Графиката сама по себе си е грозна. Заедно с това, портът за PC е под абсолютно всякаква критика - просто ужасяващ е. Все пак, атмосферата си я бива, заради което давам оценка сиво.
Също както и преди, звукът е доста добър. Нямам забележки като цяло - може би ако изключим посредственото озвучаване на персонажите. 
На Dark Souls дадох оценка сиво, но този път е червено. Минусите от миналата част не са поправени, напротив. В много аспекти Dark Souls II е същият като своя предшественик, който далеч не беше перфектен. Трудността е все така евтина, като играта е издигнала в култ това да ви прецака по най-гнусния начин. Което в един момент става прекалено скучно. 
Dark Souls можеше да се определи като един бисер. Донякъде изненадващо доби мейнстрийм популярност, въпреки множеството си минуси. Сега обаче, Dark Souls II е откровено позьорска игра. Която имаше и приличен рекламен бюджет, и доста медии писаха за нея. Няма оправдание това, че ключови моменти като hit detection-а не са поправени. Няма и оправдание за това, че играта е още по-мудна и дървена, че героят ви се усеща по-скоро като някаква патрава марионетка в ръцете ви, отколкото продължение на клавиатурата и мишката (или джойстика) ви. Общо взето, разочароваща игра, за която не виждам причина да се отделят нито пари, нито пък време. 
Също както своя предшественик, Dark Souls II получи страхотни оценки. Деветки, десетки. Отзиви страхотни – „най-добрата игра“, ала-бала. Аз за втори път ще поставя тази игра в рубриката хейт ревюта. Защото нищо не се е променило. Говорим за дървена, бавна, мудна, нечестна ролева игра. Която може да донесе забавление на малцина. Останалите – които не са мазохисти – едва ли ще се изкефят особено на това, което предлага Dark Souls II. Аз лично не почувствах никакво удоволствие.Защо ли? Просто Dark Souls II не е никаква форма на „забавление“. Категория, в която би трябвало на теория да се вписва геймингът. Напротив. Говорим за игра, която е точно обратното на „забавление“. Дали героят ви ще стане прекалено силен и ще се впуснете в крайно тъпите и скучни битки или пък ще е прекалено слаб и ще ви убиват отново и отново с по няколко удара – все тая е. Важното е, че удоволствие от този продукт липсва. Поне за мен. И аз лично не виждам смисъла от Dark Souls II.
Наистина. Може би единственото хубаво е, че тази игра отново припомня на гейм индустрията, че се харесват трудни заглавия. Което значи, че ще виждаме все повече продукти с предизвикателство. Което винаги е плюс.
Но самият Dark Souls II? Изключително слаба игра, точно като своя предшественик. Да, окей, това е някакво явление в гейминга. Има си своите почитатели. Аз не съм сред тях и няма да бъда.
Просто смятам, че има една граница, която прави дадена игра забавна. И която не трябва да се преминава. А когато говорим за трудността, нещата са изключително пипкави. Трябва да се синхронизират прекалено много елементи. Да се балансират нещата. По възможност да има различни нива за отделните геймъри. Не е задължително „easy” да значи „трудност за човек с тежки заболявания“. Може и да говорим за прилично ниво. А нататък вече да става наистина хардкор. По дяволите, преди 13-14 години някои игри далеч не бяха лесни на „easy”.
В Dark Souls II – също както и предшественика – всичко това липсва. Също както и в миналата игра, всичко се върти около едно-единствено нещо нечестно формираната трудност.
Човек да се загуби. Да не знае какво да прави. Да попадне на прекалено трудна секция по-рано от нужното и да се чуди дали е прекалено слаб или това е грешният път. Да не знае откъде да се сдобие с читав предмет или магия. Да го убиват по евтини, нечестни начини с капани и коварно прикрити противници. За които явно не важат същите закони на гравитацията като за вас.
