Това е добре и до голяма степен обективен факт, но свежестта на Forza се крие не само във великолепната технология, която е в основата на игрите, а по-скоро в двугодишният цикъл, през който се редуват традиционният симулатор/автомобилна енциклопедия Motorsport и Horizon, spin-off-ът на “основната” серия, за който е въпросното ревю и навярно виновникът за неимоверното популяризиране на серията в последните 4-5 години.

Преди да се впрегнем в същината на играта мисля, че кратко обобщение за това кои аджеба са Playground Games и от къде за бога се пръкнаха е не само релевантно към следващите абзаци, но и до известна степен интересно. Независимото студио е създадено през 2010 в Англия, формирано от бивши служители на горе-долу всяко британско студио, занимавало се с рейсъри. Няма особено много информация относно това как точно MS и Turn 10 - създателите на основните Forza Motorsport игри - са са решили да повелят един от най-силните им франчайзи на ново, недоказало се студио, но все пак говорим за състав от разработчици на световно ниво, които са работили върху заглавия като Juiced, NFS Shift, Dirt, Grid, Wipeout 2048, Blur, Split/Second, Project Gotham Racing и Driver от студия като Reflections, Codemasters, Bizzare, Slightly Mad и т.н, всичко от което е доста красноречиво . Все пак всяко следващо попълнение на Horizon серията затвърждава доминацията й сред рейсърите с отворен свят и не само, тъй че явно пичовете си знаят работата, но при липса на особена конкуренция едва ли е кой знае колко странно.

Нека не забравяме обаче, че рейсъри с отворен свят съществуват от кажи-речи десетилетия, а концепцията за “социален” рейсър със силно застъпен онлайн елемент не е никак нова. EA направихa доста пионерски опит в тази сфера с Motor City Online през 2001, но по една или друга причина въпросната игра може би беше твърде амбициозна за времето си. След известно време, заглавия като NFS: Most Wanted, Carbon и, разбира се, страхотната Test Drive Unlimited през 2007 година стъпиха доста ударно на пазара и бяха приети с овации, но студията зад тези заглавия така и не успяха да затвърдят позиция по начина, по който Forza Horizon го направи през 2012-та.

Все пак има няколко неща, които моментално отличиха първият Horizon от останалите рейсъри на пазара. Като се започне от цялостната шлифовка на играта, минем през страхотният дизайн на отворения свят и стигнем до хендлинга, който е перфектна бленда между симулация и аркада, Forza Horizon е като онези 12 в 1 немски клещи, при които за разлика от швейцарските ножчета, отвертката всъщност е използваема.

Та, както човек който не разполага с въпросните клещи, кой би си помислил, че кощунството да прелиташ с Ferrari 250 GTO, автомобил оценяван на над 50 милиона долара, през скали, плажове, солена вода, гьолчета, ниви и от време на време асфалтирани улици би било толкова задоволително и същевременно хипнотизиращо? Е, ако някой е играл Forza Horizon 3, въпросът е по-скоро риторичен.

Макар и да си личи, че хардуерният лимит на Xbox One си е казал думата и при двете версии на играта - с постоянен pop-up и опресняване на текстури в дистанцията дори на максимални настройки, графиката на Forza Horizon 3 не може да се определи като кофти или дори средно добра, защото с оглед на бъканият с детайл околен свят и автомобили, заглавието блести. Нещо повече - за разлика от Forza Horizon 2, където контраста, цветовете и цялостната визия бяха изкуствено филтрирани, за да изглеждат цветовете по-ярки, отколкото са в действителност, то във Forza Horizon 3, подобно на Forza Motorsport 6 визията залага на фотореализъм. Играта представя колите и пейзажите по изключително автентичен и чист начин. Спрямо The Crew: Wild Run - може би основният и единствен конкурент на играта в момента - флората и фауната изглеждат нелепо реалистични и детайлни, особено с оглед на това, че заглавието върви с каменно солидни 30 FPS, 1080p и 4xAA на Xbox One. И макар оптимизацията на PC версията да е все още по-скоро посредствена, презентацията на играта е чисто и просто страхотна.

