Графиката е чук - най-вече ако говорим за красивите, мащабни пейзажи, запазена марка на Naughty Dog
Звукът също е на ниво. Саундтракът е добър, гласовата актьорска игра е отлична.
Геймплеят е окей. Повече от онова, което видяхме в The Last of Us без съществени подобрения. Дали си върши работата? Да. Дали е нещо незабравимо? Определено не. Също и като в оригиналния The Last of Us акцентът е на историята.
А историята в The Last of Us II е пълен провал. Сценаристите на Naughty Dog са успели да ударят абсолютно всяка възможна греда, да вземат възможно най-грешното решение във всеки ключов момент от сюжета. С което единственото утешение в заглавието остава съвсем посредствения геймплей.
Имайте предвид, че това ревю съдържа прилично количество спойлери от The Last of Us II, тъй че можете да го пропуснете, ако все още доигравате заглавието или имате намерение да го цъкате в близко бъдеще и някак сте успели да се опазите от тях досега.
Представете си, че сте на запой някъде и ваш приятел ви каже, че може да изпие примерно половин кило уиски и пет бири за два часа. Вие знаете, че този ваш авер не е особено голям пияч. Но и също така знаете, че дори и да беше, толкова алкохол за толкова малко време вероятно ще повали и най-големите царе на чашката. Да, ама вашият човек е решил, че задължително трябва да изпие толкова алкохол. Започва да се налива...
...и в един момент се одрайфва целия. Повръщня се разлива по дрехите, по пода, по канапето около него. Вие стоите и се чудите - "Добре, защо този човек си беше поставил подобна непосилна цел, какво можеше да очаква, освен точно този краен резултат"?
Е, Naughty Dog са "аверът" от описаната случка горе. Компанията си е поставила значителна цел за The Last of Us II. Не казвам, че онова, което са искали да направят не е интригуващо. Не казвам, че нямаше да напиша едно съвсем хвалебствено ревю, ако компанията се беше справила. Защото това щеше да е огромно постижение. Не само за Naughty Dog, но и за кинематична игра в гейм индустрията. Един успешен продукт като The Last of Us да се опита да се надскочи двойно с продължение, което да задълбае дълбоко в човешката психология.
За съжаление студиото не успява да се справи с тази исполинска задача. А причините за това са две. Първо, много слаб сценарий, сравним с претенциозен, нискокачествен американски екшън. И второ, самият геймплей на The Last of Us II.
Naughty Dog се опитват да ни прокарат една концепция, които чисто и просто не се вписва в геймплея на играта. Говорят ни за стойността на човешкия живот. За безкрайния цикъл на отмъщение. За това как всяко обикновено NPC, което взривим, заколим като прасе с нож в гръкляна, простреляме с лък в окото, разпорим с мачете, разкъсаме с помпата от упор - има семейство, което тъжи за него. И което може да потърси отмъщение.
Същевременно в играта няма нито една механика, която да ни ограничава от безцелно убиване на хора. Напротив, колкото и да се опитваме да избягваме конфликт - задължително има моменти, в които трябва да убиваме. Говоря извън кът сцените - тъй като в тях Ели може да се похвали с някои екстремално противни, брутални, садистични убийства - едва когато заби нож в гръкляна на бременна жена ѝ стана леекичко зле, явно това беше границата, ама всичко останало е ток и жица!
Naughty Dog са царе на живописните гледки, каквито има немалко в играта
Всъщност в The Last of Us II дори нямаме опцията да свалим противник в несвяст! Елементарно нещо, налично в огромен брой игри, включително и в такива, в които противниците са еднопластово зли и не заслужават да живеят. Ако се промъкнем зад някого, не можем да го хлопнем с тъп предмет и да го извадим временно от строя. Трябва задължително да го претрепем - или с нож в гърлото, или с няколко пробождания в черния дроб.
Чудите се защо всичко това е проблем? Нали реално The Last of Us II притежава почти идентичен геймплей като миналата игра? Да, в нея наистина имахме горе-долу същите графични убийства, но имаше една значителна разлика.
Там противниците не бяха представени като истински хора с чувства и емоции.
Лошковците в The Last of Us ни бяха показани почти като бесни животни, обезумели убийци, с които не може да се преговаря, които са загубили човещината си - съответно десетките и стотици убийства на Джоел бяха в огромна степен оправдани. Поне в очите на геймърите. Това е съвсем стандартен похват в игри и филми - за да можем да повярваме, че "добрият" е наистина добър, а не садистичен масов убиец-психар, то лошите трябва да са почти карикатурно, еднопластово зли. Именно такова беше положението в The Last of Us.
Това... не е увертюрата към лесбо сцена
Да, аз винаги обичам да има дълбочина. Особено ако става дума за психологията на персонажите. Но проблемът е, че The Last of Us не беше такава игра. Онова, в което много хора се влюбиха, беше различно. Тогава като играехме бяхме на страната на Джоел, защото виждахме, че почти винаги той убива, когато се защитава. Когато някой напада него и Ели, а той иска просто да си продължи по пътя, по възможност без насилие.
Именно и заради това завоят в The Last of Us II е... странен. В миналата игра беше изграден съвсем различен свят. И съвсем различен образ на Джоел. И изведнъж, защото е угодно, The Last of Us II забравя какво е било преди и вкарва в епицентъра на историята дъщерята на едно от NPC-тата, които бива убито от Джоел в миналата част.
Лошото е обаче, че играта все още си е същата. Механиките не са променени и грам. Има предварително дефинирани сцени, в които искаме или не, трябва да убиваме десетки хора. Включително и секции, които често виждахме в Uncharted, в които наше приятелче кара автомобил, а ние изтребваме вълни противници, които ни гонят.
Ето в такива моменти The Last of Us II забравя с пълна сила претенциите си, че иска да направи "дълбок" виртуален свят, в който да се колебаем всеки път, когато тръгнем да убиваме някого и да се чудим дали не е по-добре да го заобиколим.
Същевременно в други случаи, когато елиминираме някой човек и неговите приятелчета го намерят - те се натъжават, започват да се вайкат, да оплакват загиналата си дружка. Същото важи и ако убиете нечие куче.
Ето това е абсурдното на The Last of Us II. В един момент играта ни показва дълбочина, която не ме разбирайте погрешно - изпълнена е много добре и определено въздействащо. Но след 10, 30, 60 минути идва сцена с масово изтребление, в която сме заставени да убиваме поредните безлични NPC-та. На килограм. И то си става някаква пълна шега. Щото в The Last of Us II се чудиш дали дъщерята или сина на точно това човече, което си убил преди 5 секунди, едно от многото NPC-та, няма да тегли ножа на Ели в The Last of Us III.
Според мен Naughty Dog трябваше или да вкара някаква карма система, при която колкото повече хора убива Ели, толкова повече да губи разсъдъка си и в крайна сметка в един момент да полудее изцяло. Също така човеците за избиване трябваше да са в пъти по-малко и да можем да избегнем елиминирането на почти всеки от тях. Наличието на "добри" и "лоши" финали също щеше да помогне титанично много - да даде някакъв минимален контрол на геймърите в ситуация, в която още след 2-3 часа трябва да видят как най-силният персонаж от миналата част лежи с пръснат череп на пода. По дяволите, един от големите минуси на The Last of Us II за мен е огромното количество плънка. Огромното количество еднообразни, излишни сблъсъци с хора, които не добавят абсолютно нищичко към историята. Всъщност според мен единствено ѝ вредят. Защото постоянният акцент на стойността на всеки живот някак изветрява, когато виждаме куп животи, захвърлени в нищото в The Last of Us II, за които нито Аби, нито пък Ели чувстват някакво разкаяние.
Неслучайно горе споменах нискокачествен претенциозен американски екшън. В тях "добрият" избива куп лошковци, но когато стигне до техния шеф и го победи - то тогава му опрощава греховете и заключва - "Ако те убия ще се превърна в същото като теб, чудовище".
Бате, ти си сериен убиец! Ти си премазал по всякакви начини няколко дузини хора. Ама видиш ли, щом си простил на един - значи всички грехове са изкупени! Абсолютно елементарен подход, наличен с пълна сила и в The Last of Us II. Ели ебава путката майна на ебаси количеството хора, буквално, няма по какъв друг по-мек начин да го кажа. После опрощава живота на Аби накрая... и всичко е шест! Ами това е нелепо!
Положението и с Аби не е един грам по-логично. Значи тя вижда как Ели е убила кучето ѝ, своеобразното ѝ гадже, а също така и шибано бременна ѝ приятелка - и дали Аби убива Ели, когато има възможността 3 минути след това? Не! Трансполовото момче Лили/Лев (да, задължително е да има и такъв персонаж в тази игра) само я поглежда за секунда и тя си казва - "Не, трябва да оставя тази масова убийца да живее". Което е нелепа сценарна логика.
Аби в играта е показана като избухлива, отмъстителна, агресивна, здрава девойка с по-големи и изчистени бицепси от средностатистическия фитнес батка и V-образен гръб. И въпреки че вижда сцена, която би изкарала и най-нормалния, балансиран, уравновесен човек извън нерви, би го изпратила в сляпа ярост, в амок, от който няма излизане - тя оставя Ели да живее!
Малки детайли като дневника на Ели, в който тя си записва всякакви неща, са доста яко реализирани
Същевременно същата тази Аби таи гняв с години към Джоел, търси го през цялата страна и веднага щом разбира кой е той - прострелва го с помпата и започва да го бие със стик за голф, без да си каже и 2 думи с него. Без да чуе неговата гледна точка. Въпреки че преди 5 минути Джоел ѝ е спасил живота. Без да я познава, съвсем безкористно. Показвайки, че е добър човек. Спасяващ невинни. Това изобщо не бива отразено от Аби. Сценаристите на Naughty Dog изобщо не изследват възможността героинята да поговори с Джоел, да опита да преосмисли целия си гняв още тогава. Да се опита да се развие като персонаж.
Вместо това Аби убива Джоел с абсолютна бруталност, без да му позволи да каже и дума. А минута след това оставя Ели да живее, "защото ако я убие ще стане чудовище като Джоел". Нали няма нищо чудовищно да простреляш човек с помпа в крака и да го биеш със стик за голф половин час. Щом той е виновен за нещо - всичко е точно...
Елементарно, елементарно писане от страна на Naughty Dog. Без никаква дълбочина и без никаква логика. В никой момент от играта нито Ели, нито Аби показват каквото и да е развитие. В никой момент от играта нито Аби, нито Ели правят и едно логично нещо. Всяка ключова сцена, в която двете главни героини участват, е или малко, или екстремално нелогична. За да се движи напред кухия, изпълнен без грам въображение сюжет, търсещ единствено шокови туистове, Naughty Dog са направили Ели и Аби персонажи, които нямат много общо с реално човешко същество.
