Графиката е добра, играта върви бързо, бойната система е добра. Всичко е отлично тук. 
Гласовото озвучаване в кампанията е лошо, а ефектите са по-скоро дразнещи. Вероятно Warhammer: Chaosbane е по-добре да се играе без звук. 
По-голямата част от времето ви е скучно, очаквайки да дойде ендгеймът. След като моментът настъпи има един момент от около 3-4 часа, в което ви е приятно да фармите, докато не намерите ултимативния билд (което не отнема дълго) и след това скуката настъпва отново.
Warhammer: Chaosbane има прекалено малко съдържание и е на прекалено висока цена. Дали в един момент с правилното ребалансиране играта ще е добра? Възможно е. Но сега заглавието не си струва.
Мислех да започна това ревю с думи, подобни на "Ако Warhammer: Chaosbane имаше повече съдържание щеше да е по-добра игра или "Основата е налице, но разработчиците са направили някои грешки". Но осъзнавам, че подобни думи няма да са никак коректни като увод. Поради една-единствена причина - Warhammer: Chaosbane е чисто и просто скучен. Има един съвсем кратък период, в който играта е забавна и това е когато ударите максималния левъл и имате възможност най-накрая да създадете своя билд.
Но стигането до заветното 50 ниво е съпътствано с адски скучен фарм, а пък дори и като поиграете малко в ендгейма осъзнавате, че вие нямате практически никакво поле на въображение. На създаване на интересен билд. Просто защото Warhammer: Chaosbane е в своята есенция екшън игра, а не RPG. Да, имаме някакво дърво със скилове. Имаме куп предмети, които падат в промишлени количества, докато избиваме гадове. Но реалните билдове са една шепа на брой и директно се влияят от онова, което разработчиците са предвидили като ендгейм уникални предмети. Които са екстремално малко и много бързо намирате най-ефективния начин да избивате враговете, след който... в Warhammer: Chaosbane не остава нищо за правене.
А когато говорим за екшън RPG е много трудно да кажем, че формулите за успех не са налице. Имаме класиката Diablo II. Имаме Diablo III, което след няколко неуспешни опита най-накрая изкриволичи до правилния път. Имаме Grim Dawn, имаме Path of Exile. Не е да кажеш, че Warhammer: Chaosbanе е трябвало да открие топлата вода. Просто... на играта не ѝ е достигнало нещо и това е.
Бойната система силно напомня на тази от Diablo III
Но нека карам по обичайния начин, започвайки с историята. За която, естествено, няма да говоря особено много. И причината е, че иде реч за екшън RPG.
Жанрът никога не се е славел с брутално яките и дълбоки истории и Warhammer: Chaosbane също е съвсем повърхностен. Сюжет има, колкото да се отбие номера. Накратко - император Магнус бива прокълнат, а ако загине - неговата империя ще се разпадне и ще започне гражданска война. Ние трябва да избегнем подобно развитие, откривайки злосторника.
Справяйки се с безброй демони, култисти, бандити и зверове ние разкриваме малко по малко какво се случва, за да можем най-накрая да елиминираме ултимативния лошковец.
Общо взето в историята озвучаването е лошо, героите - незапомнящи се, диалозите - слаби и от един момент нататък поне аз започнах да чета съвсем по диагонал какво става. Не че и имаше какво толкова да се вниква в сюжета на Chaosbane, де.
Историята е зле, но пък няма да плюя заглавието заради нея. От екшън RPG не очаквам нищо повече. Макар че Warhammer: Chaosbane наистина е в доста долната граница откъм качество на кампанията
По-лошото обаче е друго. Геймплеят! Историята се усеща така, сякаш е удължена увертюра към ендгейма. И макар че отнема може би десетина часа, то тя се усеща много по-дълга. Просто защото монотонното избиване на скромното разнообразие противници в Warhammer: Chaosbane в един момент става екстремално досадно. Дотолкова, че на човек му се ще да си отвори служебния лаптоп и да поработи. Особено и като добавим трудността в играта, която се движи рязко нагоре-надолу и както в един момент се чувствате добре (ако играете на най-високата налична трудност преди ендгейма very hard), така и изведнъж започват да ви one hit-ват и вие не разбирате защо.
