Но покрай тези обучения започвам да се замислям за едно нещо – не е ли това бъдещето при търсенето на работа? Една фирма да вземе едно 30-на кандитати и от тях да отсее половината? Да ги обучава около месец, да види кои ще схванат нещата най-бързо. Да им покаже своите системи, начините им на работа. Директно. Без плънка, без учене на ненужни неща?

Не е ли това своеобразната алтернатива на университетите?

Вероятно отговорът е „Да“. Или поне на мен ми се струва така. Като за това има няколко причини.

Първата и най-важна от тях чисто и просто е състоянието на висшето образование у нас. Идеята при него отдавна се е загубила. Защо исторически е възникнала тази институция?

За да се обучат тясно хора в дадена дисциплина. Дали да стават законодатели. Или лекари. Или учители. Или пълководци. Неща, които са нужни на обществото. И хората ги учат, за да помогнат и на другите, и на себе си. Да се стигне до някакъв прогрес.

Какво е положението в момента? Полярно противоположно. Учат се всякакви глупости, с които човек никога не може да си намери работа. Които нямат практическо приложение. И не говоря за някаква тясна специализация – дори и с въображение, човек често не може да свърже своето висше с нещо реалистично.

При това положение, университет може да се завърши само заради принципа, заради голата тапия. Да се каже – „Аз съм висшист“. И толкоз.

Тук идва основната разлика с това дадена фирма директно да си обучи хората. Всичко, което им се преподава е нужно, важно. Системи и начини на работа, които се използват в реалността. А не са част от морално остарял учебник, писан през 50-те години.

Защо тогава да не се намират директно хора по този начин? Ако се изисква английски, немски, френски или друг език – прави се тест. Нужно ли е нещо друго – допълнително препитване. Я интервю, я логически тест. Видиш ли потенциал в някого – опитваш да го развиеш.

Естествено, това са елементи от някои класически интервюта за работа. Но пък при един малко разтеглен процес може да се види и как човек се справя с практическата част.

Подобни директни обучения имат и други плюсове. Често ако някой човек си мисли, че разбира от нещо, то има и съответното мнение как трябва да стават нещата. Което е възможно да се отличава от методите на работа в дадена фирма. Което довежда до конфликти ситуации. Докато като си вземеш „чисто нов“ човек – всичко е идеално. Учиш го да бачка както намериш за добре и това е.

Естествено, за не всички работни позиции е достатъчно обучение от един месец. Не можеш да създадеш графичен дизайнер или пък програмист от вчера за днес. Трябват си години практика, здраво учене, за да се добие някакво адекватно ниво. Ако говорим за някои позиции – също така и талант.

Но реално, какво най-често се развива в България напоследък? Аутсорсинга. Или поне на мен така ми се струва.

Ние сме малко по-скъпа, но за сметка на това доста по-качествена Индия. Големи компании си изнасят всякакви неща. Или кол центровете, или отделите за въвеждане на данни. Самият аз съм бачкал доста втората работа.

Това не е нещо, за което можеш да завършиш висше. Образованието няма значение. Ако ще и осми клас да си. Важно е да схванеш основните неща и това е. Като съм виждал как наглед ерудирани хора правят огромни грешки и обратното – някой уж профан схваща всичко бързо-бързо.

Защо тогава всичко да минава през разни агенции за подбор на персонал? В каквито съм ходил – там дори и от най-грозното порно ще им кажат – „Е това тука е порно“.

Или дори отделите за човешки ресурси... съжалявам, но в много случаи работещите там наистина хал хабер си нямат относно това какво се случва не само във фирмата им, но и в света като цяло.

Защо да не се правят все повече обучения, в които да се види в реална среда кой как евентуално би се справил? На мен ми звучи разумно. И за щастие се случва все по-често – редовно чувам за подобни инициативи.

Както и за нещо още по-любопитно – създаването на различни академии и училища за IT специалисти. В които се изучават подробно множество дисциплини дълго време... и е нещо, развиващо се с прилични темпове в последните години. Въпреки че досега никога не съм се замислял колко добра е идеята, напоследък започнах да я проумявам. И се надявам тази концепция да се развие още.

Защо ли? Из зараждащите и развиващите се в момента академии се учат реални неща, които се използват в бизнеса. Не някакви глупости от прогнили и морално остарели учебници. Но това далеч не е всичко.

За разлика от университетите, в които човек дори не знае защо учи дадена специалност и дали се търсят и 10 подобни човека с дадено висше, в софтуерните академии инвестират истински, реални фирми. Те плащат за дадено обучение на преподаватели, като пък тази инвестиция се избива при намирането на точните кадри. Които ще излязат по-евтино, отколкото ако бъде нает директно даден специалист (ако в първите няколко месеца работят с по-ниски заплати, докато бъдат обучени изцяло).

И това е нещо страхотно. Хем човек има някаква надежда, че не учи за едната слава, хем и самите компании печелят.

Макар и в случая да говорим за по-кратки обучения от месец или пък няколко, то все пак ми се струва, че и курсове, развиващи се 2, 3 години във времето са съвсем реалистични. При които да бъдат създавани тесни специалисти в дадена сфера. Които да се обучават от хора, които са в реалния свят. Може и да не са академици в дадена наука, може и да нямат дори 12 клас. Какво значение има, ако си разбират от работата?

Същото и за онези, които биват обучавани. Бихте ли се интересували, ако сте се уредили на някоя сладка длъжност, но нямате висше образование? Аз лично – не. Тъй или инак в България има много повече свободни места в университети, отколкото студенти. Това образование е обезценено.

Тепърва предстои да видим как ще тръгнат всичките проекти за софтуерни и IT академии, които витаят из пространството. И дали все повече фирми ще организират свои обучения, за да си наемат кадри. Аз се надявам тези тенденции да се развиват. В крайна сметка, когато една институция умира, най-логичното нещо е да бъде заменена, нали?

Старото висше, при което група белобради корифеи с много съкращения пред фамилията си декламират науките от 50-та година, не е особено адекватно за днешно време. Дали пък не се заражда нещо, при което се акцентира на практическата част?