Dark Souls не е лоша игра сама по себе си, но е супер, хипер прехвалена и заради това я слагам в рубриката хейт ревюта. Графиката на Dark Souls чисто и просто не е красива. Не само детайлността е по-ниска от заглавия като Gears of War 3, Halo: Reach, God of War 3 и Killzone 3 (и доста други), но освен това и анимациите са лоши. Като за капак, на много места фреймрейтът пада до под 20 кадъра в секунда, което е чисто и просто скандално за PlayStation 3/Xbox360 заглавия. Звукът в играта си го бива - и откъм саундтрак, и откъм ефекти. Поставя ви в нужното за играта настроение. Dark Souls не е лоша игра, но е посредствена. Битките са "задръж блок и удари противника", RPG системата е слабо изпълнена. Ако знаете какво да правите в играта - която умишлено не ви дава никакви разяснения накъде се върви и какви са слабостите на гадовете - трудността пада драстично. Както казах вече, Dark Souls е чисто и просто една прехвалена игра. Това е. Трудността й не произлиза от самите битки - като в God of War например - ами произлиза от тоталното незнание какво да правите. Ако имаше обяснения накъде се ходи и коя гад колко е силна... то ви уверявам, че никой нямаше да говори за Dark Souls. Радвам се, че имах възможността да играя Dark Souls. Защото тази играе е един феномен – подобно на The Witcher 2. Една игра, за която никой не каже истината, просто защото позьорщината му не ми позволява.

Аз не съм позьор. И казвам спокойно и без да се крия: Dark Souls е една посредствена, банална японска RPG игра. Която разчита само на това геймърите да ги е срам да я охулят, тъй като ще излезе, че са прекалено слаби, за да я завършат.

Но защо използвам думата „позьорщина”, ще се запитате? Ами, много просто. Един позьор никога не иска да изпада в позиция, в която е отрицателен център на внимание. Това значи и задължително прикриване на личното мнение, когато то противоречи на мнозинството. И така в случая започва един порочен кръг с ревютата на Dark Souls – след първите няколко медии, никоя не иска да признае слабостите на Dark Souls (особено след Demon’s Souls), защото така ще изглеждат „нубуве” (нищо, че в 3/4 от водещите медии наричат някой хипер лесен модерен шутър „яко труден” и това е показателно).

А Dark Souls има много слабости. Наистина много. Скапано AI, постоянно нечестно умиране, мудна на моменти бойна система (на някои места заради фреймрейта) никакво обяснение никъде какво се прави. Айде, малкото точки за сейв ги приемам за „хардкор” и няма да ги счета за минус.

Но нека започна отначало. Показателно е как започва цъкалката – след началното филмче, главният ви персонаж се оказва в затвор. Отгоре някой ви хвърля ключ... и вие започвате да ходите напред. Въведение в играта няма. Подробно обяснение на статистики, бойна система и други подобни – няма. На 10-на места в началото имате базови обяснения по няколко думи от типа „L1 е блок, R1 е слаб удар, R2 е силен удар” и това е всичко. Статиските ви като сила, ловкост и т.н. са обяснени с 2-3 думи от рода на „ако имаш повече сила си по-силен” и за подробно обяснение трябва да влезете в интернет.

Малко след това, пред вас изскача първия бос. Тръгвате да го биете. Но той е прекалено здрав. Убива ви. И пак, и пак, и пак, и пак. И пак, и пак, и пак. Като всеки път му правите по 10 щети, а той има яко кръв. Чудите се какво става, обикаляте из залата и що да видите – ами то не трябвало всъщност да убиете боса на момента, ами трябвало да избягате през една вратичка в края на залата и да се върнете по-късно при него.

За което обяснение няма. Никой не ви казва „избягайте от боса”. Просто изпадате в дадена ситуация и не знаете какво да правите. И това е в цялата игра. В играта няма меню „objectives”, няма карта, няма и 1 обяснение къде трябва да се ходи. Просто се шляете из света и толкоз. И „шляете” е най-точната дума” – тъй като показва човек, който просто обикаля дадено място без идея какво прави и каква му е целта.

