Ако можем да очакваме едно нещо от Crytek, това е хубава графика и куц геймплей. Е, Ryse: Son of Rome предлага точно така. Казано напълно лаконично... Графиката на Ryse: Son of Rome е страхотна. Наистина - Crytek си ги бива и то изцяло в този аспект. Каквото и да гледаме - нивото на детайла, лицевите анимации, пейзажите във виртуалния свят. Като бонус играта е добре оптимизирана за PC. Откъм ефекти и саундтрак - нещата са много добри. Озвучаването също е добро - въпреки че на моменти са давани абсурдно тъпи реплики на гласовите актьори. И те пак са се справили добре! Ryse: Son of Rome има една от най-кухите бойни системи, които са ми попадали от много години насам. Буквално дори и някои евтини адаптации на Activision по филми и сериали изглеждат в пъти по-добре от недоразумението на Crytek... Само с графика не става. Големият въпрос е кога и Crytek ще научат това. Дано е преди да банкрутират - тъй като CryEngine определено е добър двигател и не си струва да погине заради неразумните действия на немското студио. Ако има един условен инстинкт в моето съзнание, той е следният – когато чуя Crytek автоматично си представям игра с прекрасно аудио-визуално оформление и сакат геймплей. Нямах и грам съмнения, че излезлият миналата година Ryse: Son of Rome ще влиза в тази категория. В крайна сметка Crytek пусна играта и за PC. И мога да кажа със сигурност...

...Ryse е поредният кух бенчмарк на немската компания. В много от случаите просто ме беше яд, че една толкова красива игра може да бъде чак толкова скучна, линейна и бездушна. Да, точно това е думата. Яд. Че Crytek притежават техническите умения да направят нещо страхотно – а двигателят им CryEngine е наистина страхотен. Особено в техните ръце – елементи като графичния детайл и лицевите анимации на персонажите изглеждат невероятно.

Но за сметка на това... геймплеят е ужасяващ. На мен ми омръзна до крайност за около час, а след това Ryse: Son of Rome представляваше просто едно скучно мъчение.

Нека преди да премина към „сериозната част“ на ревюто да започна с историята. Ryse: Son of Rome започва ударно – действието се развива в Римската империя при управлението на Нерон – един от най-покварените императори изобщо. Столицата на огромната държава бива нападната от множество варвари, като в нея се отличава един военачалник – Мариус.

Той успява да спаси Нерон от сигурна смърт и завеждайки го в тайно убежище... където необяснимо започва да му разказва историята на живота си. Абсолютно странен начин за разкриване на сюжета в играта – сякаш най-могъщият човек в Римската империя е някакво аверче на главния персонаж и понеже си няма работа му слуша глупостите.

Е, още в началото виждаме как родата на Мариус бива избита от варварите, след което той започва безспирната си мисия да им отмъсти. Този супер банален сюжет в един момент бива раздвижен малко от традиционната поквареност на римската аристокрация – макар и отново по донякъде безинтересен начин. А след това в играта навлиза свръхестествена нотка, която ми се струва изцяло не на място с оглед на цялостния сюжет...

...или казано накратко, историята не си я бива. Изпълнена е с куп клишета и банални елементи. На моменти се усеща по-дълбока и хитра идея, опит да се раздвижи малко темпото, да се добави дълбочина. Това не се получава... не и без помощта на адски слабия диалог в играта. Малко напомня на драматична сцена в долнопробен екшън.

Всъщност Ryse: Son of Rome е именно това. Долнопробен екшън. Като идея и концепция. И за мен това далеч не звучи толкова зле. В крайна сметка съм израснал с този тип филми. Касетките на Тандем видео, озвучени от един мъж или една жена (втората ситуация беше особено забавна във филми, в които буквално нямаше и един женски персонаж). Сюжетите тип разведеното алкохолизирано ченге, което се скарва с капитана си и започва сам да раздава правосъдие на улицата, биейки лошковците с балтии и избивайки стотици гадове с верния си пистолет, който никога нямаше нужда от презареждане. Да, аз съм от хората, които се кефят здраво на долнопробните екшъни. Имаха някакъв... дух и страст в себе си, въпреки всичките си минуси. Е, все пак бях и на на 10 години, това също е изиграло своята роля...