На мен ми беше много трудно да ми пука за която и да е от двете. Пред очите си виждах изградени образите на две малки, злобни, брутални, садистични, отмъстителни пикли, масови убийци, неспособни и на грам личен растеж, избиващи десетки и стотици хора буквално за едното нищо!
Нямам идея кой е писал тази игра. Или кои хора. Но за мен това е продукт, който е отдалечен в титанична степен от човешката психология. В някои моменти се опитват да се докоснат сериозни, дълбоки теми. Но задължително малко след това идва туист, достоен за най-долнопробния американски екшън. Откровено казано дори малко се плаша за сценаристите на The Last of Us II, не знам дали Дръкман е бил в основата на сюжета или някой друг, но Ели и Аби са персонажи, сякаш написани от клиничен психопат, който вижда останалите хора отвън, отстрани, и не може да преживее нито емпатията, нито угризенията на съвестта, нито куп други човешки емоции.
А за брутално мрачния, излишно депресивен, гнусен и гаден финал, който дори не разбирам защо трябваше да е такъв, не знам дали изобщо има смисъл да говоря. Възприемам го като една струя урина към повръщнята от страна на Naughty Dog.
И някой тук би казал - "Ма то светът е мрачен, играта показва реалността, ала-бала". В това да покажеш нещо уродливо, грозно, черно, депресивно няма никаква наука. По дяволите, почни да четеш само световните новини всеки ден и си готов, излиза ти безплатно и ефектът е пак същият като The Last of Us II. Да покажеш някаква мега депресия не е някакъв висш пилотаж в изкуството. Висшият пилотаж е да в грозното да вплетеш и красивото, в отчаянието да вплетеш надеждата, в един свят като този на The Last of Us II да прокараш лъч светлина, който да накара играчите в крайна сметка да се усмихнат в края на играта. Ако ще и да е леко накриво. Като в оригиналния The Last of Us.
Този баланс е бил загубен от Дръкман и компания. Макар и тук-таме да има по-светли елементи, играта е в своята есенция депресия от 20-25 часа, в която всеки леко по-запомнящ се персонаж бива убит по брутален, нечестен, шоков начин, нещо като Game of Thrones на мега анаболи. Не знам кой е решил, че това е добър подход. За мен не е.
Naughty Dog... просто са преиграли с Аби...
Особено не е, когато двете овци, които трябваше да бъдат убити стократно и хилядократно, оцеляват.
Въпреки всичко това, което написах горе обаче, The Last of Us II не е пълня драйфня. Нека да кажа, че все пак има достатъчно лъчи от стария Naughty Dog в играта.
Първо, живописни пейзажи. Играта е шибано яка за пореден път в този аспект. Има огромен брой страхотно аранжирани гледки от обраслия със зеленина, полуразрушен Сиатъл. Каквото си го могат Naughty Dog си го могат.
Особено ако говорим за нейната походка, която е карикатурна, едно към едно с кучето от Том и Джери
Другото нещо - кинематично играта все пак е въздействаща. В логиката има титанични дупки, в психологията на персонажите - също. И въпреки това адски много от кът сцените са безупречни заснети, изиграни и озвучени. Няма да си кривя душата и грам - The Last of Us II е повече от стабилен в този аспект, а ако не държите да има някаква дълбока психология в игрите - то вероятно ще ви харесат доста. Реално целият ми хейт горе е заради това, че Naughty Dog сами са си качили летвата толкова високо. Когато се опитваш да правиш нещо претенциозно... ами, трябва да бъдеш съден по претенциозен начин.
Откъм персонажи - мисля, че критиците на The Last of Us II преиграват. Не мисля, че всички нови герои в заглавието са толкова лоши. Напротив, от историята на Аби имаше някои адски добри. Включително Оуен, който може би ми е фаворитът в заглавието. Той беше най-добре развитият, многопластов персонаж, за който наистина ми пукаше. Останалите като лесбо приятелката на Ели - Дина, бяха окей, стабилно изиграни, нищо незабравимо, но със сигурност не и дразнещо.
Да, персонажите са изкуствено различни, специално са вкарвани всякакви цветове и LGBT ориентации, барабар със стоковия "пута мадре" латинос. Който, всъщност, май беше един от най-слабите герои в The Last of Us II, този беше на линия колкото да каже десет псувни на испански и толкоз. Но поне мен героите не ме издразниха. Бих казал, че поне откъм представянето на цветни персонажи Naughty Dog не са се издънили (не и в моите очи). Мисля, че са вкарали точно толкова лесбо, трансджендър и т.н. неща, колкото да не обидят и по-консервативните хора. И не са направени фалшиво и изкуствено, ами се усещат достатъчно естествени. Критики в този аспект нямам. Ревюта, в които се псува само LGBT елемента в The Last of Us II вероятно са фейк на хора, които не са цъкали играта.
Макар че в момента, в който поемаме контрола над Аби за по-дълго... ами, изисква се свикване. Naughty Dog са се престарали със стероидността на героинята. Която никъде не се споменава да използва тестостерон и да се опитва да си смени пола към мъжки. В играта е представена така, сякаш търсейки отмъщение тренира постоянно и се превръща в машина.
Да кажем, че Аби е на границата на човешките възможности откъм вид (макар че всъщност тя е отвъд тях), но по-досадното е, че тя ходи точно като карикатурен фитнес батка. С изпънати настрани ръце, бавно и тежко, тежко. Плюс това в по-голямата част от времето Аби се носи с някакъв фитнес потник. Което е още по-голям ташак. Naughty Dog дотолкова са подчертали нейната мускулна маса, че са я превърнали в ебавка.
Нека кажа все пак, че в течение на играта показват Аби като по-млада, не напълно разядена от желание за мъст, когато си прилича на нормално, донякъде привлекателно момиче. И не прилича на травестит. Naughty Dog са изпълнили подобни елементи от историята със сериозна любов към детайла. В такива случаи гледам The Last of Us II и си казвам - "Да, това е дело на AAA студио, добре премислено развитие на персонаж"... само докато не се случат 2-3 простотии след това, които моментално изтриват добре свършената работа.
Между другото тук може би е редно да кажа, че за мен нишката с Аби е далеч по-силна от тази с Ели и бих казал, че за мен това е "основната" игра. Докато дойде време да поема контрола над Аби The Last of Us II ми беше опънал нервите с плънката, с която ме заливаше. Но пък нейните мисии бяха далеч по-стегнати, случваше се много повече за много по-кратко време, а и по-силните персонажи в играта (изключвам Джоел и неговите ретроспекции) бяха в историята на Аби. Разбирам защо немалко фенове на The Last of Us се дразнят, че трябва да играят с убиеца на Джоел, но за мен това е един от най-силните моменти на двойката. С малко по-добър сценарий Аби по всички параграфи щеше да е "изцяло" добрата в заглавието. Каквато е била целта, несъмнено. Но в крайна сметка тя е... да кажем окей, макар че дупките в логиката и на нейните действия я провалят силно. Особено и когато се свикне със стероидната походка (не, наистина, онзи, който е отговорен за вида на Аби вероятно е гледал някакви женски бодибилдинг състезания или други силови спортове... но трябва да е наясно, че атлетките там далеч не са чисти като сълзици и вероятно имат нива на тестостерона, сравними със средностатистически мъж, а и вероятно доста по-високи; ако бяха направили Аби сравнително здрава, но не гротескна тренираща жена - щеше да е супер, но те са преиграли, барабар и с вените през бицепса, които са си абсолютен овъркил).
А що се отнася до геймплея... за който дойде чак сега време да пиша в това ревю - то мога да кажа, че той е почти едно към едно с миналата игра. Развитие почти няма.
"Новости" като скока едва ли имат нужда от коментар. Той е абсолютно безсмислен в 99% от времето. Тук-таме ни помага да прескочим някое ниско препятствие, но във всички останали случаи си функционира точно така, както в The Last of Us - ползва се на предварително дефинирани за целта места и толкоз.
Възможността за лежане в тревата... ми, хубаво, има я, но какво от това, противниците са си тъпички като в миналата игра и дори да сме клекнали в полезрението им отнема сравнително дълго, да ни видят. Тъй че все тая.
Самият геймплей се състои от три елемента. Най-много време е отделено на разходките или "пъзелите" в The Last of Us II. Които са пак форма на разходка. В над 90% от случаите докато си вървим напред с някоя от главните героини срещаме врата - заключена или барикадирана по някакъв начин. Какво трябва да правим след това? Да, точно така - да я заобиколим - отстрани, отгоре или отдолу. В играта има толкова много подобни моменти, че не е истина. В един момент, виждайки врата пред мен, знаех, че шансът тя да се отвори е нулев. И започвах веднага да търся обиколния път. Очевидно Naughty Dog не са искали да измислят никакви по-креативни пъзели. Тук-таме имаме подобни, но прекалено, прекалено рядко. Почти цялата игра се върти около заобикаляне на заключени врати...
Скиловете в The Last of Us II ги има, колкото да се отбие номера
...които единствено удължават геймплей времето и не правят абсолютно нищо друго. Да, до един момент е приятно да се наслаждаваме на архитектурата на нивата и начините, по които можем да се промушим отнякъде. Но след десетия час при вида на поредната врата пред мен нещо се пречупваше у мен. А към 20-ия час тази плънка в The Last of Us II ме дразнеше неимоверно. Наистина не разбирам защо тази игра е толкова разтеглена... аз просто исках да видя как Дръкман ще ми се изпикае в лицето в следващата кинематична сцена, но преди това трябва да издържа някакво флегматично мъкнене от точка А до точка Б. И да, аз наистина нямам нерви за подобни пешеходни извращения, но ще прочетете тази критика на много, много места.
Нека карам нататък обаче. В The Last of Us II имаме и екшън - чрез сблъсъците с инфектирани (своеобразните зомбита, ако не сте запознати с вселената на играта) и хора.
Тези елементи са почти едно към едно с първата игра. При инфектираните е силно препоръчително да се промъквате, понеже ако някой от тях ви види - надава вик и останалите се засилват към вас. А част от гадовете могат да ви one-hit-нат, ако ви хванат отблизо - особено на последните трудности. При положение, че и Ели, и Аби не са много подвижни, а и FOV-ът не ви прави добри услуги, то когато настане масово меле е много лесно да загинете.
С промъкване е доста по-лесно. А подобно на миналата игра секциите с инфектирани ми допадаха повече, отколкото престрелките с хора - най-вече защото те се случват в мрачни помещения, в които или разчитаме само на фенера си, или на прокрадваща се през някоя пукнатина на стената слънчева светлина. Докарва се някаква хорър атмосфера, има някаква тръпка, особено когато тъкмо си помислим, че сме минали секция - но някое същество нададе кански вик, засили се към нас и ни направи на пастет.
