Графиката е последното нещо, което гледам в една игра. И все пак... Mechs & Merks: Black Talons изглежда грозно. 2015-та сме, мамка му! Ако геймплеят й си струваше, можеше и да намаже сивата оценка, но... Същото положение като с графиката. Има и попадения тук-там, но след като се чуят за едномилиарден път втръсват до болка. Играта е с добра концепция и идея, но е толкова зле, реализирана, че цъкането й е по-скоро мъчение, което не знам защо продължавам да си причинявам. След три червени оценки, логиката повелява и тук оценката да е червена. Въпреки това слагам сиво заради пропиления потенциал. Като й свикнах на глупостите даже ме и изкефи, но кофти усещането остана, а мъките продължиха. Не си губете времето с Mechs & Merks: Black Talons. С това изречение ревюто преспокойно може да бъде завършено и да не пиша или пък вие да не четете по-нататък. С ръка на сърцето мога да кажа, че именно такива полюции са причината да съществуват торентите. Ако за това „нещо“ се плащат авторски права, то кой ще плати геймърските потребителски права? Кой омазан елемент да бъде първи на дръвника? Контролите, AI, липсата на баланс, графиката?

Всъщност ще започна с положителните страни, защото са изключително малко. А именно – една. Огромният потенциал. Не, че ще видите нещо революционно, но Mechs & Merks: Black Talons обединява в себе си редица елементи от безспорни класики като Mech Commander 2, Jagged Alliance, StarCraft, Warhammer 40k: Dawn Of War 2, Mass Effect. Все съставки, ако не за безспорен хит, то за едно сносно и приятно стратегическо заглавие. Прикритие, заобикаляне по фланга, масовка, сравнително „отворен“ свят, различни тактически възможности и др.

Следва лирично отклонение, защото иначе няма да си допиша ревюто, тъй като ще съм избягал да си връщам обяда в тоалетната. В последните години се нагледахме на какви ли не провали. Статиите в същата тази рубрика, която четете в момента, го доказват. Големият бюджет, наетите професионални актьори, раздутият маркетинг не могат да замаскират миризмата на мърша, носеща се от посредствените заглавия. Появилият се глад за наистина качествени игри, се опитват да заситят редица малки и независими студия - така нареченият инди-гейминг. Аз самият си падам малко бунтар и винаги съм подкрепял подобни проекти против статуквото. Затова ми се и струва, че все по-често ще виждаме качество именно в такива игри. Wasteland 2 от миналата година засили това ми мнение. На пръв поглед положението с Mechs & Merks: Black Talons ми се стори сходно.

„Да, ‘ма не!“ както е казал Поетът. Или пък беше Футболистът? Няма значение всъщност. Помията е налице и започвам да сипвам с големия черпак. Първо на заколение ще отиде историята. Банална, зле представена, недовършена и куха. Накратко – планетите в тази част на галактиката живеели в мир под мъдрата юрисдикция на трибуквена абревиатура, включваща думата „федерация“ в себе си. След това избухнала война, войната свършила, абревиатурата се разпаднала и разни жадни за власт хора започнали да се бият помежду си там за каквото се бият жадните за власт хора. Най-силните жадни за власт хора се оказали Цандарският съюз и набързо завзели маса планети. Сега са пристигнали в поредната система, за да я превземат, разполагайки космическата си флотилия около stargate-а в нея, блокирайки вашия наемнически кораб.

Банално, нали? И като пиша stargate наистина имам предвид stargate като от едноименния сериал. Копиран е почти едно към едно. С кофти графика, естествено. Само дето е по-голям и е в космоса по примера на Mass Effect. Но това да беше всичко, с мед да го помажеш. Каква е тази война, унищожила тъпата абревиатура? Защо е избухнала? Защо вие като заклещени в системата наемници не предложите услугите са на Цандар? Не става ясно. Били ви наели първо нападнатите и вие сте в заварено положение. Плоско та дрънка.

Споменах ли, че системата се състои от всичко на всичко пет планети? Което само по себе си не е задължително лошо. Виждали сме доста големи кампании, развиващи се в далеч по-малък мащаб. Но освен Цандар на тези пет планети има още седем фракции. Което щеше да е чудесно, ако зад тях се криеха някакви смислени идеи и подбуди. Напротив – цялото ви отношение с тях се изразява в някакви голи проценти, вариращи между съюзник, неутрален и враг. Единствената файда, която забелязах е, че можете да наемате войници от съюзниците си. Не контролирате някакви ресурси или бонуси по планетите, за да ви нападат и да мислите за защитата им, така че смисъл в тези елементи не виждам.

