Въпреки че след епохално дългата разработка на Max Payne 3 са направени ефекти графиката да е напудрена с по-хубави текстури, то всичко лъсва, когато видим грозните анимации на героите. Средна работа. 
Звукът е добър. Това е. Макс и останалите персонажи са озвучени много добре (тук-таме има дрески за дялане, де). Ефектите и особено саундтракът също са на високо ниво. 
Как може да се се оцени геймплеят на една игра, когато такъв... почти няма? Може би 2/3 от Макс Пейн са кът сцени, които дори не могат да бъдат спрени. Другата 1/3 представляват долнопробен модерен ковър шутър... какво да кажа повече? 
Най-слабата игра с бранда Rockstar, за която поне аз се сещам. Просто едно недоразумение, което разчита единствено на доброто реноме, което този разработчик има... 
Беше ми ясно, че Max Payne 3 няма да е толкова успешна игра, колкото бяха предишните две в поредицата. Просто 2012 година не е 2002-ра или 2003-та. Същите механики, с които Макс спечели сърцата ни тогава вече са преекспонирани толкова пъти, че е нормално човек да си каже, ако ги види днес – „Пф, вие ебавате ли ме“.Да, бях сигурен, че Max Payne 3 няма да е някаква велика игра. Но очаквах Rockstar да защити репутацията си, да направи поне един приличен шутър. Уви, това не е истина. Max Payne 3 е просто една помия, а ревютата с десетки за нея са просто скандални и престъпни.
Защо ли? Ами много просто. Max Payne 3 не е електронна игра. Точка. Почти няма общо с жанра. Това е дълъг, протяжен и банален филм, маскиран като игра. И не мога да схвана що за мазохист смята това нещо за някакъв вид „хит“.
Наистина. Ако трябва да разкажа накратко за геймплея на Max Payne 3, то нещата звучат така:
-10 минути кът сцена за начало на мисията;
-5 минути геймплей, в които убивате 5-10 противника;
-кът сцена, в която виждаме как Макс влиза от едната стая в съседната;
-убиване на 5-10 противника за около 5 минути;
-нова кът сцена, този път от 5 минути, докато Макс преминава от една стая в съседната и бръщолеви нещо;
-убиване на 5-10 противника за около 5 минути;
-по-дълга кът сцена от около 5-10 минути в средата на мисията;
-убиване на още 5-10 противника;
-заключителна сцена за мисията от 10-на минути плюс встъпителната сцена за следващата – пак там някъде;
Наистина. Това буквално е геймплеят на Max Payne 3. И друг път съм слагал игри в хейт ревюта, понеже нямат достатъчно геймплей. Като The Witcher 2 например, в който на всеки час има 40 минути четене и 20 минути игра.
Ама това, което усетих в Max Payne 3… наистина не бях виждал никога. Не съм убеден дали на всеки час игра има 20 минути престрелки. Може би не.
Но всъщност, колкото и време да е пуцнята в тази игра, то тя е на толкова ниско ниво, че Rockstar просто могат... хъм, да се застрелят. Тъй като това е една от най-смешните високобюджетни игри, които съм виждал в живота си.
Какво имаме като геймплей? Ами, едно голямо НИЩО. Перспективата е от трето лице, жанрът – ковър шутър. Очаквате нещо близко до оригиналния Max Payne? НЯМА!
Третата част в поредицата е типична конзолна хуйня. Най-ефективният начин за игра е с криене по ъглите като путка, а пък ако решите да използвате някое от марковите скокове на Макс Пейн, гарнирани със забавяне на времето... то в 90% от случаите на високите трудности ще умрете като помияри.
Да, забавянето го има. Ама знаете ли как е най-добре да се използва? Когато сте скрити зад ъгъл, забавяте времето, подавате се, убивате противник и се връщате зад прикритието.
Евалата.
Ама айде, дори и аз вече свикнах с тъпите конзолни ковър системи. Ясно е, че шутъри без тях едва ли ще видим... някога. Окей. Това е ясно.
Но дори като изключим факта, че като геймплей Max Payne 3 няма нищо общо с предшествениците си, то ако разглеждаме играта просто като модерен шутър, тя е кенеф.
Просто защото тя ви превежда за ръчичка, сякаш сте малоумни! Дори и на последните трудности. Прави се всичко възможно да не вземете да объркате нещо.