Ако говорим за сблъсъците с хора, типично за игрите на Naughty Dog имаме два сериозни проблема. Първият е изкуственият интелект, който си е тъпичък и слепичък. Също като в Uncharted 4 AI-то се опитва да прави умни неща - разпръсква се и пробва да ни заобиколи от няколко страни на мястото, на което последно ни е видяло. Само че ако се преместим сравнително бързо - тогава лесно можем да минем по фланговете на компютъра. Който продължава дълго-дълго да се взира натам, където сме били преди малко, докато ние му минем или отстрани, или в гръб и го утрепем с лекота.
Механиките на стрелбата за пореден път са неудобни. Naughty Dog никога не са можели да се похвалят с добре направена конзолна пуалка и определено The Last of Us II не е приятен. Стигне ли се до стрелба се усеща колко посредствено е реализирана играта в този си аспект. Което ме караше предимно да се промъквам.
Всъщност на по-високите трудности и мунициите в The Last of Us II са адски малко. В доста секции предпочитах да мина отстрани на лошковците, понеже не бях сигурен дали няма да изхабя прекалено много патрони и да изпадна в затруднение след това. Което е поредна ирония в The Last of Us II - уж човешкият живот е толкова скъпоценен, но всъщност онова, което най-вече ни спира да убиваме е, че нямам достатъчно куршуми...
Както споменах по-горе пуцалката страда най-вече от това, че ни отдалечава от основната идея на The Last of Us II. Има прекалено много конфликти с противници. Някои от тях няма как да се избегнат. И няма как да се промъкваме, без да убиваме.
Донякъде разбирам защо The Last of Us II не е фундаментално променен откъм геймплей. Това е щяло да отнеме усилия. Naughty Dog са искали да ползват основната на миналата игра, без да правят нищо различно. Лансирайки си опиканата, некохерентна история. Това хубаво, ама можеха да се направят някои по-малки неща. Да имаме бутон за зашеметяване например! И по-малко секции с безсмислено убиване на хора.
Казах плънка горе, нали? Е, за мен престрелките са просто много в играта. От една страна отнемат време и понякога минават часове, преди да видим следващата кът сцена. И от друга - повечето от тях не спомагат за нищо в историята.
В игра като The Last of Us II всяко убийство трябваше да означава нещо. За да може гейплеят да е синхронизиран с историята. Но не. Масови убийства - и после като дойдат кът сцените драми и вайкания. В които и Ели, и Аби са забравили колко човека са премазали по отвратително брутален начин.
А, да, в играта имаме и някакви скил дървета, а също и възможности да си ъпгрейдваме оръжията. Които са като цяло... все тая. Нито добавят някаква особено свежест в износената концепция на The Last of Us II, нито нищо.
Също така в играта имаме и множество крафтинг съставки, пръснати във всяка стая - с които можем да правим всякакви самоделни джаджи тип мини, бомби, димки и т.н. Те ни помагат да се справим по-ефективно с някои противници, въпреки че в един момент осъзнах, че прекарвам по 10-15 минути в събиране на някакви глупости, само за да ги прахосам в 1-2 не толкова трудни битки. Което от един момент нататък още повече ме демотивира да играя по друг начин, освен с промъкване - просто защото директните сблъсъци отнемат много повече време - след това трябва да тършувам подробно всяко помещение, за да съм подготвен за следващите секции...
За геймплея мога да кажа едно нещо - плънка. С това ще го запомня. Той е минимум 2 пъти по-раздут, отколкото трябваше. Първите 10 часа си бяха стабилни. Няма да крия. В тях The Last of Us II си беше по-скоро игра за ънхейтабъл в съзнанието ми. Пък и единствената полуотворена секция е именно в рамките на първите 10 часа. Която беше повече от приятно направена.
Но някъде след десетия час просто се повтаряше формулата отпреди това. Дълги разходки с бавно темпо. Заключена врата. Заобикаляне. Промъкване край инфектирани. Престрелка. Заключена врата. Заобикаляне. Престрелка. Заключена врата. Заобикаляне. Промъкване край инфектирани.
И докато дойдеше следващата струя урина на Дръкман към лицето ми, вече бях достатъчно отслабен от еднообразния геймплей, за да мога да се изнервя достатъчно на нейната нелогичност. Вероятно това е била и идеята. Плънката да маскира сценарната импотентност.
Като заключение за геймплея - генерално е окей. Промъкването край инфектирани е приятно хорър изживяване. Престрелките не са елементарни и носят допълнителни усложнения с малкото количество муниции. Разходките разкриват някои прекрасни гледки, а заобикалянията на врати ни показват колко добра е архитектурата на нивата в The Last of Us II. Никой от тези елементи не е изпълнен зле сам по себе си... просто като повторим едно и също десетки пъти за 20+ часа и втръсва. Особено и ако човек иска да види какво се случва с историята... ама играта му зашива още една врата пред пътя... и още една секция с инфектирани... и още една врата... и още една престрелка.
И така, тук идва времето за заключението. Ако трябва да дам някаква финална оценка за The Last of Us II - честно казано ми е трудно. Не смятам убиването на Джоел за автоматично негативен ход. Понякога трябва да се поемат рискове в гейминга. Не да се правят "стандартните" продължения отново, отново и отново. Нямам и нищо против да играя с неговия убиец. Вероятно защото не съм някакъв луд фен на първата част.
Проблемът е, че когато теглиш чертата - разбираш, че Naughty Dog просто са прахосали един отличен персонаж, а с него - и най-силната страна на The Last of Us. Връзката между Джоел и Ели. Няма нищо в двойката, което да я замени.
Да, останалото си е същото. Атмосферата. Добрите кът сцени. И тъй нататък. Но без персонажите, за които наистина ти пука... ами, не е същото. Джоел те завладява още след култовата интро сцена на The Last of Us. От срещата с Ели нататък се потапяш на сто процента в играта.
В The Last of Us II постоянно се питах - "Оправдано ли е всичко, което се случва пред очите ми". Понеже и Naughty Dog, и професионалните критици ни уверяваха, че "ако продължим да играем всичко ще има смисъл". Ами не, нямаше смисъл. Не само смъртта на Джоел нямаше смисъл, но и цялата история нямаше смисъл. Особено след абсолютно малоумния финал.
Въпреки всичко това известно време се колебаех в коя рубрика да сложа The Last of Us II. Защото си имаше и силните моменти. Играта ме караше да продължавам да играя напред, за да видя какво ще се случи. Въпреки че през няколко часа трябваше да изчиствам урината от лицето си. Щом едно заглавие успява да ме задържи пред себе си и то въпреки някои свои сериозни негативи... то не е баш помия.
The Last of Us II със сигурност не е помия. А ако го цъкате след няколко месеца, добре заредени със спойлери, може и да заключите, че това е съвсем прилична игра. След всички десетки аз, както винаги, очаквах повече.
Едва ли има нужда да казвам, разбира се, че не съм съгласен с отличните отзиви за The Last of Us II. Не ги разбирам. Не разбирам също как тази игра може да бъде окачествена като по-силна от първата. Напълно шокиращо е за мен.
Това, че някой е експериментирал не означава, че автоматично заслужава похвала. Когато експериментираш и се насереш - заслужаваш да ти кажат, че си се насрал. Naughty Dog се насраха. Вероятно и самите те осъзнаваха това, когато пуснаха последния си геймплей с коментар от разработчиците. Нийл Дръкман беше съвсем посърнал покрай лийковете, защото знаеше, че те ще отнемат продажби. Ако повече фенове ги бяха научили, вероятно The Last of Us II изобщо нямаше да се харчи толкова добре, колкото вероятно ще се продава сега.
Защото освен всичко друго играта беше построена върху фалшива рекламна кампания, показваща често Джоел. Naughty Dog направиха всичко да покрият големия спойлер за смъртта му, въпреки че тя се случва сравнително рано в кампанията и можеха спокойно да я разкрият отдавна. Което показва, че и студиото не е било особено сигурно в хода си. И е искало хората първо да си дадат парите, а след това да го видят, когато всичко е необратимо, когато не може да се обжалва. Това си е абсолютно гнусен ход.
Naughty Dog може и да има сравнително добро реноме в гейминга, но мисля, че след The Last of Us II то ще бъде сериозно нарушено. А с този заключителен пасаж ми се струва, че все пак играта заслужава да е в хейт ревюта. Дали заради омазаната история, дали заради небалансирания откъм темпо геймплей, дали заради некоректността на Naughty Dog.
Още по темата
Няма я тежестта на нарътива, щото решенията не ги вземаш ти. Точно карма система и различни финали можеха да го оправят. Ама явно снимането е скъпо знам ли. Второто Метро ти даваше възможност да решиш съдбата си, с по-лесни или трудни решения - дали да дадеш патрон(валута) на сирак, да пощадиш беззащитен противник, да нокаутираш врагове или да им влезеш като Джон Уик. Щом един атмосферен fps отпреди 7 години(за жалост това ми липсваше в новото Метро) е способен, защо тук не са?
Да не говорим, че Джоел, човек врял и кипял в тоя свят, същия Джоел дето в първата замаза оня с колата, щото знаеше, че е капан. Тука се набута като пълен наивник. Просто няма логика. Не е проблема, че той умира, а че е направено глупаво, безмислено, просто за шока.
Геймплея не го коментирам, на мен и в първата не ми беше кой знае какво(дори ми беше досаден), тук не виждам някакво израстване. Въпрос на вкус предполагам.
Очевидно играта е красива и актьорите се раздават. Проблемът е материалът, с който работят.
П.С. Очаквам шитсторм.
Но да, в подобни случаи винаги ме шокира как нещо толкова добре развито, толкова силна основа, с която можеш да направиш толкова много... бива изхвърлена в коша за боклук. В случая говорим просто за самозабравяне според мен...
Аз като споменавам шитсторм, не визирам средностатистическия играч. А хора като пича, дето обяснява, че слагаш игри, дето той харесва в червено, понеже ще вземеш пари от кликове или пък просто щото мразиш успелите.
Както казахме метакритик показва ако не качествата на играта, то поне настроенията на средностатистическия играч. И преди някой да ревне, ама има оценка 0, а не е изиграл играта. Загледайте се в user-ските десетки, дето хора обясняват, че не били я изиграли, ама дават десет, щото някой дал 0. Невалидни ревюта има и от двете страни.
Макар че все пак Metacritic си е компрометиран, трябва да четеш между редовете. Аз обикновено гледам по-дългите ревюта. Троловете никога не пишат дълги ревюта, независимо дали говорим за позитивни или негативни коментари. В дългите ревюта е истината в Metacritic. Даже трябва да има някакъв такъв филтър, примерно на няколко хиляди символа да можеш да филтрираш, така ще изкараш достатъчно адекватни, реалистични отзиви.
