В графичен аспект The Order: 1886 е безупречен. Играта е красива, анимациите са страхотни, атмосферата е на ниво. Нарочно се вглеждах в нещо, за което да се хвана - играта е супер. Е, съотношението е 21:9, което означава черни линии в горната и долна част на дисплея, ако цъкате на 16:9/16:10 монитор. Но дори и това не може да разсее положителните емоции от визуалната част на The Order: 1886. 
Озвучаването също е на страхотно ниво. Има много какво да се желае от сюжета на The Order: 1886, но пък актьорите се справят идеално. Особено онзи зад Грейсън - главният персонаж. Саундтракът отново е на ниво. 
Геймплей почти няма. Чат-пат пешеходното, музейно темпо бива разчупено с някоя скучна престрелка, QTE секция, разбиване на ключалка ли прескачане през няколко покрива. Нито един от тези елементи не изглежда разработен със старание, напротив - сякаш някой е заплашил с нож Ready at Dawn да ги интегрират, че да може да мине The Order: 1886 за игра. 
Ако The Order: 1886 имаше пленяващ сюжет, то може би кухият геймплей щеше някак да мине метър. Но уви, голямото количество безкрайни, пресилени кът сцени не са в плюс за заглавието. Като добавим и кампанията от 6-7 часа, цялостната липса на предизвикателство и нулевите възможности за преиграване... то е трудно да се препоръча тази игра. Ако се превърне в The Order: 18,86, както се пошегува успешно интернет потребител, тогава играта може и да си струва. Сега - не. 
В последните години гейм индустрията започна да изпада в откровен фетишизъм към тъй наречените кинематични игри. Ау, ама то нещо е като филм – еби го това дали има някакъв геймплей, дай да хвърляме капи и да го хвалим. Очевидно това никога не ми е харесвало. Не пропуснах да го спомена и в ревюто на The Last of Us – който макар и един страхотен продукт за мен изобщо не е толкова брилянтен, колкото се изкарва много често. Откъм геймплей има доста трески за дялане, но съм съгласен с едно – представлява игра, а не филм или сериал. Заради което съм съгласен, че The Last of Us почти изцяло заслужава оценките си.The Order: 1886 обаче е игра, която достига до една безумна, но модерна крайност. Тя съвсем се отказва от всякакви опити да бъде гейм продукт. Почти изцяло. Вложен е санитарният минимум, но сякаш разработчиците Ready at Dawn ни казват:
„Игра ли? Ха, това е толкова низко, мизерно долнопробно... не, ние не сме игра, ние сме филм, едно по-висше изкуство“
И така, опитвайки се да абдикира от всичко, свързано с гейминга, заглавието се хвърля от двата стола директно на земята – по лице, разбивайки се в пода. Защо ли? Защото ако сложиш всички бири в един плик и той се сцепи, то накрая ще имаш една капара стъкла и куп разливаща се пенлива течност по тротоара (личен опит). Именно това правят Ready at Dawn с The Order: 1886 – залага изцяло на кинематичния елемент. Не се справят чак толкова добре с него. А когато липсва и другият спасителен пояс - геймплеят... с оформя едно голямо нищо.
Реално, The Order: 1886 е просто графика и атмосфера. Това е всичко. Буквално. С това се изчерпва абсолютно цялото заглавие. И нека тук започна с един краен суперлатив - и май ще е последният в ревюто. Играта е страхотна в тези два аспекта.
Визуално The Order: 1886 ме... впечатли. В този сайт смятам, че доста рядко съм използвал тази конкретна думичка, ако става дума за графика. Тук обаче ясно се усеща целият труд, хвърлен във визуален аспект.
Всяка стая, помещение, улица, стена, таван, под – каквото се сетите. Всичко е правено сякаш ръчно, някой художник в даден момент от разработката го е пипнал, за да изглежда специално, уникално. Няма да видите две еднакви стаи, разнообразието е внушително. В първите минути след започване на ново ниво просто се оглеждате – наляво, надясно, нагоре, надолу. И откровено се кефите на видяното, поне аз.