Имаше примерно една супер показателна сцена, в която Макс е със снайпер на стадион, а вашият приятел Раул бяга от талази врагове. В началото играта ви контролира мерника, докато ви покаже къде е аверът ви... окей...
...ама нататък вече става дебилно. Значи хващате, убивате 3-4 противника... Раул продължава да търчи настрани и играта отнема контрола над мерника ви, като следи приятелчето ви автоматично. След това ви позволява около 30 секунди контрол, за да убиете 3-4 противника и отново започва да ви контролира мерника. И така 4-5 пъти. Което е дразнещо. Трябва постоянно да мърдате мишката, та да разберете кога белким шибаната игра ще ви позволи ДА ИГРАЕТЕ.
Но не само, че ви се държи ръчичката като на дете, белким сбъркате нещо. Но на всичкото отгоре и вашият приятел Раул ви повтаря през 1 секунда къде точно са противниците ви, че да не вземете да сгафите нещо. Ебаси тъпизъма!
Ама това е положението през цялата игра. Води ви за ръчичка и това е. Марковите за Макс Пейн пенкилери – лекарствата, подтискащи болката ви и лекуващи ви – са наредени точно на тези места из нивата, в които ви трябват когато сте на малко кръв. Беше абсурдно как играя без да се старая особено на третата трудност Hard (другите две са заключени) и точно когато имам 0 painkiller-а, играта ми връчва още 1-2 от нищото.
Не казвам, че в Max Payne 3 не се умира. Напротив. Случва се адски често. Най-вече заради безумната тенденция играта да ви поставя в средата на дадена стая ей-така, безпричинно.
Нали се сещате – горе писах, че Rockstar не са ви дали нечуваният лукс да имате възможността сами да преминете от едно помещение в съседното. Не, драги приятели, аз и вие сме олигофрени явно. И заради това играта трябва да ни превежда от една стая до другата.
Само дето в повечето случаи Макс се оказва сам срещу 4-5 противника в средата на стая далеч от прикритие. Или зад неудобно такова. А на трудността Hard можете да умрете от точно 1 помпа от упор и 1 куршум – и то ако сте на пълна кръв.
Ако не сте – което е често явление – бум, смърт.
Хъм, всъщност не точно. Понеже Max Payne 3 дори не ви позволява да умрете сами. Когато сте на прекалено малко health и някой противник ви вкара потенциално смъртоносен куршум, то Макс автоматично взимам пенкилер, скача настрани и забавя времето. Ако убиете онзи враг, който почти ви е усмъртил, то се връщате в играта на почти пълна кръв.
Естествено, този елемент също показва що за игра е Max Payne 3. Просто дебилизацията е навсякъде. Дори на Hard играта не е трудна, тя е досадна. С малко повече концентрация и добър мерник правите гадовете на пихтия, въпреки сериозните щети, които нанасят. А пък ако умрете 1-2 пъти в дадена стая, то знаете перфектно всеки къде е и просто е детска игра да направите всичко на сол от втория път.
А, да, замалко да забравя – всеки път, когато играта автоматично ви преведе от една стая в съседната, то ви активира съвсем произволно оръжие. Така вие примерно сте с екипирано узи и се готвите за автоматична стрелба – но НЕЕЕЕЕЕЕ. Играта е решила, че трябва да сте само с пистолет. В друг случай пък се избира друго оръжие от арсенала ви, като логиката така и не схванах.
Като цяло, мога да кажа, че геймплеят не струва нищо. Тук-таме са направени опити за по-разчупени секции, но те са зле изпълнени, кратки и скучни. Просто е очевидно – геймплеят на Max Payne 3 просто е някаква притурка, която да слепи отделните кът сцени в този (слабо) интерактивен филм.
Добре, аджеба, ще си кажете. А толкова ли е велика играта като сюжет.
Не. Не е. Общо взето, 17 години след събитията в миналите игри, Макс е просто развалина, друсаща се с лекарства и напиваща се до припадък. Случайно Раул Пасос, негов познат от миналото, го среща и офертира да отиде в Бразилия, където да стане бодигард на заможно семейство.
