Driver: San Francisco е просто поредният рейсър. Да, наистина има едно интересно нещо в лицето на Shift механиката... но въпреки това, тука не говорим за някакво заглавие, което ще помните вечно. Напротив, за разлика от оригиналния Driver, който отвреме-навреме разцъквам с кеф, то Driver: San Francisco е рейсър, който ще бъде забравен съвсем скоро. Типично за модерните игри, Driver: San Francisco изглежда добре, макар и не впечатляващо. Също така типично за модерните игри, портът за PC е неособено добър и е възможно да срещнете сериозни затруднения в нормалното подкарване на играта. Саундктракът е приятен, но същевременно гласовата актьорска игра е прекалено дразнеща. А в играта адски, адски често се сблъсквате с нея. Поради тази причина слагам оценка сиво, не зелено. Въпреки че на книга има достатъчно разнообразие в играта... някак липсва магията в нея. И някак омръзва прекалено бързо. А и е налице главният проблем... дървеното модерно управление! Съжалявам, но докато не видя рейсър от типа на NFS: Porsche Unleashed, Colin McRae 2.0 и т.н., ще  повтарям тази реплика постоянно - нека играта да е аркадна, но поне да има плавно, елегантно управление. Не едвам маневриращ тир в ръцете ви! Може би оценка червено ще е доста крайна за Driver: San Francisco. Нека бъде сиво. Това не променя фактът, че иде реч за посредствена и бързо забравима цъкалка. В последните години, рейсърите се превърнаха в нещо като FPS-тата – курвите на гейм индустрията. Не само EA със серията им Need for Speed, но и почти всяка друга компания пуска буквално едни и същи игри, при които почти всичко е едно и също. Да, правят се някакви опити за измисляне на различен сюжет и малко по-различен сетинг, но когато управлението, мисиите и т.н. са едни и същи, то дефакто малките разлики не правят впечатление.

Driver: San Francisco е поредната такава игра. В нея поемате ролята на Джон Танър, като събитията в заглавието се развиват малко след предходната част Driv3r. В началото се опитвате да хванете гангстера Джерико, който успява да избяга от пандиза. Малко преди да го заловите, пичът успява да премаже главният ви герой Танър с огромен камион, изпращайки го в кома.

Именно тогава започва играта. Вие си карате из града, без Танър да осъзнава за това, че е на болнично легло, представяйки си всичко. В играта, имате т.нар. Shift възможност – опцията просто да напуснете тялото си като мегаразум и да се вселите във всеки произволен шофьор в играта, поемайки контрола над автомобила му.

Това е и основната новост в механиките на играта. Карате си един автомобил и в стил GTA просто преминавате в друг (макар че, естествено, друго си е в Grand Theft Auto да свалиш някого с шутове и тупалки от автомобила му).

Това е обвързано по нелош начин и със сюжета – колкото повече мисии изпълнявате във въображаемия свят, толкова повече се засилва волята ви да излезете от комата, в която се намирате. Същевременно от външния свят постоянно попадат информации в съзнанието на Танър, чрез което той се опитва да залови Джерико.

Всичко това звучи интересно, нали? Определено да. Само че когато разцъкате играта, ще се уверите, че тя е просто поредният рейсър. От самото начало прави впечатление поредното камионско управление на спортни автомобили – общо взето, да направите по-рязък завой е някакво чисто постижение. Естествено, шибаните дрифтове са важна част от играта, като общо взето е трудно да се намали и влезе нормално в завой, ами това трябва да стане по грозен модерен начин.

И тук изобщо не се опитвам да сравнявам нещата с оригиналния Driver – в което дрифтовете бяха просто оргазъм за окото (леле, как ми се приигра тази класика, дали няма да си я пусна след малко?). В San Francsico, поднасянията са грозни, дървени и изкуствени.