И не само околната среда. Анимациите. Те ме впечатлиха още повече. Гримасите при диалозите - също страхотни. Синхронизацията на устните и репликите на персонажите. Интеракцията с околната среда. Нещата бяха... шибано безупречни. Ей-така, нарочно, в един момент взех да се заглеждам в най-малките подробности, свързани с анимациите. Например как се сблъскват стъпалата на персонажите със земята, докато тичат. Дори и тази подробност беше реализирана добре. Почти изцяло The Order: 1886 прилича на един компютърен филм, в който е положен неимоверен труд във всяка сцена, движение, интеракция. Ако четете суперлативи за атмосферата, графиката, анимациите – те не са случайни. И аз се съгласявам с тях.
Да, наистина кадрите в секунда са 30. Което не се усеща чак толкова в този конкретен продукт – при ковър шутърите май е все тая дали имаме 30 или 60 fps. И да, има шибани, гнусни, огромни черни линии в горната и долна част на дисплея, ако имате 16:10 или 16:9 монитор/телевизор (тоест сте част от огромното мнозинство геймъри). Разработчиците Ready at Dawn твърдяха, че The Order: 1886 е кинематична игра и заради това трябва да имаме съотношение на екрана от 21:9, което разбира се е пълна лъжа. Тези черни линии олекотяват играта, тъй като в „черната зона“ не се рендерира нищо и позволява заглавието да върви по-добре... не ядем доматите с колците, баси. А, да, също така умишлено всички скрийншотове в статията не са изрязани - именно това ще видите в заглавието, ако имате 16:9/16:10 монитор. Значителни черни линии...
И въпреки това мога да дам много положителна оценка на The Order: 1886. Във визуален аспект е хвърлен адски много труд – факт. Но ако говорим за геймплей?
Нека порното с животни започне сега.
[caption id="attachment_45106" align="aligncenter" width="525"]
Налични са и някои доста красиви гледки... не, че постоянните черни линии помагат особено[/caption]
Геймплеят е кух на ужас. Ако изобщо има такъв. Поне в половината от времето, което не е кът сцена, вие просто ходите. Нерядко The Order: 1886 дори ви „забранява“ да тичате. Да, точно така – натискате левия тъмбстик на контролера, но нъцки – играта ви показва среден в лицето. „Ще ми тичаш ли, брато“, сякаш ти казват разработчици. „Не, няма да тичаш, ами ще гледаш супер красивите пейзажи, докато не се случва НИЩО“.
Едва ли има нужда да казвам, че това е същото като да идеш някъде на екскурзия и да искаш да пиеш бира в даден момент например, но някой двуметров, 150-килограмов гигант да те хване за главата, да те насочи към някоя забележителност и да ти каже – „Не, сега ще гледаш тази скала, няма да пиеш бира“.
За мен, красотата в един виртуален свят трябва да е нещо второстепенно, а не фетиш, самоцел. И какво, The Order: 1886 е красив. Какво от това? В един момент прилича на някой нацепен батка, който само се чуди как да се съблече и да си покаже плочките. Хубаво, имаш яка преса – какво от това? Видяхме я вече, сега кажи нещо смислено... но не. Батката ще си покаже плочките, а The Order: 1886 ще си покаже графиката.
И това е всичко. The Order: 1886 се свежда точно до графиката си. А геймплеят?
Комбинация от куп клишета, наблъскани едно връз друго колкото да се отбие номера. Бас държа, че нейде из офисите на Ready at Dawn има списък, в който е описано какво трябва да включва The Order: 1886. И нещата горе-долу са следните:
-сцени с промъкване;
-бездушни ковър престрелки;
-quick-action сцени тип натисни верния бутон в точния момент, специално при босове;
-избиване на вълна противници, които идват към вас, а вие имате хипер силно оръжие с безкрай муниции;
-сцена с преследване на противник и преодоляване на куп препятствия;
-разбиване на ключалки и използване на други джаджи за решаване на мини игри;
И докато така нещата изглеждат интересно – човек би си казал – „Ами какво, има разнообразие, нали“, то истината е, че реализацията е под всякаква критика. Сякаш имаме списък за пазаруване – в The Order: 1886 са отметнати куп неща, но с емоцията, с която човек хвърля парче сирене или салам в количката в хипермаркета.
