Все пак, игрите, за които не се плаща абсолютно нищо се умножават и всъщност няма нищо лошо в това. Какво по-хубаво от това да разцъкаш някое заглавие, без да дадеш и стотинка за него, да си направиш равносметката дали ти се нрави или напротив и чак след това да извадиш (или не извадиш) пари за него? Идеално си е. Както съм казвал и преди, за мен безплатните игри имат големи плюсове.

Но в кои случаи моделът им е приемлив и кога не е?

Колкото и да се замислям, винаги достигам до един-единствен извод – най-добрият вариант за безплатна игра в общия случай е един. А именно – моделът Dota 2, Path of Exile и др. Или казано инак – абсолютно всичко ти е безплатно. От А до Я. Цялата игра е напълно достъпна и налична за теб, не е нужно да извадиш и стотинка, за да получиш по-добри предмети или бонуси, които да подсилят героя ти.

Вместо това се купуват единствено козметични предмети, с които да се откроиш от останалите. И да подкрепиш разработчиците, създали прекрасна игра, разбира се!

Естествено, този модел е сред най-малко разпространените в гейминга днес. Което е напълно логично – прекалено рисков е. Даден разработчик трябва да е 100% убеден, че в ръцете си има прекрасна игра. А повечето може би не са... или предпочитат да играят на сигурно с някои по-подозрителни модели.

Разбира се, ако говорим за безплатна игра, при която се купуват единствено козметични неща – тогава можем да обърнем поглед към нея. Най-малкото, не губим нищо и няма риск да се зарибим, а накрая да се окажем разочаровани от изненадващ paywall (или своеобразна „стена“, която не може да се премине от един момент нататък, без да се плаща).

Именно това е противоположният пазарен модел – онова, което аз наричам „Facebook игра“. За какво става дума ли?

При него се разчита на това потребителят да се зариби. В началото концепцията е интересна, човек бавно се потапя. Лека-полека се вижда нуждата да дадеш пари, за да подобриш положението си – да събираш experience по-бързо, да се развиват по-бързо технологии, да има по-голям шанс да ти се падне даден предмет или каквото и да е друго. Възможностите са безброй – зависи от жанра. Това е важният момент – тук човек си казва – „Аа, не, аз съм добър, няма нужда да цакам, ще се справя само с умения“.

И след това, изведнъж, от нищото – БАМ – появява се paywall. Момент, в който вече не можеш да направиш нищо. Прогресът ти е супер бавен. Стоиш и риеш на едно място.

Не можеш да вдигнеш ниво. Трябва да чакаш с дни, за да научиш нова технология в casual игрите. Хубавите предмети трябва да се фармят не с дни, а със седмици. Цялото удоволствие изчезва. Ако не се плати малка сума, разбира се.

Като в един класически рекет обаче, ако някой се съгласи да плати X откуп, то след това му искат X+2. А после – X+3. И така до края на света. Същото е положението и при много уж „безплатни“ игри. Линията на прогреса изглежда по такъв начин. В началото развитието е бързо. След седмица-две – забавено. А нататък – никакво. Човек тегли чертата, казва – „Абе, тая игра що-годе ми харесва, защо да не платя малко за нея, пък и толкова часове прекарах вече тук, иначе съм си загубил времето“. И плаща. Е, някои, не всички. Ние, българите, традиционно не се поддаваме на подобен рекет.

Този модел на безплатните игри обаче, пряко различаващ се от „наистина безплатния“, много често води до едно и също нещо – даден продукт изведнъж се сгромолясва. Понякога и цяла компания с него. Като Zynga например – някогашният титан на Facebook игрите с FarmVille, CityVille и всякакви други вил-ове. Парите в един момент валяха. Днес, компанията е близо до фалит.

Естествено, този краен „безплатен“ модел все по-рядко се използва. Все повече компании се опитват да не чупят тотално баланса в своите заглавия, като го използват. Мнозинството геймъри не са чак толкова прости, в крайна сметка. И все пак, продава ли се нещо, което можеш да екипираш на своя герой и да го направиш всемогъщ... то това ти носи потенциални негативи. Огромни такива.

Някои по-елегантни безплатни модели са като този в World of Tanks, където плащащите за Premium акаунти получават повече виртуална валута след даден мач. Но не могат просто да си накупят като някой арабски шейх всичко, което решат – трябва да си го изкарат. Пак получаваш предимство, но не е като останалите, които не инвестират да са крайно прецакани.

League of Legends също може до някаква степен да се вкара в категорията на приемливите модели. Ситуация, в която си купуваш отделни герои за неособено големи суми пари (или си ги отключваш с припечелената виртуална валута, но с повече фармене). Естествено, аз винаги бих предпочел алтернативата на Dota 2.

А и освен всичко друго, League of Legends моделът не може да се практикува винаги. Ако говорим за цял един герой в MOBA – окей. В крайна сметка човек сам си го избира и поне на теория, трябва да има някакъв баланс.

Но какво става, ако говорим за оръжие в шутър например? Или някоя броня в MMORPG? Някоя легендарна, епична или там каквот оназвание носи топ класа предмети оказват влияние върху целия геймплей. И уж човек си купува само едно нещо, но получава много повече.

Като цяло, оптималният вариант е микроплащанията да не влияят по никакъв начин на геймплея. По този начин, разработчиците имат мотивация да подобряват именно този ключов елемент от игрите си.

Да, наистина някои други типове микроплащания носят по-големите приходи. Но нека се запитаме – сигурни ли сме, че искаме да инвестираме най-ценното – времето си – в компании, които търсят бързата печалба?