При игри като Rogue Legacy е трудно да се оцени графиката... от една страна, пикселираният изглед е търсен ефект. Но от друга - някак не мога да дам оценка "зелено", въпреки че съм фен на старата школа. Тъй че слагам по-неутралното сиво. 
Звукът върши своята работа, но не бих казал, че е особено впечатляващ. Като цяло добро ниво. 
Страхотен! Това мога да кажа за геймплея. В който имаме сайдскролър от старата школа с висока трудност и сериозно интегриран RPG елемент. Като добавим и постоянно генериращите се нови помещения, в които често ви очакват дори фатални изненади, то се оформя една страхотна игра в лицето на Rogue Legacy. 
Rogue Legacy е доста вероятно да се понрави на всички фенове на старата школа игри. Геймплеят е зарибяващ и постоянно изглежда различно, а полето за преиграване е сериозно. Една от най-добрите игри за тази година по мое мнение, плюс това на повече от приемлива цена. 
По-рано тази седмица написах една статия за независимите игри. Която всъщност беше вдъхновена предимно от Rogue Legacy – цъкалка, която излезе в края на юни. Съвсем случайно ми попадна наскоро... и за около 4-5 дни навъртях едно 25-30 часа на нея. Но все още съм зарибен! И всеки път, когато си я пусна... прекарвам по минимум час-два вътре. Толкова много ме кефи!А формулата е съвсем простичка. Иде реч за RPG двуизмерен сайдскролър, изпълнен изцяло в духа на игрите от старата школа. В него бойната система не прави каквото и да е впечатление... напротив, всичко се изчерпва до „удари първи и избегни вражеската атака“. Няма някакво колосално разнообразие от предмети... напротив, просто са налични куп базови статистики, които развивате. Няма каквито и да е пъзели в играта. А пък платформингът не е нещо невиждано.
Какво обаче прави Rogue Legacy толкова зарибяваща игра? Отговорите са много прости – много високата трудност, както и сериозното разнообразие на подземия! Които се генерират на случаен принцип отново и отново и отново. А комбинациите... хич не са малко! По дяволите, за едно 25+ часа досега, рядко се случва да премина абсолютно еднакви зони! Да, много елементи са еднакви. Но цялостния „екран“ (така да се каже) винаги е различен.
Но нека започна отначало. Каква е историята? Вие поемате ролята на принц, който трябва да излекува баща си – краля. Който бива наръган от мистериозен убиец и лежи на смъртен одър.
За да изпълните целта си, вие трябва да разкриете дълбините на проклет замък, в който се крият както несметни богатства, така и огромно количество чудовища, чиято единствена цел е да ви убият.
Именно и тук се развива цялото действие. В замъка Хамсон. Състоящ се от общо четири крила с нарастваща трудност, всяко от които гарнирано с мощен бос. Мисията ви е да убиете всички, за да отворите вратата, зад която се намира лекарството за баща ви.
Толкоз за сюжета. С който се запознаваме под формата на страници от дневник на принца, пръснати из замъка. Нека премина към геймплея.
[caption id="attachment_19891" align="aligncenter" width="525"]
Героите ви далтонисти виждат игралния свят в черно и бяло[/caption]
Който горе-долу протича така: влизате в замъка Хамсон, ходите малко, убивате със зор първите няколко чудовища и... умирате! Да, точно така. Най-вероятно първото ви загиване ще настъпи в рамките на няколко минути след пускането на играта. Когато това се случи, вашият персонаж умира завинаги! И вие се връщате в главното меню!
Както бихте се досетили, тази сцена изглежда доста шокираща. Поне при мен веднага изникна в главата ми едно-единствено нещо... „Какво, даеба, се случи“?
Ето какво – когато умрете, вашите наследници продължават приключението за разкриване на прокълнатия замък. Всеки път, когато вашият герой от мъжки или женски пол загине, вие трябва да изберете неговия или нейния наследник. Които ще притежават цялата екипировка и повишени бойни умения на предците си. С други думи, играта не започва отначало при смърт на герой.
Интересно е обаче, че нямате какъвто и да е избор какъв боен клас ще са отрочетата ви. Падате си да цъкате с балансирания рицар или мощния варварин? Е, може да се окаже, че синовете и дъщерите ви всъщност са магьосници!
Не само това, но и в играта всеки герой може да използва едно-единствено заклинание в своето приключение (с изключения на archmage-а, който има достъп до три по едно и също време). Персонажите получават по една магия на случаен принцип... съответно вие трябва да прецените дали нещата си подхождат или не.
Така например някои герои имат умения за бързо възвръщане на мана. Които могат спокойно да използват скъпи магии. Но пък такива като варварина например е препоръчително да използват по-евтините такива.
Но ако генерираните на случаен принцип клас и магия не са ви достатъчни, то има и още... фактът, че синовете и дъщерите ви имат различни генетични превъзходства или дефекти. До два на всеки герой!
Някои от тях са чисто визуални – например далтонизма, който превръща игралния свят в черно-бял. Или пък плешивостта, която е налична изцяло като шега и не влияе геймплея по никакъв начин.
Други обаче имат пряко значение. Някои герои са „постоянно назобени“ и при удар изпращат противниците много по-далеч. Други са свръхактивни и се движат адски бързо. Трети са „с две леви ръце“ и не могат да пускат магии както трябва. Четвърти са гиганти, пети джуджета.
Всичко това влияе геймплея по множество различни начини! Джуджетата например могат да влизат в тайни помещения, които не са достъпни за другите герои! Гигантите пък е по-лесно да бъдат ударени от враговете ви, но за сметка на това самите вие можете да атакувате от по-голяма дистанция и повече противници наведнъж, тъй като имате титаничен по размер меч.
Като цяло, още на първия екран имате да мислите много. С кой от трите ви предложени героя да цъкате. Какви са силните и слабите му страни.
Следващите два начални екрана са посветени на дървото с умения и купуването на предмети. Като цяло, скиловете са пасивки. Които увеличават базовите ви статистики – кръв, мана, броня, скорост на атака и т.н. Както споменах в началото, в Rogue Legacy имате точно 1 активно умение за всеки герой (общият им брой е около десетина може би). За сметка на това, от главното дърво със скилове можете да отключвате допълнителни класове персонажи. В началото имате само три. В края на играта, това число скача до 9. Като мога да кажа, че чувството при цъкането с различните класове се различава... като съответно трябва да осмисляте как да подхождате с тях!
Що се отнася до оръжията, преди началото на всеки рън трябва да гледате какво избирате. Варваринът например има много кръв, но ниски щети... тъй че е по-добре да подобрите слабата му страна. SpellThief-ът пък получава 30% от нанесените щети като мана... с други думи, не са ви нужни пасивни умения, които регенерират ресурса ви за пускане на магии.
Иначе, оръжията, броните и подобренията за тях се получават под формата на планове. Получени в замъка Хамсон. В началото започвате голи и боси, което още повече усложнява вашата задача.
И така, след като изберете героя си, екипировката и всичко друго, вече започвате да цъкате. Интересно е, че в началото на всяко приключение, самата Смърт ви взима всички пари. С други думи, трябва да похарчите всичко, което баща ви (или майка ви) е събрала в замъка. Тъй като тъй или иначе го губите.
Целта в играта е една – да събирате злато! С което да си купите по-добра екипировка и развиете своите умения. Това е единственият и най-важен ресурс в Rogue Legacy. Повечето гадове, които убивате ви хвърлят пари. Но основният ви източник на богатства (включително и планове за предмети) са множеството ковчежета, пръснати из замъка. Някои от които охранявани изключително добре!
Към играта има някои критики, че подхожда „евтинярско“ към геймърите. Тъй като в своята есенция... вие трябва да гриндите. Много. Докато съберете нужното количество злато за най-хубавите предмети и развиете драстично героя си. И изпълните крайната цел – убиването на наличните четири боса в Rogue Legacy едновременно, без да умрете.
Това е факт. Но всъщност, аз нямам нищо против гринденето... стига да не е еднообразно! А в Rogue Legacy, нещата не са такива. Напротив, имаме страхотно разнообразие. Както споменах в самото начало на статията, всяка една зона е различна. При всяко изигрване! Съответно нямате каквато и да е идея какво ще видите зад всеки ъгъл!
В някои моменти има просто празна стая със съкровище в нея. Което просто чака да бъде взето.
В други – масивно количество противници. Някои от които адски трудни.
В трети случаи пък са налични тегави платформинг секции, след които може да се окаже, че сте загубили половината си кръв. И кажи-речи няма начин да продължите нататък.
Разнообразието е ключът към геймплея на Rogue Legacy. Напомня малко на Diablo II. Но в по-сериозна степен. Мога да кажа, че разработчиците са положили значителни усилия да вложат максимално количество различни комбинации. Похвално е, че дори и след 25+ часа цъкане, все още не знам какво ще стане при влизането в следващата зона. И я има тръпката – дали това ще е бос? Съкровище? Голямо меле? Или пък просто празна стая?