Следващ на дръвника ще е геймплеят. Но първо лирично отклонение, поради гореописаната причина. Има определени гейм механики, които смятам за задължителни в даден жанр. “WASD” е задължителен за FPS, контролните групи - за RTS, разнообразни оръжия и брони за RPG и т.н. Когато те липсват геймплеят, поне за мен, се превръща в изпитание на нервите и волята на човека. Тук въпросните механики ги има, но са изпълнени потресаващо зле. Минимапът ви е толкова миниатюрен и запълнен с огромни икони за важните обекти, че е неизползваем за ориентация. Съчетан с безумната камера, която не става ясно в коя посока гледа, мазалякът става пълен. Споменах ли, че не можете да „цъкнете“ на картата и отрядът ви да отиде на посоченото място? А, ако тръгнете да си намествате камерата да ви е по удобна, първоначално ще усетите съмнителното удоволствие да гледате в грозното небе, а не в бойното поле, което губи ценни секунди и води до смърт. Също така съм свикнал, когато натисна два пъти някоя цифра, за първата ми контролна група например, камерата автоматично да ме прехвърли към нея. Не! Защо ми е такова нещо? За по-лесно ориентиране в битката?

Следва влачене с мишката/бутоните, или кликане върху картинката на отряда. Защо по дяволите? Споменах кликане, та се сетих за клякане. И двете спират да работят доста често. Давате заповед нещо да бъде извършено от даден отряд, а той не го прави. Следва истерично цъкане докато наемниците направят нещо съвсем друго. И това не се случва само в битка. Среща се и по менютата. А когато пък случайно клекнат, единиците ви отказват да се изправят и почват да се влачат по картата като народна песен. Случва се и обратното. Дали пък не наблюдаваме зараждането на бунта на машините?

Не ми се навлиза в подробности за всяка счупена или липсваща механика поотделно, та ще ги изредя набързо. Застанали сте зад прикритие, давате заповед единиците ви да атакуват врагове в обсега си, а вашите се юрват да отиват на мястото, където сте им задали да стрелят. Липсва индикатор за „кръв“ на кулите и бункерите ви, което води да взривяването им и смърт/щети на намиращите в тях/около тях отряди. Липсва каквото и да било лечение или поправяне по време на мисия. Можете да възстановите убитите единици в завзета зона за кацане, но ранените ви трябва първо да умрат. Връщането до такава позиция, отнема ценно време, което изкуствено удължава мисиите и накъсва играта. Отделно от това явно под „близо до зона за кацане“ се има предвид „в зона за кацане“. Ако сте на 1 метър встрани – подкрепления нанайси. А смърт на целия ви отряд означава окончателната му загуба.

Най-вероятно разработчиците са сметнали pathfinding-ът за маловажен елемент и в резултат наемниците ви се забиват в дървета, стени и каквото още се сетите. Стрелят по вас? Няма проблем – защо да стигнем до посоченото ни прикритие 2 метра по-нататък, а вместо това да спрем и отвърнем на огъня насред голото поле? Я! Шестима тежковъоръжени и още по-тежко бронирани се скрихме зад този паднал дънер? Няма проблем има място за всички ни – следва скупчване на 30 говеда зад едно нищо и никакво дърво, като всички стрелят и получават бонус. Но пък невинаги работи, което добавя сериозен съспенс в играта.

Jagged Alliance и Starcraft през 90-те имат анимирани портрети на единиците? Ние сме революционери – нашите ще са статични. Още по-добре еднакво озвучени и без никаква индивидуалност. Отказвате се от строежа на бункера на това място – не може, вече ви взехме парите. Положителното тук, е че менюто на инженерите ви за строеж изисква поне 5-10 кликания за извършване на 3 действия (заради проблемите с кликането, описани по-горе). Така не можете да построите нещо по погрешка. Липсата на бързи бутони за същото това меню е бонус допълнителна сигурност. А и самото избиране на място за строеж си е истинско предизвикателство, защото няма абсолютно никакви видими причини нещо да не може да бъде построено на дадено място, но не може и не може, и не може.

Иде ми да направя ново лирично отклонение поради споменатата причина, но ще се напъна да приключа, че вече стана дългичко ревю, което тази така наречена „игра“ не заслужава. Следващият елемент, който ще обхейтя е случващото се на борда на космическият ви крайцер „Паладин“. Оставям настрана въпроса защо Цандар не ви изтрие от лицето на Земята... ъъъъъъ... Космоса и ви оставя да се моткате свободно из подопечената му система. Ситуацията в „Паладин“ е грозно копирана от StarCraft 2. И визуално, и по предназначение. Имате си казарма - за управление на развитието и екипировката на отрядите си, инженерно – за закупуване на ъпгрейди за „Паладин“, команден център – за мисии и съобщения, черен пазар – за нови наемници, хангар – за управление на отрядите за конкретна мисия и хангар за mech-ове. С това се изчерпва всичко. Получавате по 4 точки на вдигнато ниво на всеки отряд. И това е. Дали ще ги ползвате за умения или лични характеристики си е ваш проблем. Уменията са малко и се изразяват най-просто в две възможни skill-дървета. Не можете да експериментирате с тях, защото изберете ли нещо, то си остава завинаги. Не, че има и кой знае какво да се избира.

Всеки отряд има 2-3 набора оръжия, които даже и не са обяснени като предимствата и недостатъци. Не можете да купите нови. Бронята е лека, средна и тежка като и нея не можете да сменяте – с каквато броня е дошъл даденият отряд, с такава си и остава. Екипирането на mech-овете също е силно ограничено и бедно.

