Графиката... става. Върши си работата - нито е грозна, нито пък особено красива. Типично за изометрична екшън игра. 
Отново нищо интересно. Нито е добър, нито пък лош. В началото репликите на вашия главен герой са забавни, след това стават прекалено скучни и еднообразни. 
Разнообразие в Helldivers няма, геймплеят не е оптимизиран никак за сингъл, а в мулти се изисква прекалено сериозна отборна игра, за да бъде играта интересна. В резултат по-често надделяват негативните емоции, отколкото положителните. Може би ако имате приятели, които са си купили Helldivers и цъкате с тях ще е по-яко... но в противен случай имайте едно наум. 
Helldivers е претупана игра. И от самолет е видно, че студиото Arrowhead работи здраво по своята Magicka 2, а пък тази игра е изпълнена по поръчка от Sony набързо. Е, има някои интересни идеи, но като цяло за 3-4 часа Helldivers омръзва. След това няма нищо, което да ви спечели обратно към тази доста посредствена аркада. 
Helldivers се появи по-рано този месец и получи страхотни оценки. Играта е налична само за PS3 и PlayStation 4 и на теория изглеждаше като една страхотна ексклузивка. Сещате се – от онези, които почти тотално липсват при настоящото конзолно поколение. Е, аз си я купих от раз, тъй като исках да разцъкам нещо по-различно от кенефа The Order: 1886 на новата ми PS4-ка. И ох, какво беше разочарованието ми от Helldivers. Доколкото първите часове бяха окей, то след това емоциите ми бяха свързани предимно с майките на разработчиците, а в крайна сметка дори и сега нямам и грам шибана идея защо тази игра има оценки от 9/10 в повечето водещи сайтове.Да, Helldivers има потенциал. И да, разработва се от студиото Arrowhead, което ме кефи още от Magicka – дебютната им игра. И други техни продукти като Gauntlet не бяха лоши. Но, по дяволите, в случая на Helldivers аз не виждам гейм продукт, а доларовите банкноти, с които Sony са замерили Arrowhead… някак насилен и изпълнен набързо, колкото да се вземат парите и толкоз.
В началните си минути Helldivers прави яко впечатление. Очевидно е, че играта е меко казано вдъхновена от Starship Troopers – всички фенове на филма веднага ще разберат за какво говоря. Виждаме едно дистопично бъдеще, в което е създадена федерацията... Super Earth. Това е формирование от всички световни държави, която позволява милата ни планета най-накрая да се унифицира, за да започне човечеството космически пътешествия. Разбира се, отвъд границите на милата Земя се крият опасности, но пък Super Earth ги среща лице в лице...
...в името на демокрацията.
Един куп реплики на нашия герой са свързани с посяването на демокрация из вселената – очевидна задявка със САЩ, но и изцяло в духа на Starship Troopers. Не липсва и марковият рев „Freedom” на Мел Гибсън от Braveheart чат-пат. Общо взето, атмосферата радва в началото. Шеговито-пародийна.
Заедно с това, геймплеят в първите часове е обнадеждаващ и намеква, че ще видим добро заглавие. Запознаваме се с основните механики, които всъщност са си обичайни за twin stick изометричен шутър.
А горе-долу след около два часа разбирате колко кух е Helldivers. И как е построен върху една-единствена механика, макар и нелоша такава. А всичко друго... е плънка. Или поне това бяха моите впечатления.
Но коя е тази механика ще се запитате?
Фактически целият геймплей на Helldivers е базиран на едно нещо – да призовавате от космоса пратки, които да подсилват вашия човек. Войникът ви сам по себе си е пълен гащник – нещо като италиански или френски военен. Има шепа пълнители на своето пушкало и за няма и 2 минути предстои смърт, ако не се подсилите. Но как се случва това?
[caption id="attachment_46387" align="aligncenter" width="525"]
Призоваването на пратки за подсилване се случват чрез въвеждане на комбинациите, които можете да видите долу вляво - очевидно това са малка част от тях[/caption]
Ядрото на Helldivers са тъй наречените Stratagems. Това са въпросните доставки от космоса, включващи стационарни картечници, бомбени удари, тежки оръжия, муниции, превозни возила... общо взето неща, които използвате, за да завършите успешно мисията си. Някои от тях могат да се ползват само по един път. Например да си докарате трето, тежко оръжие. Други се призовават безброй пъти, но с таймер – мунициите да кажем. Определени неща могат да бъдат извикани ограничен брой пъти (но пак имат cooldown).
