Графиката като цяло е окей. Лицата на персонажите не впечатляват хич, но пейзажите са яки (макар и еднообразни) и пуцалката е на добро техническо ниво.

Откъм ефекти нямам критики. Гласовото озвучаване като цяло на средно ниво. Цялостно звукът е посредствен и незапомнящ се.

Точно тази комбинация между шутър и RPG, търсена във Wolfenstein: Youngblood не работи. Убиването на противници, понасящи екстремално много бой само защото са няколко нива над нас става чисто и просто скучно в един момент. Ролевият елемент го има, колкото да маскира малкото съдържание в Youngblood, не с цел да развие играта.

Bethesda започна да пуска прекалено много игри, целящи единствено да ударят портфейлите ни и определено можем да имаме сериозни съмнения към всичко, излизащо от тях в бъдеще.

Rage II се появи по-рано през годината и попадна в хейт ревюта. Въпреки еднообразния геймплей, кух отворен свят и недъгав рейсинг елемент все пак играта имаше един сериозен плюс - пуцалката, която довеждаше до куп положителни емоции. Така все пак чувствата ми към Rage II, точно както към оригинала, остават смесени.

Но същото не може да се каже за Wolfenstein: Youngblood. Който е чисто и просто... мъничка, изцяло претупана игра, съществуваща единствено за да подведе някой и друг геймър да си я купи. Особено ползвайки името на MachineHead, преродили достатъчно качествено Wolfenstein серията, а и Arkane - създателите на Dishonored и последния Prey, които определено знаят как да правят игри с разчупена структура на нивата.

Именно това се обещаваше и за Wolfenstein: Youngblood. Спиноф в серията с нива, които ни дават повече свобода от линейността на предишните заглавия от франчайза. Плюс ролев елемент, реализиран със съдействието на Arkane.

Естествено любителите на линейните шутъри не бяха особено щастливи от тези съобщения. Но за тях MachineHead обещаваха, че в своята есенция Youngblood пак ще си е Wolfenstein. Най-доброто от двата свята един вид.

Да, ама не. Wolfenstein: Youngblood е точно обратното. Най-лошото от световете на MachineHead и Arkane. От една страна пуцалката е разводнена с малоумна и тотално излишна ролева система, при която ако не сме вдигнали достатъчно нива по-мощните врагове просто ни one-hit-ват като миндили. От друга - ролевият аспект е тотално повърхностен и се състои в това просто да изграйндим нужните ни нива, за да успеем да победим най-силните противници и приключим кампанията.

А като добавим скопеното подобие на отворен свят, състоящ се от 5-6 зони, към които се връщаме отново и отново, кухата история и други проблеми - то Wolfenstein: Youngblood се очертава като пълен провал и най-слабата игра в серията (или по-точно игрите на MachineHead от нея). Да, може би е плюс, че цената не е "пълна" - 30 евро или 60 лева. Но дори и тези пари са тотално прахосани в моето съзнание за това заглавие.

Но нека карам по каналния ред. Историята.

В играта влизаме в обувките на Джесика (Джес) и София (Соф), двете дъщери на Би Джей Бласковиц, обичайният главен герой в серията. В интрото на играта го виждаме как обучава едната от девойките да ловува, а малко след това мистериозно изчезва на поредна мисия. Та Джес и Соф, въпреки че не са закоравели убийци на нацита, решават да потърсят баща си, достигайки до Франция.

Там те се срещат с местната съпротива, която се бори срещу пореден мистериозен проект на нацитата и момичетата започват да помагат. Малко по-нататък историята отбелязва един-два безумни обрата... заради които бих могъл да се съглася с мнозина, че тя е... безсмислена. Сюжетът сякаш е бил изплякан в последния момент, колкото да има нещо, а в вкараните обрати са ненужни. Можеше просто всичко да бъде "убивайте нацита" и толкоз, така щеше да е по-добре.

А иначе за историята говори предостатъчно, че в интрото на Wolfenstein: Youngblood Джес и Соф са показани като корави девойки, обучавани да се превърнат в убийци на нацита, а когато започва реалната кампания 5 минути след това ги виждаме в куп инфантилни сцени. Например танцувайки като 4-годишни в асансьора, говорейки си тотални глупости постоянно или държайки се като надрусани тийнове след пръсването на мозъка на първото им наци.

