Все пак това следване ми предложи някои интересни предмети, включително и такива, свързани с политическата култура и поведение. Всъщност нямаше чак толкова много подобни дисциплини, но във всички останали ни повтаряха подобно нещо с години – че няма да се оправим, докато се шири байганьовщина из високите етажи на властта. Докато политиците се държат като абдали – като маниер на изказване, на цялостно поведение.
Но каква е иронията, когато се окаже, че един от хората, създали катедра „Политология“ (доколкото четох) в Софийския университет се държи... абсолютно нелепо в политиката. Иде реч за Тодор Танев. Професор. Писал е книги. Включително и „Политическа култура“. Бивш дългогодишен ръководител на катедра „Политология“. Бас държа, че през годините се е изказвал високопарно в разни телевизионни предавания относно този или онзи политик. И публикации сигурно има из печатни медии. Как поведението на този или онзи не отговаря на европейските и световни стандарти, как едно, друго. Анализи.
И накрая какво? Отива г-н професор Тодор Танев в средно училище, за да почне да сочи портретите на големите хора по стената и да обяснява – Ломоносов нищо не е направил, Жолио-Кюри е взел фамилията Кюри, че да се направи на важен... вероятно сте попаднали на тези изявления. И не само това – извинението на професор Танев звучи горе-долу така – „Простете ми, че не говоря с клишета и че отправям предизвикателства към наследените догми“.
В тези думи реално няма нищо лошо. Аз съм един от последните хора, които не биха се съгласили с тях. Да, задължително е да отправяме предизвикателства към всичко. Не само към наследените догми. Но и към самите себе си, за да можем да станем по-добри хора, ако открием недъзите си.
Малкият проблем обаче? Подобни думи няма как да не предизвикат обществен скандал. Да започнат да се задават неудобни въпроси към министъра. Например той откъде разбира толкова от физика и химия, при положение, че е посветил кариерата си на хуманитарните науки? Дали не прокарва интереси, дори и сред децата, охулвайки един руски учен (особено с оглед на събитията от последните месеци)? И много други подобни... Но това са детайли, основният въпрос е друг... как е възможно да дойдат тези изказвания изобщо от подобен човек?
Не съм сигурен какво е писал в книгите си министър Танев, но ако действието се развиваше с участието на някой „класически“ наш политик, вероятно самият политолог щеше да ги критикува. Но както виждаме за пореден път, по-лесно е да стоиш отстрани и да сочиш с пръст, вместо да направиш нещата както трябва. Лесно е да кажеш, че някой се е изказал зле. Че това от „наУчна гледна точка“ е неправилно. Че политиците ни трябва да имат повече култура.
Но когато самият ти станеш политик – не се отличаваш особено от Борисов и крилатите му фрази.
Но знаете ли? При Борисов това не ми прави впечатление. Той е пожарникар по образование. Не е прекарал живота си да усъвършенства низането на локуми като един Лютви Местан например. Проблемът при министър Танев е, че той е професор, че цялата си кариера е посветил на политология и социология.
И в крайна сметка държанието му е байганьовско. Непремерени, нелепи изказвания, които не подхождат по никакъв начин на министър. А същото важи и за не по-малко абсурдните „извинения“, които звучат абсолютно детински. Оправдания тип „ама той наистина си е сменил фамилията, това не е ли подозрително“, „ама аз сравнявах постиженията на Жолио-Кюри с тези на Мария Кюри“, „явно е по-лесно да говоря с клишета“ и т.н. Някога в България хората трябва да се научат, че има разлика между това да се обясняваш и да се извиниш. Не съм сигурен колко често човек осъзнава грешката си и казва второто от двете неща от сърце. Едно е сигурно обаче – „Извинете ме, ама“ не е извинение.
Разбира се, можем и да се запитаме дали министър Танев изобщо е прав да говори подобни неща пред ученици. Че този или онзи е некадърник. Човек сам трябва да прецени това, запознавайки се с живота му в детайл. Да види какво е открил, какви приноси е имал към науката, на какво е бил основоположник. След това да тегли чертата, когато всички аргументи са били пред него – „Да, той е бил гений“, „Окей, може би историята го е прехвалила малко“ и така нататък. Някога имах колега грък, който ми каза, че целта му е да научи историята на Балканите от българска гледна точка, от гръцка и от турска - и да преподава на учениците и трите. А те сами да преценят кое е било истината - което е най-точният възможен подход...
А да се хвърли едно твърдение и то твърдение, идващо от министър на образованието и то твърдение, което не е защитено от абсолютно никакви аргументи – то подобно нещо може да накара някои деца да си кажат – „Ами да, Ломоносов не е направил нищо особено“. Вероятно и без да знаят кой е този Ломоносов и какво изобщо е сътворил през живота си. Това налагане на твърдения, които не са подкрепени от факти и то на деца във възраст, в която просто могат да ги попият и да ги смятат за истини... е било запазена марка на едни други времена в България и света. Които не са чак толкова отдалечени в миналото...
И не, да наречеш някого „нищо особено“, а да обвиниш друг, че е взел чужда голяма фамилия, „за да се прави на важен“ не е предизвикателство към наследена догма. За да има „предизвикателство към наследена догма“ трябва да има дискусия, трябва да има аргументи. Трябва да се поставят някакви правила - какво например се счита за „голямо постижение" и що е то по тази логика „голям учен". В случая на министър Танев такива липсват. Има просто твърдение, хвърлено в пространството. Без аргументация. Клевета.
Но нищо, нали Танев се е направил на забавен с лафчетата си пред децата. Както Жолио-Кюри се е правил на важен с фамилията си...
Едно е сигурно – за броени дни министър Танев успя да си навлече много негативна слава. Гледам и оставката му се иска вече. Не е прекалено голяма изненада това. Ясно е обаче, че тези непремерени негови изказвания ще го преследват още дълго време. И аз бих казал - заслужено. Особено от позицията му на професор по политически и социални науки.
Кой ли пак знае, може би някога самият г-н Тодор Танев ще се погледне от по-високо и ще напише една книга за себе си? „Как е редно да се изказва един министър на образованието“?
Малко се съмнявам.