Може би това е думата, с която може да се окачестви подобието на геймплей в The Order: 1886. Тотална и пълна липса на емоция. Нещата са плеснати отгоре, колкото потребителят да бъде залъган, че има игра. Е, не се случва.
В общия случай просто ходите до някоя точка, където ви очаква престрелка или битка с някой върколак. Понякога се промъквате в процеса, понякога разбивате 2-3 врати с хипер елементарна мини игра. Понякога не.
Пуцалката е толкова банална, че не знам дали има смисъл да говоря нещо за нея. Заставате зад високо до кръста ви укритие, гърмите, взимат ви малко кръв, екранът причернява, чакате още малко, докато се възстановите и после пак – отново и отново.
Чат-пат престрелките се „разнообразяват“ от някоя специална гад, обикновено брониран гащник с помпа, който изненадващо изхвръква иззад някой ъгъл и ви набива два куршума в муцуната и ви свети маслото. В общия случай тези ситуации се решават на принципа на пробата и грешката – преигравате няколко пъти, докато видите кога идват трудните келеши и ги размазвате.
[caption id="attachment_45103" align="aligncenter" width="525"]
Цици... или по-скоро цица - нямаше как да не отбележа този момент[/caption]
Естествено, всички ситуации в The Order: 1886 са скриптирани изцяло и се случва едно и също. Всяко меле, всяка QTE сцена – гадовете излизат по еднакъв начин, копчетата се натискат в идентична комбинация. Сякаш Ready at Dawn са искали да превърнат играта във възможно най-линейната и да не ви дадат абсолютно никаква причина да преигравате.
Но нека се върна на престрелките. В общия случай динамиката е сравнима с това да си плащам сметката за телефона, докато всички служители на определен мобилен оператор или работят със скоростта на пребит охлюв, или лъжат активно някого да подпише договор. Пуцалката в The Order: 1886 е толкова зле, че дори и най-посредствените шутъри изглеждат като висш пилотаж в жанра.
А най-тъпото е, че дори и няма достатъчно стиймпънк оръжия. В повечето време се разхождате с леко променени, но стандартни като усещане револвери, пистолети, карабини и картечници. Понякога временно получаваме възможност да погърмим с някое творение на Никола Тесла – да, онзи Тесла – и това е.
Естествено, избор какво да ползваме от арсенала в даден момент нямаме. Когато е нужно в даден скриптиран момент да вземем дадено оръжие – играта ни го осигурява без опция да го изхвърляме. „Изборът“ се свежда до това с какво да избиваме поредната вълна безлични и дебилни като изкуствен интелект противници.
Пуцалката понякога се разнообразява с някои QTE сцени, също изпълнени под абсолютно всякаква критика. Всеки, който някога е играл God of War, особено на високите трудности с присмех ще приеме предизвикателството на The Order: 1886, дори и на Hard. И както споменах, играта дори не опитва да ви подведе по някакъв начин – дори и да се случи да объркате някое копче, то при следващото преиграване трябва да натиснете същото такова. Тоест трудност и разнообразие няма, само проба и грешка... и заучаване на правилния път.
Разбира се, босовете се убиват с QTE, особено пък върколаците. Всъщност по изключение за сюжета ще говоря в края на тази статия, но нека само кажа, че поне аз предварително очаквах да има много повече свръхестествени същества... но уви.
[caption id="attachment_45102" align="aligncenter" width="525"]
Химията между основните персонажи не е развита никак добре[/caption]
И всъщност вече изчерпах цялата тема за геймплея. Скучни битки. QTE. Тук-таме някоя мини игра – колкото да се зачеркне нещо от списъка за пазаруване... The Order: 1886 беше заглавие, което буквално забравях, докато играя. Чакайки да ми се регенерира кръвта зад някое прикритие вниманието ми се отплесваше, сякаш гледам реклама по телевизията и след 1-2 минути се сещах, че аз играя... а в същото време противниците ми си стоят и си пуцат, без да направят никакъв опит да ме заобиколят или нападнат с тактика...
