Миналия месец посетих гейм събитие у нас, на което един пичага от Ubisoft Sofia ни препоръча да прочетем една статия, наричаща се “Where is the toilet”. Тя касаеше левъл дизайна и по-конкретно това, че ако един разработчик иска геймърите да се потопят във виртуалния свят трябва задълбочено да изследват локациите, които представят в играта. До такъв детайл, че когато обиколим дадена стая и погледнем за тоалетната – да намерим такава. Дори и да не е задължително да я ползваме в Duke Nukem стил.

Започвам ревюто с този екстра нестандартен увод по една причина – сега, когато дойде времето да пиша статията за Far Cry 5 се замислих, че почти в никой момент не усещах, че действието от заглавието се развива в реален свят. Абсолютно нищо, което видите не изглежда нито логично, нито автентично. Чисто визуално пейзажите в последния Far Cry са страхотни. Тук не може да се спори. Но въпреки това... светът е толкова фригиден.

Толкова обичаен и Ubisoft-ски. И толкова пъти сме виждали точно това, идентично. Все същите пет неща на кръст за правене. Все същото развитие на кампанията. Все същото глупаво AI... и тъй нататък, и тъй нататък. Да, може би вината си е моя. Че играя всички игри на Ubisoft. Far Cry 3, Far Cry 4, Far Cry Primal, Ghost Recon: Wildlands, Watch Dogs, Watch Dogs 2… толкова много неща в тях се преплитат, че в един момент човек съвсем забравя коя механика къде беше представена.

Но важното е друго – Far Cry 5 не успя да ме изненада с нищо. Играта е точно това, което очаквах – един копи и пейст с нулеви иновации, след който мога спокойно да кажа, че Far Cry не е по-различен от Call of Duty в момента. Има някакъв рескин между изданията, някое може да се развива в миналото, друго в настоящето, но няма никакво значение – гръбнакът е един и същи...

Както и да е – вероятно ще има достатъчно какво да кажа относно геймплея на Far Cry 5. Поради която причина мисля да стартирам с историята.

Тя ни пренася в щата Монтана, САЩ – една типична селска американска локация, в която всеки жител на измислената провинция Хоуп има солиден арсенал оръжия в гаража си, задължителен пикап, силна вяра в републиканската партия и здрава набожност. Какво по-подходящо място за оформяне на религиозен култ, нали?

Именно това са злодеите във Far Cry 5. Фамилията Сийд, оглавявана от Джоузеф, неговите братя Джейкъб и Джон, а също и своеобразната сестра Фейт. В началото на играта ние сме изпратени да заловим бащицата – да, в кампанията основният лошковец е известен като The Father. Неговата фанатична маса обаче го спасява, а същевременно с опитите си да арестуваме Джоузеф ние изпълняваме и негово предсказание, че правителството ще се опита да разбие култа му.

Заради което всички връзки на провинция Хоуп към света са прерязани. Пътищата – барикадирани, въздухът – охраняван от самолети и хеликоптери, а пък комуникациите – заглушени. С което ние се оказваме в капан. А като за капак Джоузеф прави всичко възможно, за да промие мозъка на всеки един жител на провинция Хоуп, за да може след това да се разрасне и извън нея.

Освен ако ние не успеем да попречим.

Във Far Cry 5 ние поемаме ролята на младши заместник-шериф, който нито притежава име, нито пък казва и една дума през цялата кампания. Той бива наричан просто Руук (съкратено от rookie). На неговите плещи пада нелеката задача да се справи почти собственоръчно с култа на Джоузеф, като за целта трябва да избием тримата му лейтенанти, всеки отговарящ за свой регион в провинция Хоуп.

Преди да продължа към геймплея е напълно редно да напиша едно – за мен историята на Far Cry 5 е пълна дупка. По няколко причини. Първо, ненужно мрачна е. Почти през цялото време, когато имаше кът сцена се чувствах така, сякаш гледам новините от 8 вечерта. Лошковците постоянно ни говорят колко е скапан светът около нас... и окей, да имаше някаква причина поне?