Както споменах, без Stratagems шансът ви да изкарате дадено ниво граничи... с нула. Мунициите ви са адски малко и свършват бързо, противниците са безкрай, а пък целите за изпълнение изискват от вас доста алтернативни подходи. С други думи, не говорим за някаква повърхностна екстра, която е добавена само за позата.
А още по-яко е, че всички тези ключови космически доставки... се извикват по коварен начин! Вие трябва да задържите L1 на джойстика и след това с кръстачката да въведете куп посоки в правилния ред. На пръв поглед не звучи много трудно да натиснете последователно нагоре, два пъти надолу, нагоре, надолу например, нали? Определено.
Но сега си представете, че някакви гадове ви млатят в същото време... а вие сте на 4-5 удара живец. Че понякога и по-малко. Представете си също, че трябва да хвърлите едно око отстрани на екрана как се извикваше примерно тежката ви картечница или пък ядрената глава... тогава вие не гледате кой идва да ви млати! И така дори една проста комбинация от 4-5-6 бутона става... доста сложна. А сбъркате ли – трябва да въвеждате отначало.
И след 5, и след 10, и след повече часове... човек винаги обърква нещо при въвеждането на комбинация за Stratаgem... и това е забавно. Тази механика на Helldivers е успешно изпълнена... и неслучайно е в ядрото на заглавието. А още по-яко е, че нерядко се случва докато чакате нещо... то да ви удари по главата и да ви убие. Знаете ли колко пъти загинах, докато с трепет чаках да паднат мунициите от космоса, след като нямах никакви в оръжията?
Но пък за сметка на това – можете да използвате тези доставки и по интересен начин. Например да унищожавате ваши противници! Първите пъти става неволно... но след това започвате да обмисляте как да лансирате дадена доставка точно върху нечия глава! Велико е, когато се появи някой брониран гигант и вие нямате оръжия, с които да го свалите... но успеете да го примамите върху мястото, където пада Stratagem в точната секунда...
Да, това е най-яката идея в Helldivers. Но за съжаление всичко останало в играта освен Stratagem-овете е едно голямо нищо. Буквално.
Първо, разнообразието. Такова като цяло няма. Всички планети, които можете да „демократизирате“ са кажи-речи еднакви. Някои са снежни, други имат джунгли и тъй нататък – но като изглед, като елементи не се отличават особено. След няколко часа омръзват и то адски яко. Допълнителен минус е, че освен еднаквите скинове няма никакъв генератор на произволни карти... тоест рано или късно ви предстои да научите всичко наизуст.
[caption id="attachment_46397" align="aligncenter" width="525"]
Подобни моменти, които могат да ни накарат да се усмихнем - като цяло има[/caption]
Освен това, целите за изпълнение на всяка мисия също са крайно еднообразни. Общо взето се свеждат до „преебани“ и „не чак толкова преебани“. Първите включват ескортиране на заложници и конвои, които могат да бъдат разрушени от противника... да, не е истина колко мразя този тип предизвикателства! Сред „преебаните“, или по-скоро „гига турбо шибано преебаните и псувам разработчиците свирепо“ са онези, при които трябва да призовете ядрена глава, за да взриви обекти на картата... докато ви нападат куп противници... и самата ядрена глава трябва да се активира и може да бъде унищожена от враговете ви... вие бягате от радиуса на взрива... и същевременно целите, които трябва да разрушите имат щитове, които трябва ръчно да бъдат свалени, преди да гръмне ядрената глава. И се регенерират сравнително бързо.
По-малко преебаните предизвикателства включват завладяване на точки от картата, защитаването на сгради, докато ви нападат врагове и др. Има и интересни цели – например такива, в които бързо трябва да въвеждате посоки от кръстачката (сякаш призовавате Strategem), докато (отново) се опитват да ви наклецат анално.
Като цяло, след няма и 2 часа всички видове цели за изпълнение на мисия са ви омръзнали и ви се повръща от тях. Сякаш сте препили с джин Савой. Но нямате избор – продължавате да циклите на едно и също място, ама с леко по-висока трудност, когато отключите съответните оръжия.
Освен еднообразните планети и цели има и три раси извънземни. Коя от коя по-банални и скучни. Буболечките от Starship Troopers. Протосите от StarCraft. Някакви кухи киборги на килограм. Нищо креативно, интересно... и все пак, поне има няколко вида врагове. Явно в даден момент е било преценено, че само буболечките са щели да са прекално скучни, та са били добавени и още противници. Но при всички положения няма да видите нещо, което да ви впечатли...