В крайна сметка обаче Ryse: Son of Rome не е долнопробен екшън в добрия смисъл на думата. Какъвто беше Bulletstorm. Напротив, в изцяло лошия е. Геймплеят е наистина отвратителен по всички възможни параграфи, които мога да опиша. В интерес на истината дори и аз не предполагах, че Ryse ще е толкова трагичен. Въпреки че четох част от слабите ревюта за играта. Очаквал някакъв живец. Поне малък.

Положението обаче е именно такова. Трагично. Геймплеят е наистина чак толкова шибано зле.

Но колко точно наистина чак толкова шибано зле ще се запитате? Изненадващо много.

Нека бъда лаконичен. В Ryse имате три основни движения. Атака. Разбиване на блока на противник с щита ви. А също така и блокиране. В някои случаи трябва да използвате кълбо, но не толкова често. Такам, ето ви основата.

А как протичат 90% от битките? Ето така: противник ви напада, блокирате. Разбивате му блока, удряте го 2 пъти с меча, разбивате му пак блока и го удряте отново 2 пъти с меча (да, не 3 пъти – почти всички гадове правят отклон след втория удар – точно два влизат!). Като изпълните тази комбинация няколко пъти получавате шанс да екзекутирате противник, което се случва с quick-action event – или QTE. В случая трябва да натиснете левия или десния бутон на мишката възможно най-бързо, когато играта ви светне съответно в синьо или жълто. Като кучето на Павлов.

Точка. Това е нещото, което ви предстои да гледате в продължение на 5-6 часа кампания. Поздравления, запознахте се с Ryse: Son of Rome. Бойната система от птичи поглед може и да прилича леко на Batman Arkham игрите, но в реалност е крайно лесна и също толкова скучна.

Дори и да ви нападнат няколко души – обикновено ви дават „удобно“ време да се биете само с един от тях. Подобно на... хм, долнопробните екшъни от 90-те години. В които 20-30 души се нареждаха в кръг около примерно 2-ма от добрите и им идваха по двама-трима заедно, а другите стояха на място, гледаха лошо, движеха се агресивно и пляскаха с ръце, чакайки да дойде техния ред да бъдат набити от положителните герои.

Същото е и в Ryse. Гадовете не нападат заедно, а заедно с това ако стане време да екзекутирате някого – тогава играта ви дарява с временно безсмъртие. Така и най-сериозните битки се решават по еднакъв начин – един по един докарвате най-слабите противници до екзекуция, а след това за десерт ви остават „тежкарите“.

[caption id="attachment_35779" align="aligncenter" width="525"] Един от няколкото различни скина в Ryse (и една от няколкото различни екзекуции в Ryse)... повторете това стотици пъти и скуката ще ви обхване изцяло[/caption]

В много, много редки случаи рутината „разбиване на блок, 2 удара, разбиване на блок, 2 удара, екзекуция“ се разведрява с противници, чиито атаки трябва да избегнете с кълбо. Още по-малко пък са враговете с по-интересни офанзивни методи – например използващи комбинация от три удара заедно, които ако не блокирате успешно не можете да контраатакувате.

Почти през цялото време обаче правите... едно и също супер скучно нещо. Вероятно трябва сами да усетите Ryse: Son of War, за да разберете колко нелепа е бойната система. Да, четох ревюта още миналата година. Но не вярвах, че скуката ще е чак толкова значителна. Уви, това е истината...

Битките са крайно лесни – особено и като добавим бонусите при екзекуция. Един от които е... регенерация на кръвта ви. Да, точно така – убивате гадове и получавате точки жизненост. И то немалко такива. С малко концентрация през почти цялото време ще сте като самоходни богове.

