Дори и на максимални детайли играта да е красива, на по-ниските е зле. И да, един The Witcher 3 беше достатъчно красив дори и на най-ниските си настройки. Но не това толкоз е причината да дам сиво, колкото поредните изцепки при оптимизацията от страна на Bethesda, а също така и титаничното количество бъгове. 
Вероятно най-долнопробното озвучаване на игра с претенции и огромен бюджет, което ми е попадало от много време насам. Най-вече защото говорим за RPG - на теория - което Bethesda ни рекламираше като продукт с много як и емоционален сюжет. Смях... от друга страна обаче саундтракът е супер и ни потапя в атмосферата, откъм ефектите нямам критики. 
Давам оценка зелено, тъй като Fallout 4 ми се понрави като игра. Достави ми десетки часове положителни емоции. Което е най-важното в крайна сметка, нали? Но с една уговорка - давам оценка зелено на loot шутъра Fallout 4, не на ролевата игра Fallout 4. 
Няма как да дам оценка зелено на онова, което представлява Fallout 4. Нещо с много потенциал, нещо, което човек си казва - "Ей, колко щеше да е яко, ако...". Но Bethesda са спестили много, много, много пари и усилия, за да избързат с пускането на Fallout 4 в продажба. И поне според мен не трябва толкова лесно на компаниите да се позволява да опростяват и опростяват игрите си. Най-малкото не говори нищо добро за гейминга като цяло. 
Най-добрата игра на 2015 година ли е Fallout 4? С отговор на точно този въпрос смятам е най-добре да започне ревюто за дългоочакваното заглавие. И моят отговор е... не. Няма как Fallout 4 да бъде окачествен като най-добра игра на 2015 година, поне за мен. Стабилен шутър е, няма как да се отрече. Донесе ми доста удоволствие стриктно като пуцалка. Но онова, което Fallout 4 ми даваше, докато гърмях по мародери, мутанти и всякакви уродливи диви животни ми отнемаше, когато трябваше да бъде... RPG.Всъщност из интернет чета два вида мнения. Едните акцентират на това колко лоша ролева игра е Fallout 4 и съответно са крайно негативни. Други пък се въртят предимно откъм механиките на пуцалката и са положителни. Истината, естествено, е някъде в средата. Но за игра с претенции Fallout 4 издиша в много важни аспекти и поради тази причина бих я определил като добра. Но само толкова. Не и нещо, което ще помня вечно едва ли не. Вероятно и след 3 месеца Fallout 4 ще остане далечен спомен в главата ми. А, да, също така никъде в ревюто няма да я окачествя като RPG, защото играта не е такова. И Bethesda трябва да ги е срам, че подведоха немалко хора, твърдейки, че става дума за ролева игра.
Но както и да е. Нека карам поред и няма как да не започна с хейт, понеже ще говоря за историята на Fallout 4. Която е зле. Най-меко казано. И причината е не толкова в като цяло баналната сюжетна нишка, типична за почти всеки екшън от 80-те години на миналия век. Тип „Те убиха жена ми/мъжа ми и отвлякоха сина ми, сега ще търся отмъщение“. Проблемът е друг – озвучаването!
Поне мъжкият персонаж е на отвратително ниско ниво. Когато не отговаря без грам емоция на нечие желание да осъществи масов геноцид, той вкарва пресилена драма, достойна единствено за български сериал. Най-вече когато става дума за сина му Шон. Някак когато съвсем наскоро си играл Tales from the Borderlands и си чул истински качествена актьорска игра... помията във Fallout 4 просто те погнусява. И сори, озвучаването на основния персонаж няма как да бъде окачествено по различен начин. Скандално ниско ниво, достойно за струващи 10 долара игри без претенции.
Разбира се при лошото озвучаване го има и „синдромът Шепърд" - нещо, което се вижда често в Mass Effect серията. Ако в рамките на един и същи диалог решим и да отговаряме като мили зайчета, и злобно като хибрид между Сталин и Хитлер, то виждаме същинско раздвоение на личността на героя ни. И във Fallout 4 го има същото. Не става дума за един-единствен герой, показващ две различни емоции. Една светла и една тъмна своя страна. Напротив - усещаме как управляваме дементен тип.
Някой ще каже – „Ама то е трудно това да се реализира“. Факт е. Но през 2015 година видяхме The Witcher 3. В която хем имаме един главен херой, хем имаме и различни опции в диалога. Които варират от „Ще ти помогна“ до „Оправяй се сам, боли ме хуя за теб“. И Вещера хвърля всяка реплика като един-единствен персонаж. Който понякога е кисел, понякога не. Но не и луд с раздвоение на личността.
[caption id="attachment_58093" align="aligncenter" width="525"]
Дали ще нанеса по-големи щети на този Deathclaw, ако го гръмна в ташаците? Да видим[/caption]
Все пак - CD Projekt Red се опитаха и успяха да направят ролева игра, а не шутър. И успяха с The Witcher 3. А в едно RPG озвучаването определено е важно. Моето мнение е, че е много по-добре да няма никакви гласове, а само четене, отколкото лоши такива.
Но да продължа за озвучаването. Във Fallout 4 не само основният персонаж е ужасяващ. 90% от останалите също са в подобна ситуация. Забавно е как някои игри като Risen 3 бяха охулени и направени на 5 стотинки из западните медии за лошото си озвучаване, но подобно нещо не се посочва за Fallout 4. Както казах обаче - положението за мен е откровено долнопробно. И е очевидно, че са пестени адски много пари от озвучаване. Да, когато говорим за значителна по мащаб игра е нормално нивото да варира. И в The Witcher 3 беше така. Но поне във Вещера основните персонажи бяха озвучени добре. Във Fallout 4 това е рядкост. Първият път, когато чух Пайпър се сепнах - беше първата ми среща с качествено озвучаване в играта. Макар че наистина оставих основната нишка малко на заден план в първите поне 10 часа и цъках предимно мисиите на Minutemen...