От оглушителното свистене на 7-литровия V12 на Lamborghini Aventador през гъргоренето на турбинирания 3-литров шестак на BMW M4 и стигнем до харизматичното пърпорене на старите щайгички тип Мини Купър или Ford Fiesta, звуковото оформление на колите е отлично, както и се очаква. Абсолютно всеки автомобил звучи така, както навярно и в реалността, а конкретни модификации наистина изкарват “форсираната” нотка на всеки мотор. Радиото ще го обсъдя в детайли по-натам, но като цяло има доста богат избор от станции и тип музика. Подбора от песни е добър, макар и лично за мен електронната музика да е с една идея по-слаба от тази във Forza Horizon 2, но за сметка на това обаче двете рок/метъл/пънк/алтърнатив радия се връзват идеално с австралийската атмосфера. Диджеите в играта са много харизматични и приятни типове, които доста адекватно отразяват прогреса ви в играта. Доста надъхващо е да чуя самият London Elektricity да говори как радио кабинката му едва не е била съборена от силно ентусиазиран състезател. Истинското подобрение от гледна точка на звук във Forza Horizon 3 обаче е от околната среда. Не че ще чувате птичките в джунглата или щурците в саваната често, но ако спрете за момент, изключите радиото и се заслушате, палитрата от звуци около вас е точно такава каквато би следвало да бъде.

В геймплейно отношение Forza Horizon 3 зачерква абсолютно всичко, с което би се определил един качествен рейсър. Изключително сложен хендлинг модел, нагоден по начин, който го прави достъпен за всеки от 4 годишно хлапе, което хал хабер си няма какво е рейсър, до закоравели автомобилни ентусиасти. Посредством изключването или включването на конкретни асисти играта става удобна за абсолютно всички. Това в комбинация с невероятната свобода и простор, към която предразполага фино изградената карта, която преминава по правдоподобен и плавен начин от екосистема към екосистема и главоломният набор от автомобили, модификации и съдържание направено от самата общност на играта, бих определил Forza Horizon 3 не само като най-добрият и достъпен рейсър някога, но и като една изключително лека, неангажираща забавна и безвредна цъкалка, която би допаднала на повечето фенове на жанра.

Няма шест пет, макар и да ми се искаше повечко разнообразие, Forza Horizon 3 е не само най-приятният рейсър, който съм играл, а една цялостно завършено и полирано заглавие. За да избегна личната ми субективност като стане въпрос за коли и всичко свързано с тях, помолих баща ми, чиято геймърска кариера започва и завършва с Age of Empires 2 и онлайн шах да се опита поцъка Horizon 3, при което 63 годишният индивид с най-огромно удоволствие разпозна и закупи едно конкретно БМВ 5-та серия, с което попърпори към час, със заключението “Брей, как са се развили тези виртуални технологии”. След което под въздействието на доста бира с интерес продължи да ме гледа и разпитва, докато му показвах възможностите и свободата на Forza Horizon 3. Това е игра, чиито усет и атмосфера биха привлекли мнозинството от геймъри.

Та, има ли някакво кой знае какво вещество в играта?

Forza Horizon 3, подобно на предходните части, се развива около възможно най-масивния, вечен и като цяло нелеп музикален фестивал на света, а именно Horizon фестивала. Идеята на това събитие е да събере най-големите психопати с най-големите наркомани. Или иначе казано - хора със скъпи коли без много мозък и музикални рейвърчета, които са толкова близо до свръх доза, че не им пука дали стоят непосредствено до метални заграждения, докато някой прелита с 300км/ч, за да стигне до бокса непосредствено до сцената, като в повечето случаи използва непробиваемите заграждения до въпросният бокс за спирачка. Слава богу, че загражденията са господни творения, които не помръдват дори когато биват нацелени с 400+ км/ч. Готино. Поне наркоманите са на сигурно.

От гледна точка на това нелепо, но обективно описание на група хлапета с таткови парички, решили да платят на австралийското правителство неимоверна сума пари за бариери, направени от адамант, безкраен фестивал и лято в комбинация с абсолютно разрешение за каране с 400+ по всеки път… и поляна… и джунгла…. и пустиния… и летище… и град, то какво прави Forza Horizon 3 толкова “перфектна” игра? Нека не забравяме, че става въпрос за рейсър, а както безброй пъти ни е било показвано, сериозна история и рейсър чисто и просто не се връзват.

“Историята”, ако въобще може да се нарече така, на Horizon игрите винаги е била по-скоро съпровождаща към цялостната свобода, отколкото нещо кой знае колко съществено. Forza Horizon 3 прави много успешен опит в това да има история, която да се развива около вас и да е максимално ненатрапваща се. С изключение на няколко кът сцени в началото на играта, които в интерес на истината са доста надъхващи, направленията от страна на Кира, която се явява вашата секретарка, тъй като вие сте “боса” на фестивала и Уорън, австралиецът, който движи нещата в гаража са по-скоро полезни и същевременно приятни коментарчета, вместо натрапващи се.

Всъщност, като се замисля, Уорън го приемам доста братски вече, тъй като е наистина як типаж, който винаги ви съпровожда след като попаднете на полумухлясала кола за милиони долари в някоя барака по средата на нищото и винаги ще има нещо интересно да ви каже за който и да е автомобил в гаража.