Не, че всичко това има някакво значение за битките, които са поредният провал. Независимо от конкретната цел на мисията, трябва да завземате ресурсни помпи и зони за кацане. Ресурсите от първите ползвате за подкрепления във вторите. А ресурси ще ви трябват. Постоянното тичане на обратно е често срещано, дори и на най-ниската трудност, основно породено от описаните по-горе малоумни и недомислени проблеми. Ресурсните точки също така ще ползвате за строеж на защитни кули и бункери от инженерите ви. И, ако си мислите, че и без това ще минете, то тънете в дълбока заблуда. Играта се развива горе долу-така:

Завземате зона за кацане, тръгвате към следващата. По пътя срещате съпротива, губите някой и друг наемник. Здравите отряди ги окопавате на превзетата позиция докато се върнат тези с подкрепленията. Инженерите и техните фортификации ще ви помогнат. Междувременно противникът ви атакува на тази позиция на вълни, които нямат никаква логика или стратегия и не спират докато не завземете следващата зона за кацане. И, да, познахте! Това ви носи точки опит.

Още на първата мисия, ако сте достатъчно търпеливи можете да изфармите колкото си искате. А трябва да минете мисията на един дъх. Точно така. Такова нещо като запаметяване на прогреса няма. Нито пък checkpoints. Нито пък автоматичен запис след края на мисията. Така ми се наложи да преигравам първата си мисия няколко пъти. Ако забравите да „сейвнете“, на борда на „Паладин“ целият ви прогрес от последните 3-4 задачи си отива на кино. Не, че се кефя на запаметяванията на всяка крачка, но при това омазано управление си е чист мазохизъм играенето при липсата им. Интересното е, че явно разработчиците са наясно със сътвореното от тях и са вкарали възможност да паузирате, за да планирате атаката си. Това, обаче не спасява положението ни най-малко и отново накъсва играта.

Ще завърша с последните няколко елемента, които са от съществено значение и са съществено, значително омазани. Първият е менютата. Опциите са дори под санитарния минимум. Както вече споменах тук кликанията също чат-пат не работят и тежко и горко на ползваната мишка. Графиката е грозна и незнайно защо, отчитайки смешните системни изисквания, играта върви зле. В Mechs & Merks: Black Talons просто липсва каквато и да било оптимизация.

Същото важи и за баланса. Споменах вече причините за окопаването по-горе. Единствената броня, която има някакъв смисъл е тежката. Останалите два вида са абсолютно безполезни и не вършат грам работа. Нека да го кажа така - средната броня е с индикатор 225. Облечен с нея наемник с живот 180 умира в сблъсък с автоматичен пистолет с атака 20, за по-малко от секунда. Прикритието е неразрушимо и няма никакво значение дали го атакувате фронтално или в гръб – бонусът от него си стои. Заложените механики за кръстосан и потискащ огън също много често не работят както трябва. Икономика в играта няма.

Всъщност, има, но пари се трупат адски бързо и по-скоро са безсмислени. С тях има това-онова, което да си купите, но няма чудене, а още по-малко – значение, кое точно. Страничните мисии са откровено скучни и се изразяват в „завземи и защити“ или „защити“ тази зона за това време. Противниците се появяват от нищото и не пазят стратегическите си обекти, което води до лесно окупиране на всички ресурсни помпи и последващото окопаване с инженерни отряди.

Но най-голямото разочаровани се mech-овете. Това би трябвало да са бойни машини, способни на тонове разрушение и носещи на мнооооого бой. Тц! Наемникът в тежка броня е далеч по-евтин и по-боеспособен от 15-тонна машина за убиване. Един дреднаут в Warhammer 40k: Dawn Of War 2 имаше много повече избор в малобройните си слотове за екипировка, отколкото тенекетата от сирене в това подобие на стратегическа игра. Пример – mech атакува отряд с две базуки в прикритие. Преди да разбера какво става, ракетите направиха ламаринената имитация на боен робот на пихтия. И тази дума седи в заглавието на играта? На първо място?

„Кога ще спре болката?“ се питаше в една анимация от недалечното минало. И аз това питам. Докога разни тарикати ще се опитват да цицат пари за зле свършена работа? За тази полюция върху лицата на геймърите, разработчиците искат по 17 евро на промоция, иначе напират за 20. Вярно, потрудили са се. Да откраднат отвсякъде по нещо и да го омажат до такава степен, че да се зачудиш за какво, аджеба, се случва човешкият прогрес изобщо. Тази игра, в този си вид, можеше да бъде приета за добра някъде преди 15-тина години. Въпреки че и това силно ме съмнява.

Липсата на елементарен контрол над наемниците в битка, на баланс, на разнообразие, на смисъл във фракциите или историята едва ли щеше да донесе позитивни отзиви дори и в онези времената. В заключение мога да кажа само едно - добре, че това ревю е в електронен формат. Иначе еколозите щяха да ме линчуват, че съм хабил хартия, за уродливото изчадие, наречено Mechs & Merks: Black Talons.