П.С. Имаше една статия онзи ден в Kotaku пак в защита на The Last of Us II - как Metacritic бил компрометиран в частта си с потребителските отзиви, но същевременно компаниите като наемат цяла сюрия тролове да праскат десетки - всичко е точно.
Иначе всикчо може да бъде пропаганда. Например за мен CoD Modern Warfare (2019) си е доста очевидна пропаганда, но не бих го цензурирал.
Но има едно притеснително нещо, за което писах в другата тема. LGBT елемента се използва като щит, за да бъде предпазен The Last of Us II от реалните критики към него. Което вече е лошо. Това означава, че на теория игри могат да вкарват повече подобни сцени, а после като дойде хейта от хората да заключат - "А, това не е, защото играта е слаба, а защото сме прогресивни, а онези са хомофоби". Гледам из западните медии и коментарите на потребителите, че тече яка чистка и че реалните критики към играта (за глупавата история) се извъртат като хомофобство. Дори и да не се споменава LGBT. Та тази тенденция... не е красива.
Ама някои прекаляват с лизането на задници и стигат чак до стомаха - СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР.
Това видео в края на картинката, кой резък кретеноид го е постнал и защо XD Ето го видеото:
Очевидно Ели вкарва сарказъм, защото е лесбийка, но не иска да говори за това, та на майтап казва, че не го харесва, понеже е азиатец. Е така квичат на умряло, както казват едни други потребители тук, тия, дето само са чели лийковете и са видяли играта през крив макарон. Промиха ви мозъците и вие се кефите ахахахахах
Жалко, че Дръкман ограби труда на момчетата (и момичетата), сигурно е брутално да изпипваш детайлите на някоя игра с години и най-накрая тя да бъде смесено приета, защото е някой е решил да си прави експерименти с нея.
30 май 2020
------------
Изгледах снощи видеото, не е зле. Някои локации изглеждат доста добре, особено откритите пространства са много добре представени. Този момент ми хареса доста.
Геймплеят не е мой тип. Интересно ми е имаш ли опция напълно да скипваш битките. Не знам каква е крайната цел, мацето трябва да стигне до някъде, да постигне нещо определено ли? Не съм запознат каква е историята и причината да обикаля навън и да трепе, но ако не можеш да изпълниш крайната си цел като избягваш излишни конфликти и се биеш само когато това е абсолютно необходимо, ми се струва като недобро изпълнение.
Сега ми се струва, че Ели не е някакво 18 годишно момиче, което се опитва да оцелее в един враждебен свят, а Лара Крофт, със всичките си години опит от приключения, тренировки и зрялост плюс предимството на тийнейджърството. Някак гледайки как 18 годишно момиче вършеше из локациите не ми допадна. Според мен акцентът трябва да е върху оцеляването, не върху екшъна. И когато се стигне до екшън, тогава се биеш, за да живееш, не принципно да убиеш всичко, което мърда из картата.
Като пресъздаване на света, като виста и усещане, изглежда и се чувства като сървайвъл, но като геймплей се играе като екшън, което не ми се вързва много.
===========================================
igra4
30 май 2020
--------------
Недей го мисли, те хората са си го измислили. Защо се мъчиш, да даваш акъл, че и за геймплея, като не играеш това? Тва е все едно, аз да давам акъл какъв, са е геймплея на космическите симулатори, диабло, уаркрафт 😀 Може би си типичния Ганьо, който разбира от всичко и дава акъл навсякъде, къде желан, къде не.
==========================================
==========================================
Това е мой коментар отпреди месец, по повод на поредното видео с геймплей, а това след него е коментарът на играча.
Оказа се, че преценката на типичния Ганьо е по-далновидна от субективната фенщина на типичния игра4.
Първия трейлър който показаха преди 4г ми прави впечатление, че Ели е яко ядосана на някой, но Джо е все още жив. Сигурно замисъла и бил друг.
Интересен факт: Това видео е от 2016-а, Брус Стрейли напуска Naughty Dog през 2017-а. Явно някъде тогава е било решено Джоел да бъде убит, Стрейли вероятно е предвидил, че с това играта единствено ще бъде провалена и си е напуснал. Любопитно, любопитно...
Всеки си има различен праг на пресищане.
Гледам някои хора са я минали и за 15-16 часа на ръш, аз с 20 и нещо мисля, че съм някъде там в средата.
П.С. 2-3 часа за мен е приемлива гейм сесия само в делничен ден. Аз заради това не играя в доста делнични дни, защото знам, че 2-3 часа няма да ми стигнат, ще ида на 4-5, а оттам нататък - недоспиване... и други такива екстри.
Това даже не е спор. Средно означава, че има хора дето я мианват и под това и някой доста над това(сам виждаш в линка от HighFist че има такива от по 36 часа). Да не говорим, че не знам как решаваш, че си на средата, ако е по чаптери или де да знам, никъде не е казано, че дължината им е еднаква например.
Ебаси порното. Че Metacritic са мизерници нямах съмнение, но това минава всякакви граници. Sony и Naughty Dog и от тях чеп за зеле не става. Дано тази игра все пак не се продава толкова добре, колкото се очаква...
П.С. Сървърът е умрял, не може да се пусне нищо в Metacritic.
Също така ревюта с десетки ме радват - абсолютно автентично звучат. "Great game, 10/10, amazing, Naughty Dog thanks, fantastic". При тях няма тролове, платени или не, всичко е точно.
based on 102 Critic Reviews
Куче, брат, вижда се че вече не те бива за таз работа, откажи се и се занимавай с каланетика и спортни танци.
Всеки може да плесне някво лайно анонимно, сигурно повечето даже не са играли играта, но квичат кат недозаклани.
Масовия юзер е брутално тъп и вечно недоволен, ако се доверяваш на тези помии, трябва да не играеш нищо, да не караш никаква кола и да не се храниш с нищо.
На теб като ти трябва мнение по отношение на сериозен здравен проблем, до "юзерски" мнения ли се допитваш, или до това на лекари експерти? Също е и в геймина, "мнения" от по 2 изречения на някой който му е крив живота или си е наумил че в играта трябва да има нещо което точно на него да му е по вкуса, не значат нищо. Нула, зеро.
П.С. Това е мнението на професионалната критика, аз съм аматьор - никой не ми плаща, за да пиша.
П.П.С. Хвани прочети малко от тези професионални ревюта - писани 2 седмици преди да излезе играта, под строг NDA, не е написано нищо конкретно, освен "прекрасно, страхотно, уникално, велико, незабравимо".
Играта е върха на сладоледа, като гледам критиките на "честните, почтени и обективни" юзери е само към историята. Ама като искате дълбока история, четете книги бе? То са много малко игрите като цяло с поглъщаща история, която те държи в напрежение до последния момент, която осмисляш и оставя траен отпечатък в съзнанието ти. Никога не съм поставял историята на толкова важна позиция в една игра, важно е да има някакъв сюжет, но все пак е игра това и геймплея е на първо място. Очевидно по този показател naughty dog са се справили БРИЛЯНТНО! Също и дължината е 20+ часа в зависимост от стила на игра, което радва на фона на повечето 5-6 часови кампании в днешно време. Определено най-силния кандидат за GOTY до момента, май само cyberpunk-a ще и бъде конкурент и то ако не са оплескали нещо след толкова много отлагания.
Да си чувал за Третият закон на Нютон? Не? Нищо, ще го учите в по-горните класове. Третият закон на Нютон гласи, че "всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие".
Какво общо имат основни закони на класическата механика с гейминга, ще попиташ ти. Добър въпрос, но не вярвам да го зададеш.
Юзърите са идиоти, факт. Но и медиите са идиоти.
Само мога да им се смея 😀😀😀
Псето плюе успешни игри, само за да е със някакво стадо, другите играем и не казваме нищо, нулите 70 процента от тях не са играли играта, даже сиг и пс4 нямат.
Кажи ми... чие мнение да слушаме? На Западната преса, която ти мразиш и вярва в неща несъвместими с мисленето ти? На източната преса, която е зависима от Sony/MS/Nintendo? На юзърите, които са необективни и прекалено зависими?
Някакси всички останали се оправяме без проблем. Но нещо при теб куца и то доста яко.
Отговори ми поне да знаем в какво вярваш.
Псе, ти ме удари брат направо в главата с лопатата. На мен тия игри са ми разсипали мозъка, ама и на тебе гледам не по малко. Не знам ти как мислиш, ама аз мисля да ги заеба, нема да е лошо и ти да го направиш, чесно ти казвам.
Дуумеца няма никво стори, архаичен геймплей на ниво 99та, но е велик за псето.
Както каза божо, който иска история за оскар, да чете и гледа филми. Но то моето поколение, а още по-малките са такива неуки, не прочели една книга примати, чакащи игри да ги възпитават и учат, вместо да разпускат с тях. Божо, мъката е навсякъде е голяма и простотията.
BTW, това в story driven игра. Затова и от всичките трейлъри и рекламни материали точно един малко преди релийза показа геймплей, всичко друго бяха Холивуд стил филмови трейлъри. И да ми се измъквате, че в тая игра бил важен геймплея е нелепо.
Guilty Plesure не важи само за игри, просто давам пример. Отделно има хора, които съдят от гледна точка на привързаността си към платформа, но това е друга тема.
Колкото до Microsoft... Аз не съм убеден, че те изобщо я водят тази битка.
Но със сигурност и Sony, и Naughty Dog щяха да се радват на 10/10 по всички фронтове, включително и от мнозинството си фенове.
PS: А и нека не забравяме услуги като PSNow, с които вече си играеш игри за конзоли буквално на всичко след определено време
Иначе не знам, не ми се струва чак пък толкова пълна са насилие. Но Янките нямат проблем с насилието, при тях истински прашещите сцени са проблем.
Моето мнение, е че щом "Иди и смотри" съществува и е невероятен филм, то насилието в TLOU2 дори не е близо до прекалено много.
Вече играя на Survivor и се наслаждавам на всяка една секунда.
Има трески за дялане - да, а историята - тук вече зависи от гледната точка, аз лично няколко пъти оставах с отворена уста, което ми беше достатъчно.
Разбира се всеки може да си прецени, но да я сложим до "Red Dead Redemption 2" си е смехотворно
А иначе геймплеят... не ме дразни, не ми харесва. Точно в средата ми е. Малко по-малко сблъсъци с хора, по-малко врати за заобикаляне, по-малко време между кът сцените, демек по-малко плънка - щеше да ми хареса далеч повече. Но това са детайли и опират до лично възприятие, бих разбрал всеки, който каже, че за него темпото е окей.
Иначе сметките са каквито си трябва. Частни корпорации се управляват от джоба. Виж Близард, че баннаха онзи заради подкрепата на протестите, а сега подкрепят протестите и BLM. Цялата врътка е, че ги е страх да не обидят Китай.
Дето се вика - каквото и да ти говорят, става дума за пари, другото е прах в очите.