И май е уместно време да поговорим за гаража, мисля. Така де, уж колите са основното нещо във Forza игрите, но ето, че Forza Horizon 3 е с толкова силна атмосфера и усещане, че доста често се забравя, че играете просто един рейсър.

[caption id="attachment_67800" align="aligncenter" width="525"] Като The Witcher 3... почти[/caption]

Но да не се отплесваме за момента. Колите. Какво да кажа за автомобилите във Forza Horizon 3, което да е различно спрямо предишните игри от серията? Окей, ще започна с уточнението, че говорим за играта с най-разнообразен набор от возила, на която съм попадал. Самите пичове от Turn 10 поставиха стандарта с Forza Motorsport 2 в моделирането перфектно на интериорите и екстериорите за всяка кола, но Forza Horizon 3 чисто и просто вдига летвата на серията, тъй като това да имаш идеално пресъздаден Reliant Regal (триколесната британска кола, която Mr. Bean винаги обръщаше в скечовете си) в игра не се е срещало… досега.

[caption id="attachment_67828" align="aligncenter" width="525"] Помощните колелца на Reliant-a в действителност помагат[/caption]

Освен че имате на разположение главоломно разнообразие измежду всичките 350 автомобила, то много от тях ви предлагат значително количество опции за персонализация. С една идея повече от предходните Forza игри, като най-видните нововъведения са widebody китове, които са официално лицензирани от Liberty Walk & Rocket Bunny подобно на последния Need For Speed. Нещо повече - коли като Ferrari 458 Italia, които в NFS дори не можеха да се пипат, в Horizon 3 имат пълен набор от опции за персонализация.

[caption id="attachment_67795" align="aligncenter" width="525"] Purrari[/caption]

Както виждате по-горе някои от тях имат и доста забавни модификации, но цялостната идея е, че вече на коли, за които е логично след тунинг, който ги прави 1000+ коня да имат стърчащ компресор наистина го имат. Така де, може да направите абсолютен спящ звяр с въпросните коне, но също така може ясно да си личи отдалеч, че въпросният автомобил не бива да се взима за подигравка.

Нещото, което най-много ме радва, е че коли, които очаквате да бъдат драгаджийки - или иначе казано да вървят добре само по права линия - имат доста по-различни визуални модификации от автомобили, които са по-скоро правени да препускат през пресечените пътища. Няма нищо, което да изглежда не на място от визуален аспект, когато обсъждаме модификациите. Готиното е, че все пак имате място за “маневри” от гледна точка на това към какво бихте адаптирали даден автомобил, докато го модифицирате. Принципно кажи-речи всяка кола от играта - независимо дали става въпрос за джип Тойота или Бугати Вейрон, има почти винаги избор за офроуд гуми и окачване. Някои автомобили са изключително податливи на модификации и се превръщат в абсолютни пчелички в съответните им класове с малко желание и по-внимателен “тунинг”, който се завръща с пълна сила и позволява изключително фини корекции по диференциали, окачване и т.н.

[caption id="attachment_67803" align="aligncenter" width="525"] Този стар Опел Кадет, с едни доста конкретни корекции се превръща в една от най-податливите и бързо реагиращи автомобили в Б клас[/caption]

Въпреки всичко обаче не може да очаквате катафалка от 40-те години на 20 век да е конкурентна в състезание за супер автомобили, независимо какви модификации сте й направили. Шасито чисто и просто е архаично.

Това обаче по никакъв начин не значи, че не трябва да експериментирате. Нека поясня - икономиката на играта е много интелигентно измислена, че да ви позволява без проблем да имате достатъчен ресурс за автомобили, които се възприемат като нормални и да ги модифицирате, но да изисква от вас значително време и спестяване, че да си позволите тъй наречените хипер автомобили, които биват точкувани от доста по-достъпни, но добре модифицирани и тунинговани автомобили. Та от тая гледна точка под нормални коли имам предвид стандартни возила спрямо автопарка на играта. В никакъв случай не бих нарекъл R32 Nissan Skyline GTR нормална кола, но факта,че колата + всичките й модификации, които едва ли не я променят в състезателен автомобил, няма да ви струва повече от 100-110 бона е красноречив. Парите в заглавието се правят лесно, тъй че от време на време като ме избие идиотия слагам нелепи двигатели в още по-нелепи коли, намирам си интересен дизайн на лепенките от широкото комюнити и се отдавам на тотална лигавщина .

