ви врагове добавя прилична RPG дълбочина в играта. Да, казвам повърхностна и съвсем умишлено. Почти никоя от задачите по избор няма някакво особено влияние върху геймплея или кампанията като цяло. Това реално е един от минусите в играта - уж имате решения за взимане, но крайният резултат не се отличава чак толкова... И все пак - поне в първите часове ви е интересно да се занимавате с множеството там странични задачки.

И... май дотук започват да свършат нещата, които ми се сториха положителни. Приличният отворен и разнообразен виртуален свят, казано най-лаконично.

Е, май нататък нещата отиват на още хейт.

Нека започна първо с бойната система. Ами, тя не е никак добра. От множество трейлъри изглеждаше, че ще е хибрид, съчетаващ най-доброто от Dragon Age Origins и Dragon Age II. В реалност?

Сякаш съчетава най-лошото от двете игри.

Първо, бойната система е опростена, сравнено с Dragon Age II. В момента нещата опират до две неща – да задържите копчето за автоматична атака и да натискате периодично някое от уменията си. Всичко е крайно аркадно и, поне за мен, много скучно. Каквато и да е дълбочина, налична някога в серията е отдавна изчезнала. Да, има комбинации тип атаки - примерно да хлопнете с атака, която сваля противник на земята на боеца вече замразен от магьосника гад. И няколко други подобни базови комбота. Но нищо общо с богатото разнообразие от Origins, където си беше цяла наука съчетаването на различните ефекти... но за сметка на това резултатите бяха страхотни. Всъщност бойната система и в Dragon Age II също беше някак по-добра... по не не бе толкова опростена.

И какво се случва в крайна сметка? В общия случай просто задържате копчето за атака, движите се хаотично наляво-надясно и битката свършва. По-голямо значение има какви придружители сте избрали и конфигурацията им, отколкото каквато и да е... тактика.

Всъщност, като споменах тази думичка – тактика – нека да спомена, този елемент се завръща в серията отново. За незапознатите да кажа - тактиките са възможността да персонализирате в детайл действието на вашите придружители, за да действат по определени начин във всяка ситуация. В Dragon Age Origins имахте куп възможности в този аспект – буквално. Да програмирате кажи-речи цялото поведение на вашите придружители. Е, аз лично предпочитах да им давам команди ръчно. Но с малко повече търпение ставаха чудеса. И се виждаше как в битка героите правят онова, което искате от тях.

Когато отворите „тактиките“ в Inquisition и ще ви спре сърцето. Обещавам ви. Стига да сте фенове на Dragon Age Origins, естествено. Имате всичко на всичко шепа опции... и толкоз. От рода на под какъв праг точки да използват отвари вашите придружители или пък дали да ви защитават или да атакуват същият като вас противник.

Реално може да се каже, че тактики в Dragon Age: Inquisition практически няма. Не само защото възможностите да „персонализирате“ вашите придружители са минимални. Още по-лошо е, че те дори не изпълняват и няколкото смешни налични тактики!

Особено очевидно е ако говорим за кръвта. В огромен брой битки моите хора оставаха с (очевидно) по-малко от 30% кръв, понякога бяха и на по 5-10% - но твърдоглаво отказваха да ползват отвари и умираха. И какво да говорим от този момент нататък? То си е направо като мемето „You had one job” – да си пиеш шибаната отвара, когато кръвта ти падне под 30%! Това е, нищо повече... Но уви, явно искам прекалено много от тактиките в Dragon Age: Inquisition...

...разбира се, в много случаи им давах да си взимат поушънките ръчно на моите придружители - сякаш са бебета, които трябва да храня с лъжичка.

А, да, нека говоря и за тактическата камера. Голямото й завръщане... уж. Но има ли какво да кажа за нея? Самият факт, че почти не съм прочел ревю или мнение, което да казва, че тази камера става за нещо е показателен.

Първо, че е крайно неудобна да се ползва – и на конзола, където аз тествах играта, и очевидно на PC (според това, което чета в интернет). Перспективата е странна и гадна, много често не виждате къде е някой ваш герой или пък противник (не виждам защо отдалечаването на камерата е толкова малко...). Начинът, по който задавате на героите да се движат или бият също не е страхотен...