Такава няма. Да, идеята е фамилия Сийд да мотивира действията си, само че логика няма. „Светът е лош, заради това ние правим армия от фанатизирани зомбита“... защо? Един Ваас от Far Cry 3 беше съвсем логичен злодей. Самият той си казва, че е луд, има армия от луди психари с него... и толкоз. На мен това ми стига. Ако не можеш психологически да мотивираш действията на героите си, не го прави. Понеже реално Джоузеф, Джон, Джейкъб и Фейт са просто зли. Опитите за вкарване на многопластовост се получават единствено при Джон. Който определено е най-добрият герой в играта.

Фейт е никаква, особено пък при необяснимите фантастични наркотици, които тя ползва, за да зомбира фанатиците в нейния регион. Джейкъб е класически психопат, нещо като демо версия на Ваас. Главният Джоузеф е... ами, тотално невзрачен. На всеки три-четири часа се появява, гледа ни през големите си слънчеви очила, говори ни тотални глупости как светът е шибан и скоро ще идва неговия край и трябва да изкупим греховете си... и толкова. Съвсем обичаен, еднопластов фанатик. Който на всичкото отгоре има необяснената способност да предсказва бъдещето...

Джон е единственият як злодей в играта, понеже ни е показан като определено конфликтна личност. Вероятно формирана от по-големите си братя Джейкъб и Джоузеф. Също така начина, по който той промива мозъка на своите подчинени е... някак хем по-реалистичен, хем и достатъчно добре замислен. Състоящ се от равни дози психопатство и харизма. Нещо, което липсва на всички останали в заглавието. Реално Джон можеше спокойно да е единственият лош във Far Cry 5.

Иначе освен ненужно мрачната атмосфера и незадоволителните в общия случай злодеи друг минус на играта е разводнеността на историята. Онова, което може да се каже за две минути се казва за пет, нещата, които могат да се случат за пет минути се развиват в рамките на петнайсет. Много локуми се разпъват, а още по-лошо – едно и също ни казва и Джоузеф, и Джейкъб, и Джон, и Фейт, ама с леко различни думи. В един момент става шибано досадно.

Да, разбрах, че светът е скапан. И аз живея в него. Да, разбрах, че Тръмп е президент. Сигурно сценаристите са се чувствали много остри в своята социална критика, когато се ебават с един президент, който се ебава сам със себе си. Изобщо пък и не говорим за това, че съвсем наскоро САЩ беше управляван от истински, автентичен дебил. Тръмп в сравнение с Буш е Елън Мъск...

Другото лошо нещо е, че Far Cry 5 се надървя от това да ви отнема контрола когато реши, че е време за кът сцена от основната кампания. Няма значение дали сте в някаква горичка и си фармите еленчета или правите нещо друго, което ви е кеф в отворения свят. Играта намира начин да ви изкара в безсъзнание (общо се случва към 6-7 пъти или нещо такова!), след което се озовавате някъде си из виртуалната карта, след което започва задължителна мисия, която може да отнеме и 30-40 минути.

За сравнение Ni No Kuni II специално ме предупреди, че „известно време“ няма да мога да правя обичайните неща в отворения свят, тоест ще има мисия, в която партито ми ще бъде разделено. Ставаше дума за едни трийсетина минути. Тоест нищо особено. Но самият жест, че играта те предупреждава беше як. Far Cry 5 не само не те предупреждава. Той просто ти отнема силово контрола.

И да, разбирам по някакъв плавен начин да се срещахме с героите, които да ни изненадат от засада. Щеше да е окей. По време на мисия от основната кампания. Но във Far Cry 5 се случва друго. Биваме отвлечени като дрогирани проститутки и то не един, два, три или четири пъти. А повече! Историята продължава по този начин!

Което е супер куцо. И те изкарва изцяло от атмосферата. В един момент играта реши, че трябва да ме отвлекат, когато дойдат няколко джипа с лошковци и ме прострелят (не смъртоносно). Явно се очакваше вразите да ме премажат от бой, само дето аз успях да се справя с тях. И си останах на почти пълна кръв с двамата ми придружители и още 5-6 другарчета край мен. Какво стана след това? Припаднах и се появих на съвсем друго място! Безумие.

Както и да е. Отделих вероятно прекалено много време на историята. Която за мен по дефиниция не е особено важна. Особено в игри с отворен свят, в които се предполага, че именно на него е основният акцент. Поради което продължавам по същество. С геймплея.

И мисля, че най-добре ще е да продължа с „Where is the toilet”, с което започна тази статия. През цялото време, в което играех Far Cry 5 светът ми се струваше кух, аркаден, стар, никакъв. В него няма логика.

