Need for Speed можеше да бъде и доста повече, но по някаква причина отвратителното AI от Need for Speed: Rivals се завръща с пълна сила и тук, успявайки да съсипе една потенциално нелоша игра. Графиката като цяло е добра, нямам критики към нея. Автомобилите са детайлно оформени, предимно нощните градски пейзажи изглеждат добре. Саундтракът ми се нрави, което в интерес на истината е все по-рядко явление за мен при модерните игри. Особено рейсъри. Има и адски дразнещи парчета, но не чак толкова много. А що се отнася до звука на автомобилите - страхотен е! Управлението като цяло ми се понрави, макар и подчертано аркадно. Но въпреки това - изкуственият интелект е покъртително гнусен и убива почти цялото удоволствие. Интересно е как и да има достатъчно положителни страни в дадена игра... само няколко негативни са достатъчни за оставянето на горчив вкус в устата. И Need for Speed доказва това. Има някои случаи, в които игра изглежда трудна за преебаване. Не, няма да кажа, че едва ли не е лесно екип от стотици хора да създаде продукт за много милиони долари, който да се понрави на всеки. Визирам нещо друго – куп елементи да са на прилично или достатъчно добро ниво, че човек да си каже – „Яка игрица“. Но да има едно нещо, което да се набива като изхамалена в ташаците ви топка по време на квартален футболен мач. Което да развали цялото удоволствие.

Очевидно в случая говоря за новия Need for Speed, наричащ се просто Need for Speed, за да покаже възраждането на серията. Как едва ли не се почва отначало, на чисто. Но уви, това не се случва. Най-вече защото едно от нещата, които се набиваше брутално на очи в Need for Speed: Rivals – предходната игра в серията, отново дело на студиото Ghost – е налично и тук. Шибаното, безобразно слабо AI. Което не е просто една изхамалена топка в ташаците ни по време на футболен мач... а цяла серия подобни събития. Която в един момент ни уверява, че е време да спрем и да си починем малко... И да, AI-то може да накара някои хора - поне мен - просто да спрат играта.

Но ще има достатъчно време да се говори за AI-то... нека започна по каналния ред със сюжета. Думи, които на теория рядко трябва да бъдат изречени по повод на рейсър. Едно време всичко, което имахме като „история“ беше възможността да въведем името си, колкото да видим на кое място се намираме в дадено състезание. Толкоз. Нещо, което поне за мен е предостатъчно... но тъй или инак във времената на кинематичните игри се счита за едва ли не задължително да имаме история. Дори и в рейсърите.

Каквато е налична и в Need for Speed. И още по-интересно, сюжетът в играта е реализиран чрез истински актьори.

Експеримент, който по-често се проваля в гейм индустрията, отколкото е успешен. В Need for Speed… работи. Ситуацията някак се намира в тънката граница между „ставащото“ и „помията“, като според личното ви мнение може да се наклони в едната или другата посока. Поне аз съм раздвоен. Ако трябва да залагам, то бих казал, че на повечето вероятно няма да им се понрави.

Основните персонажи са някак клиширани и никакви. Играят добре ролите си – всъщност едната мацка е даже в Game of Thrones и то дори не някоя от жените, чието екранно време се изчерпва с това да си покажат циците. От друга страна имам внушителни съмнения жаргонът, който ползват е достатъчно автентичен... идва много фалшив на моменти. Поне ако мога да съдя по популярни холивудски филми и сериали.

Освен това начинът, по който се развива историята... наподобява малко на порно. „А, здравей, я дай да видя колко сантиметра ти е оная работа, ау, ама ти си чудовище, айде секс – а, да, искаш ли и да те запозная с всичките ми приятелки, които също са модели като мен?“. Това очевидно не се случва в Need for Speed, макар че щеше да направи сюжета по-интересен. Виждаме обаче как нашият безименен и безличен главен персонаж навлиза в ъндъграунд сцената в Need for Speed, поканен от произволен човек, който го вижда колко яко бяга от куките.

Но понеже усещам, че отделям прекалено много време за сюжета на рейсър - което е абсурдно, нека кажа следното – като цяло кът сцените с реални актьори вършат работа. Ако ще има някакъв сюжет в игра от жанра – това е най-добрият вариант. Не мога да се сетя за по-добър. Освен да няма шибан сюжет, мама му даеа, но това си е лично мнение. Понеже ако ми бяха казали – „Брато, глей са, тука има некви батки, дето трябва да впечатлиш с яко каране“ – то това щеше да ми е достатъчно. А не да се чувствам част от някакво си „ъндъграунд комюнити“...

И вече е наистина време да продължа към съществената част – геймплея. Започвайки със следните думи – известно време се чудех в коя категория да вкарам Need for Speed в сайта. Дали да попадне в хейт ревюта или в ънхейтабъл. Мисля, че всъщност изпаднах в подобен размисъл, понеже на някакъв див шанс изиграх първо онези състезания, с които в по-малка степен се сблъсквах с изкуствения интелект. А и очевидно в началото играта е достатъчно лесна. С напредване на времето тея копелета, които трябва да са останалите шофьори съвсем ме изкарваха извън нервите... и ме убедиха, че просто разработчиците Ghost са осрали с лека ръка онова, което наистина можеше да бъде първата наистина силна Need for Speed игра от години.

А положителни страни има. Първото нещо, което искам да посоча е онова, което звучеше като долнопробна реклама на прах за пране по телевизията – карай както искаш. Обикновено като чуя подобно нещо в рейсър си казвам неизменно: „Да, бе, точно така ще стане“. Но в Need for Speed определено усетих това. Абсолютно нищо не ви пречи например с дрифт настройки да влезете в състезание, в което се гони максимално бързо време. Че даже и да сте прилично ефективни! Да, няма да спечелите всички надпревари. Но е яко да видите как вашите опоненти взимат завоите прецизно, а вие ги минавате с дрифт в стил полицейски екшън от 70-те години на миналия век.

[caption id="attachment_57737" align="aligncenter" width="525"] Реалните актьори не се справят зле, напротив - все пак мацката от снимката е част от Game of Thrones и то ролите, в които се изисква някаква актьорска игра; все пак репликите и персонажите, които са им възложени изглеждат.. фалшиви[/caption]

А и в крайна сметка никога няма да сте толкова зле дори и с дрифт настройки в състезания, изискващи пистови такива, колкото Кен Блок в WRC...

Хареса ми също и системата за тунинг. С едно хубаво разбъзикване можете да накарате автомобил да се държи по близък до онова, което ви харесва като стил на шофиране. По традиция аз обичам автомобилите ми да са стабилни на пътя, но и задължително при най-малкото помръдване на тъмбстика ми да започнат да завиват. Ако реша да избера автоматичните настройки за т.нар. Grip стил – то тогава возилата се държат като дънери. Но наглася ли само волана да отговаря на най-малкото ми помръдване... и нещата започват да ми харесват повече (което клони към Drift настройките в Need for Speed). Същото важи и за силата на спирачките и т.н. Ако решите да изберете автоматично Drift или Grip, без да се вглъбите в настройките... едва ли автомобилът ще се държи така, както искате.

Имам чувството, че доста хора, критикуващи управлението в Need of Speed из нета – а те не са малко – не са пробвали всички варианти за персонализация. Аз съм значителен критик на модерните аркадни рейсинг игри... най-вече относно дървеността на автомобилите. Тук обаче положението беше окей. Не казвам, че пак не се усеща лек полъх на дървесина... има го. Но има доста, доста по-зле в днешно време. Най-малкото е похвално, че като ръчкам по настройките се усеща резултат. Особено в аркада.

В този ред на мисли обаче ще хвърля една критика. Прекалено много състезания, особено дрифт такива са адски лесни. Защо ли? Ей-така, на ташак, реших да видя какво ще стане, ако реша да ги мина с автомобила ми с настройки за скорост и сцепление. Ами, печелех ги преспокойно! Явно дори и на някои по-трудни надпревари точките, които трябва да се натрупат не са никак много. Или просто най-малкото занасяне с тунингованото ми Porsche се оценяваше прекалено високо... дори и без да направя каквото и да е подобие на дрифт.

