Не че някой е очаквал Agents of Mayhem да е GOTY... но пък настоящото безличие е определено разочароващо. Графиката не само е отвсякъде възрастна, но и още по-лошо - прекалено тежка за онова, което предлага. Ем... става. Горе-долу това е. Чистата пуцалка не е чак толкова лоша. Особено ако човек отцикли безмозъчно в нея. Но ако излезем от транса осъзнаваме, че иде реч за най-обикновен нискобюджетен шутър. Agents of Mayhem реално не заслужава особено внимание. В някой момент, когато цената падне до десетина-петнайсет лева може и да е приятна покупка за един уикенд. Да поцъкате там 4-5 часа, докато ви омръзне и да забравите. Някой тъп филм в киното ще ви струва минимум 12-15 лева с пуканките и бирата, нали? Ако не и повече? Но като цяло... не съм сигурен дали Agents of Mayhem си заслужава да се свали и от торентите. Volition може и да не е от най-големите студия в гейминга, но пък определено е познато като име. Студиото проби преди години със серията Red Faction, а след това успя да създаде и Saints Row – доста успешен клонинг на Grand Theft Auto, който акцентираше най-вече на пародийния си хумор и абсурден геймплей без каквито и да е намеци за реалистичност.

Съответно когато компанията обяви Agents of Mayhem аз очаквах... не точно много, но поне една прилична аркада. Евентуално и забавна откъм история и персонажи. Е, след премиерата на заглавието мога да кажа, че мнението ми съвпада с това на мнозина други – говорим за една посредственост. Не че Agents of Mayhem е точно лайно, но пък е заглавие, което се изиграва за уикенд и забравя за седмица.

Буквално. Цъках играта активно един уикенд. Когато се захванах да пиша ревюто малко след това с бутилка вярна бира до мен и още няколко в хладилника осъзнавам, че спомените ми вече са сериозно избледнели. И ако изчакам още ден-два ще изпадна в позицията на ученик, който се чуди как да скалъпи утрешното си есе, за да му пишат една петица по милост в час по Философия.

Agents of Mayhem. Историята. Която е следната – има някакви злодеи, които се опитват да завладеят света – от извънземно-сатанински калибър (ако сте играли Saints Row серията знаете за какво иде реч, тъй като допирните точки са много - всъщност вселената е една и съща). Има и някаква организация от „добри“, които „добри“ не са точно „добри“, ама са наети да бият лошите, което ги прави добри.

И това е. Agents of Mayhem не отделя прекалено много време да ни разкрие каква е геополитическата обстановка, дали е бил преизбран Тръмп и дали броят на официално регламентираните полове и сексуални ориентации вече е стигнал хиляда. Научаваме, че действието се развива в близкото бъдеще, като имаме някаква доста постно изглеждаща версия на Сеул, където се случва всичко. И толкоз.

Което, естествено, не е супер шокиращо. И Saints Row, и Red Faction винаги е бил „право куме в очи“ – моментално ти дават герой в ръцете и казват – „Пуцай“. Пък отвреме-навреме се вмъква някаква история, колкото да се вкара контекст. Нещо, което не ми звучи никак проблемно.

[caption id="attachment_73803" align="aligncenter" width="525"] Тази лаборатория ще я гледате до втръсване, ако решите да играете Agents of Mayhem[/caption]

Лошото е обаче, че огромното мнозинство от персонажите са просто... акани. Тотално безлични, които се провалят тотално в опитите си да бъдат „забавни“. Всъщност в последните две Saints Row игри – онези, пуснати след фалита на THQ – качеството на хумора рязко се срина. И тук положението е общо взето същото. Чат-пат, ама много рядко ми се случваше да видя нещо, което да събуди реакция на смях от тялото ми. В общия случай гледах екрана със същия поглед, с който съблюдавам нашенски сериали. На потрес кой, даеба, е сценаристът.

Така повечето герои се опитват прекалено сериозно да изглеждат badass, ама нещо не се получава в крайна сметка. Повечето реплики, които сипят в битка са общо взето дразнещи с мааалки изключения. Мисля, че единствено Шехерезада – да, онази Шехерезада, която освен друго се пада и нинджа – беше що-годе прилично реализирана и озвучена. Другите герои предпочитах да не ги чувам.

Имаме и цял контролен център от персонажи, които постоянно ни говорят разни простотии в слушалката – те също са много далеч от истината. Имат по-голямо количество реплики, най-вече и поради факта, че ни разкриват много от мисиите, докато ние обикаляме из Сеул. И мога да кажа, че поне 2/3 от опитите им за успешни лафчета са зле. Направо е тъжно - макар че чат-пат има и попадения.

Е, нека кажа, че все пак поне кампанията на Agents of Mayhem имаше някои силни моменти. Всъщност не говорим точно за кохерентна „кампания“, ами по-скоро съвкупност от злодеи, срещу които се изправяме и побеждаваме. При всеки от тях има по 4-5-6 мисии за изиграване, преди да се изправим лично срещу него/нея.

Та един от злодеите е футуристичен Джъстин Бийбър, който няма как да излъжа – беше направен точно толкова дразнещ, колкото и реалният сопол, а когато успях да го претрепя почувствах истинско удовлетворение.

