Винаги е хубаво да се дава шанс на която и да е игра. В някои случаи обаче това е просто безсмислено - а идеален пример е Alone in the Dark: Illumination. Ако изключим някои светлинни ефекти, графиката може да бъде окачествена като... антична. И нищо друго. Бау, грау, хшшш... базови ефекти и то неособено приятни такива. А, да, гласова актьорска игра няма... дори и колкото в Counter-Strike! За оригиналния мод говоря, онзи от края на 90-те с няколкото реплики тип "Go, go, go". Да, за такава претупаност иде реч. По-червено от това трудно може да има. По дяволите, дори и пред Ride to Hell: Retribution издържах повече време. Тази игра поне забавно фрапантно слаба, а тук... е тъжно. Ужас и безумие. Точка.

Ако направя една равносметка в сайта – не помня някога от всичките 200+ ревюта тук да съм прекарал по-малко време пред игра, отколкото пред Alone in the Dark: Illumination. Почти винаги съм давал всички възможни шансове на даден продукт... прекарвал съм измъчени часове пред него. Продължавайки напред и напред с миши крачки и много скука, но само да видя дали нещо не се променя. Но тук ситуацията не е такава. Говорим за една откровена... да, казвам го за пореден път – шибана измама и нищо повече. Дотам се свежда абсолютно целият Alone in the Dark: Illumination.

Защо ли? Просто названието на една култова поредица е хванато, плеснато връз някакъв тотално нелеп боклук и надеждата е куп хора да се прецакат и да си го купят. А цената от 32 евро е абсолютно безобразна – показвайки, че Atari са адските нагляри. Нали ако някой се е преебал – нека да му е още по-зле, понеже е дал немалко кинти за този кенеф. Направо 60 евро да беше цената... като за истински AAA. Но хубаво поне, че съвсем наскоро Steam обяви, че ако някой е цъкал нещо под 2 часа ще може да си вземе парите обратно - без каквито и да е зададени въпроси. Съдейки по коментарите, именно това са направили мнозинството. А Atari ще останат с пръст в уста. Макар че се надявам да е нещо друго - популярен атрибут в порната.

И се надявам при оптимално стечение на обстоятелствата Atari да загинат, по дяволите! Защото им е време. Новият им жалък тласък да се върнат към релевантността засега е тотално абсурден и да, когато една компания има в пъти повече рекламисти, отколкото дизайнери, то няма как да не умре. Всъщност дори не знам дали това е истина, просто си го измислих. Но е факт, че чуваме нон-стоп за разни нови проекти на Atari, а фактическите резултати са... плачевни. И се вижда, че акцентът е на рекламата, а не на разработката. Да не говорим, че реално Alone in the Dark: Illumination прилича на нещо, правено от ентусиасти в свободното им време. Мод, който не  е нищо впечатляващо...

Зареждайки първата карта вие виждате антична графика, която ви връща от воле с десетина години назад. Да, има някои доста яки светлинни ефекти. Те поне изглеждат сравнително модерно. Но е 2015 година, даеба - можете ли да си представите, че няма почти никакъв енджин за физиката в Alone in the Dark: Illumination? Като убиете поредното еднообразно зомби и то се стоварва като торба с картофи на земята... комично. Явно никой не е искал да цака за лицензи на компании като Havok...

Разбира се такива неща като откат на оръжията липсват, героите ви се движат като тотални тулупи... пуцалката е меко казано фрапантно зле и сигурно Road to Hell: Retribution може да се сравнява по лайняност с нея. И всъщност дори този тотален буламач май е по-окей от Alone in the Dark: Illumination.

Но знаете ли кой е огромният ритник в топките? Геймплеят! Всъщност Alone in the Dark: Illumination е някакъв безобразен клонинг на Left 4 Dead. Да, точно така – иде реч за мулти кооперативна игра без една капка сперма сингъл. Това е всичко! Виждате опцията да създадете сървър, който е обречен да остане празен, опцията да влезете във вече направена игра – която е безсмислена, понеже играчи онлайн няма... или опцията просто да цъкате сингъл.