Но наистина да заплашваш някой с убийство заради една игра, мамка му нелепо е.
Дано поне големите компании се поучат, че SJW шитните не вървят много в гейминга. Да, окей, имаме безброй бели мъже на средна възраст като главни персонажи... ама като гледам какво друго може да си измисли, бих си останал с тях (или с белите жени с големи цици ).
— Brittany Vincent, The Hollywood Reporter
"In a medium where everything is John Wick, The Last of Us Part 2 is Schindler’s List."
— Jeff Cannata
Иначе евалата, че ти хареса Bojosan но наистина ми е странно защо. Това е точно от игрите, които не би трябвало да те кефят...
Изглежда по-скоро са прецакали някои решения на героите, наратива, диалога, презентацията. T.e. като си в играта и в кът-сцените ще се усеща нещо счупено.
Иначе историята си е генерична revange-story, както и предната игра беше генерична survival-story.
Според мен хората, които са дали 10/10 на играта са гледали по-скоро емоцията, отколкото логиката, в което няма лошо, самият аз съм харесвал неизцяло издържани откъм сюжет игри и сериали. Просто след всички 10/10 от ревюта, в които се хвали историята толкова много, не мога да приема такива пробиви в нея и то не е да кажеш да са един, два или три (или четири), ами те са в почти всеки ключов момент.
Но това не значи, че играта може да не ти хареса, както казах горе - колкото повече спойлери си видял, толкова по-голям е шансът да ти хареса.
П.С. Де да знам, може би The Wire ми е проблемът, явно ми вдигна летвата, там гледаш един персонаж как се развива в продължение на десетки епизоди в рамките на 5 години и колко реалистично, логично действат... и после идва Списъкът на Шиндлер в гейм вариант и не мога да разпозная, че това са живи хора. Тъй че The Wire е виновен.
П.П.С. Тя и първата игра си имаше най-традиционната сюжетна нишка, особено ако става дума за зомбита. Не това беше магията, обаче.
В първата игра е недоверчив, прегазва един дето уж има нужда от помощ, защото усеща, че е засада, защото познава света, в който живее и че хората са задници.
Джоел във втората дава името си на група непознати, влиза си лежерно в стаята, без да има каквото и да е изградено доверие към Аби, която среща минути по-рано.
Нямам проблем с това да няма логика, съотнесено с нашия свят, проблемът ми е когато нарушават простичка вътрешна логика, която сами са изградили. Не случайно се върти меме с нещо от сорта на:
Джоел в първата: нямам вяра на никого, ще убивам ако трябва и ще съм предпазлив
Джоел във втората: Аз съм Джоел Милър, това е брат ми Томи, пин кода на крединтата ми крата е...
Повече симпатизирах на Аби отколкото на вечно сърдитата Ели.
Абе мина и замина. Коледната разпродажба ще е 30 кинта гаранция.
На мен играта ми хареса.
Определено имаше доста моменти които ме удариха право в емоциите.
Всичко ми хареса ,освен краят.
Смятам,че поне там можеше да ни дадат право на избор дали да убием Аби или да я пощадим.
Това като цяло доста ме разочарова,но иначе целият път който изминах за да стигна до този момент беше много тежък, кървав и въздействащ.
Мога да каже ,че не съжалявам нито за парите ,нито за времето което отделих за играта.
Де да знам, ако се замисля може би съм в такова настроение, че просто чак такава мрачност не ми е била по вкуса. На други хора емоцията им е 10/10. А в крайна сметка емоцията е важна, заради това прекарваме толкова време, играейки игри. Но все пак е интересно, че играта е абсолютно поляризираща, докато миналата не беше - там дори и закоравелите хейтъри трябваше да признаят, че играта е добра.
П.С. vldir, аз исках Аби да убие Ели. Мисля, че това щеше да бъде по-добър край от настоящия, ама нали трябва да се остави врата за The Last of Us III.
Аз въпреки всичко исках Ели да я довърши
Както и да е ,въпреки всичко играта е много силна и въпреки критиките които отнася,аз се изкефих на макс
Първо Аби убива Джоел по един изключително брутален начин,защото същият този Джоел е убил баща и преди време.
До тук добре ,но Джоел убива баща и не за отмъщение или за кеф,а за да спаси Ели
Аби убива Джоел за отмъщение,при положение че 5 минути преди това същият този я е спасил от сигурна смърт,т.е. от този момент Аби ,за мен става най-мразениют персонаж и за това аз се надявах Ели да я приключи ,но уви
Не е ли това своеобразен happy end
При толкова мрачна и на моменти буквално брутална история е напълно естествено че няма как на края да видим цветя и еднорози, но все пак не е ли това щастливият край в крайна сметка?
Тук не се очаква щастлив край, очаква се смислен такъв.
Ако Аби беше убила Ели, щях да съм окей. Ако двете се бяха избили една друга, пак щях да съм окей, даже щеше да е най-подходящият финал в тази история за отмъщение, в което и двете героини бяха пропити от омраза. Ако Ели беше убила Аби, пак щях да съм окей, защото щеше да бетонира Ели като коравосърдечен убиец, каквато я показаха в цялата игра. И да си получи отмъщението. Даже можеше след това и транс детето в лодката да умъртви да не се мъчи.
Този конкретен финал как Ели е в рая един вид, ама отива да търси мъст, заплашва да убие припадналото транс дете, после премазва от бой Аби и накрая ѝ прощава... не знам. Не го усещам, няма и грам логика за мен (както и ти казваш, че не ти е допаднало).
Окей, може би фермата щеше да е с една идея по-сладникаво за финал на тази игра, ясно е, че Дръкман и сие са го вкарали като фейк за още по-голям шоков момент (човек да си помисли, че това е краят, ама неее). Макар че защо не? Ели остава във фермата, ама страда от посттравматичен стрес и един вид Аби е спечелила. Или остава във фермата, получава проникновение, сеща се за Джоел, прощава на него и на Аби. Защо не? Защо прошката трябва да дойде чрез насилие, избиване на зъби, отхапване на пръсти, давене - вместо вглеждане вътре в теб и преосмисляне?
Играта ми хареса,много ми хареса-емоционална,отблъскваща, изключително добре и смело реализирана...Не мисля че някой,някога си е позволявал такива "волности" във видео игра и то като продължение на една от най-успешните игри създавани някога,не мисля и че ще се случи пак(може би за съжаление).Това,което видях бе един опит за деконструкция на човешката природа,в голяма си част успешен,особено при Ели-отчаяно същество,принудено да крие тайни,отчуждена,неуверена,измъчвана от чувството,че изборът и е отнет,изпитваща чувство за малоценност заради сексуалната си ориентация и в един момент единственото ,което едновременно "мрази" и я крепи и бива отнето пред очите.Отмъщението беше единственото,което я държеше цяла до края...пътешествието беше емоционално,аз поне не съм следил толкова много логиката.А за широко коментирания финал ,щеше да е добре житейски път и на двете да свърши там на брега на океана,най-естествения завършек за мен !
Да,играта определено е поляризираща,да има своите минуси и дискусионни решения-сюжетни(на моменти играта се усещаше леко разтеглена в сравнение със стегнатата история на първата,но пък и там имахме само два основни персонажа) и геймплейни(механиките бяха ок,но друго и не съм очаквал ,следва се една добре проверена формула ,която просто е леко подобрена).
Но ако мога да резюмирам за себе си с две думи -удовлетворен съм !
п.с Чудя се дали ,да не очакваме след всичката тази критика "любовно извинение" към феновете с едно dlc посветено на Джоел
Ебати мършата тая, донякъде разбирам вече негативните настрояния относно сюжета. Но нека продължа, да видим ще се обясни всичко. Хюмнетата повечето сиг след тая сцена чупят диска и цвъкат нули. Не ми харесва това което се случва, но другите неща са инт, а и предстои да видя как ще се развият нещата. Дори и да не ми хареса историята ще смъкна макс 1-2 от оценката, другите неща са перфектни.
Не са го гледали разбира се.
Това е нивото им.
Това и онази дето каза "все сме се питали кога игрите ще стигнат филмите, а сега трябва да се питаме кога филмите ще стигнат TLoU 2" са най-абсурдните изказвания за 2020.
Но така е когато пишеш рекламен материал, вместо ревю.
Charcharo
nightwarrior
Това го пишете след като сте я изиграли или от каквото сте прочели из нета...
Не знам за Nightwarrior, но това, което казвам за западните медии си е що годе факт. Говорят абсолютни идиотщини, имат обща култура на ниво Играчкин (добре де малко по-добре са) и не разбират ни от игри, ни от кино, ни от технология и съвсем нищо по литература.
https://thecitizenkaneofvideogames.tumblr.com/
Да се смееш брат, не може мислещ човек да е толкова cringe. Даже и да говорята за върховни видео игри (а по принцип не е така) не може такива идиотщини да се говорят.
Колкото до несъгласието ми с подобно определение, то се базира на изгледана история. И ако за геймплея може да имаш някакъв аргумент от сорта "не си го играл, как съдиш" (с което не съм напълно съгласен), не е нужно да си я играл за да можеш да видиш(не да четеш, а да видиш) какво представя цялата игра откъм история.
Май истината за историята е, че просто не стана това, което искахме, не става нищо от това, което искаме...
Определено можеше да се развие по-добре, но явно някой е решил така да прави нещата!
Не мисля, че играта е провал, но убийството на Джоел и замяната му с Аби - нелепо. На мен лично ми бе тъпо и гадно да се бия срещи "лошата" Ели и затова разбира се поне 10тина пъти нарочно я оставих да убие Аби
Колкото и да се опитаха да ме тласнат в посока "Аби" нямаше и секунда в която не исках да убия "кучката" ...
няма как, нормално е, 5 пъти съм изиграл от до първата част, Аби не е Джоел, няма и да бъде
Хорър елементите са много силни, в определени дупки и мазета на Survivor+ си е направо страхотия
Графиката е може би в топ 3 за тази генерация, звук, анимации също.
ДА, ако Джоел бе жив щеше да е много по-добре!
ДА, ако не играехме 60 процента от играта с Аби щеше да е много по-добре!
ДА, ако имаше повече нови геймплей елементи и по-малко излишно насилие щеше да е много по-добре!
НО, въпреки това играта е адски добра, ако не беше TLOU2, ако не беше Naughty Dog - щяхме само хубави неща да пишем и говорим, дори GOTY ( макар че 10000% съм сигурен, че ще вземе някое GOTY )
Аз също съм разочарован от решенията в историята, но изиграх и все още играя играта с голямо удоволствие и абсолютен кеф, в крайна сметка това е най-важното
BTW, не съм фен на open world булшит обикалянето, така че Cyberpunk няма да влезе в колекцията ми, така че за мен това си е GOTY-то тая година.