След това пък имаше по-сериозна серия от мисии, при които лошковецът беше кибернетичен психопат, намерил любовта в лицето на изкуствен интелект. Която... не знам дали ми се стори добре списана поради факта, че Agents of Mayhem вече ме беше заринал с толкова посредственост, че дори и да си бях пуснал Планета щях да си мисля, че слушам Queen… или пък наистина играта имаше някакви признаци на живец. На потенциал. На нещо повече.

[caption id="attachment_73796" align="aligncenter" width="525"] Шофирането е просто покъртително[/caption]

Но подобни мисии са малко. Повечето бяха скучно написани с банални злодеи. И другото, което е по-лошо – от самото начало до края нещата се развиват по идентичен начин.

В който момент е време да започна да говоря за геймплея. А какъв по-добър старт от еднообразието?

Формулата става ясна още от началото. Някъде из Сеул се случва нещо. Вие отивате и изследвате. Убивате малко противници. Бивате отведени на друго място в града. Убивате повече противници. Бивате отведени на трето и четвърто място. Убивате още повече противници. Влизате в някаква подземна лаборатория и там е доста вероятно да ви чака боса. Понякога като за разнообразие се намира на друго място.

Това е цялата игра. Звучи ли ви като MMO реализация? Да? Може би и защото по някаква причина Agents of Mayhem силно прилича на подобен тип заглавие!

„Отвореният“ свят е директно вдигнат от MMO жанра. Да, наистина и Ubisoft имат подобна реализация, но дори и тяхната е доста по-добра. Поне при заглавията на франсетата има някакъв живец. Дори и ако говорим за супер сухия Ghost Recon Wildlands. Не и в Agents of Mayhem. Сеул е изпълнен с малко като количество малоумни ботове и безобразен като поведение трафик, пред който Grand Theft Auto 1 и 2 просто бледнеят (който ги е играл – знае). Онова, което прилича на „отворен свят“ са наличните на някои места банди противници, които можете да елиминирате... или пък различните мисии, които можете да стартирате от фиксирана точка на града.

Които мисии в 90% от случаите ви отвеждат до едни и същи еднакви подземни лаборатории (не еднообразни, а еднакви, понеже говорим за директен копи и пейст). В които трябва да убиете някакви вълни противници и хоп – мисията е мината! Никакви намеци за разчупеност или нещо друго.

Накратко – отворен свят няма.

[caption id="attachment_73792" align="aligncenter" width="525"] Ролевият елемент определено е скромно реализиран[/caption]

Но пък е дразнещо, че Agents of Mayhem постоянно ви кара да се движите от единия до другия край на постния град, най-вече шофирайки. И, бога ми, този елемент е толкова безобразно реализиран, че не е истина. Просто автомобилите са... дървени. Но не това е най-лошото – видно е, че шофирането го има, колкото изкуствено да се увеличи геймплейното време. Буквално пред 10 минути трябва да шофирате немалко време, за да продължи екшъна. Което бързо става екстра досадно.

Дотук обаче говорим за някакви детайли. Проблемът на Agents of Mayhem е основният геймплей – който също става скучен прекалено бързо. Говорим за пуцалка, която най-лесно може да се сравни с Borderlands. Лошото е обаче, че няма почти нищо, което да разнообрази ситуацията. Понеже в отрочето на Gearbox има безкрайно количество плячка, което ни кара постоянно да мислим как да ъпгрейднем арсенала си.

В Agents of Mayhem – не.

[caption id="attachment_73804" align="aligncenter" width="525"] Историята е реализирана под формата на комикси - обичайно за нискобюджетните игри[/caption]

Всеки от наличните ни персонажи има всичко на всичко три предмета на разположение – избор на вариация на активното умение, оръжие и пасивка. Те са общо 9 на брой – по три в категория, като ви осигуряват просто различен билд на даден персонаж. Заедно с това имате дърво с пасивни скилове, които развивате след вдигане на левъл и още три пасивни бонуса, различни за всеки герой, които се ъпгрейдват с т.нар. Core-ове (които падат в промишлени количества по време на кампанията).

Това е всичко. Накратко ролев елемент няма – Agents of Mayhem е реализиран съвсем аркадно. Онова, което имате като персонажи в началото, когато ги вземете на първо ниво не се различава особено като геймплей, когато станат примерно 20 левъл. Повечето бонуси са предимно пасивки и трупате числа, като няма никакво поле за креативни билдове. Да, уж имате различни предмети или скилове, но при огромното мнозинство реален „избор“ липсва. Примерно при лесбоса Дейзи, копие на Заря от Overwatch – едната пасивка дава още 20% кръв и 20% щит, другата – 20% по-бавно прегряване на оръжието, а третата – увеличени щети, когато оръжието ни е прегряло. Изборът е съвсем очевиден... по-бавното прегряване на оръжието почти не се забелязва, а пък последната пасивка трае около 2-3 секунди и тотално няма смисъл. А първата прави Дейзи почти безсмъртен танк...

