Поне аз очаквах повече от Just Cause 3. Не някакъв шедьовър или нещо незабравимо... но поне по-дълго забавление. Истината е обаче, че Avalanche са се опитали да минат метър. Заложили са изцяло на експлозиите и докато те са добри... куп други важни елементи за една успешна игра липсват или куцат. И докато наглед говорим просто за детайли, то когато се събере всичко накуп се усещат големите проблеми. Ако изключим техническите проблеми, налични и на PC, и на PS4, графиката на Just Cause 3 е красива. Не само ако говорим за експлозиите, но и почти всичко останало. Ако не беше ужасяващата гласова актьорска игра в кампанията бих се замислил дали да не дам зелено. Но тя е наистина прекалено зле... а тъй или инак Just Cause 3 не се отличава особено и откъм саундтрак, поне аз не го запомних с нещо особено. До момента, в който ви омръзнат експлозиите Just Cause 3... е як. Има моменти, които наистина ви карат да спрете за секунда и да си кажете - "Това ме изкефи". Но след не чак толкова дълго време сте видели почти всичко, което играта има да ви предложи и вече сами трябва да си създавате забавлението. Измисляйки начини да се гаврите с противниците си. И докато това звучи добре на теория... не е сигурно дали ще завладее сърцата на мнозинството геймъри. Въпреки че геймплеят на Just Cause 3 става - а това обикновено е най-важното за мен, когато давам оценки в ревютата - проблемът е, че омръзва прекалено бързо. Видно е, че Avalanche са се опитали да минат метър с една явно недовършена в много аспекти игра. Да не говорим, че експлозиите, колкото и да са зрелищни, не могат да крепят чак толкова дълго Just Cause 3. А като добавим и техническите проблеми, които са адски досадни... то някак играта се оформя като разочарование. Дали голямо или по-малко е въпрос на гледна точка. Но аз трудно бих казал, че става дума за... добра игра. Лаком гъз – насран ходи. Едва ли мога да започна по-цветисто това ревю, но не се досетих и за друг по-ясен увод, който да опише поведението на студиото Avalanche. Можехме да се чудим дали пускането на две игри в рамките на три месеца няма да е прекалено множко за една не чак толкова голяма компания. И отговорът е твърдо да. Очевидно е, че Avalanche са разцепили ресурсите си и докато имаше какво да се желае относно отворения свят на Mad Max – другата им игра тази година – то положението в Just Cause 3 не е никак добро. Реално единственото нещо, което играта има са... експлозии и разрушения. И нищичко друго. Някой веднага би казал – „Ами то само това се рекламираше, какво повече очакваш“. Така е. Факт е. Рекламираха се само експлозиите и разрушенията. Но не очаквах всички останали кажи-речи утвърдили се като задължителни елементи за една игра с отворен свят в днешно време да куцат толкова сериозно.

А в Just Cause 3 куцат много неща.

Нека карам направо по същество и да започна с историята. Която е просто покъртителна. Чета из интернет, че някои хора я намират за „пародийна и забавна“. Аз не мисля така. Струва ми се, че Avalanche са се опитали да направят нещо... сравнително сериозно. Всъщност самото студио си каза това в едно от интервютата. Че се търси малко по-тежък тон в Just Cause 3. О, колко е далеч от истината всичко това!

Кампанията е кенеф. Толкоз. Персонажите са кухи и толкова повърхностни, че човек ги забравя още преди да завърши дадена кът сцена. Цялостният сценарий звучи така, сякаш е аутсорснат в Индия – странно, неестествено и посредствено. Специално дъно обаче е озвучаването. Толкова е отвратително, че повечето кът сцени едвам издържах. Не знам дали Tales from the Borderlands не ме разглези, но мога да кажа, че Just Cause 3 е дори под нивото на средностатистически български сериал! Едни покъртително подчертани акценти, едни опити за изкуствени драми и „философски“ моменти чат-пат... ужас.

Но още по-лошото е, че дори и мисиите от кампанията са хипер досадни. Ще кажа само едно – още в първите два часа ще се сблъскате с около три ескорт мисии. В които имате един задник, тътрещ се заедно с вас и ако умре следва рестарт! Е, едва ли има нужда да кажа, че повърнах леко – макар и душевно – когато се сблъсках с тази реликва в гейминга. Мислех си, че вече сме стигнали до извода, че всички мразят този тип предизвикателства. Освен може би мазохистите. Но не. Още на петата минута видях надписа „Гошо умря, сега следва рестарт“, понеже още се чудех след уводната кът сцена как да се кача върху една скала и това беше достатъчно време, че да може моето приятелче да погине и да изчакам зареждането на играта.

А още по-култово беше нататък, когато пак Гошо не успя да уцели един мост с автомобила си и се хвърли в пропастта, умирайки и рестартирайки мисията за мен. Прекрасна работа, нали? Пичът се е нафиркал и се самоубива, а после аз трябва да чакам... (Но всъщност ставаше дума за досаден бъг, както може би сте се досетили.)

Когато не се занимавате с Гошо и не се опитвате да го предпазите от евентуалната му смърт пък ще срещнете предимно скучни мисии от кампанията. Която поне е кратка – не съм сигурен дали да го посоча като минус или плюс. Май клоня към второто, понеже ако беше и дълга щеше да е пълен ад за издържане...

Но както и да е. Говорим за игра с отворен свят, а и едва ли някой е очаквал The Last of Us от Just Cause 3. Тъй че няма да отделям прекалено дълго време за историята. Само ще отбележа обаче, че иде реч за една претупаност – и откъм дължина, и откъм качество. Нещо, което се усеща в прекалено много аспекти от Just Cause 3.

И нека продължа по същество към геймплея. И най-вече онова, което ме изненада неприятно... колко опростен е в почти всички аспекти!

Първото нещо – в Just Cause 3 няма дори елементарна ролева система. Човек би си помислил, че това е стандарт в днешно време за игрите с отворен свят, но не би. Не трупате точки опит под никакъв формат. И ако се чудите как отключвате затворени в началото на играта умения – тъй като такива има - то веднага ще ви кажа... чрез изпълняване на странични мисии. Тоест – предизвикателства.

Няма значение дали искате да ги минавате или не. Ако искате вашият герой Рико да е максимално ефективен ще трябва да ги изпълнявате. Макар че е интересно, че заключените умения... значително варират откъм функционалност. Например нямате опция да ползвате дори шибано прицелване, ако не минете специално предизвикателство! Което значи, че в началото на играта ако се натъкнете на снайпер няма как да zoom-нете! Но доколкото това е драстичен пример, то повечето от останалите умения за отключване са с доста... скромна функционалност. Например нитро за автомобили, лодки или самолети. Което е горе-долу все тая дали имате или нямате. А, да, освен това уменията за ъпгрейд са адски малко като число - вероятно към 30 общо, като минимум половината не ми изглеждат особено смислени. Ако не и повече. Без прицелването, де...

И до какво води липсата на нормална, дори и опростена, ролева система? Много просто - губи се чувството на прогрес. Примерно в Mad Max ъпгрейдвахме героя си, за да издържа на повече бой, нанася по-големи щети и тъй нататък. Все базови неща. Но ни караха да мислим как да изразходваме ресурсите си. Да обикаляме света, докато събираме кинти за нещо ново. Това липсва в Just Cause 3! Още от първата минута Рико е машина за убиване. Излизате срещу 5-6 човека и ги изтребвате като едното нищо. Сеете разрушение навсякъде. Оръжия? Почти всичко е налично от самото начало с малки изключения. И за мен всичко това е лоша идея.