Самите мисии в града са разнообрази – преследване на престъпници с полицейска кола, също и бягане от куките с бандити; участие в разнообразни улични гонки, снимане на TV шоута и т.н. Абе, има някакво разнообразие, ама някак нещата ми се струват сухи и фригидни. Също така, не е като да не сме виждали подобни неща и преди. А и освен всичко друго, в един момент всичко омръзва и това се случва адски бързо... и оттам нататък няма какво да се прави вече.

А и в крайна сметка, рейсинг заглавията са такива, в които основният акцент е... де да знам, на шибания рейсинг! Тоест, ако управлението на автомобилите не е направено както трябва, то дефакто нямате никаква мотивация да прекарвате много часове. Аз поне нямам такава.

Защото колкото и пласта козметика да се сложат върху една рейсинг игра, липсва ли доброто управление, нещата омръзват. Да, в оригиналния Driver мисиите не бяха върхът на разнообразието – напротив – бяха в своята есенция „стигни от точка А до точка Б” с някои по-разнообразни елементи като например секциите, в които преследвате някого и трябва да разбиете колата му. Но именно и заради това играта се казва Driver – Шофьор. Просто шофирате в нея.

В Driver: San Francsico, шофирането чисто и просто не е приятно. И толкоз.

Но нека приключим темата за геймплея. В играта, традиционно за днешно време, е налична RPG система,чрез която Танър вдига нива и получава достъп до нови части от играта. Също така имате възможност и да развиете нещо като икономика, купувайки гаражи във въображаемия свят, които ви носят повече валута. В тези гаражи можете да съхранявате вашите закупени возила, като имате опцията да ги ъпгрейдвате и използвате по всяко време. Така вместо да прескачате от кола на кола при някоя по-тегава мисия, то имате възможността да използвате някоя подходящо возило от съхранените ви такива.

Някак традиционно за днешно време, мултито е изпълнено по-класно от сингъла. Има богат набор от режими онлайн, сред които Tag – своеобразна гоненица, при която един от автомобилите държи трофей, който му носи точки; Trailblazer, при която получавате точки за преследване на жълта следа, като уловката е, че само един автомобил може да прави това в даден момент; стандартен рейсинг режим, при който първият преминал финалната линия печели; кооперативен режим, при който играчите поемат ролята на куки и преследват престъпници и др.

Като цяло, онлайн режимите са забавни, като има доста екшън и сблъсъци между играчите. Shift-ването също е налично, като ви позволява да сменяте някоя разкъртена кола по време на състезанието. Разбира се, наличен е cooldown, за да не се спами постоянно тази функционалност.

Традиционно за почти всички модерни игри, има и вдигане на нива в мулти. Също както в един CoD: Black Ops, част от режимите са заключени, когато разцъкате в началото, като трябва да вдигнете определен брой нива, за да имате налична пълна функционалност.

Общо взето, мултито бива, но за съжаление има трудности при намирането на играчи, особено в по-късни часове на денонощието. Мога да предположа, че играта доста скоро ще опустее – което за съжаление е съдбата на всяко по-малко популярно заглавие.

А и в крайна сметка, въпреки първоначалната си бомбастичност, онлайн режимите на игра някак омръзват бързо. Така че не съм много сигурен дали си струва да си купите цялата игра заради тях.

Толкоз за геймплея. При графиката и звука, нещата са средна ръка. Визуално, играта не е зле, но не е и нещо, от което ще се напикаете от кеф и ще си кажете – лелей, колко яко. Звукът също е средна ръка, като саундтракът е успешен, но пък за сметка на това гласовата актьорска игра е под абсолютно всякаква критика и общо взето не става за нищо. А, да, почти забравих, че ако ще цъкате Driver: San Francisco за PC, то има значителен шанс да срещнете проблеми заради традиционния в последните години недоклатен конзолен порт.

Заключението? Ако си падате по рейсъри, може и да пробвате Driver: San Francisco. Но за мен това е просто поредният посредствен представител на този прекрасен гейм жанр.