Графиката на God of War: Ascension си е красива, но определено за 3 години след премиерата на GoW III е поостаряла. Като цяло високо ниво, но не и визуалния оргазъм, който предложи един Arkham City например.
Топ ниво - няма какво друго да се каже. Страхотна музика, супер ефекти и гласова актьорска игра. 
God of War: Ascension продължава да е силна игра в сингъл... но просто нещата са се изчерпали вече. Мултито, от друга страна, е страхотно нововъведение и е нещото, пред което прекарах най-много време в God of War: Ascension (за моя изненада). 
Първите три God of War игри според мен са задължителни за изиграване. Четвъртата... не толкова. Мултито е страхотна новост, спор няма. Но цялостният пакет е малко... лек. 
Древногръцката нишка в поредицата God of War тотално се изчерпа. Това мога да кажа след изиграването на последната игра в серията Ascension.Всъщност, още с убиването на последния бос в God of War III… Зевс.. беше ясно, че е нужна някаква промяна. По дяволите, не остана нищо друго за претрепване от древногръцките богове! Помня, че след GoW III в интернет имаше слухове, че новата игра ще включва нова времева линия – средновековието или дори модерните времена.
Уви. Разработчиците от Sony Santa Monica решиха да играят на сигурно. Представяйки Ascension – предисторията на God of War поредицата. Една игра, която е сериозна стъпка назад, поне ако говорим за сингъл плейъра. Мултито – интегрирано за първи път в поредицата, в интерес на истината е адски зарибяващо... но някак в устата остава горчивината, че нямаме страхотната кампания, типична за God of War поредицата.
Какъв е сюжетът? Началната кът сцена в Ascension ни показва кои ще са главните врагове на Кратос в тази игра. Този път те са ериниите – древногръцките богини на отмъщението. Това са същества, зародили се преди титаните, предвождани от Кронос (след чиято ера се въздигат Зевс, Хадес, Посейдон и останалите владетели на Олимп). Въпросните ерении наказват всеки, който решат, че е навредил на вселенските закони.
В случая на Ascension, това е Кратос. Разбира се. Той тъкмо е нарушил дадената към Арес кръвна клетва, която виждаме да се случва още в първия God of War. Съответно в началото на играта ставаме свидетели как едната от ерениите – Мегера – изтезава познатият ни персонаж от поредицата.
Оттам започва четвъртото приключение на Кратос. Което всъщност е и най-скучното в поредицата. Първата причина за това е напълно очевидна... след като в God of War III убихме шибания Зевс, то някак претрепването на някакви периферни същества в Ascension не е същото. Да, това се предполага, че трябва да е първото приключение на Кратос, окей...
...в което той не е чак толкова гневен. В което се превръща в обезумелия, нямащ какво да губи убиец на богове от другите три игри. На книга, тук се залага повече на психологията.
Аз така и не успях да се потопя. Така, както ми се случваше в първите игри. Не само историята е по-слаба, а и самото темпо на сюжета не е толкова добро, колкото в God of War 1, 2 и 3.
Но толкоз за сюжета, нека премина към геймплея. Ако трябва да съм честен, той е променен. Би било глупаво да се каже, че е „същия“ като този в предишните игри. Хвърлени са усилия, за да бъде оправдан Ascension като отделна игра. Така част от клавишите са имат разменени функции. Има някои нови комбинации и движения.
Освен това, арсеналът от движения на Кратос е по-скромен – което е напълно логично. Все пак това му е първото голямо приключение и още не е научил повечето си тайни.
Това не значи, че бойната система в играта е дебилизирана – напротив. God of War: Ascension си остава трудна игра, изцяло в каноните на серията. В последно време бях свикнал да си пускам новите заглавия на последната трудност и да ги минавам без проблем. Е, в Ascension се пуснах на третата от четирите (последната е заключена при първо изиграване)... и ми се случваше да загивам често.
Много често.
Да, четвъртият God of War не е лесен. И определено бойната система е променена, за да си пасне с това, което виждаме в мултито, за което ще говоря по-нататък. Но проблемът в играта е друг.
Просто всичко е вече видяно. God of War II например беше много близък до оригинала – но пак гениален. В God of War III се усети изчерпване и откъм геймплей, и откъм сюжет. В Ascension… ами, вече е скучно. Отново събираме кълба и пера, които да ни вдигнат кръвата и маната. Отново... за стотен път вече – ъпгрейдваме двете остриета на Кратос. Отново дърпаме ръчки и минаваме вече станалите еднообразни пъзели. Отново минаваме платформинг секциите, където знаем наизуст движенията на Кратос.
Не, не мога да кажа, че God of War: Ascension е някакво недоносче. Има новости. Например възможността да се качим върху някое по-тежко същество, след като сме го млатили известно време... и да го направляваме, убивайки побратимите му.
Битките са по-различни – гадовете се убиват по различни начини. Нужно е да се прилагат различни и нови тактики.
Освен това, имаме и новост – тъй наречените World Weapons. Това са оръжия за временно използване, които или можете да намерите из света, или биват пускани от някои противници. От тях може да се използва само едно в даден момент, като на моменти то е безценно.
Да, някои новости има. Окей. Но геймплеят просто е... прекалено същият. God of War ми е една от любимите гейм поредици изобщо. Наистина. Не вярвах, че това, което ще ми предложи Ascension ще е скучно. Но то е.
Имам чувството, че преигравам същите загадки, същите мелета. Битките с босовете все още са интересни, напрегнати и базирани на умението... но те не спасяват положението.
Просто сингълът на God of War има нужда от ренесанс. От нещо ново и различно. Всички тея оракули, титани, еринии, богове от древна Елада... ами, втръснаха.
