Графиката на Painkiller: Hell and Damnaiton е по-добра от оригинала, но не с много. Ако това е основното оправдание за орязания сингъл... не е достатъчно. 
От една страна, саундтракът е страхотен - бърз метъл, както си трябва в подобна екшън игра. Гласовата актьорска игра е зле. 
Като изключим трагичното AI, геймплеят не е чак ужасен. Все пак говорим за класически шутър от старата школа. От друга страна, просто количеството му не е достатъчно. 
Ако човек иска да цъка Painkiller, по-добре е да си купи оригиналната игра в Steam. Тази орязана версия с леко подобрена графика чисто и просто не си струва, това е. 
В последните години стана модерно да се Струва ли си да се дадат 20 евро за един зле направен мод за Unreal Tournament 3? Това е въпросът, който е добре да си зададете, преди да скочите към Steam, за да си купите Painkiller: Hell and Damnation.За мен отговорът е един – недейте. Ако ви се играе класическа игра, по-добре си вземете оригиналния Painkiller и първия му експанжън Battle out of Hell. Пак в Steam цената им е 10 евро, като предлагат по-добра история и повече геймплей от своя римейк. А и в крайна сметка не смятам, че си струва недовършените неща да бъдат поощрявани.
Да, всъщност с купуването на Hell and Damnation за 20 евро, получавате и Painkiller+Battle out of Hell. Което звучи като добра оферта и излиза, че римейкът струва само 10 евро. Но дори и на тази цена... просто не си струва.
Защо ли?
Причините са доста. Първо, нивата са малко. От студиото The Farm 51 са пренаправили само част от картите, добре познати ни от Painkiller и експанжъна му. В крайна сметка, на средната трудност имаме едни скромни 4-5 часа геймплей! На по-високите това число скача... но само защото се умира доста повече. И дори тогава не се минава границата от 10 часа.
Което е лошо. Обожоавам класическите шутъри заради това, че са дълги. Тази игра е къса.
Не само това, но фактът, че са пренаправени само част от нивата на оригинала води до някои безумици. Като например това, че просто се редуват някакви нива без никаква връзка. Примерно сте в някаква катедрала, минвате през портал и се оказвате в гробище, а пред вас – огромен бос. Убивате и хоп, попадате в някакъв театър.
Ей-така. Без да имате идея какво се случва. Просто се редуват някакви карти и толкоз.
Да, уж има сюжет, който се опитва да съшие с бели конци тази какафония... ама не се случва. И в крайна сметка имаме точно един мод. В който просто се редуват някакви нива без сюжет и толкоз.
„Добре”, ще си каже някой, „Това е класически шутър. Кой го ебе за шибаната история”?
Съгласен съм. Нека преминем към геймплея. При него, положението е до голяма степен омазано от факта, че изкуственият интелект е адски, адски зле!
Да, в оригиналният Painkiller пак нещата опираха до това орди чудовища да се опитат да скъсят дистанцията и да ви разцепят с атаки от близко разстояние. Само че там имаше и стрелящи противници. За които трябваше да мислите през цялото време! Трябваше да задавате приоритети – дали да убиете някой, който ви пуца отдалеч или да се справите с меле противниците.
В Hell and Damnation, в 90% то времето враговете просто ви гонят в редичка. На моменти можете просто да си пуснете първото оръжие – резачката, да застанете в някой ъгъл и те сами да ви се нанизват!
Тъпото е, че повечето противници имат и меле атаки, и стрелящи, но предпочитат да се бият в близка дистанция! Тъй като явно AI-то не е кодирано много добре.
И какъв е резултатът? Вместо да имаме динамичните битки от класическите шутъри, в които човек се чуди в коя посока да се движи, тъй като го гонят и в меле, и го стрелят от разстояние... то често в Hell and Damnation просто бягате назад и стреляте редички противници.
Да, ако играта беше безплатен мод, неособено доброто AI нямаше да ми направи впечатление. Ама съжалявам, 20 лева са си 20 лева и не прощавам това.
