Resident Evil 7 може да се окачестви като завръщане към корените за серията и представител на жанра изцяло в каноните на класическите игри. Графиката не е точно "красива" в контекста на мега детайлни текстури и впечатляващи ефекти. Все пак Resident Evil 7 постига страхотно онова, което се иска - вкарва ви идеално в атмосферата. Зловещите звуци, идеално пасващата музика и безупречната актьорска игра гарантират зелена оценка. Да, има какво да се желае и то много от главният герой Итън, но пък останалите са на топ ниво. Resident Evil 7 е класически представител на хорър жанра. Пуцалката е сведена до нужния минимум, имаме пъзели за разнообразяване на обстановката, като акцентът е на бавното обикаляне и откриване на правилния път. И поне за мен всичко е изпълнено на високо ниво. Кампанията на Resident Evil 7 не е особено дълга, а също и няма особена мотивация да преигравате. В този ред на мисли е спорно доколко цената си струва. Но пък вероятно на повечето хорър фенове новото предложение на Capcom ще предложи нужните положителни емоции. Хорър жанрът никога не ми е бил от личните фаворити. Мога да оценя най-стойностните игри от него, помня някои класики отпреди петнайсетина години. Но не е като да кажеш, че се напикавам, чувайки за някоя нова хорър игра. Напротив – подхождам с огромна доза скептицизъм.

След пазарния си дебют Resident Evil 7 получи страхотни отзиви, но аз продължавах да не им вярвам. Не от несъгласие с чуждото мнение, ами понеже се чудех дали и аз ще видя онова, което и другите хора забелязват, давайки оценки от типа на 9/10. Но мога да кажа едно – още в първите двайсетина минути бях потопен. След втория час не исках да спра... и минаха още два, три, четири, пет. Хорър жанрът не ми е от любимите – именно заради това бях изненадан колко ме зариби Resident Evil 7 и как не отказа да ме пусне, докато не го превъртя.

И да, аз съм един от всички онези хора, които се съгласяват с пълна сила – серията се завърна към най-добрите си дни. Resident Evil 7 успява да оправдае очакванията, които никак не бяха малки.

Тъй – стига толкова увод, нека караме нататък към основната част на ревюто. По традиция започвайки с историята.

Главният персонаж в Resident Evil 7 е Итън, чиято жена Миа е безследно изчезнала от три години. Тъкмо когато той приема, че тя вече е мъртва, героят получава електронно съобщение с инструкции как може да я намери. Което го отвежда в страховито, полуразпадащо се и плесенясващо имение в блатистия американския щат Луизиана. Не пейзажът обаче е най-зловещото нещо, което може да види Итън. Напротив – това са неговите обитатели.

Един от които - Миа, която срещате рано-рано (не се бойте, не ви хвърлям мръснишки спойлери). На пръв поглед жена ви изглежда съвсем нормално, като си няма представа кога са минали три години. Но в момента, в който изпада в дива ярост и се опитва да ви убие... в момента, в който й разцепвате главата с малко брадве и я оставяте, мислейки, че е умряла, само за да се върне минута по-късно напълно регенерирана с електрическа резачка в ръце... в момента, в която отрязва част от ръката ви... тогава разбирате, че нещо уродливо се случва из дебрите на имението.

И е доста вероятно това да е моментът, в който Resident Evil 7 просто да ви спечели. Оттам нататък просто продължавате да пъплите из огромната къща, населявано от зловещата фамилия Бейкър, опитвайки се единствено да оцеелете.

Тъй като историята на Resident Evil 7 се развива някак асинхронно – реално някъде сред средата на кампанията ще започнете да разбирате наистина какво се случва – то няма да казвам нищо от онова, което се става нататък. Истината е, че основната идея е нещо, което сме виждали немалко пъти в Resident Evil. Не само игрите, ами ако щете и филмите. Но пък онова, което разчупва всичко е фамилия Бейкър. Които персонажи са прекрасно оформени – и откъм поведение, и откъм озвучаване, и дори откъм дълбочина. Да, в случая не говорим за типичните еднопластови врещящи психопати, ами нишката е леко по-интересна.

