Макар и в ънхейтабъл, Far Cry 4 за мен беше супер разочароваща игра и на крачка от това да иде в хейт ревюта. Реално нямаше нещо, което да охуля директно - просто имаше една прекалено силна нотка на скука (по дяволите, казвам тази дума супер много пъти надолу в ревюто и осъзнавам това, но просто не мога да се спра, не мога да кажа нещо различно за Far Cry 4). Да, възможно е тази игра да ви хареса, но за мен едно е сигурно - далеч е от класата на Far Cry 3, въпреки че на теория трябва да предложи много повече. Независимо на какво платформа си пуснете Far Cry 4, играта изглежда красиво. Разбира се, на PC и настоящото конзолно поколение положението е наистина добро. Като цяло нямам претенции. Добро изпълнение, особено на Паган Мин. Реално нямам претенции към някои посредствени роли откъм озвучаване - по-скоро откъм сценария, който е бил даден на актьорите. Реално не знам как да оценя чувството на апатаия. Освен със сиво. В сингъла си Far Cry 4 не ми донесе почти никакви положителни емоции... но и не бяха отрицателни. Нито мога да похваля играта, нито нахейтя. Просто... едно нищо. Мултито не е лошо, сингълът не ми хареса. На кантар между двете рубрики в сайта, все пак ще сложа Far Cry 4 тук. Очакванията ми към Far Cry 4 бяха доста големи. Най-вече защото предишната игра от серията ми хареса доста и неслучайно е в рубриката ънхейтабъл. И бих казал, че е едно от заглавията, които запомних от 2012 година.

На теория изглеждаше, че Far Cry 4 ще е сериозно надграждане. По-голям виртуален свят, а както и обеща Ubisoft – по-гъсто наситен. Повече неща за правене, повече странични мисии и случайни събития из него. Всичко това гарнирано с Хималаите – притежаващи както снежни планини с височина от над 8000 метра, така и тучни зелени гори и равнини. За разлика от... доста еднообразния тропически остров от Far Cry 3.

На теория всичко изглеждаше страхотно и от трейлърите всичко отново изглеждаше страхотно. Но в реалност... нещата поне за мен се оказаха напълно различни. Макар и Far Cry 4 да е много повече от Far Cry 3, то реално и нещо му липсва. И това е онова, което не може да се обясни. И за което обичам да говоря адски често в този сайт. Нотката на страст, нотката на вдъхновение в една игра. Или друг продукт на изкуството. Които не могат да се обяснят с думи. Не можеш да кажеш „вдъхновението на една игра не беше добро“ или „изпълнена е с малко с малко страст“. Тоест можеш – аз го правя в момента за Far Cry 4. Но няма как да посочиш с аргумент защо ти се струва така. Просто е някакво вътрешно впечатление. Необяснимо чувство.

Това е нещото, с което вероятно ще запомня Far Cry 4 през годините. Че на теория всичко е било добре, но на практика – не. Една игра, която е замислена като наистина стабилен AAA продукт... и вероятно може да се определи така от някои... но не и от мен. Просто защото вдъхновението и темпото не са на страхотно ниво. И в крайна сметка се вижда, че Ubisoft са били на прав път, но нещо не се е получило в края.

Но нека започна отначало – какво имаме във Far Cry 4?

Действието се развива в Кират – измислена държава, управлявана от диктатора Паган Мин. В началото на играта той се среща с главния герой Аджей Гали, чиято майка е поискала като предсмъртно желание да разпръсне праха й именно в тази страна.

Още в самото начало виждаме обаче, че това няма да е лесна работа. Напротив – Аджей се оказва в епицентъра на гражданска война между Мин и съпротивата, наричаща се The Golden Path (Златния път). Както винаги, Гали не е просто обикновен гащник, ами своеобразния „избран“, като  всички се опитват да се докопат до неговата помощ... или да го убият.

