Но пък има едно нещо у нас, което е ужасно, въпреки че няма логика. И за пореден път се уверих в това по-рано тази седмица. А именно – отношението към клиентите от страна на различните продавачи.

Поведението тип „Вие сте ни длъжни”. Тип „Вече си платихте за даден артикул, какво ни пука дали ще ви загубим като клиенти след това”. Арогантните хора, отговарящи на потребителските проблеми. И така нататък. Абе, знаете си – всички живеем на едно и също място все пак.

Интересното е, че в случая не пиша тази статия по повод българска верига магазини. Напротив. Купих си един CD-Key за Black Ops II от интернет. Както правя много често с оглед на тънките оферти във виртуалното пространство.

Да, само дето направих безумна грешка. Незнайно как обърках електронната поща, на която трябваше да се прати ключа. Стоя и чакам аз отговор – нищо. Реших, че нещо ми се е прецакала дебитната карта.

Само дето виждам на другия ден, че парите са били изтеглени. Замислих се какъв е проблемът и що да видя – объркал съм адреса.

И в този момент типично по български ме обладаха мисли тип „даеба, колко съм прост, прецаках си парите” и т.н. Оказа се, че казусът се разреши точно с един имейл, в който обясних грешката си, както и едно обаждане от Китай. Поне според мен от тази страна беше девойката, чийто английски език беше под всякаква критика.

С триста зора се разбрахме, тя ми изпрати ключа и готово. Просто така.

Но съм сигурен, че при повечето нашенски вериги – не визирам непременно тези, които предлагат игри – нещата нямаше да се развият толкова лесно. Тъй като у нас всичко е трудно и изнервящо.

Със сигурност щеше да има едно ненужно безконечно увъртане. „Ама такова, ама онакова”. „Ама трябва да се обадя на шефа, а той на шефа отгоре, пък шефа отгоре да се обади на този над него”.

А като добавим, че грешката ми с объркания мейл беше драстична (и малоумна), не бих се изненадал, ако в подобна хипотетична ситуация  се извади някакъв мистериозен списък с условия, в който пише, че се случи подобно нещо, то парите ти горят и ядеш лайна.

Не казвам, че всички търговци у нас се държат зле. Че не се опитват да влязат в положението на клиентите си и да им помогнат. Напротив, има и доста свестни.

Но повечето не са такива. А това никъде го няма – да си даваш парите на някого, а той да се държи така, сякаш си му длъжен. Нито в Русия, нито в Китай. Да не говорим пък за САЩ.

Само у нас. Какви ли са причините за това? Нямам никаква идея.

Може би основната е, че традиционно у нас пропастта между мениджмънт и обикновен служител е колосална. Понеже съм сигурен, че шефовете във всички компании искат работниците да са мили и драги, само дето ако никой не следи за това... цялата идея се губи.

Тъй като хората, които вдигат телефоните, никъде по света не взимат шестцифрени заплати и не карат бугатита или ферарита. Но просто се следи как си вършат работата.

Дали пък причината не е в самите нас, крайните потребители? Които, типично по български, се опитваме да преметнем продавача и да го изментим с гаранцията, когато потрошим нещо по своя вина? Дали след 20 опита, в които някой се опитва да те излъже, то в 21-ия вече не идва малко нанагорно?

Знам ли. Но истината е, че това е едно от много повредените неща в България. Отношението на продавач към клиент. А когато имаме подобни трагични взаимоотношения, то несъмнено всички страни са виновни. Винаги е така.

Но пък е жалко, като се замисли човек. Че ме изненада до такава степен бързото и качествено разрешаване на проблема със сгрешения от мен електронен адрес. Показва до каква степен сме се извратили българите.

Въпреки че има светлинка в тунела – интернет пазаруването у нас. Поне аз оплаквания нямам от различни сайтове, малки или големи. Но нормално – при висока конкуренция, нова концепция и малък пазар... продавачите се избиват, за да предложат най-доброто. Иначе се случва нормалното – човек си казва „майната ви” и изчезва...

За съжаление, в много сфери у нас, изборът е мизерен... опира до „тези педали, другите педали или третите педали”. И колкото да ги бойкотираме, пак цикълът ще се извърти и ще се върнем към едни от тях. А те ще продължат да не губят пазарен дял и съответно да се интересуват от мнението на потребителите.