Накратко – сюжетът ме накара да продължавам напред, само и само да видя какво ще се случи. Което не е нещо, случващо ми се прекалено често в модерния гейминг. И поздравления за Resident Evil 7 за това.

Все пак бих хвърлил някои критики за главния герой. Който е малко... прекалено... никакъв. Да, очевидно е, че е направен опит Итън да бъде „мълчаливия“ или поне „неутралния“ основен персонаж. Който хем да не е някой бат‘ Рамбо с дрезгав уичърски глас, хем и да не е някой ревящ путьо. Но пък средата между двете звучи като някой апатичен тип, който не изглежда особено впечатлен от факта, че е нашил брадва в главата на жена си, която пък след това му е резнала ръката с моторна резачка. Все си продължава с един такъв тон, сякаш е поредния леко по-драматичен ден в офиса...

Кой знае, може би контрастът между гласовата актьорска игра на Итън и останалите персонажи, всички от които страхотни, е прекалено голям? Поне аз не бих се възпротивил на малко по-ярко изразени емоции, особено с оглед на всичко онова, което се случва в имението на Бейкърови.

И да, извращения има. В който момент май е подходящо да започна основната тема – тази за геймплея.

Както споменах хорър жанрът не ми е от личните фаворити, а някои от причините са „евтините“ трикове за сплашване, налични в прекалено много игри то него. Сред които безкрайна тъмнина, заради която не можеш да си видиш и хуя или пък множество моменти, в които си ходиш най-спокойно и изведнъж нещо изскача и ти казва – БАУУУУ и те стряска.

Онова, което ми направи най-добро впечатление в Resident Evil 7 е фактът, че почти никога не прилага „евтини“ хорър тактики. Не се сещам например за момент, в който играта да ме е стреснала, когато ми смени изведнъж позицията на камерата и нещо изпищи с адска сила като автоматично зареждаща се видео реклама в някой сайт. Тъмнина – в смисъла на Пришълеца или нещо подобно – също не доминира. Напротив, бих казал, че Resident Evil 7 е дори доста светъл като за хорър.

И въпреки това атмосферата си е налице, страхотна. Вероятно заради успешното съчетание на различните елементи в Resident Evil 7.

От една страна имаме самото имение в Луизиана. В някои свои части то прилича на най-обикновена изоставена къща – като тези, в които вероятно мнозина от нас са попадали по някаква причина. Навсякъде има признаци, че са живели съвсем реални хора – със съответната мебелировка във всяка стая и пръснати навсякъде домашни принадлежности. Повечето от които прокъсани и захабени.

„Нормалната изоставеност“ на имението много бързо се променя, когато започнете да навлизате все по-дълбоко из него, виждайки черни слузести течности, спускащи се по стените и покриващи подовете, като и подобни на Пришълеца свърталища на неизвестни същества. За капак някои части от къщата са заключени с мистични врати, имащи инкрустации на триглави кучета, скорпиони и други подобни същества, които вкарват допълнителна „Какво, даеба, се случва тук“ нотка. Именно защото някак не се вписват в цялостната обстановка на къщата. Но пък същевременно привличат интереса ви и ви карат да се запитате – „Каква е причината за всичко това?“. Всъщност имаше един забавен момент, в който главният персонаж реши пъзел, отключващ скрита врата в стената, подобно на таен проход в средновековна крепост, което накара Итън да запита – „Кой строи тези неща?!?“. Нещо, което възникна и в моята глава в същия момент.

Различните елементи на имението се съчетават доста добре и поради различна причина – никога не знаете какво да очаквате. Не е като да каже човек, че има примерно 20 минути секция А, после 30 минути секция Б и тъй нататък, което довежда до някакъв тип рутина. Отваряйки някоя нова врата буквално нямате идея какво ще видите зад нея. Дали някой ще ви нападне. Дали се крие пъзел или просто някоя гротескна сцена. Което прави бавното пъплене из имението толкова приятно.