Само ще отбележа, че съм доста пристрастен и това винаги ми е било любимата поредица, така че аз съм ок с това, което изживях играейки играта
В случая ми хареса последния аргумент в спора, който доста добре описва ситуацията в момента. Това е абсолютният mike drop. Правиш нещо с малцинствен персонаж (гей или черен) и това е ултимативният аргумент; никой критик не смее да те насере, защото ще го обвинят, че не е политически коректен .
П.С. Тоя другият пич с Yahtzee има бахти неприятния глас, звучи ми като някой коментатор на килограм от американски спорт.
А и то във фейса сигурно ще е още по-лошо положението откъм това някой да ти иска 120 лева за игра, която струва 140 нова...
То се е видяло, ще си играя DLC-то на Bloodborne тоя уикенд
Иначе ще пиша и в другата тема, че гледам е доста по-активна
Но в този случай провалът тук се крие в този опит за ревю, тъй като Naughty Dog ни подлъгаха, че това ще е поредната захаросана straightforward историйка за средностатистическия модерен троглодит, на който всичко трябва да му бъде смляно и разказано бавно и описателно, че да не би да се наложи да впрегне повече от 3 мозъчни клетки в нещо.
Просто толкова от логиката в историята ти е минала покрай главата, че чувам все още отекващия whoooosh. Ако не ти е ясно какво е това - чекни примерно https://www.reddit.com/r/whoosh/
Бих ти обяснил всичко необходимо, ако те интересува, но си писал, че вече си я забравил, та няма да се хабя.
Аз я минах изцяло blind, имам само 2 проблема.
1 - историята се понакъса от тия flashbacks и не ме кефеше да играя в миналото с "crippled" версия на героя. На места леко drag-ваше също, може би ако имаше пъзели или поне повече ползване на въжета с тази божествена физика на огъване, щеше да облекчи проблема.
2 - другият игрален герой е като рескин на първия. Умения, движение, дори оръжията са просто друга вариация на първите - за да е наистина добър момент, трябваше да променят някои от тия неща, така щяхме да имаме многопластове герой, който дори да не харесвате като история, ще е свеж за игра заради различните си механики.
Предвид че обожавам игри като Spec Ops The Line и SOMA, които те майндфъкват, аз нямам против ако играта ми вземе нещо, за да ми даде друго. Историята щеше да е малоумна, ако Д. умираше като се подхлъзне на скала итова е. А тя взе един герой, но ми даде урок. Накара ме да играя с този, с когото не искам, което обсъдих с приятел дали го има в друга игра и не можахме да измислим друго заглавие, което май прави играта доста ground-breaking поне от тази гледна точка. Забележете как не казвам, че е задължително добра идея - това времето ще покаже. Аз нямам против, предвид че на финала все пак нещата си дойдоха на мястото и видях логиката и идеята. Но заради горните 2 минуса ако трябва да дам чисто обективна оценка, те ще вземат 2 единици, така че за мен това е 8/10 игра. Даже може би 8+ заради смелостта да пробва нещо ново.
P.S. Също така ако трябва някой да отнесе псувни, това са И медиите. Никой от тия с предварителните копия не каза, че играта се различава от рекламните материали и че хората трябва да се подготвят. Да, ембарго имаше, но оценките им са върху цялостното преживяване. Просто зверски непрофесионализъм да премълчат нещо толкова важно (заради което и немалко разбирам разочарованите), предвид че идеята на ревюта преди релийза е точно това - да информират възможно най-обективно.
Също така Аби много ме изкефи като персонаж, нямах търпение да си използвам гигантските ръце и да спукам от бой кльощавата пикла Макар че и тя ме кефи, по свой си начин.
@lyubohar - както казах на няколко пъти, напълно разбирам всички, които харесват историята. На самият мен много често не ми правят впечатление дори и големи дупки в логиката. Най-често не ги забелязвам. Просто в конкретния случай нелогичностите ми извадиха очите. Вероятно и зависи какво очаква човек. Аз очаквах някакви дълбоки персонажи... това, че гледах отново The Wire точно преди да играя не помогна. И след това като видиш Ели, която е едно към едно с бившия полицай, търсещ отмъщение, след като мафиотите са убили жена му и/или детето му в екшъните от 80-те... някак де да знам, не виждаш "извисяването на гейм медиума до нови, недостижими величини" и "Гражданинът Кейн на гейминга". Тук сигурно ще дойде Charcharo да каже, че игрите по презумпция никога не могат да бъдат над книгите и филмите, макар че Disco Elyisum показва колко високо може да се вдигне една игра, когато има талантлив главен сценарист.
Мисля, че нещата са по-дълбоки от идеята за обикновеното отмъщение - това от човек, който е гледал the wire 5 пъти и го смята за най-великият сериал правен някога Не мисля, че основната мотивация на Ели е самото отмъщение и това се разбира почти в прав текст в последната сцена. (мога да опитам да развия тази идея ако на някой му е интересно)
Също така мисля, че ако човек започне да го дразни дадено произведение заради недостатъци, става много по-чувствителен за недостатъците занапред и може би дори пропуска положителни неща. Аз съм така в момента с един сериал (Gomorrah), който всички много харесват, но мен не можа да ме грабне и докато се мъчих да му дам шанс, си създадох в главата списък с буквално 100 очевадни недостатъка. Които ако ги листна на една страница всеки, който ги прочете, ще заключи, че това е най-ужасният сериал, създаван някога
Не това казва Charcharo. Просто не го слушате
"макар че Disco Elyisum показва колко високо може да се вдигне една игра"
Не е SOMA или Planescape Torment а дори и те не са нещо наистина специално. Но да, Disco Elisium е много солидна.
Но засега това не е станало. Никога няма да ми свършат класиките и култовите хитове, освен ако не вложим трилионите вместо за самолетоносачи и други играчки за биологическо безсмъртие, но това ако стане ще се гордея с човечеството !
П.С. Това, което си написал за недостатъците, поне при мен не важи със 100% сигурност. През годините не са ми харесвали неща заради сравнително малки недостатъци, харесвали са ми такива и с много недостатъци. Нищо не се е променило. По-скоро взаимовръзката е друга: ако нещо не ти допада изцяло по някаква причина, не се потопиш в него, тогава започваш да забелязваш все по-малки неща, които те дразнят. Ако се потопиш в игра, то дори и сериозни неща като крашове няма да ти направят впечатление. До това опира всичко. Заради това казвам, че разбирам изцяло всеки, който харесва тази игра - въпросът е да се потопиш и да не забележиш нелогичностите ѝ (които досега не съм видял някой да отрича в дискусия, което е хубаво, ама те и противоречията в играта са толкова сериозни, че няма как ).
ЯКО СПОЙЛЕРИ!!!
Отмъщението наистина изглежда като основна движеща сила, но за мен това не е мотивацията на най-ниско ниво, по-скоро е резултат на нещо друго, още по-основно и дълбоко. В последната сцена/спомен на Ели с Джоел тя му казва, че не знае дали ще може да му прости, че не я е оставил да умре в ръцете на Firefly и така да се измисли лекарство, защото това е щяло да даде смисъл на живота ѝ.
Представете си свят, в който смисълът на живота е да оцелееш до следващата сутрин. То дори в днешно време хората страдат от депресии и се самоубиват, най-често защото не намират смисъл в живота си, представете си колко силно е усещането в един постапокалиптичен свят. Това се подкрепя много силно от духа на написаното в писмата, които намираш по време на играта.
Ели не става кисела и депресирана кучка когато умира Джоел, тя си е такава и преди това. И е такава, защото в живота ѝ няма смисъл. Казва го в прав текст във въпросната сцена. Отмъщението ѝ дава този смисъл, дава ѝ цел, то осмисля живота ѝ и затова се вкопчва в него толкова силно. Затова тръгва да гони Аби въпреки, че отдавна знае какво е направил Джоел и реално предстоящият bloodbath e напълно неоправдан. Но тя тотално игнорира тази мисъл, защото в живота ѝ най-накрая има цел и я е страх да не я загуби. Това е много по-силно от едното отмъщение.
Затова ѝ е толкова трудно да спре и да се откаже от отмъщението си. Най-близо стига когато убива Мел, но дори и това не успява да я доведе до катарзиса, до който най-накрая достига в последната сцена, секунди преди да удави Аби. Какво толкова се случва там? Ами дава си сметка, че независимо дали ще убие Аби или не, тази цел, която я е движила досега, вече е към края си - ще спре да съществува след няколко секунди и дали ще има един труп повече или не, това няма да промени този факт.
Та в общи линии това е начинът, по който аз видях нещата. Това за мен е deep, може само на мен да ми се струва така, но в крайна сметка това беше моят experience с играта. При Аби мотивацията е доста по-ясна и не мисля, че иска кой знае какво разсъждаване.
Има и други "дълбоки" неща, като например идеята за дуалността, тоест суичването между Ели и Аби и колко различно изглежда едно и също нещо през два различни чифта очи и мотивация - най-близките приятели стават омразни врагове и обратното. И играта постоянно те мести от едните обувки в другите, което е абсолютен mindfuck. Самата психология не е някакво невероятно откритие, но е тънко, емоционално и минималистично представена. Почти невероятно за ААА игра, която по презумпция се предполага да третира аудиторията си като полуидиоти.
Сцената с кучето в аквариума например е абсолютно гениална - как го убиваш съвсем между другото с Ели, като просто още едно от досадните кучета на "лошите", което се изпречва на пътя ти. И само в едно малко крайче на мозъка минава мисълта "абе това куче защо е тук, защо не е с придружител и защо ми се появи така от нищото в някакъв коридор? Малко странно е..." Но бързо я забравяш. А няколко часа по-късно виждаш трупа му през очите на Аби, след като си си играл с него и си му хвърлял играчката, което за мен беше един от най- "fuuuuuuuck" моментите, които съм виждал в която и да е игра.
Също така в началото на играта Ели е показана като щастлива - и при нощта преди bigot sandwich сцената, и мисията ѝ с Дина, и онази там вечерта, дето се напушиха. Можем само да гадаем дали тя вътрешно е нещастна и не вижда смисъл в живота си, но Дина ѝ дава такъв - може би да. А може би Ели е намерила друга цел в живота си, реално погледнато след онази сцена с признанието на Джоел имаме ако не се лъжа само една ретроспекция, която е във финалната сцена и когато Ели почти е простила на Джоел. На мен лично поведението на Ели много повече ми прилича на тийнейджърски бунт и на дълбока обида за това, че Джоел я лъже, отколкото клинична депресия. Но ни е показано, че Ели е близо до прошката, преди Джоел да бъде убит.