С други думи идеята за „карай както си искаш“ май стига прекалено далеч. Лично аз не съм особен фен на дрифта – харесва ми, зрелищен е, беше един от любимите ми моменти в Need for Speed: Underground едно време. Но ми се струва, че е третиран... зле в новата игра от серията. Най-малкото – ако един автомобил се движи примерно с 250 километра в час и вземе завой с леко занасяне – това се води за дрифт. И то сравнително високо оценен, понеже нещата се случват на скорост. Да... истинският дрифт се оценява по-високо... но не достатъчно, поне по мое мнение.

Но да се върна обратно на положителните неща. Например това, че автомобилите в Need for Speed не развиват свръхестествени скорости. От известно време насам в серията – най-вече заради нитро механиките – виждаме какви ли не чудесии. Тук обаче примерно 300 километра в час не се стигат току-тъй, с щракване на пръсти, със задържане на копчето за нитро и първият наличен пред вас автомобил. Дори и с доста тунинги автомобилите държат някакво реалистично ниво – откъм скорост и ускорение. Понеже в последните години виждахме Need for Speed игри, в които се навлизаше дълбоко в сферата на научната фантастика.

[caption id="attachment_57742" align="aligncenter" width="525"] Първата любов... тоест първия автомобил... ръжда не хваща[/caption]

Е, да, спирачките например все още си остават хипер ефективни. Дори и от 250 км/ч можете да намалите почти до нула за... нереалистично кратко време. Все едно управлявате болид от Формула 1... но това си е нещо, типично за днешните аркадни игри, явно.

Откъм автомобили също има какво да видите. Има приятен микс от по-стари возила, гарнирани с някои задължителни представители на серията в последните години и, естествено, топ клас машини на Ламборгини, Ферари и т.н. Има за всекиго по нещо, а вероятно мнозина ще изпитат силната нужда да си купят повечко от возилата... и да видят кои ще са най-подходящи за дрифтене и или скоростни гонки.

Както споменах тунингът е приличен... макар че ъпгрейдите на отделните компоненти са прекалено линейни. Тъй като има някакъв тъп MMO елемент с вдигане на нива, то трябва да фармите точки опит известно време, че да се сдобиете с яките чаркове. Тоест в един момент просто минавате и купувате всичко наред. Нещо, в което няма особена тръпка... въпреки че най-добрите компоненти се отключват само ако минете куп специални състезания от Build предизвикателствата.

Добро впечатление прави и възможностите да променяте визуално автомобила си... аз поне си падам по-скоро традиционалист и се ограничавах до избиране на някой достатъчно харесващ ми цвят, то останалите опции са достатъчно. Например да налепите возилата си със стикери и т.н. Въпрос на предпочитания.

И мисля, че е вече време да обърна малко палачинката за онова, което е голямата помия в Need for Speed. Изкуствения интелект. Който осира почти целия труд, хвърлен по играта. Управлението – за мен – беше окей. Въпреки немалкото критики из нета. Автомобилите, персонализацията им - също. И разни други неща. Които ме накараха даже 3-4 часа да си казвам – „Пращам тази игра в ънхейтабъл“. Но достигнах до финалните състезания... и там започва гнусният буламач.

Изкуственият интелект е пълна пародия. Всъщност е същият като този в Need for Speed: Rivals. А там не беше никак, никак, никак, никак, никак, никак, никак добър. Ама никак. Хипер агресивен, който винаги е лепнат за вас – ако напреднете ви настига по магически начин, ако изостанете ви изчаква. Е, тук ситуацията е същата.

Трупане на преднина? Забравете. В един момент бях заложил повече на Build мисиите и бях напреднал в тях и то доста. После започнах да играя повече типичните състезания – Speed. Дори и на първите, най-лесни, без да греша изкуственият интелект не ми даваше да натрупам преднина. Макар и да имах яко тунинговано возило. Да, смазвах го без усилие. Но ме дразни в червата как AI-то развива извънземни скорости, за да ме настигне!