Е, отделих непривично много време за озвучаването. Но както казах по-рано - иде реч за важен аспект във всяка ролева игра. С малки изключения Fallout 4 е ужасен.
Но нека караме напред с куестовете. Чат-пат виждаме нещо малко по-разчупено при тях - предимно в основната кампания. Но толкова, толкова рядко, по дяволите! В почти цялото време просто трябва да отидем в някаква точка на картата, където да избием куп противници. Специално ако говорим за страничните мисии. Нещо, което е толкова по-подобно на Borderlands като геймплей, отколкото на ролева игра. Почти всички куестове във Fallout 4 са плънка. Едно оправдание да идем някъде и да избием куп хора. Сякаш група алкохолици си търсят причина да попаднат в кръчмата.
[caption id="attachment_58105" align="aligncenter" width="525"]
Пайпър е сред малкото проблясъци в ужасното озвучаване на Fallout 4[/caption]
Тук отново ще направя сравнение с The Witcher 3. И там имаше немалко еднообразни странични мисии. Тип „Ходи убий някое специално чудовище“. Но при една на всеки няколко се случваше нещо интересно, което да държи човек на нокти. Във Fallout 4 няма подобно нещо. Ако трябва да идеш някъде и да убиеш куп бандити, нападнали дадено поселение, то ще се случи именно това и нищо по-различно. Не помня нещо да ме изненада особено. Да си кажа - „Въй, бахти якия обрат".
А още по-лошото е, че човек няма абсолютно никакъв избор във Fallout 4, с което се убива допълнително ролевият аспект! Говоря за куестове, нали? Но едва ли някой е очаквал, че почти всички от тях са гига линейни. Множествен избор? Различни избори? Различни подходи при минаването им? Нещо, което да ни напомни на Fallout 3, Skyrim, Oblivion? Не. Нямаме дори и шибаната опция да откажем куест. Положението е нещо, което може би сте чели вече из интернет - да кажете „Да", да кажете „Не" (което е завоалирано „Да"), да кажете нещо саркастично, което е хипер зле озвучено и отново е завоалирано „Да" и накрая да кажете „Кажи ми повече" с тона, с който аз слушам поредната история на баща ми за 1013 път и отново води до „Да". В реалния живот смъртта и данъците са неизбежни, а във Fallout 4 - моментът, в който нашият персонаж казва „Да".
С което дори и най-повърхностната илюзия за избор отива в кофата. Което е тъжно. Мнозина от нас помнят Fallout серията точно с онези моменти, в които се взимат сериозни решения какво да се направи. В които достигаме до момент от диалог, при който едното решение означава вадене на оръжията, а другото - сприятеляване с даден персонаж. Примерно. По дяволите, едно време в ролевите игри ако се опитахме да се измъкнем от някое важно решение пак се случваше нещо. Но днес? Във Fallout 4? Да, Да, Да и Да (саркастично).
[caption id="attachment_58096" align="aligncenter" width="525"]
Да, да, да (саркастично), разкажи ми още (което води до още едно да)[/caption]
Само заради всичко това може да се каже, че ролевият елемент във Fallout 4 до голяма степен е изоставен от Bethesda. Вие нямате избор да играете както искате. Нямате свобода. Вкарани сте в релси. Сякаш сте в шутър. И да, аз съм предимно скучен дори и в най-тежките RPG-та и избирам предимно положителните решения. Но чат-пат искам да мога да кажа на всички - „Да го духате, бе". Всеки път, в който съм изигравал Dragon Age Origins убивам Wynne, понеже ме дразни хипер много! Ето това е да имаш хубаво RPG - дори и да те „притиска" да си добрият да можеш да си копеле ей-така, ако ти скимне. Но... не е такава ситуацията във Fallout 4.
Изцяло и в каноните на модерните шутъри - да, както казах нямам намерение да наричам Fallout 4 ролева игра - имаме едно съвсем обичайно дърво с умения. Или perk-ове. Всеки от тях е свързан с една от 7-те S.P.E.C.I.A.L. характеристики – strength, perception, endurance, charisma, intelligence, agility и luck. С вдигане на ниво получавате по една скил точка, която можете да инвестирате в умения. Също така имате и опцията да вдигнете ниво и на всеки S.P.E.C.I.A.L. до максималните десет звезди.
И това е всичко. Съвсем суха и посредствена реализация. Да, хубаво е, че доста perk-ове влияят сериозно на геймплея – когато ги развиете моментално виждате подобрение. Но в днешно време всеки себеуважаващ се шутър има дърво с умения. И то доста подобно. В момента се стига дори дотам да се правят умишлено олдскул FPS-та без ролев елемент... Тъй че Fallout 4 вместо да представи нещо ново и революционно се хвърля в посредствеността с пълна сила.
Иначе при скиловете за мен проблем е това, че някои са почти задължителни. Примерно ако сте твърдоглави като мен и не вдигнете perk-а, с който получавате увеличен брой муниции от трупове и контейнери, то е вероятно да се разхождате из света на Fallout 4 с шепа патрони и да се чудите как да се справите с лошковците почти през цялото време. Само с едно ниво на този perk пък ще се въргаляте в муниции... което е лошо дизайнерско решение както и да го гледаме. Както и възможността да се строят магазини във вашите поселения (за този елемент после) да е заключено зад специално умение. И ако случайно сте решили да направите герой с нулева харизма като мен ще видите как ефективно една важна част от Fallout 4 е заключена за вас.