И второ, няма особен смисъл от тактическата камера. Битките стават два пъти по-бавни, мудни и скучни, без да има каквато и да е добавена тактическа дълбочина в тях. Да, можете тук-таме да преместите придружителите си далеч от AoE атаките на някой бос. И нещата горе-долу се изчерпват дотам. Но дори и тогава трябва да гледате нон-стоп какво вършат вашите приятелчета - магьосниците и стрелците например имат някакъв фетиш да влизат в средата на мелето и да ядат пердах от масови атаки на по-силните противници, вместо да си стоят далеч назад и пуцат от дистанция (лично аз не видях тактика, която да зададе на биещите се отдалеч герои да стоят на възможно най-голяма дистанция).

Нека бъда честен – аз никога не съм бил човек, който не обича аркадата. Напротив, вероятно съм по-голям фен на бързите игри, отколкото на тактическите. И все пак ме дразни, че нещата в Dragon Age: Inquisition са толкова наклонени към аркадата. Тактическата камера е сложена просто така, сякаш BioWare и EA казват - "Вие искахте тактическа камера, нали? Искахте тактическа камера? Много я искате - еми, на ви я".

Но ако има едно нещо, което ненавиждам и то адски много в Dragon Age: Inquisition и това е... MMORPG елементът!

Тададам! Драматични барабани и пауза!

Както споменах по-рано, Dragon Age: Inquisition има голям и красив отворен свят. Проблемът е, че е оформен в стила на MMORPG. Всяка налична зона има определено ниво противници. Когато разликата е от калибъра на 3, 4 или повече нива, конфликтите с тях стават адски, адски тегави. Особено ако сте избрали някоя от високите трудности.

[caption id="attachment_38729" align="aligncenter" width="525"] Варик вероятно е най-силният герой в Dragon Age: Inquisition[/caption]

В резултат въпреки уж наличието на отворен свят, вие сте принудени да преминете през дадени странични зони или куестове. Дори и да не искате. Играта ви задължава да фармите – иначе не сте равностойни на противниците си!

А още по-лошо е, ако сте твърдоглави като мен. Тогава ще отворите някоя зона, която е прекалено висока за вашето ниво и или трябва да свалите трудността, или да признаете поражение, оставяйки я за после. А това значи да фармите още Power точки, за да отключите някоя подходяща за вас зона.

Споменах ли, че в Dragon Age: Inquisition не можете просто да идете до някоя част на картата? А трябва да си я отключите с точки, които преди това сте спечелили, минавайки различни куестове (или казано инак, фармейки - когато една игра ви задължи да правите нещо, за да достигнете друго нещо, което на вас ви се играе в даден момент).

И да, в началото на играта не се усещате така. Сякаш фармите в MMORPG стил. Тъй като тъкмо навлизате в Dragon Age: Inquisition и се радвате на всичко. Но в един момент нещата започват да се усещат. С течение на времето. Особено и когато виждате как играта ви предлага всякакви ограничения. Нали уж има отворен свят – ама е много, много препоръчително да минете по онзи път.

С други думи, Inquisition успява умело да предложи илюзията за отворен свят. Но не и истински отворен такъв. Точно като едно MMORPG. Какво те ебе, че има някакво безкрайно поле с противници, с куестове и т.н., при положение, че си прекалено нисък левъл и не можеш да ги биеш? И като се изправиш срещу някой мини бос с голям боздуган, той разхвърля тебе и придружителите ти като пилци за минимум време?

Именно и заради това Oblivion и Skyrim са страхотни игри. Защото нивото на противниците се скалира според вашето. И доколкото този подход си има своите минуси, то плюсът е наличието на един истински отворен свят – винаги си „вървежен“. Да, някои зони са с една идея по-трудни, други с една идея по-лесни. Но винаги имаш някакъв шанс. А не някой да дойде, да ти бие 1 шамар и да те убие като в MMORPG. Да, това е тъпо и е подход, който не ми се нрави.