Тук-таме се случва някоя битка с босове, която ви кара да използвате повече от няколко мозъчни клетки. Макар че феновете на екшън игрите едва ли ще срещнат особени трудности. Особено и когато Ryse има куртоазията да ви каже какви са силните страни на даден бос и как се контрират (което всъщност не е чак толкова лоша идея, даже ми харесва – разработчиците ти казват: „Виж ся, няма да те оставим да се мъчиш тук като грешен поп, ето ти тактиката, дай да видим дали ще се справиш“).

А, да, нека да спомена, че в случая говоря за предпоследната трудност (последната при започване на първа игра в Ryse е затворена). На моменти бях сигурен, че съм си  пуснал погрешна най-ниската... но когато се случеше съвсем да сваля нивото си на игра виждах, че противниците все пак удрят тежко. Ако загуби концентрация, човек може и да умре в Ryse. Но с малко старание... се превръщаш в бог.

Като цяло основната част от геймплея прилична на една безспирна QTE секция. „Натисни верния бутон в точния момент“. И толкоз. Схване ли човек комбинациите... може спокойно да си гледа телевизия, докато „играе“. Или да гледа как красиво се веят дърветата от прозореца му на есенния вятър.

Шибано скучно е, да!

Е, наистина тук-таме Ryse се опитва да разведри нещата. На моменти можете да поемете контрол над формация войници, давайки им команди. В други моменти заставате зад балисти и пуцате по враговете или изпълнявате подобни мини задачи.

Доколкото те разчупват безкрайното ви убиване на варвари в стил филма 300, то говорим за поредната доза QTE сцени. В които просто трябва да натиснете копчето в правилния момент. Например ситуациите, в които трябва да формирате всеизвестната формация тестудо (или костенурка) – почти няма как да объркате. Натискате Space. Чакате лошите да стрелят. Движите се малко напред или ги убивате с копия. И това е. В повечето случаи не губех дори войник при тях. Не, че имаше значение – на Ryse: Son of Rome не му пука колко човека са умрели от взвода ви. Важното е единствено Мариус да е жив и здрав в края на мисията. Няма някакви бонуси или нещо подобно...

Но ужасната бойна система далеч не е всичко лошо. Какъвто и да е ролев елемент кажи-речи липсва, а същевременно и част от опита за епичност на историята се губи с пълна сила. Буквално след 1 час игра имате 3 от максималните 4 ъпгрейда на кръвта (последните са налични чак в края на Ryse). Останалите пасивни умения... в интерес на истината не ме касаеха по никакъв начин. При положение, че почти всяка битка печелех с базовите си удари без никакви „екстри“. Да, тук-таме трябваше да използвам забавянето на времето... но много, много рядко.

Като минус на повърхностната ролева система бих посочил и точките опит, които се трупат с феноменална скорост, а и могат да се фармят. Например ако има някое масово меле – вие можете нарочно да умрете в края му. И след 20-на минути преиграване да натрупате колосално количество експириънс, като прогресът ви след дадена битка не се губи, ако умрете в нея. Не, че има каквото и да е шибано значение. Стига да развиете всички ъпгрейди на кръвта (които са задължителни трябва да кажа - колкото и да е лесен Ryse не е чак толкова лесен), всичко си е идеално.

А, да, нека спомена нещо и за виртуалния свят, който е толкова крайно линеен, че направо не е истина. Не, буквално! Нивата са просто коридори. Красиви и добре декорирани с пищни пейзажи – улиците на Рим, всякакви руини, гори, бойни полета. И все пак – коридори. Можете да ходите само напред, тук-таме има супер очевидни „странични“ пътища, в които се намират предмети за колекциониране. И така – просто се местите от точка А до точка Б, биете меле противници, после от Б до В и така до края... сякаш цъкате Кадилаци и Динозаври.