Събирането на предмети в кампанията пък е сравнимо с екшън игра - вие просто взимате нещо, което има с няколко точки повече от другото и просто го екипирате. Няма какво толкова да му гледате. Почти всички нормални брони ви дават +кръв, +броня и още 1-2 неща в зависимост от това колко са редки. Оръжията - демидж, crit шанс, crit демидж. И т.н. Бонусите са сравнително малко, в общия случай директно отнасящи за основните статистики, а пък след няколко вдигнати левъла дори и най-хубавите предмети стават абсолютно неизползваеми.
Като цяло кампанията сякаш крещи - "Вижте ся, мен ме има, колкото да има път до ендгейма и това е всичко". Целта е да изфармите максималното ниво в стил олдскул MMORPG и нищо повече. Това нещо "удоволствие"... можете да го забравите.
Всъщност ако се замисля дори не знам защо Warhammer: Chaosbane е толкова скучен. Понеже бойната система си е съвсем окей. Върви бързо, мазно, удря 150 или нагоре кадъра, като само тук-таме пада до... хм, 60-100 фрейма. Битките са достатъчно зрелищни. Уменията също се държат добре.
Предполагам, че причината е като цяло в трудността. По някаква причина или сме супер силни, или мега слаби (докато не стигнем ендгейма). Тези две крайности никога не са приятни. Естествено ако сме зле - просто можем да намалим леко трудността. И после пак да я вдигнем. Но пък в момените, в които мачкаме всичко наред и сме на very hard... просто избиваме монотонно и продължаваме напред, чудейки се "кога ли ще дойде интересното".
Споменатото горе скромно разнообразие противници изобщо не помага. Може би в играта има нещо от рода на десет типа гадове, като едни и същи такива се преизползват в различните актове с малки промени. Така доста бързо научаваме триковете на всяка гад и започваме да избиваме всичко без замисляне.
Друг проблем е, че макар и да можем да екипираме шест умения в един момент, то в общия случай ползваме 2-3 от тях. Понеже повече не ни трябват. Че дори с единия от героите - стрелеца, се стига до абсурда в ендгейма да играеш без нито едно умение, понеже един от комплектите предмети дава аура, която прави значителен демидж и избива противниците адски бързо. В резултат аз... просто ходех и убивах, без да ползвам и един скил! Което може би беше най-ниската точка в Warhammer: Chaosbane за мен...
Ако направя едно сравнение с Diablo III, от която игра Chaosbane очевидно е вдъхновен - там в общия случай трябваше да ползваме всичките си активни умения и слотовете ни за тях винаги бяха малко. Същевременно тук аз много често оставях някои слотове празни! Понеже просто нямаше умение, което да ми върши работа, която да сложа в тях.
Още по-лошо, в Warhammer: Chaosbane няма и толкова много скилове. Имаме 3 такива за генериране на енергия (с по две подобрени версии), може би към 7-8 "основни" скила и 7-8 пасивки. Доколкото това не звучи като чак толкова скромно число, то проблемът е, че една част от уменията са супер безсмислени. Което означава, че имаме практически 3-4 основни умения с трите им вариации (като обикновено superior и master версиите са доста по-добри, както изглежда и по имената им) и 3-4 пасивки. Това общо взето означава, че имаме 1-2 билда на разположение. Което е екстремално малко!
Интересно е все пак, че играта се опитва да изглежда по-дълбока, отколкото е, точно като някоя инстраграм кифла, снимала се вторачена в книга. Всяко от уменията например - пасивно или активно, струва определен брой точки. В резултат ние трябва да преценяваме от кои скилове да екипираме подобрените версии, понеже не можем да сложим всичко на макс - точките ни няма да стигнат.
Заедно с това имаме дърво с умения, което на пръв поглед прилича на мини версия на това от Path of Exile. Това е обаче илюзорно, понеже си има 3-4 "пътя", които да следваме и от които не можем да кривнем. По тези пътища отключваме няколко допълнителни умения - пасивни или активни, с които да допълним билда си. Това са "важните" стъпки в дървото, като същевременно имаме и маловажни, даващи ни бонуси като малък процент допълнителна броня, кръв, щети, critical шанс, critical демидж и други.