Е, поне тук сте сами, наистина. Щото кооперативна игра с название Alone in the Dark звучи малко странно. Разбира се, под сингъл се има предвид нещо в контекста на мултиплейър и кооперативните пуцалки. А именно, вие сте сами и цъкате на все същите карти. Просто няма хора с вас.

Такова нещо като сюжет? Кът сцени? Дори гласово озвучаване? Някакви шибани реплики? О, не, такива няма. Нула, нищичко. Преди всяко ниво виждате една стена от текст с нечетлив, гаден шрифт, която ви обяснява какво се случва. О, да, направо ще се попикая от кеф да я чета... И да, говорим буквално за стена от текст, понеже се намира в средата на екрана – от горната му част до долната! Дори и чисто психологически като видите тази диария ви е достатъчен да кажете – „Не“.

Но и всъщност какво значение има? Кооперативните пуцалки никога не са се славели с особен сюжет. Особено и в последните години. Нека караме нататък...

...към самите мисии. Поне доколкото играх – се изчерпват до това да намерите разни обекти, които са ви нужни ,че да поправите нещо друго си и продължите напред. Както споменах издържах малко пред това извращение, но прочетох достатъчно ревюта в Steam, даващи индикации, че това е лайтмотивът на геймплея. Събирай жици и други чикии, за да захраниш нещо си, точка.

А геймплеят? Куца пуцалка от А до Я! Това може да се каже за нея! Единственото "интересно" нещо е нотката на Alan Wake - можете да убивате изродите пред вас, докато се намират под ярка светлина. Иначе са безсмъртни на копеле, щото кожата им е яка като метал. Не знам дали сред стените от текст има някакво обяснение за това или напротив. За тая цел имате два варианта - да ползвате специалните умения на всеки от скромните 4 класа или да ги кайтвате под някоя лампа. Второто е безумно тъпо - усещате, че цъкате някакъв симулатор на разходка в нощна София или поне моя квартал, в който яко се пести от улично осветление и е не по-малко тъмно от Alone in the Dark: Illumination. Та си представяме, че мога да пусна някоя лампа на тротоара, за да осветя зомби и да го разстрелям - това ви очаква в тази игра! Светвате по някакъв начин (може и с огнехвъргачка например), след това - бум-бум-бам. Толкоз.

Модове за Unreal Tournament отпреди 15 години изглеждаха в пъти по-яко и откъм идеи, и откъм геймплей, и откъм AI, и откъм всичко от това... нещо, струващо 60+ лева днес.

[caption id="attachment_52963" align="aligncenter" width="525"] В някои моменти Alone in the Dark: Illumantion е като симулатор за палене на лампи, под които да подмамите лошковците[/caption]

Освен симулацията на разходка из някои софийски квартали и светване на лампи, друго в играта... фактически няма! Можете да събирате аптечки и муниции из нивата - това е всичко. "Ролевата система" се изчерпва до това да вдигате нива след всяка мисия, с които можете да развивате пасивни умения. Които са буквално една шибана стена, също както и текстът в зареждащите екрани преди всяка мисия! Грозни и еднообразни на вид, пасивките ви осигуряват крайно скучни бонуси като скорост на презареждане, точки кръв, муниции и т.н. Тоест най-баналните възможни неща без грам креативност.

Но нали споменах, че в Alone in the Dark: Illumination има и няколко класа герои? Всъщност са четири - санитарният минимум, който ви позволява да цъкате кооперативката пак за толкова хора. Както споменах обаче, невъзможно е да намерите с кого да играете, тъй като всеки нормален човек или е изоставил играта, или си е взел парите. Тъй или инак, класовете са скучни, имат минимална идентичност освен откъм скинове. Наличните оръжия са буквално... една шепа. И то за ловеца, който е явно най-привилегирован. Горката вещица има някакъв патлак в джоба и това е всичко. (Не стриктно в джоба, тъй като в каноните на гейминга вещиците трябва да са почти по голи цици.)