Кредитите както би следвало се генерират главно от състезания и са пропорционални на трудността, на която играете, но да кажем, че с максимално включени асистове и т.н. на състезание могат да се спечелят към 10 бона. Може да не изглежда много, но бих казал, че е. Да не говорим, че състезанията са на изключително високо ниво и са чисто и просто забавни и разнообразни, но същевременно могат да бъдат също толкова интензивни и натоварващи. Ботовете във Forza поне по време на състезания са наистина качествени. Няма евтини трикове тип catch-up и т.н. - каквато трудност им зададете, така би следвало те да се държат. Готиното е, че състезанията в действителност са доста интензивни, но същевременно забавни. Много от тях преминават от асфалт към чакъл/кал и обратно през изключително красиви и приятни пейзажи, а ботовете поне по време на състезание са достатъчно адекватни и конкурентни, че да създадат тръпка.

Нека поясня обаче, че въпросните AI шофьори или иначе казано “drivatars”, колкото добре се държат по време на състезание по зададен курс, толкова се държат малоумно извън състезание докато си пердашите из перфектно изваяните пътища. Първо, какво точно е Drivatar - бот, базиран на това как играете, който се мушка в игрите на други хора, за да ги малтретира и тероризира. Какво имам предвид - трудно беше да се науча, да карам в лявата лента, че да не се блъскам в трафик, тъй като е неинтуитивно, тъй като бившите колонии на Великобритания карат от грешната страна, но бързо усвоих навика, че като видя светлини пред мен значи не съм там, където трябва. Това добре. Drivatar-ите обаче са безмозъчни същества, които по никакъв начин не отразяват присъствието си във ВАШАТА игра и най-нахално си чертаят средно платно по двулентов път или недай боже да ви се напъхат, докато минавате през зона за дрифт или зона за скорост, която ви носи фенове (валутата за прогрес в историята подобно на Blur & Grid 2) и докато сте влезнали в зона с максимална концентрация и финес ви се нацепят БАШ в предницата с 200+ км/ч. Спор… кавга... КОНФЛИКТ.

Drivatar-ите са сравнително голяма чума, или иначе казано система, която май все още е в процес на развитие. След 4 Forza игри са същите идиоти, които бяха и в предходните. Е, малко съм критичен, тъй като във Forza 5 & 6, където всичко се случваше на затворена писта, въпросните ботове уж базирани на реални играчи и се справяха доста добре. Проблемът е именно в това, че в отворения свят на Horizon игрите пространственото им съзнание тотално липсва. Това е най-големият минус на играта.

[caption id="attachment_67830" align="aligncenter" width="525"] Тука нямаше drivatar-и, което ми позволи да направя този прекрасен скрийн[/caption]

Между другото бих искал да споделя Топ Тип 1. Ако вдигнете 5 ниво на фестивала в Байрън Бей - първата зона, на която построявате фестивал - ви се отключва тъй нареченото “Голиат” състезание, което е обиколка около цялата карта. При положение, че това ви дава най-много XP/Credits на минута - дерзайте. Ако пък разполагате с една от Horizon Edition колите, които ви се падат посредством врътване на колелото на късмета, всеки път като вдигнете левъл с XP/Credits boost ще печелите около 4-5 нива средно, зависимост на кой левъл сте в момента и също така към 150-200+ бона ако играете с кола за Credit boost.

Извън състезанията карането е много, ама много приятно. Това е най-точният начин, по който мога да го определя. Защо ли? Най-малкото няма игра с отворен свят, която по такъв уверен начин ви позволява да пърпорите където си искате с изключение на Just Cause може би и да чувствате такъв главоломен простор и интерактивност. Наборът от простотии, включително и дървета, през които може напълно спокойно да преминете с 240+ е огромен, а foliage ефектите, които съпровождат тряскането на палми или винени полета са достатъчно детайлни, че да се чувства играчът така, все едно наистина гази през предмети с маса. Същевременно има достатъчно отворени пространства, който позволява на играча да пердаши както и откъдето си иска.

В Online Adventure режима например, където има 4 състезания и между тях се надпреварвате напълно свободно, че да стигнете до следващото няма зададен маршрут. Навигацията е кажи-речи безполезна, но за сметка на това когато се огледате с десният стик бързо може да видите на хоризонта финалната дестинация, да насочите предницата към нея и да натиснете десният тригър до долу.