Ъпгрейдите на оръжията са съвсем базови и обичайни - но също така донякъде безсмислени, понеже в играта най-важното нещо е вашето ниво

Нямам никаква идея каква е логиката на първоначалната сцена, с която ни се представят персонажите и онова, което се случва в практически цялата игра след това. Но тя изглежда така, сякаш е дело на тотално различен екип, който може би е работил по някакъв друг план за Wolfenstein: Youngblood и не са разбрали, че в концепцията е била сменена. Което може би е станало очевидно в последния момент, но Bethesda са казали - "Ебали сме го, нека така да излиза играта, че пари няма, трябва да действаме".

Или накратко - Джес и Соф са предимно досадни основни персонажи, които предпочитах в по-голяма част от времето да не чувам. Всъщност в цялата игра практически няма читави герои, положителни или отрицателни. Макар че е редно да отбележим, че във Wolfenstein: Youngblood няма и толкова акцент на сюжета. Началото е изпълнено с кът сцени и изведнъж всичко, подобно на Rage II, се измества към грайнд на нива, колкото при достигането на ендгейма отново да се върнем към историята за малко. Подход, който не бих казал, че ми харесва толкова, но в последно време Bethesda явно залагат доста здраво на него...

Както и да е обаче. Най-важното в една игра винаги си остава геймплеят. Тъй че да карам директно към него.

Началото на играта е що-годе интересно, ако сте фенове на RPG-то като мен. След убиването на първите 20 нацита ще вдигнете ниво. С получените от него скил точки можете да си купите някое от пасивните или шепа активни умения за едната от героините, които изберете в началото на кампанията.

Заедно с това монетите, които събирате от труповете или сейфовете на нацитата могат да се ползват за ъпгрейд на оръжията ви. Там ситуацията е позната - имате различни оптики, цеви, пълнители и т.н., които можете да подобрявате за повече демидж, скорострелност или точност.

Много бързо обаче става ясно, че ролевият елемент е съвсем повърхностен и огромно значение има едно-единствено нещо - фарменето за нива. Независимо дали ъпгрейвате оръжията си или играете с базови техни версии - ако сте на по-нисък левъл от вашите противници те ще са доста неефективни. Или почти изцяло безполезни. Ако пък враговете ви са под вас като ниво или на същото - тогава ги правите на пастет с каквото и да имате.

Ъпгрейдването на бронята и точките ни кръв има някаква роля, но далеч не толкова голяма, колкото левъла ни. Заедно с това доста умения са заключени зад определено ниво. С други думи нямаме каквато и да е свобода да напреднем предварително в някое дърво. Като за капак скил точките, които взимаме са доста на брой и спокойно можем да отключим може би половината, а може би и повече от наличните умения. Тоест няма реални "билдове". Просто илюзия за дълбочина и избор.

А що се отнася до вдигането на нива - тях ги има единствено с цел да се замаскира супер малкото количество съдържание във Wolfenstein: Youngblood. Ние се връщаме отново и отново в 5-6 квартала на Париж, които дори преди да сме изиграли и 10 часа знаем наизуст. Самите квартали трудно могат да се окачествят като големи по размер или нелинейни. Повечето реално представляват един площад, от който можем да продължим по 2-3-4 тесни улички напред. Няма заобиколни пътища и тъй нататък. Заедно с това мисиите, независимо случайно генерирани или не, се развиват на абсолютно еднакви места. Примерно има 3-4 в едната болница. Съответно връщането на едно и също място постоянно става скучно екстремално бързо.

Rage II може и да имаше еднообразен свят, мисиите му да бяха еднообразни и пейзажите - сливащи се едни с други. Ама поне там знаехме, че сме на различно място из картата! Докато във Wolfenstein: Youngblood постоянно се намираме на едно и също място и толкоз.