И вече е време да се говори за сюжета. Нали това е кинематична игра, в крайна сметка това е водещият аспект? Реално можех и да започна с него, обикновено това е форматът на ревютата в сайта. Но честно казано, няма и грам значение, тъй като историята на The Order: 1886 е не по-малко куха, отколкото е и геймплеят.
На теория, всичко е адски интересно. В The Order: 1886 сме чест от Ордена – но това не е каквото и да е произволно братство, ами наследниците на крал Артур и неговите рицари от кръглата маса. Благодарение на мистична субстанция, наречена Черна вода, животът на неговите представители се покачва значително – дори и до стотици години, а освен това дори и тежки рани могат да бъдат излекувани с нея. И все пак, всеки рицар може да бъде убит в един или друг момент, ако не успее бързо да си пийне Черна вода в ключов момент.
Самият Орден е създаден, за да се справи със свръхестествена заплаха – върколаците или т.нар. half-breeds. Стотици години тези гадове малтретират хората, но чак през индустриалната революция човеците имат шанс да се справят по-ефективно с тях.
Доколкото всичко това изглежда добре като сюжет и дава потенциал за много интересна стиймпънк кампания със свръхестествен елемент, истината е адски различна. The Order: 1886 е разпокъсан, темпото е ужасно и в крайна сметка изглежда като една... сериозно орязана игра. Бас държа, че е трябвало по план заглавието да е поне два пъти по-дълго, включително и откъм сюжет, но в последния момент е станало ясно, че това няма как да се случи. Съответно оттук е взимано, оттам е рязано и виждаме едно чудовище на Франкенщайн - няколко сюжетни нишки вървят донякъде, спират, биват забравени и в някакъв момент ни в клин, ни в ръкав се завръщат, съшити на неестествени места.
Върколаците имат почти периферна роля в много от времето, а пък убиването им в общия случай става чрез прости QTE-та... Най-разочароващо - почти цялата игра убивате просто хора... като във всеки друг ковър шутър. Макар че като се срещнете с първите върколаци, няма как да не се удивите на "невероятния" им изкуствен интелект - засилват се като телета връз вас, избягвате им атаката, те се връщат на първоначалната позиция и после пак.Същевременно вие ги пуцате малко и така - умират си. Беше забавно как в първата подобна сцена трябваше да се създаде някаква... емоция, темпо може би? А аз стоях и се смях как един тъп вълк ме нападаше, правеше кръгче на един кашон, нападаше ме пак и после отново същото. Като помияр, който си гони опашката...
Общо взето, цялата игра се върти около някаква глупава конспирация, достойна за сапунена опера, която ще прозрете още след час игра. От наличните 6-7 часа. Като за капак отношенията ви с други рицари от Ордена, най-вече Изабеу така и не биват развити. И в резултат имаме една безлична и бездушна история, развиваща се с участието на красиви, професионално озвучени персонажи с безупречни лицеви анимации... и толкоз. Малко като онези холивудски филми, в които се набиват 5-6-7 звезди една върху друга, колкото да се продадат много билети. Но химия между тях няма, нито пък сюжет или нещо запомнящо се...
Струва ми се - или по-скоро искам да мисля така - че в The Order: 1886 просто не е имало време за всичко. Ще е тъпо ако се повторя и спомена отново сравнението ми за списъка с пазаруване, но няма как по друг начин да опиша тази игра. Абсолютно всеки неин елемент изглежда прибързан, вкаран по график. Сякаш не е имало време за нищо. Включително и да се развият отношенията между персонажите.
В един The Last of Us например има различно темпо. Там Naughty Dog са си позволили да забавят скоростта, да ни представят някоя тиха, красива сцена между Джоел и Ели. Именно това ни позволява да се привържем към персонажите и техните проблеми. В The Order: 1886 това не се случва в никой момент. Никога не ни пука наистина нито за Грейсън, нито за някой от останалите рицари. Прекалено бързо бивате хвърляни от една сцена в друга... въпреки че преди това половин ниво сте се разхождали със скоростта на костенурка.