И това е на Easy. В Hard състезанията вече става нетърпимо. Там не просто те настигат, а те издухват като пътен знак и като са взели някаква значителна преднина явно намаляват и те изчакват. Имам чувството, че трябва да съм някакъв гений, който да предвиди кога точно да се възползва от този цикъл и да излезе на първо място. Понеже понякога ако изпревариш противниците си 10 секунди преди финала, то можете да очаквате точно на финалната права да ви издухат като в някой Fast and Furious филм.

Но цялата тази... „ластичност“ или „слепеност“ или „помиярственост“ или не знам как да я нарека не е най-лошото нещо. Шибаното е, че освен че ви настига, AI-то има и навика да ви изблъсква, засича и откровено изтласква от пътя при всеки угоден случай! Което е адски неприятно, особено когато бъде развита от нищото скорост със стотина километра по-висока от вашата с уж еднакви на теория автомобили. Или дори по-слаби!

И докато в класическия режим Speed, в който предимно се изправяте срещу куп противници и трябва да завършите първи може би цялата агресия в оправдана... то в останалите вече е абсурдно.Причината? На теория Need for Speed на моменти трябва да е отборна игра.

Тоест до вас имате ваш приятел – уличен рейсър, с когото карате в синхрон. Ако вярваме на Need for Speed обаче, то изглежда, че вие сте изневерили с жените (или мъжете!) на всички ваши другарчета. Понеже всеки се опитва да ви претрепе по възможно най-бруталния начин.

[caption id="attachment_57733" align="aligncenter" width="525"] Рекламите на Monster са абсолютно гнусни и вероятно няма и една кът сцена, в която да не са ни набити директно в лицето[/caption]

Особено гнусна е обаче ситуацията, когато има много автомобили на пистата и всички трябва да дрифтят. Или състезателно – кой ще събере най-много точки, или пък уж отборно (ако сте далеч от останалите автомобили не трупате точки за дрифтене). Тогава настава такъв детмач, че не е истина! Вместо да виждаме някакво прецизно каране от страна на всички, да се опитваме да минаваме покрай аверите ни с финес... положението е подобно на Carmageddon, мама му стара! Всеки ни ръга, блъска, засича! И с това не само пречи на дрифтовете ни – дори и да направим някой хубав такъв по изключение, то често биваме блъснати, което води до отнемане на точките за дадено движение!

Толкова досадно, гадно, гнусно и изнервящо е всичко това. Като цяло почти няма режим, в който AI-то да не е пуснало гнусните си пипала, осирайки го брутално. От глава до пети. Наистина е ужасяващо! По всички параграфи. Нямаше и един момент, в който да си кажа – „Приятно предизвикателство“.

Да, редно е да отбележа, че AI-то не е максимално скапано, а просто хипер, гига скапано. Ако имате добре ъпгрейднат, мощен автомобил ви настига по-бавно, не ви издухва с толкова много и се бави повече, когато примерно се блъснете. Но в никой момент не се усеща така, сякаш рейсинг уменията ви са възнаградени. По-скоро играта ви казва – „А, взехте си супер возило за 150 000 виртуални пари, сега лайняният изкуствен интелект няма да е чак толкова мизерен“. Едва ли има нужда да описвам колко е досадно, когато карам перфектно 2 минути и взимам всички завои и прави по най-добрия възможен начин и изведнъж 1-2 противници ме издухат просто ей-така, защото играта е решила, че трябва да има интрига...

Има и нещо друго – с този тип скапан изкуствен интелект човек не знае кога е прекалено слаб, за да спечели в дадено състезание и дали не е нужно да си ъпгрейдне автомобила... и кога то се води просто „за трудно“.