Като за капак зоните в играта, въпреки че са малки и неособено впечатляващи като дизайн и усещане, са мързеливо реализирани и в друг аспект - постоянно прераждащите се противници. Супер често враговете изскачат буквално пред очите ни! Нещо, което абсолютно ненавиждам, особено пък в днешно време! Някога, преди дузина и половина години, подобни неща някак можеха по-лесно да се преглътнат. Поради технически причини. Ама във Wolfenstein: Youngblood постоянно или враговете се появяват пред нас, или се прераждат 10 секунди след като излезем от някой коридор и се върнем обратно в него! Без никакво обяснение или нещо такова. Убиваме 20-30 нацита и след 2 минути са дошли още толкова. И после още толкова.

Една от зоните - представляваща мрачна канализация - пък е особено шибана, когато от всички страни в дадени моменти изведнъж се пръкнат куп гадове. Просто ей-така! Случва се и да умрем нерядко в такива ситуации.

Едва ли има нужда да казвам, че когато от моментното ни ниво зависи всичко нашите противници издържат на екстремално много пердах. Нещо, което в общия случай също не ми допада. Да, не съм от големите критици на The Division серията заради нейното залитане към bullet spounge-овете, ама точно в този Wolfenstein не виждам никакъв смисъл от това. Просто е досадно.

Особено и когато играта постоянно се свени в това да ни осигурява достатъчно муниции. Което за мен си е пълна лудост! В общия случай поне половината от оръжията ми стоят празни просто защото в цели секции от Wolfenstein: Youngblood няма как да се напълнят. Да, проблеми по принцип с това нямам, когато говорим за олдскул шутъри, понеже в тях това е важна тактическа част от геймплея. Да ползваш най-силните пушкала само в краен случай, понеже не знаеш кога ще намериш пак муниции за тях. И винаги да си точен! Защото иначе се оказва, че няма с какво да стреляш.

Да, ама да имаш едновременно малко муниции и врагове, които поемат екстремално количество демидж... ами това е лудост! Някои по-тежки роботи падат, след като съм изпразнил към 3 оръжия в тях!

Не само това, но и нерядко когато умрете играта не ви преражда с достатъчно муниции. Например преди някой бос! Така една смърт би означавала, че трябва да преиграете цялото ниво просто защото нямате достатъчно патрони да убиете поредната наци гад пред вас!

Изобщо не говоря за това, че някои от нивата са тъй наречени "рейдове". Което означава, че ако загинете по време на тях трябва да ги преигравате. От самото им начало! Естествено не липсват чийзи босове, които ви пречукват, когато не знаете как да подходите първия път, особено пък ако сте на недостатъчно висок левъл. И какво става? Играта ви връща на майната си, половин час назад, ако не и повече! Което също не мога да опиша колко много ненавиждам. По дяволите, шибаният Wolfenstein: Youngblood е два пъти по-нечестен дори и от Sekiro! Дори и от средностатистическата Dark Souls игра! Където чекпойнтът може и да е максимум на 30-50 секунди от боса, но не е на 20 или 30 минути геймплей от него!

Когато се насъберат повечко такива недомислици - дори не мога да ги нарека "малки" такива - и играта започва да става все по-дразнеща и по-дразнеща. Особено и като имаме предвид, че различните противници имат щитове, които се пробиват най-ефективно от определен тип оръжия. Само че нерядко най-подходящото оръжие няма патрони! Което означава още повече бавно, скучно пуцане с онова, което имаме налично.

При самата стрелба поведението на оръжията е добро - точно както и при миналите Wolfenstein-ове. Вероятно това е и най-хубавото в Youngblood. Но положителното горе-долу приключва дотам. Изкуственият интелект на лошковците например е адски зле. Те буквално се държат като малоумни - дори и често не си правят труда да се засилят към нас. Вразите постоянно се забиват в някой ъгъл или "забравят" за Соф и Джес. Да, окей, двете пикли са доста невзрачни, ама все пак се разхождат наляво-надясно и сеят смърт, нацитата трябва да се справят с тях, искат или не!

А, да, на всичкото отгоре в играта има и някаква криворазбрана кооперативност. Пиклите винаги са в комплект, а ако решим да играем сами - то едната сестричка винаги търчи край нас, управлявана от компютъра. Както споменах AI-то е лошо - и за вашите противници, и за Джес/Соф.