Айде, нека дам пример за липсата на обяснение от 10 минути след началото на играта: когато убиете въпросния първи бос, за който стана дума, вие напускате началната зона – Undead Asylum, и отивате на основната карта. Някакъв балък ви казва, че трябва да ударите 2 камбани, аз казвам хубаво. Тръгвам по единия път и стигам някакви врагове-скелети. Които са мега трудни. Убиват ме 20 пъти (трябва да отбележа, че тогава тепърва навлизах в играта, тъй че виня единствено нубщината си за това). След това започвам да ставам по-добър, ама всеки шибан скелет умира от по над 10 удара! Викам си – разбирам трудно, ама това е безумно бе, брате, какво се предполага, че трябва да правя? В един момент дойде и скелет-бос, който направо ме насра. 1 час умирах от тея скелети, докато най-накрая не влязох в интернет, за да видя какво се прави.

А, ама то това бил грешният път, разбрах след 1 минута. Всъщност е трябвало да тръгна по някаква скапана пътечка от другата страна на началната зона. Където гадовете умират от 2 удара, не от 10. И са доста по-лесни. Супер. Яко. Само това си казах.

И оттам нататък, играта се превръща в „прочети в интернет какво да правиш, тъй като можеш пак без да искаш да попаднеш в грешната зона, където има супер силни врагове”. А нека кажа, че съм убеден, че поне 80% от хората гледат какво се прави в даден момент в нета. Другите 20% са толкова твърдоглави, че решават да направят всичко сами.

Но всичко това обяснява как играта не ти дава обяснение за нищо и в повечето време не знаеш какво правиш, къде отиваш и дори къде ТРЯБВА да отидеш. Което за мен е минус – разбирам хардкор, ама това да нямаш една елементарна карта е безумие. Смисъл, нещо нереално ли е един пътешественик да има шибана карта, или? И айде, това да ти показва играта пътя на екрана с точки стил Fable като за малоумен може би е малко прекалено, особено за супер хардкор заглавие. Ама да няма карта – е това вече е в обратния полюс.

Ако говорим за RPG системата, то тя изглежда позната. В началото имате възможност да изберете клас, но под „клас” се имат предвид просто началните статистики и екипировка. Докато разцъквате самата игра, то можете да носите всяко възможно оръжия, броня, магия и т.н., стига статистиките ви да позволяват това.

С други думи, имате нещо подобно на последните игри от серията The Elder Scrolls – възможност да си направите героя както пожелаете. Което е от плюсовете в играта – мене ме кефи да си направя спелкастър-боец-стрелец с тежка броня, правя го.

Глупавото е обаче (или по-скоро японското), че статистките не оказват особено влияние в развитието на героя ви. Поне ако говорим „ниво за ниво”. Примерно имате около 623 кръв с даден герой, вдигате една точка на Vitality и става 646. Като се има предвид, че имате само по 1 точка на ниво, то за примерно 10 нива ще вдигнете 230 кръв. Което в игра, в която те убиват традиционно с по 4-5-6 удара е кажи-речи нищо. Така трябва да вдигнеш едно 20 нива само на Vitality, колкото да вдигнеш осезаемо кръвта си.

Но нека премина към основното – битките. Сами по себе си, те са супер посредствени и не разбирам защо хората опищяват света за тях колко били яки. Най-често, те протичат така: lock-вате някой гад с R3 и чакате да ви удари. Оттам имате 2 развития на нещата: правите кълбо и го удряте или блокирате с щита и го удряте. Имате и възможност да го целите с магии, при който момент просто пазите умерена дистанция и внимавате за атаки със спринт от страна на противника.

Концепцията на битките е скучна, повтаря се постоянно през цялата игра, като единственото разнообразие са няколкото възможни комбинации от удари на противниците. Които се заучават сравнително бързо. А и ако решите да блокирате с щита, след първия удар гадовете почти винаги се зашеметяват за момент, тъй че дори не ви е нужно да заучавате кой какви комбота има.

Чудите се какво е трудното? Ами това, че умирате от 5-6 удара в повечето време. И то 5-6 удара, ако сте бронирани, иначе на моменти падат и до 2-3. По-тежки гадове ви убиват с 1 удар (да, 1 удар като ЕДИН шибан удар). Така имате класическата японска концепция: пред вас са 10 гада, които не блестят с AI, но всяка ваша грешка се наказва свирепо. Така ако за момент се заблеете и се сбиете с гад пред вас и някой се промъкне в гръб... то сте кажи-речи мъртви. Ако ви нападнат 3-ма наведнъж, пак същото. И така до безкрай.  А именно това е типът трудност в Dark Souls – умиране от няколко удара.