Някъде към края видях, че съм избил 700+ души. Моите придружители бяха гътнали едно 200+ общо. Същевременно Far Cry 5 се развива в свят, в който реалистично могат да живеят няма и сто души. Повечето лагери, които превземаме са няколко къщи накуп. Повечето важни локации са малки сервизи, бензиностанции, хангар, чат-пат виждаме къщи за по едно семейство. Дори и базите на лошковците са супер малки по размер. За разлика от Far Cry 4 да кажем. Или пък Far Cry 3.

Човек в един момент се запитва – „Откъде прииждат всички тези фанатици в иначе затворената, малка по размер провинция Хоуп“? И откъде, по дяволите, идват всички тези стотици хора, които спасяваме от плен нонстоп?

Във Far Cry 5 никой не иска да отговори „къде е тоалетната“. Из пътищата постоянно сноват някакви камиони, които не отиват никъде. Транспортират заложници – докъде? Пак доникъде – ако ги следвате ще видите, че просто се въртят в кръг. Носят провизии – накъде?

В един Kingdom Come: Deliverance всяко човече си има къща. Има място, където да спи. Ако влезете в един лагер с 50 противника – в него има поне 40 места, където те да спят. Останалите 10 патрулират. Ако оставите нещо на земята – виждате как идва някой, прибира си го. След това ако го пребиете – виждате предметите у него. Един бандит може да вземе броня, която вие сте изхвърлили, понеже вие е станало тежко и след няколко часа игра да се изправите срещу него. И той да е с нея. Всеки патрул ходи някъде. Конвоите отиват някъде. В някой лагер с противници. Има някаква логика в света. Бандитите имат лагери в гората. В които спят. А не стоят в нищото, в храсталаците по цял ден, чакащи някого в засада.

Ето цялата тази любов към детайла тотално не фигурира във Far Cry 5. И окей, да кажем, че говорим за аркадно заглавие. В което не се залага толкова на реализма. Нека е така.

Но все пак Far Cry 5 е определено мързеливо и немарливо реализиран. Понеже има едно предизвикателство, което ме кара да елиминирам петима противници от над 150 метра дистанция – та застанах на един дълъг път и чаках. Гледам някакъв фанатик държи невинен човечец заложник. Викам си – чук. Него ще гърмя.

Ходя малко назад, докато гледам през оптиката и... фокус. Двамцата изчезват яко дим. Ходя малко напред с пуснатата оптика и на тяхно място се появява камион с провизии, който тръгва към мен. Викам си „Какво, по дяволите“? Повторих упражнението – само за да се появяват и изчезват различни неща пред мен. Явно бях нацелил някакъв spawn point за събития на картата. От които просто се бълваха подобни. Отново, отново и отново.

Къде е тоалетната?

Отвореният свят на Far Cry 5 е просто една аркада, в която нонстоп се spawn-ват от нищото разни неща. Много често пред очите ви. Дори и в основни мисии от кампанията не се прави дори и най-евтиното – да се направи една магическа врата в стил Mass Effect: Andromeda, от която излизат орди противници. Тук просто буквално от въздуха изскачат някакви противници и се засилват към вас. Което... през 2018 година от AAA игра, струваща 100/140 лева изглежда толкова, толкова евтино и мързеливо.

Естествено на вас нито ви дреме за безкрайните, безлични маси фанатици, които избивате с по един хедшот в индустриални количества. Нито пък ви дреме за „добрите“ NPC-та, които са също толкова безлични. И които също са в индустриални количества и се появяват от въздуха постоянно. И имат пет лица на кръст, тоест буквално са клонинги едни на други. Което определено не помага на играта.

Ама окей, да отебем това. Разнообразие има ли?

Не, естествено! Копи и пейст, както споменах в началото.

Имате три региона за завладяване. След като ги вземете можете да се биете с големия злодей. Йей. Никога не сме виждали това в серията!

Събитията в този регион? Или завладявате лагери с противници, или спасявате заложници, или гърмите камиони с провизии, или взривявате паметници на култа. Това общо взето е есенцията на Far Cry 5 в отворения свят. Нещо, което вече сме виждали... много, много пъти. Във Far Cry 3 и 4. Ghost Recon: Wildlands. Far Cry Primal.