Но самата атмосфера не би била нищо без Бейкърови. Отново ще предупредя, че не хвърлям някакви огромни спойлери – до 30-тата минута сте се запознали с тях. Някъде и тогава виждате, че не само Миа, но и Джак (който не може да не сте видели от множество снимки и видеота за Resident Evil 7) не се впечатлява особено от това да му вкарате няколко куршума в тиквата – смъртта не ги безпокои. Разбира се семейство Бейкър ви преследва, докато обикаляте из къщата им, търсейки начин да се измъкнете... и именно покрай тях идва основното удоволствие от Resident Evil 7.

Никога не знаете кога някой ще се втурне с поредното извратено хладно оръжие в опит да ви направи на пихтия. Нерядко разрешавайки пъзел бивате пресрещнати, което обаче е така реализирано, че не ви стряска (понеже според мен изобщо не се търси подобен ефект), ами по-скоро ви вдига пулса дотолкова, доколкото се опитвате да се измъкнете и да си спечелите някоя и друга по-спокойна минута.

Хубавото в случая е, че отново нещата се случват изненадващо. Да, иконката с автоматичния сейв на играта може и да е прекалено издайническа на моменти, но в обикновено не знаете кога ще последва поредния сблъсък с някой Бейкър, в общия случай приличащ на бос битка. А ако има едно изключително важно нещо за хорър, то това е рутината. Или по-скоро нейната липса. Започнете ли да предугаждате какво ще стане в следващите няколко минути – зле.

Дотук всичко добре, нали? Но още не съм написал нищо по основната тема – какъв точно е геймплеят на Resident Evil 7? Най-важното – не е такъв на пешеходен симулатор. Което се чудех дали няма да е ситуацията преди пазарната премиера. Напротив – имаме представител на класическия хорър, който ме върна в миналото.

Хубаво е например, че Итън не е съвсем беззащитен и не трябва единствено да се промъква, бяга и крие. Напротив – имаме не само нож, но и оръжия като пистолети, помпи и други. Рамбовщина отсъства – нито главният герой е толкова адекватен с оръжия в ръце, нито пък имаме и достатъчно муниции. Напротив – трябва да сме внимателни какво правим, а пък неточните изстрели може и да ни струват скъпо в определени моменти. Но все пак имаме малко по-директен подход.

Който изисква и умение, което също е яко. От една гледна точка стрелбата в Resident Evil 7 може да мине за „дървена“. Но конкретно в контекста на заглавието е реализирана тъкмо идеално. Понеже човек усеща, че Итън не е от онзи тип персонажи, които уж никога не са хващали пистолет, но след 10 минути вече може да уцели някой в окото от 100 метра. Напротив – започнете ли да помпате панически спусъка виждате как куршумите ви попадат прекалено далеч от целта, дори и да има някаква гад от упор пред вас. Почти във всички случаи трябва да се целите в главата, а при движението на противниците ви, поклащащи се и мърдайки се трудно предсказуемо задачата ви се усложнява.

Има и друг класически момент – често се чудите дали някой противник си заслужава сачмите на помпата ви или е по-добре да го пробвате с по-слабия ви патлак. Или дори ножа, който не хаби никакви муниции. Защо? Просто не знаете дали зад следващата врата няма да има някоя по-тегава битка, която да ви затрудни екстремално, ако не сте идеално подготвени.

Редно е да отбележа, че пуцалката в Resident Evil 7 като цяло не е толкова много. Достатъчно е, за да разчупи геймплея, но не и прекалено много, че човек в даден момент да започне да се пита – „Абе, това хорър ли е или шутър?“.

Всъщност има един интересен момент около оръжията. С течение на времето арсеналът ви се подобрява (макар че ограниченият ви инвентар ви пречи да се разхождате като в Doom с хиляда пушкала в джоба), с което вие започвате да крачите много по-уверено в света на Resident Evil 7. Забавно е как в началото стартирате голи и боси, общо взето беззащитни, и трябва да се промъквате наоколо, надявайки се някой да не ви забележи и направи на пастет за нула време. По-нататък обаче усещате, че и вие имате метод да се опълчите на враговете, което носи чувство на удовлетворение, а също и на прогрес – не сте някакви жертви през цялото време.

