Wolfenstein: The New Order не е помия, не заслужава да е в хейт ревюта... но същевременно е супер посредствена игра, която ще се забрави много бързо. Не съм голям фен на idTech 5 енджина, най-вече ако говорим за дебюта при Rage. Все пак, Wolfenstein: The New Order изглежда добре. Ако изключим някои детайли по лицата на персонажите, положението е супер. Пейзажите са оформени с любов към детайла, а пък архитектурата на повечето нива е наистина добра. Нищо впечатляващо в този аспект. Саундтракът не се запомня, гласовата актьорска игра е средняшка. Добро впечатление правят единствено ефектите. Wolfenstein: The New Order не е помия, геймплеят не е ужасен. Но не е и нещо запомнящо се. Просто едно средняшко изпълнение. Нито играта е шутър от старата школа, нито е модерна, нито е стелт, нито е изцяло екшън. Някаква средна земя между всичко, който компромис никак не прави добро впечатление. Ако пропуснете изцяло Wolfenstein: The New Order, няма да изгубите много. Дори и да намерите на промоция тази игра след известно време, то пак е все едно - това е заглавие, което се играе за уикенд и се забравя завинаги. Представям си, че в из висшите мениджърски етажи на компании като Bethesda, тук-таме се случва някой да каже – „Абе, знаете ли, от адски дълго време не е имало нов Wolfenstein… защо да не плеснем един набързо, а?“. Също така си представям, че отговорът на този въпрос е „Да, гусин мениджър, много добра идея, гусин мениджър, как ние не се сетихме за това“.

Е, може и нещата да не са се развили точно по този начин с Wolfenstein: The New Order. Но това едва ли има значение – важното е, че играта вече се продава. Всъщност, появи се на пазара преди месец, но този път се забавих прекалено дълго с ревюто си. Това обаче едва ли има някакво особено значение.

Важното е, че Wolfenstein: The New Order е един напълно посредствен продукт, който не бих казал, че си струва да се изиграе. Да, не мога да нарека играта лоша, не е помия и не е за хейт ревюта. Но от друга страна, заглавието не впечатлява с каквото и да е. Ако го намерите за изключително малко пари, може и да убиете някой и друг час... но само дотам. Не говорим за игра, която си струва, която ще запомните, която ще преигравате. Напротив, за по-малко от уикенд ще я минете и забравите.

Но нека започнем отначало – какъв е сюжетът на Wolfenstein: The New Order?

Този път, нещата са малко по-различни от повечето игри в серията. Главен герой отново е Уилям „B.J.” Бласковиц, като този път той претърпява зловеща злополука по време на Втората световна война, изпълнявайки обичайната си задача да избива нацита. А именно – шрапнел се забива в тила му.

В резултат, той прекарва 14 години парализиран в инвалидна количка, като всички си мислят, че разсъдъкът му си е отишъл. Това, разбира се, не е истина. Един истински американски войник като Бласковиц не си отива току-тъй от някакъв си шрапнел в тила и се събужда тъкмо в точния момент, когато през 1960 година немците са завладели целия свят.

И в този момент започва играта. Поне основната част, де – има и кратък пролог, развиващ се през Втората световна, който служи и като увод във Wolfenstein: The New Order. Както бихте се досетили, целта ви е съвсем обичайната – да избиете куп нацисти и да спасите света от режима им. Нищо странно, нали?

Всъщност, интересно е, че Wolfenstein: The New Order е изцяло сингъл игра. Това е различен за серията подход, която често има и мултиплейър. Разработчиците MachineHead обявиха на няколко пъти, че съвсем умишлено няма игра с други хора – искали са да акцентират на сингъла и на сюжета.

Е, не са се справили впечатляващо. Именно оттук започват критиките ми за Wolfenstein: The New Order.

Първо, историята. Тя откровено е претупана и слаба. Нещата се развиват бързо, макар и чрез куп протяжни кът сцени. Основният персонаж Бласковиц не се харесва с нищо – прилича на поредното бичме с физиономия-мивка от американските екшъни. Той много обича съпротивата и много мрази нацистите, като не пропуска във всяка една възможна ситуация да ги препсува.

Не, че това е лошо, но е кофти как се развиват отношенията с другите герои на Бласковиц. Среща приятел след 14 години? Здрависването им е все едно вчера са пили бира. Сипва кафе на сестрата, грижела се за него 14 години? След това вече правят секс.

Тези и куп други моменти изглеждат прибързани. Претупани. Няма някакво изграждане на персонажи, на отношения, малко по малко да се случва нещо. Не. Спасяваш мацката => говориш си единия ден нещо с нея => решавате да спасите света от нацистите => секс.