Да, качването по кули го няма за разкриване на околността няма. Че дори и Far Cry 5 се самоиронизира за него в началото. Ама не видях играта да се самоиронизира за всичко останало, което е копирано.

Наистина са налични и странични мисии. При някои от които има малко повече разнообразие. Други са обикновени fetch куестове. Но аз в никой момент не усетих, че играя нещо с отворен свят. Адски рядко се случваше да тръгна да правя едно нещо, да прескоча на второ, трето и да заправя откъде съм тръгнал.

Може би защото „случайните“ събития са толкова еднообразни? Ако изключим патрулиращите камиони из горите на Хоуп най-много да ви нападне някое диво животно. Или да видите поредните фанатици, пленили поредните случайни хора. Всичко това омръзва екстремално бързо.

Да, чат-пат има някоя интересна локация за loot-ване. Но, по дяволите, дори и те са малко. В сравнение с Far Cry 3 – една шепа. Светът се усеща като цяло празен – много шубраци, малко есенция.

А ако мина на механиките, едва ли има нужда да казва, че абсолютно нищо не се е променило. Дебилното AI, станало символ и на Far Cry серията, налично също и в Ghost Recon: Wildlands, се завръща и тук с пълна сила. Стига да се промъквате клекнали можете да стигнете толкова близо до противник, че да сте в позиция буквално да му направите свирка. За сметка на това ако се движите изправени враговете ви виждат от половин километър като ястреби и сред гъста растителност и се насочват на спринт към вас вкупом.

Що се отнася до превземането на лагери, то за всеки ветеран от серията става дума за тотална рутина. Минавате тихо, хедшоти, хедшоти и това е. Ако сте взели кучето Буумър за придружител можете да му казвате на него да елиминира единични противници за нула време във Far Cry Primal стил. Като цяло лагерите предлагат нула предизвикателство дори и в началото на играта на Hard. Нужно ви е само оръжие със заглушител. По-нататък нищо не ви пречи да се впуснете и през парадния вход, без да ви пука за аларми и подкрепления...

И понеже споменах придружители – такива са налични. В духа на Ghost Recon: Wildlands. Ако няма да играете кооперативно с реални хора са налични до две човечета, които да тичат с вас. Те включват девет основни героя плюс още три слота за произволни NPC-та, които вие спасите от лапите на фанатиците. Ако се чудите каква ви е мотивацията да ползвате последните пред „баш“ героите, то ще кажа, че те получават две специални умения на случаен принцип. Например тагване на противници в околността, скил за поправяне на автомобили и т.н. Така примерно снайперистката, с която си играех нямаше умение за тагване на противници... което беше налично при Буумър, само дето псето беше тотално неадекватно в битка. Та си хванах едно произволно NPC с картечница, което тагваше лошите. И към края на играта можеше да се похвали с немалко убийства.

Та въпросните допълнителни NPC-та общо взето са на двете граници откъм изкуствен интелект. Или са тотални дебили, или са бог-рамбо-чъконорисовци. В едни ситуации избиват всичко наред. В други се заклещват необяснимо някъде, гонят противник през цялата карта или за 100 куршума не могат да елиминират враг. Общо взето не трябва да се уповавате на изкуствения интелект – но той може да направи немалко от рутинните ситуации във Far Cry 5 още по-елементарни.

Също така NPC-тата са адски ефективни в ситуации като ловуването (също известно като „фарм на пари“, за това после) и свалянето на хеликоптери и самолети, на което са царе.

Реално NPC-тата, които са до мен са приятна екстра. Въпреки че свалят доста трудността на Far Cry 5. Която в началото не е чак толкова ниска – ако не се промъквате, говоря. Но след два и особено три ъпгрейда на кръвта вече започвате да навлизате в приказната страна на Шварценегер и Сталоун. Влизате в почти всяко меле, без да ви дреме и сеете смърт. И то без „хомеопатичните“ добавки, даващи ви екстра бонуси или пък кевларените брони, които неудобно трябва да си купуваме през 10 минути от магазина, понеже не можем да се презапасим с тях... поради която причина не ги ползвах. И поради адски високата им цена.