Макс смята, че това е лесният му път към пенсиониране. Но това се оказва илюзия. За пореден път, той се оказва в епицентъра на колосален конфликт, при който трябва да избие хиляди врагове.
Да, наистина в Max Payne 3 има някои добри обрати. Това няма как да се отрече. Но проблемът е, че сюжетът и кът сцените не са чак толкова изключителни, че да бъдат толкова голяма част от играта.
Примерно енджинът на Max Payne 3 е всичко друго, но не и „впечатляващ“. Поне аз не видях нещо, което да ме попикае от кеф. Напротив. Моделите на персонажите са груби (ако се абстрахираме от лицата им), при анимациите има какво да се желае. Просто с този двигател да се прави игра, която е 90% кът сцени... е тъпо.
Също така, всички тези „филмови“ моменти не са нищо особено. Бивш фен съм на киното, в момента – изключителен фен на сериалите. Бих казал, че съм гледал много качествени продукции и от двете страни и Max Payne 3 определено не може да се сравни с тях.
„Да“, може би ще си каже някой, „Ама това е игра, а не филм или сериал“.
Ами, съжлаявам. Ако ще е игра – да е игра. Ако 90% от нея ще са кът сцени – да са качествени. То така и баба знае – да се маскира един некадърен филм като пуцалка, пък после да има оправдания „ама то така, то инак“.
Да, реално сюжетът на Max Payne 3 може би щеше да се ядва. Ако не трябваше да издържа толкова часове на скучни, протяжни, безкрайни кът сцени. А и реално, във филмите и сериалите темпото е едно от най-важните неща. Дори и най-добрите идеи могат и са били опропастявани от флегматичност.
Това е положението в Max Payne 3. Да кажем, че обратите в сюжета не са толкоз лоши. Ама темпото е трагично бавно. По дяволите, то някои сериали изкарват цели дебютни сезони за същото време, за което приключва тази игра!
Междувпрочем, като говоря за темпото, то забравих да спомена, че постоянното накъсване на геймплея е просто ужасно. Има немалко игри, които „се губят“ в един момент. Тоест след примерно час игра ви хвърлят в някоя кът сцена от 20 минути, след която кажи-речи забравяте къде се намирате.
Но положението в Max Payne 3 дори не е такова. Вие един вид се молите на играта да ви даде малко да постреляте, все едно сте малки деца до големия си брат и го карате да ви отпусне 5 минути на компютъра. Но не. Max Payne 3 е от тези гадните роднини. Които ви казват – „Сега аз ще говоря 30 минути, ти тука ще получиш контрол за 10 минути и после аз ще говоря още 30. Проблем ли имаш? Майната ти“.
Наистина. Не съм сигурен от колко години – и дали някога изобщо – съм играл подобна нещп. В което има толкова малко геймплей. И толкова много безкрайни кът сцени. Говоря за високобюджетна, дългоочаквана, потенциално хитова игра на компания като Rockstar. Просто съм изумен. Естествено, няма да говоря за великите западни гейм медии, които в много случаи нямам идея дали изобщо изпробват игрите, за които пишат. Почти всички ревюта за Max Payne 3, които мернах, приличаха на зле скалъпени PR материали.
Естествено, дотук говоря само за сингъла на заглавието. А то има и мултиплейър – за първи път в поредицата.
В интерес на истината, именно този елемент показва ясно къде са отишли всички пари за разработка на геймплей. Сингълът е тотално заебан и забравен, като всичко е насочено към мултито. А то е добро.
В своята есенция, то реално не се различава много от поредното Call of Duty или всеки друг модерен шутър. Главен елемент в играта е система за вдигане на нива, която ви позволява да екипирате нови пушкала и ъпгрейди.
Налични са обаче и някои интересни добавки като например Burst системата. Тя донякъде напомня на killstreak-овете в Call of Duty, но всъщност е доста по-добра. За какво иде реч?
В долната дясна част на екрана има индикатор за адреналин, който е на три нива. По време на битка той се запълва. Този индикатор ви позволява да активирате екипирано от вас умение.
Тези скилове са доста на брой, като ефектите им са най-разнообразни. Има такива за подсилване на щетите ви, увеличаване на издръжливостта ви в битка, скриването ви от противниковите радари и т.н. Има и адски интересни такива като марковото в Max Payne вселената спиране на времето, което също е добре изпълнено.