А като стана дума за фармене, нека да кажа, че крафтинг системата е базирана на безумно фармене на ресурси, които копаете от глобалната карта... точно в стил World of Warcraft и всички подобни заглавия. Трябва ви X такова, Y онакова и т.н. Е, да, хубаво е, че доста от материалите са алтернативни едни на други. С други думи една рецепта може да се изпълни и с обикновено желязо, и с някой от по-фешън металите. Което ви осигурява по-сериозни бонуси. И все пак... фарменето не ми харесва. Никога.

(За самата крафтинг система няма какво толкова да се каже – намирате рецепта за броня или оръжие, вкарвате материалите, изисквани от нея и воала. Различните материали ви дават различни бонуси - както на щетите/бронята, така и други като защита от студ, огън, повече точки кръв и т.н.)

Ако трябва да съм честен, MMORPG елементът не ми позволи да се потопя наистина в Inquisition. Цялата сингъл кампания е сякаш така направена, че да я изиграете по сценарий. Както са решили от BioWare, че е „оптималното изживяване“. И което е нещо, което аз ненавиждам. Защо ли?

Като играх Skyrim след първите 20 часа геймплей бях минал някаква смешна част от основната кампания. Просто защото си се лутах и си правех каквото ми падне из виртуалния свят. Не съм бил заключен, ограничен, накаран да правя едно или друго нещо. Не е било невъзможно да използвам това или онова умение. И когато продължих по основната кампания – всичко си беше ток и жица.

В Dragon Age: Inqusition това прекрасно чувство липсва. Точно когато се впусна в цялата аркадност, когато започна да разкривам някоя нова зона с интерес... играта ми набива един звучен, груб шамар и ми казва – „ТЕЗИ ПРОТИВНИЦИ СА ПРЕКАЛЕНО СИЛНИ ЗА ТЕБ, ХОДИ ДРУГАДЕ“. Точка.

И като говоря за MMORPG елементът, да спомена ли, че прекалено шибано често имам куп оръжия и брони в инвентара си, за които не ми достига 1 ниво да екипирам и трябва да чакам ли, чакам, докато го изфармя и успея да подобря персонажа си? Изцяло в духа на най-грозните масови онлайн ролеви игри... и нещо крайно, крайно скучно и дразнещо...

А, да, споменах ли също така, че в играта няма нито едно лекуващо умение? Една цяла специализация от Dragon Age игрите е тотално изчезнала? Това е самата истина. Вече се уповавате изцяло на лечебни отвари – в началото на играта 8 на брой общо за вас и тримата ви придружители. Това е единственият начин да се излекувате след битка. Ако свършат 8-те (или повече) отвари, вие трябва да се върнете във ваш лагер, за да ги възстановите.

Което е супер шибано, тъпо и дразнещо. Да, окей, до някаква степен се предлага тактически елемент. Особено при по-трудни битки. Все пак досега критикувах играта за неговата липса – няма да прилагам двоен стандарт.

И все пак – защо няма лечебни умения? Защо в средата на разкриване на дадена зона трябва да се върна до лагера, че да си напълня отварите? Наистина ли говорим за тактика или за метод да се губи време? Лично за мен това също беше дразнещо – вместо да се потопя в Dragon Age: Inquisition, трябваше да мисля и за този ненужен детайл...

И нека като ми се отвори отново хейта да напиша малко неща и за уменията в играта. Ами, изглеждат вяло и постно. Дърветата със скилове наистина са горе-долу толкова, колкото и в минали Dragon Age игри. Но имат по-малко умения в тях, част от които ми изглеждат доста безсмислени, но искам или не, трябва да ги отключа. На моменти ми се струваше, че играя не RPG, а някоя екшън игра с лек ролев елемент. Да, има дървета с умения... но някак нещо се усеща зле при тях.

А, да, също така са налични и някои крайно небалансирани билдове. Магьосници, убиващи сами дракони например... (е, поне драконите като цяло са си достатъчно мощни и предизвикателни).

Като цяло ревюто доби една много негативна нотка. Но нека да кажа следното – в немалка част от времето Dragon Age: Inquisition ми беше много приятна игра.

