Насочвам се към онлайн режима. Директно. Започвам да играя. По традиция в началото се срещам изцяло с по-слаби опоненти и стигам до Expert за около час и половина-два в четвъртък след работа. Колкото да недоспя за следващия ден.
Стигам до малко по-читавите опоненти. И изведнъж ме обхваща едно титанично дежавю. Отново играя едни и същи мачове. Срещу едни и същи герои. Дори и манталитетът на играчите е идентичен. Малоумните помпачи с Алиса, които имат нула умения да се защитават. И с Еди – също. И Хуоранг. Обикновено страхотните откъм умения хора, играещи с Казуя и Хейхачи. Девил Джин нубувете, спамещи лазерното му умение. Странните типове, цъкащи с нетрадиционни герои, колкото да изненадат някого. Феновете на Пол, спамещи нонстоп няколкото му епохално силни откъм щети умения, които могат да обърнат цял мач за минимум време. Любителите на Кинг, които по традиция винаги са „костенурките“ в Tekken, залагащи на защитата и способни да навържат и най-големите серии от хвърляния на героя, но неособено добри ако ги хванете в крачка.
И прочее, и прочее. Все познатите неща.
Обхвана ме едно дежавю, след което се уверих, че Tekken 7 не заслужава с нищо да бъде в ънхейтабъл. Просто защото това е поредният копи и пейст в серията. Честно казано нямам и грам намерение да играя особено много на него. Ако трябва да съм откровен – вероятно и мега посредственост като Ghost Recon Wildlands успя да ми осигури повече часове интересен геймплей. Всъщност лъжа през гъза си – няма абсолютно нищо такова. Tekken 7 е същото като Ghost Recon Wildlands – една копи и пейст игра, която не заслужава абсолютно никакво внимание. Камо ли пък особено.
Да, може би ако не сте играли Tekken никога, то седмицата ще ви изкефи. Макар че по традиция серията има доста висока линия на заучаване – не, че при Street Fighter е особено по-ниска. Но ако сте новаци – то ще ви трябват солидно количество часове, докато навлезете. Особено свиквайки с най-чийзърските механики. А те не са никак малко. Кой ли знае – може и да се зарибите, ако играта е нова за вас.
Аз обаче гледам на нея като човек, който е играл огромно количество време на Tekken. И съжалявам, това е серия, в която няма абсолютно никакъв прогрес. Никаква разлика в геймплея. Един тотален копи и пейст. Щом мога просто ей-така, без да съм играл Tekken от 5 години да си пусна познат герой и да съм повече от адекватен... какво има да се каже повече? Нулева промяна, нулево развитие, нулева тръпка, нулево шибано различно развитие на мачовете даже. Вече съм видял всичко от Tekken. И пускайки ги отново... ми омръзна за няколко вечери.
[caption id="attachment_73025" align="aligncenter" width="525"] Огромна част от сцените преди мач, особено на по-старите герои остават непроменени от времената на Tekken 5 насам[/caption]
Може би проблемът е у мен? Че съм играл толкова много.
Пфах. Едва ли. Шибаният проблем е на Bandai Namco и тотално идентичният геймплей, който ни предлагат. Ако някой е окей с това – хубаво. Само че би било лицемерно някой да псува EA за FIFA, да псува Activision за Call of Duty и Ubisoft за... даеба, всичките им еднакви игри с отворен свят, ама видиш ли, да не хейти Bandai Namco за Tekken.
Да, има една разлика. Японците са с една идея по-хитри. Нарочно пускат нови игри от серията през 3, 5, 6 години. Колкото човек да ги позабрави. Нали така да зажаднее за подобен тип файтър. А както може би съм казвал – аз съм огромен Tekken фен. Иначе нямаше да съм разбил поне 1-2 контролера заради играта и да съм прекарал толкова време пред нея. И аз бях жаден за Tekken. Няма да лъжа – седмицата я подкарах с трепет в сърцето.
Но след първите 5 часа бях попарен, сякаш бях опикан от банда дехидратирани крастави индийци.
[caption id="attachment_73022" align="aligncenter" width="525"] Графиката... не е нищо особено - прилича повече на HD римейк на Tekken 6, отколкото нещо друго[/caption]
Копи и пейст.