И какво имаме дотук? Посредствен изкуствен интелект, който само отвреме-навреме се държи както трябва, както и малко на брой нива, означаващи кратка игра. Но какво да кажем за най-големия плюс на Painkiller: Hell and Damnation. А именно – графиката?
На книга, нещата звучат доста добре, тъй като се използва Unreal Engine 3. Само че проблемът е... че от версия на версия за този двигател има огромна разлика.
Просто защото Unreal Engine 3 е на 6 години. Първата игра с него се появи през 2006-та. А версиите на двигателя от онези времена и днешните са доста, доста различни като качество!
Именно и заради това е възможно през 2011 година да видим хипер красивия Batman: Akrham City с Unreal Engine 3, а пък през тази – Dishonored, който уж ползва същия енджин, ама графиката е много по-зле.
В този ред на мисли, Hell and Damnation използва по-стара версия на Unreal Engine 3 и това е видно. В най-добрия случай, римейкът е на ниво 2008-2009 година.
И ето го поредният абсурд – Painkiller е от 2004 година, а „HD версията” изглежда само малко по-красива! Ако говорим за модерните стандарти, играта е доста под тях!
Не само това, ами да се разчита само на графика при игра с класически геймплей е лоша стратегия. Просто защото по-старите геймъри са свикнали и на лоша графика. Отвреме-навреме си пускам Porsche Unelashed или пък Oni – игри на 11-12 години – и си ги цъкам с кеф, без да ми пука за графиката. Вярвам, че мнозина от по-старите геймъри са така.
И какво излиза? Залага се на графика тогава, когато не е нужно. А дори ако си представим, че някой иска да види играта с подобрена визия... то разликата не е толкова голяма, колкото се очаква!
При ревюто ми дотук, Hell and Damnation изглежда така, сякаш тотално не си струва да се играе? Не е така. Всъщност, римейкът е забавен, макар и кратък.
Имаме креативните оръжия от оригинала, с които е забавно да горите, електризирате, разрязвате, набучвате на кол, взривявате и какво ли още не вашите противници! Въпреки лошото AI, битките са динамични и интересни. Пък и враговете винаги намират начин да се появят зад вас и разцепят от бой.
На повечето нива имате и странични цели, включително и таймер за колко време сте ги минали. Това удължава геймплея, тъй като е интересно класическо предизвикателство, което ви кара да убивате възможно най-ефективно и да търчите без забавяне до края.
Добавеното мулти е забавно – какво по-яко от класически детмач или Capture the Flag? В който няма вдигане на нива и всякакви такива лайнарии – просто влизат куп хора на дадена арена и единствено уменията им определят кой е номер едно. А не екипирането на някое имбаво оръжие или използването на насран killstreak.
Да, Hell and Damnation си има своите силни моменти. И ако струваше към 5 евро/10 лева, може би щях да съм по-добронамерен към него.
Но в сегашното си състояние, просто не си струва парите. Дори и не може да се купи отделно – цената му е 20 евро/40 лева с включени Painkiller и експанжъна Battle out of Hell. Тоест ако имате тези две игри, пак ще трябва да извадите 40 кинта!
А тези пари за един мод с малко геймплей и някои фундаментални проблеми не бих дал! В крайна сметка, гейм индустрията се развива по такъв начин, че за 40 лева човек може да си вземе ебаси игрите. Съжалявам, ама Torchlight II е на тази цена! Каквото и да си говорим, това е една игра със супер много съдържание, в която е вложен адски много труд от голям екип и може дори да се мери с Diablo III!
А Hell and Damnation е един кратък мод! Просто цената му е висока и заради това се намира в хейт ревюта.
Даеба, поне да беше пренаправен директно, 1:1 оригиналния Painkiller. С история, с абсолютно всички нива! Тогава щях да съм благосклонен, да видя, че е хвърлен много труд. Щях да кажа – да, може това да не е перфектен римейк, но пък поне си струва парите.
Уви. Hell and Damnation е по-скоро поредната измама в гейм индустрията, отколкото нещо повече. Ако ви се играе класически шутър, то просто можете да си пуснете Painkiller... или нещо подобно. Този римейк е разочароващ.
Още по темата
673951059