[caption id="attachment_57736" align="aligncenter" width="525"] Ако решите можете да налепите какви ли не неща из автомобилите си[/caption]

Накратко - изкуственият интелект е провал. За всяка игра от жанра щеше да е провал. Но за Need for Speed, който уж имаше претенции... е двойно по-голям такъв. Уж да се върне любовта на старите фенове, ала-бала, тинтири-минтири. И какво? Върна се тъпото AI – едно към едно – от Need for Speed: Rivals. И да, не прочетох почти никакви отзиви из нета, които да кажат – „Бахти добрия изкуствен интелект“. Напротив. Болшинството посочват едно и също нещо – зле.

И като съм тръгнал да хейтя – вероятно е време да поговоря малко и за „онлайн“ режима в Need for Speed. Слагам в кавички, понеже аз не виждам и грам причина играта да изисква постоянна интернет свързаност. Виждаме типичен прийом от известно време – от The Crew, Test Drive Unlimited 2 и т.н. При него имаме отворен свят, който уж споделяме с други хора... но в реалност мнозина геймъри просто си карат наляво-надясно към поредната сингъл мисия. Чат-пат влизах в състезания с други потребители... нищо интересно. Буквално. Усеща се и то много ясно, че Need for Speed е сингъл игра с натресено мулти. А не обратното... каквото уж трябва да е. Мулти игра със сингъл елемент.

И едва ли има смисъл да казвам, че цялата онлайн помия е... скапана. Първо, чат-пат EA решава да свали сървърите на Need for Speed. В резултат няма как да играете. Включително и в събота вечер – защо не, по дяволите? Кой почива и играе шибани игри в събота вечер? Никой. Второ, без нет го духате – чисто и просто. Трето, няма шибана пауза. Ей го, днес ми звъня телефона по време на едно състезание, което AI-то ме беше чукало брутално анално и тамън го печелех. Е, досадно е – пауза няма заради някакъв фригиден онлайн... и оставих телефона да си звъни, някой ме е препсувал, докато аз препсувах Need for Speed и тъй. И четвърто, дори рестартирането на състезания е досадно и провлачено. Когато натиснете бутона за целта се връщате на мястото, откъдето се стартира дадена гонка и трябва пак да потвърдите участие в нея, да се зареди даден екран, да чуете какво има да ви каже даден галфон като окуражителни думи и тогава да стартира всичко.

Все дразнещи неща, за които можем да обвиним и директно заплюем изискването за постоянна онлайн свързаност. И нещо, което ама абсолютно никой не иска.

И до какво опират нещата дотук? Нелошо управление – за мен, достатъчно автомобили, тунинг, визуални настройки. Някои забавни състезания – онези, в които просто няма ботове около вас. Атмосфера, в която можете да се потопите. Да се влюбите в даден ваш автомобил.

И всичко това – опропастено от изкуствения интелект! Ако не беше толкова зле спокойно щях да сложа Need for Speed в ънхейтабъл. Но при това положение...

Просто е абсурдно един рейсър или да е прекалено лесен, когато си абсолютно сам по улиците, или да е фалшиво труден, когато има и други противници наоколо. Толкова се губи тръпката, че не е истина.

Да, цялостната атмосфера на играта е добра. Радващо е, когато си купите някой нов автомобил, тунинговате го и започнете да вършеете из улиците с него. Кефи ви, когато се държи точно така в ръцете ви, както сте искали.

Но защо, защо това безобразно AI? Защо не е подобрено нищо от Need for Speed: Rivals насам? Имаха две години Ghost… какво измислиха за това време – само шибаните кът сцени с реални актьори ли?

Но всъщност сега се сетих, че не съм споменал нищо за видовете режими в Need for Speed. Те са пет на брой – Speed, Style, Crew, Outlaw и Build. Първият е що-годе класическото NFS. Върти се около улични гонки с други автомобили или Time Trial изпитания, в които трябва да минете определен участък за дадено време. Именно тук в общия случай ще виждате колко гнусно е AI-то.

Style, от своя страна, е чистият дрифт. Там почти винаги сте сами... което е сериозен, сериозен плюс!

Build пък е частта от Need for Speed, в която се отключват нови чаркове за возилото ви. Специално хай енд такива. В него предимно ъпгрейдваме автомобила си и минаваме Time Trial изпитания, за да видим как ще се справи. Имаме изисквания тип XXX конски сили, да развием определена скорост и т.н.