Всъщност е иронично, че The Order: 1886 изобилства от кът сцени. Половината игра всъщност се състои от такива - към 3 часа! И въпреки, че това е време, за което може да се развие един внушителен и мащабен филм, то в играта сякаш сте видели няколко няколко епизода на сапунка. Много локуми, малко действие. Да не говорим, че подобни количество кът сцени тотално убива всякакво темпо... поне за мен. Балансът е изгубен. Нещо, което е налично в игрите на Telltale - там не сте прекалено дълго извън диалога, имате някакъв контрол върху обстоятелствата. The Order: 1886 силово, ударно ви отнема контрола когато намери за добре - често не в най-точния момент.
И именно това е последният пирон в ковчега на The Order: 1886. Можете да сте сигурни, че с една страхотна, вълнуваща история оценките щяха да бъдат много по-високи. И едно добро темпо. Дори и да няма чак толкова геймплей. Но какво остава, ако и двата елемента липсват? И сюжета, и геймплея? Ами... нищо. Очевидно.
И да, само с претенции не става в гейминга. Ако говорим за филми, за Холивуд, някак нещата се разминават. С достатъчно реклама можеш да изкараш едно говно като нещо страхотно и гениално. При игрите това няма как да се случи. Една кинематична игра трябва да е добра – не задължително The Last of Us, но все пак... ако не е реализирана качествено и най-добрата графика няма да я спаси.
Най-лошото обаче, което ще спомена именно в края на това ревю е фактът, че игри като The Order: 1886 са болест за гейминга. Говорим за бездушна, но широко рекламирана кратка игра за голяма цена, уповаваща се единствено на своята графика и атмосфера. Една зараза, която вече върлува в индустрията и става все по-популярна. А именно - предлагането на скалъпени по график, по часовник игри, създадени без особено вдъхновение - колкото да се приберат кинтите и да се продължи нататък.
[caption id="attachment_45104" align="aligncenter" width="525"]
Разбира се, че има и подобни елементи - отново съшити с бели конци, колкото да се отбележи още един feature в играта...[/caption]
И в случая дори няма да пиша много за дискусиите, които се породиха относно The Order: 1886. Например дали дължината има значение и т.н. Да, естествено, че има значение. Особено ако говорим за такъв тип игра, струваща 100+ лева. Ако беше някой експериментален проект тип Limbo, струващ 30 или по-малко кинта – окей, нека да е 2-3 часа дължина. Но за над 100 лева човек очаква повече.
И нека се върнем на The Last of Us. Защо тази игра получи подобни отзиви? Само заради своята история ли? Не. Също така защото има геймплей. Много часове. В зависимост от трудността може и да са над 15. И то само в сингъл! Налично е и мулти. И двата елемента – добре до страхотно изпълнени. Ето така се прави GOTY. Който иска игра - цъка я. Който иска само филма - пускана Easy и се наслаждава само на него. Но най-тъжното е, че Ready at Dawn не са взели пример от Naughty Dog. Или по-точно – не им е било угодно да вземат пример. Свършили са нещата както намерят за добре – по пътя на най-малкото съпротивление, вкарвайки само кинематика.
Е, така не става, а оценките на The Order: 1886 са напълно заслужени. Окей, някои хора смятат, че си е „струвало“ преживяването. За мен подобни проекти никога няма да си „струват“. Най-малкото защото ще хвърлят гейминга надолу по една гнусна пързалка, по която вече индустрията се е спуснала. Да се наемат второразредни холивудски режисьори и сценаристи, които да скалъпят някаква интерактивна, 6-часова помийка, да съшият няколко пуцалки в нея и да ни я сервират на безумна цена като уж революционен продукт. Тези проекти по презумпция трябва да отнесат хейт, че да се сещат разработчиците и най-вече разпространителите какво се случва. Да не се отпускат!
[caption id="attachment_45105" align="aligncenter" width="525"]
Не липсват и нестандартни оръжия в The Order: 1886... жалко, че по-често играем с традиционни откъм поведение пушкала[/caption]
А и в крайна сметка, The Order: 1886 е просто обида за интелигентността на геймърите. Или по-точно, вкуса им. Излиза, че Ready at Dawn ни смятат за хора, които не можем да различим качественото кино от помията и ни сервират именно подобен сюжет. Всъщност не знам дали студиото толкова си може – не ме и интересува. The Order: 1886 и филм да беше, оценките му пак щяха да са същите. Лоши. Щеше да се каже, че идеята е била добра, но развитието на сюжета – трагично.