[caption id="attachment_58094" align="aligncenter" width="525"]
Единственото нещо, което се отличава в дървото с умения е скапаният начин, по който се скролва в него... иначе си е съвсем стандартно[/caption]
Тъй или инак за дървото с умения няма какво толкоз да се каже повече. Такова като на шутър. Не казвам, че е лошо. Просто поне аз като чуя RPG очаквам повече. И съответно очаквах повече преди премиерата на Fallout 4.
А, да, също така нека отбележа, че и карма системата е изчезнала във Fallout 4. Пръсвате тиквата на някой странник, който се оказва, че не е бил бандит, а добър човечец? Все тая. Няма да видите как кармата ви минава в негативна стойност. Но и какво значение има при положение, че героят ви постоянно жмъца - "Да, да, да" и няма как да идете в някое селище на бандити и да им кажете - "Пичове, айде тука малко да поизбием невинни, а?".
Но предполагам схванахте вече. Всичко, което можеше на теория да превърне Fallout 4 в RPG е орязано. Нямате дори и опцията да изберете някакъв алтернативен стил на игра, различен от бруталното насилие! В един Deus Ex: Human Revolution можехме по-ефективно да се промъкваме, да минаваме цели секции и нива, без да ни видят. Тук? Рано или късно всичко се превръща в масово меле.
Вече предполагам посочих защо - поне според мен - Fallout 4 е един шутър. И е време да поговоря малко за самата пуцалка. Която е изненадващо добра. Поне аз не мога да се присетя за някакви особени критики в този аспект.
Оръжията се усещат доста добре в ръцете ви. Има прилично разнообразие от пушки, пистолети, помпи, както и всякакви екстравагантни тежки извращения тип минигънове или пък могъщият Fat Man, хвърляш мини атомни бомби по противниците. Всяко оръжие се държи по различен начин в ръцете ви, откатът играе сериозна роля, както и трябва всъщност – особено ако залагате повече на снайперите например.
Още по-голям плюс е крафтинг системата, която ни позволява да направим точно тези оръжия, които искаме. Всяко пушкало има куп основни елементи, които могат да бъдат подобрени. Например цев, пълнител и т.н. Най-често са 5-6, като количество им варира. И оттам нататък действаме според стила си на игра. Например ако искаме да създадем автоматично оръжие, тогава имаме по-бърза стрелба, но намалени щети. По-дългата цев и висока огнева мощ често означават сериозен откат, който може да е доста неприятен при по-скорострелни оръжия - води до доста пропуски. И тъй нататък.
Естествено из света на Fallout 4 ви падат всякакви пушкала. Включително и такива с някои сериозни ъпгрейди, които може да са заключени за вас в даден момент. Но рядко ще намерите точно онова, което искате – винаги има какво да подобрите! И хубавото е, че можете да го направите. Дори и в някоя игра да има куп оръжия за намиране е досадно да не могат да се персонализират точно по вашите изисквания. Да, може би има тръпка да търсите перфектното пушкало... ама аз искам да знам, че в един момент мога да го имам в ръцете си. Със сигурност.
И определено е приятно да хванете някаква гола обикновена пушка и да я превърнете в нещо, премазващо всичко живо по пътя си.
Е, във Fallout 4 има и легендарни пушкала - такива със специални характеристики. Примерно допълнителни щети срещу определен тип противници, възвръщане на AP точки при критична атака и т.н. Тях можем да намерим при убиване на... да, логично, легендарни противници, които са по-силни варианти на враговете във Fallout 4. Понякога нетърпимо гадни!
Системата с тези своеобразни босове обаче е едновременно хубава и лоша. От една страна е яко да видите уникално оръжие, притежаващо даден специален бонус, който не може да се крафтне. От друга – пушкалата падат на съвсем случаен принцип. Можете да убиете някой легендарен Deathclaw с триста зора, псувни, кайтване и куп изхабени муниции... само за да ви пусне някакъв пълен кенеф. А можете с един куршум да претрепете специален комар и той да ви изплюе баси оръжието. Или поне това се случваше прекалено често при мен. Сякаш най-лесните легендарни гадове ми пускаха най-ефективните предмети.
И като казах предмети - освен оръжия има и брони. Е, това е малко повече RPG елемент във Fallout 4. Системата на екипирането им е максимално гнусна, гадна, неприятна и грозна, но пък има още едно нещо, за което да гледате из виртуалния свят и което да ъпгрейдвате. И да, има и легендарни брони, освен оръжия. При тях обаче крафтинг системата е далеч по-праволинейна откъм опции за ъпгрейд.
[caption id="attachment_58090" align="aligncenter" width="525"]
Така изглежда почти целият интерфейс на Fallout 4, поне ако става дума за ключови елементи като управление на инвентара и куестовете... и както бихте се уверили огромно екранно пространство е просто прахосано. Нещата изглеждат добре, но никога не трябва да се жертва функционалност за сметка на зрелищност[/caption]
Но да продължа за пуцалката. Не само държанието на оръжията е задоволително, но и поведението на противниците. Чудовищата, които се засилват към вас сърфират наляво-надясно в стил шутър от 90-те години на миналия век. Което определено затруднява прицелването ви. Хуманоидните противници сменят често укритията си, покриват голям периметър, често ви изненадват и в гръб. Човек би предположил, че в игра като Fallout 4 ще видим AI, което да е стандартно за шутинг жанра напоследък – застава някъде и си подава само главата. Но не би. Тук нямам критики - гадовете обикалят, минават ви изотзад, агресивни са и много рядко стоят на едно място. Най-вече ако се заклещят... и да, признавам, че някои легендарни противници ги убих без да ми мигне окото, докато се бяха бъгнали!
