Ако Prototype 2 беше експанжън, щеше да се намира в рубриката ънхейтабъл. Но просто толкова малко ново съдържание за уж цяло продължение... е несериозно. Графиката е средняшка. Общо взето не е мръднала сериозно от 2009 година насам. Което като цяло е несериозно. Гласовата актьорска игра е на ниво детско от рода на Волтрон. Адски зле. Просто човек се дразни да слуша сюжета, въпреки че той сам по себе си не е толкова лош. Ефектите и саундтракът компенсират. Новости има в тази игра - да. Но те са прекалено малко, за съжаление. Много повече напомня на експанжън, отколкото на нова самостоятелна игра. Цялостният пакет, който предлага Prototype 2 просто не си струва парите. Това е. Количеството ново съдържание просто не е достатъчно. Едно време подобни на Prototype 2 игри се продаваха като експанжъни. Същите механики, същият геймплей, същата графика. С единствено попроменени история и сюжет.

Но уви, вече е 2012-та и прошка няма – всеки те цака откъдето може. И хоп, разработва се едно продължение набързо и се продава все същото като нещо уж „ново“.

Е, Prototype 2 е почти същата игра като предходната. Ако се продаваше като standalone експанжън и струваше доста по-малко, то може би щях да се замисля дали да не сложа играта в ънхейтабъл. Тъй като си има доста забавни елементи в нея.

Но при малкото нововъведения и при множеството досадни бъгове с камерата и управлението, то просто мястото на играта е в хейт ревюта.

Нека започна традиционно със сюжета. Действието отново се развива в Ню Йорк, в който продължава да вирее вирусът Blacklight. Още в началото се разбира, че всъщност корпорациите Gentek и Blackwatch използват мирното население за опитни свинчета. Изследвайки как им влияе катастрофалния вирус.

Интересно, вие не поемате ролята на Алекс Мърсър, както беше в първата игра. Главният герой е друг – Джеймс Хелър. Още в началото на играта Мърсър го превръща в супер човек като самия него, а по-нататък се оказва, че бившият основен персонаж си има свои собствени тъмни мотиви, с които се шляе из Ню Йорк.

Честно казано, историята сама по себе си не е зле замислена. Хелър се оказва в епицентъра на куп интриги, разкривайки дълбоки ужасни експерименти. Само дето...

...нелошо замислената история е представена адски зле. Абсолютно всички персонажи са крайно едноизмерни, като злодеите приличат на такива от анимационно филмче тип Волтрон. Гледат лошо, смеят се зловещо и просто изглеждат нереално. Дори и обикновените войници, които избивате на килограм са зли до центъра на червата си, та да нямате никакви морални скрупули да ги претрепвате.

Именно тази едноизмерност на персонажите проваля цялата история и я кара да изглежда тъпа. А като се има предвид, че в Prototype 2 се изливат купища кръв, то е очевидно, че това е игра за възрастни. Тогава каква е логиката сюжетът да е правен като за малки деца?

Но айде, да беше само това, окей. Но не. Главният герой в играта е един от най-дразнещите лайнари, които съм хващал от адски дълго време насам. Става дума за типичният клиширан корав негър, който сме гледали хиляди пъти във филми и игри.

Супер безстрашен, изобщо не се впечатялва от това, че е станал хипер човек. И постоянно повтарящ „Ще ви избия, путки“, „Мерси за новите мутации, кучки“ и т.н. Аз съм последният човек в света сигурно, който се дразни на прекомерно количество псувни, обаче когато 90% от репликите на един персонаж са просто лоши думички и корави закани, извадени от кеча... то е тъпо.

Така в крайна сметка и главният персонаж е супер скучен, банален капут. Което в крайна сметка тотално осира цялата история, въпреки че тя има потенциал. Пфах, само ако ви кажа, че най-добрият приятел на Хелър е свещеник с тъмно минало... има ли смисъл да казвам още? Клише до клишето, баси.

Ама все тая. Много пъти съм казвал – хубаво е една игра да има добър сюжет, но е най-важен геймплеят. Е, за съжаление в Prototype 2 имаме просто „повече от същото“. Тук-таме някои удари на Алекс Мърсър са заменени, но като цяло Джеймс Гелър се усеща по същия начин.

Отново имаме същият „екстремен паркур“, който позволява на главния персонаж да тича вертикално по прозорците на сградите и да пикира като птица. И отново в битка героят може да се превърне в полу-чудовище с огромни животински лапи вместо ръце, с които да прави противниците си на пихтия с няколко удари.

За съжаление, и този път трудността в играта е зле подбрана. Просто е прекалено лесна! Аз веднага се пуснах на Hard, като имаше и четвърта, заключена трудност. Ами на нея няма никакво предизвикателство, наистина!

Тук-таме ми се случваше да умра, но прекалено рядко и предимно на босовете, докато им открия системата. Обикновените противници са толкова лесни, че се чудите как точно да ги убиете. И това е в началото на играта.

Нататък нещата стават още по-лесни, когато отключите множество ъпгрейди (мутации) за вашия герой. Тогава пък вече става пълна гавра. Дори и без да се концентрирате изцяло, то е малко вероятно да загинете. Ако пък решите по някаква причина да играете на 100%, то тогава играта определено става лесна при огромния арсенал от умения, който има Хелър.