Мисля, че сцената във фермата също не подкрепя твоята теория. Тя не ни показва мрачна и депресирана Ели, напротив. Показва ни как героинята се опитва да се отърси от всички убийства в селската идилия, следвайки мечтата на Дина и как почти успява, но спомените за смъртта на Джоел не ѝ дават мира и заради това тя пак се връща към отмъщението. Ако това, което си видял ти в играта, беше търсен ефект, не спомените за Джоел и идването на Томи щяха да накарат Ели да тръгне, ами някакъв вътрешен конфликт, в който не е включен Джоел по никакъв начин. Такъв не видях (и в дневника си Ели пише изцяло за кошмарите, а не за това, че е фундаментално нещастна).
Гледната ти точка е интересна, но за мен противоречи на нещата, които са ни показани в играта. Според мен онази сцена, в която Джоел признава на Ели, че тя е можела да излекува човечеството, е вкарана в играта колкото да има конфликт между двамата и колкото Джоел да умре, преди Ели да може напълно да му прости, което мисля, че се случва във финалната сцена (тя е отворена към интерпретации, разбира се, но според мен тя прощава на Джоел тогава). Според мен освен отмъщение за самата смърт на Джоел Ели е разгневена и за това, че Аби го отнема от нея, преди тя да може да му прости.
П.С. Малко ми напомня как преди години като гледах Death Proof и реших, че финалната сцена всъщност е ретроспекция и Кърт Ръсел оцелява, а в първата сцена е показан как продължава да убива жени, понеже тези първите го претрепаха от бой. Мислейки за това си казах - "Баси якия филм". После като разбрах, че историята си върви линейно, мисълта ми беше - "Баси глупавия филм" и така. Човек има навика да си представя разни неща, но аз съдя за качеството на нещо по основната идея на създателя му, а не това как аз съм интерпретирал нещата (когато основната идея е потвърдена от самия създател на изкуството, разбира се, или ако е почти недвусмислено представена).
Иначе за всяка теза могат да се намерят доказателства за или против. Но е факт, че в последната сцена Ели казва "няма да ти простя, че не ме остави, така животът ми щеше да има смисъл". Аз в никой момент не я усетих хепи - нито на танците, нито в къщата накрая...Според мен баш си беше хванала пътя и сама, без да идва Томи
И не съм казал, че моментът с отмъщението го няма - има си го, просто се опитвам да си обясня защо толкова държеше на него и цялата безкомпромистност и камарата от трупове. "Според мен освен отмъщение за самата смърт на Джоел Ели е разгневена и за това, че Аби го отнема от нея, преди тя да може да му прости." Това също е доста добро предположение за отговор на този въпрос.
Честно казано като ти чете написаното човек не би предположеил, че не ти е харесал начинът, по който е написана историята
...примерно това последното, което написах - че Аби е убила Джоел, преди Ели да може наистина да му прости - това просто мисъл, която ми хрумна, докато дискутираме, понеже събитията в играта не противоречат на подобно твърдение. Но и същевременно не го подкрепят пряко. Също както при твоите размисли ние си бием лаф, обаче играта не го показва. Не знаем каква е идеята и замисъла на сценариста/сценаристите. За мен това да запълваш дупките в нечие писане не е добър сценарий, това е слаб сценарий. Смятам, че Naughty Dog са пропуснали много теми, които можеха да дискутират, много нюанси, които да вкарат. В резултат някои неща се намекват, но официалната, реалната, истинската сюжетна нишка е онова, което виждаме в прав текст - бясната Ели, убиваща наред, търсеща отмъщение. Този персонаж смятам за слаб. Защото в почти никой момент не показва конфликтност. Имаме точно 1 такъв момент в цялата история - когато уби Мел (и то само защото Мел беше бременна, иначе като не знаеше - все тая, пореден ден в офиса, още няколко трупа на сметката на Ели, да не ти пука, бейби). И този момент пак не бих нарекъл "конфликтност", понеже след това (във фермата) не се споменава и грам. Мел умря, за момент и стана зле на Ели и какво? Нищо. След това Аби не я уби, какво от това? Нищо. Ели в никой момент не спира, не се замисля дали е правата, дори и когато научава, че Джоел е убил бащата на Аби и че Аби е донякъде права за търсенето на отмъщение. И тази тема изобщо не се дискутира в играта. Има толкова много неща, толкова много ъгли, които могат да се развият. Но в реалност какво ни е показано? Една стандартна история за отмъщение.
Примерно ако приемем, че твоята теория не е правилна, просто така, като мисловен експеримент, ако приемем, че единствената цел на Дръкман е да ни покаже една история за отмъщение - тогава ще окачествиш ли Ели като силен персонаж и един от най-силните в ААА игра изобщо?
Интересно е, и това е таланта на божеството Дръкман, как може да накара човек, който в началото намразва Аби, заради Джоел, после един вид да я хареса и да й симпатизира, в същото време да харесва и Ели, и накрая ако беше умряла Аби, щеше да ми стане също толкова гадно, колкото в началото с Джоел. Висш пилотаж, затова тая серия ми хареса повече от Тлоу 1.
Че емоция в The Last of Us II има, така е. Не съм го отричал никога. Моите проблеми са ужасно реализираните ключови моменти в историята, включително и убийството на Джоел, което разчита единствено на своята емоционалност, която кара човек да не се замисля колко нелогична е цялата сцена всъщност. Психологически не смятам нито Аби, нито Ели за близки до реални човешки същества. Мотивациите им не ми се струват логични и са "като на филм", по-точно като на долнопробен екшън.
В другата тема по-нашироко съм защитил тезите си, едва ли има смисъл да пиша всичко наново за 20-и път. Факт е обаче, че Дръкман успя да поляризира The Last of Us феновете от една страна, а от друга - да навреди да продажбите на заглавието. Огромните щандове със залежали бройки на The Last of Us II са показателни (от куп различни страни). Sony се надяваха на успех като на The Last of Us, ама Дръкман им удари спирачката. Ще ми е интересно колко добре ще се продава ремастър на The Last of Us II, какъвто със сигурност ще има за PS5.
Което е формулата на абсолютно всяка друга ААА игра, само смени "зомбита" и "хора" с каквото там е в конкретната игра. Това не може да е сериозен аргумент.
TLOU2 поне се опитва да разчупи формулата, за разлика от Tsushima-та например, която просто я повтаря до степен да си прережеш вените.
The Last of Us II сякаш спазва буквата на някакъв закон. Ако миналият сблъсък е бил със зомбита, значи следващият ще е с хора, а пък онези след това - пак със зомбита. Ако изключим самото начало на играта (когато имаше само зомбита), не съм сигурен в колко случаи The Last of Us II слага последователно два пъти зомбита или два пъти хора. Когато видиш врата, то знаеш, че 90% сигурно тя ще е заключена, аз изобщо спрях в един момент да се опитвам да ги отварям, започвах да ги заобикалям автоматично. Като добавим и това, че геймплеят е прекалено раздут и разтеглен, а кът сцените - прекалено рядко, то се случва това редуване врата => зомбита => врата => хора => врата да се повтаря по 2 пъти, с което формулата става още по-очевидна и направо дразнеща.
Ясно е, че The Last of Us II ти е харесал, ама не мисля, че ти е харесал заради невиждания си геймплей. Играта хвърля всичко в кът сцени и филмовия си аспект, с който се справя безупречно (ако изключим дупките в сценария). Не мисля, че без тази си част The Last of Us II щеше да бере 10-ки отляво и отдясно само за геймплея си.
Що се отнася до Ghost of Tsushima, тя започва сравнително бавно и се отваря след няколко часа. Уводната секция е малко раздута и скучна, играта се опитва да ти държи ръката прекалено дълго, преди да те пусне да се разхождаш из света. Ся няма да те карам да ѝ даваш втори шанс, ама нека припомня, че за теб първоначално и RDR2 беше посредствен и скучен.
И да, TLOU2 не ми хареса заради геймплея, така е, но не мисля, че е по-лош или повече базиран на формула от другите ААА игри, а така прозвуча. И да, играта наистина е раздута, но както съм казвал и в други случаи - това важи за всички ААА игри, така че пак не е коректно да казваме, че TLOU2 e по-зле. Истината е, че ако играта не ти допада, ще ти се стори по-раздута и по-схематична и обратното - ако те кефи, ще я усетиш разнообразна и кратка. Така че това не може да са обективни аргументи, аргументът тук всъщност е "хареса ми/не ми хареса"
За Ghost-а си прав, наистина не му дадох голям шанс, но просто прекалено много неща ме дразнеха, да не кажа всичко. RDR2 поне изглеждаше убийствено докато се чудех дали да я продължа или не, а и диалозите бяха top notch. Същият проблем имах и с Witcher 3, но нещо ме задържаше - то просто се усеща, че има потенциал по-нататък играта да стане велика, а тук е ясно, че ще е просто "добра" в най-добрия случай.
Колкото последната част от коментара ти, тя няма никакъв смисъл. Естествено че е породила емоция, всяка игра поражда. Това не е минималното изискване за ънхейтъбъл. Има значение каква е била емоцията. Ако е била положителна за псето, щеше да е в зелено.
Но и имам чувството, че някои хора твърде много вземат присърце червено/зелено. Соулс игрите, които са сред любимите ми гейм поредици изобщо, ако не се лъжа са и трите в червено. Е, и? Така ги е усетил псето, не е харесал много неща, написал е цветущи ревюта, на които съм се забавляваш докато чета. Здраве да е
Не трябва да се взема така навътре.
П.С. не познавам някой с проблем, че Ели е на другия бряг, 100% има такива хора, масово никой няма против това.
На мен силно ми въздейства, а финалът, както Главата казва наистина е ... да не спойлвам сега, но наистина е брутален и ти оставя горчив вкус.
Но някъде нагоре писах, че не ме е яд, че играх The Last of Us II, мнението ми е някъде в средата. В крайна сметка такъв продукт е искал да направи Дръкман - поляризиращ, такъв се е получил, ама после като имаше мнения от всички крайности, той се обиди. Явно е свикнал Дръкман да рискува и всичко да се получава, ама като шиеш all-in в един момент губиш (не че TLOU II е точно загуба, но със сигурност някои сериозни фенове на Naughty Dog ще мислят два пъти преди следващата игра на студиото).
@nightwarrior, Dark Souls III беше в ънхейтабъл, това е един от малкото случаи, в които имах на 100% готово и проверено ревю, което изхвърлих в коша и написах ново.
Много харесвам ревюта ти, защото понякога са сходни с това, което мисля за дадена игра. Например за Red dead redemption 2 и Days gone. Когато видях отрицателната ти оценка тук и колко много хора дават такава, се надявах да грешите, да не сте разбрали играта.. Затова след като я превъртях преди няколко дни, веднага прочетох ревюто ти и донякъде се съгласих. Още в началото обаче имаше нещо, което си написал и не ми се нравеше(цитирам те)- "Първо, много слаб сценарий, сравним с претенциозен, нискокачествен американски екшън." Казах си.. добре де, играта я врътнах, имаше неща, които не разбрах, които не ми се виждаха логични, но в същото време няма игра,в която в началото мразиш единия герой , после изведнъж започваш да го харесваш и изпитваш тази ненавист към главния герой. Освен това играта създаде у мен емоции и не знаех какво ще се случи до края, а слаб сценарии не би създал такова нещо.
