Миналата седмица се разрази поредна ужасяваща трагедия в САЩ – смъртта на 20 невръстни деца и 7 възрастни, убити от полуделия Адам Ланза. Не се мина дълго, преди да се посочат първите пръсти.

Срещу игрите и филмите с насилие. От някакъв си сенатор. За пореден път. Изкупителните жертви в подобни случаи. Но нека се замислим – дали тези методи за забавление нямат някаква роля в подобни масови трагедии?

Честно казано, моят отговор е „твърдо не“. Специално ако говорим за страна като САЩ. Просто там проблемът е друг – истинските виновници няма как да бъдат заклеймени! От никого! Нито от политици, нито от медии. Просто защото те са над тях – изключително богати и мощни.

А именно – фармацефтичната и оръжейните индустрии. На които никой не може да им каже копче. Въпреки че те са много по-големи виновници за почти всяка такава трагедия, отколкото някоя си игра или филм.

Да, може да се отбележи още в самото начало, че „пушките не убиват хора“. Така е. Хората убиват хора. Само дето аз виждам проблем, когато очевидно нестабилен човек като Адам Ланза - както го описват доста хора, е имал боен арсенал в дома си. Включително и вариант на карабина M4.

Тогава вече можем да търсим пряка вина на оръжейната индустрия. Тъй като тя осигурява средствата за извършването на подобни кланета.

Да, хубаво, нека има колекционери с бойни арсенали. Нека имат карабини и тежки картечници, предназначени за война. Но пък правилата за купуването им да са жестоки! Да се правят сериозни психотестове. Такива бомби със закъснител като Ланза няма как да не се проявят малко или повече.

По дяволите, за нормалните хора е изглеждало, че „има нещо с тоя тип“. Но това не пречи да иде в магазина и да си купи M4, нали? Някакъв 20-годишен дришльо дето не го знаеш какъв е отива и си взима подобно пушкало!

Но темата за оръжията както винаги ще се потули. Винаги става так. А пък една друга индустрия за стотици милиарди пък съвсем остава на заден план – фармацефтичната!

Тъй като за мен тея изроди са голямата причина за много психологически сривове в САЩ. Цялата им порочна схема, пред която лекарите в България са по-чисти от бебешка сълза.

А именно, когато човек има проблем, той да не се лекува. Ами да бъде тъпкан с лекарства. Които да премахнат проблемите краткотрайно, но спреш ли ги... загиваш.

Защо ли? Напълно логично е – ако един проблем се излекува, то няма как да взимаш кинти от някого. И е по-добре да го друсаш с лекарства, които доказано знаеш, че няма да го оправят.

Само дето тялото развива толеранс към почти всички чужди за него субстанции. Независимо дали говорим за медикаменти, алкохол, наркотици. Така когато човек с очевидни проблеми бива предрусван с години и когато добие толеранс... когато не е бил излекуван навреме...

...то той се превръща в бомба със закъснител.

Честно казано, примерът горе дори не си го вадя от задника. Наскоро покрай работата трябваше да преглеждам полуекспериментално лекарство за някаква много кофти болест. Оказва се, че то се изписва бързо-бързо, но се оказва, че има пристрастяващ ефект, подобен на най-тежките наркотици.

Дори и да не ти помогне – минаваш през сериозна абстиненция. Повечето хора посягат към конкурентните на това лекарство марки. Но важното е друго – че цялата фармацефтична индустрия печели!

Не само това, но от прочетеното за въпросната тежка болест ми стана ясно, че физически упражнения и хранителен режим водят до положителни ефекти. Но кой ли се интересува от фармацефтичната индустрия от това? Хапчетата с пристрастяващ ефекте се изписват, след известно време се добива толеранс, болките се връщат, тялото е съвсем привикнало с тях и става почти невъзможно нещата да се поправят...

Въпреки че тук визирам физическо състояние – болки в мускулите, то същото важи и за психиката. Когато те друсат с антидепресанти цял живот за определен проблем, ти не го преодоляваш. Той все още си остава загнезден в тебе. След всяко нещо, което го предизвиква... удряш няколко хапчета и айде.

Само дето ефектът на тея хапчета намалява, вече не могат да те оправят... и в един момент всички тези неразрешени проблеми те заливат. А когато „случайно“ имаш и боен арсенал в гаража, какво може да стане?

Нещо ужасяващо, ето какво. Нещо, което вероятно се е случило с Ланза.

Естествено, за да прибегне човек до подобни ужасни действия, то той трябва да е много луд. И в интерес на истината като се има предвид колко много бойни пушкала се продават в САЩ, то (за щастие) трагедиите като тази от миналата седмица не са често явление.

Все пак, оръжейната и фармацефтичната индустрия в Щатите трябва да бъдат винени. Тъй като в повечето случаи те имат голямата вина. И разните им там сенатори е добре да мислят за това как да се правят подробни психотестове на всички, на които се продават оръжия. А не как да хвърлят поредната смешна обида по игри и филми.

Но разбира се, това няма да се случи. Защото никой не може да хвърли кал по онези, които правят най-внушителните дарения из разните там кампании за президенти, сенатори и т.н. Ама виж, гейм индустрията – защо не?

Колко са приходите на най-голямата компания в бранша Activision Blizzard? 4.7 милиарда долара. На EA? 4.1 милиарда долара. При останалите нещата спадат драстично.

Ако ги сравним само с фармацефтичния гигант Pfizer какво се случва? Които имат приходи от 67.4 милиарда долара за миналата година? Няколко такива компании могат да купят цялата гейм индустрия и да я приберат в задния си джоб. Същото важи и за оръжейни титани като Lockheed Martin.

Напълно нормално, игрите с насилие отново са уж виновните. Но каквито и изследвания да се правят, ще стане ясно едно нещо – влиянието им в почти всички трагедии вероятно е било близо нулево. Игрите не „създават“ психопати.

Също както и филмите, между другото, които също биват лансирани като виновници. Мнението ми за тях е същото – вина нямат

А и освен всичко друго, в последните години всичко стана... супер пуританско. Помните ли старите шутъри тип Soldier of Fortune? В които се късаха ръце, крака, пръскаха се глави, хвърчаха черва? Такива игри се срещаха сравнително често едно време.

Днес какво имаме? Пляк-пляк две капки кръв, от помпа в гърдите тялото на човек си остава непокътнато. Тук-таме се случва някоя „брутална“ игра да ви даде възможност да откъснете нечия глава с хедшот. Уау!

Същото е и при филмите – вече изцяло го удариха на ефекти, цялото насилие е компютърно отвсякъде. Хвърчи пикселирана кръв във въздуха, а екшън сцените са едни такива бързи и увъртени, че не можеш даже да видиш какво става.

Това ли отключва дивото в човек? Не мисля.

Но както винаги, есенцията на нещата винаги се измества назад. Към по-слабите. Уж има някакви дискусии за затягане на оръжейния контрол в САЩ, но всички знаем как ще се развият те. Без да се случи нищо. А както казах вече, фармацефтичните компании даже се извън спектъра на общественото мнение.

Все пак, мога да заключа тази статия с едно нещо – радвам се, че живея в България. Американизираме се с пълна сила в много сфери, да. Но пък някой дори и да полудее, няма свободния достъп до оръжия, с които да направи клане. А и в България не е толкова модерно да друсаш лекарства – имаме си алкохол за всички проблеми. Който е по-добър (и евтин) избор от всички антидепресанти.