Разбира се тук ситуацията отново опира до лични предпочитания. За някои хора играта започва да си губи тръпката от един момент и да, друго е, когато имате огнехвъргачка - влизате по съвсем различен начин в някоя нова стая. Не е като в началото, когато се чудите с брадва или с лопата ще ви сцепят главата на две. Но за мен е окей да има разчупване на темпото, а не едно и също от самото начало до края.

[caption id="attachment_70272" align="aligncenter" width="525"] Малко е странно как този мехлем лекува всичко, с което ще се сблъскате в Resident Evil 7 (а то е много и брутално) - но както и да е[/caption]

Другите основни елементи на Resident Evil 7 са на своеобразна пъзел игра. Имението на фамилия Бейкър има куп тайни коридори, подобни на лабиринти мазета, а също и вторични постройки тип къщи за гости, които също трябва да разкривате. Из тях са пръснати различни бележки, които е общо взето задължително да прочетете, за да намерите решението на даден пъзел. Примерно в един момент има морга, в която в зависимост от начина, по който отворите две трупохранилища се отключва третото такова, без което не можете да продължите нататък (апропо думата „трупохранилище“ трябваше да я намеря в Уикипедия, иначе щях да напиша „чекмеджета за трупове").

Пъзелите като цяло са разнообразни, а повечето от тях са с балансирана трудност. Толкова, че човек да не се изнерви, но не и прекалено елементарни. Да, четох някои критики, че Resident Evil 7 е можел да включва и по-тегави загадки. Аз не съм особено съгласен. Идеята на играта е да залага на атмосферата, на хоръра. Не говорим за някой представител на пъзел жанра. Във всеки момент, в който „забиете“ някъде и моментално започвате да излизате от атмосферата. По-важно е кампанията да върви с някакво солидно темпо напред и да искате да играете още, а не да псувате защо някоя задължителна врата не се отваря и да се чудите какво да правите.

Е, няма да лъжа, че на няколко пъти гледах в YouTube как се решават някои загадки, колкото да не забивам на едно място. Но и няма да лъжа, че откакто се помня ненавиждам да гледам някаква тъпа врата и да не знам как се отваря. Десетина-двайсет минути да си блъскам главата – бива, но от един момент нататък не печелиш нищо, ако стоиш на едно място, обикаляш едни и същи коридори и се чудиш какво толкова си изпуснал.

Тук е редно да посоча, че Resident Evil 7 не се опитва по никакъв начин да направи пъзелите или навигацията из нивата пределно трудна. Напротив – имаме карта, което е огромен плюс, особено в някои секции тип лабиринти. Възможно беше Capcom да се изсилят и да решат да са „хардкор“, но за щастие няма нищо подобно. В картата има достатъчно подсказки къде какво има, а също така винаги сте наясно какво се изисква от вас, за да продължите нататък. Естествено и тук нещата опират до мнение. Аз съм с две ръце "За" наличието на яснота.

А и както казах на няколко пъти – в заглавие като Resident Evil 7 основното е атмосферата. По-трудни пъзели, повече и по-тегави битки, а също и по-малко автоматични сейвове (които в интерес на истината са много на брой) – несъмнено всичко това щеше да доведе до повече часове геймплей. Ако сега Resident Evil 7 се превърта за 8-10 часа на Normal, при изкуствено увеличена трудност щяха да са може би 15. И какво от това? Ако човек осъзнава, че прогресът му умишлено се спъва, колкото чисълцето геймплей да е по-високо?

Но нека се върна на геймплея. В Resident Evil 7 имаме и инвентар... доста малък като капацитет и в общия случай неговият мениджмънт бих окачествил като досаден. Постоянно не ви стига мястото за нещо, а особено дразнещо и ключовете, нужни ни в основната кампания за отваряне на дадени врати също стоят в инвентара. И логично заемат място. Заради което в някои моменти ми се налагаше да ида до точка за сейв, където има и сандък за съхраняване на предмети, да оставя нещо в него, след това да се върна, да ползвам еднократно ключ за отваряне на врата и след това пак да ида до сандъка и да си дръпна отново нужния ми предмет. Горе поговорих малко за излишни неща, от които Capcom са избягали, нали? Е, микромениджмънтът на инвентара за мен е по-скоро излишен. Не мисля, че досадните разходки до сандъка в сейв зоната подобряват геймплея по какъвто и да е начин. Понеже нямате някакъв „истински“ избор какво да вземете и какво да оставите – всичко може да бъде съхранено за бъдещо ползване. Просто се разкарвате из картата.