Да. Наистина Dark Souls II е адски слаба игра. И то защото отново е подходено по същия начин, както преди. Умирането е издигнато в култ, поради която причина играта има хиляда начина да ви го вкара анално. Рядко има много алтернативи за минаване на дадена секция. Всичко опира до това да бъдете прецакани. И най-накрая да се почувствате зле. Ако на някого прави удоволствие това, не виждам как не влиза в категорията „мазохист“. Или може би пропускам някакъв елемент от Dark Souls II.
Но всъщност, нека по изключение да започна с плюсовете на това заглавие. А те се крият в цялостната атмосфера. Трудно мога да кажа, че Dark Souls II е красива игра. Напротив – дори и PC версията е грозна. Все пак, атмосферата в гейм продуктите се простира отвъд качеството на текстурите... а тази игра е супер. Мрачно, депресиращо, отчайващо – и откъм графика, и откъм звук нещата са докарани. Трябва да призная, че това е плюс. Настроението е постигнато успешно. Също така и дизайнът на противниците ми се нрави.
Също така, на моменти Dark Souls II ви предлага удоволствие. Малко са. Рядко са. Но насред целия садизъм, върху който е съградено това RPG, има някаква тръпка. Когато разкривате крачка по крачка някоя нова зона. Когато успеете да убиете голямо количество врагове, без да умрете. Когато почувствате, че овладявате тази игра. Приятно е. Не отричам.
И тези два плюса се сриват като къща от карти, когато Dark Souls II започне да се ебава с вас. А това е точната дума. И тук дори не говоря само за дизайна на нивата, в които всичко е базирано на пробата и грешката – да умрете 20 пъти, докато на 21-вия вече знаете какво да правите и какво не.
Истината е следната – една игра, която претендира, че е трудна и хардкор трябва да има безупречен hit detection. А Dark Souls II, също както своя предшественик, е отвратително зле в този свой компонент.
Поне в половината от битките няма особена логика защо не уцелвате даден опонент или защо той ви удря. Понякога меча ви визуално го пронизва, но щети няма. Обратното също е вярно – удрят ви от някаква невъзможна дистанция. И то за голям демидж.
Всичко това е екстремално изнервящо в Dark Souls II. Пробвах един от малко по-трудните начални босове с ниско ниво герой – предполагам просто съм си твърдолгав. Е, след час опити успях да го бия. Всъщност, босът беше екстермално лесен, стига да не ви нацели 1 път с атака, която не би трябвало да ви улучи. Поне ако следваме визуалната логика. Но уви. Човек си мисли, че е в безопастност, но това се оказва просто илюзия, докато гледа поредния надпис „Ти си мъртъв“.
При „малките“ битки също положението не е розово. Във всеки момент, в който противник замахва нямам идея дали съм на точното разстояние от него или Dark Souls II ще прецени, че е време да умра още един път.
Разбира се, освен hit detection-а, който е кенеф, много често щетите на противниците варират. Понякога ви удрят директно и ви взимат 20% кръв, в друг случай е над 40% със същата атака. Просто ей-така, играта си прави каквото си иска. За кеф може би?
Да, може би обяснението е, че ви удрят в гръб... но в много ситуации съм убеден, че лицето ми е срещу противника и пак загивам злощастно... заради мизерния hit detection.
В крайна сметка, мнението ми е следното - комично е една игра с претенции да е толкова зле в този компонент. Простете ми, но пак ще вкарам God of War в темата – както го направих и миналия път в ревюто за Dark Souls. Просто защото GoW серия – специално първите игри – в които hit detection-а и щетите, които нанасят противниците ви са възкачени на пиедестал. Никога, ама никога не съм се чувствал така, сякаш God of War ме преебава. Знаел съм, че в ръцете си имам всички инструменти, за да се справя с дадено меле, но уменията ми ме подвеждат. Което ме мотивира още повече да се справя с него.
