hategame logo
Need for Speed: Shift 2 Unleashed – тази игра е толкова симулатор, колкото аз съм порнозвезда
пуснато на 13 април 2011 от pseto
nfs shift cover
NFS Shift 2 Unleashed е игра, която бива рекламирана като симулатор... но няма нищо общо с този рейсинг жанр. Като цяло, цъкалката е чисто и просто поредната аркада и нищо повече. Детайлността на автомобилите не е лоша, но за сметка на това околната среда изглежда зле. Оптимизацията също не е на добро ниво. Някои визуални ефекти са прекалено дразнещи и повече вредят, отколкото да ви кефят. Звук като звук, какво да кажа. Нямам нищо против него. Не съм експерт в това как звучат пистовите автомобили, налични в играта, но на мен ми се струва, че този елемент е добре изпълнен. Геймплеят на играта е трагичен... мога да кажа само това. Иде реч за поредният гнусен модерен рейсър, най-нагло самопровъзгласяващ се за симулатор. Какъвто не е. Shift 2 Unleashed чисто и просто не си струва. Ако играта не беше рекламирана като симулатор, може би нямаше да бъде приета толкова отрицателно от геймърите. Но при това положение, феновете на жанра нямаше как да не охулят това недоразумение. Need for Speed: Shift 2 Unleashed беше широко рекламиран като симулатор. Като игра, в която управлението е „почти истинско” и която е възможно най-близо до реалността.

Глупости на квадрат. Още в първите 5 минути, които прекарате пред играта, то усещате модерната дървеност. С всеки час след това пък ви става едно – тази игра не просто не е симулатор, тя просто е една странно-извратена аркада.

Защо окачествявам играта така? Нека се аргументирам:

Първо, типично за модерните игри, концепцията „набиране на преднина пред конкуренцията” не съществува. За да има някакъв фалшив екшън, дори и някой от опонентите ви да се забие в някоя стена и вие да карате перфектно, то пак ще изхвърчи през завоите и ще се лепне на 1 секунда след вас, дишайки ви постоянно зад врата. С други думи, есенцията на моторния спорт – това да се откъснеш от останалите – не съществува. И съответно няма как една игра, в която опонетите ти набират някаква нереална скорост, само и само винаги да са зад гърба ти, да бъде наречена „симулатор”.

Но това не е големият проблем на Shift 2. Основният минус е... непостоянното управление на автомобилите! Не, наистина – представете си, че ситроенът на Себастиан Льоб поема всеки различен завой по различен начин... щеше ли франсето 7 пъти поред да стане шампион на WRC при това положение?

Естествено, че не. Но положението в Shift 2 е точно такова. Тъй като реших да се направя на пич и да пусна последната трудност с никакви помощи (Elite настройки), то често преповтарях състезания. И видях как минавам един и същи завой с една и съща скорост... в половината случаи се случваше това, което очаквам, а в другата половина колата изхвърчаше без никаква причина от трасето!

Което е поредната модерна помиярщина – дори и да карате уверено и да сте на първо място, то трябва да сте на нокти всеки завой, тъй като автомобилът ви във всеки момент може да изхвърчи. И тук не говорим за уж „реални” елементи като изхабяване на гумите примерно – като рестартирам едно състезание 10 пъти на първия завой, почти всеки път се случва нещо различно!

А, да, нещо друго за новите рейсинг игри е възможно в Shift 2 – невъзможността да си върнете контрола над автомобила, губейки контрол. Общо взето, поднесете ли леко сериозно 1 път, шансовете ви да не рестартирате състезанието са минимални. Просто автомобилът е неовладяем.

Изобщо не говоря и за факта, че „случайно” всеки един шибан път, в който се завъртите... колата ви спира на 180 градуса (тоест, гледайки назад). Не, наистина – каквото и да се случва, колата ви никога не може да направи 360 градуса завъртане, което да ви позволи да останете някак в състезанието. Винаги са 180... което да ви преебе анално.

Непостоянната физика в играта се допълва и от сблъсъците с противниците. Специално направих тест какво ще стане, ако друсна някой в задницата 15-на пъти в началото на състезание... абсолютно различно нещо всеки път! В един случай противникът изхвърча от пистата, в друг случай – аз и т.н. И тука говоря за една и съща скорост и една съща точка на удар по време на един и същи завой! Просто изглежда като хвърляне на зарове... това да ми се рекламира като „реална физика” е комедия.

Като цяло, откъм геймплей, за „симулация” не може да се говори. Shift 2 е просто поредният модерен рейсър, в който концепцията „набиране на преднина” отсъства и в който физиката на автомобилите е непостоянна (което е скандално за този тип игри!).

