Вероятно мнозина от нас биха си казали – „Не, не бих”. Но това е тенденция, която забелязвам адски често у нас, особено ако говорим за хранителната индустрия. Нали се сещате – това е нещо, върху което имам постоянни преки наблюдения по обективни причини. Трябва да се яде. А и изобщо не знам дали в България се произвежда изобщо нещо различно от храна в днешно време.

Та, в доста случаи, когато си харесам някоя храна, то тя в даден момент просто влошава качеството си изведнъж. Най-пресният пример е едно филе на доста голяма нашенска компания. Цената му е немалка, а вкусът – приличен и да кажем „на месо”. То е ясно, че не е чисто месо, но пък тоалетната хартия вътре не изглеждаше много. Купуваме 1 път тази шунка и що да усетя – кренвирш!

Да. Кренвирш във вид на шунка. С всичките му екстри – много подозрителен вкус, нямащ нищо общо с месо, както и твърди парченца от костите, копитата, рогата и всички други помии, които се вкарват в тази храна. Разбира се, когато дадеш толкова пари, за колкото можеш да си вземеш килограм свинско или цяло биле към кило и нещо, а получиш кренвирш, то чувството не е фантастично.

Е, аз не я докоснах повече тази шунка. Скоро след това, видях нова партида от нея в хладилника – нали се сещате, когато нещо е навик да се купува, то човек просто го прави. Аз нямаше да си взема това „месо”, но пък останалите пазаруващи хора в домакинството го направиха.

Реших да пробвам с погнуса и що да усети небцето ми – партидата беше от хубавата. Нищо кренвиршно. И ми стана ясно – явно е имало някакъв проблем с предходната – вероятно не е имало достатъчно подходящо месо? И са решили просто да плеснат вътрешността на кренвирш, колкото да има какво да се продава.

Ход, с който почти ме загубиха като клиент. Всъщност, ако случайно не беше купена тази шунка, аз нямаше да си я взема отново. Сега... съм на кантар. Ще си взимам по 300-400 грама, но ако още един път се коаже помиярска... край!

И просто се чудя – защо хората правят това? Хубаво, ще загубиш малко пари днес, но но не и вярата в бранда ти. Когато цакаш хората на дребно... в даден момент нещата ще се обърнат. Или сега, или после.

Или може би българите сме или свине, или разчитаме адски много на навиците? Та когато нещо ни хареса, просто го взимаме отново и отново и отново? И заради това ги има тези тенденции?

Не знам, не съм много сигурен. Мисля си, че хората в даден момент се усещат. Поради тази причина някои брандове просто изчезват в даден момент. Цакаш, цакаш някого и той се отказва от теб. А появи ли се този предразсъдък, специално у българин – че нещо е помиярско... връщането към него е почти невъзможно.

И пак казвам – това е тенденция, която усещам при много храни и напитки. Кисели млека. Бири. Сирена, кашкавали. Ей така, хващат и почват да те цакат на дребно в един момент. Не всички брандове са такива, да, има някои, които държат на името си. Примерно 1 марка вино, която като гледам се продава все по-добре и засега не са я прецакали за години. Но тенденцията като цяло е отрицателна.

И неразбираема. За мен. Предимно хитреци на дребно ли са крупните бизнесмени у нас или просто управлението на фирмите им е ужасно? При което шефове са хора, които си нямат никаква представа що е това бранд, как трябва да се развива и т.н.? Вероятно по малко и от двете. Все пак хубавото е, че така или иначе естествения отбор играе своята роля в бизнеса, та който се прави на пич... в един момент си го отнася. И пазарът го шамаросва.

Отделен въпрос е, че за съжаление на мястото на един мишкар... често се появява друг. И за съжаление това поддържа грозното статукво от доста години.