Започнах да мисля върху ревюто ти, започнах да мисля върху историята, върху всички тези нелогични неща и тогава разбрах - историята е един сложен пъзел, в които ненаредени парченцата нямат смисъл, но успееш ли да ги разбереш, всичко си идва на мястото. Мисля си, че ревюто ти е първосигнално, не си дал време да осмислиш нещата. Не казвам, че аз ще ти променя мнението, нито, че твоята гледна точка е грешна. За мен просто историята е гениална и не мисля, че сценаристите са толкова глупави, че да напишат нещо, което няма смисъл( поне се надявам да е така).. Всяко нещо има смисъл.
Аби има цел в живота и тя е да отмъсти за баща си. Точно затова показват сцената с Оуен, когато я целува и тя го отблъсква(нищо, че е лудо влюбена в него). Разбираме, че за нея е по-важно да отмъсти, отколкото да е щастлива. Тя живее за отмъщението и нищо друго не е важно за нея, дори любовта. Затова и не отделя дори 5 секунди да поговори с Джоел. За Аби няма грам значение дали и е спасил живота, като тя си има своя фикс идея и не вижда нищо друго. Защо Аби се променя изведнъж? Защото след това убийство се появява една празнина.. Липса на цел.. Причината после да помогне на двете деца? Не защото и спасяват живота (макар и това да е причина), ами защото намира друга цел заради която да живее. Да запълни тази празнина, липсата на баща й. При Ели е много сходно. Отказва се от щастието с Дина за да си отмъсти на Аби (въпреки че Аби не я убива когато има възможност). Отмъщението е фикс идея и за Ели. Играта свършва с идеята, че Ели побеждава. За разлика от Аби, тя успява да прости, най-вече на себе си. Всичко се върти около отмъщението и прошката. На какво си готов да се откажеш за да си отмъстиш. Какво ти носи отмъщението след това и можеш ли да простиш? Все пак това е един свят, в който убийствата са нещо нормално.. и за да живееш, ти трябва да се научиш да убиваш. Дали са брутални Ели и Аби? Да, такива са.. но всички тези убийства са ги научили да бъдат такива. В този свят е трудно да запазиш човешкото в себе си и е много лесно да загубиш нишката между добро и зло, между правилно и грешно.
Причината заради която не убиват Ели и Томи в началото? Защото са много хора. Аби може да убива Джоел по най-бруталния начин, но всички там са запознати какво е направил той и някак си може да се залъжат, че той го заслужава. Обаче след това брутално убийство, част от хората осъзнават колко грешно е това, че това е повече животинско, отколкото човешко. Не искат да гледат повече смърт. Точно Оуен и Мел още пазят човешкото в себе си, разсъдъка си. Ако те не бяха в тази сцена, Ели и Томи щяха да са убити. Все пак едно е да убиваш поради причина, а друго е да убиваш едва ли не за забавление... За мен това бяха най-големите дупки в сценария, но ето, че успях да си ги обясня.
Ще обясня къде най ясно се разбира колко силно е желанието за отмъщение у Ели. Едно е да имаш връзка с мъж и да кажеш, че отиваш да отмъщаваш. Едно е да имаш връзка с жена и да кажеш, че отиваш да отмъщаваш. Но да имаш връзка с жена и дете и да ги оставиш сами само за да си отмъстиш.. Да оставиш семейството си - това показва колко голямо е желанието за отмъщение. Според мен това, което се разбира най-трудно в цялата история е колко силно желаят и Ели, и Аби да си отмъстят. Затова те са брутални, защото пред очите им през цялото време е само този, който е убил баща им. На много моменти те са повече животни, отколкото хора.
Това е моята гледна точка върху играта. Не я видях веднага по този начин. Трябваше ми време да се опитам да разбера защо нещо е станало така, а не така. Каква му е логиката. Мисля, че нещата са много по-дълбоки отколкото изглеждат.
Според мен това, че всеки вижда по-различен начин историята, говори само по себе си достатъчно
Разбираме фикс идеята на Аби, както и тази на Ели. Не ми стои логично Ели да изтрепе хиляда човека(образно казано, не съм седнал да ги броя), за да стигне до Аби и накрая да я остави, щото насилието не е решение.
По никакъв начин няма и да ми е логично Джоел, човек врял и кипял в този постапокалиптичен свят, човек знаещ какво е правил през годините и колко врагове си е създал, да се представи така лежерно пред група непознати. Той само ЕГН-то дето не си продиктува.
Не можеш да разказваш история, изводът от която е клишираното "насилието ражда насилие и този цикъл може да се спре само с прошка" като между теб и прошката има 100ци трупове на странични участници. Неконсистентно е.
За слабоумия като да пращаш тежко бременна на патрули и т.н. не ми се говори. Голям драма, Ели убила бременната Мел, тя ако направи половината от нещата дето ги прави в играта, това дете отдавна е заминало.
Един вид, в главата на Дръкман ги е имало шокиращите моменти, а не е помислено добре как ще се стигне до тях. Затова дадох пример с Game of Thrones първите сезони, спрямо последните. Как се стига до Червената сватба и как примерно до Камбаните в последния сезон. В първата игра има шокиращи моменти, но те са вързани по-добре, обикновено мотивацията на героите е логична и по-консистентна. Тук това не го усещам. Затова и съм съгласен, че сценария не е силен. Дори за мен е най-слабата част в една иначе механично, графично и звуково(тук вкарвам войсактинг и музика) изпипана игра.
Основната линия и аз я харесвам и смяната на персонажите, с които играеш, а оттам и гледните им точки е смятам добре вкарана в наратива. На мен, поне ми допадна.
Това, че и двете оставят купища трупове след себе си, за да стигнат до извода, че насилието не е решение - как би могло да е иначе? Нали точно това е идеята? Как ще стигнеш до извода за "мирно решение", ако преди това не си бил на война? Освен това Ели убива почти само при самоотбрана или ако няма избор. В другите случаи ясно показва, че съжалява.
[СПОЙЛЕР]При отказа на Ели да довърши Аби, трябва да се вземат и събитията непосредствено преди това.
Колкото дали ви харесва, това е съвсем друга тема. Аз харесвам Hard Target с Жан Клод ван Дам, харесвам и Universal Soldier, ама сценарийте съвсем не са им силни. Мисълта ми е, че това дали харесваме нещо, не го прави невероятно. Харесвам неща, които осъзнавам, че са пълен шит(не казвам, че TLoU2 e пълен шит). То затова си я има и фразата guilty pleasure.
И да, bojosan може да дойде и да каже - "Бе, вие тука някаква игра така ли обсъждате, нормални ли сте". Ама нали си говорим за дълбочина. Къде е дълбочината в The Last of Us II? Колко угризения има Ели? Колко угризения има Аби? Под "угризения" не говоря за това Ели да гледа 2 секунди така, сякаш е настъпила кучешко лайно на тротоара, едва ли не - "Ех, мамка му" и после след 2 минути да е забравила.
Дори и убийството на Мел, което уж трябваше да е повратен момент в развитието на Ели като персонаж - то беше безсмислено. Във фермата Ели нямаше кошмари за всички хора, които е убила. Нямаше кошмари за Мел. Спомняше си единствено Джоел. С други думи десетките, стотиците убийства не ѝ тежат на съвестта. За мен това не може да е сериозен персонаж. Не и в тази игра, построена върху фундамента на "всеки живот има значение, дори и на най-обикновените NPC-та".
@Brian_85, това ми е един от основните проблеми в играта. Не дупките в сюжета, каквито несъмнено има. Няма смисъл да ги повтаряме отново. А това, че безразборното убиване не се третира от морална гледна точка. Единственият живот, който има значение за Аби, е този на баща ѝ. Дори не ѝ пукаше достатъчно за Мел и Оуен (и Алис), че да претрепе Ели (което Ели 100% заслужаваше, никога повече не съм искал в игра персонаж да умре). Единственият живот, за който ѝ пукаше на Ели, беше този на Джоел. Останалите бяха... косвени жертви.
За мен това не е дълбок сюжет. В моето съзнание дълбокият сюжет задълбава в човешката психология. Психологията на Ели и Аби се губи много рано, след първите 10-15 брутални убийства.
Онова, което Дръкман се е опитал да направи, е интересно, рисковано и ми харесва като идея. Написах го много, много пъти. И в статията, и в коментарите. Не споря с това. Много добре виждам какво е искал да направи. Просто платформата, чрез която представя идеите си, не е правилната. Не можеш да говориш за стойността на човешкия живот, когато отнемаш десетки и стотици животи. Просто не става. Това е противоречие.
Но както казах десетки пъти - тази игра е поляризираща. Просто не вярвам на персонажите. Това, което виждам от екрана, са безскрупулни масови убийци. Естествено не е била това целта на Дръкман и компания. Целта е играта да бъде видяна по начина, по който я виждат онези, които я харесват. И няма проблем, че някой харесва играта - но Дръкман и останалите сценаристи е трябвало да осъзнаят, че е съвсем възможно дупките в сюжета и прекалено многото графични убийства да отблъснат част от хората и да направя двете смръдли трудни за харесване. Това си е чисто сценарен проблем. И съжалявам, но не мога да приема, че някой е добър сценарист, ако не е очаквал герой-масов убиец да не бъде харесан от всички.
Тази игра е един експеримент. Не всеки ще я хареса, но и аз не мога да кажа, че е безгрешна или перфектна. Надявам се да има трета част и тя да надмине първата
@Rostik79 - е то хубаво, ама ние живеем в такова общество. На мен ми е трудно да повярвам в човещината на героиня, която трепе толкова много хора. А ся да си представя как би се чувствал човек, ако живее в общество, в което човешкият живот не значи много... става малко сложно.
Изиграх играта и на мен лично както първата, така е втората част ми харесаха много. Искам да попитам, какво представлява New game+? Каква е разликата с обикновения вариант за нова игра? И има ли възможност за някакъв вид ъпдейт, където примерно да има повече оръжия и техники при ръкопашен бой? Може би ще ви се сторят тъпи въпросите ми, просто не съм най-запаления геймър!
NG+ режима на TLOU2 чисто и просто ти дава нова игра, която почваш с героя, с който си минал предното изиграване - ъпгрейди, скилове, оръжия. Нищо повече. Няма нови опции при игра или нови персонажи, нови оръжия, нови нива или противници. Просто същата игра, но вече ще е по-лесна, защото я почваш "назобен" и евентуално можеш да се пробваш на по-голяма трудност.