Поради кооперативността ако едната сестричка умре - другата трябва да я вдигне. Ако това не се случи навреме или и двете загинат се губи един от общите животи - които са максимум три. Която механика като цяло не ми допада.

От една страна почти през цялото време сме безсмъртни - дори и случайно обичайните войници да ни убият, ние се вдигаме моментално и рядко губим животи. Ако пък босовете ни нагънат - съживяването често не помага достатъчно, дори и да имаме ъпгрейди за него. Най-вече защото босът стои и ни чака и когато сестричката ни съживи - той пуска нов залп по нас и като цяло ни убива пак. Да, може би ако играем с друг човек и той му отвлече някак вниманието ще е различно... но с бот е досадно.

Наличните три дървета с умения също не са от страхотно значение и формират като цяло лекия, но същевременно изцяло излишен RPG елемент в Youngblood

То всъщност босовете са единственото нещо, което вкарва трудност във Wolfenstein: Youngblood. Но от най-досадния тип такава.

Общо взето Wolfenstein: Youngblood прилича на някакъв мод, а не дело на компании като MachineHead и Arkane. Вероятно съвсем малка част от членовете на тези два екипа са били отговорни от проекта. Бих могъл да спекулирам, че не става дума и за най-талантливите такива. Всъщност ролята на Arkane може да е била и практически нулева, а Bethesda просто да ги ползват в своите реклами. Понеже студиото, популярно с разчупените си игри, вероятно щеше да предложи малко повече от наличното в Youngblood. Което е една куха ролева система и много еднообразен грайнд, след който можем да стигнем до ендгейма.

Тук реално щях да ударя едно заключение, понеже не мисля, че Wolfenstein: Youngblood заслужава някакви километрични статии. Но се сетих, че не съм казал нищо за още едно недоразумение в заглавието - тъпата стелт система. Която е съвсем претупана, точно както и почти всички друго във Wolfenstein: Youngblood.

При нея ако някой противник ни забележи, то всички негови дружки автоматично научават за нашето присъствие и започват да ни гонят като питбули (това, разбира се, ако не се заклещят някъде и не изпаднат в апатия). Не е нужно нацито да натисне някаква аларма или дори да извика - явно мисловно предава на всички негови дружки, че има нарушител. Забавното е обаче, че ако двама лошковци стоят заедно и ние претрепем единият, другият не изпада в някаква паника и не тръгва да ни търси. "Ем, Ханс умря - случва се, инфаркт ли, какво ли, може да е прекалил с някое наци хапче".

Също така е забавно, че имаме вражески лейтенанти, които да надуят алармата, ако ни видят - които са тотално безполезни, понеже изглежда тази функция я има и всеки обикновен солдат.

Общо взето стелтът не е "алтернативен начин да играем" във Wolfenstein: Youngblood. Напротив, изчерпва се до това да елиминираме скоростно първите няколко гада в дадена зона, докато не ни забележат, и толкоз. Да, сестричките са екипирани с костюми, даващи им специални умения, едно от които невидимост. Но неговото поведение е съвсем непредсказуемо. Понякога враговете ни виждат безпричинно, понякога в средата на битка можем да ставаме невидими и да трупаме стелт убийства. Кога какво се случва - не е ясно.

Финалните думи? Поне аз не съм сигурен дали Wolfenstein: Youngblood може да бъде по-добра игра. В момента е просто претупан и скучен. Дори и цената му да падне още - пак не мисля, че ще си струва парите. Със зле интегрираните ролеви елементи пуцалката става чисто и просто досадна. Да, може би коридорните шутъри са прекалено олдскул. В днешно време се вкарва щипка RPG навсякъде. И да, обичам RPG-то. Ама не можеш просто да изплющиш някакви скилове и някакви ролеви механики и готово. Нещата трябва да се доизпипат.

Явно обаче Bethesda са бързали да пуснат повечко игри тази година. В резултат Wolfenstein: Youngblood страда от същото, от което и Rage II. От което и Fallout 76. От бързане. Което може да ни кара да се чудим какво ли ни подготвя и компанията в бъдеще... и дали Doom Eternal няма да е някоя неприятна изненада. Понеже 2019-а върви доста криво за Bethesda досега.