Дори и при този плюс, другото яко нещо в Rogue Legacy е... трудността. В началото на играта, вашите противници правят драстични щети. До такова ниво, че няколко грешки означават смърт. И толкоз. Загивате и започвате отначало.
Но е интересно, че дори и когато прекарате адски дълго време, вдигнете едно 60-то ниво например, то началните гадове все още не са пушечно месо! Да, усеща се, че имате по-хубави предмети, че героите ви са по-мощни. Но същевременно, противниците не са беззащитни.
Напротив, случи ми се прекалено много пъти от арогантност да загина. Още в началото. Което всъщност е нещо хубаво – най-интересното в една игра е това да не гриндиш безмозъчно. Ами винаги да си напрегнал част от гънките си и да се концентрираш.
Също така е хубаво, че в много случаи Rogue Legacy не подхожда „евтинярски“ към геймърите. Каквито критики четох и с които не съм съгласен. Да, някои гадове могат да ви удрят през стените... типично за игрите от едно време. Но и вие също можете! Това, което изглежда като „измамна“ атака е налично и за вас. И можете например да застанете под някой мощен противник и да го ръчкате отдолу, без той да има възможност да ви докосне.
Всъщност, особено босовете в Rogue Legacy са точно като едно време... трудни, могат да ви убият за нула време. А дори и най-лесните могат да ви оставят на малко кръв, което значително затруднява остатъка от приключението ви!
Честно казано, откъм самия геймплей няма какво да посоча като отрицателна страна. Постоянно сте на нокти какво ще стане следващия момент. Доброто управление на героя е от ключова важност, особено в платформинг секции. Четох из нета критики, че било дървено, неудобно... не съм съгласен.
Трудно ли е за овладяване управлението? Да. Но не по-тегаво от игрите за 8-битово Nintendo. Какво, на Super Mario от първия път ли се научавахме как да прескачаме всички дупки? Как да използваме различните по дължина скокове? Не.
Същото е и в Rogue Legacy. Където дори и в на-голямото меле човек трябва да се сети, че ако натисне копчето за скок прекалено силно, героят ще хвръкне до тавана и ще се забие на някой шип. Така трябва да бъде в една игра. Трудно. А не да има хиляда помощи в управлението и накрая човек да си минава всичко на автопилот.
Да, наистина 9-те класа не са изцяло балансирани. Аз например не видях и грам мотивация да играя с миньора например. Който получава повече злато от останалите класове, но бойните му показатели са много слаби. Някои други класове също не ми се струавт особено привлекателни.
Заедно с това, ако се прекарат много часове пред играта и продължите на по-високите трудности е възможно противниците ви да се скалират по-добре от вас. Което ще рече, че те ви убиват с няколко удара и няма как да ги контрирате. Но това се случва, ако прекарате стотици часове пред играта... което мисля, че отнема много време.
Все пак, това са предимно дреболии. Както и някои бъгове тук-таме. Както и недомислици при дървото с умения. И ми се струва, че всичко това ще бъде поправено в един момент с пачове. Важното е, че основата я има – адски зарибяващият геймплей! Което е най-важното.
[caption id="attachment_19877" align="aligncenter" width="525"]
В Rogue Legacy ще виждате този надпис много, много, много, много често...[/caption]
Но нека преди последните думи да отделя редовете за графика и звук. Визуално, играта прилича на класиките от едно време. Пикселацията е търсен ефект, а не проблем с графиката. Нещо, против което аз нямам нищо против. Но нека посоча едно нещо – този визуален стил не означава, че говорим за „детска“ игра... напротив, Rogue Legacy е много, много далеч от това!
Звукът също е изпълнен на задоволително ниво. Макар че поне мен не ме впечатли особено – не дразни, но и не впечатлява.
В крайна сметка, мога да кажа, че препоръчвам Rogue Legacy на всички онези, които си падат по класическите сайдскролъри. И нямат нищо против от трудните игри. Да, на пръв поглед цъкалката може да прилича просто на грайндфест... някои хора може и да си кажат – „Ох, че скучно, тоя първия замък трябва да го мина сто пъти“. Може и да е така за някои.
Поне аз нямам нищо против да си грайндя злато... да си развивам бавно-бавно фамилията герои... щом геймплеят продължава да ми предлага изненади дори и след толкова време, колкото съм прекарал пред Rogue Legacy! А и типично за независимите игри, цената не е висока... което е допълнителен плюс!
С други думи - препоръчвам.
Още по темата
10167395