Откъм сюжет, нещата до една степен се развиват подобно на Far Cry 3. Всъщност, първите 5-6 часа, които ще прекарате в тази игра напомнят на чист римейк на предишната. В началото имаме кратък увод какво се случва, срещате се със злодея, той ви говори нещо, след това му бягате, търчите зле въоръжени из няколко поляни, правите контакт със съпротивата, убивате малко животни, за да си ъпгрейднете инвентара и т.н...

[caption id="attachment_40902" align="aligncenter" width="525"] Превземането на крепости предлага по-високо предизвикателство... макар и помрачено от неособено блестящото AI на противниците[/caption]

По-нататък историята става интересна – има няколко обрата, които са добре замислени. Но въпреки тях, сюжетът хич не ми се понрави. Паган Мин е доста добре реализиран злодей, като има и някаква дълбочина в своя характер. Шоуто обаче е откраднато от него, като почти всички други персонажи в играта са отвратително скучни. Една част трябва да са сериозни, други по-скоро извратени, но в крайна сметка всички са безинтересни. 

Като за капак Аджей Гали е типичният кух основен персонаж, който кажи-речи през цялата история реди „ама аз тука дойдох само да разпръсна прахта на майка ми“, а пък Сабал и Амита, които имат основна роля в играта са прекалено посредствено изиграни и не успяват да изпълнят успешно обратите, налични в сюжета.

Е, все пак бих определил историята като нелоша. В началото започва много подобно на Far Cry 3, но нататък набира скорост. Особено към края.

За сметка на това обаче ще продължа с едно от нещата, които никак не ми хареса - цялостната нотка на играта. За какво говоря точно?

Far Cry 3 беше почти изцяло пародийна игра. Имаше и сериозни моменти, истина. Но всяка пародия е до някаква степен сериозна, което е част от спецификата на жанра. И заради това го обичам толкова много. При Far Cry 4 обаче... нямам идея какво са опитали да постигнат Ubisoft.

От една страна сюжетът е достатъчно сериозен с множество отвлечени хора, които биват екзекутирани като кучета и които трябва да спасите, докато се молят за животите си. Гражданската война в Кират е изпълнена прилично автентично, а освен това се акцентира на нея - тоест трудно може да се определи точно като пародия.

В същото време доста персонажи са абсурдно-забавни (или поне е направен опит да са такива) в духа на Far Cry 3. От радиата в автомобилите на Far Cry 4 чуваме нон-стоп пропаганда, изпълнена в несериозен тон, хвърлят се доста лафчета наляво-надясно – някои забавни, други не толкова.

Лично за мен балансът е изгубен. Прекалено често Far Cry 4 е доста сериозен – и когато след това започне да се развива някоя абсурдна и донякъде комична мисия, то чувството от нея се губи. Има прекалено рязък контраст. Същото важи и за почти всички коментари на вражеските войници по време на престрелка, които са... пълни с дебилните one-liner-и от екшъните от 80-те години и трудно се съчетават с цялостната атмосферата. Всеки път, когато някой казваше "No, no, no", когато тръгвах да го коля в гръб

[caption id="attachment_40896" align="aligncenter" width="525"] Ловът е отново основният метод за ъпгрейд на количеството оръжия, муниции и допълнителни предмети, които можете да носите в себе си[/caption]

Но в крайна сметка всичко това, което описах горе е нещо супер субективно и не е задължително всеки от вас да го усети. А и нека сме честни – говорим за детайл. В крайна сметка Far Cry 4 е първо игра с отворен свят и второ – заглавие, което залага на сюжета и историята. Съответно логичният въпрос е – как е изпълнен именно този елемент? Отворения свят?

За мен – зле. И това е най-голямото ми разочарование от Far Cry 4. Има ли адски, хипер много неща за правене? Да, има. Тук няма да споря. Картата изобилства от странични мисии, което е плюс. Какви ли не – състезания с автомобили, лов на диви животни за фешън компании, спасяване на заложници, убийства на вражески генерали и какво ли не друго. Както и в миналата игра можете да превземате както вражески бази, така и доста по-добре укрепените крепости по картата.