И така, идва време за финалните редове на това ревю. Определено Sony няма да се хвали с The Order: 1886 – напротив, ще иска да забрави за това заглавие възможно най-бързо. Честно казано, ще е тъжно, ако технологиите, ползвани в играта не бъдат използвани и в бъдеще. Определено Ready at Dawn са създали един страхотен графичен двигател. Ако разглеждаме The Order: 1886 като технологично демо, то оценката може да е доста висока. (Стига да се изхвърли това съотношение 21:9.)
Всъщност, лошото е, че играта има огромен потенциал. Наистина. Сюжетът просто си „проси“ да бъде засипан от интересни истории в една красива стиймпънк вселена. Ако пуцалката се разшири, ако се добави някакъв лек ролев елемент, някакви възможност за персонализация, евентуално и варианти да се изиграе дадена сцена по няколко различни начина... да има смисъл отварянето на брави за отваряне на тайни стаи. Ако се пречупи покъртителната линейност, ако се добавят различно развиващи се сюжетни нишки, за да се отвори поле за преиграване. Тогава The Order: 1886 може да се превърне в една добра игра. Наистина.
Уви, в момента The Order: 1886 е повече музеен симулатор, в който можем да оглеждаме куп красиви гледки, отколкото... игра.
Още по темата
Макар че виж, малко бездушно и зле скалъпено мулти не бих отказал, поне да добави 5-6 часа геймплей към иначе малкото количество наличен сега... Малко ме е яд, понеже можеше да изглежда и доста по-добре играта, но просто Ready at Dawn твърдо са решили да НЯМА никакъв геймплей или поне да е в супер малко количество...
- Rome 2, Company of heroes 2, Watch dogs, всеки AC след 2, Evolve, Destiny , всяко Call of duty след Modern Warfare е същото с нови скинове, Battlefield 4 беше алфа като излезе, Thief.
На никъде не вървят, но щом продажбите са добри свичко е ок нали, дъ ордър продаде добре, голяма работа, че играта е талаж.
Можеха да се възползват доста по-добре от тази появила се пред тях възможност, обаче. Но все пак поведението им е показателно - култ към техническата част, игнориране на всичко друго.
http://www.craveonline.com/gaming/articles/827119-order-1886s-sales-indicate-still-care-much-graphics
Първа в Англия, Австралия.
А и данните на Chart-Track са за физически бройки, тоест има доста условности. Ще научим как ще върви The Order: 1886... аз залагам на примерно 1 милион или 1.5 милиона продажби. Нещо такова. Не знам дали това ще се стори окей на Sony обаче.
(btw видях две правописни грешки "по часивник игри" иии другата не мога да я намеря
)
Иначе идеите и сетинга - бива, обаче... защо, за бога, са направили нещо наполовина, но не и изцяло?
Най-дразнещи за мен са: 1.Черните линии на екрана; 2.Играта ти "забранява" тичането в определени моменти; 3. Копирането на някои идеи от Uncharted и АC - възстановяването при престрелка като се скриеш някъде и "акробатичните" способности на героя.
Ама нека и той каже, какво мисли по въпроса, че и без това мястото на този разговор не е тук защото става много офтопик
И аз първоначално не приемах кинематичните игри, даже бях готов да тегля една майна на всички такива игри, но реших да дам шанс на въпросната Beyond: Two souls, и си мисля колкото и да не харесвам кинематичните игри, историята е това което прави въпросната игра уникална, или по-скоро начина по-който е поднесена историята.
Ето това ценя в една игра, дори и на практика да няма геймплей, историята и начина по който е представена тя са основното в една игра.
И в този ред на мисли си обяснявам много доброто хейт ревю на @pseto. Бях те критикувал, че скоро си нямал добро и запомнящо се хейт ревю, ама явно си чакал тази игра
Иначе се израдвах на хейта, и явно играта го заслужава.
