Сефте.

Поне аз не се впечатлих ни най-малко от Heartbleed. Въпреки че беше изкаран като нещо „катастрофално“ и „най-големият проблем в интернет“. Защо ли? Чисто и просто от прекалено отдавна личните ни данни не означават нищо.

Колко бяха пробивите в сигурността на малки и големи уеб страници? Кой знае колко пъти паролите ни са изтекли в интернет. Ако някой е имал желанието, вероятно си е направил богата библиотека с тях.

А изобщо не говоря и за другата ситуация, в която гигантите в технологичния свят тип Facebook, Google, Microsoft, Apple и т.н. откровено си дават достъп до сървърите на правителствени отдели като NSA. И какво, трябва да ми пука за някакъв си истински пробив в сигурността като Heartbleed ли?

Ами, не.

В днешно време, личните ни данни са просто ресурс. Всеки отчаяно ги търси. В който и сайт да влезем, постоянно ни крънка - „На колко години си, колко сантиметра ти е оная работа, който е любимият цвят“. Та накрая човек просто им хвърля тези данни, колкото да не му мрънкат на главата. Ясно е, че отиват при някоя рекламна агенция след това, която използва своя „умен“ софтуер да ви показва таргетирани реклами. Тип „Увеличете си размера на оная работа“ и разни други.

Защо тогава това е толкова голяма драма? Че някой ни е свил паролите? Че дори и номера на дебитна карта – лично за мен е до огромна степен несериозно човек да пазарува в интернет със сметка, в която има и спестявания. Лично аз си имам карта със съвсем малко пари, която ми е само за купуване на разни неща от виртуалното пространство. Никога не бих се доверил дори и на най-големия сайт с нещо повече. Дори и преди Heartbleed.

И тогава какво остава? Да треперя, че някой знае... кажи речи всичко за мен?

Всъщност, най-забавното относно Heartbleed е фактът, че подобна ситуация кара хората да се стряскат. Но това, че водещите интернет компании днес снасят доброволно данни на NSA – не. Видиш ли, едното сякаш е някаква теория на конспирацията, а пък другото – баш истински кошмар.

За мен, и в двата случая имаме аналогичен момент. Личните данни в интернет просто нямат стойност. Разменят се като миришещи листчета между деца в средата на 90-те години. „Ти за кои хора имаш данни, аз ще ти дам за другите“. Самият аз съм работил – и то няколко години – в компания, създаваща бази данни с имена, адреси, снимки и т.н. от информация в интернет. Легитимна говоря. Неща, които се откриват от публичните сайтове най-лесно. Представям си какво е било изградено вече и от „изтеклите“ неща.

Може просто да се каже, че това е един от рисковете на интернет. Един от минусите на глобалното село, което има и адски много плюсове. Нормално е – изцяло прекрасни неща няма, винаги е наличен баланс. Така е устроена вселената. Интернет си има цена.

Искаме цялата информация за... всичко... да е в ръцете ни? Окей. Имаме я. Но в замяна и нашата информация си циркулира свободно. Туйто.

И не е казано, че дори и да сме крайно параноични можем да постигнем нещо, когато все повече неща се пренасят в интернет. Държавни институции, които имат всички наши данни. И които вероятно могат да бъдат хакнати. Или вече се е случило много пъти. Не, че не сме в България – срещу определена парична сума и малко връзки можеш и просто да получиш легитимни пароли и потребителски имена на каквото ти потрябва...

В крайна сметка бих казал – пореден ден, пореден пробив в сигурността на интернет. Такива все повече ще има, няма как иначе. Е, нищо не ни пречи да си сменим паролите тук-таме. На по-важните места. Но пък да се драматизира, че за пореден път са ни били обрани данните? Мне.

Разбира се, има и някои места, които задължително трябва да имат добра сигурност. Големи бизнеси, институции и т.н. Които не могат да кажат - "Не ми пука". И които може би треперят покрай Heartbleed. Но ако става дума за моите лични данни, явно съм се примирил със ситуацията в нета.