Като за капак имаме и голям набор от медикаменти и неща за ядене – включително и забавящи за кратко времето, даващи ни резистентност към щети, още точки кръв и т.н. Или тъй наречените consumables. В някои по-трудни битки е от ключова важност да ги ползвате. И да, дори да сте скъперници като мен ще ви е нужно да се подсилите временно! Но това ми харесва - играта ви подтиква да ползвате максималния си арсенал.
Хубавото при пуцнята на Fallout 4 е, че почти винаги има някакъв начин да се мине дадена секция. Не откъм разнообразие - да се промъкнете например. Просто дори и да сте на по-ниско ниво и достатъчно упорити можете да претрепете всички противници. В краен случай винаги можете да извадите някое оръжие за масово поразяване като Fat Man, което винаги беше на една ръка разстояние във вярното ми псе Dogmeat.
А, да, почти забравих и за Power Armor-а. Ако даден момент от Fallout 4 е прекалено труден за вас, винаги можете да влезете в него – това ще ви осигури сериозна защита. Интересно е, че тежката броня се отключва още в самото начало на играта, но пък за да я ползвате са ви т.нар. Fusion Cores. Които се намират сравнително трудно и е добре да не ги харчите напразно. Лично аз по някаква причина не се изкефих да цъкам с Power Armor-а и се разхождах дори и на най-трудните места с нормална екипировка. Но все пак е още една опция за игра пред вас.
[caption id="attachment_58099" align="aligncenter" width="525"]
Голямо удоволствие прави да ъпгрейднете някоя легендарна пушка като тази, когато ви се падне след пребиване на специален противник[/caption]
Като цяло мога да кажа, че силата на Fallout 4 е именно в стрелбата. Думи, които звучат изненадващо дори за мен – не го очаквах преди няколко месеца. Основното ми удоволствие от играта беше в това. Да вляза някъде, да започна да се промъквам, да пръсна 2-3 глави отдалеч, да заложа малко мини, да дойде някой да ме атакува отблизо, да се взриви на парчета... след това всичко задължително да ескалира в масово меле, което все пак не се минава автоматично и вероятно ще умирате доста.
А, да, V.A.T.S. Представената във Fallout 3 система се завръща и тук. Идеята е следната - натискате Q, което забавя времето (за разлика от Fallout 3, където го спираше изцяло) и ви дава възможност да се прицелите в определена част от тялото на противник. Специално при по-агресивни противници от близка дистанция V.A.T.S. е незаменим приятел, макар че има един интересен момент. А именно - критичните атаки вече не идват на случайност, ами вие избирате кога да ги нанесете. Очевидно не можете да го правите постоянно - има специален Critical индикатор, който се пълни с времето според статистиката ви за късмет. Общо взето аз няма да разкритикувам тази механика - струва ми се окей. Може би и защото не съм особен късметлия - тъй че да мога да включа шанса точно когато ми трябва ми се струва супер.
Лошото във Fallout 4 обаче е, че когато няма стрелба и ситуацията е далеч по-скучна. Или поне за мен беше така. За куестовете говорих достатъчно и поне за мен представляваха нула интерес. Кофтито е обаче, че за разлика от един Skyrim отвореният свят не е нищо особено!
Което е едно от големите разочарования, с които се сблъсках във Fallout 4. Просто не видях особена причина да обикалям за удоволствие. Не намерих абсолютно нищо интересно в него. Да, ще направя отново това сравнение със Skyrim, но то е показателно – в предходната игра на Bethesda човек можеше просто да се шляе. Ей-така, втръсва ти да следваш сюжетната линия и почваш да си ходиш из нищото. И срещаш някакви биещи се хора. Помагаш на някой от тях на сляпо и покрай това започва някой страничен куест. В зависимост от това на кого си помогнал е различен, като може да доведе и до последствия дори и след 10 часа геймплей. Някой да те нападне с думите "Това е защото нещо се случи някога си".
Е, това не го видях във Fallout 4. Обикаляш из отворения свят и не става... нищо. Тук-таме те напада някой уродлив, мутирал звяр и те това е. Всичко, което можете да намерите е поставено на дадено място. Фиксирано. Ако говорим за мини куест или нещо такова. Не се случва някакъв проблем да намери вас, вие трябва да намерите проблема.
Или с други думи, имаме един стандартен отворен свят. Който не се усеща никак жив. Няма нищо разчупено в него. Ако изиграете втори път Fallout 4 всяка постройка, всеки лагер с бандити ще си е на все същото място. И онова, което ви се случи вероятно ще е почти същото като преживяване. За разлика от Skyrim. В който и много да играеш, все намираш нещо ново. Такова във Fallout 4 до известна степен липсва. По-скоро бих го сравнил с Diablo. Можеш да преиграваш едно и също с десетки часове, да минаваш почти еднакви подземия, убивайки еднакви противници с идеята да намериш по-хубава плячка. Но не очаквах подобно нещо точно от Fallout 4.
Да, чат-пат има някакви произволни събития – например да видите как две вражески банди гадове се сбиват в пустошта. Как Deathclaw влиза в конфликт с група супер мутанти и ги прави на пихтия. Как някакви военни откриват огън по пътуващ керван без особена причина. Има такива събития, които малко „отварят“ света на Fallout 4, но са адски малко.