[caption id="attachment_67802" align="aligncenter" width="525"] Там долу някъде има начало на състезание... честно[/caption]

Удоволствието и най-вече неангажираността от това да се пердаши из Outback-а на Австралия, където няма кажи речи нищо за блъскане или ако има да е напълно “чупливо” е адски задоволителна. Физиката, която ви позволява да видите как окачването реагира на абсолютно всяка неравност, особено при бъгитата и по-тежките офроуд машини наистина създава илюзия, че това което виждате на екрана е 100% възможно… е +/- 2-3 полуоски. Идеята ми в случая е, че физиката в комбинация с перфектният терен и простора на Horizon 3 е несравнима. Въпросът е, че доста игри с отворен свят могат да се похвалят с мащабни пространства, нали? The Crew ми изпъква в главата като едва ли не синоним за простор. Да, обаче в The Crew ясно си проличава празнотата и най-вече безхаберието от гледна точка на шлифоване и изглаждане в конкретни зони на картата, да не казвам в доста от тях, където чисто и просто всичко изглежда абсолютно еднообразно. Но дори да оставим това настрана - нещото, което ме отблъсква в The Crew е това колко много гличове, несъвпадащи скали и липсващи текстури съм виждал по средата на нищото. Във Forza Horizon 3 обаче дори картата да е със степени по-малка от тази в The Crew всичко е изваяно по максимално правдоподобен начин.

Отделно от това трите сравнително различни налични области са наистина разнообразни една спрямо друга. В Outback-a е абсолютният простор. Място където газта може да се натиска до дупка без особени притеснения, че ще се нацепите в нещо. От савана към каньони или пясъчни дюни - тук има възможно най-много място за импровизация. Дали ви е интересно да видите колко надалеч може да прелетите през дюните с джип, напомпан до неузнаваемост или ще покарате Bugatti Veyron Super Sport по влаковите релси? Това е зоната, която бих определил като един истински детски пясъчник. Обожавам да пилея по половин-един час в случайно шляене из многобройните бабунки, дюни, широки улици и какво ли още не във въпросната зона. Езерата в периферията на картата дават адски задоволително усещане като им налетите с нелепо висока скорост, а на летището, чиято писта явно е мислена за совалка, вътрешният ви Кен Блок ще се прероди. Също така нещото, което прави тази зона любимото ми място е фактът, че фестивалът в нея изглежда най на място от всички локации на мапа. Доста колосално събитие е през нощта, докато гледате от някой близък хълм как лазерите, фойерверките и цялостните светлинни ефекти осветляват пейзажа.

[caption id="attachment_67809" align="aligncenter" width="525"] Choo choo motherfucker![/caption]

Джунглата в Байрън Бей, първата зона, в която попадате е много технична и богата на препятствия част от картата. Асфалтът на много места блести от влагата и това не е просто козметичен ефект. Ако налетите с висока скорост по тези влажни участъци и не уважите присъствието на тънък слой водичка под гумите ви най-близкото тропическо дръвче ще ви каже “‘драстиии”. Не е истина колко силно ми напомнят джунглите в Байрън Бей на тези в дадени етапи в Dirt 2, което е похвално за Forza Horizon 3. Не смятах, че е възможно да се пресъздаде толкова автентична гъстота от дървета и същевременно да изглежда правдоподобно в рейсър с отворен свят. Е, явно е имало начин. В Байрън Бей, както подсказва името, освен джунгла има и залив, който е дом на 12-те Апостола (нищо, че в действителност са 8), както и едно китно малко градче с нереално количество месарници, барбекюта и чупливи огради.

Surfers Paradise е метрополисът във Forza Horizon 3 - масивен град с набор от небостъргачи, прави улици, трафик и естествено завои под прав ъгъл. Истински рай не само за сърфистите, които съдейки по популацията на заобикалящите плажове са 2/3 от населението, но и за дрифтърите. Улиците предразполагат за плавни и задоволителни транзишъни от занасяне към занасяне, а прекрасно моделираните сгради наистина създават впечатление, че сте в населено място. Макар и колчетата по заведенията и спирките да са от същия материал от какъвто са направени огражденията при фестивалите хора има навсякъде, което допринася доста за това света във Forza Horizon 3 да се чувства жив. Иначе самият Surfer’s Paradise не е особено голям, но въпреки всичко е красива местност, а предградията на града са също толкова приятни за разучаване с многобройните си преки и красиви постройки.

[caption id="attachment_67797" align="aligncenter" width="525"] Изненадващо е колко повече случайни NPC-та има спрямо Forza Horizon 2 - нищо, че абсолютно всеки човек по мапа на Forza Horizon 3 е перманентно барикадиран зад непробиваеми препятствия[/caption]

Между другото, атмосферата на Surfers Paradise много ми напомни на Хонолулу от Test Drive Unlimited. Даже до голяма степен инфраструктурата на улиците ми изглежда доста силно базирана на тази в TDU - с адски дълга крайбрежна, небостъргачи между тях и луксозни предградия.