Но основният минус е самият геймплей. Helldivers е twin stick изометричен шутър – тоест с левия тъмбстик на джойстика се движите, а пък с десния се прицелвате. Най-лошото е обаче, че ключовото нещо за този аркаден жанр – героят да отговоря своевременно на вашите команди... не е изпълнено безупречно!
Вашият войник обикновено се обръща като самосвал - сякаш е сумист, който е преял особено драстично последната сутрин. А при положение, че в Helldivers в общия случай умирате от 3-4 удара, а някои противници, специално на протосите се движат бързо и моментално скъсяват дистанцията... то бавното ви обръщане означава смърт! Поредна такава...
Да не говорим, че в дадени ситуации вашият герой дори и не приема команда, която сте му дали съвсем ясно и сте натиснали копчето.И да, това също води до смърт... като за капак има проблеми с прицелването, когато се движите и пуцате (явно защото героят ви се завърта, когато давате посока на левия тъмбстик – това прави проблеми при прицелването с десния; много често в жанра левия тъмбстик се ползва само за движение, тоест героят не променя посоката, в която „гледа“, тук е избран алтернативен подход и не съм сигурен дали е добър).
Но дори и проблемите при прицелването и движението, които все пак са драстични, не са най-лошото в Helldivers. Кофтито е, че играта е... изцяло кооперативна. Искате да цъкате сами? Няма пък! Подобно нещо не е предвидено. Или играете с други хора, или сте обречени на безмерна скука. Защо ли?
[caption id="attachment_46405" align="aligncenter" width="525"]
Helldivers е разделен на кампании, течащи за известно време - в тях трябва да завладеете трите вражески планети и да запазите Super Earth здрав - всичко това се случва с усилията на цялата общественост... разбира се, супер малко хора играят срещу Illuminate - шибаните протоси, които могат да ви скъсат нервите[/caption]
Чисто и просто играта не е балансирана по никакъв начин за сингъл. Не мисля, че това е щяло да бъде мисия невъзможна – напротив. Дори и сега що-годе може да се цъка самостоятелно. Просто някои детайли не са налице. Не е положен малко допълнителен труд, че да се направи нещо завършено.
„Ми, тая игра ще е само кооперативна, няма да губим време да я балансираме и за сингъл, да променяме поведението на противниците според броя играчи и тъй нататък – нямаме време за това, трябва да си готвим Magicka 2” – вероятно това е било мнението на Arrowhead.
За мен – ужасяващо тъпо решение. Да, хубаво е, че Helldivers е труден. Но това е нож с две остриета – когато сте принудени да играете със случайни хора, просто шансът нещата да се прецакат е огромен.
Нека дам един пример – отивате някъде да поиграете футбол, но нямате отбор. Сбирате се някакви произволни хора, които не се познавате, не сте играли никога заедно и започвате. Срещу вас пък има отбор, който е ритал множество пъти заедно и са перфектно синхронизирани и координирани. Какво ще се случи?
Вероятно мнозина от нас знаят и от личен опит – разгром за вас. Освен ако случайно в нашия отбор не се появи бивш футболист, който да изнесе цялото бреме на гърба си и да спаси погрома. Е, същото е и в Helldivers. Врагът ви е добре координиран, а към вас се присъединяват случайни хора. Което е рецепта за това да ви наклецат анално. И това се случва прекалено често.
Но иронично, в общия случай дори извънземните раси не ви размазват. Това го правят вашите съотборници. Да, в Helldivers е много лесно да убиеш свой човек, а след това трябва да въведеш една от горепосочените команди със задържане на L1, че да го призовеш обратно. В големи мелета това не е никак лесно, а нерядко без да искаш можеш да убиеш 2-3 души от раз.
Ще съм лицемер и лъжец ако кажа, че само другите ми бяха виновни. Понеже ми се случваше и аз да убия 1-2 души в най-лошия възможен момент неволно и да проваля цяла мисия. Най-вече заради меко казано подозрителното поведение на прицелването понякога. И заради факта, че както споменах вече в Helldivers се умира бързо... а пък вашите оръжия са с още по-високи щети и едно отплесване означава масова смърт.