И като стана дума за цена, нека кажа друго нещо – Far Cry 5 включва микроплащания и да, личи си. Личи си много. Те ви дават възможност за „пряк път“, ако нямате достатъчно време – срещу реални пари си купувате виртуална премиум валута. С която пък можете да се сдобиете с „престижни“ оръжия, автомобили, самолети и тъй нататък.

Вероятно заради тях почти всичко в магазина е с надути цени, а пък повечето мисии ви дават минимални пари след изпълнение. След купуване на някое оръжие и качване на задължителните оптика и заглушител вие обеднявате с пълна сила... отново и отново. В ендгейма така и не се бях сдобил с лични автомобили и хеликоптери – трябваше да ползвам онези, намиращи се из картата. Понеже ако си вземете малко повечко оръжия не остават кинти за другото. Нормално в игрите с отворен свят ви се дава малко повече, че да можете да пробвате от всичко. Far Cry 5 прави точно обратното.

Всъщност не знам дали някога в живота си съм виждал игра, която в основна мисия да ми предложи да си презаредя мунициите на хеликоптера (и самолета малко след това) срещу внушителна сума. Да, поне едното от двете оръжия има безкрай (за щастие!), но другото, по-полезно – не! И после ако някой тръгне да ми говори, че микроплащанията във Far Cry 5 не са агресивни... друг път.

Да, пари могат да се фармят. По един основен начин – отивате в гората и поголовно убивате елени и други диви животни. Чиито кожи струват добри кинти. Като цяло сто убити еленчета или примерно 50 гризлита ви осигуряват един престижен снайпер (с включени разходи оптика, заглушител и пълнител). Макар че сега като виждам математиката, написана черно на бяло – пак си е як фарм! Само за да се уверите, че уж най-якия снайпер не става за нищо!

Понеже прави 8 демидж, вместо 7 на първата винтовка, с която се сдобивате рано в играта... има по-малък пълнител, стреля по-бавно и презарежда цяла вечност. Е, да, може да стреля и малко по-далеч... но какво от това?

И понеже започнах темата за оръжията – при тях положението е плачевно. Имате по няколко броя от категория – помпи, снайпери, узита, пистолети и т.н. На теория количеството е добро. На практика – всичко се усеща еднакво. Персонализацията опира до пълнител, оптика, заглушител и козметичен скин. И още по-лошо, в ендгейма осъзнах, че първите оръжия са по-ефективни от последните! С което всички мечки и елени, които убих, за да се сдобия с тях отидоха зян.

Началната лека картечница с оптика и заглушител прави солидни щети, при единична стрелба има малък откат и висока точност и 100+ куршума без увеличен пълнител. С нея от средна дистанция сте божества. Началната винтовка за далечна стрелба... плюс началния патлак като резерва, ако ви намалеят мунициите. И в началото, и в ендгейма това ви е играта. Другото е излишно. И да ви се иска да се сдобиете с него, колкото да има прогрес... ще се уверите, че или е същото като началното, или по-зле.

Иначе самите оръжия са държат супер аркадно с нисък откат и сериозна точност. Ниженето на хедшоти е детска игра, особено с мишка. В края на играта установих, че 80% от убийствата ми (или нещо такова) са били след пръсната тиква на противник. Да, наистина чат-пат има бронирани врагове, при които трябва дори да се замислим за сменяне на мунициите към бронебойни... или просто да хвърлим парче C4 в краката им и да ги вдигнем във въздуха. Предишните Far Cry игри се представяха по-добре в опитите да разнообразят противниците. Дори и Far Cry Primal… който сложих в хейт ревюта, но е толкова, толкова по-добър от Far Cry 5… тук положението просто е плачевно.

Всъщност споменавайки Far Cry Primal – там поне имаше смислен крафтинг. Имаше някаква причина да събираме съчки и тъй нататък. Имаше някак смислена луут система. Във Far Cry 5 тя е пълна пародия. Почти от всичко имате промишлени количества във всеки един момент. Примерно експлозиви – в джоба си във всеки момент се разхождаме с яко C4, гранати, динамит, мамата си джаса.