Проблемите в отворения свят обаче също са много. Първо, много от нещата са същите като във Far Cry 3. Да, има някои новости, но цялостното чувство е на своеобразен Far Cry 3.5. Както често бива наричана играта в интернет. И това не е случайно.

Второ, сякаш има много повече ходене до достигането и изпълняването на дадена мисия. Нон-стоп играта ви кара да странствате из супер красивите пейзажи на Хималаите, без да се случва нищо. В някои моменти ми се струваше, че играя по-скоро пешеходен симулатор за изкачване на Рила, отколкото екшън-приключенска игра с отворен свят.

Трето, самите мисии са под формата на инстанции. Тоест отивате на някое място, натискате „старт на мисия“, отивате до друго място и започвате да я изпълнявате. Някой ще каже – „Ама то беше така и във Far Cry 3”. Да, така е. Но лично аз никога не съм обичал този начин за изпълнение на отворен свят, тъй обичан от Ubisoft. За мен нещата трябва да стават като в Skyrim – разхождаш се и нещо се случва. След това стартира някакво събитие, за което може и дори да не разбереш. Да обидиш кръвно някой скитник по пътя, а той след 3 часа игра да се опита да те убие. Понеже се е оказал член на някакъв си орден. Например.

Във Far Cry 4 всичко е плеснато на глобалната карта и ако човек иска да изпълни определена мисия трябва да се телепортира до най-близката база, оттам да хване превозно средство, след това да стартира мисията... която понякога изисква да се разкарвате още, за да я започнете (за щастие – не винаги).

Лошото е също, че някак светът е по-празен и се случват по-малко неща, сравнено с Far Cry 3. Там сякаш беше по-наситено откъм събития. Във Far Cry 4 често просто се разхождате, докато започне мисия и туйто. В някои моменти се случва да срещнете вражески патрул или да ви нападне някое диво животно... но не чак толкова често, колкото преди.

Именно празнотата на отворения свят ми доскуча във Far Cry 4. Обичам в подобен тип игри да тръгна на пътешествие с идеята да мина някоя мисия, но по пътя 3-4 неща да ми отвлекат вниманието и да се окаже, че след един час съм вършил какво ли не друго, но не и онова, което съм започнал. Дори и в Assassin’s Creed Unity ми се случваше.

Не и във Far Cry 4. Тук-таме някакви хора на Паган Мин нападаха революционери - най-редовно ми трябваха 3-4 изстрела със снайпера да разреша ситуацията. Не може да се каже, че е някакво произволно събитие, което да ти отвлече вниманието. А в останалото време - просто пътешествие до достигане на локацията за дадена мисия. А много от тях тъй или инак са прекалено еднообразни. Така въпреки стотиците неща за вършене, то цялостното чувство... е на MMORPG.

Реално за втори пореден път тази година Ubisoft са се старали повече в оформянето на един виртуален свят, отколкото на по-важните неща. Примерно акцентирането на геймплея. Окей, имаме едни страхотно красиви Хималаи. Множество различни пейзажи – буйни зелени полета, огромни реки, гори и всичко друго.

В първите часове ще ви е приятно да видите колко красиво изглежда светът на Far Cry 4. И да, това е факт. Същото както и в Assassin’s Creed Unity. Спор няма, че говорим за адски красиви заглавия. Но какво от това? С красотата се свиква бързо, а след това трябва да има какво да се прави. Аз не си намерих особено много подобни неща във Far Cry 4.

Не само заради безкрайните странствания – които трябва да осъществявате и в мисиите от кампанията, и в страничните такива. Но и заради самите геймплей механики.

Престрелките например са все същите – крайно хаотични, изкуственият интелект е меко казано лош, дори и за ковър шутър. Вашите противници се движат, сякаш са на тежки наркотици – без ясна идея какво, как и защо се случва. Често ми се случваше да застана в една барака с 2 врати и 3 прозореца и да избия отвътре 5-6 души, които вместо да ме щурмуват заедно се въртяха като деца, играещи на гоненица отвън и когато някой се показваше от някоя врата или прозорец – просто му думвах един хедшот и очаквах следващия...