Но нека карам директно по същество, че да се приключва с това ревю и да забравям Tekken 7 завинаги.
Новостите. Както споменах по-горе играта е копи и пейст. Но все пак разлики има, спрямо шестицата и Tag Tournament 2.
Както вероятно феновете на Tekken знаят в шестицата беше представена Rage механиката. При нея когато останете на малко кръв – някъде около 20% - щетите ви се увеличават. Идеята беше да видим механика, която да позволи бързо завръщане в мача, ако останете на малко кръв.
В Tekken 7 пак имаме Rage. Разликата е при добавените две нови движения – тъй наречените Rage Arts. Едното от тях нанася гарантирано 55 щети, ако хванете противник без блок – освен това игнорира чуждите атаки (дори и да ви ударят първи, супер движението пак влиза). Другото движение е подобно. То пак минава, дори и да ви засекат с атака (но не е unblockable), но е launcher. С други думи от вас зависи да направите juggle с него, а коварният момент е, че вдигате опонента прекалено високо и е малко тегаво да вкарате оптимална комбинация.
Чудите се каква е цената на движенията? Те ви изкарват от Rage-а, когато ги използвате. Така трябва да прецените дали искате постоянно увеличени щети или нанасяне на еднократна мощна атака.
Естествено в общия случай към края на рунд, ако опонент е на малко кръв изборът е логичен. Ако пък е на почти пълна, то е редно да се замислите дали да рискувате със супер движенията – най-малкото един juggle ви връща в рунда, ако сте в Rage.
Въпросът обаче е друг – как е реализирана новата механика? Общо взето съм раздвоен. Срещу качествен опонент е много трудно да лансирате супер движение, а да не говорим, че при блокирането им сте широко отворени за punisher – практически всеки launcher, дори и най-бавните влиза. Така в края на рунда, когато сте на малко кръв едно неуспешно Rage движение означава почти сигурната ви смърт.
Другото е, че аз почти не видях някой да ползва второто от двете нови неща. А именно – движението, което се пада launcher. Което е логично – кой не би предпочел да получи гарантирани щети, вместо да трябва да „работи“ за тях?
В крайна сметка супер движенията са по-скоро нещо козметично. Има още нещо, за което да мислите в края на рунд, но това е всичко. Не иде реч за механика, която да разнообрази до болка втръсналия геймплей на Tekken 7.
Да, има и още една... хм, новост. Премахването на т.нар. bound движения, които бяха противоречиво приети от геймърите. Става дума за „забиващи“ удари, които използвани в средата ви позволяват да увеличите значително комбинациите си от удари. Проблемът беше, че много често покрай bound-овете само след един launcher влизаха такива серии от удари, че човек спокойно можеше да остави джойстика и да иде да си сипе бира – летите нонстоп и няма какво да направите. Също така в картите със стени след цялото това наказание ако се лепнете в стената ви очаква и още бой, понеже измъкването оттам е тегаво.
Е, bound-овете вече ги няма. Не и във вида им от Tekken 6. Някои удари са подобни на bound-овете (падналият герой си вдига краката като квартална курва, с което се открива за още 2-3 допълнителни удара), но са значително по-малко отпреди и са обикновено идват като край на някое комбо. Тоест логиката им не е да са единичен удар, лансиран в средата на juggle, а последен такъв от серия, след която евентуално да получите шанс да увеличите комбинацията си.
В крайна сметка juggle-ите вече са по-кратки и са по-малко героите, които от средата на ринга могат да ви докарат до стената само с един launcher. Което ми се струва като плюс. Макар че мнозина продължават да спорят дали bound-овете са смислени или не...
И... мисля, че горе-долу дотук приключват новостите в Tekken 7? Имаме две супер движения с подозрителна ефективност плюс преработка на bound механиката, която едва ли чак толкова много хора дори ще усетят.
А, извенете ме, има и още нещо – всеки герой има по едно движение, което почти винаги удря при използването му. Казано по-ясно – дори и опонент да ви изпревари, вие си получавате щетите и го нанасяте успешно. Малко подобно на споменатите горе Rage Art-ове. Но с разликата, че не използва Rage и може да се спами колкото си искате.