Всъщност на моменти изглежда, че дори и самите Crytek са искали да ви кажат – „Айде, давайте, по-бързо минавайте играта“. В случай, че се „загубите“, тоест поседите в дадена зона няколко минути – веднага изскача надпис, който да ви покаже пътя. Което тотално не ви дава шанс да не насладите на красотите в играта. А такива има. Много. Поне в това Crytek ги бива...

И така по темата за геймплея мога да кажа следното – Ryse съвсем очаквано е много зле. Дори и аз съм изненадан. Очаквах бездушно изпълнение, но не и чак толкова. Крайно еднообразни и лесни битки, които чувствате като задължение след няма и час. Не, че Ryse: Son of Rome не е изключително кратка игра. Желание да преиграваме? Такова абсолютно липсва. То и реално няма за какво – виртуалният свят е крайно линеен. Едно изиграване стига.

Да, постоянните забавяния на времето могат да се харесат на някои хора. Не и на мен. Особено когато са еднакви във всяка една битка... А като стана дума за еднакви... това важи и за вашите противници!

Буквално ще убивате такива с едни и същи скинове през цялото време! Има 6-7 различни модела на лица и телосложение – без вариации в дрехи, оръжия и т.н. И виждате куп клонинги... като в долнопробна игра!

Тъй като наскоро играх Middle-Earth: Shadow of Mordor – ами там дори и обикновените врагове имаха достатъчно разнообразие. Въпреки че бяха десетки на един екран. Беше вложено старание. Не знам защо Crytek не са се постарали в този аспект... но са сбъркали. Тъй като битките стават още по-досадни, когато млатите безкрай клонинги в тях.

И така, преди финалните думи е добре да поговоря за графиката и звука.

Визуално... нещата са супер. Отново. Crytek си е Crytek. Имаме пореден бенчмарк – Ryse: Son of Rome показва с пълна сила на какво е способен двигателят CryEngine. На много неща. Анимациите  са адски добри, графичният детайл е страхотен... дори и да не играете с максимални настройки. Играта е и добре оптимизирана за PC, което е допълнителен плюс.

Специално бих отличил лицата на персонажите – не само откъм детайл, но и анимациите. Наистина са близо до реалността... а емоциите им са страхотни. Жалко, че сюжетът е толкова слаб, а също и сценарият...

При озвучаването нещата също са окей. Ефекти, саундтрак – на ниво са. Гласовата актьорска игра също е напълно професионална и не се усеща „евтина“. От друга страна е видно, че много от репликите, които са били дадени на актьорите са нелепи и макар че те са направили всичко възможно да ги озвучат достатъчно добре... просто не става. Но все пак бих дал оценка зелено (най-вече заради изпълненията на 1-2 водещи герои, естествено злодеи).

Заключението? Ryse: Son of Rome наистина не си струва. Нито да се купи, нито дори да се изпробва по „алтернативните пътища“. Не е случайно, че продажбите бяха слаби. Макар и да беше една от рекламираните широко ексклузивки за Xbox One. Не са случайни и ниските оценки от медиите. Просто говорим за една ужасно слаба игра.

С буквално куха бойна система. Без дълбочина, която не ви доставя забавление. Малкото на брой екзекуции омръзват за минимално време, особено и когато ги видите двеста пъти за няколко часа. Линейният, коридорен виртуален свят не помага с нищо. Като добавим и абсурдния на моменти сценарий... то не е трудно да окачествим Ryse като истински провал. Който показва защо Crytek имат финансови проблеми напоследък.

Истината е, че само с графика не става. Да, Crytek, добри сте в това. Но е време да инвестирате и в хора, които да посъживят вашия геймплей... защото скоро можете и да си загинете от тази арогантност.

Да, говореше се за 4K резолюцията, за графичния детайл, ала-бала. Нямам съмнения, че ако се издуе на макс, Ryse ще е невероятен. И без 4K изглежда много красиво. Но какво от това, когато всичко останало е безмерна скука?