Тук-таме промъкването при опит за завземане на някой неутрален пост из картата е интересно. Има нещо като тръпка. Но не чак толкова често. А и реално, нищо в основния геймплей не се е променило спрямо Far Cry 3. Отново хаотичен изкуствен интелект, който не е особено подобрен. Да не кажа никак. Противници, които виждат как някое от аверчетата им си лежи със стрела в главата, но често по някаква необяснима причина не удрят веднага алармата – поне докато не ви видят. Чак тогава явно става ясно, че приятелчето им не се е спънало върху някоя изправена на пода стрела. Кой ли знае, може и бъг да е било – макар че ми се случваше прекалено често...

Друг елемент от Far Cry 3 – ловът, също ми се струва по-скучен в продължението. Доста от животните за ловуване са агресивни, което значи, че ви нападат, вместо да ви бягат и това ви позволява по-лесно да ги убиете, за да използвате кожите им за ъпгрейди на вашия инвентар (позволяват ви да носите повече оръжия, муниции и т.н.). Пасивните гадове пък бягат до определена точка и след това се връщат към вас – за разлика от Far Cry 3, където често се случваше да ги изгубите. Именно и заради това преди ловът беше по-интересен – промъквахте се зад някоя гад, която сте търсели 20 минути, само за да ви нападне някой леопард в последния момент или пък да ви надуши вражески патрул. Което означаваше избиването на тези отвличащи вниманието елементи и започването отначало.

Във Far Cry 4 този елемент ми се струва улеснен и по-скучен. Някак няма голям акцент на лова – изфармяте възможно най-бързо без особена интрига базовите ъпгрейди на екипировката и толкоз. Да можете да носите няколко оръжия накуп, малко повече муниции и горе-долу това основно ми беше нужно на мен.

А, да, едва ли могат да се кажат добри неща и за дърветата с умения, които са две на брой и доста... посредствено изпълнени. Едното като цяло е свързано с офанзивните ви възможности (тигъра), а пък другото – с дефанзивните (слона). Вдигането на умения е доста по-праволинейно, сравнено с Far Cry 4, като за вдигането на някои важни умения са ви нужни съвсем малко нива. Които се вдигат бързо. Реално в един момент видях, че имам запазени примерно 10-12 точки за умения, инвестирах ги набързо и след не чак толкова дълго време пак се бяха струпали толкова. Рядко се  сещах да влизам в екрана Skills, че да развивам нещо там. В общия случай не ми беше толкова нужен - по-скоро читави оръжия, с които бързо и ефективно да се справя с противниците си.

Да, наистина в играта могат да се случват някои извращения. Да отключите див слон от клетката му и той да избие куп противници. Да възкачите най-големият сухопътен бозайник и с него да сеете смърт връз противниците си. Да хвърляте парчета месо, с които да примамвате всякакви диви зверове да нападнат лошковците.

Да литнете в небето с малкия жирокоптер (наречен buzzer) и да хвърляте гранати по конвой ваши глашатаи на Паган Мин или просто да ги пуцате от височина с пистолет. Можете по същата схема да се справите и с пилот на хеликоптер, изненадвайки го отстрани и нацепвайки му хедшот с пистолета (но внимавайте, че ако ви надуши - с тежките си картечници ще ви направи на пихтия).

Или подобни елементи, които малко вдигат темпото. Включително и някои психотропни странични мисии, изпълнени в дълбоко духовния стил на тибетския регион. Но винаги - ама винаги - рано или късно играта успява да ви вкара в скуката.

Именно и това е крайното ми мнение за сингъла. Играх го насила и пак ми донесе буквално нула удоволствие. Assassin’s Creed Unity при всичките си бъгове, крашове и недомислици беше в пъти по-доброто заглавие за мен. Просто във Far Cry 4 положението беше... прекалено еднакво като преди. Но за съжаление на моменти – влошено. Вижда се, че Ubisoft са опитали да направят един по-голям, по-разнообразен свят с много неща за правене. Но явно в даден момент някъде е изчезнала... страстта. Поне аз не я усетих.