[caption id="attachment_58594" align="aligncenter" width="525"] Хвърчането наляво-надясно е адски приятно, особено ако се хвърлите от някоя много висока скала и 1-2 минути летите надолу, преди да стигнете до земята[/caption]

Без базова ролева система играта става наистина ненужно лесна. Най-често се умира в резултат на някое произшествие от рода на това да не прецените как да изскочите от падащ хеликоптер, който пилотирате и той да се стовари връз вас. Всъщност Рико спокойно издържа и на подобно нещо и не умира. Някакъв си хеликоптер пада върху него и се взривява? Пфах, пичът да не е аматьор да умре от това. Е, ако се случи цялата сценка в битка и ви прострелят 5-6-15 пъти, тогава вече ще умрете...

А ако говорим за обикновени престрелки, то Just Cause 3 се усеща като God Mode. Заставате срещу противниците, гърмите ги, те хабят по един пълнител и не става нищо. Чувствате се така, сякаш сте си пуснали хакове... не знам дали това е била идеята на Avalanche. Но аз не виждам никаква разумна причина играта да е чак толкова лесна и да няма RPG система като тази на Mad Max. Която не беше нещо чак толкова дълбоко или невиждано – напротив. Базово изпълнение. Но го имаше. И ни помагаше да усетим прогреса – как в началото имаме слаб герой с ужасен автомобил, а в края на играта е изрод, който пребива спокойно по 30 човека в ръкопашна битка без да му мигне окото и унищожава всичко наред. В Just Cause 3 вие сте в тази ситуация още в самото начало.

Така ви остава единствено да обикаляте света и да... превземате шибани бази. Тъй като в играта някаква валута, ресурси, купуване, ъпгрейдване на каквото и да е няма! Някой ще каже - "Ама то това са козметични неща". Така е. Но нека ги има. Защото без малко грим - образно казано - се вижда грозното недовършено лице на Just Cause 3.

Изобщо не говоря за това, че вече във всяка игра с отворен свят превземаме шибани, шибани бази. Тоест не е нещо, което да ни накара да пуснем една струйка урина в гащите си от неочаквано щастие. А самите мисии за превземане на бази са образно казано в две категории. Първата включва освобождаване на градове. В тях вие трябва да унищожавате символите на диктатора, завладял виртуалния свят, че да се справите с него. А, да, май не споменах в началото какъв е сюжетът на играта. Е, това е. Рико трябва да убие диктатор, изпълнен на ниво злодей от Инспектор Гаджет.

Та, в градовете вие рушите кули, от които звучи пропаганда, взривявате статуи, събаряте билбордове, завладявате РПУ-та и т.н. Процедурата е интересна може би първите три-четири пъти, след което става адски, адски, адски, адски досадна. Няма да говоря и колко абсурдна е цялата идея – „Здравейте, идвам да освободя града ви, връхлитайки с тежък хеликоптер от въздуха и взривявайки всичко наоколо, убивайки множество невинни жители, ама да не ви пука – нали ще сте свободни“. Малко напомня на начина, по който САЩ донесе демокрация в Ирак...

Другият тип завладяване на бази е по-интересен... тъй като включва есенцията на целия Just Cause 3. Става дума за структури като заводи, военни комплекси, фабрики и т.н. Те са изпълнени от избухливи материали и мащабни постройки... които си плачат да бъдат вдигнати във въздуха от вас. И да, вие правите точно това!

[caption id="attachment_58605" align="aligncenter" width="525"] От една страна наличните ъпгрейди в Just Cause 3 са малко, а от друга - заключването на възможността за прицелване е чист абсурд (докато в същото време има много почти безсмислени ъпгрейди)[/caption]

За да завладеете дадена база трябва да я унищожите почти изцяло. В резултат подобно на боливудски екшън вие ходите напред и гърмите всичко пред очите си. Едва ли има друга игра, в която съм си казвал – „Причервеня екрана, май скоро ще ме убиват, дай да се скрия зад онази сграда... но същевременно ще взривя тези запалими контейнери на 5 метра от мен за кеф“.

Също обаче както и градовете, завладяването на бази е интересно до един момент. Да, експлозиите са страхотни. Изглеждат зрелищно, когато някоя огромна сграда се прекатури на земята, от което често последва и вторичен взрив. При който парчетии хвърчат навсякъде... включително и такива, които могат да ви хлопнат и повалят на земята. Истински забавно е също да застанете върху една сграда, взривите постройката до нея и видите как тя започва бавно да пада връз вас... и когато се измъкнете в последния момент и двете рухват. Доста... филмово и приятно усещане.