В Dark Souls II това го няма. Когато рискуваш с атака, която уж попада в тялото на вашия противник, но реално не се регистрира и не му взимате кръв... и след това умрете – ами тъпо е. И това е минус, който го имаше още в оригиналния Dark Souls и положението не само не е поправено, но изглежда е още по-зле. Ами, всички претенции за трудност могат да отидат в кенефа.
А иначе, самите битки са най-голямата скука изобщо. Наистина. Помня, че когато бях малък цъках някакъв самолетен симулатор. Тогава бях щастлив, че мога да излетя и кацна успешно със самолета си, а ако успявах да проведа няколко успешни битки – ебаси кефа.
Но в крайна сметка ми беше скучно просто да натискам куп копчета, за да държа самолета в една линия. Нямаше удоволствие. Е, битките в Dark Souls II са това. Опростен самолетен симулатор.
Постоянно си гледате Stamina-та, чудите се как да излезете от удара на противника, как да го прецакате. Страх ви е да натиснете копчето за атака, въпреки че евентуално имате шанс да нанесете щети. Просто защото наказанието е прекалено сериозно. А често – hit detection-ът ви прецаква.
Така стоите и се въртите един другиго, изчаквате се. Сякаш самолет хвърчи из въздуха, без да се случва нищо. В много случаи е по-разумно просто да игнорирате цяла секция противници и да си блъскате главата с поредния бос, тъй като битките много бързо се превъщат в задължение, отколкото в приятно предизвикателство.
Всъщност, това е целият Dark Souls II. Игра, която е близко до типа MMORPG-та, приличащи на работа. Правите едни и същи базови движения, докато не го овладеете напълно. Но в процеса се губи цялото удоволствие. Ставате добри в нещо машинално, окей. Но кефът просто го няма.
В много случаи просто се чудех – защо изобщо играя това? Защо не си пусна филм или сериал? Защо не подкарам някоя от останалите игри, които имам в момента?
Да, искам да напиша възможно най-качествено ревю за Dark Souls II. Но истината е, че скуката беше прекалено много. От евтините трикчета. От долнопробните смърти.
Всъщност, като стана дума за умиране – в тази игра това няма никакво значение. Видях в някакъв момент, че съм умрял стотици пъти – има си статистика. Не ми пукаше. В много случаи когато противник ме удряше и ми взимаше половината кръв веднага след чекпойнт – или Bonfire-ите – просто се самоубивах. Просто защото знаех, че имам много път напред и с бързо използване на лекуване съм за гроба.
Смъртта не е нещо смислено. Не е нещо плашещо. Окей, лайтмотивът на играта е Prepare to Die – и какво от това? Тук-таме се случва човек да загуби много души, преди да вдигне ниво, когато играта му вкара поредния си педалски номер. Когато се прояви посрания hit detection или някой противник успее да те бутне в някоя от многобройните дупки. Или когато камерата за пореден път си направи пишка с вас. Дразнещо е да загубите душите си. Но в един момент свиквате да играете по правилата на Dark Souls II.
А ако нямате нещо за губене и си вземете пръстена от самото начало, който ограничава загубите ви на кръв от смърт до само 75%, то пукясването не значи нищо. Не чувствате нищо. Кухост. Hollowness. Иронично. При все, че главният ви персонаж почти през цялото време ще е кух, загубил човешкия си облик след поредната смърт.
Всъщност, Dark Souls II може да се определи като симулатор на човешкия живот. Има някаква светлинка в края на тунела, но в крайна сметка просто блъскате като телета и не знаете защо. Всичко наоколо ви преебава както ви падне. Самите вие губите човешкия си облик бързо-бързо и се опитвате и вие да прецакате всичко живо, само за да постигнете крайната си цел.
Пъплите с бавни крачки, но не постигате особен прогрес. Постоянно се спъвате, падате по лице, ставате. В един момент вече не знаете защо го правите. Но продължавате. Просто ей-така. Защото това е животът, нали? Падаш по лице и след това ставаш.
Като някакво малко утешение успявате да убиете по-силен противник в Dark Souls II, вдигате някакви нива. Но какво от това? Вместо да умирате от 2 удара, вече умирате от 2 удара и 1/3. След това от 2 удара и 2/3. И тъй нататък. Уж има прогрес, но е прекалено бавен и горе-долу сте на едно и също място.
В крайна сметка, след 20-30 часа се връщате при първите противници и ги убивате с няколко шамара. И си казвате – брей, какъв път изминах! Но какво от това – нататък продължават да ви чукат. Кур капани наред.
Dark Souls II.
Тези думи могат да звучат мрачно, но реално това усещах като емоция в повечето време от тази игра. Вместо да усетя някакъв кеф, да се пренеса на някакво различно място от това да съм горд гражданин на Република България, то сякаш Dark Souls II ми изтипосваше купища мои провали. Нямам идея дали само аз усещах така играта. Но като се има предвид, че това е японско творение, не бих се изненадал, ако е търсен ефект.
Всъщност, нека да отбележа едно нещо – Dark Souls II не е наистина труден. Също както и миналата част. Горните обяснения по-скоро важат за случая, когато решите да цъкате, без да четете нищо. Нали уж „истинското“ изиграване. Ако просто обикаляте наоколо. И се натъквате на противници, които не знаете колко силни са. А в крайна сметка, в Dark Souls II три малки мутирали прасенца представляват по-сериозно предизвикателство от четириметров рицар с триметров меч.
Ако обаче знаете как точно да процедирате, къде да си вземете хубавите предмети, кои гадове срещу какви атаки са силни и слаби... трудността спада драстично. Особено пък при босовете. Които са особено евтини и могат да бъдат или много трудни, или много слаби.
Така Dark Souls II страда от минусите на своя предшественик. Цялата трудност се основава на пробата и грешката, каквито и да е обяснения кога какво да правите тотално и изцяло липсват. Нещо, което за мен е минус. Особено при факта, че когато знаете какво да правите, трудността е много по-ниска.
Заради което трудно мога да нарека Dark Souls II нещо толкова хардкор, колкото се изкарва. Тъй като една трудна игра си остава такава, дори и когато я знаете наизуст. Елемент, който не е наличен в случая.
Всъщност, отделих много време за механиката на битките – която всъщност е основата на Dark Souls II. Но не и за ролевата система. Честно казано, тя си е почти същата като в миналата игра. С някои разлики в баланса. Отново вдигането на едно или няколко нива не оказва особено влияние, отново се срещат гадове, които все ви убиват с по няколко шамара. Отново особени обяснения какво правят множеството статистики липсват, но защо не – нали имаме интернет.
В крайна сметка, като типична японска игра трябва да вдигате десетки точки от даден стат, докато се усети. В повечето случаи ви е нужен колкото да екипирате по-качествено оръжие (не винаги, но често бонусите при вдигане на няколко нива накуп почти не се усещат, което е минус за една ролева игра).
И ето, че наближава времето, което традиционно отделям за графиката и звука. Тъй като заключението е близо.
Както споменах, Dark Souls II не е красива игра. Ако не издуете ефектите на макс, няма да видите нищо хубаво. На детайли, различни от най-високите, Dark Souls II си е реликва. Изобщо не говоря за дебилната физика, грозните анимации и т.н. Общо взето, това е игра, далеч от модерните стандарти.
Все пак, атмосферата е много добра, като цяло артът ми се нрави. Написах го вече един път – настроението не се постига с качествени текстури. Като цяло Dark Souls II го бива, заради това му слагам оценка сиво (портът за PC все пак е ужасен, а играта не е красива).
Звук... нямам критики. Озвучаването не е на топ ниво, всъщност си е средняшко – ако говорим за разговорите. От друга страна, в Dark Souls II никой не ви занимава с дълги размишления, тъй че това не се набива на очи. За сметка на това, фоновата музика, звуците от сблъсъците на оръжията и канските викове на противниците в играта са идеални.
Заключението? Dark Souls II си има своите фенове и те ще продължат да са такива. Предполагам е въпрос на вкус всичко – както винаги.
Въпреки това, минусите са много. Повечето от които директно се завръщат от оригиналния Dark Souls. Не се виждат особени подобрения в играта. Нови зони, тук-таме нови гадове. Много противници обаче се повтарят и усещате ярко deja vu. Интерфейсът е все същото грозно мазало, ролевата система почти не е докосвана, въпреки че има проблеми по баланса. Плюс това, техническите проблеми все още са налице.
Като цяло, на мен този гейм продукт не ми донесе буквално никакво удоволствие. Не видях особени причини да инвестирам времето си в него. Да, парите си дадох... не особено много от руските сайтове, за щастие. Но времето е по-важно. Него не си го взимаме обратно. Пари можем да изкараме, време не.
Часовете, прекарани пред Dark Souls II бяха изгубени за мен, защото ми донесоха минимално количество удоволствие и ми образуваха много нерви. За всеки влак си има пътници, предполагам. Моят не е Dark Souls.
Още по темата
Не съм фен на този cheap стил трудности. По скоро съм фен на този тип трудност за когото се иска да имаш умението. Нещо като Dota 2, знаеш си нещата и нужните работи, знаеш кое/кой какво прави, но за да стане всичко се иска да развиеш точност за да уцелиш с правилното умение (като Pudge и неговата верига) а това не може да се подобри с премдемт или DLC. Може би Dark Souls трябваше да е от този тип трудност - да разполагаш с нужните инструменти и от тебе да се иска да развиеш нужното умение, за да боравиш както трябва с тях. Хубаво е да се знае че доста хора мислят така, тъй като DS фенбойчетата са яростни и за тях ако се оплачеш, че трудността е cheap, начи не си достатъчно hardcor и готЯн.
Иначе да, хубаво е една игра да изисква умение тип Dota 2. В което всички инструменти са в ръцете ти. Но уви, не се случва винаги това.
Лично аз обаче бих предположил, че скоро стомната ще се счупи. Гледам из нета има доста критики за Dark Souls II, макар че 10-ките също не са малко... просто евентуална следваща игра не може да разчита на същото. Евтини трикове и бъгава, мудна бойна система. Плюс рециклиране на вече познати противници...
Всъщност, на конзоли битките изглеждат малко по-добре, ако съдя по клипчета в YouTube. Най-малкото не се случва това да не ти приеме изобщо дадена команда, което ми се случваше на PC... (не говоря за липсата на adaptability тука, а просто да задържиш щита и хич да не се вдигне...).
Прехвалена работа като цяло, а следващият Dark Souls, ако изобщо се казва така ми се струва, че ще падне по нос и ще бъде яко комерс.
А иначе защо никога не съм виждал някой да се оплаква от hit detection-a в някоя Dark Souls? Аз съм виждал немалко как като се отдалеча на разстояние с една идея по-голямо от дължината на оръжието гадта не ме достига, та ако може нещо видео да линкеш или такова, че така... малко не вярвам,
"Демек оня удра по силно от мене, следоватено ще ме убие." - това е като в - сещаш се - РЕАЛНИЯ свят.
На мен ми се случваше нерядко и в двойката, специално в битките срещу малки по размер противници. Удрям от непосредствена близост и не се регистрира удар (особено ако има движение от страна на противника). А когато често след това има контра, която може да ти нанесе сериозни щети или да те убие... е дразнещо.
Също така често ми се случваше щетите да варират и то значително. В два случая ме удрят с една и съща атака, а крайният резултат е различен откъм щети. Предполагам, че играта регистрира удар в гръб или отстрани или нещо такова, а аз съм локнат и гледам към противник... за мен това е проблем в hit detection-а и то сериозен.
P.S. Сега хвърлих едно бързо око в нета и има немалко теми и хора, оплакващи се от hit detection-а в DS2, тъй че не мисля, че си въобразявам, че има драстични проблеми с него.
286910139