А, да, като говоря за „непостоянни” неща, нека приключа темата и с AI-то на противниците. Почти забравих за това. Също като физиката, просто не можете да знаете какво да очаквате от тях. В повечето време, AI-то кара адски чисто и се старае да не ви докосва, колкото и мръсно да карате. Понякога обаче, изкуственият интелект просто издивява... и ви блъска с бясна скорост отзад, изхвърляйки ви от пистата! Интересното е, че в тези ситуации няма логика!

В едни случаи печелех цели състезания... като се мушвах на първото място в началото и просто засичах опонетите ми няколко обиколки! И никой не ме докосваше дори, въпреки че минавах някои завои със сигурно 30 км/ч!

В други моменти на по-обширни писти се стараех да карам възможно най-бързо... но AI-то просто издивяваше, не намаляваше и ме блъскаше отзад, дефакто принуждавайки ме да рестартирам състезанието!

Така докато цъкате Shift 2… просто не знаете какво да очаквате. Колата ви ще изгуби контрол в най-важния момент? Или може би AI-то ще го ударят бесовете и ще реши да ви съсипе безпричинно? Винаги треперите!

Да, това от една страна е добре, понеже дори и пред последния завой не сте сигурни дали няма да загубите – винаги има напрежение. Но това не е „симулация”. Това е аркада. В симулацията, когато сте направили 5 секунди преднина, просто завършвате състезанието на сигурно. В аркадата, противникът винаги е зад вас и не можете да дишате.

Така може да се каже, че единственият елемент на симулатор в Shift 2… е фактът, че действието се развива на писта. И дотам.

Все пак, като отворих дума за пистите, нека кажа едно нещо – те са такива от реалността, което е сериозен плюс! Същото важи и за автомобилите, които за пореден път са изпълнени със сериозна любов към детайла.

Но всъщност имаше ли нужда да казвам, че игра на EA е изпълнена добре откъм лицензи? Това и е нещо традиционно. Но в интерес на истината, нямам и намерение да разкривам колко реално изглежда една Pagani Zonda и т.н. Просто за мен геймплеят е по-важен от самите автомобили... ебал ли съм го, ако бяха нелицензирани копия, но управлението да беше на високо ниво, щях да се изкефя 100 пъти повече.

Иначе, като режими на игра, нещата са напълно стандартни. Тъй като Shift 2 е пистова аркада, до всичко се върти около този тип трасета. Най-често ще прекарвате време в стандартни състезания с други автомобили, но ще има елементи като time trial и... шибани дрифтове! Да, ако си мислите, че ще видите модерна игра без тях, то сте в ужасяваща грешка! Дрифтовете са налице и то са налице с пълна сила!

Както обикновено, докато цъкате играта, ще получавате точки опит, които ви помагат да вдигате нива, които пък ви отключват нови режими на игра, автомобили и т.н.

Общо взето, огромна част от това ревю отделих на физиката и управлението на автомобилите, тъй като това беше и в основата на маркетинга на EA. Как това бил симулатор, сравним и дори надминаващ Gran Turismo 5. Колко реалистично било управлението. И т.н. Долна лъжа.

Това, което представлява Shift 2 е просто една аркада и нищо повече. Една аркада на писта. И това е нещо, относно което се съгласява всеки, който се е докоснал до тази игра. И тази игра не трябва да бъде купувана само заради гнусните лъжи на EA, че е симулатор.

А и в своята есенция, играта не предлага нищичко ново. В крайна сметка, рейсингът е жанр, в който много често управлението е от най-сериозно значение. Специално пък ако говорим за пистови игри. Махнете него... и какво остава? Едно голямо нищо.

Но нека приключа темата за тази игра и да забравя с графика и звук. Визуално... играта не струва особено. Да не кажа хич. Портът от конзолните игри за пореден път не е адекватен, което предполага куп проблеми от рода на безпричинно нисък фреймрейт, проблеми с текстурите и т.н. Дори и играта да ви тръгне перфектно... то пак не изглежда впечатляващо. Да, автомобилите са красиви и детайлни, но пък трасета, околна среда... хич не са на високо ниво. (Както обикновено, на леко подправените фотошоп снимки от статията, играта изглежда феноменално, но пък когато усетите играта от първо лице... нещата не са особено възбуждащи, специално за PC).

Все пак, звукът в играта е по-добър и общо взето нямам критики към него.

Заключението? Need for Speed: Shift 2 Unleashed в никой случай не е това, за което се представя. Което е най-ужасното нещо не само в игрите, но и в реалността. Управлението е аркадно, дървено и нереалистично. Физиката е произволна и не знаете какво да очаквате от автомобила си. AI-то страда от раздвоение на личността, като в един случай кара напълно спокойно зад вас, а в следващия ви халосва с 200 км/ч на завой и ви изхвърля от пистата.

С други думи, надявам се един ден EA да се върне към игри от рода на Porsche Unleashed, които имаха прекрасен баланс между аркадност и плавност на управлението. Рейсъри като Shift 2? Това са просто недоразумения.

Включете се в дискусията
Отговор на
Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл