Rocket League е поредната страхотна независима игра, която си струва да пробвате... особено ако сте фенове на футбола. Визуално играта е добре, а и физиката си я бива. Не е нещо невиждано, невероятно, гига красиво - но достатъчно за този тип заглавие. Отново всичко е такова, каквото трябва да бъде. Има някои случаи, в които най-малко очакваните игри са най-зарибяващи. Rocket League определено е една от тях. Страхотна, зарибяваща игра. Това накратко може да се каже за Rocket League. Независимите игри в момента преживяват истински ренесанс. Не е като да кажеш, че преди примерно 6-7-8 години не е имало струващи си подобни заглавия – такива, зад които не стои финансовата и рекламна мощ на някой разпространител. Напротив. През 2008 година се появи игра с абсурдното име Supersonic Acrobatic Rocket-Powered Battle-Cars. Положително приета, тя не се превръща в някакъв особен хит. Но ето, че днес една не чак толкова нова концепция получава куп похвали. Чрез продължението Rocket League.

За какво става дума ще се запитате? Отговорът е съвсем простичък и лаконичен - футбол с автомобили! Да, точно така. Вие поемате ролята над машина с реактивен двигател, бивате пуснати на затворена арена, а в нейният център се стоварва огромна сфера. Тоест своеобразната топка. В двата края на полето пък има врати, а целта ви е да добутате коженото кълбо – ох, простете, просто не можех да не спомена това коментаторско клише в статията – металното кълбо зад голлинията на противника.

Толкоз. Това е цялата концепция на Rocket League. Очаквате някакви прогресии? Ролеви системи? Персонализации на автомобили, статистики, ала-бала? Не. Всичко е еднакво за всеки. Има различни возила откъм вид, но поведението им на футболната арена е еднакво. И да, аз нямам проблем с това.

В друг тип игра бих казал – „Баси простотията, това е мързел на разработчиците“, но тук ми се струва, че подходът е страхотен. Едва ли е пречело нещо да се направят коли с вариращи статистики. Но вероятно е било преценено, че е най-добре да се залага на умението. Което е разковничето в една подобна игра.

Няма да крия, че чат-пат изпадам в лек nerd rage, ако ме натупат хубаво в някоя мулти цъкалка. И нерядко обвинявам – само в това моментно състояние, де – различни от мен фактори. Но в Rocket League знаеш, че ти си некадърникът. Не ти е виновен автомобилът или противникът. Ти си се осрал в дадена ситуация и заради това е паднал гол. И да, не е приятно една игра ясно да ти посочи в лицето – „Знаеш ли, ти си некадърник“, но пък така е най-добре. Да се опиташ да се подобриш, вместо да отключваш нови „имба“ автомобили и да се надяваш с тях да станеш бог.

А откъм геймплей Rocket League е учудващо опростен на пръв поглед. Имате налични следните копчета за контрол на вашето возило с реактивен двигател:

-кръг за нитро;
-хикс за скок;
-триъгълник за фиксиране на камерата върху топката;
-квадрат за превъртане/контрол над автомобила ви във въздуха;

Плюс традиционните ускорение и намаление – съответно шоулдър бутоните на PlayStation контролера. Звучи лесно? Прекалено лесно? На теория – да. Но в реалност Rocket League е адски труден.

Първо заради мащабът. Сферата, изпълняваща ролята на топка е прекалено голяма, сравнено с вашето возило. Това прави нейното качествено нацелване никак нелесна задача. Особено и ако литне някъде високо из арената и трябва да прецените как да я ударите.

И второ, което всъщност е по-важно – металната сфера се движи по нестандартен начин и е доста... балонна. Точно като онези фалшиви топки Танго, с които ритахме като деца – сещате се, не пържещите калинки, а онея яко изглеждащите уж кожени, дето след един мач на асфалт ставаха на трътка. Заради цялостната балонност вие не можете да прецените много точно – и то немалко време – къде точно ще падне металната сфера. И именно това е нещото, което ще тренирате адски дълго време.

Просто да я уцелите хубаво. Да, точно така. Ако си мислите, че в Rocket League ще влезете и ще почнете да бъдете своеобразния Меси или Кр. Роналдо на автомобилните дербита – то грешите адски много. Почвате от самото начало. От 3-годишно дете, което се опитва да ритне топка, без да падне по лице или задник на земята. И след това започвате да правите красивите неща.

Но преди това ви предстоят куп нелепи моменти. Ако гледате посредствени до слаби играчи на Rocket League – нещата избиват на абсурд. На комедия от американски тип, дето Гошо удря Пешо, а Генчо пада в басейна. Няколко автомобила се засилват, отскачат от  земята, че да уцелят дадена топка, превъртат се... и падат на земята, без да я близнат дори! Ако кажа, че аз не бях... и все още не съм прекалено често... в тази ситуация ще излъжа безумно. Естествено, че бях и че съм!

Но схванете ли основите на Rocket League и то става адски интересно. Когато започнете да правите смислени пасове. Когато започнете да блокирате вражеските удари... едно адски трудно изкуство тук. Когато започнете да мислите тактически... да цакате противниците. И когато започнат да стават истински, яки дербита.

Не се подлъгвайте от онова, което ще видите в началото в Rocket League. Което е безобразен хаос, макар и забавен такъв. Играта има достатъчно дълбочина и потенциал. Но е адски, адски трудна за овладяване. Въпреки че няма нищо сложно откъм копчета за контрол като цяло.

[caption id="attachment_54473" align="aligncenter" width="525"] Има възможности за пресонализация, но статистиките на автомобилите винаги са еднакви - сменяте външния вид[/caption]

Бутоните, които ползвате ви описах горе – и това е всичко! Силно се удря топката, когато задържите нитрото и просто я нацелите с автомобила. Препоръчително с лек скок преди това, за да не минете под нея, което се случва нерядко. Ако натиснете квадрат, докато сте скочили и се превъртате в определена посока във въздуха (контролирате я с левия тригер). Това ви дава възможност да ударите по-прецизно топката и да правите акробатични изпълнения във въздуха. И те това е всичко, всъщност! А, да, същото така като натиснете нитрото във въздуха и това ви дава възможност да набирате височина и да правите цели... летежи.

Но както споменах, понякога лесното наглед е адски трудно.

Има и един друг момент, който е редно да се отбележи – автомобилчетата на арената се блъскат и дори при силен удар можете да взривите противник. Това не ви носи точки, а вашият опонент се преражда моментално – но пък ви дава възможност да го разкарате от топката. Сблъсъците са от ключова важност – адски яко е да видите как някой стои и пази на врата (естествено кой завари!) и вие се засилите и го блъснете, докато ваше приятелче вкарва сферата! А ако успеете да направите всичко сами е още по-приятно.

Но по-рано споменах за нитро – как се зарежда то? В Rocket League кажи-речи няма power-up-ове. Не събирате щитове, по-висока скорост, някакви временни оръжия и прочее. Има само едно нещо из картата – нитро. На 6 места из нивото по фланговете можете да заредите 100%, а пък из куп други позиции на терена – по около 10%. И да, нитрото е от ключова важност.

От една страна, нещата се случват бързо и постоянно трябва да хвърчите от единия към другия край на дадена арена. И от друга и всъщност най-важно – без нитро едвам-едвам удряте сферата. Нито можете да я изчистите добре във вашето поле, нито и да я ударите силно за голов удар.

Как ще „похарчите“ вашето нитро – и дали изобщо се сещате да го пълните – е едно от ключовите неща в Rocket League. Останете ли без него сте в ролята на някаква костенурка, която се върти нон-стоп из картата флегматично, докато край нея фучат нон-стоп автомобили с огромна скорост.

И тъй като по-рано споменах за тактика – ако се чудите в какво се състои тя за една аркада като Rocket League, то ще ви отговоря. От една страна е вече споменатото нитро – ключов елемент, който трябва да мислите как да харчите, не просто да натискате кръг във всеки момент, в който ви падне. И второ – пласирането из картата!

Ако видите, че няма никой на врата е добре да застанете там, за да не получите евтин гол. Като цяло всички да се набиват край топката, сякаш първолаци ритат в кварталното училище, също не е умна идея. Един карамбол и нещата отиват на чист късмет – дали ще падне гол за вас или опонентите.

Започнете ли да цъкате с по-добри играчи вече негласно се нареждате на позиции по полето, почвате пасчета, ала-бала. Е, не са като във FIFA… по-скоро говорим за умело ударена напред топка, която вие очаквате и успявате да завършите за гол...

Като цяло Rocket League е истинска зарибявка. Игра, пред която прекарах доста часове в последно време. И пред която ще прекарвам и още. Е, да, не във всички моменти е точно разпускаща, понеже някои мачове могат да ви влязат под кожата. Но с правилното умонастроение е просто страхотна! (Което ще рече по възможност да не nerd rage-вате.)

Преди финалните редове е време да отделя малко време за графика и звук.

Визуално Rocket League изглежда доста яко. По-хубаво е обаче, че физиката е на ниво – важен елемент за подобен тип заглавие. Но все пак се ползва Unreal Engine – едва ли можем да се изненадаме от добрия визуален елемент.

Откъм звук – нещата също са окей. Саундтракът е добър, арените си имат своите ефекти, които да ви накарат да се чувствате като истински автомобилни футболни звезди.

И така, заключението. Ако си падате по футболните игри и още чакате да започнат сезоните в големите първенства... а също така и FIFA и Pro Evolution Soccer, които ще дебютират през септември тази година, то Rocket League има голям процент шанс да ви се понрави. Непретенциозна, но силна откъм геймплей игрица, залагаща на умението, в която има доста накъде да се развивате. Която показва, че е по-хубаво да се рискува с нестандартни концепции, вместо да се сервира нон-стоп повече от същото...