Loadout е адски зарибяващ в първите десетина часа, но след това омръзва прекалено бързо. Като цяло това е безплатна игра с потенциал... но към момента не си струва особено. Графиката бива. Не е някаква невиждана красота, но и не е грозна. Визуалният стил е нещо, което сме виждали доста пъти вече, но винаги е забавно да разполовите някой противник, да му откъснете крак или ръка. Тук критики нямам. Откъм саундтрак и ефекти всичко изглежда добре. Loadout зарибява за 10-на часа, но след това омръзва изведнъж. Не е игра, която може да бъде "обхейтена"... няма нужда. Но просто във free-to-play модела толкова бързо омръзване може да е фатално. Loadout не е слаба или скапана игра. Напротив, има своите плюсове. Но просто омръзва прекалено бързо. Разнообразието при картите е малко, а и самите престрелки не са особено добри. Като цяло можете да пробвате - Loadout е изцяло безплатен! Но имайте едно наум. По принцип е трудно човек да критикува игри от типа на Loadout. В крайна сметка, говорим за безплатен шутър, който няма каквито и да е огромни претенции. Зад него не стои някой разпространител като Activision или EA, липсват раздути рекламни бюджети. Става дума за игра, чиято цел е просто да е забавна и зарибяваща.

Доколкото това важи за Loadout в една степен, то проблемът е друг - прекалено бързото омръзване. И то след около 10-15 часа игра. И ми се струва, че разработчиците на заглавието ще трябва да впрегнат всичките си ресурси в добавяне на допълнителни нива и усъвършенстване на системата за създаване на оръжия. Тъй като Loadout има потенциал, но това далеч не е единственото условие за успех в модерния гейминг.

Но нека започна отначало – що за игра е тази?

Loadout е шутър от трето лице без каквато и да е сингъл кампания. Всичко, което правите е да цъкате отново и отново и отново в мулти. Идеята е да се предлага геймплей, подобен на класическите FPS-та от едно време тип Quake 3 и Unreal Tournament.

Като основна екстра се посочва системата за персонализиране на оръжията. За разлика от огромното мнозинство игри, пред вас не се представят просто един-два-три варианта, за да промените начина, по който се държи дадено пушкало в ръцете ви. Всъщност, те са милиарди според разработчиците на играта Edge of Reality.

Е, не съм сигурен дали това число е реално. Бих казал не. Но именно системите за създаване на оръжия на теория трябва да ви „залепят“ към Loadout.

[caption id="attachment_26685" align="aligncenter" width="525"] Всеки мач започва така - двата отбора се нареждат в кръг и се избиват за секунди[/caption]

Идеята е следната – имате четири основни вида оръжия – launcher, rifle, pulse и beam. Това е своеобразната рамка, върху която надграждате. Става дума съответно за пушкало, изстрелващо ракети, куршуми, малки топчета с шипове или лазер.

Оттам нататък, вариациите са изключително много. Ако дадем за пример класическа картечница – или rifle – то имаме възможности за:

-избиране на 5 вида приклади;
-6 вида оптики;
-9 вида цеви;
-5 вида спусъци;
-4 вида пълнители;
-5 типа куршуми;

Както можете да се уверите, вариациите са много. Можете да превърнете вашата картечница в снайпер, помпа или пък минигън. Можете да лекувате вашите съотборници с нея или пък да нанасяте щети.

Заедно с това, оръжия като launcher-ите имат няколко различни възможности при избор на мунициите. Всъщност, само в този аспект има хиляди комбинации! Ако изключим и другите като приклад, оптика и т.н.

Всичко това звучи супер, нали?

На пръв поглед – да. И първите часове, които прекарате пред Loadout ще са в екрана с оръжията. Какво да изберете? Мощни ракети, с които да удряте по няколко противници? Далекобойно оръжие с високи щети? Изключително точния лазар, при който обаче ви трябва прецизна стрелба?

Това е всичко, което ви интересува в началото. Ако решите сами да си блъскате главата, разбира се. Някои хора просто четат за перфектните комбинации в интернет, което несъмнено ще им развали част от кефа в Loadout. А това е именно намирането на перфектното оръжие за вас.

За съжаление обаче, перфектни комбинации има в Loadout. На оръжия, които са в пъти по-ефективни от останалите. И към момента мнозинството хора, които срещам пуцат с картечници и лазера – какви ли не вариации. Тук-таме се вижда нещо различно, но рядко.

Което е сериозен минус. Наистина няма как да очакваме при толкова много комбинации да има баланс, но все пак... има нужда от сериозно доизкусуряване на детайлите. В противен случай мнозинството хора, които не искат да губят заради оръжието си просто ще изберат най-доброто. И хоп, както уж имаме стотици, хиляди, милиони или милиарди комбинации, то 80% от хората цъкат с едно и също...

Като цяло, системата за оръжията е добре замислена. Но без баланс ще си остане просто една хубава идея и нищо повече. Особено като се има предвид, че с напредване на часовете, които прекарате в Loadout става все по-трудно да трупате виртуалната валута, с която си отключвате ъпгрейди за оръжията. (Вдигате по-малко нива и по-рядко, а именно в този случай получавате сериозни бонификации.)

Да, наистина пушкалата са много вариации, забавно е да гледате как се променят след ъпгрейда им. Но е адски неприятно да събирате пари цифра време за някое оръжие, а накрая то да се окаже пълен боклук. А това се случва. Прекалено често дори...

Но стига толкова за оръжията. Въпреки че на тях е кръстена цялата игра, то в крайна сметка основното нещо е влизането в дадена арена. Какво може да се каже за геймплеят?

Основният проблем тук е, че омръзва наистина бързо. За около 10-15 часа вече нямах никакво желание да си пусна Loadout. Просто ей-така. Защо ли?

Причините са две.

Първо, картите. Те са изключително малко на брой и още по-лошо, не впечатляват по никакъв начин откъм архитектура. Сигурно съм изиграл 200 часа само на Deck16 и нейните варианти – една от най-популярните карти в Unreal Tournament игрите. При Loadout няма нито едно ниво, което да се доближава до нея. Мнозинството карти са малки и просто ги научавате наизуст за нула време. И след това просто ви обхваща скука, като ги започнете.

Друг минус при картите е фактът, че почти всички режими се развиват на едни и същи нива. А е очевидно, че едни карти са насочени към обикновения отборен детмач, други – към своеобразния capture the flag и т.н. Това също е минус – някак се набива на очи още повече колко малко са нивата в Loadout.

Иначе, в самата игра режимите като цяло са интересни. Наистина говорим за познати такива от шутърите... но са любопитно изпълнени.

При отборния детмач (няма възможност да играете сами за съжаление) труповете оставят малка колбичка, която трябва да бъде събрана. Не ли случи това – отборът ви не печели точка. В случай, че убиете някого без да вземете тази награда, ваш противник може да направи същото и да ви лиши от възможността да се доближите до победата.

Друг режим е capture the flag, при който трябва да завладеете не флаг, а чук. Интересно, когато го хванете, с него можете да убиете ваш противник с един удар, ако има неблагоразумието да се доближи до вас. Ако направите това, ще получите и повече точки при завръщането му до вашата база.

В трети режим един от четиримата човека в даден отбор се превръща в колекционер, който трябва да събира кристали. Другите трима или трябва да го пазят, или да убиват чуждия, пречейки на противниците ви да бележат точки. При смърт на колекционера, друг човек от отбора поема тази функция.

Последният режим е стандартен – познатият от Unreal Tournament и куп други игри domination. Имате точка из картата, която трябва да завземете, стоейки известно време на нея. Когато това се случи, трябва да преминете към следващата и така около 8 пъти или повече. След това победата е ваша.

Има и една комбинация от няколко режима, при която едновременно получавате точки за убийства и за връщане на чука, като накрая трябва да разрушите вражеската база.