Всъщност има един леко странен момент – не можете да хвърляте нищо от инвентара на земята. Ако в даден момент не ви се ходи до сандъка, а искате да вземете нещо, например ключ (повечето от които се ползват еднократно, както споменах), то не можете да хвърлите предмет на пода и да си го вземете след това. Вместо това трябва да го разрушите. Което допълнително прави навигацията из инвентара досадна. Общо взето мнението ми е, че доста от предметите тип снимки, ключове, мехлеми за лечение и т.н. можеха да си стоят на отделно място в инвентара ви и да няма ограничение за тях. А примерно само при оръжията и мунициите или нещо такова.

Както и да е – отделих повече от нужното време на инвентара. Нека карам нататък с ревюто... макар че не съм много сигурен дали има нещо повече за казване. Понеже си мисля, че общо взето покрих аспектите на на Resident Evil 7 дотук.

Обикаляне на зловещото имение из Луизиана. Внимателно претърсване на множеството стаи, които виждате в него за муниции и други полезни предмети, а също и задължителните бележки, ту подсказващи ви как да минете дадена секция, ту разкриващи ви детайли за тъмното минало на къщата, в която сте заключени. Решаване на различните пъзели из къщата, а също и справяне с противниците, които чат-пат изникват отнякъде с единствената цел да ви елиминират. Като цяло – класически хорър. А, да, почти щях да забравя - във втората половина на Resident Evil 7 има малко разчупване на ситуацията и откъм пейзажи, но мисля да не ви давам допълнителни спойлери.

Но все пак - кои са основните минуси на играта? При мен нямаше нещо, което изрично да ме издразни в Resident Evil 7. Да кажа - "Ужас, тука се преебали нещата, край, разочаровах се". Темпото е добро като за хорър, няма някаква излишна плънка и секции, които се усещат като нещо, присадено към основната кампания, колкото да се увеличи изкуствено времето геймплей. Има една история, една концепция, която си е реализирана отначало докрай.

И все пак - Resident Evil 7 не е особено дълъг. На мен ми отне може би десетина часа, като обикалях много на Normal и изобщо не съм бързал. Възможно е играта да ви отнеме и 7-8 часа. По модерните стандарти това не звучи като чак толкова ниско число, но определено не е и високо. А уловката е, че след едно превъртане на Resident Evil 7... общо взето нямате мотивация да го минавате отново.

Кампанията не включва нещо особено, което да ви мотивира да се връщате към нея в бъдеще. Противниците са си все същите, загадките също, няма какво толкова ново да видите и намерите. Може би след няколко месеца, след година ще ви се прииска да поцъкате отново. Може би Capcom ще пуснат някакво интересно допълнително съдържание. Но истината е, че за уикенд можете да минете Resident Evil 7... и толкоз.

В този ред на мисли вероятно щеше да е добре Capcom да измислят нещо, за да мотивират геймърите да прекарат повече часове пред заглавието. Да, можете да отключите по-високите трудности. С които да преиграете основната кампания. Но поне аз съм убеден, че не чак толкова много хора ще се възползват от тази опция.

Въпреки всичко това смятам, че Resident Evil 7 си е един класически хорър, който е доста вероятно да се хареса на любителите на жанра. Че дори и онези, които не са му баш големи фенове, в което число изцяло влизам и самият аз. Определено Capcom успяха да си спазят обещанията и да се завърнат към по-ранните издания на серията. Може би най-интересният въпрос е – ще продължат ли японците в същия дух и в продълженията на Resident Evil 7, които със сигурност ще дойдат?