Всъщност горе направих едно сравнение с Diablo серията, но по-скоро мисля, че светът на Fallout 4 може да се оприличи с Borderlands. Имате фиксирани бази и постройки, в които влизате с две идеи. Да избиете всичко живо и да окрадете цялата плячка. Поне аз в никой момент пред Fallout 4 не си казвах - „Какво ли ще видя тук – добри или лоши противници? Какви диалози ще има? Ще стартира ли куест? Ако са лоши – ще мога ли да се присъединя към тях. Ако са добри – някаква фракция ли са, в която да се издигам или става дума за единична мисия? Каква награда ще получа“. И тъй нататък. Напротив. Почти винаги беше едно и също.
Влизаш някъде. Стрелят те без да питат. Значи са лоши. Но човек си казва - хубаво, сигурно в края на коридора има бос, от който може да ми падне легендарен предмет.
Ако никой не почне да те гърми - значи си сред свои хора. Заговориш ли техния лидер вероятно ще получиш като мисия да отидеш и да избиеш куп лошковци някъде с опциите за отговор Да, Да, Да и Да (саркастично).
Или с други думи, Fallout 4 е повече игра тип loot shooter. Тип Borderlands. Отколкото каквото и да е RPG. Влизате някъде и започвате да събирате предмети. И оръжия, и брони, и т.нар. junk. Който се ползва в цялата крафтинг система – почти всеки декоративен предмет, който видите в света на Fallout 4 може да бъде разглобен до съставните му част и използван за създаване на нещо ново. Някоя щайга например съдържа дърво, някоя пушка – метал и пружини и т.н. Ако ви се занимава можете да видите какво точно ви дава всеки предмет, когато го взимате в инвентара си, но най-често просто действате на самотек. Обирате всичко наред. Като обикновени крадци. Най-ценни са предмети тип фотоапарати, съдържащи редки крафтинг компоненти.
[caption id="attachment_58110" align="aligncenter" width="525"]
Плячка, плячка, плячка... нейното обиране е в основата на Fallout 4[/caption]
И толкоз. Влизате някъде. Убивате много лошковци. Loot-вате. Връщате в базата си, крафтвате нещо и пак излизате навън, че да продължите по същия начин.
Да, Fallout 4 е добър във всичко това. И хората, които харесват подобен тип геймплей оценяват играта високо. Реално и аз нямам нищо против него. Просто очаквах... нещо много по-различно. Нещо по-дълбоко откъм RPG. Което не беше доставено. И вероятно причината е финансова. Bethesda са минали метър.
Пуцалката си е пуцалка, хубаво. Но тя не изключва по-качествени куестове. Онези, които искат да стрелят ще четат по диагонал и толкоз. Но останалите ще се потопят в играта. Същото важи и за повечето опции при разрешаване на куестове, за моралните решения, кармата. Нека да ги има, нека има алтернативен стил на игра, освен рамбовския. Очевидно обаче Bethesda са минали по най-лесния път. Вместо да разработят куп силни механики за една страхотна игра са сътворили една-единствена. Пуцнята. И за мен това не гарантира GOTY. Защото онова, което представлява Fallout 4 е едно голямо име и нищо повече. Да, играта има някаква магия. Има го и красивия, достатъчно голям виртуален свят. Който всъщност е страхотно реализиран чисто визуално и откъм атмосфера.
Всяко едно помещение е изпъстрено с предмети, снимки, различни пособия. Виждате един автентичен свят, който някога е бил пълен с живот, но след това опустошен от ядрена война и допълнително разграбен от мародери. Рядко ще се натъкнете на някое място, което да изглежда като просто автоматично поставено в нищото. Виждаме малки селца, махали, изоставени бензиностанции, рафинерии, военни сгради, каквото се досетите. С всякакви боклуци из тях, въшлясали и овехтели. И винаги се усеща, че човешка ръка е пипнала тази или онази стая. Че някой се е трудил да аранжира... дори боклуците из тях.
Според мен работата по построяването на глобалната карта е започнала много преди да се вкарат каквито и да е NPC-та и изобщо геймплей. Виртуалният свят е така разработен, че да включва доста по-мащабен като идея продукт. Поне на мен ми се струва така. Представете си например бетонната основа за някой блок, дълга сто метра, върху която обаче е построена най-обикновена двуетажна къща. На това ми напомни Fallout 4. Нещо, което е било планирано като колосален продукт. Но в крайна сметка е бил сведен до обикновен loot шутър. Което може би е тъжно от гледна точка на това, че е видно колко труд е бил хвърлен в създаването на виртуалния свят.
Всъщност някак тази статия наближи към края си, а аз още не съм отделил време за селцата, които можем да строим във Fallout 4. Една механика, която ни беше показана заедно с първия представен геймплей от заглавието. И която... изглежда интересно на теория, но на практика не е нищо особено.
Като цяло на глобалната карта има към 30 ферми или малки селца, които могат да ни станат съюзници. За целта трябва да изпълним определена мисия – в общия случай „Тероризират ни бандити, отиди да ги убиеш“. След това дадено селище вече е под ваша протекция. И вие се превръщате нещо средно между спасители и мутри от 90-те години на миналия век. Уж пазите разни хора заради добрата ви душа и тенденцията ви да казвате Да, да, да, да (саркастично), но като идете при ваши приятели им обирате реколтата, мунициите и каквото други намерите за добре. Ама няма карма - тъй че можете да правите каквото си искате. Например да хванете някой и да го продадете като мъжка или женска проститутка. Опс, грешка, това може и да можеше да се случи във Fallout 1/2, но не и тук...