Но то се изчерпва прекалено бързо. Ще се запитате защо? Вече ви отговорих още в началото на статията... в играта няма почти нищо друго. Взривовете са яки и зрелищни – но когато всичко се върти около тях омръзват. И то за кратко време. Виждаме как работи инфлацията с пълна сила. За прекалено кратко време има адски много от тях. И всеки следващ ни изненадва или впечатлява прекалено много. Ефектът им се обезценява.

Вероятно проблем е цялостната ниска трудност на играта. Както споменах Рико е като хибрид между Рамбо и Терминатор... или по-точно казано средностатистически копач, полицай или просяк в главната роля в боливудски екшън. Не може да бъде спрян почти по никакъв начин, избива пълчища противници още от първата минута и безпроблемно издържа на артилерийски заряд, попаднал в краката му или няколко откоса от минигъна на хеликоптер. Но заедно с това - изкуственият интелект е просто покъртително зле. Изглежда така, сякаш е на трудност Super Easy. Нанася малки щети, не се движи особено и само чака да го претрепете. Именно заради това експлозиите идват прекалено лесно и стават прекалено скучни. Вие не се "борите" за тях, тъй да се каже. Защото щеше да е по-яко, ако трябваше да се справите с по-трудни противници, преди да заложите взривове в основата на някоя титанична постройка и не я взривите. Сега... просто влизате през главния вход и почвате да сеете апокалипсис.

[caption id="attachment_58593" align="aligncenter" width="525"] Освобождаването на градове омръзва прекалено бързо... най-вече защото е толкова супер еднообразно[/caption]

Всъщност цялата пуцалка на Just Cause 3 е изпълнена супер повърхностно. Айде, няма да се оплаквам, че липсва ковър система – все пак съм фен на старите шутъри. Но не мога да разбера например защо Рико дори не може да тича! Цялата система на престрелките се усеща някак орязана. Няма някакъв елемент на съхраняване на муниции, някаква прецизност. Просто безмозъчно гърмене, в което не се стараете и грам. Нито да се скриете, нито да се прицелите.

Някой веднага ще каже – „Ама то това е игра за удоволствие“. Явно всеки вижда нещата различно. За мен липсата на елементарно предизвикателство не е удоволствие. Напротив... за мен е скука.

Която всъщност е думата, с която мога да окачествя Just Cause 3 най-добре. Скучен. И не толкова заради кухата пуцалка, която е доста зле реализирана. Просто в отворения свят няма какво да се върши.

Окей, има някакви произволно случващи се събития. Тип Far Cry 3 и 4 – помогни на някой бунтовник в беда. Но при липсата на точки опит, на някаква валута, на каквото и да е нещо за купуване и ъпгрейдване в играта на вас ви е все тая дали ще ги изпълните! Мисиите ги има чат-пат – какво от това.

Втората опция е просто да колекционирате автомобили, лодки, превозни средства. Намирате нещо яко, закарвате го на определено място из картата (гараж в някой от градовете, които сте освободили по американски) и вече можете да го ползвате когато ви скимне. Идея, която звучи яко първоначално, но при ниската трудност ви е все тая.

И третото са предизвикателствата. Повечето от които са съвсем банално реализирани – тип чекпойнт състезания с автомобили и лодки, прелитане наляво-надясно със самолети, взривяване на бази с хеликоптери за определено време и тъй нататък. Усеща се ясно, че всички предизвикателства са претупано добавени... колкото да има нещо в играта. Не е положен особен труд да се вкарат в някакъв контекст. Даже според мен нарочно са обвързани с отключването на ъпгрейди за Рико, понеже едва ли някой щеше да ги разцъка иначе.