Като цяло , разочарован съм от сингъла на Acension. До таква степен, че бих казал следното – не мисля, че някой ще изпусне, ако не го изиграе. Пак казвам – Sony Santa Monica не са претупали нещата. Не са се осрали. Напротив. Опитали са се да вкарат различни новости. Да разнообразят геймплея.
Но просто самата обстановка, самата Древна Гърция е изчерпана и това е. Колкото и да се дои тази крава... то тя не може да изкара много мляко.
За моя огромна изненада обаче, това, което ме завладя и то тотално в God of War: Ascension е... мултито. Първоначално смятах, че то ще е вкарано в играта просто ей-така, колкото да го има като режим.
Но не! Истината е съвсем друга. Мултиплейърът в God of War: Ascension си е страхотно интегриран и е адски забавен. Имам чувството, че огромна част от усилията на Sony Santa Monica са били вложени именно тук.
На пръв поглед, това, което видите в режима е някакво безобразно меле. Но истината е друга – има сериозна тактическа дълбочина и надцакване при използването на различните удари. През цялото време трябва да внимавате какво правят враговете ви – ако решат да ви нападнат с бързи удари, то можете да ги парирате и да им набичите зловеща контраатака. Ако пък заложат на по-бавните движения, които не се блокират... трябва да сте нащрек и да направите кълбо. Но и тук има елемент на тактика. А именно – докато сте в кълбо и вашият противник предугади това, то може да ви дръпне с остриетата си в стил Scorpion и да ви накаже лошо.
С други думи, ако ви се случи дуел 1 на 1 с някого, то нещата са едно голямо надцакване. Наистина е страхотно колко бързо се обръщат нещата. Например в една детмач игра бях останал срещу един пич, на който мислех, че съм му схванал движенията. Той ме водеше с малко, аз го обърнах. Направих го на пихтия направо. Към края на играта, той видя, че съм схванал какво прави в битка. И си промени тактиката. Аз не успях да се нагодя към новата му схема, в крайна сметка той ме уби 5-6 пъти поред и загубих.
В случая, дори не ме беше яд. Защото видях, че противникът ми просто ме разузна и ме би с тактика. Без късмет. Само умение.
Но дори ако изключим добрата бойна система на Ascension в мулти, то самите нива са забавни. Тъй като из тях има различни неща за събиране, както и странични цели за изпълнение.
Всъщност, в детмач режимите можете да биете своите противници без да отбележите нито едно убийство. Да, именно! Тъй като се събират точки, а не се броят фрагове. Съответно имате и странични възможности за трупането им, освен убийства. Като отварянето на ковчежета из арените, както и изпълнението на странични цели.
Така ако отворите съкровище в нивото, то ви награждава с 50 точки. Докато едно убийство на противник ви дава 100. Но много битки продължават толкова дълго, че просто можете да тичате и събирате ковчежета.
Това може да ви звучи като много долна стратегия... и тя е. Но все пак си е тактика. И идеята е друга – играч трябва постоянно да следи какво се случва из нивото. Вместо да се млати безогледно като теле.
Освен ковчежетата, има и други неща из всяко детмач ниво. Като например... специални противници, контролирани от компютъра. Те нанасят сериозни щети и като цяло не е нужно да се биете с тях. Но пък ако ги убиете... получавате солидно количество точки. Които могат да обърнат някоя игра във ваша полза!
Интересно е, че повечето противниците могат да се яздят кратко време. Това ви позволява да нанасяте сериозни щети на враговете си, като същевременно сте безсмъртни. Тази опция е налична и в сингъла, както споменах.
Тези компютърно контролирани гадове правят мелето пълно, като трябва да сте много внимателни кой е на път да се качи върху тях/да ги убие. Ако е лидерът в играта... става зле.
Иначе, из нивата има и различни оръжия, които се използват временно. Тъй наречените World Weapons, за които споменах и горе. В доста случаи сдобиването с някои от тях ви дава сериозен бонус. Освен това, имате и две места, от които периодично можете да си регенерирате кръвта или маната... които задължително трябва да следите постоянно!
Както казах, мултито е страхотно! Към него има критики, че е прекалено хаотично... аз не съм съгласен. Ако човек реши да не следи играта внимателно, то това е истина. Но в реалност, ако се потопите в режима, дълбочината е сериозна!
Всъщност, адски изненадан съм, че мултито на God of War: Ascension ме завладя толкова. Не очаквах. Но реално погледнато, това ми донесе почти цялото удоволствие от поредното приключение на Кратос. Хмм... по дяволите, то в мулти дори не играем с този персонаж!
И така, идва време за заключение, но преди това ще отделя традиционните редове за графиката и звука.
Визуално, God of War: Ascension не впечатлява толкова, колкото третата игра в серията. Което е нормално – вече е 2013 година, а не 2010-та. За това време видяхме редица впечатляващи заглавия за PS3, може би най-доброто от които Batman: Arkham City. Не казвам, че Ascension не е красив – напротив, бива си го. Но има и по-добро от него.
Откъм звук, играта също си я бива. Оркестралната музика навява епичност... въпреки че някак това чувство се губи, след като сме убили Зевс в God of War III. Звуковите ефекти и гласовата актьорска игра са традиционно на високо ниво.
Дойде време и за заключението. Което е... God of War: Ascension е добра игра, но най-слабата в тази страхотна поредица. Историята не е толкова силна, геймплеят в сингъл вече се е изчерпал. Време е за промяна.
Да, мултито идва като сериозна глътка свеж въздух. Но пък God of War винаги е била сингъл серия и посредственото изпълнение на този елемент не навява приятни чувства.
Още по темата
10167395