При почти всички герои не става дума за нов скил – някой от настоящите им удари бива трансформиран. В типичен Tekken стил естествено при едни герои това са най-тъпите и безполезни удари, които общо взето можете да забравите, че съществуват, а при други – маркови движения, даващи ви превъзходство в битка.
Тази механика също е... окей. Но отново говорим за детайл. Лошото е друго.
В своята есенция Tekken 7 няма никакви разлики. За мен е чисто и просто скандално 95% от ударите на героите, ако не и близо 100% да са еднакви от минимум дузина години. Ако направя едно сравнение между Tekken 5 и седмицата... ами, не е да каже човек, че разликите ще са феноменални. Както казах в началото – с героите, с които мога да играя се пуснах от раз и все едно съм цъкал вчера. Което е нелепо.
Някой сега ще каже – „Ама какво толкова му е лошото“. Ами, следното – мачовете се развиват по абсолютно идентичен начин. На Tekken 7 за хиляден път играя едно и също. Никаква разлика. Което за мен не трябва да е емоцията в „нова“ игра. Всичко е еднакво.
[caption id="attachment_73026" align="aligncenter" width="525"] Rage движенията са особено подходящи в края на рунд - ако успеете да ги пласирате, естествено[/caption]
Тактиките. Героите. По дяволите, дори и типовете играчи, които играят с един или друг персонаж. Никакви разлики.
Изигравам десет мача, на единайстия идва някой с Фенг – след един рунд се сещам „тоя педерастки герой какъв беше“, после някой ми цъка с Ларс – все едно се пранасям с машина на времето в Tekken 6. После пък някой ми се пуска с Драгунов и Кинг, като единствената му мисъл в главата е как да ми навърже десет ключа. С което става предсказуем и ми е лесно да измъдря тактика...
...нататък идва някой с Казуя и спами все същите 5-6 до болка познати удара от Tekken 3 даеба, една игра на 2 десетилетия. Или Хехачи – добре дошли в Tekken 5, никаква разлика в тактиката, никаква разлика в ударите, които се спамят, че и juggle-ите са на 90% същите.
Тотален абсурд. Разбирам нещата да са „повече от същото“... само дето разликите наистина са почти никакви. С лупа трябва да търсиш промените, чат-пат някой герой получава „ново“ движение, което практически винаги е копирано движение от друг персонаж. Мама му даеба, дори и таймингите не се променят. Едни и същи от цяла вечност.
А аз – чакам разлики. От дузина години. Ха – що за глупак, никога няма да се случи подобно нещо. Тук-таме идва някоя нова механика. И това е всичко.
Но какво шибано значение има? При положение, че скелетът е непроменен? И няма никакъв изглед да се промени? По дяволите, всичко е същото, бе! И не си мислете, че повтарям това в контекста на „Абе усеща се като същото, ама всъщност има разлики“.
Репликите на героите са идентични от дузина години вече! Движенията, с които влизат на ринга. Звуците... анимациите... всичко е еднакво. Осъзнавате ли какъв абсурд е да чувате същите закани преди мач и да виждате същите пози, които ги имаше в Tekken 5. Който е на дванайсет години! Само текстурите се подобряват при всяко следващо издание, но това е всичко. Сякаш говорим за някакъв ремастър... на пълни пари.
О, да, замалко да забравя – „новите“ герои. Практически всички от които са създадени чрез комбиниране на движения от настоящи персонажи. Освен гостът Акума, който... наистина е различен. Толкова, че за мен няма и грам място в Tekken 7…
Както и да е някога Tekken беше заглавие, в което беше яко да се наслаждаваш на „чистите“ стилове като карате, муай тай, айкидо, бокс и тъй нататък, но вече доста герои са с толкова смесени движения, че става дума за тотален мишмаш. Естествено защото в серията „реални“ новости няма.
Не, наистина – кога за последно са били правени изцяло нови движения за героите? Със сигурност не и напоследък.
Естествено еднообразието е абсолютно навсякъде. Включително и в нивата, които са общо взето едно към едно с тези от последните две игри. Естествено има някакъв лек рескин, но това е всичко. Местата, от които се преминава от едно ниво на друго. Стените, които се чупят. Същите. Окей, картата на Южния полюс вече се развива нощем, няма пингвини, а някакви работници, които подскачат край картата. Страхотна промяна! Направо да си каже човек – „Не съм играл десетки пъти на това ниво, усещам го толкова ново и оригинално“...