Да, яко става, когато цъкате с разумни хора. Които знаят какво правят. Които изпълняват целите с разум, а не се движат като мухи без глави. Когато някой ви прикрива с огромен робот, а пък вие изпълнявате целите на дадена мисия. В тези случаи разбира положителните отзиви на Helldivers... донякъде.
[caption id="attachment_46396" align="aligncenter" width="525"]
Целите в мисиите са еднообразни, като след 5-6 часа стават супер дразнещи[/caption]
Но ако нямате готов отбор от разумни хора и трябва да разчитате на случайни такива... ами, курец. Дори и един човек да е идиот от четирима, то предполагам можете да си направите и сами математиката. Иронично е, че в Helldivers двама души са общо взето достатъчни за изпълнение на почти всички мисии, ако са координирани. Ако обаче са налични четирима души, то трудността се покачва само защото те могат да се избият едни други... а извънземните са си пак толкова на брой.
Е, за някои всичко това може да е дефиницията на „удоволствие“, „фън“ и т.н. Мен не ме радва идеята да цъкам кооперативно на ниските трудности (мисии, които спокойно мога да мина и сам), а пък на високата с още хора да е по-трудно, вместо по-лесно... тъй като се държат безумно.
Но ако говорим и за самия геймплей – в него няма абсолютно нищо хитро измислено. Всичко опира до количеството. Вашите противници просто ви размазват с числа. Излизат нон-стоп, отново и отново, безспирно завинаги. Нямат изкуствен интелект, нямат нищо. Просто идват, идват, идват. Което за мен е „мързелива трудност“... направо математическо порно. Лошите ви чукат само с числа... и трябва само да им намерите системата.
И да, някои наричат това „безспирен екшън“, „напрежение, драма, МОЦИ, МОЦИ“... за мен е посредственост. А ако някой я издига в култ – толкоз по-зле.
Но нека оставим целия геймплей. Лошото е, че Helldivers няма никаква ролева система. Буквално. Налична е базова прогресия – с вдигане на нива се отключват повече оръжия и пасивни умения. И това е всичко!
Само си представям колко щеше да е хубаво да има различни брони, предмети... които да падат като дропове. Някакви босове за убиване, които да ви осигуряват по-хубава екипировка. Някакви интересни добавки към оръжията. Но не. Helldivers е просто една екшън игра с базови възможности за персонализиране на героя. Вероятно именно заради претупване не е добавено нищо по-сериозно като истинска RPG система... което е значителна разлика.
Окей, може би идеята е играчите да са сравнително равностойни, а не всичко да зависи от това дали имате легендарно пушкало... ама какво значение има това? Тъй или инак трябва да се фармят нива за по-хубавите оръжия и пасивни умения (а, да, също така оръжията са като цяло малко – към десет, а пасивките – още по-малко.
И до какво се изчерпва Helldivers в крайна сметка? Следното: да обикаляте безкрайно време сред няколко еднакви пейзажа, убивайки няколко еднакви вида противници. Целта ви е да фармите опит, докато не отключите най-хубавата екипировка, което ви дава възможност да убиете най-силните (еднообразни) врагове. И след това... нищо. Да, явно кооперативно е много „забавно“... аз не съм впечатлен. Най-малкото парите, които дадох за Helldivers ми се струват безвъзвратно загубени, похабени и хвърлени в кенефа.
Но нека преди финала на това ревю да отделя традиционните редове за графика и звук. Визуално, Helldivers не прави никакво особено впечатление. Като цяло – бива, нямам особени критики. Няма да се попипакем от кеф, докато го цъкаме – но като цяло става.
Звук... окей. Еднообразен като всичко друго в Helldivers. Първите два часа е забавно, след това става наистина дразнещо да чуваме как героят ни повтаря едно и също като папагал при убиването на всеки противник. Можеше да се вложи и повече старание...
Общо взето, Helldivers е игра със 6-7 часа геймплей – максимум. Да, за да отключите всичко трябва да цъкате повече – по-скоро да фармите. Но какво от това? Достигнете ли до двуцифрено число часове и вече нямате и грам желание да си пуснете Helldivers… никога. По никакъв начин... или поне при мен беше така.
Окей, може и ако си я купите с приятели да има повече забавни часове. Когато играете с нормални хора в отбора си. Но дори и тогава множеството минуси блещукат като аксесоарите на американски рапър... независимо дали говорим за уж непретенциозна игра или не, ако подобни продукти получават 9/10 – тъжно.
Още по темата
286910139