В резултат бих казал, че Avalanche не са мислели за всички геймъри, докато са създавали Just Cause 3. Към момента играта е насочена към една специфична аудитория – хора, които просто ще обикалят наляво-надясно, ще гърмят наред, ще правят каскади, ще се гаврят с дебилните противници и т.н. Нещо като Grand Theft Auto V и хилядите клипчета, които сме гледали с всякакви извратени събития. Които аз дори не мога да измисля никога. Някакви безумни каскади, масови мелета и т.н.

Да. във всичко това Just Cause 3 се справя добре. Благодарение на куп джаджи можем да се гаврим яко с противниците си. Например устройството на дясната ръка на Рико, което изстрелва въжета с куки в двата си краища. С него можем да навързваме... кажи-речи каквото ни падне. Превозни возила едно за друго. Взривоопасни варели край някоя цистерна, които с един куршум се превръщат в истинска бомба. И т.н. Което отваря доста интересни вратички. Яко е например да свържете някой добре брониран командос с гърмящ варел и само с един куршум да го хвърлите горящ (и мъртъв) в небето. А ако има някакво меле от противници наблизо - да ги накарате буквално да завалят над вас. Чувството е страхотно.

И можете да правите куп подобни неща. Да завлечете някое вражеско военно возило в пропастта, взривявайки го. Да вържете някой хеликоптер на противниците за сграда, пречейки му да ви подгони. Или още по-яко - да го заковете за някоя цистерна например, което да накара вашите противници да посеят разрушения в собствената си база! А можете и например да решите да вдигнете някой спортен автомобил високо върху някой мост - ако искате по-бързо да го закарате в гаража в близкия град, ама ви мързи да обикаляте по пътя. (Говорим ако преди това не сте разрушили моста, естествено!)

В добавка на всичко това идва физиката в Just Cause 3. Която е на топ ниво. Не говоря за реализъм... ами за потенциал да се вършат извращения. Можете да засилвате самолети по противникови бази, като преди това се качвате върху тях и гърмите с базука отгоре. Или да оставите някой бронетранспортьор да се движи по инерция, газейки враговете, докато вие в същото време пуцате с тежката картечница отгоре. Несъмнено с месеци ще има какви ли не кратки клипчета, които ще се виждат за Just Cause 3. Както има за Grand Theft Auto V.

Но знаете ли, това е само една аудитория фенове. И не съм сигурен дали са мнозинството. Не съм сигурен колко души ще обикалят, опитвайки се да правят каскади, хипер зрелищни взривове и т.н с часове. Изглежда обаче Avalanche са направили игра специално за тях. Но само толкоз.

Реално Just Cause 3 е една основа. Една основа за модърите да създадат нещо по-яко за PC. Една основа за онези, които ще измислят каскади и креативни начини за взривяване на половината карта. Но това не е игра, която да си заслужава цената от 140 лева. В абсолютно никой случай. Има тотално малко като количество съдържание. Всичко се изчерпва до взривовете. Но дори и яки, те втръсват.

Всъщност за мен най-забавното и яко нещо в Just Cause 3 беше просто... да си летя из виртуалния свят. Благодарение на парашута, който можете да ползвате във всеки един момент и уингюста минаването на огромни дистанции е лесна работа. За това помага особено много куката. Много подобно на ситуацията в Assassin’s Creed Syndciate Рико може да се забие в някоя стена на сграда (или дори в земята) и да се придърпа бързо. Докато се случва това вие набирате достатъчно инерция и при отваряне на парашута докато се издърпвате просто изхвърчате високо.

Овладяването на трите неща – куката, уингсюта и парашута – не е много лесна работа. Но колкото по-добри ставате с тях, толкова по-забавен става Just Cause 3. Но интересно е, че не говорим за компонент, свързан с експлозии – точно обратното. Става дума за обратното на екшън – лековато и отпускащо хвърчане из виртуалния свят. А най-интересното е, че докато в престрелките предизвикателството е нулево, то при ползването на триото кука/парашут/уингсют ще са ви нужни прилично количество часове, докато започнете да действате наистина ефективно. Можете да сте сигурни - докато се учите Рико ще се озовава множество пъти по корем на асфалта, подобно на плъзгащ се по леда пингвин.