П.С. От доста време се каня да драсна един материал за Beyond:Two souls, щото играта ме израдва, и липсате на материал за нея в този сайт ме подтикна към такива мисли. Ама така и не се наканих да го направя, пък и май писането не ми се отдава много, много и май ще пропусна петте си минути "слава" , че да не отнеса аз хейта за писанията си
Относно идеята ти за ревю на Beyond: Two souls- давай, какво чакаш.
Между другото и в куп западни ревюта, които четох беше същото - критикуваха се конкретно темпото и разпокъсания сюжет, не 7-те часа кампания или малкото геймплей. Силна история щеше да спаси The Order: 1886, но уви.
А по темата за Beyond: Two Souls - давай.
Сюжетът, светът, атмосферата са много добри. Самата история обаче е изпълнена с клишета и е много предвидима. Знаеш къде ще се случат обратите, знаеш кои ще се окажат истинските врагове. Най-лошото е, че за разлика от други story-driven игри реално в The Order не можеш въобще да мръднеш от наложения сценарий - не взимаш решения, всички сцени изиграваш еднакво, няма алтернативни пътища.
Геймплейът - скучни престрелки, две мини игри, повтарящи се много пъти и малко стелт. Досаден. Търсене на скрити документи, вестници и т.н.
А колекционерския елемент - кажи-речи на всяка фотография имаше нещо отзад. Хубаво, могат да им се сменят страните, ама то си беше направо задължително да го направиш това...
П.С. За промъкването - специално оная сцената на цепелина - направи ми впечатление как Грей убива гардовете, без да знае дали са от "добрите" или "лошите" с 30-сантиметров нож в гърба, а след това като почнат истинските престрелки и удариш някого в меле - само го зашеметяваш. Зачудих се каква е логиката - вместо да зашеметиш евентуалните невинни ги разпорваш като прасета, а пък онея, които те пълнят с олово просто им биеш една тупалка и ги оставяш... А и в общия случай игрите дават поне този избор - дали да убиеш някого в гръб или да го зашеметиш, поне винаги аз правя второто.. . някакъв тип лек морален избор. Но тук - просто ти казват какво и как трябва да свършиш as always...
Още не мога да зацепя защо при условие, че трябва да спася някого, първо трябва да взема да избия охраната му, че и пилотите?!?!
Но въпроса е че ако е някакъв филм, защо да дам 100+ лева ако мога на премиерата на филмът, да дам десеторно по малко. Ок, преживяването, ала бала. Ми да го метнат на Oculus Rift. За съжаление не споделям твоето виждане и предпочитам игрите да са си игри, а филмите - филми, че ми писна от пишман пионери. Плюс това Уилям Дефо, иди - дойди, ама за Каролин нам си коя, не ми се кихат 100+ лева. Най- малкото ако ми допадне историята не ми пречи да го гледам в YouTube, без досадните "тръскай джойстика да се къпеш" моменти и то за без пари. В крайна сметка ще кажа "ха, добър филм" и ще го зарежа. Няма да имам желание да го видя, освен ако след известно време не ми се догледа пак. Според мене това има 0% преиграваемост, поради простата причина, че няма онова което има в истинските игри - стимул да подобриш уменията си. Дали за даден персонаж, или дадено оръжие. Да неговорим и за онзи паляк дето едва ли не се взе за Пикасо и "прероди гейминга" с неговите интерактивни филмчета. Пфф, дори книгите - игри бяха по яко нещо, ако ще говорим за story driven преживяване.
Пак казвам не защитавам подобен тип игри, а казвам само, че когато изпълнението е на ниво, оскъдния геймплей се преглътва.
Явно The order не е подобна игра и добрата графика няма как да компенсира лисата на... всичко останало.
Спирам до тук, защото много се отклонихме от темата за The order
Живот и здраве ако се появи моя материал за Beyond ми сипи с кофите там, нямаш грижи, но та не отваряме тази тема под статията за тази игра, че не му е мястото тук.
П.С. тъй като явно се заформи дискусия за и против кинематичните игри и прекаляването с QTE, може да се отвори една тема по въпроса във форума(ако вслучай че няма такава, която може да съм пропуснал), защото темата има хляб за размисъл и дискусии, или поне така ми се струва.