За мен подобни неща са непростими в една изцяло сингъл игра. Окей, шутър е. Окей, не се залага толкова на сюжета. Но поне да не беше толкова претупан! Не само отношенията на Бласковиц с останалите герои са скучни, но и основната сюжетна нишка. Във всеки един момент предпочитам миналите игри и свръхестествения елемент – нацитата намират някакъв мистериозен артефакт и стават всемогъщи. А не глупавите роботи на Wolfenstein: The New Order и обяснението как са се пръкнали на бял свят...

Поне за мен, сюжетът на играта е много зле. Историята не впечатлява, всички персонажи са кухи и не се запомнят с нищо... вероятно заради дължината на заглавието и факта, че няма време да се развият героите. Естествено, разочарованието е двойно, когато говорим за игра на Bethesda, които често са стандарт за силни сингъл игри.

Но нека оставим сюжета настрани. Какво може да се каже за геймплея?

Всъщност, именно тук е причината да не поставя Wolfenstein: The New Order в хейт ревюта. В крайна сметка, играта не е баш лоша откъм геймплей. Всъщност правилната дума е „крайно посредствена“.

Като цяло, говорим за поредния кратък и безличен шутър. Няма я магията на миналите Wolfenstein игри... просто геноцид на нацита и толкоз.

Елементът на стрелбата е изпълнен почти изцяло в каноните на съвременните игри. В повечето случаи трябва да сте се укрили някъде, особено на последните трудности. В противен случай бързо ще се разделите с живота си.

Да, наистина няма регенериране на кръв. Не  и в класическия смисъл на днешните FPS игри – жизнеността ви се допълва автоматично до следващата 20-ца, която имате. С други думи, ако сте на 1 кръв, то след кратко време ще се възвърне до 20. Ако сте на 33, то ще се регенерира до 40 и т.н.

Това е добра идея, тъй като не можете да легнете в някой ъгъл и да си излезете чисто нови. Напротив, ако сте сериозно ранени ще имате само 20 кръв. Което предлага някакво предизвикателство.

Също така, точният мерник е плюс – в противен случай на високите трудности бързо ще сдадете богу дух.

От друга страна обаче – дразнещо е, че играта не е „олд скуул“. Тук-таме има множество мелета, които трябва да избиете в духа на старата школа – с много куршуми, гърмежи, агресия и кръвопролития. През доста от времето обаче или трябва да се криете зад различни обекти на околната среда и тук-таме да се подавате, за да довършите противник, или да се промъквате като в Thief.

Елементи, които трудно могат да се нарекат old school.

Също е дразнещо, че във Wolfenstein: The New Order нямате особен избор какво точно да правите. Уж се рекламираше, че в играта можете да избирате между промъкване и безмозъчна агресия, но всъщност не е точно така.

Има някои сцени, в които имате само нож, а противниците ви не носят пистолети. Има и други, в които алармите гърмят и всичко е в хаос, като и да искате, няма как да се промъкнете. Като цяло, има не чак толкова много секции, в които имате истински избор как да се действате – дали да се качите на някоя стационарна картечница и да направите всичко на пастет, или да се промъквате изотзад и да колите враговете си от близо.

Тези моменти, честно казано, ми се харесаха. Ако ми беше кеф в някои моменти скачах в мелето с 2 пушкала във всяка ръка. В други случаи пък ми беше по-приятно да се промъквам и ръгам враговете в гръб. Ако имаше повече такива сцени, Wolfenstein щеше да ми се понрави до по-сериозна степен.

Сега те обаче са кратки, като в по-голямата част просто играта ви води за ръчичка. „Тук ще стреляш, а сега ще се промъкваш, а, да, ако искаш мини при левия коридор да намериш някоя тайна, вместо през десния, където е основния път“.

Да, може би някой ще каже – „Ама това е игра в духа на старата школа, не помниш ли какви коридорни шутъри бяха всички FPS-та тогава“. Това си е факт. Но сега е 2014 година и ако ще се прави нова игра, да се прави добре, нали така?

Wolfenstein: The New Order е линеен. Заедно с това, играта хич не е дълга, независимо дали разкривате всяко едно кътче от нивата или напротив. Ако не си падате по това да се лутате като гламави с идеята да намерите някоя златна каска или нещо подобно, то заглавието си остава много кратко.

Заедно с това, изкуственият интелект е просто покъртителен. Противниците ви се движат скриптирано, без никакво разнообразие. Ако рестартирате една битка 20 пъти, то ще видите как се движат като на релси. Няма някакъв особен изкуствен интелект, тактики за преодоляването ви... стоят на място, стрелят, тук-таме сменят някое укритие и толкоз.