И все пак – за мен Just Cause 3 просто не си струва покупката. Особено и ако добавим техническите проблеми на играта.

За PlayStation 4 на моменти се вижда ясно спадане на фреймрейта. Не само това, но и зареждането на мисии или рестартирането на предизвикателства понякога отнема цяла вечност. И под цяла вечност имам предвид около минута и нещо-две... защо се случва това – нямам идея. Като за капак няколко пъти играта си позволи да ми крашне. За конзола. Явно заради изненадваща нужда от пач, която прекъсна настоящата ми мисия и ме изхвърли в дашборда на PS4. Нереално.

[caption id="attachment_58591" align="aligncenter" width="525"] Вероятно е направен опит злодеят в Just Cause 3 да е пародийно зъл, но дори и в това се проваля[/caption]

Макар и да не играх и версията за PC си позволих да погледна коментарите на Steam. В сигурно половината от тях се посочват различни технически проблеми – включително и с фреймрейта при хубави видеокарти. Включително и със зареждането на Just Cause 3, което отнема цяла вечност понякога за PS4. С други думи техническото състояние на играта не е розово. Някои смятат, че за PC виновник е защитата Denuvo - играта още не е кракната. Възможно е. Но това не е оправдание...

Но техническите проблеми хич не ме и изненадват. Just Cause 3 се усеща недовършен. Именно и заради това започнах ревюто по този начин. Avalanche се излакомиха. Just Cause 3 можеше да бъде много повече, но след една година време. Когато се изчисти в технически аспект и се понапълни отвореният свят. Когато се добави тъй нужното допълнително съдържание. Но сега? Ситуацията не е идеална...

А, момент - почти забравих да спомена, че мулти липсва в играта. Това беше обявено отдавна, де. Но е редно да го посоча изрично. А Just Cause 3 просто си плаче за мултиплейър. Нещо като в Grand Theft Auto Online! В което хората да могат заедно да споделят експлозиите, разрушението, ако едни можеха да карат самолет или автомобил например, а други отгоре да гърмят с някое оръжие... щеше да е толкова яко. Дори и при малкото неща за правене. Просто си „проси“ Just Cause 3 подобен елемент. Но не. Изцяло сингъл. Защо? Защото е трябвало да се върши още работа и Avalanche са искали да изкарат проекта възможно най-бързо...

И преди финалните думи – графика и звук.

Just Cause 3 изглежда прекрасно. Въпреки всичките технически проблеми. Играта е много красива за PS4, текстурите са детайлни. Прехвърчането из виртуалния свят е истинско удоволствие – наистина. Особено ако се хвърлите от някоя супер висока точка и летите към 2 минути, докато стигнете до земята! Няма какво лошо да кажа за изпълнението – радва във всичките си аспекти.

Звук – ефектите стават, гърмежите звучат яко, саундтракът... не го помня особено нито с добро, нито с лошо. Ужасна гласова актьорска игра. Но тъй като не говорим за игра, акцентираща на сюжета – сиво.

[caption id="attachment_58598" align="aligncenter" width="525"] Just Cause 3 ви дава свободата да творите подобни извращения... и тук идва въпросът - колко време ще са ви интересни?[/caption]

И така, финалните думи. Силните страни на Just Cause 3 са следните: експлозиите и навигацията из отворения свят с кука/уингсют/парашут. Първото омръзва за 3-4 часа, тъй като около него се върти цялото заглавие. Второто не е ясно дали изобщо ще ви зариби. Освен тези два елемента играта е или на посредствено, или на откровено ниско ниво. Поради което бих казал, че на настоящия етап не си струва.

Да, ако сте фенове на онова, което описах по-рано в статията - сами да си създавате забавление - да действате по ваши си креативни схеми за всяване на хаос - Just Cause 3 ще ви донесе достатъчно удоволствие. Но ако не влизате в тази категория играчи е добре да имате едно наум.