Ама нека се върна на поселенията ви. Можете да строите всякакви неща като стационарни картечници за защита, различни декоративни сгради, а също така и търговски станции. Съответно можете да берете и плодовете на труда си... като мутра от 90-те години на миналия век.
Но макар и да съм фен на всичко, в което можем да строим собствени селища и тъй нататък, поне във Fallout 4 бих определил този компонент като излишна времегубка. Аз инвестирах няколко часа единствено в началото да ъпгрейдна Sanctuary – стартовия град и това беше. Останалите селца, които бяха под моята протекция отидох да защитавам чат-пат при атаки на мутанти или бандити и това е.
Знам ли, може би цялото развитие на сградите трябваше да е по-дълбоко като механика. И заради това не ми хареса. Примерно да е нужно за по-прилични сгради да минете някоя дори и еднообразна мисия и така да се отключат. Някак... да се привържете към дадено място. Да си кажете - "Брех, тука 100 бандити убих, докато ви построя всичко това, един харем не заслужавам ли".
[caption id="attachment_58104" align="aligncenter" width="525"]
Хубаво е поне, че мога да строя както си искам във Fallout 4 - сякаш съм главният архитект на София[/caption]
Но не. Просто трябва да изсипете куп ресурси, за да построите това или онова. X на брой легна и X единици храна за X жители. X електричество за X сгради. И всичко това ви носи X щастие. Дори и мобилните игри са по-сложни.
Казах обаче. Думата улесняване е лайтмотивът на Fallout 4. И нещото, заради което мога да кажа – говорим за добра, но не и невероятна игра. Приятно е човек да попуца 2-3 часа, да изиграе няколко автоматично генерирани куеста. Да се сдобие с някое някоя легендарна броня или оръжие. Но само толкоз. Поне аз почти не бях хванат по онзи начин, по който най-зарибяващите заглавия го правят. Да не мога да се спра. Напротив – във Fallout 4 просто си казвах – „Ами, убих няколко лагера лошковци, сега е време за почивка“.
И вече е време за финалните думи. Но традиционно преди това - графика и звук.
Визуално Fallout 4 е... окей. На максималните детайли изглежда добре, но на средни и ниски играта е доста грозна. Някой би казал – „Ми, купи си по-хубаво PC” – да, може би. Но един The Witcher 3 и на най-ниските настройки изглеждаше доста добре. Доста по-хубаво от Fallout 4 при всички положения. Оценката сиво обаче давам не заради графиката – бих казал, че самото оформление на виртуалния свят спасява положението. Кофтито са ужасното количество бъгове. Малки или големи гличове, пропадащи през входа лошковци, заклещвания в стени. Много негативни неща ви предстои да видите.
Не всичко е фатално, да. Може би ми крашна десетина пъти Fallout 4, което като цяло е приемливо. И се заклещих май само един път, с което ми се наложи да заредя по-ранен сейв. Но все пак цялостното недовършено състояние, в което се появява играта е адски дразнещо. А, да, също така и спадове във фреймрейта – бол, но те в един момент просто спряха да ми правят особено впечатление.
Всъщност почти забравих да спомена за едно нещо, което пак бих вметнал в графиката – интерфейсът! Просто е ужасен. Класически пример за избирането на стила пред субстанцията. Да, идеята да управляваме нашия Pip-Boy компютър, който се намира на ръката на героя ни звучи добре на теория. На практика около половината от площта на екрана не се използва! А при положение, че на моменти имаме да скролваме през стотици предмети, десетки куестове (тъй като всеки куест автоматично се приема!), а също така и множество подменюта... то можете да се сетите, че щеше да е далеч по-разумно и ефективно да се ползва цялата площ на екрана за интерфейса. Изобщо не говоря, че базови и съвсем логични неща не са налични. Примерно екипираните ни предмети да стоят най-отгоре. Вместо това всичко е пръснато като някаква диария из инвентара. Никакъв шибан ред.
Е, както казах по-рано виртуалният свят е яко изпълнен откъм арт, откъм детайли във всяко помещение. Но все пак най-справедливата оценка ми се струва сиво.
Що се отнася до звука – саундтракът е на топ ниво, ефектите като цяло са добри. Единственият огромен проблем е озвучаването, само заради което слагам отново оценка сиво. Ако ставаше дума за обикновен loot шутър вероятно щях да сложа зелено. И щях да напиша, че озвучаването не е важно за подобен тип игра. Но нали Fallout 4 се води уж за RPG. На теория. На реклама. При това положение няма как да не посоча трагичното почти през цялото време озвучаване на героите.
И така, финалните думи. За мен Fallout 4 не е най-добрата игра на 2015 година. Дори не е и в моя топ 3. Спорно дари и топ 5. Приятен шутър с добри механики на стрелбата. Разведрява настроението, когато влезем в 2-3 подземия, избием всичко живо, намерим някой легендарен предмет. Ъпгрейднем 2-3 пушкала, мушнем няколко хедшота на противниците.