Въпреки ограниченията си, отвореният свят е приятен за разцъкване. Стига да нацелите златната среда на MMORPG елемента и да не попаднете на нечестно силни противници, битките са аркадно-приятни в общата част. Да, не са „истински“ Dragon Age, хаотични са дори и за онова, което видяхме във втората част. Но пък са приятни. Нямам нищо против това.

Като цяло има неща за правене и то различни, управлението на крепостта ви може да бъде истинско удоволствие. На моменти нещата опират просто до ментална нагласа, може би. Да се отпуснете и да се потопите в света на Dragon Age: Inquisition, който си има своите позитиви. И може да ви вкопчи в него за куп часове.

Но лошото идва, когато ви се струпат много неща. Когато влезете в 2-3 зони, които искате да разкриете, но битките са дразнещо трудни и трябва да отстъпите. Когато е нужно да се фарми за глупости.

А още по-лошо е, ако решите да продължите да цъкате по сингъл кампанията. Тогава ще ви ударят планини от зле написан текст, които тотално ще ви накарат да напуснете завинаги света на Dragon Age: Inquisition. Когато започнат да се нижат една след друга безкрайни кът сцени, които цялата ви същност крещи - "Спри ги"... Именно това е един от проблемите на играта, за който споменах в началото на статията. Че няма баланс между геймплей и диалози. Както беше в Baldur's Gate, в Dragon Age Origins и дори в Dragon Age II. Играта в един момент ви хвърля "в дълбокото" с безкрай кинематични глупости само защото е решила така и дори да ви се убиват противници, вие трябва да ги изчакате... искате или не. И това - дразни.

Нека обаче преди финалните щрихи на това ревю да отделя малко време за графика и звук.

Визуално, играта е красива - дори и на предходното конзолно поколение, където я тествах аз. Лицата и специално косите са ужасни на PS3, но като цяло светът е мащабен, красив, страхотно изглеждащ. За конзоли не се срещат и много хардуерни проблеми - аз имах съвсем минимални гличове, но не и нещо дразнещо фатално. Доколкото чета обаче положението за PC не е никак розово и има множество хардуерни проблеми. Бих предположил, че те, в добавка с някои от големите за мен минуси в играта биха довели до негативни емоции...

Звукът - като цяло е добре. Озвучаването в голямата си част обаче е средно до лошо. За разлика от Dragon Age Origins, в който имаше куп американски актьори, в Inquisition отвсякъде чуваме британци, включително и при неутралните гласове. Не знам дали BioWare не са решили да използват актьори от Острова, за да намалят бюджета на играта... най-вероятно. Почти всяка нискобюджетна игра ползва британци - включително и такива като Risen 3. И резултатът рядко е добър... в случая на Inquisition една част от актьорите се справят прилично до доста добре, но като цяло не съм впечатлен. Нивото е свалено. Дали пък след Star Wars: The Old Republic и внушителният бюджет за озвучаване, EA са решили да действат на сигурно и да намалят качеството на този компонент?

И така, заключението. Dragon Age: Inquisition не е лоша игра, но не е и впечатляваща. Една времегубка, която ще вероятно ще ви зариби за около седмица-две - да си цъкате спокойно по няколко часа след работа, докато нещо не ви издразни и не откажете да я пуснете повече (каквото ми се случи на мен). Едно е сигурно - поне аз няма да помня Dragon Age: Inquisition вечно. Просто няма с какво. Липсват силните персонажи на прекрасния Dragon Age Origins. Немалко елементи са опростени и превърнати в MMO. Не, Inquisition не е претендентът за игра на 2014 година. Не и за мен.

Много ревюта може и да бяха блестящи, но аз не виждам причина за това. Не виждам как бих дал оценка 9/10 на тази игра. Не виждам как бих я сравнил с Baldur's Gate или Dragon Age Origins. Истината е, че BioWare много са се променили в последните години като компания. Може би и заради това съоснователите на студиото го напуснаха? Едва ли има значение. Аз мога да кажа следното - Dragon Age: Inquisition е нелоша игра, но до половин година ще съм я забравил завинаги.

Важно - това е ревю единствено за сингъла на Dragon Age: Inquisition. На мултито ще отделя различен материал, тъй като не виждам причина да бавя тази статия излишно дълго поради големия обем геймплей на играта като цяло.