Естествено по традиция историята си е съвсем обичайна – млатите се с разни опоненти в поредния King of the Iron Fist турнир, междувременно се разказват до болка познатите им еднообразни истории. В центъра на които поредната семейна драма на семейство Мишима, която сапунка дори не заслужава да й се отделя каквото и да е внимание.
Всичко в Tekken се върти около мултито. Което – поне за PS4 – е хубаво, че върви добре. По традиция. Аз проблеми нямах, чат-пат имаше някой лагав мач, но това е всичко. Въпреки че има една голяма глупост в играта – преди мач виждате срещу кой опонент ще се изправите. Което ви дава възможността да откажете срещата.
Така ако сте отупали здраво някого, той няма да иска да се изправи срещу вас – което в някой момент става леко досадно. Без да имам някакви особени претенции за умения в Tekken имаше ситуация, в която десетина души ми отказваха мачове (такива, с които вече бях играл и бил).
Иначе онлайн системата си е общо взето обичайната. Трупате рангове (данове), като обикновено шанс за промоция получавате при 3-4-5-6 поредни победи. Така и не видях колко са нужни, за да стигнете до загуба на ранг – в един момент имах 8 поредни загуби и играта не искаше да ме понижава. Не знам дали има алгоритъм, включващ нивото на опонентите и начина, по който са загубени мачовете (в моя случай най-често падам с три на два рунда). Може би.
Като цяло – критики към онлайн режима нямам. Наистина малко бавно стартират мачовете, но поне няма лаг, системата работи както трябва. Също така има и богато поле за персонализация на героите, което е плюс.
Проблемът, както подесетвам вече, е еднообразието. Явно Tekken съвсем ми е втръснал, щом не съм го играл наистина активно от десетилетие вече и сега буквално нямаше нищо ново, което да видя. Но и Bandai Namco са виновни, че са допуснали това.
Не считам ревюто си за меродавно. Tekken 7 получи страхотни оценки и вероятно мнозина не биха се съгласили с него. Вероятно много хора предпочитат да са в зоната на комфорта си. Да си имат герои, с които могат да играят, да заучават нови, пък като излезе Tekken 8 уменията им автоматично да се пренесат. Понеже аз нито съм по-добър, нито съм по-слаб, отколкото бях преди 10 години на тази игра. Всичко си е все същото – защото играта си е все същата.
Да, окей, приятно беше да вляза с Асука в онлайн режима, да пребия разни хора, може би немалко от които новаци и веднага да се вдигна до „читавите“ рангове. Също така е забавно, когато някой примерно ми играе с Хуоранг – един авер му беше фен и му знам движенията наизуст. Или пък с някои други популярни герои, които имам ясна идея как да контрирам...
...хубаво е да започващ с летящ старт дадена игра, но това си има своите големи минуси. А ако говорим за тотален копи и пейст – те са драстични.
Ето, преди да пусна тази статия реших да поиграя още малко. По традиция. Да видя дали в последния момент няма да си променя мнението. А това ми се е случвало. За Dark Souls III написах изцяло ново и различно в доста аспекти ревю, след като реших да дам един последен шанс на играта и да видя какво толкова виждат мнозина в нея. Е, като цяло разбрах.
Не и при Tekken 7. Уверих се, че това, което пише горе е моята истина... и едва ли мога да си променя мнението. Като цяло – едва ли ще чакам Tekken 8.
Още по темата
Новата механика с rage art движенията по-скоро ме дразни отколкото да ми харесва не може да биеш някого с преднина и накрая да ти вкара един от въпросните артове и да те бие на една плюнка живот.
От новите герои единствено харесах Сахим, с когото и реално играх най-много. Но като цяло не са нещо особено.
От друга страна, бойната система на тази игра винаги ми се е струвала твърде съвършена (усещането за индивидуалност и уникалност в механиката на всеки герой) и не мога да се сетя накъде и как може да бъде променена, за да търсим непременно нови елементи. Още не съм допрочел статията, но ако нещо изскочи от прочита ще споделя пак.
Съгласен съм с критиката за звука и саундтрака. Още след няколко изиграни минути най малкото намалих музиката на mute.