[caption id="attachment_58097" align="aligncenter" width="525"]
Имаше и някои интересни мисии във Fallout 4, признавам... но защо, защо толкова малко[/caption]
Но мнозина очакваха нещо различно. Очакваха да има повече RPG, освен стрелбата. E, това е големият отсъстващ във Fallout 4. Куп крайно опростени или премахнати механики. Скопен отворен свят, сравнено с един Skyrim. Сравнено с това, на което Bethesda по принцип са способни. Има мащаб и обем, но няма непредсказуемост. Онези маркови изненади, с които The Elder Scrolls серията винаги успява да ни изненада приятно. А като добавим и лошия сюжет, сравним по качество с български сериал, плюс куп кухи куестове, то нещата не изглеждат страхотни. Да, има някои моменти, в които виждаме проблясък. Например оня момент, в който изследвахме спомените на Келог да кажем. Някаква сцена, която да те изкара от монотонността на Borderlands-кото избиване на куп безлични и еднообразни противници. На безкрайното клане, в което няма дори елементарни морални решения. С които Fallout серията стана толкова известна.
По дяволите, колко бяха сцените, в които оставах с отворена уста в The Witcher 3? Не една или две, това е сигурно. Имаше злодеи, които играта ме накара да ненавиждам. Положителни герои, за които да се застъпвам. Бога ми, във Fallout 4 не знам дали имаше и един читав герой. Ник Валънтайн и Пайпър ставаха... и толкоз. Такава посредственост...
В крайна сметка Fallout 4 ще зариби някои хора да играят десетки, стотици часове. Не и мен. Поигравам я, да, дори и в момента. Приятно е да хванеш и поубиеш малко безлични лошковци. Но истината е, че след 6 месеца няма да помня почти нищо от Fallout 4. За разлика от един Skyrim, от който имам толкова впечатляващи случки в главата. Ами, това е голямата разлика...
Още по темата
Oh the irony..... точно това ми липсва в тази игра .. и някак съжалявам че си я купих ... по добре да си бях взел ню вегаса ... хах
Но да, виждаме типичен пример за "количество вместо качество". Стотици часове диалози, озвучени на килограм, които звучат ужасно. Както казах - за мен е много по-добре да няма никакво озвучаване, вместо некачествено такова. Абсолютно винаги. Поне докато човек чете си представя нещо, запълва дупките, докато като слуша нещо лошо няма как да се самозалъже, че е добро.
) и доста недоизмислена система за строеж на селища, кято изглежда като залепена в последния момент - все едно някое шефче в Бетесда, 2 седмици преди Е3, е казал "Абе тоя Майнкрафт е много популярен, я метнете нещо такова в игрицата набързо да разширим целевата група и да изсмучем от пръстите си 20-30 часа допълнителен геймплей и да се хвалим колко високо ниво на replayability има." Това, което спасява играта за мен е приликата и с Фолаут 3 и Ню Вегас, които аз страшно харесвам. Това я прави по мое мнение 7 от 10. А аз съм силно неудовлетворен от Фолаут, който е 7 от 10.
Иначе да, ако трябва да сметна математически нещата има достатъчно минуси за хейт ревюта, но пък реално винаги давам крайната оценка според емоциите, които ми е донесла дадена игра. Защото е възможно нещо да няма толкова набиващи се на очи минуси, но да е бездушно и скучно, възможно е нещо да има много проблеми и все пак да те зариби за доста часове. По-скоро във втората категория влиза Fallout 4, стига човек да си пада по шутърите и да може да се наслади на стрелбата. Откъм RPG нещата са трагедия.
Но това, което ме питаш за MGS V - по-скоро него щях да сложа в ънхейтабъл, отколкото Fallout 4 в хейт ревюта. В общия случай не се опитвам на всяка цена да сложа нещо в хейт ревюта, но при MGS V целият хайп ме бутна към това. Ако бяха по-честни оценките спрямо играта щеше да иде почти сигурно в ънхейтабъл.
Интересно ми е при Fallout 4 дали Bethesda ще вземе под внимание мнението на геймърите. Ако не толкова в Metacritic, който за мен вече е компрометирал се сайт и не го чета, то поне в Steam. Грубо към 25-30% от ревютата са негативни, което не е малко за игра с подобни претенции и множество верни фенове. И то повечето негативни отзиви идват от Fallout 3 фенове... тъй като е ясно, че Fallout 1/2 феновете няма да са хипер положително настроени...
Иди там, иди на друго място, убий тоя и оня за мене. 
И ти няма как да кажеш не. Абе, абсурдна работа... направо Bethesda и Gearbox да се съюзяват и да правят новия Fallout of Borderlands, ще стане яка игра, сто процента съм сигурен.
@Lozko - като притежател на сравнително слабо PC не видях чак такава разлика във фреймрейта. А и реално аз се радвам, че играта просто ми върви. Ако бях дал хиляда лева за супер компоненти и ми падаше до 40 кадъра, тогава щях да псувам. Тъй че понякога е хубаво да имаш по-слаб компютър. Ама и то всеки очакваше неадекватност от Bethesda в технически аспект. Въпреки че това идва някак като оправдание и Bethesda вече са си свикнали. Един вид - "Какъв му е смисълът да оправяме нещо, нали ще бъде изпапкано без много роптаене". Ако се замисля EA, Ubisoft и Activision за подобно нещо щяха да ги изядат с парцалите.
А строителството - и на мен ми се струва, че е вкарано в последния момент колкото да има нещо. Или може би е било планирано да бъде по-развито, но целият Fallout 4 е бил пуснат предварително в продажба. Смятам, че все някога е било планирано да имаме една по-значителна по мащаб игра, но някой си е казал - "Чай малко, защо тука да даваме още 20-30 милиона за разработка и да работим още 1-2 години, дай да пуснем сега изненадващо играта, пак ще се купува добре". И изненада, Fallout 4 се купуваше добре.