И при останалите герои „изборът“ е общо взето същият. Виждате трите възможности и моментално избирате една от тях, без някога да се замисляте за другите.

Все пак при героите има един интересен момент. А именно – имате три на разположение за всяка мисия – макар че в даден момент можете да управлявате само един. Идеята е да имате различен по стил персонаж за всяка ситуация. В едни моменти например са ви нужни танкове и огромното им количество кръв. В други – ловки герои, движещи се бързо и имащи прилични щети.

До един момент смяната на герои е интересна – някои противници са подчертано по силни срещу едни или други персонажи. Чат-пат има гадове, които се взривяват – ако не ги забележите те за нула време ще направят на пихтия някой меле боец като Шехерезада. Различните нинджи също са неподходящи срещу нея, понеже те нанасят супер щети от близка дистанция, а героинята също трябва да се бие от подобна... и щитове/кръв изчезват за нула време. От друга страна пък въпросната Шехерезада блести срещу добре бронирани, слабо подвижни противници с огромен демидж – лесно е да влезе, да ги зашемети, нанесе огромни щети и избяга, за да се върне за същата комбинация като изминат cooldown-ите на уменията й.

До един момент смяната на герои е интересна – докато не стане автоматична. Когато видите някои от тегавите мелета просто сменяте на най-ефективния си персонаж срещу тях. И хоп... изведнъж става прекалено скучно. Отново. Особено като се има предвид, че в по-голямата част от кампанията се биете срещу еднакви противници, макар и с различни скинове. И особено като се има предвид, че повечето от нормалните гадове са еднакво лесни, независимо с кой персонаж цъкате и в редки моменти към края на мисиите идват по-тегавите, за които трябва да приложите елемент на мислене. А, да, нека кажа, че играх през цялото време на максималната налична трудност (която също е в MMO стил – просто се раздуват точките кръв и щетите на противниците ви...).

Когато свикнете с противниците ви остава едно нещо – да съберете всички герои в Agents of Mayhem и прецените кои ви се нравят най-много. Макар и поне третина от персонажите да са скучни войници с картечници, които не са интересни с нищо, то има някои с любопитни механики. Например японецът Они, който има постоянно увеличаваща се с всеки хедшот аура, всяваща страх в противниците.

Общо взето пробването на нови персонажи е интересен момент – макар че когато видите поредния войник, който освобождавате един час с мисия от типа на „отидете тук, след това тук, сега влезете в подземната лаборатория“ – то някак сте разочаровани. Все пак по мое мнение има прилични разлики откъм механиките на героите, че поне известно време да са ви интересни.

Преди да установите, че няколко от тях са доста по-силни и ефективни от останалите. Поне за мен балансът е много далеч от истината – откъм издръжливост на бой, щети и тъй нататък.

[caption id="attachment_73801" align="aligncenter" width="525"] Хубаво е поне, че сравнително често играта ви принуждава да си сменяте героите, за да минете дадена секция възможно най-ефективно[/caption]

Когато обаче минат първите няколко часа на Agents of Mayhem – ето тогава започва голямата скука. Просто защото когато научите героите си и противниците и оформите оптималните билдове... започва един грайнд, сравним единствено с MMO. Връщате се за милионен път на едни и същи места, за да убивате еднакви противници. По идентичен начин. Отново и отново и отново. До средата на кампанията се запознаваме с нови врагове, но в един момент подобни спират да идват. И тогава вие просто ги фармите.

Без да чувствате каквото и да е удоволствие. Най-вече заради механиките на Agents of Mayhem, които прекалено много залагат на пасивните умения. Което означава, че в повечето време вие просто се прицелвате и гърмите, без да се замисляте за каквото и да е друго. При неособено високата трудност и като цяло посредствената шутинг система... в един момент ви се струва, че цъкате някаква бездушна игра за 10 долара. А не нещо, струващо много повече...

Или накратко – Agents of Mayhem има някаква скромна стойност около 4-5 часа. И това е всичко. Нещо, за което не е сигурно дали си струва да си свалите играта и от торентите.

[caption id="attachment_73800" align="aligncenter" width="525"] Така погледнат виртуалният свят изглежда интересно, но в реалност е доста пуст и сух[/caption]

Като за капак аудио-визуално играта не впечатлява. Графиката реално е на ниво 2010 година, ако не и преди това, а на всичкото отгоре е адски тежка. Поне при мен имаше постоянни сривове във фреймрейта, а на моменти играта откровено си цепеше. При положение, че далеч по-красиви заглавия ми вървят плавно... а тази грозотия да насича – оптимизацията е пълен ужас.

Звук – освен посредственото озвучаване не съм сигурен дали чух някакви мелодии в бекграунда. Все едно липсваха изцяло...

Оценката – някой ден ако ви попадне Agents of Mayhem за десетина лева може и да се замислите. Но по-скоро – няма файда. Наистина не говорим за тотално лайно, ако сте в настроение за безмозъчна пуцалка може и заглавието да ви се хареса за няколко часа. Но оттам нататък? Няма какво да видите.

Общо взето ако Volition смятат да продължават в този дух едва ли ще оцелеят още много дълго време...