Отделно има доста гъсти покрайнини, мостове, язовири, широколистни гори и общо взето за каквато се сетите зеленина, която е един вид централна на цялата карта и може да се възприеме като преходната зона, към която се сливат трите гореспоменати местности. Това в никакъв случай не значи, че тъй наречената Yarra Valley отстъпва по комплексност от другите местенца - долините в центъра на мапа са може би най-живописните и съществени по размер, където естествено без проблем може да цепите през слънчогледовите полета на трудолюбивите земеделци или да заземите всички 102938109 палми в съседните земи. Възможностите от гледна точка на офроуд хаус са общо взето неограничени.

[caption id="attachment_67790" align="aligncenter" width="525"] А тука виждаме двутактовто бъги в естествения му хабитат[/caption]

Нещо повече, света в Horizon 3 се чувства далеч по-масивен, просторен и логичен от географска гледна точка спрямо този на GTA V и същевременно достатъчно пълен и детайлен, за да избегне самотата и монотонността от света в The Crew. Където очаквате да има хора - има, където очаквате да има алигатори - има. Е, в никакъв случай не говорим за концентрация на NPC-та както е в гореспоменатата GTA V, но определено има усет, че около вас живота ври и кипи.

Пълният потенциал на дизайна на картата се открива в Online Adventure режима, където между всяко от 4-те състезания играчите трябва по максимално бърз начин да стигнат до следващото. Както споменах по-горе играта пуска играчите на случайно място от картата и задава финална дестинация, където се намира началото на следващото състезание. В повечето случаи най-оптималният начин за стигане към дестинацията е да се огледате къде точно на хоризонта ви изписва дестинацията, да игнорирате досадният глас на GPS-a и да тръгнете по права линия, през шумака. В действителност е адски забавно заедно с още 3-4 играчи да препускате с нетипични за офроуд средите хиперавтомобили, които струват повече от един панален блок в Красна Поляна през един куп гори, полета, хълмове, трупайки нелепо много XP.

Тук е уместно да отбележа, че в Online режимите позицията не е от най-голямо значение. Това е защото победителят в края на всяко Online Adventure лоби се определя от натрупаното XP по време на гонките, както и стигането до дестинацията за следващата гонка. Системата лично за мен е идеална, защото за пръв път в рейсър въобще не се нервирам, ако бъда засечен от някое 9-годишно келеме. Е, доста е тъпо някой да се забие във вас, докато работите върху откачен Skill Chain посредством дрифт, скокове, чупене на случайни предмети и ви развали комбото, но Playground Games са се постарали максимално да направят едно наистина приятно онлайн изживяване.

Aко пък не ви допада competitive play-a от горният режим, то Оnline Freeroam-a е за вас. Наблюденията ми са, че в този режим има около 3-4 вида играчи. Първите са драгаджиите, които са мнозинството в почти всяко лоби, в което съм бил. Има почти 100% шанс винаги, когато влезнете в онлайн фрийроум купчина играчи да са се събрали на летището, за да си премерят колите. Лично аз изгубих няколко часа преди няколко дни в безцелно форсиране по права линия с тотални непознати. Има опция да пуснете официално драг състезание и за него също винаги има надъхани.

[caption id="attachment_67812" align="aligncenter" width="525"] Настъпи таз кочина![/caption]

Вторият тип играчи са дрифтърите, които са доста укрити сред другите играчи, но има една конкретна отсечка от мапа - сравнително кратка, но доста технична, където ако зададете Group Route през картата с Y копчето до няколко минути ще се съберат поне 2-3 коли, специфично направени за "лъзганье" именно защото това е един вид “дрифт спота” в играта и дестинацията е достатъчно красноречива, че да мотивира няколко безцелно шляещи се играчи.

Третият тип играчи са AFK хлапетата, чиито коли стоят по средата на пътя или в средата на нищото в продължение на половин час, сигурно защото са влезнали в пълноценен спор с родител за това как Forza е религия.

Четвъртият тип хора, които са чумата на Online Freeroam-а са фармърите. Това са играчи по левъл 150+ с Horizon Edition коли, които имат бъфове като бонус XP или кредити. Въпросните типове нон-стоп пускат състезание на Goliath пистата, за която съм писал по-горе с цел да фармят XP и кредити, а също така и Wheelspin-ове с надеждата да им дропне някоя изродска кола. Това добре, проблема е, че като пуснат въпросното състезание, дори на една обиколка, останалите играчи не могат да пускат драгове примерно. Една обиколка е долу/горе 10-11 минути, та да кажем, че с цялата синхронизация 15 минути отнема едно такова състезание. Да не говорим, че съм попадал на лоби, където въртят на Голиата в продължение на час, час и нещо. По принцип това не би трябвало да ме изнервя толкова, но проблемът ми е, че в сингъла може да се пуска същото състезание и ще носи същите кредити и XP.