Фактът, че последният Street Fighter беше твърде посредствен, може би сякаш ме накара да намеря изразя доста позитивен отклик от T7. Просто от големите имена нищо съществено не е излизало, може би от 2011 - 2012та година някъде насам.
Но както казах, преценката ми е доста субективна, файтингът не е жанр, в който да се търси нещо непременно революционно, или поне аз никога не съм го търсил. Кустомизацията даже далеч увеличи удоволствието и мотивацията да поиграя още, а да не я зарежа толкова бързо.
В Tekken никога не е имало особено много "баланс". Нищо общо с един Street Fighter. Да, героите са много. Лошото е, че Bandai Namco не правят нищо по темата от Tekken 5 насам. А дисбалансите са толкова сериозни, че е направо плачевно. При тайминги на удари, налични poke-ове (удари, които можеш да спамиш, без да те накажат) и тъй нататък. И тук говорим само за това да се преработят вече наличните движения. Нови движения... наистина не съм сигурен дали има нови от Tekken 5 насам. Като гледам "новите" удари на героите са идентични такива, взети от други герои.
И да, Tekken по принцип е необятно море, сравнимо горе-долу с Dota от гейминг света и нищо друго. За да станеш наистина добър трябва да играеш някакво време с всеки от десетките герои, да осъзнаеш силните и слабите им страни. Аз едвам мога няколко, въпреки че съм играл толкова много време. Знам ударите на много персонажи, някои наузист, знам кои са им слабите страни и т.н. Да не говорим, че обикновеното движение и преценяването на дистанцията е от такава важност в Tekken, че думите са излишни. Това ти е половината игра. Където реално погледнато се вижда разликата между наистина добрият играч и посредствения. Аз мога да кажа за един рунд дали онзи срещу мен е наистина добър в Tekken или напротив само по движението. Всеки може да заучи juggle за 65 демидж, всеки може да бъде изненадан и да загуби дори и цял мач от някой нестандартен стил, но при добро движение още в ответния рунд ще се върне и изгърби.
Tekken е всеобхватен и трябва да играеш доста хиляди часове, за да станеш "горе-долу" добър - като Dota. Не мога да претендирам, че съм стигнал каквото и да е ниво в него. Лошото е обаче, че нямам мотивация, защото вече тотално ми е втръснало от еднаквите мачове, а Bandai Namco не прави нищо и продава все същото. Дори и да тръгна да играя с нов герой... все усещам едно и също - "Това вече съм го играл"...
В този ред на мисли и аз ако играех Tekken за пръв път по-сериозно бих се изкефил много здраво на този. Ама...
Само, и само Lars!
#BuffLars
И това че играта ти е омръзнала, не означава че е лоша. Съвсем си е нормално да ти омръзне след като си я играл години наред, но това не означава че е лоша, ами напротив.
И на мен Tekken донякъде ми е омръзнал, затова още не съм пробвал 7-цата. Не съм и очаквал от нея да е нещо кой-знае различно. Даже ако бях прочел в тая статия че Tekken 7 е тотално различен от 6, тогава сигурно щях да се хвана аз да хейтя.
Непростимо е игра с толкова отвратителен баланс като Tekken да не бъде подобрявана в този си аспект. Окей, героите са много. Но все пак може да се направи поне опит. Не да се продава абсолютно същото открай време, сякаш видиш ли, балансът е феноменален, Tekken е перфектен и няма какво да се промени в него.
Само с нови удари и тайминги на героите Tekken потенциално можеше да прилича на съвсем нова игра. И то без да се променя основния геймплей никак. Но Bandai Namco не са направили никакъв подобен опит. Айде, графиката и озвучаването... да кажем, че са по-скоро на заден план, макар че щеше да е хубаво да няма копи и пейст.
Иначе сравненията с Assassin's Creed според мен са съвсем уместни. Защото като дойде нов асасин просто хващаш джойстика и знаеш какво да правиш, нямаш нужда от обяснения, пък чудене "това какво беше, онова". Старото в леко нова кожа. Тук - идентично.
Ама все пак в последното десетилетие нищо не съм играл колкото Tekken. В някои отношения си е цяла наука - но все пак успява да ме разочарова все повече и повече с всяко следващо издание.