Както и затова колко добре тарашиш хорицата които срещаш, но тези неща тук нямат стойност 
Поне аз видях зарибяване тип Diablo във Fallout 4, което не е точно зле, но очаквах нещо подобно на Skyrim. Не да вляза, че да ида да убия някой тегав противник и да се надявам да ми даде някоя супер яка уникална броня или пък оръжие, ами да вляза и да обикалям, чудейки се кой куест ще ме намери.
В този ред на мисли аз не видях нищо впечатляващо в света на Fallout 4. Сух и празен ми се стори. Или най-точно казано - недовършен. Просто е изумителен контраста в това с каква любов са изпипани всички статични елементи в играта, но колко малко са активните. Да идеш някъде и оттам да започне някакъв куест. Аз съм твърдо на мнението, че е имало определен екип, който е бил отговорен само за създаването на виртуалния свят и се е занимавал с години с това. Вероятно се е очаквало всичко да се доразвие, но нещата са се случили доста частично.
Тъй или инак и според мен играта е добра, но мен не успя да ме спечели особено. Не мисля, че ще я помня след половин година.
AI-то... Проблемът е, че са адски тъпи, нереално тъпи. Когато почне битка се държат сравнително адекватно(не винаги). Но при промъкване... буквално уивам човек в съседната стая, а тоя от бандата му след като е алертед за няколко минути каже "Сигурно ми се е чуло" не, не ти се е чуло тъпако, можеше поне да погледнеш в другата стая. Или пък група супермутанти на едни сателити(5 сателита един до друг, част от BOS куестлинията), трепя единия пред очите на другия, изписва ми Внимание(щото съм клекнал), оня се върти няколко секунди и след това почва да си рутира по маршрута все едно нищо не е станало... втора глава(с бонус за снийк, щото явно не съм разкрит че ги атакувам) и т.н. само главния и ще един двама май ми отнеха повече от един изстрел и отриха огън по мен. И след всичко това отивам до сателитите(мислейки че съм изтепал всичко), за да сваря един в гръб докато готви на огъня... щото цялата престрелка около него явно не му е проблем. Играя я на hard, ако на по-висока трудност е по-различно, може и да бъркам и ще си го призная, но пак казвам, ако не се стрелят с теб, противниците са гнусно тъпи.
Липсата на кармата прави света статичен, твоите действия нямат значение, какво ако съм изтрепал цяло селце, за другият свят съм тоталният пич.
Не мога да кажа, че FO4 е съпка назад спрямо NV, но както казах на един приятел, това е стъпка в страни. Липсва ми кармата, липсва ми хардкора мода ако щете, липсват ми последствията от действията, липсват ми ако щете анимациите с пушка на гърба ти. Смешно е когато смятам, че NV е по-добрият FO от FO4(излязал година след NV). Да, NV oтстъпва графично, да тук е по-добър шутинга, но... не това исках(а и не само аз). И не ме разбирайте грешно, харесах играта, както всички игри на Bethesda, просто съм ядосан за огромният потенциал, който е пропилян.
Аз обаче не мисля, че във Fallout 5 или каквото дойде ще има повече ролев елемент. Когато едно RPG тръгне по пътя на шутъра - връщане назад няма. Те това е истината, поне за мен. А и реално - каква мотивация имат да правят RPG? По-лесно е да се направи шутър - по-малко сценарий, по-малко изходи от куестовете, не ти трябва качествена актьорска игра, карма, морални решения, ала-бала. Просто се развива пуцалката, още оръжия, още ъпгрейди и те това е.
А и големите компании гледат bottom line-а. Никой няма да тръгне да ти чете Metacritic от шефовете или пък ревютата в Steam в детайл. Ще видят продажбите - рекордни досега за The Elder Scrolls и Fallout игрите на Bethesda, ще видят отзивите в западните медии - които все пак бяха сравнително справедливи. Ако изключим перфектните десетки. И ще си кажат - "Това, което направихме е стъпка в правилния път". А и реално колко хора искат да ти четат тежки куестове, морални решения? Явно мнозинството искам пуцаница.
В което няма лошо, де. Не, че и аз понякога не съм в настроение просто да се отпусна с масови мелета и убийства без мислене. Заради това ми и хареса Fallout 4. Но както казваш - можеше да е толкова много повече.
и стига рива!
На практика сумаризира мнението ми за фолаут 3/скайрим.
Много хора мрънкаха, когато открито изразявах хейт към бъдещия Thief, DA:I или F4. Било предубеждение, викат. Еми, вярно е, няма как да не си предубеден, когато фактите са красноречиви.
Не съм сигурен, че ще намеря някаква мотивация да изпиратствам и Ф4 някога. Франчайзът в този му вид ми е безразличен. Ако искам нещо Фолаутско, ще играя Underrail. И без това за съдържанието, продължителността и дълбочината на геймплея, цената и е по-ниска от ДЛЦ със скинове на всеки рандъм ААА боклук.
Сериозно, ако някой, който има предпочитания към старият Fallout подход, вместо към съвременния-уанаби-псевдо-постапокалиптичен-отворенсвят-якотоРПГШутърмадафака и е пропуснал тази игра под радара, нека хвърли един поглед как се прави игра от няколко души в гаража на тати с шепа долари (или сръбски пари в случая.
Аз, разбира се, нямам някакви особени претенции, тъй като си падам по голямо количество жанрове. Но все пак RPG-то е над всичко, тъй че когато то бъде предадено в полза на шутърите - тогава се чувствам леко обиден.
П.С. Тая игра Underrail сега я чувам за първи път, ама като гледам в Steam видеото доста... Fallout-ски се усеща определено.
10167395