С други думи, налични са шепа класове с почти нулев инвентар от оръжия, които в своята есенция са еднакви. Откат липсва, усещане за тях също. Със същия успех можех да са водни пистолети. Още по-забавно, когато няколко души играят няма никаква интеракция между класовете. Ловецът не може да подсили вещицата, нито пък свещеника да кажем. Просто има повече чудовища! Страхотна кооперативна игра, нали? (Това последното го четох в интернет, но бих могъл да повярвам... а и както споменах, аз поне не сколасах да намеря с кого да играя, не, че се разбих от търсене...)

А, да, нека преди заключението да спомена, че какъвто и да е хорър в Alone in the Dark: Illumination няма. Нула, нито един грам. Но това вероятно се подразбираше, когато казах, че говорим за кооперативен шутър, нали? Единственото "страшно" е липсата на осветление... и чат-пат някой изненадващ шум от нищото. Тоест нищо особено. Все едно някой да ви даде линк на красив планински пейзаж и изведнъж да се появи някой изрод и да каже "бау". Това е като цяло Alone in the Dark: Illumination.

Всъщност сега се усещам, че не съм казал нищо за враговете. Те са директно копие на всяка една шибана възможна банална зомби игра - обичайни такива, други, плюещи отрова, трети взривяващи се и т.н. При мудното и супер дървено управление на героя ви често се усещате като танк, който просто трябва да изяде лайната и после да намери аптечка... с други думи вместо наследник на култов хорър жанр, вие цъкате някаква версия на Doom. Също така AI-то е меко казано покъртително... или всъщност липсващо. Противник ви вижда - след това започва да ви гони. Ако случайно наберете достатъчно дистанция, тогава изродите забравят за вас и си стоят на едно място.

[caption id="attachment_52962" align="aligncenter" width="525"] Хорорът се изчерпва най-често до това нещо да изскочи от тъмното и да каже "Бау"[/caption]

Общо взето говорим за едно мазало. Тотално такова. И съм много щастлив, че не платих и стотинка за него, тъй като се сдобих по странични начини със Steam код за Alone in the Dark: Illumination. Макар че иронията е, че и да си дръпнете този кенеф от торентите, то крайният резултат е тотално идентичен... понеже мулти фактически няма. Има ги бутоните, но те не вършат нищичко. Тоест няма да загубите нищо от "преживяването".

Като заключение мога да кажа, че Atari са се опитали просто да залъжат хората – най-вече феновете на Alone in the Dark с Illumination. Да си купят играта, без да прочетат нищо. Но заради новите правила в Steam, тази измама ще отиде в кенефа. И да, пак повтарям тази дума - тъй като Illumination е определението за нея.

Някои други игри яко се уповават на името на голям франчайз, но поне предлагат... нещо... което не е извадено от декада в миналото. Или повече. Вижда се, че е имало там някакъв малък, средно кадърен и неособено мотивиран екип, който там е свършил нещо си. Че даже и пословично кривите адаптации на Activision по филми не са чак гига зле. Има някакъв санитарен минимум, който да не те накара да повърнеш при пръв поглед. Минава някакво време, докато ти се повдигне и след това идва драйфнята. Някак по-плавно. Не и тук.

[caption id="attachment_52958" align="aligncenter" width="525"] Е, поне Photoshop може да направи играта малко по-красива[/caption]

Като цяло иде реч за прахосани 10 GB на твърдия ми диск, които с радост ще затрия от Steam. Иронично ми отне повече време да сваля Alone in the Dark: Illumination, отколкото да го играя. Всъщност и да напиша и кача това ревю...

Заключението? Тази игра дори не си струва да бъде свалена от интернет като пиратка. По тотално никакъв начин! Един боклук... и нищо повече. Който ще бъде забравен и може да се надяваме да е тоталният крах на Atari, които в момента вегетират на гърба на все още непродадената си интелектуална собственост... бутайки я стабилно към пропастта.