П.С.2 В реда на мисли от горните редове, все още не съм намерил игра, която да ми даде поне част от тръпката и еуфорията които преживях безбройните часове с Unreal Tounament и Quake2 и 3. Игри които с настоящата тенденция на кинематичност при игрите ще останат в историята, и скоро не се очертава да видим нещо, което след като стартираме да ни върне в отминалите страхотни времена на гейминга с нерегенерираща се кръв, и фраговете които правиш да не са щото си кихнал реални пари да мачкаш противници, а всички разполагаме с еднакъв арсенал, и колко фрага ще направиш зависи единствено от твоите умения. Ето това ми лиспва в гейминга, тази тръпка и равнопоставеността на играчите, която е нарушена единствено от личните умения, а не от дебелината на пачката в джоба(банковата сметка).
П.С.3 извинявам зе за отклонението от темата за играта, тема не ревюто по-горе, но нямаше как да не отговоря на @Former Gaming Glory
И да, иначе темата е абсолютно интересна за QTE-то / кинематичността - за или против. Може да мушна една във форума, ако не ме изпревариш. (Тоест ти да свършиш работата.) П.С. Може темата да бъде формулирана и като в заглавиете се добави дали тази гейм механика е бъдещетето към което се е насочила индустрията. А може и да не включено в името на темата, щото така или иначе темата ще се повдигне в дискусиите, дет се вика в спора се ражда истината.
"They’re about 120-130 employees there. Not exactly small, but not huge either. From the conversations I’ve had, they spent a huge amount of time perfecting the engine for this initial instalment. Time constraints came into play, goals slashed, but that’s not really uncommon in development."
"However, what has me most excited is that the main focus in a possible sequel are the gameplay systems. That’s what was stated to me. The engine is in place and they’re free to put all their efforts into gameplay design. And they want to do this, it isn’t a result of any backlash over The Order’s design, they as a team want that. By no means do they think the game’s perfect as it is.”
"Студиото има 120-130 служители. Не че са малко, но пък не са и кой зане колко много. От проведените разговори научих, че огромната част от времето е била посветена на създаването на перфектен енджин за пилотната игра. И тогава са се намесили ограниченита в сроковете, били са орязани планирани цели - позната ситуация в процеса на разработка."
"Обаче, това което особено ме обнадеждава, е че основният фокус при евентуално продължение ще е върху гемплей механиките. Поне така твърдят. Напълно готовият енджин вече си е налице и всичките усилия ще може да се насочат към геймплей дизайна. И то не като реакция на критиките, а защото самият екип го иска, и не смята, че в сегашния си вид играта е перфектна."
(цитатите са от разговора за планираното продължение, ако Сони преценят като задоволителни финансовите резултати)
Но да, очевидно е, че представеното е половин игра. Има и един друг (явен) индикатор - в началото мисиите са по-дълги, нивата са по-разнообразни, а към края - куп кът сцени и накрая кратко ниво. Видно е, че сроковете са ги натиснали, а и откъм сюжет Ready at Dawn са опитали да сложат прекалено много в чинията. Мисля, че ще е добре да им се даде втори шанс, най-малкото заради труда, който са хвърлили по двигателя. Ама ще се самоубият, ако не разнообразят механиките. А, да, и да премахнат шибаните черни линии, нямам идея защо се споменава толкова малко това (не, не е "арт" 1/3 от екрана ти да е отрязана, това между другото ме подлудява и при филмите).
Ама като гледам геймплеят наричам бездушен (че тази статия съм я забравил вече ), а той си беше такъв, имаше го, колкото да е налично нещо. Uncharted 4 излезе след това, но съм съгласен, че и там геймплеят беше... никакъв, особено сравнено с предишните Uncharted игри, които бяха далеч по-стегнати и с далеч по-лековат дух. То The Order: 1886 загатва толкова много неща - и за ордена, и за върколаците - и изведнъж приключва ей така, в нищото, в средата, подобно на Rage и човек си казва - по дяволите, какво стана тук?
П.С. Но поне е игра, която съм запомнил с разни неща, най-вече във визуален аспект, дори и до днес. Тъй че все пак е постигнала нещо сериозно.
286910139