На запад е добре, понеже моралът на хората е различен. Предполагам всеки от вас е чел тези думи множество пъти, особено пък в контекста на сериозните протести от последните няколко седмици у нас.

Думи как западняците са едва ли не по-добри хора от нас, българите. Колко са мили, драги, как и на мравката път струват. Как доброто им икономическо положение идва от самите тях, а не от държавата и нейните закони.

Дали това е истина? Има ли такова нещо като „морал на даден народ“ или това е нещо, което е тотално обвързано със законодателната система и културните традиции в дадена държава?

За мен, отговорът е ясен. Такова нещо като „морал“ няма. Поне по начина, по който се разбира най-често. Някакъв общ начин на мислене, задружие, присъщо за всеки индивид от някое общество. Помагащ срещу външните опасности. Който начин на мислене едва ли не се предава чрез гена.

Да, има задружни народи. Но те не са изградени на базата „морал“. Върху гръмки лозунги и прочее. Ами върхно едно простично нещо.

Закон.

Мощните нации задължително имат и съотвестващи по тежест правни норми. В коя водеща световна сила цари законова анархия като у нас? В САЩ ли или пък в Китай, в Германия или в Япония? Щяха ли тези и други страни да са толкова велики, ако пробойните в законите и корупцията бяха сравними с нещата у нас?

Не мисля.

Всъщност, има един класически пример за всичко това. Като видим как германците като дойдат у нас, започват преспокойно да си нарушават правилата без да им мигне окото. По магистралите например, където си прелитат с мощните возила на път към морето, без да се интересуват от каквито и да е ограничения.

Нали имат морал. Нали идват от великата чужбина. Нали трябва да ни покажат на нас, варварите, как се прави? Не могат да разпознаят пътните знаци в България ли?

Едва ли. Просто когато човек отиде на място, където знае, че или законите са слаби, или глобите за маргинални нарушения са мизерни, то си показва истинските цветове. Съответно става ясно има ли някакъв „велик“ американски, немски или английски морал.

Всичко е закон. Под една или друга форма. Това е. Като традициите например.

В своята есенция, те са вид закон. Който да не позволи на всеки да прави каквото си иска. Закон, който се набива в главите от най-ранна детска възраст. И в който също има наказания при неспазването му.

Не глоби или затвор. Ами публично осмиване и отритване на дадена личност от обществеността.

Това са двете правила, на чиято база функционират хората. Традициите и законите. В модерния западен свят е силна предимно правната система, докато старите обичаи замират. Именно и заради това виждаме „феномена“ някой западняк да дойде у нас и да се превърне в обикновен балкански селтак за нула време.

В стабилните азиатски държави има и силни закони, и традиции. При това положение наистина виждаме истинска стабилност (често за сметка на роботизираност). Но дали ако японско семейство дойде в България и отгледа отрочето си според нашенските правила и условия, резултатът ще е същият? Не съм много убеден.

Тъй като всяка личност си има собствен морал. Собствена система на разсъждаване, която се оформя по един или друг начин. Едно общество няма как да се оповава на това.

Няма как да се надява всеки от нас автоматично да прави „правилното нещо“. Без да има правила – или под формата на традиции, или на закони. Тъй като това граничи с анархизма като идеология.

Че едва ли не хората могат сами да си помагат, да се оповават на съвестта си и да живеят без институции. Няма такива неща! Историята си е показала всичко точно и ясно. Законът е отгоре, традицията също е важна, личностният морал – някъде там съвсем назад, изоставен в периферията и забравен. Което е нормално и обяснимо.

Почти всеки човек навсякъде из света е повреден по един или друг начин. Малко или много. Може да бъдат извратени желания в секса, може да си причинява сам болка за кеф, може да убива животни със скритото желание да затрие и човек. От тези ли хора започва силната държава? От техния морал ли? От оня, който ще продаде и семейството си за пари? Или оня, дето се чуди как да измами всичко живо? Да, бе.

Такова нещо като „личностен морал“, който да съгражда силна държава няма. Съответно няма и нужда да се дават примерите как ние, българите, трябвало да си оправим ценностите, че да се подобри цялостното положение. Това са празни приказки. Една утопия.

Един мит, който се лансира от западните държави. Видиш ли, те са по-добре от нас, понеже имали хубав материал. Чиста пропаганда.

Но лошото е, че някои хора вярват, без да виждат обратната взаимовръзка. Здравият закон изгражда силно общество. Това е основата. Личностният морал? Някаква изчерпана от съдържание фраза.