Срещу това нямам нищо против – окей е, бих казал. Но нека кажа кои са нечестните и дразнещи неща в трудността. Например това, че на куп места се умира, без да имате шанс да направите каквото и да е. Примерно ходите си из света, качвате се по някакви стълби, идва някаква дебела гад и ви убива с 1 удар. Да, това ми се случи 1 път – с 300 зора стигнах до нова зона, не знаех къде е огъня за сейв, тъй като никой в шибаната игра не ти разкрива това, качих се на някаква кула и 1 дебелак ме уби с 1 удар. Дори и нямах шанс да избягам – когато се качих горе, просто отнесох един удар в муцуната и това беше.

А тези моменти не са малко – примерно по-нататък виждам някакъв труп и отивам да го обера. Докато правя това ме нападат 3 дървета, 1-то ме хваща в някаква прегръдка, от която няма шибано обяснение как да се измъкна и ме убиват. Просто ей така.

И така до безкрай. Общо взето, когато играете за първи път , постоянните смърти са нещо напълно обичайно. Просто защото в играта трябва да се учиш от грешките си. А това според мен е нечестно. Едно е да умреш, след като са те убили някакво меле гадове – тогава знаеш, че ти си скапаняк и нуб. Съвсем друго е да си ходиш по някакъв парапет пред пропаст и някаква каширана гад да те удари със силна атака и да те метне в пропастта. Това и шибано, нечестно и долно.

Особено като прибавим и факта, че сейвовете не са много на брой и са скатани на путка си майна. Просто разкриването на някоя нова зона, когато играете за първи път несъмнено означава десетки смърти, докато най-накрая не намерите шибания огън, на който да запазите играта. Естествено, опция за fast travel из картата няма – ама това едва ли изненадва някого.

Някой ще каже – „ама това е толкова яко, толкова хардкор, нямаш никакви обяснения за нищо, не знаеш какво правиш и умираш постоянно”. Може. За мен това не е „удоволствие” от дадена игра. Да прекарам 2 часа в постоянно умиране, минавайки някаква зона. Всъщност, не трябва ли да си мазохист, за да се кефиш на това да умираш? Аз не се кефя. То Dark Souls в някои моменти става толкова абсурден, че просто като умра за пореден път си казвам meh, голям праз.

Да, съгласен съм с едно – когато нещо те убие 200 пъти и най-накрая го убиеш, то си направо пред оргазъм. Примерно като най-накрая убих един от най-първите босове – гаргойлите. Бах го, направо почнах да треперя от кеф, че ще продължа напред най-накрая. Да, чувството беше яко.

Но това чувство трае 2-3 минути за 1 час. В другите 57-58 имате чувство на „да му еба майката, пак ли умрях”. А в Dark Souls напълно отсъства концепцията на това да стигнеш до следващия огън за сейв за първи път, без да умреш. Просто играта във всеки един момент намира начин да ти го набие в гъза – най-често чрез огромна гад, която те сваля с 1-2 удара. Така едно от сериозните удоволствия в подобен тип игри – че сте стигнали от точка А до точка Б без да умрете просто го няма.

Всъщност, това е проблемът на Dark Souls – отрицателните емоции са в стотици пъти повече от положителните. Постоянно и навсякъде се умира – пак, и пак, и пак... а играта си е адски дълга като цяло! Нямам идея колко време ще отнеме на човек с работа, приятели и друго интереси като например гледане на футбол и т.н. да превърти Dark Souls – може би месец. Може би повече. Изпълнен с псувни, хейт и като нищо – някой потрошен джойстик. Това ли е смисълът на една „игра”? Да, пак повтарям – не искам малоумия от рода на Fable III, която наистина няма как да не бъде превъртяна – играта е скандално лесна. Но това да дадеш на игра, която намира 100 начина да ти го набие в гъза с юмрук 10/10... си е мазохизъм.

Забележете обаче... че дотук ставаше дума за трудността на Dark Souls… когато играете ПЪРВИ ПЪТ. Защото когато сте прочели цялата нужна ви информация и сте умрели на някои места по 50 пъти... просто при второ изиграване сте машини! Което показва, че трудността на играта не идва от битките... идва от умишленото прикриване на информация какво да правите. За да не съм голословен, в статията съм сложил 1 час мой геймплей. Това, което ми отне над 7 часа – да стигна до гаргойлите и ги убия – ми отне под 1 час на второ изиграване и то без да умра нито 1 път! Да, това е показателното за геймплея на Dark Souls – когато знаеш какво да правиш, когато знаеш пътя, когато знаеш как да си вземеш Drake’s Sword… ами става много по-лесно! Всъщност, абсурдно лесно – ако покажете моя геймплей с нубските ми грешки на един куп места на някой неутрален човек... ще остане ли впечатлението у него, че това е „най-трудната игра изобщо”, едва ли не?