В Outlaw се опитваме да станем най-търсените от полицията, състезавайки се под носа на куките, които в същото време ни преследват. Тази част за мен беше най-скучната в Need for Speed… да не говорим, че почти изцяло трябва да се дърпаме 1 на 1 с мистериозен опонент.

И естествено – Crew. Нещото, което в общия случай успя да ми вдигне нервите. Тук говорим за отборен дрифт режим, в който куп автомобили синхронизирано минават ефектно завоите. На теория. На практика – заради гнусното AI – виждаме едно destruction derby, при което всички се блъскат безогледно.

Всеки от петте режима си има по един типаж, който ни дава мисии. Спайк е маниакът на тема скорост, Робин си пада по отборните състезания, Ману – по дрифта, Ейми – по тунинга, а пък... още един по незаконните гонки под носа на полицията. Тъй като последното трябва да е изненада не искам да пускам спойлери.

Всеки от петимата се опитва да впечатли личност, популярна в ъндъграунд рейсинг културата. При дрифтърите е... да, естествено – Кен Блок, при Outlaw – Морохаши-сан, при Crew – екипажът Risky Devil и т.н. Някои имат по-голямо участие в историята, докато други се мяркат за сигурно сумарно десетина секунди. Като цяло приятен детайл, но нищо повече.

И вече сякаш е време за финалните редове на това ревю. Но преди тях традиционно ще отделя малко време за графика и звук.

Визуално Need for Speed върши онова, което се очаква от него. Автомобилите са достатъчно детайлни, атмосферата е яка. В кът сцените с реални актьори на моменти уж виртуалният ви гараж е трудно различим от реален такъв. Макар че ако трябва да сме честни и Need for Speed: Rivals беше добър в този компонент.

Да, някои хора имат сериозни оплаквания от начина, по който върви Xbox One версията... тази за PlayStation 4 се държеше стабилно. Догодина ще видим какво е положението за PC.

Откъм звук... нещата също са добри. Саундтракът в основната си част ми се нрави, което започва да се превръща в рядко срещано явление за мен напоследък. Има някои дразнещи парчета, но като цяло ме вкарва в ритъма на състезанията. Звукът от двигателите на автомобилите определено е на топ ниво, също както и ефектите.

Общо взето силно аудио-визуално представяне от Need for Speed, но това може би не е особена изненада.

Но ако трябва да се тегли чертата – говорим за едно разочарование. Да, обещават се безплатни DLC-та. Това звучи добре. Но основното нещо в една игра от жанра липсва – удоволствието от състезанията. Дори и да се потопите и да започнете да се чувствате добре – AI-то със сигурност ще ви развали кефа. Ама можете да сте сигурни в това! Сякаш го прави нарочно – минат ли се 1-2 часа, в които по някаква причина не ви се е изпикал изкуственият интелект на лицето и бам – случват се даже и 3-4 състезания поред, колкото да ви стане наистина гадно.

Вероятно за някои хора AI-то няма да е чак толкова гнусно. Особено ако подходят по-търпеливо и влизат в състезания с възможно най-мощните автомобили. Но... имайте едно наум.

А и като добавим безсмисленото изискване постоянно човек да е онлайн, то поне за мен плюсовете на Need for Speed отидоха в коша. Което е много жалко... но е очевидно, че студиото Ghost не е онова, което ще възроди серията. Най-малкото след цялото това хвалене как са слушали феновете виждаме някои безумия, които са си изцяло тяхна идея. Съмнявам се, че има толкова хора, обожаващи постоянно настигащият ви изкуствен интелект. Още по-малко са онези, които искат постоянна онлайн свързаност ей-така, без грам смисъл. Но какво да се прави... маркетинг.

В крайна сметка мога да кажа, че Need for Speed умира с пълна сила. Ако наистина EA не се вслушат в геймърите... то няма каква друга съдба да сподели серията, освен някоя дълга пауза без нова игра, каквато има в момента за Medal of Honor.