Като цяло, режимите не са лоши. Но когато нивата са супер малко... ами, скучно е. Едно и също отново и отново и отново и отново. И да си каже човек, че съм прекарал 50 часа пред Loadout... не.

На всичкото отгоре, един от основните минуси в играта са самите механики на престрелките. Да, умението определено има значение. Но е голям проблем, че много от оръжията, в които не е нужно да се прицелите изцяло прецизно доминират като коефициент на полезно действие. Най-вече картечниците.

Всъщност, на моменти Loadout ми прилича повече на Call of Duty, отколкото на футуристична игра с рисуван визуален стил. Просто мнозина цъкат с картечниците в момента и толкоз! Или автоматичните, или помпите, или снайперите. Уж разнообразие... но тези оръжия са прекалено силни.

Друга критика от моя страна е начинът, по който изглежда скачането в Loadout. Отвратително! Всички летят така, сякаш са на Луната! Правиш един скок и прекарваш около две-три секунди във въздуха! Което променя в негативен аспект изгледа на всяка битка.

А именно – всички скачат като лунни зайци на амфетамини. Скок, скок, скок, скок. Подскок. И пуцат на сляпо. Ако някой вземе, че умре – супер.

За сравнение, в класики тип UT и Quake, скокът траеше по-малко време, като заедно с това не можехте свободно да си контролирате играча във въздуха. Поради което вашият противник можеше да се прицели там, където ще паднете и да ви претрепе.

В Loadout и своеобразната занижена гравитация, това не се случва. Всички хвърчат наляво-надясно и стрелят напосоки, хвърляйки нон-стоп вездесъщите гранати. Което в началото може и да изглежда забавно. В един момент просто ви е скучно.

Мога да разкритикувам и перспективата. Просто тази от трето лице не е никак подходяща за Loadout. Да, забавно е да гледаме как човечето ни си сменя вида, когато го прострелват. Как изгаря, бива надупчено и т.н. Но много често, особено при близки битки с един заешки подскок, вашия опонент вече не се вижда. Което е зле. Добавя още елемент на случайност в битките... които прекалено често приличат по-скоро на хвърлен зар, отколкото нещо друго.

Преди да пристъпя към заключението е редно да отделя няколко реда на платения модел в Loadout. Огромният плюс е, че не е натрапчив. Ъпгрейдите за оръжията се отключват само и единствено с умение – трябва да изиграете даден мач и да си спечелите точките чрез фрагове! Да, можете да си пуснете „премиум“ режим, в който наградите са двойни. Но и в двата случая, ако сте на последните места в дадена игра и само ви убиват, няма да изкарвате никакви пари.

Иначе, с реални пари се купуват предимно скинове. В момента Loadout включва три модела герои – белокож с вид на Рамбо, чернокож здравеняк с шкембе и дебела жена. Естествено, всеки от тях има значително количество скинове.

И така, дойде време за графиката и звука. Визуално, Loadout е... поредният клонинг на Team Fortress 2. Рисувано е, забавно е... но известно време. След това човек свиква. Ако само заради визуалния стил е било предпочетено да се използва перспектива от трето лице... ми се струва, че решението е било лошо.

Да, забавни са сцените, при които вашият персонаж умира или убивате противници – когато откъснете глава, крак или ръка. Когато изпържите или размажете някого. Всъщност, дозата бруталност е идеална. Обожавам кървавите шутъри. И все пак, някак нещо липсва.

Звукът... е приличен. Ефектите стават, рок музиката е добра. Като цяло, нямам критики.

И така, заключението. Loadout е игра, която прави приятно впечатление около десетина часа. Дали се зарибих на нея за един уикенд? Да. Разцъках здраво. Че и откарах до късни доби едната вечер. Но дни след това, Loadout ми беше антипатичен. Сега трудно изигравам и един мач. Прекалено еднообразно ми е. Дори и някои Call of Duty игри ми омръзваха по-бавно.

Като цяло, можете да пробвате Loadout. Наистина геймплеят напомня до известна степен на старата школа шутъри. Но ми се струва, че трябва да се изчака още време, преди тази игра да си струва.