Не, Far Cry 4 не е игра, която ще обхейтя. Но ми е просто... безразлична. А мисля, че това е едно от най-лошите неща. Просто да нямаш каквито и да емоции към нещо. Нито да ти хареса, нито да го намразиш. Ей-така си стои един такъв – никакъв в главата ми Far Cry 4.

Но преди да премина към графиката и звука, нека отделя малко време за мултиплейъра на заглавието. Да, точно така – това е една важна част от Far Cry 4. За кооперативката както обикновено няма да говоря особено много – много пъти съм казвал, че предпочитам да изживявам сам сингъл игрите. Но за сметка на това ще говоря за PvP-то.

Режимът се нарича Battles of Kyrat, като в интерес на истината... е нестандартен. Не става дума за поредния Call of Duty клонинг, който бихме могли да очакваме. Вместо това нещата са малко по-разчупени.

В Battles of Kyrat имаме две различни фракции – Rakshasa и The Golden Path. Едните са елитни убийци, защитаващи режима на Паган Мин, докато другите – революционерите, изправящи се срещу него. Интересното е, че не става дума за две еднакви фракции с различни скинове – напротив. Геймплеят е съвсем различен.

Rakshasa са въоръжени с лъкове и хладни оръжия, като при приклякане стават (почти изцяло) невидими за противник, което позволява лесно промъкване. Заедно с това те могат да призовават и диви животни, а също така и да яздят слонове.

The Golden Path пък могат да се възползват от съвременните огнестрелни, а също така могат да управляват традиционни превозни возила. За сметка на това им липсва невидимост, а заедно с това дивите животни, които призовават Rakshasa могат много неприятно да ви  изненадат.

[caption id="attachment_40897" align="aligncenter" width="525"] Жирокоптерът не само позволява да се насладите на множество красиви гледки от Кират, но и ви осигурява тактическо предимство в битките[/caption]

Двата стила на игра са достатъчно различни, като още по-хубаво е, че всеки мач има поне два рунда. В единия вие играете с Rakshasa, а в другия – с The Golden Path. При равенство в двата рунда, то се изиграва и трети решителен, като отново ролите се разменят.

Що се отнася до геймплея в Battles of Kyrat, той е подобен на самия Far Cry 4. Картите са мащабни, като в доста от тях е нужна помощ за по-бързо придвижване – или превозно средство, или слон. Заедно с това е препоръчително да се качите на някоя висока скала и да се хвърлите от нея - с помощта на парашута си можете да преминете огромна дистанция и изненадате враговете си (или да се хакнете точно на мерника им, ако ви забележат).

Самите режими в Battles of Kyrat са три. Два от тях са доста подобни в своята есенция – Outpost и Propaganda. В първия Rakshasa се опитват да превземат последната база на The Golden Path, които се защитават с цената на всичко. В Propaganda пък трябва да взривите три центъра за разпространяване на пропаганда от страна на Rakshasa, залагайки бомби. В случая атакуващите са The Golden Path.

Последният режим се нарича Demon Mask. Тук говорим за своеобразен Capture the Flag, в който Rakshasa се опитват да намерят и унищожат куп маски с културна стойност, а пък The Golden Path – да им попречат.

Като цяло режимите не предлагат особени иновации откъм крайна цел, но са достатъчно интересни заради разликата в геймплея между фракциите. Има и един интересен момент – кулите, които се намират на всяка карта. Те разкриват къде се намират Rakshasa на The Golden Path. Това цели да балансира факта, че в крайна сметка Rakshasa могат да стават невидими. От друга страна, кулата може да се превземе. Така ако е в контрол на Rakshasa – те не биват показвани никога по картата (но The Golden Path не се показват никога, това е редно да се отбележи изрично - независимо кой владее кулата).

Както винаги имате възможност да персонализирате оръжията, с които вашите герои да влизат в битка. The Golden Path имат доста по-голям набор от налични пушкала – картечници, пистолети, снайпери и т.н. Също така са налични и два слота, в които да се пласират 9-те пасивни умения.