Най-общо казано, мултито на играта е от най-висок калибър и върви рамо до рамо със сингъла на играта. Преходът между самостоятелна игра и онлайн е гладка, бърза и с изключително добре измислени loading менюта между различните състезания, където ви бива показвана колата от различни ъгли, докато се изписват разни статове по екрана.

И дори за самостоятелни играчи, които чисто и просто не са фенове на онлайн режима, с натискане на клаксона в сингъла може да си спретнете конвой от ботове, които ви следят навсякъде по картата. Доста готино и наистина приятно нововъведение. Въпросните ботове са доста полезни при търсенето на изоставени коли в бараки, но едно друго ново въведение е адски полезно при търсенето на въпросните коли, а именно Drone Mode-a. По всяко време в онлайн фрийроум или сингъл плейър фрийроум можете да пуснете дрона, който явно си го държите на седалката до вас, да полетите накъдето си искате и както се очаква въпросната джаджа е далеч по маневрена и бързичка от тромавите автомобили. Наистина полезно и готино нововъведение, особено за хора, които обичат да си правят видео монтажи. Единственият минус на дрона е ниският му таван на полет, който е около 4-5 метра.

Също така дори тези играчи, които нямат интерес към онлайна няма как да не оценят творенията на Forza обществото. При покупката на който и да е автомобил изскача прозорче с “Recommended Designs” или иначе казано шарки за колата, правени от други играчи посредством интуитивните и адски задълбочени Vinyl & Decal едитори. Всички шарки, които виждате по колите из скрийншотите в това ревю, включително и най-вече тази на SANIC, са правени с инструментите, които са в играта и са на разположение за всички играчи.

Отделно в детайлното тунинг меню (да не се бърка с ъпгрейд менюто), където може да правите фини корекции по колата като налягане на гуми, окачване, дължина на скорости и т.н., може да разгледате корекциите на други играчи за избраният автомобил. Не е истина на колко добри set-ups съм попадал, но за съжаление много от тях са заключени от “тунера” и не ви позволяват да ги коригирате. Това до голяма степен го разбирам, защото когато ми се е налагало да си правя сам фините настройки както трябва съм губел по няколко часа в главоболия, разваляйки динамиката на колата и оправяйки патакламата, която съм направил. Тъй че по-добре да дам 70 000 в кредити за сетъп с 5-звезден рейтинг и да съм сигурен, че ще ми върши работа за дрифт драг или грип, вместо да си губя огромна част от времето във фино местене на слайдерчета.

Е, има огромна доза удоволствие, поне за мен, да чета в интернет за това какъв би бил адекватен сетъп за Toyota Supra из някой форум и да открия, че като го приложа в играта колата в действителност е далеч по-податлива на маневри.

Идеята е, че всеки би могъл да си направи колата така както би искал - дали посредством нечий друг сетъп, дали ако си играе сам с настройките. Тук пък стигам до извода, че Forza Horizon 3 е пример за това как една игра е изключително достъпна и същевременно достатъчно сложна и детайлна, че да допадне на повечето.

Докато се опитвам да изредя всичко, което оставя впечатление във Forza Horizon 3 все забравям един много важен аспект от играта, а именно звука. Обобщението по-горе създава представа, че звуковото оформление на играта е перфектно, но както знаем няма перфектни неща. Нека уточня, че самите автомобили и ambient звуци са кажи-речи идеални - нека оставим това настрана. Като цяло има доста интересни хрумки от гледна точка на звука в играта като примерно скил песните, но някои неща определено дразнят.

Тъй - какво представляват скил песните? От време на време диджеите по радио станциите с адски ентусиазъм или не толкова голям ентусиазъм, ако слушате хипстърските Vagrant Records и Future Classics. Докато трае скил песента множителят ви за скил се покачва два пъти по-бързо и това на свой ред значи, че скил точки ви падат на всеки 10-15 секунди, ако държите висок множител и добра комбо верига от дрифтове, скокчета и т.н. Тези точки след това се харчат за пъркове, за които ще поговоря след малко. Като цяло тези скил песни определено са готина хрумка и вкарват малко динамика по време на нормалното “круузване” из картата.