В началото, гледайки уменията си казвах - "Брей, че интересно, тук има потенциал за хитри билдове". Но бързо осъзнах, че това е само илюзия - просто екранът с пасивки е визуализиран по начин, правещ го да изглежда по-сложен. А в реалност имаме няколко клона с умения с тук-таме разделения и толкоз. Като ако искаме да изберем по-значителните скилове нямаме особен избор как да "стигнем" до тях - противно на Path of Exile.
Не само пасивките и уменията не са много. Най-лошото е, когато стигнем до извода, че в еднгейма са налични всичко на всичко 3 героични (или уникални) комплекта предмета, както и 3 оръжия за основната ръка, 3 off-hand, 3 типа пръстена и амулети. Всеки от които даващ уникален бонус (при комплекта трябва да сме събрали и екипирали всички пет предмета, за да получим значително подобрение - едно от уменията ни струва 0 точки за екипиране и някой тип скилове се подсилва, например отровни такива или капани, ако говорим за споменатия горе стрелец, с който играх най-много).
Комплектите са малко, а също така една част от тях не стават за нищо. Което означава, че при някои герои имаме практически един смислен билд. И да, наистина и в едно Diablo III всеки сезон има тотално небалансирани комплекти. Ама все пак ако търсим разнообразие можем да пробваме и по-малко добрите - и те също горе-долу стават. В Chaosbane разликата е огромна. С един от комплектите на почти финалните трудности ходим и убиваме наред. С другите два (при стрелеца) сме в пъти, в пъти по-малко ефективни.
А в момента, в който видите кой е най-добрият комплект предмети - което няма да ви отнеме много време, понеже играта пуска промишлено количество плячка - ще осъзнаете, че в ендгейма няма какво толкова да се фарми.
Предметите изглеждат меко казано еднообразно
Всички останали елементи от Diablo III - крафтинг, реролване на отдени статистики и тъй нататък чисто и просто не фигурират в Warhammer: Chaosbane!
Реално освен златото имаме една-единствена валута - фрагменти с червен, син, жълт и зелен цвят. Те служат за подобрения на предметите ни (а също така с тях купуваме и умения от дървото ни със скилове). И това е всичко "допълнително", което имаме в играта!
Очаквате да има дори такова нещо като купуване и продаване на предмети? Не, липсва изцяло! Механики за реролване на статове и дори на цели предмети и прочее? Не. Липсват всички тези допълнителни неща, налични в една или друга степен във всяко едно екшън RPG, независимо дали то се казва Diablo II или Diablo III, Grim Dawn или Path of Exile, които ни задържат дълго време. Неща, които да фармим, за да завършим билда си и да го направим оптимален.
Именно и заради това казвам, че Warhammer: Chaosbane е много повече екшън игра, отколкото RPG. Прогресията ми прилича на изометричен екшън - линейна, без много разнообразие, без особено различно усещане, независимо с кой от четирите класа герои цъкаме. При скромното разнообразие от скилове и предмети и при неналичието на каквито и да е допълнителни механики за персонализация ние се чувстваме така, сякаш нямаме никаква свобода. Никакво въображение. Просто играем някакъв скучен, линеен екшън и толкова.
Изобщо и не говоря за това, че адски много неща в играта си остават необяснени. Такива неща като tooltip-ове над нещо, за да разберем какво прави? Забравете. Дори и в момента не знам какво е това "контраатака" и как точно работи. Всеки път, когато някой противник тръгне да ме удря? Само когато ми вземе кръв? Неясно.
Имаме число за атака и защита, но как точно е образувано това число? DPS ли е офанзивната статистика? Дефанзивната шанс за да избегна атака ли е или damage reduction?
Някои неща като регенерацията на кръв на едни места е написана с проценти, на други - с конкретната числова стойност (например 40 000). Което е адски объркващо. А пък ако се надявате да разберете кои комбинации от фрагменти дават определени бонуси - можете отново да забравите! Отивате в Google и научавате оттам, разработчиците на играта явно не са искали да ви споделят тази секретна информация.
Неяснотите са малък проблем, но някак допълват цялата картинка на това, че разработчиците просто са искали да ни държат за ръка. С което се отнема голяма част от удоволствието. Даже се чудя дали Chaosbane поначало не е бил планиран като изометричен екшън и след това отгоре му не е изплякана една луут система, колкото да има нещо. Понеже практически всичко се скалира "невидимо", ние никога не знаем какви щети и какъв демидж имат противниците, какво нива са - супер много неща се случват "зад кулисите".