Още по-забавно е, когато се промъквате. Някой гад стои и ви гледа, гледа – казва „Хмм, какво имаме тук“ и най-накрая след няколко секунди вече тръгва да си вади пистолета със скоростта на бабичка, която пресича в порой на пешеходна пътека. Имаше някои моменти в „стелт“ секциите, в които просто търчах напред с ножа, без да ми пука за нищо. Противниците бяха толкова флегматични, че Wolfenstein: The New Order се превърна в Call of Duty (само онези, които са играли на конзоли знаят „прекрасното“ чувство някой да търчи из нивото с нож, който убива от 1 удар и да прави всички на пихтия).

Заедно с това, във Wolfenstein: The New Order има мизерно разнообразие от оръжия. Те са една шепа, ако трябва да сме точни, като в доста от секциите сте специално ограничени какво да имате. Общо взето, в повечето време ще имате всичко на всичко 3 пушкала – пистолет, картечница и помпа. Тук-таме се добавят и някои допълнителни, но това е всичко. Още след 2-3 часа вече ви втръсва от пушкалата във Wolfenstein: The New Order...

И така, за пореден път критиките станаха повечко. И тук идва въпросът – защо играта не е в хейт ревюта?

В интерес на истината, мен не ме издразни. Не се чувствах погнусен, че играя – напротив. Беше ми почти изцяло приятно. При това положение, няма как да разкритикувам Wolfenstein: The New Order.

Да, враговете са малоумни. Оръжията са малко. Играта е прекалено линейна и не ви дава много избор как точно да я играете.

За сметка на това, убиването на нацита е приятно. Налична е солидна нотка садизъм, особено когато развъртите ножа. Няма как любителите на насилието да не се изкефят на едната сцена, в която почти удавяте нацист в пикнята му и след това му забивате нож в тила.

Да, липсва психология, липсва богатство на персонажите. Нацистите са уроди без душевност и трябва да бъдат избити. Но какво от това? Нека има насилие.

Също така, нивата като цяло са добре изпълнени. И като архитектура, и като богатство на малки детайли. Бих казал, че idTech 5 този път изглежда много добре. Е, енджинът пак си има трески за дялане – лицата, косите и очите изглеждат много зле. Сравними са с игри на 7-8 години. Но пък архитектурата и малките подробности ви вкарват в атмосферата, усещате един детайлен свят. А не някаква суха коридорна сивота, налична в други игри.

Също така, все пак има олд скуул елемент. И това е важно за мен. Хем в някои секции се умира и то нерядко – има предизвикателство... хем и в други я има вече забравената тръпка да се втурнете напред из коридорите и да раздробявате противниците си.

И все пак...

Wolfesntein: The New Order си остава модерна игра. Която ме раздвоява в това как да я оценя. Сигурен съм, че не е добра, както и съм сигурен, че не е лоша. Заради това я слагам някак в средата.

Но нека преди финалните думи да отделя няколко реда за графиката и звука.

Визуално, играта като цяло е добре. Както споменах, лицата, очите и косите изглеждат зле. Особено ако не сте пуснали най-високите визуални настройки. За сметка на това, детайлите като снимки, документи, малки предмети и декорации из отделните помещения изглеждат доста добре. Пипнати са сериозно.

Като цяло, оформлението на целия виртуален свят ми се понрави. Именно и заради това ще дам висока оценка на играта. Пък и енджинът не е особено лаком, въпреки че си има някои гличове.

При звука... не съм впечатлен. Саундтракът на моменти си го бива, но като цяло не се запомня. Има и много проблеми с него – музиката стихва още преди да е свършило дадено меле, което никак не е добре.

Също така, гласовата актьорска игра е по-скоро средняшка. Все пак, ефектите като цяло са добри.

И така, заключението. Wolfenstein: The New Order определено не е добра игра. Минусите са прекалено много.

Кратка е. Няма особено разнообразие на оръжия или противници. Има някаква система с perk-ове, колкото да се отбие номера (а и повечето са леко безсмислени).  Не е баш олд скуул игра, нито пък точно модерен шутър, нито пък стелт игра. Попада в някаква странна среда между трите.

Като добавим скучната история и зле развитите персонажи, то се оформя значителна посредственост. Да, като неангажираща пуцалка ще ви се хареса за половин уикенд... и толкова. След това ще я забравите завинаги. Още до края на 2014 година ще имате бегъл спомен какво точно е било това Wolfenstein: The New Order.

С други думи, едно купуване на тази цъкалка би било... безсмислено. Поне на сегашния етап. Това е шутър, който се уповава единствено на бранда Wolfenstein и гръмкото име на Bethesda. Ако ги нямаше тези две неща, оценките на The New Order щяха да са много по-ниски и едва ли щеше да се говори изобщо за отрочето на MachineHead.