Плюс в мултито е и фактът, че щетите са повече според моите предпочитания. С други думи, умира се от малко повече куршуми, сравнено с повечето модерни игри. Което ще рече, че има по-сериозен акцент на умението, отколкото на безразборното задържане на спусъка.
Да, мултито определено е добро. Но като изключим няколко добри идеи, пак в своята есенция е нещо стандартно за модерните игри. Зарибява доста за известно време, но омръзне ли ви един път... го забравяте. Наистина този елемент от играта е адски добър, но далеч не е достатъчен, за да дам положителна оценка на Max Payne 3.
Просто защото сингълът е едно огромно недоразумение. А тази поредица винаги е акцентирала на този елемент. Съответно неговото проваляне ме възмущава сериозно.
Всъщност, като цяло Max Payne 3 се усеща като две различни игри. Нямам никаква идея дали сингълът и мултито са правени от две различни гейм студия, но съм почти убеден, че това е положението.
Съответно имаме едно недоразумение, което е кампанията. Със супер скучна, скриптирана стрелба. Никакви ъпгрейди по оръжия, нищо интересно или разчупено. А и освен всичко друго, престрелките са супер малко на брой.
От друга страна, имаме мултиплейър, върху който очевидно са работили талантливи хора и въпреки че формулата е банална, то резултатът е наистина добър.
Да, ако имаше опция да купя само мултито на Max Payne 3 на половин цена примерно, играта щеше да е в ънхейтабъл. Но това не е възможно.
Но нека отделя малко време преди финала на това ревю за графиката и звука.
Визуално, играта не е добра. Напротив. Енджинът си е доста, доста стар. Лицатат хубава детайлност, когато се надуе всичко до крайност – окей. Само дето моделите на телата се вижда, че са старички. Анимациите също са на посредствено ниво – ragdoll системата при убиването на противниците е много, много далеч от модерните игри.
Освен това, при премиерата си играта имаше огромен брой проблеми за PC, включително и крашове на Windows 7, причинени изцяло от нея. Да ,това се оправи с пачове след това... ама е много яко да извадиш пари за игра, а пък тя да ти счупи PC-то. Все пак, мнозина от нас не са свикнали да видят blue screen of death на 7-цата и когато това се случи, човек винаги се стряска!
Звукът... е добър. Ефектите са яки, също както и мелодията. Гласовата актьорска игра е на много високо ниво, най-вече тази на пича, който озвучава Макс Пейн.
И така, стигнах до заключението. А то е – Max Payne 3 има екстремално разочароващ сингъл плейър. Скучен и протяжен. На много моменти ми се случваше просто да си пусна телефона и да започна да го разцъквам. Толкова „интересно“ ми беше да чуя поредните 10 минути монолози. Да, в началото на играта е интересно. Но след първите 5 часа започва да става адски скучно. След 10 часа ръцете ви треперят и постоянно си повтаряте – ИСКАМ ДА ИГРАЯ, МАЙКА МУ ДАЕБА, СТИГА КЪТ СЦЕНИ.
Да, за някои това може да е добра концепция. Игра, която е баш като филм и тук-таме през 10 минути ти дават да постреляш малко. За мен това е говно. Една игра трябва да има геймплей... в поне 50% от времето. Иначе е едно нищо.
Даеба, има толкова сериали и филми, които да гледам... защо Rockstar са решили, че искам да ги отделя за отрочето им? Което е доста под нивото дори на средняшките продукции? Някой си е помислил, че е холивудски режисьор и си е направил експеримент? Или какво?
Не ме интересува.
Да, наистина не всичко е лошо в Max Payne 3. Например мултито. Ако ви влече този тип игра, можете да си купите цъкалката и никога да не пускате сингъла. Да си представите, че си взимате поредното Call of Duty. То така или иначе има кампании от 5-6 часа - колкото да се отбие номера.
Но в другите случаи мога да заключа – Max Payne 3 е поредният провал за тази година. А тя тепърва започва!
Още по темата
Но пък щом си я преиграл 3 пъти, значи 35-те ти лева са били напълно оправдано дадени за играта. Въпреки че аз бих дал примерно Uncharted като пример за екшън игра с перфектно застъпен кинематичен елемент... не Max Payne 3.
673951059