А, да, Warhammer: Chaosbane има и някакъв криворазбран мултиплейър. При който дори и да влезете в игра... няма как да идете при другите хора, понеже механики като телепортиране липсват. С други думи имаме някаква асоциална социалност, при която първо трябва да намерите вашето евентуално другарче, ако ползвате мачмейкинга. Още по-лошото е обаче, че няма инстанции за отделните неща - бос рънове, ендгейм dungeon-ите или кампанията. С други думи вие просто се изпляквате някъде и дори не знаете какво точно прави човекът, в чиято игра влизате. Което е лудост. Лудост, която я нямаше дори и в Diablo II, античното Diablo II, което скоро ще навърши две десетилетия! В него поне всяка направена игра си имаше заглавие каква е целта ѝ - дали ще е търговия, дали някой моли за помощ с бос и тъй нататък. Днес, 2019 година, подобно нещо липсва в Warhammer: Chaosbane.
Скиловете не са много на брой - особено и като имаме предвид, че поне половината от тях не струват
А, да, като съм тръгнал с критиките се присетих и за картите, които не се генерират на произволен принцип (никога!) и винаги са 100% еднакви. Което всъщност е така и в Grim Dawn, но поне в тази отлична екшън RPG игра нивата са достатъчно объркващи, че дори и след 100 часа да можеш да се изгубиш в тях. За много по-малко време научих почти всичко в Warhammer: Chaosbane, понеже тук мащаб няма. Малки, супер еднообразни коридорчета и вероятно сумарно 20-30 карти за цялата игра! Дори и в ендгейма за няколко часа ще знаете всичко наизуст. Понеже има вероятно 8 карти, по две за всеки от четирите акта. А може и още по-малко да са!
Да, разработчиците на Warhammer: Chaosbane в момента обещават повече съдържание. Но проблемът не е в добавянето на още един клас герои в играта. Проблемът не е дали ще се добави още един акт, който да е толкова скучен, колкото досегашните четири.
Проблемът е в цялостната концепция на Warhammer: Chaosbane. Която ще има нужда от сериозна преработка. Подобна на тази, която се случи в Diablo III. Само дето тук не говорим за Diablo III. Не говорим за тази именита серия и за ресурса на Blizzard зад нея. Говорим за малко студио, което е доста вероятно в един момент, може би скорошен, просто да се откаже от Chaosbane.
А пък като се има предвид, че цената на Warhammer: Chaosbane е адски висока за това, което предлага - което е доста малко... като се има предвид, че вече се говори за бъдещи планове и какво щяло да има в сезонния пропуск (който, естествено, се купува отделно и оскъпява още повече заглавието), то си мисля, че и в този аспект разработчиците не подхождат правилно. Не само играта е скъпа и хората са недоволни от малкото съдържание, но и сега се обещава, че когато се платят още пари ще получим малко повече от онова, което поначало трябваше да е вътре. Що за лудост!
Като заключение - трудно мога да препоръчам Warhammer: Chaosbane при наличието на много по-добри екшън RPG алтернативи. Малко разнообразие и много скука - това е всичко, което може да се каже за заглавието. Ако сте екшън RPG маниаци като мен евентуално може да намерите нещо за няколко часа в Chaosbane. Но това е всичко.
Може би след някоя и друга година, ако играта още се поддържа ще е друго. Може би ще има много повече предмети, умения, допълнителни механики, които да ни задържат повече в ендгейма. Сега... Warhammer: Chaosbane представлява просто един хубав, мазен енджин и добра бойна система. И нищо друго.
Гледах, че единият клас е бил планиран и мъжки и женски, после да са махнали единия, но не са презаписали всички реплики и насред диалог чуваш изречения от другия войс актьор.
А това с гласовете не мисля, че много хора са го забелязали - щото от един момент натам изобщо не ти се занимава с диалозите на така или иначе базовата история, състояща се в "ходи малко напред, открий нещо, убий още лоши, айде превъртя играта". 
И се превърта, и толкоз.
10167395