При Rakshasa изборът е далеч по-малък. Пасивните умения отново са 9, като е налично едно-единствено оръжие – лъкът. Заедно с това можете да изберете два различни вида стрели – но това е всичко. От друга страна така Rakshasa изглеждат възможно най-балансирани.

Като цяло мултито на Far Cry 4 ми хареса. За разлика от сингъла, който ми беше... безразличен. Предложи ми известно количество забавни часове, което не е малко за игра от типа на Far Cry 4.

Все пак мултито на Far Cry 4 омръзва по-скоро бързо и не бих казал, че ще ви задържи адски дълго време пред него. Режимите не са чак толкова много, а също така и картите... и ще свикнете с тях доста бързо.

Въпреки всичко говорим за добра мулти добавка към играта, която не е набързо претупана, ами е изпълнена в духа на Far Cry 4. Добро допълнение, но нищо, което да разреши въпроса – да си купите ли тази игра или напротив?

И така, идва време за графиката и звука. Визуално Far Cry 4 е страхотен. За всички платформи, на които е наличен. И на PC, PS4 и Xbox One, и дори на PlayStation 3 и Xbox360 – играта си я бива. Кират е прекрасно оформен, разнообразен откъм пейзажи. Дори и малките детайли във всяка стая, всяка изоставена барака са на ниво. Мащабните планини, полета и реки също изглеждат страхотно, барабар с обикалящите из тях диви животни. Оценка зелено – от раз.

Звук – като цяло добре, цялостната атмосфера на Кират си я бива – включително и индийските акценти на повечето персонажи и съответната музика (да, има и парчета на вече позабравената звезда от региона Панджаби МС).

Заключението? Някак не мога да кажа нищо твърдо – най-вече на тема дали Far Cry 4 си струва. За мен сингълът е прекалено бездушно изпълнен. Темпото липсва, близостите до предишната игра са наистина прекалено много. Макар и да има новости. Накратко– Far Cry 4 ми беше крайно скучен. Въпреки силното мулти, сингълът изиграх насила. Буквално. И само чаках момента да дойде времето за ревю.

[caption id="attachment_40899" align="aligncenter" width="525"] Носорозите във Far Cry 4 са... наистина... трудни за убиване понякога - особено ако ви изненадат и не ги пуцате със снайпера в главата отдалеч[/caption]

Независимо дали бях пиян или трезвен, дали играех сутрин или вечер, в делник или празник – винаги беше едно и също. От друга страна, същевременно играта получава и доста положителни отзиви – също като своят предшественик. С други думи, нещата са доста на кантар. Очевидно субективният елемент е прекалено силен и тук.

Аз съм разочарован. Колебанията ми в коя рубрика да сложа играта бяха титанични... дълго време мислех да е в хейт ревюта, но в крайна сметка ще е в ънхейтабъл. Може би мултито малко наклони везните. Но въпреки това - безразличието е онова, с което ще запомня Far Cry 4.

И с Ubisoft - тяхната упоритост в това да доят сериите си и да залагат на визуалното, вместо на геймплея. Макар и да беше добра игра, то имаше какво да се подобрява по Far Cry 3. Вместо да направят това, Ubisoft просто смениха пейзажа и представиха ново заглавие, която е прекалено... същото като предишното. Включително и при проблемите в изкуствения интелект, прекалено статичните странични мисии под формата на инстанции и т.н.

А в днешно време въпросът за доенето на игри се появява на първа линия с пълна сила. Нямам проблем с това една изпитана формула да се използва в 1-2 продължения. Но когато има подобрения. А не да се плесне един нов виртуален свят и айде – стига толкова.

Или с други думи – ако се чудите дали да си купите Far Cry 4, можете да му дадете шанс по-нататък, когато цената му падне. Сега - за мен играта не си струва. По-обективно е да я сложа в рубриката ънхейтабъл, но въпреки това не мисля, че трябва да бъде купен за цена от над 20-30 лева.