Нещото обаче, което ме издразни е фактът, че поне преди пача на по-дълги състезания песните не се сменят, а чисто и просто едно парче доста майсторки се повтаря. Това го усетих, по време на 3 обиколки на Голиата. Стана ми странно, че една видно къса рок песен свири в продължение на 15 минути, но пък от друга страна песничката беше готина. А в интерес на истината подборът на песни е сравнително добър. Музиката е субективно нещо, но лично за мен Drum & Bass радиото Hospital Records е много по-силно от еквивалента му във Forza Horizon 2. Двете рок/пънк/алтърнатив радио станции също са попадения, но определено Playground Games са направили доста кофти подбор от песни в Horizon Bass Arena. Просто много трудно се различава от Horizon Pulse, другата станция, която пуска по-”меко” електро. Future Classics също е странно радио, въпреки че има доста готини парчета на Flume примерно. И естествено класическото радио се завръща, което е подходящ саундтрак при всякакви ситуации, свързани с трошене на много случайни предмети. Не знам, просто има нещо адски хармонично в това да препускам с Jeep Wrangler през поле пълно с палми на фона на Hungarian Dance N.5.

Ако не ви харесва нито една от станциите, но все пак искате да кибичите на музика из австралийските покрайнини имате опция да сложите ваша музика, която да се пуска през Groove Music радиото. Готина хрумка, но фатално реализирана. От вас се изисква да използвате малоумното Windows приложение Groove Music, за да създадете плейлист за играта, но първото недомислие идва от това, че не може просто да drag & drop-нете песните в апликацията. Не, приложението трябва да сканира за музика и чак след това може да добавяте песни към плейлиста. Отделно трябва да сложите въпросните парчета в One Drive... тъй че по-добре да си пуснете Winamp в бекграунда. Това не мога да го разбера. GTA от години има радио станция, от която може да си слушате ваша музика като чисто и просто се сложат желаните парчета в папка, която е лесна за намиране. Явно MS доста са натискали за интеграция между Groove Music и Forza, но реализацията е чисто и просто тъпа.

По-горе споменах, че вече има пач за Forza Horizon 3. Не съм чел пач ноутовете, но определено има подобрения в производителността на PC версията. Преди въпросният пач дори на сравнително мощни системи, които най-спокойно покриват препоръчителните изисквания се забелязваше stuttering при променливи кадри. Вече играта може да се играе доста по-добре с отключени кадри, макар и въпросният стътеринг проблем все още да не е адресиран на 100%. Все пак, не трябва да се забравя, че играта върви идеално със заключени 30фпс предвид на това, че Xbox версията е лимитирана до толкова. Въпреки това щом отключих кадрите след пача останах меко казано безмълвен. Разликата дори между високи 40 и заключени 30 е ясно осезаема и допълнителната гладкост допринася адски много за цялостният геймплей.

Както споменах по-горе проблеми с PC версията все още има, някои от тях доста съществени - например необясними крашове след дълги сесии или факта, че от време на време трябва да се излезе от играта посредством Alt+Tab, ако нещо зарежда твърде много време и при обратно влизане loading скрийна необяснимо е изчезнал, а играта ви чака все едно нищо не се е случило.

Това са общо взето основните недъзи на играта, които наистина имат свойството да дразнят. Е, за някои цялостният геймплей може да им се стори доста повтарящ се, но на тези хора бих им препоръчал да играят Forza Horizon 3 на къси дози. Не повече от 1-2 часа и иновативността на играта ще ги привлича отново и отново.

Какво остава да кажа като заключение? Дали Horizon 3 е всичко на което се надявах. Абсолютно да. Както всяка Forza игра имаме цялостния пакет, при който е играта е шлифована до най-високо ниво и на този етап изненада няма. Forza Horizon 3 е най-завършеният и леснодостъпен рейсър, съществувал някога. Ако трябва да се изредят видно незначителните минуси, човек трябва да издребнее адски много, за да ги счита за нещо, което по съществен начин вреди на играта. С оглед на това, че Forza Horizon 3 е първата цялостна Forza игра за компютър и като се вземат предвид амбициозните й мащаби и социална интеграция смятам, че Playground Games са свършили доста добра работа. Бях доста приятно изненадан от първия пач, тъй като наистина е доказателство, че пичовете гледат да адресират проблемите с играта, за което евала.

Общо взето, на този етап Forza Horizon трудно може да се определи просто като spin-off на съществуващата от 2005 Forza Motorsport, тъй като в много отношения играта не само е паралел на може би най-богатия на разнообразие и съдържание конзолен симулатор, а до голяма степен го задминава. Идеята да се създаде рейсър с отворен свят, базиран на великолепния енджин на Turn 10 от студио, съставено от абсолютни таланти от Criterion, Black Rock, Codemasters, Bizarre и т.н. е една адски потентна формула, която много трудно може да се сравни с който и да е конкурентен продукт.