Но всъщност, дори и да пукнете, какво от това? На всеки 2 метра имате чекпойнти. Така каквото и да става, то играта ви пуска фактически на същото място, където сте умрели.

Което вече е тъпо. Просто предизвикателството е наистина нулево. Битките тъй или инак са лесни, но когато умрете... играта не ви наказва по никакъв начин. Тоест дори да помпате копчетата като празноглави телета, то пак имам чувството, че може да се превърти преспокойно играта.

Макар че ако пък беше по-трудна, играта вероятно щеше да е адски дразнеща и щяха да си личат множеството проблеми с камерата. Тя е особено неудобна, като е почти невъзможно да се контролира адекватно. Дори ако говорим за джойстик на PS3/Xbox360. Ако става дума за PC, там вече положението си е ад.

А пък в игра, в която ви нападат от 10 различни страни, то е наистина дразнещо да не можете да видите къде е най-трудният гад, понеже глупавата камера прави каквото си иска. Но не само тя е проблем – в Prototype 2 е адски трудно да се концентрирате върху единична цел.

Примерно в битка има някои противници, чието ДНК можете да консумирате и да получите допълнителни точки за вдигане на ниво. Но често се случва да тръгнете към тях и вместо това да хванете някакъв контейнер от улицата. А ако се панирате и натиснете копчето за удар, то ще замерите тъй важния опонент с него и ще го погубите, губейки възможността да го консумирате.

Освен това, ако в някое напечено меле искате да се концентрирате върху да кажем някой хеликоптер, то е прекалено, прекалено тегаво! Един път Хелър успява да го „заключи“, концентрирайки атаките си върху него. В друг момент пък ви се случва вместо това да се концентрирате върху някакъв периферен елемент от околната среда, върху който ви отиват всички атаки. Примерно паркиран на улицата автомобил.

Което дразни. Наистина играта е лесна, но пък не ме кефи да нямам възможност за тотален контрол върху героя си. И честно казано ми е интересно как за 3 години разработчиците от Radical Entertainment не са доизкусурили тази система. Дървена си е просто!

Да, не казвам, че битките са изцяло лоши. Като изключим почти тоталната липса на контрол, всъщност положението е забавно. Има всякакви експлозии, нападат ви талази противници, вие хвърчите наляво-надясно из сградите, замеряйки ги с предмети, взривявайки ги с техните собствени оръжия. Разсичайки ги на кървави парчета с мощните мутации на Хелър.

Първите часове всичко това е забавно! Но когато видите, че предизвикателство няма... то нещата стават скучни. Доста скучни.

А за съжаление, Prototype 2 няма добър отворен свят. Всъщност, такъв е наличен, поне на книга. Но в повечето време просто няма какво да се прави в него. Подобно на игри тип Mafia II.

Да, има странични мисии – примерно виждате някакъв важен противник на картата, консумирате му ДНК-то, което пък отключва странична мисия. Позволяваща ви да спечелите нови мутации за Хелър.

Но тези мисии се изчерпват доста бързо. Освен тях има и някакви куци и неособено интересни предизвикателства из града, които също са малко на брой и също са скучни. И това е! Нищо, което да спечели вниманието ми!

В повечето време пред Prototype 2, просто прелитах от една основна мисия към следващата. Което за мен е изцяло против идеята на „игра с отворен свят“. Не знам време ли не е имало за създването на повечко предизвикателства или какво... но пък не съм доволен.

Но както казах в самото начало, Prototype 2 оставя впечатлението на един експанжън. Не на отделна игра. Ама очевидно след три години разработка, от Activision са преценили, че е трябвало да го пуснат като отделно заглавие. Макар всъщност ми е интересно как след толкова време има подобренията по играта са мижави... май отново големият разпространител е пестил парички и не е дал нужното на разработчиците Radical.

Всъщност, няма никакво значение как са се развили нещата. Може и Radical три години да са се скатавали. Важното е, че Prototype 2 просто не си заслужава парите. Да, играта е забавна като първата, ако говорим само за битките. Но само дотам. Много други елементи куцат.

Няма какво да се прави из игралния свят, нищо, че хич не е малък като размер. Историята е прекалено детинска. Главният герой е дразнещ. Има и кофти проблеми с камерата.

А и освен това, графиката и звукът не са на особено високо ниво. Визуално, играта не е особено по-различна от първото издание, появило се през 2009 година. Което е е сериозен минус. Не само това, но и PC версията има ужасни проблеми с камерата, а пък цялостният порт като цяло е недъгав за пореден път.

Звукът е на някакво средно ниво – от една страна ефектите си ги бива. От друга – гласовата актьорска игра е на много ниско ниво, като всички злодеи акцентират на това колко са лоши и се получава някакъв направо комичен ефект. Същото важи и за тъпоумно коравият главен герой Хелър.

Заключението? Мен Prototype 2 ме разочарова. Новости почти липсват, всичко в играта е рециклирано от първата част. Това не може да е истинско продължение. Не може геймърите да си дават парите за подобни игри.

Да беше експанжън, да беше евтин. Да си дадеш парите, да знаеш, че не можеш да очакваш много. С тази нагласа, Prototype 2 може и да става за нещо. Към момента... говорим за едно разочарование, което като нищо може да погуби една доста обещаваша серия.