Толкоз по темата за сингъла. Откъм мултиплейър в Dark Souls, нещата са доста добре направени като за предимно сингъл плейър заглавие. В по-голямата част от времето, докато се шляете из света ще виждате призраци на други играчи, загинали в битка. Това ви дава информация какво ви очаква на някои нови места.

Освен това, останалите геймъри имат възможността да пускат съобщения на земята, като или ви дават полезни информации за това какво следва отпред, или се опитват да ви прецакат. Например някой подлец може да напише преди дупка „скочете тук за съкровище”, като ако направите това... просто ще умрете. В други случаи обаче, съобщенията из света ви казват, че има bonfire наоколо, дават ви се съети как да убиете някоя гад или пък ви се казва, че скоро има съкровище. Все пак, около 3/4 от съобщенията в играта са безсмислен спам и опити на някой да се направи на забавен, но пък определено са приятна част от играта (в някои моменти, когато ми спря нета и нямаше съобщения и призраци на умиращи хора, светът на Dark Souls ми се стори доста... dark).

Други възможности в мултито са да си партнирате с други играчи за убиване на по-големи гадове или за навлизане в PvP дуели. Вторият елемент може да е донякъде дразнещ – случва се нерядко играта да ви пусне срещу човек много по-висок левъл, въпреки твърдения, че „имало до 10% разлика в нивата”. Като се има предвид, че в Dark Souls имате „отворена” RPG система без оформени класове, то някой, който е фармил повече време... просто ви обръща на задна и ви наебава... А, да, в играта няма и максимален левъл или поне засега никой не е обявил такъв... тъй че сексът, който можете да получите в PvP е внушителен.

Що се отнася до графиката в играта... хм, когато четох разни ревюта от нета колко е красива и когато я пуснах на PlayStation 3-ката... направо бях шашнат. Ами играта не е красива! Прилича на конзолно заглавие отпреди поне 3 години... минимум 3 години! Съжалявам, ама след като си пуснах Killzone 3, God of War 3… Gears of War 3 за Xbox360... ами сори. База за сравнение няма. Нито откъм анимации, нито откъм детайлност. Изобщо не говоря и за това, че нерядко фреймрейтът на Dark Souls се срива до под 20 кадъра, особено в Blighttown! Под 20 кадъра на конзола – това е престъпление!

Да, в цъкалото има красиви пейзажи и внушителни гледки, но пак казвам – играта си е грозновата. Изобщо не говоря за лошите анимации и за факта, че често има проблеми с разпознаването на удари – в някой случай удряте гад от майната си, в друг не можете да го уцелите от 0.5 метър. Като се има предвид, че Dark Souls е брутално трудна игра, то само това може да ви коства някоя и друга смърт нерядко!

Звукът, от своя страна, е изпълнен на ниво, като мрачната обстановка е допълнена от подходяща музика, а ефектите на гадовете из света са добри.

Заключението? Dark Souls не ме издразни много. Сложих го в хейт ревюта заради неговата прехваленост. Не, играта не е особено трудна. Клипчето ми го има в статията – на второ изиграване онова, което ми отне 7 часа и стотици смърти преди... сега ми отне по-малко от 1 час и 0 смърти. Без да съм станал особено добър на играта. Просто знам какво трябва да направя във всеки един момент и толкоз. Не, това не е „трудност” – да не ти се казва нищо и заради това да те убиват... да те гънат от незнание. Това е мишкарщина. Поне от моята позиция на европеец.

„Трудност” за мен е God of War – където чисто и просто враговете са трудни! Където босовете са хитро замислени и ОТНОВО трудни, а не като в Dark Souls – „блок и удар, блок и удар... блок и удар. Блок и удар”. За мен, Dark Souls е просто игра от среден калибър, която съвсем случайно е попаднала в хайп машината, а случи ли се това... излизане няма. Не, Dark Souls не заслужава оценки от 9/10 или 10/10. Dark Souls заслужава 5/10 максимум. Колкото ще й дам и аз – оценка сиво.