Крафтинг във Far Cry 5? Отново претупан. Шепа неща могат да се правят със съставки, които намираме из света. Примерно динамит. Но ние почти забравяме за това. Аз се сещах чат-пат само в моменти, в който взривният ми арсенал беше леко намалял и трябваше да си крафтна малко динамит, че да вдигна нещо във въздуха. Има и цял екран за „хомеопатичен“ крафтинг, който видях чак в края на играта, понеже Far Cry 5 не благоволи в нито един шибан момент да ми го представи както трябва. Ама и без него – все тая, заглавието беше лесно. Ама хомеопатичната част се крафтва със сбиране на разни тревички от горички... което далеч не е най-интересното нещо в света.

И някак както съм тръгнал да говоря вероятно е резонно да поясня и малко как изглежда ролевата система на Far Cry 5. Незадоволително. Отново имаме няколко дървета с perk-ове, болшинството от които пасивки. Този път обаче точки получаваме не чрез вдигане на нива (такива изобщо липсват), ами чрез изпълняване на предизвикателства. Примерно лов на диви животни, убиване на X противници с определено оръжие, хедшоти, промъкване, газене на врагове и тъй нататък. Също така в тайници намираме и Perk Magazine, което ни дава точки бонус.

Системата... реално не е лоша, понеже ни мотивира да правим най-различни неща във Far Cry 5. Досадно е само това, че липсва вдъхновение в самите пъркове, които са най-баналните и обичайни, които човек може да си представи.

И да, този път не трябва да ловим определено животно, за да ъпгрейднем едно или друго нещо, което искаме. Поне тази досада я няма... но е заменена с фарма, който споменах по-рано.

И всъщност друг ролев момент няма. Едно дърво с пъркове. Плюс оръжията, при които началните версии можете да ползвате до края на играта.

Ако трябва да опиша геймплея, то бих го нарекъл единствено познат и фригиден. С всеки час, който играех се питах – „Ще се случи ли нещо ново, нещо различно“. Нищо ново и нищо различно не ставаше.

След прекарани три часа във Far Cry 5 имах чувството, че са минали десет... докато в Ni No Kuni II и Kingdom Come: Deliverance десет часа ми се струваха като два. Не само това. След 5-6 часа във Far Cry 5 почти сигурно ще сте видели тотално всичко, което заглавието може да ви предложи. Туйто. Налични са уж три региона, само дето можете да почнете играта във всеки от тях. И доколкото това звучи яко, че имате избор – то реалността е друга. Понеже и можете да стартирате и в трите налични региона... то и трудността е горе-долу еднаква, и нещата за правене. Минете ли един от тях – другите два се превръщат в досаден грайнд. Ако се замисля – Far Cry 5 е стъпка назад в серията. Поне преди имаше някаква тръпка в разкриването на нови части от картата. Специално във Far Cry 3. Тук... не.

И докато Far Cry Primal поне се опита да предложи нещо ново, макар и предимно в рескин/мод формат, то Far Cry 5 дори не се старае. Имаме една съвсем базова Ubisoft-ска основа. Базовото шофиране плюс базовите оръжия плюс базовите три еднакви мода за всяко от тях плюс базовото AI плюс базовите „случайни“ събития в отворения свят плюс базовите странични куестове плюс базовата ролева система плюс базовата луут система. Плюс вече станали базови и злодеи, правени по макет.

Същевременно играта чупи рекорди по продажби. Е, защо пък не.

Преди финалните редове – малко за графиката и звука. Които са на ниво.

Визуално играта, развиваща се в планинска атмосфера, много подобна на Ghost Recon: Wildlands, изглежда страхотно. Живописните, спокойни гледки от Монтана ни карат понякога просто да спрем и да се огледаме. Също така играта не е особено тежка, което е допълнителен плюс.

Звук – тук нещата също са на ниво. Историята е слаба, но пък актьорите се справят идеално с неособено добрия сценарий, който им е връчен. Озвучаването като цяло е на ниво.

Финални думи? След Far Cry 5 не вярвам, че Ubisoft наистина са се променили. Макар че големите корпорации никога не го правят. Имаше новости в Assassin’s Creed Origins, да. Но всичко останало ще бъде едно голямо доене. Ще видим The Division 2, който ще е почти същият като The Division 1. Ще видим нов Assassin’s Creed, който ще е същият като Origins. Ще видим Far Cry 6 след две години, който ще е същият като настоящия. Ще видим някоя друга „нова“ игра, която ще е хибрид между Watch Dogs, Ghost Recon: Wildlands и Far Cry.

Пък който иска – да подкрепя тази тотална липса на новости и свежест.